Tomata

Съжалявам, ще сваля снимката, защото е с авт. права. В линка може да се гледа свободно. „Владетелска шийна гривна на хан Омуртаг, украсена с 25 златни медальона, негови и на баща му хан Крум, разкри пред e-vestnik нумизматът и експерт по антики Митко Станков, който живее във Виена.“ Това е края на 22г. Нещо като малка сензация, ако се доверим на твърденията от статията по-горе..

Не на всички извори трябва да се вярва безкритично, но у всеки има частичка истина. Ето как се представят в народните вярвания за основателите на киевска Рус. Да подчертая, че славяните доброволно канят варягите, за да ги управляват.. "Цялата ни земя е голяма и богата, но няма ред в нея. Елате да управлявате и да царувате над нас. - Приказка за отминалите години (Начална хроника), Русия, XII век.

Така изглежда. Ако някой ден изкопат друг надпис с „Крум“ след титлата, тогава ще знаем повече. Иначе още сто пъти да препрочетем изворите нищо ново няма да измислим. Интересно, че „хан Крум“ деситилетия наред не смущава никого. Това и стъкмистика не е, а чиста проба спекулация.

Не разбрах Крум каква титла е носил? Писали са го Архонт, а българите са го приравнили към аварският титул, или просто са го превели на собственият си език?

Тарихито е недолюбван във форума, но пък има упоменат киевски „хаган“ при варягите. Пуста мода, какво да се прави

Ами, византиецът не го е писал в „ГИБИ“..

Има такова и в Латвия.. Ал Газвенито ги е спипал далеч на север.. Бурджаните, значи, са кавказки балти и както албанците са мигрирали от там.. Ето я, значи балто-славската следа Майтапа на страна. Интересно защо в арабските текстове постоянно се среща името „бурджан“? Ту са българи, хазари- ту северняци(бургунди?, нормани?)

„was named for its inhabitants“ Според мен става въпрос за народност, „дойч“ За дучето иначе си е точно както казваш. Навлиза като термин около 12в., т.е съвпада по време със сведенията на Захария ал Газвени.

Опитвам да опиша обстановката.. Спарта я давам като пример за отношенията в обществото по времето на Хомер. Да вземем тогава Херодот и твърденията му. Защо персите да са най-добре информирани? [1.1] According to the Persians best informed in history, the Phoenicians began to quarrel. This people, who had formerly dwelt on the shores of the Erythraean Sea, having migrated to the Mediterranean and settled in the parts which they now inhabit, began at once, they say, to adventure on long voyages, freighting their vessels with the wares of Egypt and Assyria. They landed at many places on the coast, and among the rest at Argos, which was then preeminent above all the states included now under the common name of Hellas. Here they exposed their merchandise, and traded with the natives for five or six days; at the end of which time, when almost everything was sold, there came down to the beach a number of women, and among them the daughter of the king, who was, they say, agreeing in this with the Greeks, Io, the child of Inachus. The women were standing by the stern of the ship intent upon their purchases, when the Phoenicians, with a general shout, rushed upon them. The greater part made their escape, but some were seized and carried off. Io herself was among the captives. The Phoenicians put the women on board their vessel, and set sail for Egypt. Thus did Io pass into Egypt, according to the Persian story, which differs widely from the Phoenician: and thus commenced, according to their authors, the series of outrages. [1.2] At a later period, certain Greeks, with whose name they are unacquainted, but who would probably be Cretans, made a landing at Tyre, on the Phoenician coast, and bore off the king's daughter, Europe. In this they only retaliated; but afterwards the Greeks, they say, were guilty of a second violence. They manned a ship of war, and sailed to Aea, a city of Colchis, on the river Phasis; from whence, after despatching the rest of the business on which they had come, they carried off Medea, the daughter of the king of the land. The monarch sent a herald into Greece to demand reparation of the wrong, and the restitution of his child; but the Greeks made answer that, having received no reparation of the wrong done them in the seizure of Io the Argive, they should give none in this instance. [1.3] In the next generation afterwards, according to the same authorities, Alexander the son of Priam, bearing these events in mind, resolved to procure himself a wife out of Greece by violence, fully persuaded, that as the Greeks had not given satisfaction for their outrages, so neither would he be forced to make any for his. Accordingly he made prize of Helen; upon which the Greeks decided that, before resorting to other measures, they would send envoys to reclaim the princess and require reparation of the wrong. Their demands were met by a reference to the violence which had been offered to Medea, and they were asked with what face they could now require satisfaction, when they had formerly rejected all demands for either reparation or restitution addressed to them.

