Tomata

Тантине, майтап ли си правиш или какво?! Освен баският и отчасти албанският арменският и грузинският няма други езици. Какви 1000-2000 те гонят?! С никой от тях обаче нямаме и промил сходство, както имаме с ингушетският например. При това забележи- паралелни тотални прилики едновременно в немски и руски-стотици. За история, генетика и география дума да не отварям. Аз на пушката ли да вярвам, или..?! На мен доказателства не ми трябват, аз и сам виждам връзките с кавказките езици. Може би ти ще ми покажеш най-накрая пример за монголски заемки в езика ни? Iurii Mosenkis North Caucasian loans in Proto-Slavic: 1. Baltic-Slavic *gelz- ‘iron’: g’alg’ai ‘Ingush people’? New hypothesis on the Baltic-Slavic iron name origin Baltic-Slavic *ghelg’h- corresponds with Greek *khlok-1> Greek khalkos, Cretan kaukhos (<*kalkhos) ‘copper, bronze’. If iron spread after 1200 BCE (and was very rare as meteoric iron before this date) when the Trzciniec culture (possibly Baltic-Slavic) came to an end, then semantic change ‘copper’ > ‘iron’ might be suggested in Baltic-Slavic. Names of famous metalworkers the Colchians (AssyrianQulha) and Telchines (Τελχῖνες , Θελγΐνες)-might be related. Perhaps, these names reflect the same root *kuelg’-2. "Might Hurro-Urartian and North-Caucasian Languages Be Derived from (or Related to) Indo-European?" HURRO-URARTIAN (HU) This section contains a selection of key findings from a wider, on-going research which started from aselection of 161 HU basic terms and morphemes and found likely or tentative PIE etymologies for 109(=68%) of them, and no PIE etymology for 52 (=32%) of them https://www.academia.edu/Documents/in/Ingush_language

То и с Багдат е така. Арабите се чешат зад врата, бог-дать.. Bactria (/ˈbæktriə/; Bactrian: βαχλο, Bakhlo), or Bactriana >>>bukhar,-хинди,- висока температура Ето какво казва палео-метереологията за цив. на оксуса: https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-030-00728-7_14 Защо непрекъснато изключваме индийският елемент?! Ние говорим ИЕ, не тюрко-монголски диалект.

Пиша тук, за да не спамя при колегата. IZAIZ MAR AZ ... и.тн. зиза,инг.- цветче, съществително, латв. zieds, ziedēšana flower, bloom зиза де,- разцъфва Мар,-мъж ,има подобие в арм. , кюрд., келтски.. Аз,- аз,- es-латв., аз кюрд. и т.н. Отвори който пожелаеш превод и ще видиш колко по-абсурдни от моите хипотези има в обръщение. Въпросната стела се предлага в различни варианти, а оригинала не се чете добре. Аз потдържам тезата на проф. Никълас, за кавказките езиции и влиянието им върху ИЕ, омръзна ми да го повтарям. Това е все още жив прото език. Другите преведени древни езици често допускат грешни тълкования. Писах за фризийските преводи: "пете дойкавос" от надпис на глинен съд го превеждат като "култ към божествените крака" за да го натаманят към "сродният" гръцки език, каквато е официалната философия. Това си е жива битова поговорка, "кравата се дои стоейки на пети"-толкова е очевадно...

Именно, заиграваме се с антитези. Ще се радвам ако тези които разбират по-добре общността на дебата да внесат корекция ако могат и желаят. Аз лично силно се съмнявам в тюрко-монголският произход на българите, а и не само аз. Какво подкрепя тази хипотеза, освен една остаряла столетна догма? Нито генетика, нито антропология, а за лингвистика да не говорим. Аз се сещам например за "сутляш", -тук спор няма

"Не знам как е , но и така не е", не искам да спамя темата на колегата, писах вече обстойно в други теми. Отвори който пожелаеш превод и ще видиш колко по-абсурдни от моите хипотези има в обръщение. Според твоят линк напр, хунно не е народност. Как това кореспондира с тезата ти? Стига критики, дай да чуем твоите аргументи, пък белким ни убедиш и нас в правотата си.

Това го има хронологично и исторически описано. За простота му казват "ефект на доминото" Монголите се размърдват, кушаните нападат саките, те пък отстъпват на запад и т.н. Аз също не се осланям на един анонимен източник, но със сигурност саките са повели и много други народи със себе си. Кои от тях са българи не знам, но първият етноним е от Кавказ и е късен препис на арменски източник, мисля. Монетата е намерена далеч, но това нищо не означава. Не разбирам какво общо имат ахеменидите, става въпрос за името на владетеля на образа и. Нищо не пречи и на версията за Балхара и принцеса Роксана

Писах, че е друг надпис там го превеждам "цвят" в смисъл в разцвета на силите, или ако е лично име е в смисъл на нашето Цветан.

