kipen

Да, но не и състоянието. Защото, при измерване в ОС на подвижния близнак, отношението на времевия интервал между две измервания на разстоянието между две бръчки на лицето на неподвижния близнак и измереното разстояние между тях ще е същото, каквото би излезнало и при измерване за относително съответсващо време от ОС на неподвижния близнак. В смисъл, че ако за 1мин земно време неподвижния близнак измери, че разстоянието между две бръчки на лицето му е 1см, същото отношение време/разстояние би излезнало и в ОС на подвижния близнак. Или нещо бъркам? ....че нещо основанието да боравим с ЛТ се губи... п.п. ...въпросът касае проблемът с идентичността на 4Д обектите. За това наблягам на разликата между "възрастта" и "измерените показания за възрастта".

Кухулин, нъв връзка със "спотната форма", някъде бях чел, че има смъртен случай в шахмата. Нелепата смърт била на шахматист, който след продължила доста време партия, подпирайки се на ръцете си заспал. И когато главата му клюмнала, офицерът го умъртвил, прониквайки в окото му. Може и да е просто слух, де, възпроизведен в статията, която бях чел.

Не, ще сменя измерената възраст в системата в която попада при смяната, неговата гледна точка само ще отразява тази обективност. В земната система възрастта си е дадена по условие, и там се променя с времето в тази система. Ами и аз това имам предвид. Че ще смени показанията за измерена възраст, съответстващи на състоянието на близнака му. А не, че ще смени състоянието му. Съответно, по примера ти: Ами аз дали ще гледам през тънкия отвор на телескоп или през широкия му отвор, телескопът си е телескоп. Не съм изменил състоянието му. Възрастта е показател за количестени и качествени натрупвания от факторите на средата при взаимодействието на обекта със средата. Това, че моментално променим перспективата на наблюдение не би следвало да променя средата, а измерванията на параметрите на средата. Т.е представата от възприемането на средата Проблемът с възрастта, поне според моя си самоанализ, ми излиза от това, че не изключвам субективното състояние на паметта. Ако няма памет, че предишната възраст била съответствала на 30г. - няма проблем новата моментално да е 35... просто друг етикет се слага на телескопа...

А времето е различно в различните системи, всяка си има собствено време. И в различните времена тази възраст ще бъде различна. Е, ок! Състоянието на обектите "близнаци", определено по еталона за време на земята съответства на 30г. Същото състояние, измерено от подвижна, спрямо земята, ОС ще съответства на 35г. Така твърдението, че ще бъде ли по-коректно, ако е във формата "сменяйки моментално системите, въпросният близнак моментално ще "сменя" - от своя гледна точка! - и измерената в земната система възраст на злополучния си брат."? Все пак нали физичните закони са с еднаква форма. Независимо какви са еталоните, важно е запазването на отношенията между елементите. Е след като един процес е текъл 30г. време в една ОС и в резултат се е стигнало до определено състояние, това, че от друга перспектива се измерва с други еталони не може да промени това, което вече се е случило. Т.е мигновенно да си промени състоянието.

Именно, де! Не се променя мигновено, а с времето. Това, че числото е едно в една ОС, а в друга - друго, е въпрос на измервания с различни еталони. Просто на подвижния близнак ще му трябва сверяване и привикване, че в новата му ОС възрастта му до момента на раздялата му със земния близнак, измерена с новите еталони няма да е такава, каквато е била на земята

Въпросът за границите на жив организъм касае кое ще дефинираме като организъм. Дали в "затворената екосистема" на организъм, изграден по "скелета" на специфично ДНК или на множеството организми притежаващи ДНК е въпрос на договорка. Хипотезата Гея предпоставя Земята като организъм.

Ей, хора, изглеждате ми като побъркани, което реферира към това, че или аз само смятам, че нещо вече случило се не може да се промени или че вие смятате, че това не е вярно. Как след начално общо събитие, изразяващо ситуация, в която двата близнака са на еднаква възраст, ще се получи така, че единият вече ще е по-стар/млад. Защото възрастта на близнака е състояние на обекта. А това, че според земния часовник възрастта от 30г близнаците ще са я достигнали за 30г. в земната система, а за 35г примерно по часовника в друга, подвижна спрямо земята, система е друг въпрос. Все пак Шпага е написала - "Т.е. сменяйки моментално системите, въпросният близнак моментално ще "сменя" - от своя гледна точка! - и възрастта на злополучния си брат."

Е, тогава опираме до по-прости нива на организация и без ДНК. До хипотезата за "първичния бульон" и "енергийния импулс от средата", за да тръгне процеса. Ама и това е хронологичен етап, касаещ земята. Докато наличието на органични съединения, устоновено в не помня коя мъглявина, указва и по-ранни етапи на подходящи условия за възникване на животът, дори и този който познаваме на земята и сме част от него. Както и да го подкараме, нещата с еволюцията ще си опират до ентропията като основа, която без негентропията, ще определя живота просто като безсмислено изпълнение на програма при променящи се условия.

