Tomata

10. Най-накрая, след като се възстанови и беше поканен да стане, той коленичи и след като възвърна използването на езика си, той помоли за прошка за своите престъпления. Неговите последователи също, чиито уста бяха затворени от страх, докато съдбата на техния водач все още беше съмнителна, бяха допуснати да предложат същата петиция и когато той, след като му беше заповядано да стане, им даде знака, който те отдавна очакваха, да представят своята петиция, всички те захвърлиха копията и щитовете си и протегнаха ръце в позиция на молба, стремейки се да надминат своя принц в смирението на своите молби. 11. Сред другите сармати принцът беше довел със себе си трима вождове на племена, Румо, Зинафер и Фрагилед, и много благородници, които дойдоха да предложат същата петиция с искрена надежда за успех. И те, въодушевени от обещанието за безопасност, се ангажираха да поправят предишните си враждебни действия, като изпълнят условията, които сега са им наложени; предавайки се доброволно във властта [Pg 149] на самите римляни, техните жени и деца и цялото им имущество. Добротата на императора, съчетана със справедливостта, ги покори; и той им нареди да бъдат бодри и да се върнат по домовете си, те върнаха нашите затворници. Те също доведоха заложниците, които бяха поискани от тях, и обещаха незабавно подчинение на всички заповеди на императора. 12. След това, насърчени от този пример на нашето милосърдие, други вождове дойдоха с цялото си племе, на име Арахариус и Усафер, мъже с отличия сред благородниците и начело на голяма сила от своите сънародници; единият от тях е началник на част от квадите, които са живели отвъд планините, а другият на подразделение на сарматите: двамата са обединени от близостта на техните територии и естествената им свирепост. Но императорът, страхувайки се от броя на техните последователи, да не би, докато се преструват, че сключват договор, те внезапно да се надигнат с оръжие, ги раздели; заповяда на онези, които действаха за сарматите, да се оттеглят за известно време, докато той проучи делата на Арахариус и квадите. 13. И когато се представиха пред него, като се поклониха според националния си обичай, тъй като не бяха в състояние да се изчистят от тежки обвинения, така че, страхувайки се от изключително наказание, те дадоха заложниците, които бяха поискани, въпреки че никога преди не бяха принудени да дават обещания за своята вярност. 14. Тъй като тези въпроси бяха уредени по справедлив и успешен начин, на Юзафер беше допуснато да предложи своята петиция, въпреки че Арахариус шумно протестира срещу това и поддържаше, че мирът, ратифициран с него, трябва да обхваща и Юзафер, като съюзник на неговата макара с по-нисък ранг и подчинен на неговото командване. 15. Но когато въпросът беше обсъден, сарматите бяха обявени за независими от всяка друга сила, тъй като винаги са били васали на Римската империя; и те охотно прегърнаха предложението да дадат заложници като залог за поддържане на спокойствието. 16. След това дойдоха огромен брой народи и принцове, стичащи се на тълпи, когато чуха, че на Арахариус е било позволено да си тръгне в безопасност, умолявайки ни да изтеглим меча, който беше до гърлото им; и [Pg 150] те също получиха мира, който поискаха при подобни условия, и без никакво забавяне дадоха като заложници синовете на своите благородници, които доведоха от вътрешността на страната; и те също предадоха, както настоявахме, всички свои затворници, от които се разделиха толкова неохотно, колкото и от собствените си роднини. 17. Когато тези договорености бяха завършени, безпокойството на императора се прехвърли върху сарматите, които бяха по-скоро обект на съжаление, отколкото на гняв. Невероятно е колко просперитет им беше донесла връзката ни с техните дела, така че да даде основания наистина да вярват, както си въобразяват някои хора, че Съдбата може да бъде преодоляна или създадена по волята на императора. 18. По-рано имаше много местни жители на това царство, с висок произход и голяма сила, но таен заговор въоръжи техните роби срещу тях; и тъй като сред варварите всяко право се състои в сила, те, тъй като бяха равни на своите господари по свирепост и превъзхождащи по брой, напълно ги победиха. 19. И тези местни вождове, изгубили цялата си мъдрост в страха си, избягали при Виктохали, [84] чиито селища били на голямо разстояние, смятайки, че е по-добре в избора на злини да станат подчинени на своите защитници, отколкото роби на собствените си роби. Но след това, когато получиха прошка от нас и бяха приети като верни съюзници, те съжаляваха за тежката си съдба и се позоваха на нашата пряка защита. Трогнат от незаслужената трудност на съдбата им, императорът, когато се събраха пред него, се обърна към тях с мили думи в присъствието на своята армия и им заповяда за в бъдеще да нямат господар освен него и римските генерали. 20. И за да може възстановяването на тяхната свобода да носи със себе си допълнително достойнство, той направи Зизаис техен крал, човек, както доказа събитието, заслужаващ наградите на забележително богатство и верен. След тези славни транзакции на никой от сарматите не беше позволено да си тръгне, докато всички наши пленници не се върнаха, както настоявахме преди. 29. „Тези племена, след тежки загуби, претърпени в техните атаки, и тяхната упорита и мъчителна съпротива, накрая научиха силата на нашата храброст и хвърлиха оръжията си, позволиха ръцете им, подготвени за битка, да бъдат вързани зад гърба им; и виждайки, че единствената им надежда за безопасност е в молитвата, паднаха в краката на вашия милостив император, чиито войни те откриха, че обикновено са успешни. След като се отърваха от тези врагове години ние с еднаква смелост победихме лимигантите и след като поразихме голяма част от тях, останалите намериха единствения си начин да избягат от опасността в бягството към своите скривалища в блатата. 30. „И когато тези неща бяха успешно прекратени, изглеждаше подходяща възможност за милост. Така че ние принудихме лимигантите да се преместят в много далечни земи, за да не могат повече да се движат за наша вреда; и пощадихме по-голямата част от тях. И направихме Зизаис цар над свободно родената част от тях, сигурни, че той ще ни бъде верен и смятайки, че е по-голяма чест да създадем крал за варварите отколкото да вземат един от тях, като достойнството се увеличава от [Pg 158] това почетно съображение, че владетелят, когото им дадохме по този начин, преди е бил избран и приет от тях. [84]The Victohali were a tribe of Goths.,- Авитохол, бих казал.. [86]The Theiss.,- река Тиса в дн. Унгария. За „несвободно родените“ смятам е ясно.

