Tomata

Не, не значи това. Този Фехер казва нещо като „роден дуло“, владетел, доколкото го разбирам правилно. Даже си бях позволил да намекна веднъж, дваж за хипотетична връзка с „дело“, управа. Вярно, беше във връзка със сходство в асир. език , а не с именника. Значи, Севар устарява, няма наследници и е заменен от Кормисош от род Вокил, т.е не наследствен владетел. Дуло вихтун, т.е увехва, отмира. Може и така да се тълкува ако решим.. Пс. Има още по-екзотични твърдения, тук граници няма Напр. шанюй Мао-дун на О. Прицак.

Сега, няма да споря заради спорта. Искам само да кажа, че аз нито съм първият и опазил ме господ най-компетентният, предлагащ тази теза. Ще спомена само Фехер, който също твърди, че истинското име на клана е не дуло, а вихтун. Който иска, сам да си потърси различните теории и допускания по този въпрос. Тук само ще пусна един граматически материал за размисъл и домашна работа Примерно спрежение, Творителният за ограничение посочва частично областта на проява на даден признак: рус.: Сильный духом (силен духом), известый своими трудами (известен с трудовете си). ст.б.: да и тѣломъ ицѣлѣетъ и доушеѭ съпасетъ сѧ (и тялото си ще излекува и душата си ще спаси). хърв.: Čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).

Русите така си говорят, скифи. Имаме няколко изречения, които започват с „а“. По-горе също с колегите коментирахме такава реална възможност и за Авитохол, рекше а витохол. Родът дуло не се появява след, а заедно с виктохолите, т.е едното е род, другото е племе. Авитохол няма как да е живял 300год. все пак.

Да, за Вихтун не знаем какво точно значи, но както вече писах, защо да не е старейшина от вехт и ун, като в дедун(я)? Все пак склавините са имали само старейшини и може да са приравнявали тази си титла със управник, държавник, за да не се повтаря „княз“ отново. Кой знае какво си е мислил преписвачът, но предвид „официалните“ тълкования на „вихтун“, според мен подобно предположение има право на съществуване. За мен лично по-примамливо е Викхтун=Виктохали =Авитохол, но не мога да го докажа Категория:Русские слова с суффиксом -ун — Викисловарь (wiktionary.org) Другият граматически вариант е по-малко вероятен, а и „вихтун“ и „промени“, аз поне не се сещам как се спрягат.

Е, ако някои от животинките да са били жираф или пингвин, та да са ги приели наготово, ама те всичките са все местни... Няма никакъв смисъл тюрките да преведът само една част от тях. Още по-странно е да си оставят числителните чужди форми след като веднъж вече са превели по-проблемната част от календара. Търсенето може да продължи докато не открием компактен език в който се засичат поне болшинството от думичките, т.е. да приложим някой по-научен метод.

Руският летописец Нестор също тъй не причислява българите към славяните, но ги поставя наред с хазари, маджари и обри. Той казва : „Словѣньску же языку . . . живущю на Дунаи, придоша от Схуфъ, рекше отъ Козаръ, рекоми и Болгаре, сѣдоша по Дунаеви, насилници словѣномъ быша.” Изглежда това е същата граматическа констрункция.

Най-добре да се доверим на науката тогава. Лошото е , че в този случай тя е безсилна да обясни няколко на пръв поглед елементарни неща. И не науката е виновна, а безсилието на тези нейни ктитори, -първосвещенници на храма на познанието. Според Стивън Рънсиман текстът след Дуло е Vrekshevi Khtun, а представянето му като Вихтун (Vikhtum) може да е неточно.[2] Омелян Прицак изказва предположението, че Вихтун от списъка е шанюй Маодун. Та според светилата на науката, българите всъщност изобщо не са имали свой език и са плямпали на чувашки диалект с монголо-татарски заемки. Някои хора това ги устройва, други не.

Аз също не мога да кажа доколко е славянско, но доста напомня вехт, стар, а от там старейшина, предводител. Може и да е съвпадение с името за което говориш или не, кой знае. Може би в именника дори да не е име. Всъщност в руския се срещат някои думи с окончание „ун“ , нпр. балтун, колдун и т.н. Не мога да кажа обаче какъв е произхода им.

Това не съм го писал, Зизай, както и виктохолите-сармати? са споменати през 4век, т.е. около времето на хуните в Европа. И не са малко незначително племе. Името им не се споменава повече, но вероятно са се стопили в хунската империя или са сменили името по-късно.

Аз мисля, че допълва предното изречение. Родът Дуло, т,е, въпросните Вихтун.

Да, но е факт който не можем да пренебрегнем. Пак там има и един принц Зизай, точно както си пише във аноним. лат. хронограф, „Зиази от който са българите“. Ето и в именника- малко пославянчено разбира се. „Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь.“

Вероятно се касае за племето виктохали. Макето е експерта по непознатите тохарски наречия. Ако знае нещо да каже ако иска. Иначе си прав, и аз смятам, че това не е име на един мистичен човек. Може би са били династия и са носили имената на бащите си или просто е обобщено за племето.