Azes II in armour, riding a horse, on one of his silver tetradrachms, minted in Gandhara Reign Scythians: perhaps 35–12 BC Predecessor Azilises Successor Zeionises/Kharahostes Последният индо-скитски цар Азес син на Азес. Това може би е легендарният прародител.

"Според китайски източници кушаните са едно от петте племена, които принадлежат на юечжи. Много учени смятат, че юечжи са от индоевропейски произход. Те се придвижват към Индия, побеждавайки пратиите и саките през 1 век сл. Хр." Интересното е, че немците смятат юечжите за индогермански племена, донякъде с право според мен. Това са най-источните скити. Те слагат край на династията на саките AYASA "The Great King of Kings Azes", и това са вероятно предците на язите, асите , кралските скити, които мигрират на Кавказ ставайки част от сарматите.

Превод на brood: -потомство -люпило -челяд -пасмина глагол,- brood, brew -люпя -мътя brood, brew> Birth(раждам)>Bird(птица)> Brother> род brood (n.) Old English brod "offspring of egg-laying animals, hatchlings, young birds hatched in one nest," from Proto-Germanic *brod (source also of Middle Dutch broet, Old High German bruot, German Brut "brood"), etymologically "that which is hatched by heat," from *bro- "to warm, heat," from PIE *bhre- "burn, heat, incubate," from root *bhreu- "to boil, bubble, effervesce, burn." Meaning "human offspring, children of one family" is from c. 1300. κλωσσόπουλα- гр.,->Proto-Hellenic *ptólis, πόλις,-град, държава, родина. brood- кюрд., -нем. Brud>Burg (град), латв. bērni children, brood,-трак.- бриа, слав.- род,> родина>град. pjellë- алб., puiet- рум., perināt- латв.,-лит. pilis (“stronghold”) трак. олпиа, улпиа= люпило, колобилня, люлка> град?

Тантине ето какво имам предвид: градъ остоꙗньꙗ [объстоꙗньꙗ] πόλις περιοχῆς Укрепен град . Преди са казвали стена, а на града родина, дом>гнездо: беꙁ града ἄπολις Без отечество, без родина. ограда -ꙑ ж 1. Ограда, кошара, обор добрꙑ пастѹхъ прстѫпі къ стадѹ. а овьца вьнѣ оградꙑ блѫждааше .. 2. Леговище, бърлога ѡі его на ѹбогаго въꙁіраете. лаетъ въ таінъїхъ ѣко левь въ оградѣ своеі СП 9.30 ограждень -ꙗ ср Обкръжение [околните; тези, с които някой общува]

Да, логично е, но това е епитет-"обременен"-носещ товар. Впрягаш каруцата пред вола. burden (n.1) "a load, that which is borne or carried," Old English byrðen "a load, weight, charge, duty;" also "a child;" from Proto-Germanic *burthinjo- "that which is borne" (source also of Old Norse byrðr, Old Saxon burthinnia, German bürde, Gothic baurþei), from PIE root *bher- (1) "to carry," also "to bear children." Ето разликата в нашият език: PIE ,-h₁ónhₓes- burden (хониес>нес>нося)

А "народ", "рой", "роя" от къде идват тогава? Въпреки, че "огород" в смисълът му на зеленчукова градина, пак значи да развъждаш нещо, плантация. Във фризийския не е "огорд", а "горд". Думата която спрягаш е "гард"- охрана и надали е "славянска" по произход, за разлика от град и род . Пс. И тюрките са преписвали от скитите, не бой се, Тантине. ординг същ., я, -о, -аш -стадо хищни животни -шайка -отряд -тълпа Напомня малкото нем. "Ordnung", ред, йерархия..знам, че пак е съвпадение за теб, но аз ще го напиша все пак Ето и guard (v.) mid-15c., from guard (n.) or from Old French garder "to keep watch over, guard, protect, maintain, preserve" (corresponding to Old North French warder, see gu-), from Frankish *wardon, from Proto-Germanic *wardon "to guard" (from PIE root *wer- (3) "perceive, watch out for"). Italian guardare, Spanish guardar also are from Germanic. Related: Guarded; guarding.