“9. Защото много от тях бяха убити, а оцелелите избягаха сред хълмовете, с които бяха запознати. И тъй като това събитие повдигна духа и смелостта на нашата армия, те се обединиха в плътни колони и маршируваха бързо в териториите на Куадите; които, след като са се научили от миналото да се страхуват от злините, които ги надвисват, дойдоха смело в присъствието на императора, за да молят за мир като молители, тъй като той беше склонен да бъде милостив в такива случаи. В деня, определен за уреждане на условията, един от техните князе на име Зизаис, млад мъж с голям ръст, строи редиците на сарматите, за да предложи своите молби за мир под формата на армия; и щом се появиха пред очите му, той отхвърли ръцете си и падна като мъртъв, проснат на гърдите си пред императора; самият му глас от страх, отказващ службата си, когато трябваше да изрече молбите си, той събуди още повече съжаление, правейки много опити и едва успявайки от насилието на риданията си да изрече желанията си.“

Достоверно инфо, че братята са били 5? Тоз Алцокло е бил федерат на Аварите, само че стотина години преди Аспарух. За него пише Йорданес. Конфликт няма, просто хрониките са преписвани с грешна интерпретация на датировка и топонимия. Българите са мигрирали постоянно тук и там в тези бурни години. Защо сме се втурачили в едни доста неточни извори, не знам. Има и сирийски такива, като едеските хроники напр. В други пише за белите хуни, около 350н.е. обсаждат с персите анадолските градове. След мирният договор изчезват. Но къде ли? Алтернативен маршрут е през Кавказ, като увличат много народи със себе си. Например албанци и аварци.. Да, кръстили са ги “псевдо“ щото по-пасва на полит-конюктурата. Според мен днешните албанци са се преселили от Кавказ следвайки хуни и авари и славяни, иначе би трябвало да говорят латински като власите, напр. Ето и тази река „Куфис“. Такава има близо до Багдат.. Рибата Мурсул, ми съжалявам да го кажа, но без угризения бих го спрегнал с “мърсол“.. Какво е общото ли? Ми Каленикът е зеленикав, страшно лигав и трудно се удържа в ръката. Живее в блатата, буквално заровен в тинята,-рибарите знаят. От там е и името „каленик“ според мен. “CHIONITES (Lat. Chionitae, probably from Pahl. Xyōn/Hyōn [cf. Werner, pp. 525-29; Bailey, 1930-32a, p. 945], Av. X’iiaona [Hyaona]), a tribe of probable Iranian origin that was prominent in Bactria and Transoxania in late antiquity. The first mention of the Chionites is by the 4th-century Greek historian Ammianus Marcellinus (16.9.4), the chief authority on the events of the early history of the Chionites, in connection with the Sasanian emperor Šāpūr II (309-79 c.e.), who spent the winter of 356-57 c.e. in the territory of the Chionitae and Cuseni (amended from Euseni in the manuscripts, as suggested by Markwart, Ērānšahr, p. 36 n. 5), or Kushans. By 358 the Chionites and the Gelani (a tribe from which the name Gīlān is derived) were serving in his army (Ammianus, 17.5.1), evidence that he had succeeded in establishing military supremacy over them. As one of four main contingents (the others being the Albani [see albania], Gelani, and Sacae) in Šāpūr’s siege of Amida (modern Diyarbakır) in 359, during the war with the Roman emperor Constantius II (317-61; Ammianus 19.2.3; cf. Göbl, II, p. 287), they were responsible for the eastern section of the wall. Their king, Grumbates, lost a son in the battle, and the subsequent funeral ceremonies and cremation were vividly described by Ammianus (19.1.7­-19.2.1).“

