Tomata

Какво мислите за надписа, изглежда наистина да наподобява силно съвременният ни език. А за алтернативният превод? ΡΟΛΙΣΤΕΝΕΑΣΝ ΕΡΕNEAΤΙΛ ΤΕΑΝΗΣΚΟΑ ΡΑΖΕΑΔΟΜ ΕΑΝΤΙΛΕΖΥ ΠΤΑΜΙΗΕ ΡΑΖ ΗΛΤΑ http://www.bgnow.eu/news.php?newsid=78108&fb_comment_id=1101640139943435_1450594498381329 ΡΟΛΙΣ ΤΕΝΕ ΑΣ ΝΕΡΕNEA ΤΙΛΤΕΑ ΝΗΣΚΟ Α ΡΑΖΕ ΑΔΟ ΜΕΑΝ ΤΙ ΛΕΖΥ ΠΤΑ ΜΙΗΕ ΡΑΖ ΗΛΤΑ ROLI'S TENE AS NERENEA TIL TEA NISKO A RAZE ADO MEAN TI LEJY PTA MIHE RAZ HLTA ТЕНЕ, НА РОЛИС, ЕДНА (АЗ) НАРАНЕНА НИСКО ПРЕД ТЕБ ПРЕКЛОНЕНА С ОТРЯЗАНИ ВЕНИ, ДО МЕН ТИ ЛЕЖИШ ТА ДА ОТМИЯ БЪРЗО СКРЪБТА. Имена като Роланд(Роли), Роал и Тина ги има и до днес. От хеттитският език, който е много близък до прото-германския и вероятно до келтския съм използвал алтернативно Ас(едно) вместо "Аз" за да запазя фонетиката от надписа, а и така се получава малко по-различно по смисъл, подчертава предполагаемо доброволно действие. Ас Hittit: 1)he --𒀸 (as) , 2)one *ās Tilt,(поклон)From Middle English tilte, from Old English tyltan (“to be unsteady”), related to the adjective tealt (“unsteady”), from Proto-Germanic *taltaz, ultimately from Proto-Indo-European *del-, *dul- (transitive) To slope or incline (something); to slant. (intransitive) To be at an angle. Ader(вени) Isländisch: [1] äd Schwedisch: [1, 4] åder ,mittelhochdeutsch āder, Ráz (Cheh) From Proto-Slavic *razъ from *raziti (“to pound, to bounce”) [1] character (distinguishing feature, characteristic) [2]impact, thrust (sudden or violent movement) Хълцам Bulgarian: хълцам (bg) (hǎlcam), плача с глас (plača s glas)> печал, мъка. .

Тантин, супер, но не става да извадиш от руската салата цяла краставичка. За това е и ПИЕ. Ако искаш, разгледай хетския език по-подробно. Има ку*ва, ~куче, порой и десетки интересни протогермански и протославянски думи. Е, както сам разбираш, езикът е на 4000г, трябва и малко комбинативност в подхода. Прим. To blow (parāi) > Порив> Борей> Буря> Порой(уж заемка от алб. përro, пише във викиречник) ; To sit ēsa > езда(ида, движение седнал) >Юзда(To use control); To know (sākki)> Мо-зък ; Earth (tēkan)>Канара>(камък?)Великан(каменен голем). Без историята и археология нищо не става. Днес никой вече не се съмнява в арийското нашествие в Индия като причина за възникналия ИЕ-език. http://www.ancient-wisdom.com/serbiavinca.htm Тук има археологически находки от балканите, ( vinca-културата в днешна Сърбия и България) връстник на варненският некропол, че и по-стара. Виж и системата от писмените знаци от Градешница. Разгледай вероятно първата писменост поне в Европа, ако не и Евразия. Ще ти стане ясно кои са древните германи, келти и българи( Vulgari, тракийци) за което вече писах.

