Tomata

Ето защо смятам, че ексклузивното разглеждане на склавинския език единствено и само по критерии, повече емоционални или политически, отколкото разумни и логични, води до грешни изводи. Както и да го погледнем, напр. скитското племе саки> сакалиб(арб.) спокойно може да значи бели, светли, ("са"-светлина вероятно в смисъл-руси). Кога е настанала дифузията в ИЕ е трудно да се каже, но определено има вторични лексикални наслагвания. Понеже колегите недоумяват каква е връзката, ще опитам пак да обясня: В примера с кьолменският надпис, "лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>колиба. гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ; >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение>>гIа+ дат+ел> гадател, тълкувател на сънища. "Сона" значи "со",-аз и "на",-мен (дат.п. на мен). Дали оттам не е фонетично адаптирано сона като "сън" в славянските езици, не знам. Дават му друго обяснение. Продължаваме със същият корен "гIа" > "г1ов",- (чете се подобно на "хръ"-ов,- пр. както в "хъркам", френско "R") ,- стена, торс, фигура, стан на човека>>Ако е комбинация с гIа,-сън, става място за сън(вечен)>>гхров (grаve)> гроб. От там "над-гробен" камък> място за поклонение>Балванъ. За да няма съмнения и в предишният пример- Гергал> грг> кръг> рк (арка)> рг> радуга> дг> дъга(радуга),- "села Iад". "Iад",-(чети "хръ"-ад) прашка, лък> дъга> Нем. Rad (колело), радиус, градус на ъгъл и т.н . "села" допускам светъл, пъстър,"са"-светлина . Смятам, затова е и фонетичната близост на тракийските надписи и съвременният български. Смисълът обаче, вярвам трябва да се търси през нахските наречия.

В надписа от Езерово имаме доста повече информация за възможното му тълкование. Вероятно имаме церемониален пръстен, три метални пластини и счупена гривна. Това подкрепя съмнението ми за отрязаните вени, при което гривната се е счупила. В Кьолмен също имаме малка подсказка, защото надписът е обърнат навътре, т.е не означава типично проклятие спиращо грабителите и е използвана прото-фризийската лява азбука. Освен евентуално личните имена и възрастта на починалия, интересна ми се струва и последната част върху плочата, а именно "ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ". От нея е изведен "Балбан", каменна скала, ст.б. балванъ,-статуя, идол. За сравнение гръцкото βλάβη,- щета. Ето и моето предположение: "Прикован във вечен сън от(под) тази плоча" "ан",- над, граница,област >> ΑΝ ; "ан зув Iург",- въздушно пространство над определена част от терена, където при промяна на времето се наблюдават локално мъгла или облаци, а зоната на тяхното разпространение често има доста ясни граници. "гIаба",- верига, окови>>ΓΗΑΒΑ ; >>"гIа" (да),- сън; "гIа дайнад сона",- присъними се, съновидение "лаба" (я),- козирка на шапка, навес>>ΛΒ ; >>"лабанкхера",- каменна-арка, свод "н",- на>>Ν ; на (при обозн.срока на който се распостр.действието); към (доб., сумма) итта нена пхиъ тIатоха към I0 приб. 5 Като че ли съвпада изцяло като фонетика, а и не нарушава смисъла на другите две тълкования на думата ΒΑΛΒΝ.

klumpô,> -пумпал, комбал гергал,- (сфера)- пергел> кръг >чарк>търкало> кълбо>глобус

Е, този е супер! Ако може и сложи линка, искам да го прегледам. Види ми се много интересен.

Ок, значи е нашенско изобретение. Явно не ме разбираш. Казвам, че и "вратата зява" или земята и т.н. Ще добавя ЗВЀРЯ СЕ, -иш се, мин. св. звѐрих се, несв., непрех. Разг. Ирон. Гледам с учудване, с изненада нещо, което обикн. не мога да разбера. кизга,- зеркало, стекло, стеклянный>>зеркалньi>>взирам се, зверя се в огледалото? Как мислиш, дали идва от звяр или от взор?