Нямам идея. Тъй като това е вметка в друг текст, напълно възможно е да не е пълен. В духа на превода би следвало да стане „ а Вит охолно живя 300 год“

Може и зодиак да му викаме. По-важното е, че преписите са манипулативни, защото авторите им вероятно са сметнали, че се касае за календарни термини и са ги натъманили. Без оригиналите всичко си е само една фикция. Тюрколозите търсят аналог в алтйски и чувашки, другите в други езици. Календарите са доста консервативна материя, та да са претърпели чак такава дълбока промяна. Ако се поровим в още и други езици винаги ще откриваме разни животни които да интерпретираме за „аналози“ с нашия „животински календар“ Няма логика месец юни, н.пр. да се е наричал различно дори и преди 1000 год. Както вече писах, при тудоровия препис е възможно „летоска“ да е станало „в лет“ според тълкованието на някой монах от по-късно време, който не е разбирал добре старобългарски. Да предположим хипотетично, че в оригинала на ИБВ е пишело напр. „Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. Амулѣтъдилѡмътвирем.“ Как би го превел тогава някой незапознат с езика? Сигурно е решил, че това е а ему лѣт и е грешно написано. Решил е да го „поправи“ примерно така- Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмътвирем. Фактът, че непознатите думи са записани слято, означава че никой преписвач не е могъл да ги преведе на разбираем църковнославянски, но това не означава, че отговарят непременно точно на оригиналния текст. Разликите се виждат добре на чаталарския надпис.

Ами ние не разполагаме с оригиналът на текста за да ги сравним. Същото е и с именника. Преписите са все някакви църковнославянски, но не са правени непременно от български черноризци. Възможно е преписвачите да са добавяли някоя и друга редакция според своите представи и знания. Иначе при тудоровия текст ясно се вижда, че е писан грамотно и граматически правилно. Единсвено при „ в лет етхъ бехти“ е допуснал грешка, или може би е направил компромис поради неразбиране. Ако все пак това са наистина календарни термини, то е доста учудващо, че почти не се срещат никъде другаде в текстовете. Разбира се, не можем да сме сигурни дали простолюдието е говорило единствено църковнославянски. Иначе наистина е жалко, че сме загубили огнения дракон из дебрите на вековете(монашеските преписи)

По-горе в текста на Тудор е записано правилно „в лѣто ѿ начѧла мира, ѕ҃.у҃.і҃д.“ и също така „ вⸯ се ꙋбо лѣто ꙋспе раб б҃҃жїи сего кнѧзѧ ѡ҃цъ“ после изведнъж става „в лѣ(т) етхь бехти.“ Идеята ми е, Борис с всички българи бяха кръстени през това лято(година). Ако преписът е от диалектна форма, то писарят го е „превел“ неточно, защото не го е разбрал добре, тъй като е добавил предлог „в“ в текста пред лѣтетхь бехти,- бяха в(през) това лято(година) покръстени. Подобно е н.пр. значението на лятоска,-в, през това лято, т.е конкретно определено по време.

Дали не е имало диалекти и през средновековието? Напр. лятоска, зимъска..

„сеи же Борисъ болгары кр(с)тилъ е(с) в лѣ(т) етхь бехти. въ имѧ ѡ҃ца и с҃на и ст҃го д҃ха. амин.“ А това от кой език се превежда най-добре? На мен това „бехти“ по-скоро на туркското „беш“, -пет, ми прилича, а „етхъ“ примерно на „еки“,-две. Хич не ми прилича на календарните надписи от именника. Същото е и с чаталарското И в двата случая имаме времеви паралел на термините с други езици и датировката следвало би да е лесна задачка.. Смущаващи са и доста фриволните изписвания в различните текстове. Този на хартията (явно неточен), ако приемем, че „сигорелем“ е оригиналът.

Именно, но не е тяхен, а е зает яот китайците, я от евталитите и то доста по-късно според мен. Тук ако не греша, няма пряка аналогия с нашия.

Може и кутийски да е, както предлага В. Б. Хенинг. Въпросът е, дали българите се завръщат от Тарим или са си кютали някъде из степите около Понта или Анатола,(евентуално далечни братовчеди на тохарците). Тука има една особенност, която услужливо пропускаме. Не всички народи са разработили собствен календар. По-лесно е да го заемат дословно, с все терминологиите му там, от съседните им култури. В нашия случай това е по-вероятно, защото календарите са типични и нужни преди всичко на отседналите земеделски общества, а не номадите степняци.

Тоя е антипода на Клавдий,- ония регламентира пръцкането със закон в Сената, а тоя го отменя. Общото е, че и двамата са невменяеми

Всъщност има ли в някой друг надпис освен в ИБВ някоя от въпросните думи/термини? Ако не е така, не е ли малко странно да се срещат единствено там? На мен ми правят впечатление думичките алем/ален, верени/вран, шегор/чакър, и т.н.

Не,разбира се. Най-малкото защото това е единствената правилна и логична позиция предвид оскъдната информация с която разполагаме. Също и при мен. Всичко което съм писал са допускания, а не контрааргументи срещу една или друга хипотеза. Това е и моята гледна точка по този въпрос. Като аматьор, мога само по метода на отхвърлянето да сравнявам възможните обяснения. Без да съм фен на формулата „владетел от бога“, все пак не мога да я изключа изцяло, защото е засвидетелствана в омуртаговия надпис. Вярно на гръцки и в друг контекст. Да помислим и за кайзерската титла Тервел. Както е казано, ако от „цезар“ махнем „ц“-то, то би останало само „божествен“. Това е стара формула и спокойно може да е имала някаква приемственост. Още повече знаем, че Крум и Мортаг лично са провеждали церемониални религиозни ритуали. Иначе лесно можем да сглобим титла „от бога владетел“ дори и с каназоутци,- кана и zot (бог на албански)... или директно от славянски,- канас и отец,(свято́й оте́ц ― svjatój otéc ― priest), или просто велик отец, старейшина Пс. ще си потърся Валтер Пол при възможност. Мерси за препоръката. Както се оказва, за по-безпристрастен поглед върху хипотезите си трябват комплексни подходи.