Ok, мерси

Не

То е ясно, че от Vrata става вра се, навирам, вървя , връв , влизам и т.н. Аз за принципа, трябва да се проверява инфото в Викито. Мн. често заблуждава.

vow vardas>vard as>варди се weriga>wer>iga>вели ига(него) vrata>върви(през вратата) PIE *kw(e)-kwl-o- "wheel, circle- ко-лело, ко-ла, ко-мита, ко-мисар, ко-мандир urvata, vrata- (command) ко-урвата, ко-врата.

Само излагам логиката си, Ето пример: Eтимология Уикиречник: старобълг. верига άλυσις (Супр.), цслав. веруга - сръб. верига, слов. veriga. Колебанието i/u сочи по-скоро неслав. произход - вероятно тюркски: тюрко-бълг. *werüg ~ старотюрк. örük, örk „юзда; въже, капистра (за връзване на животни о кол)“, кирг. өрөө „букаи, обхващащи предните и задните крака на коня“, өрүү „плетене“, което съответства на монг. örügen „букаи“. verb (n.) "a word that asserts or declares; that part of speech of which the office is predication, and which, either alone or with various modifiers or adjuncts, combines with a subject to make a sentence" [Century Dictionary], late 14c., from Old French verbe "word; word of God; saying; part of speech that expresses action or being" (12c.) and directly from Latin verbum "verb," originally "a word," from PIE root *were- (3) "to speak" (source also of Avestan urvata- "command;" Sanskrit vrata- "command, vow;" Greek rhētōr "public speaker," rhetra "agreement, covenant," eirein "to speak, say;" Hittite weriga- "call, summon;" Lithuanian vardas "name;" Gothic waurd, Old English word "word"). Entries linking to verb