Да, има логика нпр. във рус. "взгляд">гледам. Мен все пак ме притеснява "зяпам". От "зея"(отворен) става "зявам"(прозявам) > зина> зейна> отзява>>отвор>(окно)>>прозира >прозорец >прозрачен.. Не е задължително май да е отворена непременно устата. Защо не широко очите? Или и двете? Трябва май също да проверя облещен и ококорен

"Еднакъв произход със залог, срв. сръб. залогај „залък“, т.е. „нещо заложено (в устата)“. *zalogъ > *zalъk с редукция o > ъ в неударена сричка като в мънисто" или от- зIок,- хапя, кълва(човка) >зобя? ФАЙДА̀ ж. (араб.). Разг. 1. Полза, облага, изгода. - или от "пайда болаж"> пай, да, бол> (part, paar, дял, pay) >пари? pay (n.) c. 1300, paie, "satisfaction, liking; reward, reprisal," from pay (v.), or else from Old French paie? "барт бар",- сделка >>barter (v.) "to traffic or trade by exchanging one commodity for another," mid-15c., apparently from Old French barater "to barter, cheat, deceive, haggle" (also, "to have sexual intercourse"), 12c., which is of uncertain origin, perhaps from a Celtic language (compare Irish brath "treachery"). Connection between "trading" and "cheating" exists in several languages. Related: Bartered; bartering. Greek baros "weight," which is related to barys "heavy," from PIE root *gwere- (1) "heavy." Нем. "bar"- keш Етимология "От нгр. μουσούνα „муцуна“, заета от итал. musone „нацупен човек, сърдитко“, произв. на muso „муцуна, зурла“ със съответствия във фр. museau (> англ. muzzle), исп. muso, прованс. mus, от къснолат. *musa, вероятно от герм. произход." или от "муцъар" (паст, морда, муцуна) ? "Ма1а циск"; к1аца; циска (котка),-> маца, мацка. Кесия, от перс. през тур. kese. или от "киса"(джоб)? "чош",- коси, косми, вълнен косъм-> вчесвам; "чошк (я)" ,-четка; "кхо" и "чиш",- (по нужда) ; е*ае,- размножавам и мн. др.

Именно. Славянските езици не са критерий, също и немския. Данните за тях са отскоро, а и чуждото влияние е огромно. В зяпам може да става въпрос и за образно сраввнение, захласнат, с отворена уста. Съгласен съм.

Тъкмо приключих с търсенето. PIE sekʷ-, лидийски; saw- ꙁьрѣт, зъркел, зърна, видя зер, зрение. В тохарския Б -"Zelta" и "Yasa" е злато. Голямата близост с "Азо"-лъчист, бляскав, допълва подозрението ми. PIE ĝhel-1, ĝhelǝ-, ĝhlē- е малко далеч от старобългарското "ꙁлатъ". "Очи"има съвпадение в почти всички палео езици. Проблем има с руското "глаза" единственото близко съвпадение е с нем. "Glass",-стъкло- PIE root *ghel- (2) "to shine,.

Е, и на български ли да се учим.. "Взор" и сигурно идва от "зор" докато ти изкачат очите от напъване..

Тантине, това са много късни думи. са, сердал,-светлина,->> сияе>ярило,>слънце азо,-слънчеви лъчи>> зора, изгрев, озарявам и т.н. зе,- гледам,следя, наблюдавам "сз"- е в основата на всичко свързано със светлина.

Супер, а за "зяпам", освен , че е спрегнато от със "зея" каква е ползата? Как да проследим произхода като нищо не пише? Нали писах вече, много е вероятно някои думи и изрази да са адаптирани от склавините ,фонетично и смислово, директно от сарматите , хуните и аварите.

Е, добре съгласен съм, 1,-5, -10, но стотици? Тук имаме освен това и писмени извори и генетика и география.. Според мен в подкрепа на противното досега няма нищо убедително.