За да има все пак яснота: кюрд. bajarê, протонорм.borg, нем.burg и т.н. идват директно в много ИЕ езици. Пак от "бер" в нем. Geburt,- раждане> утроба и може би "Бурта", Bauch,-корем. Във фриз. ΓΟΡΔ- град по аналогия може да изведем город> орда> рода> родилка> раждам. Ето и в "Евмо-лпиа", " У-лпиа"> лупиа (на пр. венецианското селище Canpagna Lupia> люпя> люпилня >пиле. Всички тези думи окончават на нещо свързано пряко с родствени отношения и следват същата аналогия както в "бриа" -Brüten, люпя> размножавам. Дори и да бъркам за някои изводи, много от тези съвпадения не са случайни.

Добре, ето пак: *бе(...), ебар(размножавам), бер(дете), това е нахски> аборт, пубертет, ребöнка, бебе, brüten(мътя), bruder и брия> прия-тел и т.н. Да не забравяме, че в древноста силно са изразени родовите съюзи. Има го запавено и до днес в Кавказ при нахките. Нали сам гледа клипа с прф. Johanna Nichols.

Съгласен, но ето още една моя реконструкция: Мезен-бриа- градът на мизите. Или Brother, Bruder, Брат, т.е. от едно котило, образно казано.

Не всеки има нужда от стимуланти, има и речник на нахските наречия, отваряш и сравняваш. Пс. Етруски се чете се от дясно на ляво в скриптум континуум в случай че някой още не знае, и буквите не отговарят изцяло на гръцките. В нета ги има древните азбуки комуто е интересно..

Възможно, но "брия"ако значи град е логично да е в смисъла на гнездо и се спряга отлично с немското beren-раждам и Breut-котило или излюпвам.

Не точно..

Сега ми светна! Мизи-балканските скити. Това е връзката май "големи войни и съюзници на троянците" както ги описва Омир. Подобно звучи и в протоалбанския: madza- big, large PIE: *meĝ- ‘great’

Тантине и аз смятам така, но за "маркос". "Мар" е мъж а "кос" вероятно кон. Дори ми се получи част от превода на уж етруската стела със "зиезито" дето я обсъждахме в "ганчовщините" и т.н. Смятам, че или се е казвал нещо като "Цветан" или означава просто "зрял мъж", в разцвета на силите си. На 30 или 36 може би. Охранявал или служил 6 лунни цикъла-(месеца) или години с някакво оръжие подобно на секира, но на изображението е с копие или пика. За втората дума съм доста озадачен.. ето виж сам: hêza hespê dide mezin "мощ конят дарява голяма" Това е 1:1 от съвременен кюрдски.. Ако не е трофеен пръстен тогава не знам какво да мисля... Изглежда и медите са оставили дълбока следа в тракийското население или обратно.

Ето още един пример за съмнително тълкование на тракийските надписи. В случая от албански и кой знае още от какъв език. Първата част ясно напомня думата –"ĒYZIĒ"-"eздач" PIE hₐeĝ-to drive,to fight. После имаме "деле"- далеч или дело, но липсва предната част. Последната част-меженай- "междина", разстояние или -месечнай- PIE méh₁-nōt- месец, месечина. Проблемът е във фонетиката на гръцката азбука. Още повече някои звуци трудно се описват с чужди букви, защото това със сигурност не са гръцки думи.Освен това траките си имат скитските "маркос"-за конник и "аспа"-кон. "The interpretation of Vl. Georgiev is the following: Text: eys, ie … dele, mezenai. Translation: “(You) powerful, help … protect, (you) horseman!” The image of the horseman clarifies the word mezena as meaning ‘a horseman’. The Thracian mezena (mezenai in the text) is almost identical to the name (the epithet) of the Messapian deity of (Iuppiter) Menzana, the “horse deity” to which were sacrificed horses. It also corresponds to the Albanian mes, mezi (‘a stallion’) and the Romainan mənz (‘a stallion’). The latter is Dacian in origin from the IE *mend(i)- ‘a horse’. The Thracian mezena and the Messapian Menzana – from the IE *mendiana mean ‘a horseman’." МИНДЍЛ2м. Диал. Домашно животно от дребна порода. — От тур. midilli 'порода дребно конче'.

"Магаре", "Марко" и "Мадара"? "In his book Germanen und Kelten, Helmut Birkhan proposes another source of borrowing of the word * mark- in Germanic and Celtic: the influence of the Thracians, stating that Thracians had a typical “horse-riding culture”. He identifies the element markin Thracian anthroponyms (Birkhan 1970: 393-402). Being an IE tribe, the Thra cians conserved in their language and culture the elements of the pre-IE population of the South of Europe"

Ето и този пример, но не разбирам връзката. Ако може по-точно. бIи (б"хръ"и) ,- гнездо >нем. brü·ten(мътя, люпя)

Предвид това? "Бриги (на гръцки: Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани." Да, има историческа връзка с "фриги"