c. 1200, diggen, "to make a ditch or other excavation," a word of uncertain origin, perhaps related to dike and ditch, either via Anglo-French diguer, from Old French digue "dike" (which is ultimately from Proto-Germanic *dīk-, from PIE root *dheigw- "to stick, fix") or directly from an unrecorded Old English verb. The older native words were deolfan (see delve), grafan (see grave (v.)). bur (n.) "toothed tool for drawing or scraping things together," Old English raca "rake," earlier ræce, from Proto-Germanic *rak- "gather, heap up" (source also of Old Norse reka "spade, shovel," Old High German rehho, German Rechen "a rake," Gothic rikan "to heap up, collect"), from PIE root *reg- "move in a straight line," with derivatives meaning "to direct in a straight line," thus "to lead, rule" (source also of Greek oregein "to reach, stretch out," Latin regere "direct, rule; keep straight, guide"). The implement is so called perhaps via its action, or via the notion of "implement with straight pieces of wood" [Watkins]. Old English col "charcoal; live coal, piece of wood or other combustible substance, either burning or having been burned," from Proto-Germanic *kula(n) (source also of Old Frisian kole, Middle Dutch cole, Dutch kool, Old High German chol, German Kohle, Old Norse kol), from PIE root *g(e)u-lo- "live coal" (source also of Irish gual "coal"). От Char+reg>"Чаррег,Чараке(ръка?)>Чартъ>Чертая; from PIE root *g(e)uo->>"charcoal(жар)>чар>чер>черня>рисувам>просветен> Колобър>коло>хоро>колело>свещен>кръг>чакрък, чакра> ритуален танц >маг>свещенник; Черня(рисувам) "О" (кръг,слънце) т.е char-увам "О"=чакръг=чакра Амон Ра, Ашура, сурва и т.н. Говорим за неолита, не за времето на Аристотел. От PIE root *dheigw>>Proto-Germanic *dīk. >char+dīk >"О"-чертано място>"О"градено място за животни, хора и др. Имот, дом, ограда и т.н. "очертание +ров" , очертан изкоп, яма за бойните кучета и др. животни и дори жертвоприношения, може би. (Конан Варварина). Всичко това се наслагва във вярата и традициите на хората. Според мен Чертог и Чердак е едно и също нещо, но придобило различно значение с времето и е пренесено повсемесно като смисъл, както и всяка нова технология, между впрочем. circle (n.) Чарк, колело, кръг c. 1300, "figure of a circle, a plane figure whose periphery is everywhere equidistant from its center point," from Old French cercle "circle, ring (for the finger); hoop of a helmet or barrel" (12c.), from Latin circulus "circular figure; small ring, hoop; circular orbit" (also source of Italian cerchio), diminutive of circus "ring" (see circus) cirike Черквъ>Църква Old English cirice, circe "place of assemblage set aside for Christian worship; the body of Christian believers, Christians collectively; ecclesiastical authority or power," from Proto-Germanic *kirika (source also of Old Saxon kirika, Old Norse kirkja, Old Frisian zerke, Middle Dutch kerke, Dutch kerk, Old High German kirihha, German Kirche). Да, едното е геом.фигура, но с много дълбоко запечатана окултна природа у човека. Другото е институция, но и в нейната природа все още лежи онзи кръг на просвететените, на избраните духовници. Затова през хилядолетията е запазена и тази близост във символиката. Пак давам пример с Колобъра и ако помните, свещенника от романа на Гогол, "Вий", които чертаеше тебеширен кръг за да прогони от злите сили. Кръглите ореоли на светиите, Келтския Бог на бурите и символа на колелото на Таранис, кръговете в индуската митология и т.н. Ми писах на колегата мироки, както му обещах.. А аз обещавам, последент пост, дано поне той не нарушава темата. c. 1200, diggen, "to make a ditch or other excavation," a word of uncertain origin, perhaps related to dike and ditch, either via Anglo-French diguer, from Old French digue "dike" (which is ultimately from Proto-Germanic *dīk-, from PIE root *dheigw- "to stick, fix") or directly from an unrecorded Old English verb. The older native words were deolfan (see delve), grafan (see grave (v.)). bur (n.) "toothed tool for drawing or scraping things together," Old English raca "rake," earlier ræce, from Proto-Germanic *rak- "gather, heap up" (source also of Old Norse reka "spade, shovel," Old High German rehho, German Rechen "a rake," Gothic rikan "to heap up, collect"), from PIE root *reg- "move in a straight line," with derivatives meaning "to direct in a straight line," thus "to lead, rule" (source also of Greek oregein "to reach, stretch out," Latin regere "direct, rule; keep straight, guide"). The implement is so called perhaps via its action, or via the notion of "implement with straight pieces of wood" [Watkins]. Old English col "charcoal; live coal, piece of wood or other combustible substance, either burning or having been burned," from Proto-Germanic *kula(n) (source also of Old Frisian kole, Middle Dutch cole, Dutch kool, Old High German chol, German Kohle, Old Norse kol), from PIE root *g(e)u-lo- "live coal" (source also of Irish gual "coal"). От Char+reg>"Чаррег,Чараке(ръка?)>Чартъ>Чертая; from PIE root *g(e)uo->>"charcoal(жар)>чар>чер>черня>рисувам>просветен> Колобър>коло>хоро>колело>свещен>кръг>чакрък, чакра> ритуален танц >маг>свещенник; Черня(рисувам) "О" (кръг,слънце) т.е char-увам "О"=чакръг=чакра Амон Ра, Ашура, сурва и т.н. Говорим за неолита, не за времето на Аристотел. От PIE root *dheigw>>Proto-Germanic *dīk. >char+dīk >"О"-чертано място>"О"градено място за животни, хора и др. Имот, дом, ограда и т.н. "очертание +ров" , очертан изкоп, яма за бойните кучета и др. животни и дори жертвоприношения, може би. (Конан Варварина). Всичко това се наслагва във вярата и традициите на хората. Според мен Чертог и Чердак е едно и също нещо, но придобило различно значение с времето и е пренесено повсемесно като смисъл, както и всяка нова технология, между впрочем. circle (n.) Чарк, колело, кръг c. 1300, "figure of a circle, a plane figure whose periphery is everywhere equidistant from its center point," from Old French cercle "circle, ring (for the finger); hoop of a helmet or barrel" (12c.), from Latin circulus "circular figure; small ring, hoop; circular orbit" (also source of Italian cerchio), diminutive of circus "ring" (see circus) cirike Черквъ>Църква Old English cirice, circe "place of assemblage set aside for Christian worship; the body of Christian believers, Christians collectively; ecclesiastical authority or power," from Proto-Germanic *kirika (source also of Old Saxon kirika, Old Norse kirkja, Old Frisian zerke, Middle Dutch kerke, Dutch kerk, Old High German kirihha, German Kirche). Да, едното е геом.фигура, но с много дълбоко запечатана окултна природа у човека. Другото е институция, но и в нейната природа все още лежи онзи кръг на просвететените, на избраните духовници. Затова през хилядолетията е запазена и тази близост във символиката. Пак давам пример с Колобъра и ако помните, свещенника от романа на Гогол, "Вий", които чертаеше тебеширен кръг за да прогони от злите сили. Кръглите ореоли на светиите, Келтския Бог на бурите и символа на колелото на Таранис, кръговете в индуската митология и т.н.