Никой не твърди обратното, писах вече за вторичното наслагване на хунска и аварска лексика в ИЕ езици. Тюркска такава няма нито в славянските, нито в немските езици. За разлика от баският, в нашият език има стотици съвпадения с кавказките наречия. Въпросът е за езика на българите преди ославянчването му. Германският и славянският клон на ИЕ език може да се проследи сравнително късно, поради липсата на писмени сведения. Тук въпросите са много и за сега без еднозначен отговор. Дадох вече сто примера. Ето още един: инг. Зе,- (гледам, следя); нем. sehen, анг. see, бг. зяпам. Съвпаденията добиват характер на правило. Има историци, те да кажат как се е получило така. Пс. Най-важното което Никълс каза е, че езикът е автентичен и капсулован, а лингвистично се датира към първите земеделски култури в плодородният полумесец. Между другото, попадал съм на стари карти където в Кавказ е отбелязана държава "Албания" и топонима "Иберия". За мен палеобалканското население се е разселило вероятно още преди Атлантика да залее бившото сладководното езеро (сега черно море ), което е сложило край на древните цивилизации в района. (В шумерският "Гил Гамеш" си го пише, адаптирано е дори в Библията)

герга,- кръгъл гергала,- сферичен хьаргIа,- гарван гургилг,-оалхазар,- птица-звънче ч1агарг,-лястовичка https://www.youtube.com/watch?v=gfvauHnP1c4

Аз знам как се казва девойката и без да знам старобългарски забелязах неточности в превода. Разбирам отлично какво е написано. Просто отбелязах вероятни грешки в руският превод. П.с. Ето защо няма да намериш в твоята "библия" думи като съчка, бурен, синур, гердан, Гергана, гарга, сурвачка и т.н. "В статия в списание Science Бърнис Вутрих заявява, че американският лингвист д-р Йохана Никълс „използва езикa, за да свърже съвременните хора от региона на Кавказ с древните фермери от Плодородния полумесец“ и че нейното изследване предполага, че „фермерите от региона са били прото -нах-дагестанци". Никълс е цитиранa да заявява, че „накхско-дагестанските езици са най-близкото нещо, което имаме до прякото продължение на културната и езиковата общност, която е довела до западната цивилизация“ https://en.wikipedia.org/wiki/Ingushetia

И какво да го чета, те русн. сами езикът си не познават.. подобьнъ поп,- чинар бук (Попа на къщата, дома, централната дълга греда крепяща покрива. Сещаш се от кой език съм го взел.. "Поподомна" стройна фиданка, топола, висока като чинар. Tова не е име на жена. Bеждите и рунтави (четина) или "чтома"-четими, изрисувани, изписани са? Носът и римски ли е, защото Ахил още не ги е познавал, (но преписвачът със сигурност) или е била червендалеста с румени страни? Изобщо много въпроси, а няма полза да ги разискваме.

Нямам идея за какво ми я показваш, но нещо не е наред с трактовката и: "И двете мозайки показват сцени от комедии. Благодарение на две почти идентични изображения върху подовата настилка на къщата на Менандър в Митилина на Лесбос, чиито надписи идентифицират персонажите, става ясно, че сюжетите и на двете изображения са взети от комедиите на Менандър." "Показва сцена от комедията Теофорумен („Обсебените“), на която днес е известно само заглавието. Това, което се вижда, явно е музикална интерлюдия от комедийното представление: двама танцьори – единият с чинели, единият с дайре – са подкрепени от флейтист, а до тях стои джудже или младеж. Всички фигури носят маските, обичайни в древните театри." https://de.wikipedia.org/wiki/Dioskurides_von_Samos

Да, румен е вероятно свързан с "roth" и "red". Malen може би с малина и ален. Не съм се интересувал, просто налучквам. Красен не значи непременно червен, дори немците казват "Krass!"-чудесно! Има и смисъла на красив в славянските езици.

Примера е повече от ясен, доста от балтославяните не казват червей, а и не всички червии са червени. Кървавочервени изобщо не съм виждал. Ако ми посочиш кога точно персийци и славяни са живяли заедно, та да заемат цвета на пурпурното багрило добивано от специален червей, тогава ще си замълча. Думата която се извежда от там е "ален", не червен. А за "черво" какво да кажем тогава? Или мислиш, че хората не са знаели какъв е цветът на кръвта преди да ги "светнат" персите?