Да, островът е известен още от античноста. На кого ли не е бил дом в различни периоди. И Аспарух е минал оттам на път към новата си родина. Чудно само как е изчезнал безследно остров с размерите на Родос.. Другата странност е, че носил името на „бор“ с каквато гора бил гъсто обрасъл.. Малко ниско и прекалено влажно ми се струва там.. Пс. Аспарух, Аспар, средноперсийско име срещаме го дори и при грузинците,- “They had a hereditary necropolis at the ancient Georgian capital, Mtskheta/Armazi. Pitiakhsh Asparukh is known solely from his sardony intaglio signet-ring gem, recovered from Grave I of this necropolis. His name and title are clearly engraved in Greek script; “

Визуализиране на вълновите свойства на фотоните.

Да обсъдим и събитията около Маврикий. Балканска политика[редактиране | редактиране на кода] Златен тремис на Маврикий След втората половина на 6 век славяните започват да отсядат масово на юг от Дунав за постоянно. За кратко те завладяват голяма част от византийската територия и ромейската власт в Мизия, Илирик и Македония е само формална. Непревзети остават само големите градове. В същото време Аварския хаганат изисква плащане на разорителен данък, но неведнъж нарушава примирието и атакува Балканските земи на империята. След като приключва войната с персите на изток император Маврикий предприема походи срещу варварите на Балканите, където са прехвърлени опитните ветерани от източния фронт, заедно с арменски подкрепления. През 592 г. е спряно плащането на данък на аварите, ромейските легиони възвръщат крепостта Сингидунум (дн. Белград) и прогонват славяните от Мизия. През 593/4 г. грабителските набези на славяните са отбити, а защитата на лимеса по Долен Дунав е възстановена. През 595 г. имперският флот предотвратява опита на аварите да пресекат Дунав и да нападнат Сингидунум, но варварите след това плячкосват в Далмация. След кратък период на относително спокойствие и второстепенни схватки, в края на 597 г. аварите възобновяват атаките си на юг от Дунав. Въпреки частичният успех на ромейските сили през 598 г., аварският хан нахлува в Тракия чак до Аркадиопол, след което се оттегля поради появилата се епидемия. Маврикий сключва мир и се съгласява да плаща отново стария данък, но само за да спечели време. Преди края на същата година, легионите са прегрупирани и започват контраофанзива срещу аварите. В началото на 599 г. Маврикий нарежда на военачалниците Приск и Коментиол да пренесат бойните действия на север от Дунав. Ромейските армии пресичат Дунав при Виминациум и разбиват аварите на тяхната собствена територия, в равнините на Панония. След като опустошават вражеските земи, византийците се изтеглят на юг от дунавската граница. Същата стратегия се повтаря с успех през 601/2 г., когато братът на императора, куропалат Петър, побеждава славяните във Влахия и прогонва аварите отвъд Дунава. В Аварския хаганат избухват размирици и част от племената за кратко минават на византийска страна. Маврикий (Византийска империя) – Уикипедия (wikipedia.org)

По някое време в Хазария тюркски език „койне“ взема надмощие под влияние на гьотюрките, може би. При тях има също и голям брой склавини и това се е отразило в голяма степен и в/у укр. и рус. езици. След арабските и киевските военни кампании, Хазария силно отслабва, а след татарските нашествия изчезва окончателно. Изглежда черкезите са поне отчасти наследници на черните българи.