Понеже не мога обратното, ще се опитам да докажа, че българите са наследници на кимерииците, траките и келтите, за което ме питате, и следователно са тъждествени твърдения . Колегите смятат, че така се прави: 1)" Perhaps from a PIE root *wel- "to crowd, throng" 2)Welsh-celtic gwala "sufficiency, enough"; 3) " from vulgus "common people" 4)-то го писах вече,Vulgarian (n.) "rich person of vulgar manners," 1804, from vulgar (adj.) + -ian. Тук си представям как бай Ганьо гордо се бие по гърдите-"Булгар, булгар!" Ух!Ухуу! Вижда се попадението в ингуш. "Iул"(тълпа) или немското "Ur"(древен) в сравнение с изглежда по-късното келтско gwala, а също и ранната връзката на тези езици и приликата между тях. За яснота : от чеч.е. "Туьпана"-(тарапана); "Туьпо, тоаба" (тълпа); "Туп" (лагер, стан, щаб), инг. "Ч1арга"(подпора на палатка, упора)=царга>>>чъргобил Мостич ("беше упора на двама владетели", съветник) >>черга(дом. огн); "Че"= чертог = 100% , а ако добавим ч.н. Туп(стан) или по мое мнение по-добре инг. "тол"(землянка)= чертог, вместо слепената от персийски и арабски "чердак" получаваме мн.добро съвпадение. Продължаваме с руското "Чёрт возьми". Който е гледал клипът от предният ми пост, мн. лесно ще разбере логиката. Там се твърди, че кимерите келтите и траките се преливат и разселват в западна Европа, Кавказ и близкият Изток като достигат Индия и Иран тръгвайки на няколко вълни от района на северните Карпати и днешен Крим( б.а има много древна археология в района и ранна отседнала култура). Наред с многото имена с които са извесни до това, гърците ги наричат кимбри (тъмна мъгла). За тях Омир пише ,че почти не излизат изпод земята, живеят в пещери(.. пещерните хора във филма 13-ят Воин с богинята майката-тъмнина, огньове и пушек..), друг извор, "че се прекланят пред бронзов идол (бик) който винаги носят със себе си". От инг. прв. на по-късни арабск. извори "Ед фу", древният бог на българите разбрахме, че вероятно става дума за "небесната крава" (Ет, Етт), но> "теле" на бг., в смисъл на богиня майка, а може и телец. (или бик), но е по резонно идолът "Фа" да е бикът, а минималното несъответствие да се дължи на прехода в арабски.. Тук нямаме работа с "пещерни хора", а с високо развит народ владеещ рударството и металургията и по аналогия с конните южни траки, смятани за кентаври от елините, там на краят на античния свят, Одисей "среща Химерата"(кимера от кемерийци) огнедишащ звяр (всъщност той вижда пламтящите пещи и димящи комини за топене на метал за оръжията и накитите на траките и скитите лордове в последствие). Бих предположил, че са добивали въглища в донбаският въглищен басейн, където са копали шахти, а контактуващите с тях пред славяни (?келти) заради черният им вид са ги мислили за "дяволи", чортове от черен, изцапан, а шахтите им чертози, по-късно придобиват израз в битов план= жилищата на "дяволите". Черта(линия)>черна следа. За мен по-вероятно е изразът да значи подземно помещение с по-горе споменатото значение и "Чорт" да е адаптирано по късно като антоним с негативно значение (приказките за долното царство мрачните чертози и т.н ) Черта (линия) > черна следа. но със сигурност e свързано с черния цвятна въглищата. Още повече, кимерите и траките са били известни с бурните си гуляи и по тази причина думата е придобила смисъл на стопанско и социално помещение. По късните, гръцките колонии като Фанагория започват с тях търговски отношения включително и с въглища (кюмюр) гръцкото xylánthrakas from PIE root *g(e)u-lo- "live coal" from Proto-Germanic *kula(n) Old English col "charcoal; кIор инг; явно не е производно на "coal", а разпространеният в много тюркски езици "Кюмюр" е продукт съпоставян с името на кимерииците (мястото където са добивани) и където възниква Стара Велика България. Подозирам, че "карабулгар"е пряко свързанo по някакъв начин с въглищата. Сега само ще добавя "кан" (Колос)>великан>кански рев в едно от значенията на чеч. и израза -"буг1а санна" (могъщ ,здрав като бик) или буг1а + гур (ресурс)> (немски ур, пра) и от инг. "Гала" (я) (устар.) Бик> Галагур>>Галгаи (тяхното днш, см.нар.) излиза, че, чеченците също са наследници на "чичовците" (кисенийте) и също са едно от племената оногури. Надявам се, че се получи