Родство не, ако не броим стотиците пославянчени думи. Славянските езици са смес от тохарски, персийски и кавказки думи. Понеже не са разбирали добре езика на скитите, просто са ги адаптирали по смисъл и фонетика. В българският се наблюдава преход от синтетичен към аналитичен език поради натрупаната разнородна лексикална база и невъзможност да се оперира правилно с нея. Кое е по-логично според теб за етимологията на "червен" в примера който ти дадох? За мен официалната етимология звучи доста неубедително.. Етимология ст.-бълг. чръвенъ, чръвленъ, чрьмьнъ ἐρυθρός, сърбохърв. цр̀вен, цр̀вљен, словен. črljèn, črmljèn „червен“, чеш. červený „червен“, čеrvеn „юни“, слов. červený, пол. сzеrwоnу, г.-луж. čerwjeny, д.-луж. сеrẃеnу, рус. диал. черёмный „риж“, укр. че́рвень „юни“ < *čьrvjenъ, мин. страд. прич. от *čьrviti „боядисвам в червен цвет“ (стбълг., сръб.-цслав., ст.-рус. чрьвити). Образувани са от *čьrvь „червей“, под влиянието на народнолат. vermiculus „червен“ (порт. vermelho „червен“, ст.-фр. vermail „аленочервен“, англ. vermilion „червен оцветител“), еднакво с vermiculus „червейче, от което се добива пурпурен оцветител“. По същия начин е образувана турската дума kırmızı „червен“ (срв. англ. crimson, ст.-исп. cremesin „аленочервен“), от араб.-перс. كرمزى /kirmizi/ „червен“ от инд. kṛmija- „добит от червеи“. Техниката за добиване на червена боя от насекомото Kermes vermilio е открита в Индия.

Да , а цънцара е царят на комарите.. Etymology Borrowed from Spanish mosquito (“gnat”), diminutive of mosca (“fly”), from Latin musca (“fly”), from Proto-Indo-European *mūs- (“fly, stinging fly, gnat”). Cognate with West Flemish meuzie (“mosquito”), dialectal Swedish mausa (“mosquito”), Lithuanian musė (“a fly”) and Sicilian muschitta (“midge”). See also midge. цIекомар,- малина. цIе,-кърваво червен,>цървен>червен; комар,- ягодка цIибдар пиявица; цIий,- кръв Ето ти и идея за "сърмата"- сармал,-зуек. Името на рода Charadrius е къснолатинска дума за жълтеникава птичка, спомената във Vulgate от четвърти век.

Как мислиш, дали имат връзка? юв,-шило >ювмоза,- (оса)> PIE *wopsa-/*wospa->Old Church Slavonic vosa>оса нем.Mücke(мюке,- комар)>jucken(юкен,-сърби)

Tantin, разочароваш ме.. :) моз,- мед, сок моза,- муха модз ду никх,- семейство медоносни пчели (рояк) хар,- усещане, чувство ( harm) нокхармоза,- пчела

Ако се съпоставят надписите от Кьолмен и Езерово NΥΑΣΝΛΕΤΕΔΝΥΕΔΝΕΙΝΔΑΚΑΤΡ•Ξ•ΕΒΑΡ•ΖΕΣΑΞΝΗΝΕΤΕΣΑΙΓΕΚ•ΑΝΓΗΑΒΑΛΒΝ , ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝΕΡΕNEAΤΙΛΤΕΑΝΗΣΚΟΑΡΑΖΕΑΔΟΜΕΑΝΤΙΛΕΖΥΠΤΑΜΙΗΕΡΑΖΗΛΤΑ NΥΑΣΝ и NЕΑΣΝ почти съвпадат. Дали това не е негация на "азо",- слънчева светлина >язо> ясо> ясно, както е алигорично в "зайди ясно слънце"- угасни. Интересно, дали няма връзка и с "Казнь"(смъртно наказание) или гръцкото ζημιά (щета). Има и друго значение в хинди "asn-ah",- кръв. Аналогията в двата надписа е смъртта на човек, "човека угасна".