Сигурно можеш да покажеш с пример, къде тюрки са построили град? Обикновено са опустошавали превзетите градове, или просто са се нанасяли да живеят там. Може би познаваш някой „готски“ град? За славяните пък въобще...как да кажа.. ми то си пише, живели са в землянки.. В тези времена народите с традиции в градоустройство са единици и един от тях са българите. Както е писал арменецът още през IVв. , „на север от Кавказ“ само българите имат каменни градове“. Проблемът с „палатите“ е единствено и само в „проветривото“ и подложено на непрекъснати набези място. Когато са се почувствали в безопасност веднага се заемат със строителство на градове с каменни стени като Мадара, Дръстър, Плиска и т.н.

Дали Аспарух не забива знамето именно там, претендирайки за наследствени права в/у тези земи въз основа на мирният договор от 447г. или само се възползва от заетоста на ромеите с персите? Защо Йорданес в 33. пише ту Дунав,келтско, ту Истър,-трак.,Названието е известно от Хекатей до късната античност и се среща у десетки автори. ? Дали не прави резюме на различни исторически източници? Подобна неточност има и с Алпите, т.е. Карпатите. В 37. се споменава за някаква „печална“ известност на българите...чудя се, какво ли е имал на ум?

Да доразвием темата. Тъй като е много вероятно Антите да са източни келти, нека видим как е с келтския език и с думата „война“, <--бойня боец, бой, . -прото келтски warlike *bāg-āko - галийски, шотл. cogadh- ?пердах? - уелски rhyfel, ryfel, cad, cadau, cadoedd, chad, -френски la bagarre,-fight, brawl, fighting, scuffle, brawling,- ?бран? 1570s, "waging war, engaged in hostilities," from Latin belligerantem (nominative belligerans), past participle of belligerare "to wage war," from bellum "war" (see bellicose) + gerere "to bear, to carry" (see gest). The noun meaning "party or nation at war" is from 1811. Related: Belligerently. bellicosе, adj. early 15c., "inclined to fighting," from Latin bellicosus "warlike, valorous, given to fighting," from bellicus "of war," from bellum "war" (Old Latin duellum, dvellum), which is of uncertain origin. The best etymology for duellum so far has been proposed by Pinault 1987, who posits a dim. *duelno- to bonus. If *duelno- meant 'quite good, quite brave', its use in the context of war (bella acta, bella gesta) could be understood as a euphemism, ultimately yielding a meaning 'action of valour, war' for the noun bellum. [de Vaan] East: ܦܵܠܚܵܝܵܐ(pa:l ' kha: ia:) Definition: 1) [ctx]adjective[/ctx] : military [loc]ܐܲܚܝܼܕܵܐ ܦܵܠܚܵܝܵܐ[/loc] : an officer , a ranking military personel [loc]ܢܝܼܫܵܐ ܦܵܠܚܵܝܵܐ[/loc] : a military order / a military reward , a military organization [ctx]chivalry, knighthood ... ?[/ctx] 2) [ctx]Yoab Benjamin noun : = [entry]ܦܵܠܚܵܐ[/entry][/ctx] East: ܦܲܠܵܫܵܐ(pa ' la: sha:) Definition: a fighter , a warrior , a combatant feminine : ܦܲܠܵܫܬܵܐ <> Пс. Чудя се за пелазгите, някакво déjà-vu предизвикват у мен, с палпатация + „гея“, - земя.

Варненската я водят частен случай, не ги броят за траки. Ямнейците опукват месното балканско население и са първите траки. Аз така виждам нещата. Езикът идва с културата, ямнееца бързо го е приел, защото цивилизацията започва от анатола нататък. Ето това наред с Гилгамеш като нищо е влезнало в библията. Was the Garden of Eden located in (naklikproductions.com)

Ти по-добре кажи къде се е разделило r1а и r1b, като си толкоз печен.. Колко пъти да ти пиша, че за аргонавтите, Босфора е бил входа в другата „вселена“.. Тия кимери се пръкват с майкопската култура, доста преди одриското царство.. Иди им виж гробниците, трупополагането и съзагробването на жените им. Виж къде се е добивал метал за оръжия в предантичноста и т.н.