Ок:) , видях вавилонските миниатюри с хрътките и ми светна! Ще погледна по-подробно. Пс. Клипът ми попадна докато се отплеснах в дълги дискусии. Не съм стигал до там, наблягах на кавказките българи- вече като сигурен и упоменат в арменските извори обособен етнос. За Бронзовият бик и превода през инг. на Ед фу и "небесната крава", изглежда се потвърди изцяло, което прави задачата по-лесна, ако сте чели коментара. Сега поне знаем на кого са се поклонявали. Освен това, благодарение на Вас ми хрумна решение на дилемата с произхода на"чъртогь" при българите и славяните". Поздрави!

Тaнтин, уважавам мнението и търпението ти, но ние застъпваме две противоположни виждания. И в двата лагера има редица общопризнати капацитети на които можем да се опрем. За династически разноетносни бракове не споря, но основната маса в народа ни днес има кавказки гени и страшно много езикови заемки. "Кира"(товар, тежест)>гира>карам,нося, превозвам>каруца; Думи като"Ель"(основа)>Темел; "зула"=криво", "сетал"=седло, "урхе"(стръмен)>урва, "Ткъам"(крила)> такъм, оборудване; "Каъж"(висока трева)>Камъш и мн.други не идват с власите в езика ни. Още даже не съм надниквал в останалите няколко наречия. Ако Жан-Франсоа Шамполион навремето не беше чувал за гръцкия език, още щяхме да броим щъркелите по стените на египетските гробници. За мен е очевадна връзката с нахските наречия, сигурен съм и за теб, но благодаря за съвета все пак, имам го в предвид Пс. За Греко-бактрия, за "Митра" и зороастризма си мислих че повечето хора знаят. Както и да е. Открихме научно стан-овище("стан"-друг повод за "дискусия":) ) от къде се е взел "Чертог" и според него, той е персийски дериват. Нали за това спорим, или?