Мечът на Арес, това е скитския символ на власта дадена от боговете. Дори Атила вярва, че притежанието на това съдбоносно оръжие ще му осигури победа над могъщите римляни. Мечът на крал Артур има същите корени. Няма нищо чудно в това, древните автори да използват поетични метафори и митологични похвати. Ахил-Ахейци.. Микена е превзета, а неселението поробено.. Дорийци доминират страната. Атина е пожалена, никой не иска да я превзема поради бедната и земя. Спартанците от страх от въстания веднъж годишно обявяват символична война на илотите, убийствата не носят никаква наказателна отговорност. От съображения за сигурност се поддържа „санитарен контрол“ в съотношение 1към7 спрямо завладяното население , т.е на всеки спартанец по седем илота. На територията живеят различни етноси, средата е враждебна, възстанията не са рядкост. Появява се остра нужда от консолидация на „нацията“. Необходимоста от общо героично минало е назряла. За мен илиадата е освен литературен шедьовър е и свого рода политически инструмент. Както Страбон по-късно ще отбележи,- „няма гръцко дете, което да не е отраснало с историята на Илиада“, към която той самия се отнася доста критично.

Интересно дали „дучи-булгар” и норманите имат нещо общо? „The Duchy of Normandy grew out of the 911 Treaty of Saint-Clair-sur-Epte between King Charles III of West Francia and the Viking leader Rollo. The duchy was named for its inhabitants, the Normans.“ Както Ал-Газвени пише, „Бурджан е на север, където дните са къси. Хората са превъзходни мореплаватели и занаятчии. Воюват със славяните и приличат на немците“. Разбира се, да не пропуснем митичната германоезична сага, сочеща Атила, който е оприличаван от някои като „бащицата“.

Славянските езици са запазили много протолелтски думи. Това ако не е насока, тогава не знам. „Bolgios (Greek Βόλγιος, also Bolgius, Belgius) was a Gaulish leader during the Gallic invasion of the Balkans who led an invasion of Macedon and Illyria in 279 BC, killing the Macedonian king Ptolemy Keraunos.[1][2] He was part of a force of Gauls settled in Pannonia who had advanced to Thrace under a leader called Cambaules. Deciding on fresh conquests, they sent separate forces to different regions: one led by Cerethrius against the Thracians and Triballi; another against Paionia led by Brennus and Acichorius; and a third against the Macedonians and Illyrians, led by Bolgios.“ Ще акцентирам и на Cambaules. Доста напомня на легендарният крал Само, Самбат, Самбатис и т.н. Пс. От Антите няма по-добър кандидат за сега, поне според мен. От протокелтски дори „Дуло“ дава смисъл- Глава, Босс. *talu- ‘front, forehead’ [Noun] GOID: OIr. taul [u n] ‘boss, protuberance’ (DIL tul) W: OW tal, MW tal [m] ‘forehead’ (GPC tdl) BRET : OBret. talar, MBret. and MoBret. tal [m] CO: OCo. tal gl. frons, Co. tal, taal GAUL: Argio-talus [PN] SEE: *talamon- ‘earth, ground’ ETYM: The connection with PCelt. *talamon- suggested by IEW (1061) is uncertain for semantic reasons. A connection may exist with Skt. tdlu‘palate’, in which case we should reconstruct PIE *teHlu- / *tHl-ew-, with Celtic generalizing the zero-grade of the root. If this is correct, the semantic development in Skt. would be from ‘forehead’ to ‘top’ and ‘palate, top of the (interior part of the) mouth’. REF: GPC III: 3425, Falileyev 144, Delamarre 288, Deshayes 2003: 709, Schrijver 1995: 84f„ Meid 2005: 153.