Казва кой? И кои са траките? А скитите? Това са наследници на кимерийците тръгнали в двете посоки заобикаляйки понта, тогава още „океан„ като „око“ според мен. Не гледай годините, те са от гръцките извори, а Херодот от кой е чул, не е ясно. Това не значи нищо, защото носят различни имена през разни епохи. Всъщност в библията пише за кимерите, поморийците, така да се каже, но не и за траките..Защо ли? скитско злато, виждаш ловна сцена и куче, както при траките.

Всичко ново е добре забравеното старо..

Нерде Ямбол, нерде Станбул.. „Алето“ за И-Европейците е каквото е „кумиса“ за скито-туранците. Знаеш ли от какво се прави бира и кой би могъл да я произвежда? Да, траките и те имат „бритос“, но това може да е келтска марка по името на бритонските келти минали на път за о.Британия през балканите. Може и да е тракийска, но са я правили едва след като отседнали и са можели да отглеждат ечемик. Като им гледаш керамиката, да си видял жътварка със сърп някъде? Ми няма друго освен ловни сцени, т.е ловци събирачи и скотовъдни номади. Та, както надявам се си се досетил, траките са скити, а не меснтни неолитни фермери или такива дошли от плодородният полумесец по-късно на Балканите. До тук безплатно, стига задава несвързани въпроси, само още един като теб съм срещал тук във форума... Сядай и чети, па тогава пак заповядай.

Какви ирански плата, писал съм за алемани, не за келти. Твоите цитирани аргументи са мит.. Indogermanische Forschungen Greco-Armenian: the persistence of a myth 2018 •Ronald I Kim It has been generally held since the beginning of the 20th century that Armenian is more closely related to Greek than to any other Indo-European branch. A more recent minority opinion posits an especially close relationship between Greek and Armenian, even going so far as to assume a period of Greco-Armenian unity. Following upon recent publications, above all Clackson 1994, this paper argues that the available evidence does not at all support this stronger hypothesis. In contrast to the lexical innovations common to Greek and Armenian, the phono-logical isoglosses shared by the two languages are extremely few and of an easily repeatable nature. The morphological features claimed as shared innovations may likewise represent independent developments and/or have parallels in other Indo-European branches, whereas other features of verbal morphology rather appear to connect Armenian with Indo-Iranian or Balto-Slavic. These considerations suggest that pre-Armenian belonged to a dialect continuum encompassing the ancestors of Greek, Phrygian, and Indo-Iranian for some time after the breakup of Proto-Indo-European, but made up a distinct speech community already by the late 3 rd millennium BC. Download Free PDFView PDF (PDF) Celtic, Armenian and Eastern Indo-European Languages: comments on a recent hypothesis | Petr Kocharov - Academia.edu

Това да не е от тия скрити автохонски идеологий? Траките са балто-славяни,, българите са славяни, следователно българите са траки и хоп, автохонци. Стига простотии де! Не видях келтските думи къде са, защото германците идат от иранското плато.. East: ܠܸܒܵܐ(' lib ba:), West: ܠܶܒܳܐ(lebo) Definition: 1) the heart (hollow muscular organ) Rhétoré ܟܲܒܪܘܿܟ݂ ܢܛܹܪܝܼ ܒܠܸܒܝܼ : I have kept your word in East: ܠܘܼܒܹܢܵܐ(lu:b ' bin na)Definition: heartened , given heart to , given zest or courage , encouraged Моето либе, Ich libe dich.. Да де, ние всичката си лексика, както англичаните , от немци и келти сме я взели.. Тук-там някоя балтийска, нищо че я има и в санскрит, дъъълго преди балтите да са виждали парче пергамент.. Говори си, изобщо не ми пречиш

Оффф..,East: ܛܹܢܵܛܸܢ (ṭin ' na: ṭin)- еее!!! Definition: 1) buzzing , tinkling 2) a buzzing sound , a ringing sound 3) crooning За начало почни от тук-> The History of Rome: The Provinces, From Caesar to Diocletian, Part 2 (calameo.com) Имаш още мноого да наваксваш...