Хвърли едно око дали случайно не съм познал по моят си начин дали има връзка между "църква" и чакра>чекрък> кръг, circle, пък дори и през гръцката митология и баварския. https://www.name-doctor.com/name-kirko-meaning-of-kirko-44662.html 2. Етимология "От старобългарската чрьтогъ, θάλαμος "дворец, палат" „покои, стая“, νυμφών „брачно ложе“ (Син. пс., Син. тр., Супр., Соф. пс.). Юслав. *čьrtogъ (съдейки по рус. чертог). Думата е прабългарска по произход, сравнение с перс. čārtāk „балкон, навес“ (букв. „четири (čār) свода (ţāq)“, от араб.)>>Твоята "истина" >>научните трудове: 7. PL.SL. ЧРЪТОГЪ, SL.ECCL. ЧЬРТОГЪ / ЧЕРТОГЪ, RU. ЧЕРТОГ 7. 1 Е Т И М О Л О Г И А Ru. чертог е славянски (мн.сл. чрутогъ, гр. θάλαμος) приет в палеослав от перс. čārtāk (съставено от čār, което държи ru. четири, и tāk, което държи ru. висока, выступающая част дома, портик, балкон). Хипотезата, че това е местен термин (Васмер), трябва да бъде отхвърлена " http://www.stephanos.ru/izd/2016/2016_19.pdf Хубаво го цитираш, ама прочете ли го? Същото значи и на и на Урду:terrace chabotra چبوترہ usually paved outdoor area adjoining a residence. На инг. значи кула. Всеки си е вложил собствено значение. Познах без да гледам във Викито "етимологиите", че е заградено от всички страни затворено пространство. Верно, писах кръгла основа, но го образувах пак от две думи както са направили и лингвистите. Нали идваме от Balkh, що пък прабългарите да не са имали балкони. Ако се опираме само на "светилата в науката", нищо чудно и от Чукотка да произхождаме. Ако ще се замеряме с многозначителни цитати на чужди мнения от "компетентната википедиа", то защо тогава му викаме форум? Дай твое лично мнение или креативна критика за да има изобщо някакъв смисъл от общуването.

Ето и обяснението на другия пример-"Чертог"от ингушки: Че интериор, въртешно помещение че (я,я) интериор празник, веселие стомах, утроба синус

Разбирам, но ако това е проблемната дума която доказва тази или друга хипотеза, то няма да сериозно. Фонетиката и строежа на думата показва голямо сходство с вече цитираните и насочват към общ корен и произход. Добре, да върнем ролката още по-назад в примера. Чакра на санскрит означава колело. В йога чакрите са енергийни възли в човешкото тяло. Примера с предславянското значение е ясен- от зороастризъм през окултизъм и жречество към християнство. В "чердакх" обаче, явно се влага смисъл на покрита кръгла каменна постройка. Подозирам все пак, "Чърквь" да е по аналогия свързана с масивна каменна сграда за религиозни церемонии, точно както е представено с двете значения в санскрит и йога- кръг или свещен.

"Vulgar" (латинска дума)e обяснявано вече- синоним на говорещ на лош латински език човек. Като пример за това са романизираните траки. Понеже освен езиково май с нищо не се различаваме с тях, то може да се допусне, че преди са ги смятали за българи. Разбирам въпроса, но не знам кое от кое е произлязло. Вече писах за големи тракийски миграции на север от Дунав. За съжаление писмен тракийски език не е запазен, за да можем да правим някакви капитални заключения. Възможно е наистина да става въпрос за странно гъгнещи римски поданици, чието име трудно се произнася и по тази причина са станали част от латинската лексика. Подобен е и израза "Варварин". Не бих го определял като етноним:)