Стига бе.. Вместо „пра“-българи да им викаме вече „псевдо“- българи, така ли? Не че ще е прецедент ама да бяха оставили поне една „славянска“ думичка в надписите си та да не се мъчим сега

Варненският некропол може да е бил в периферията на обширна неизвестна древна цивилизация.

Според мен някои от тях ще да са наследници на агатирците и смесилите се с тях келти. § 4.49 These are the native Scythian rivers which join to swell its stream, while from the Agathyrsians flows the Maris and joins the Ister, and from the summits of Haimos flow three other great rivers towards the North Wind and fall into it, namely Atlas and Auras and Tibisis. Through Thrace and the Thracian Crobyzians flow the rivers Athrys and Noes and Artanes, running into the Ister; and from the Paionians and Mount Rhodope the river Kios, cutting through Haimos in the midst, runs into it also. From the Illyrians the river Angros flows northwards and runs out into the Triballian plain and into the river Brongos, and the Brongos flows into the Ister; thus the Ister receives both these, being great rivers. From the region which is above the Ombricans, the river Carpis and another river, the Alpis, flow also towards the North Wind and run into it; for the Ister flows in fact through the whole of Europe, beginning in the land of the Keltoi, who after the Kynesians dwell furthest towards the sun-setting of all the peoples of Europe; and thus flowing through all Europe it falls into the sea by the side of Scythia. Херодот Пс. Интересни са и бъдещите им връзки с хуните.

Пробвай с русите „баджанаци“.. Може да са гостували на тюрките и да са си позабравили езика.. Сега сериозно. Как смяташ да ги локализираш, при положение, че те са номади? Освен това ние още се боричкаме за езика на дедите ни, а ти търсиш непознат народ по лексикални признаци. Трудна работа според мене.

Ако сме на правилна следа, след Маламир титлата Канасюбиги по някаква причина се редуцира. Може би настъпва диархия в държавата, подобно на тюрко- хазарското устройство властта може да се е поделяла вече м/у двама управници,- светски и духовен. Борис приема титла Княз. Това би могло да се подкрепи със следният пример. East: ܩܢܵܙܬܵܐ(' qna:z ta) Definition: 1) shrinkage , the act of shrinking / contracting (into less bulk) / getting more compact т.е. с ограничени правомощия. След приемането на християнството се налага приемане на нова титла на владетеля по византийски образец. „Младите и варварски славянски народи, приели християнството в резултат от дългата борба с Византия, но войнствено-независими по дух, все още изцяло пропити от своята езическа героика, приемат и християнството, и теокрацията, но полагат усилия да отхвърлят Империята. Единственият път към тяхната независимост, съгласно същата тази теократична теория, е да направят от самите себе си теократично царство, подобно на Империята, да заменят Империята. И ето че славянските империи задължително си поставят патриарси и короноват своите царе като василевси на ромеите.“