Че кой е казал, че траките са говорили на гръцки? Траките са скити, кимерийци. Това са вероятно и.ираноезични народи. Легендата казва, че кентаврите са скитски конници, които гърците преди това не били виждали. Така са попаднали в гр. митология

Така, сега малък „ресърч“ за колегата дето го притесняват траките.. Веднага повтарям, това не е етноним!!! Сега доказвам. „BYZANTIUM (Byzantion), contact with the Achaemenids (ca. 513-439 BCE). The Greek polis of Byzantium, in the European province of Thrace (OPers. Skudra), stood on the peninsula dividing the Bosporus from the Sea of Marmara; it thus played a pivotal role in the Greco-Persian wars. Though Achaemenid control of Byzantium was never as stable as in other garrison centers throughout the Thracian region, it nevertheless ranked with the Persian garrison at Sestos as a key Achaemenid port on the European coast of the Bosporus and Hellespont. It came under Achaemenid control in the late 6th century b.c., when the Achaemenid King Darius I (522-486 b.c.) set forth on an attempt to conquer Scythia, which lay north and east of the Pontus (Black Sea). In about 513 his troops entered Byzantium by means of a bridge constructed by the Samian engineer Mandrokles across the narrows north of the city, where the Bosporus flows out of the Black Sea (Herodotus, 4.87-89; Polybius, 4.43.2; Dionysius Byzantius, 57). “ Тук ще скочат от радост нашите приятели албанци като разберат, че жителите на Шкодра, т.е. шкудрите, са. 100% траки! Аз пък ще им кажа, че цело наше село Скутаре не е съгласно, щото (на албански: Shkodër или Shkodra; на сръбски: Скадар или Skadar; на латински: Scutari)! Skudra (Old Persian: 𐎿𐎤𐎢𐎭𐎼 Skudra) was a province (satrapy) of the Persian Achaemenid Empire in Europe between 510s BC and 479 BC. Its name is attested in Persian and Egyptian inscriptions (an Egyptian record of c. 498–497 BC, and a list on the tomb of Darius the Great at Naqsh-e Rustam, c. 486 BC.[1] It is believed to have comprised the lands now known as Thrace and Macedon.[2] Name[edit] The Old Persian name of the province, Skudra, was derived from the Scythian endonym *Skuδa, from which was also derived the Akkadian and Greek names for the Scythians, respectively Iškuzaya (𒅖𒆪𒍝𒀀𒀀) and Askuzaya (𒊍𒆪𒍝𒀀𒀀), and Skuthai (Σκυθαι)[3] The Scythian language had however undergone a sound change due to which the sound /δ/ had evolved into /l/ by the time of the Persian invasion, due to which the Scythian endonym in the Scythian language by then was pronounced as Skula. The derivation of Old Persian Skudra instead likely happened indirectly through the Median language, which had preserved the older Scythian form Skuδa due to early contacts between the Medes and the Scythians during the 7th century BC, before the sound change from /δ/ to /l/ was complete.[4] Всъщност траките са скити и като такива си падат по конете... “Видях с очите си конете му чудни, невидяни с превъзходен ръст и цвят, по-бял от сняг. А по бързина те са на вятъра вихровит подобни.“ Това е за цар Резос, а конете му са тракийски. East: ܪܵܟܸܒ݂(' ra: kiw): 1) less ucommon in NENA in this sense cf 3) : to ride , to be astride (?) ܪܵܟܸܒ݂ ܠܣܘܼܣܸܐ / ܪܵܟܸܒ East: ܪܲܟܵܒ݂ܵܐ (rak ' ka: wa:)Definition: 1) a rider , a horseman , a jockey , a cavalryman , an equestrian , a mounted person , one who ride ?PIE root *ekwo-.?/ кон ,но по-вероятно от East: ܪܸܚܛܵܐ(' rikh ṭa:): a run , running , a race , както в кон<->гон. East: ܬܲܪܟܵܐ(' tar ka) Definition: horseriding : the pillion , the space behind a horse-rider where a second person may ride pillion , Category: noun, За таркана нищо не намеквам, само пример за ездач е..

Само не съм убеден, че това би повлияло на цвета на кожата, иначе 100% съгласен