Доста сложно, но да кажем по аналогия на пред славянското "Чърки">Чар(магия)>Чародй>очарочан(омагьосан)>чърква>черква>църква>церква. Или масово разпространената дума Чадър>чатр(таджик)>Chäte(Nepal)>Chhaata(Hindi)>Schaten(DE)>Shadow(EN)> Шатра т.е.= Сенник. Не така обаче със старобългарската "Чертог", разпространило се е "Халла">Зала>хале>хол. Дори в съвременния немски обаче има думата "Дах"-покрив, таван. По тази аналогия и Чердакх, масово строени в древността покрити с покрив наблюдателници или каменни крепостни кули. В днешен Дагестан(ираноезични като аланите), и наоколо има запазени десетки такива. Всяка фамилия е притежавала такава една за защита и подслон. Тази каменоделска традиция се наблюдава при строителството на Плиска, нетипично занимание за степните народи и славяните.

xIallo(хала)-Небесно божество в ингушката митология. Добре, да поразмишляваме. Цитирал съм много думи със съвпадения едновременно и в немски и английски. Такива обаче, имаме и ние, директно в нашите съвременни езици: Стоя>standing>stehen; лежа>lying>legen; либе>love>lieben; каруца>car>karre зяпам>see>sehen и т.н. Пита се, защо въпреки огромното им влияние, те имат толкова малко точни фонетични съвпадения, за разлика между бг. и инг. в многото примери които дадох до сега? Просто е, попаднали са при славяните или индиректно или много отдавна. Сега да видим къде е заровено кучето.. Тангlалкх(бесилка) дето го давам за пример в надписа на колоната при мадарският конник.. Танг>hang(EN), (DE-hengen-виси, eng-тесен, стегнат)>Ченгел имат същият смисъл и звучене и в четирите езика, т.е увесвам или увисвам и дори пристягам на немски. lалкх> Hals(гърло на нем.) ако х-то мигрира отпред и сега внимание> "Хълцам!" т.е. давя се, задушавам се. Така, общи думи и в четирите езика. Въпросът е къде са славянските думи.

Е сега и ти:) Ми аз не пиша докторска дисертация:) Накрая ще ме принудиш да грабна металодетектора и да хукна да гоня археологията:) Мерси и за оценките, старая се колкото мога!

Очевидно е и сходството "Гъалгъаи" , "Българи" и дори Гагаузи(отурчени късни преселници ако щете, но всички народи ни наричат по изкривен начин каде с "а", къде с "у" и дори "о" но не и с "ъ". Етнонима е изкривено произношение на съседните народи и в един красив момент става Bulgar, Bolchar, Balkar и т.н. И на края, почти няма дума или име от средновековните известни без аналог в кавказските нахски езици. Например Батбаян. Според мен не е "големият брат", защото има и дума на нахски- "бат"-лице. Не знам етимологията на баян, която е типична днес за русия. По спомен, разказвач на весели истории, музикант и т.н. Днес означава хармонист, музикант, но някога е бил човек свирещ на старинен струнен инструмент. Думата обаятелен, занимателен, веселяк. Има и друга дума в български и (дагестански най-малкото)-"бая" и в руски има "байки". Идва от санскрит, нещо като изпълнител на религиозни химни, заклинател и т.н. Много е дълго за обяснение, ето който се интересува: https://en.wikipedia.org/wiki/Bhajan Ми това е. Нека всеки да си по фантазира на воля. Колобър ли е бил Батбаян, или нещо съвсем друго:) Сигурно съм ви омръзнал с тази тема, дано някому да е била от полза. Мисля, че си заслужава да се порови още по-надълбоко и от специалисти.

Не Томата съм:)

Забравих "гълтам" и "гъл-гъл-гъл". Май и Ам-гъл е глаголил в Мордор:)

Ето още един "кьор фишек", който вече цитирах, но никой не забеляза. "Г1алг1ай"- (Така те наричат езикът и говорът си.)> Гълча, глъчка>гъгна>Гърло>Глас>глагол>глаголя>Говоря. Пс. "1" не е цифра, а гърлен звук в тяхната азбука. Нещо като френското гърлено "R".

Може би, ако поспекулирам пак, най-общо да се покриеш, защитиш от дъжд и буря. Може да станал антоним на хала, т.е буря в митологията. Затова може би казваме "крия се от бурята".

Да, сега има смисъл на "халат за баня":)