Тук според мен има извесно недоразумение. В „пръстенът на ниебелунгите“ има известна подсказка. The most widespread use of Nibelung is used to denote the Burgundian royal house, also known as the Gibichungs (German) or Gjúkingar (Old Norse). A group of royal brothers led by king Gunther or Gunnar, the Gibichungs are responsible for the death of the hero Siegfried or Sigurd and are later destroyed at the court of Attila the Hun (called Etzel in German and Atli in Old Norse). This is the only use of the term attested in the Old Norse legends. После имаме бурджаните на Кавказ, които много арабски пътешественици отбелязват, докато на волжките казват просто булгар. Arabicized form of Classical Syriac ܒܘܪܓܐ (burgāʾ), possibly from Middle Persian [script needed] (burg), or from Ancient Greek πύργος (púrgos), ultimately from Proto-Indo-European *bʰerǵʰ- (“high”), with cognates including Persian برز (borz), Sanskrit बृहत् (bṛhát, “lofty, high, tall”), Old Armenian բարձր (barjr, “high”) and Old English burg. И накрая най-екзотичното „Ал-Газвини посочва, че „земята на буржаните” се намира между севера (Северна Европа) и запада (западна Европа) Превод : Буржан е обширна земя на север. Денят там продължава четири часа, а нощта – тридесет часа и обратно. Жителите вярват във вярата на магите (magician) и езичниците (pagan). Те са във война срещу славяните и са почти подобни на франките (западноевропейците). Те са също много умели в занаятите и корабоплаването.“

Без Цеца няма как да мине...

Отново за мравките, които този път са черни, освен работни и многобройни..Черни брони носи и ахиловата войска в Илиадата.. Понеже обсъждаме митологични събития, вярвам няма да е недопустимо да пофантазираме малко. „В эпоху неолита, начало которого относится к 10 тысячелетию до нашей эры, на территории Египта проживали два народа различного происхождения: Один относился к африканской расе и пришел из центра Африки, а другой к средиземноморской расе и происходил из Центральной Азии. Предполагают, что была еще и третья группа населения - выходцы из легендарной Атлантиды, пришедшие в Египет через Ливию. Так сформировались две крупнейшие цивилизации: первая, Мермида, - на севере страны в Дельте Нила, основавшая первые города; вторая - на Юге с главным городом Тасом. Это выразилось в территориальном делении на «хесепы» (провинции), которые греки называли «номами». Всего существовало 42 нома: 22 нома в Верхнем Египте, 20 номов в Нижнем Египте. Это было на заре египетской цивилизации, в эпоху, которую египтяне назовут «временами Бога», когда египетский трон занимал царь Осирис.“ Това горе е от сайт за туризъм, веднага да предупредя

Псевдо-Аполлодор споменава мелийците от Трахина. На кимерийския босфор, съвсем до Фанагория има античен град с латинизираното име Тмутракан, древната гръцка колония Хермоназа. Основатели ги дават метилени от о. Лесбос. (Това е май градът на „алчният търговец“, вече под хазарска власт.) Може гръцките колонисти да са кръстили и град и на мирмидонците, но аз още не съм открил нищо по въпроса. Едно е сигурно, Хомер няма как да е чел стари книги и писал Илиада, казват че е бил сляп. С риск пак да се вдигне вихрушка, ще акцентирам в/у фонетиката на името му. Логично би било, като нейни съвременници, кимерийците да са оставили предания и легенди за войната. Още повече според някои учени половината от имена в епопеята не са с гръцки произход.

„Пустите московци- стали клисурци а панагюрци- донски казаци..“ Май не само ние сме на тази вълна (PDF) ХТО ТАКІ ДАВНІ БУЛГАРИ – ЕТНОС ЧИ ВІЙСЬКОВА СПІЛЬНОТА? (researchgate.net)

Мирмидонците са митичен народ, както и да го сучем. Няма как да упрекнем Страбон в пристрастност или необразованост. Е, Ахил че не е българин,-не. Нека да видим какво мислят учените умни глави за него.

Е, защо да е проблем, по скоро е предизвикателство. Ние четем често едни и същи неща, но ги интерпретираме различно, кой както му пасва най-добре. Много малко експерти по света се интересуват от нашата история, за да ни бъдат беспристрасни арбитри в споровете. Виж анализа на Малала от поста по-горе и го сравни с този от гиби. Те ползват един и същ извор, и си вадят различни изводи, поне що касае причините за неговото „фантастично“ твърдение. Това и писах в поста си.

мӯрча от таджикски, мравка, ако се порови из източноиранските наречия сигурно ще се намери и др. по-точни аналози.