Малоум2, накратко тезата ти е, че 1+б+ +理 = "храним се с полета" . Е, кои са тия дето се хранят пък и точно с полета? Въведе едно множество от елементи накрая, което идва като продукт на извеждане от "полета" и "ДНК", които са производни на елементите в това множество. Получава се саморефериране. както при индеректната, косвена рекурсия. Както винаги, когато човек описващ средата си изключва себе си неаргументирано от средата, защото я описва.

ДНК няма как да се възпроизведе без участието на белтъчните молекули на ензимите в процеса на репликацията й. Животът няма как да е само възпроизводството на ДНК, така, както няма как органът да е целият организъм. Просто се стига до нещо специфично, което се съдържа и в това, което добави Кухулин: Стига се до логическата рамка на "оплетена логическа йерархия" или "индиректна рекурсия", от която "изходът" е да се постави в друг контекст(условия). В случая "нещо друго". А "индиректните рекурсии" са таман като циклажа с "яйцето и кокошката" или пък "началото на всички начала" или пък "има бог/божества". Първото води към второто, което реферира обратно на първото. Същата логическа постановка е и при "парадокса с лъжеца" - "Епинемид, който е критянин, твърди, че всички критяни са лъжци", което води до следствието, че едновременно твърдението му е вярно и невярно. Защото, ако е вярно, то той е лъжец, който казва истината, че е лъжец. И таман правилното решение на задача, съдържаща самореферираща се система от твърдения е - "нещо друго" (неопределено, според първоначалните условия). За това си изказах твърдението, че животът, изразен дали като начин на съществуване или по-конкретно като процес на съществуване на организми, е просто вариант на организация на живата, органична материя, при устанивимите обективни за всеки организъм условия на средата. При други условия на средата би бил друг вариант или пък изобщо не би се проявила някаква организация. (Доколкото знам моделирането на вариантите на живот, основан на силициево-водородна, а не на въгле-водородна основа, за сега не са показали устойчиви резултати. А пък и проблемът с "фината настройка" на вселената, изразен от хармонично съответстващите си фундаментални константи, също показва, че дори и малки отклонения в стойностите водят до хаотични резулати при моделирането.) Съответно, в контекста на темата и интрото й, в което авторът въвежда основен принцип, така, както го бил разбрал. Търси "начало", ама така, както би могъл да го познае - с установимите ни в момента фундаментални константи и с установените принципи на взаимодействие между материалните обекти, описани във физичните закони. А точно според теорията за големия взрив, която е основана на обратно хронологично моделиране, за да няма противоречие с установените физични закони, се стига и до лимита от 380 000 г. възраст на ранната вселена, спрямо предполагаемото й начало (възрастта е изведена с изчисления от наблюдения). А преди този времеви момент в миналото ни (спрямо нашата перспектива на земята) не може да се изчисли точно какво е било състоянието на вселената не заради друго, ами заради установеното от квантовите физици - "принцип на неопределеността" или "Съотношение на неопределеност на Хайзенберг. Съответно не може да се говори за "точка на големия взрив", камоли пък за "начало", поради невъзможността да се дефинират. И така основната теза на креационизма - "има творец" е безпредметна от физическа гледна точка. Съответно се подразбира, че имаме въвеждане на "фалшива дилема", която поражда безпредметни спорове, които се захранват точно от "теисти", навсякъде където се употребява лаически теорията за големия взрив. А пък, за да се поддържа спора е нужно да има и ответна страна, която пък се създава от нуждаещите се с въвеждането на нарицателни. И така на "теизма" се съпоставя "атеизма", защото битуващото определение за "атеист" вече е нарицтелно, което съдържа не само "антитестите", ами и учените като цяло?!? Пълна пародия на разумност! И не знам точно защо в темата възникнаха спорове между разумни пишещи (изключвам малоумния "краставичар" с рококошите му яйца), при положение, че като цяло темата е поставена в тенденциозно ориентирана насока...

Ето това е смотаното следствие от "задачката" на Ники, в която си въвежда излишно усложняващо прът с измерена дължина в ОС, различна от тази на земята. Само да си играе на опити за объркване. Аз, за разлика от Скенер, се подведох. Смятам си, че подвижния близнак трябва да се обърне, когато разстоянието от 2,4сг бъде изминато с 0,8С, а па то било - когато по неговия си часовник вече в ОС на пръта, измери, че задния край на пръта е достигнал земята. Същата обърквация е, че подвижния близнак ще установи, едва ли не мигновено, че брат му след един момент от време вече не е на 30, а на 35. А не е така, защото в новата му система другият, неподвижният спрямо земята, близнак ще започне да остарява по-бързо, съпоставено с него. Т.е. ако и двамата в началния момент са на 30, докато подвижният стане на 35, стационарният на земята ще е на 38,333г ....и то, ако не премине по пътя си покрай черна дупка или друг масивен обект.

Не са минали толкова. Защо да не са минали 3г? Той обръща когато се случи уреченото събитие по неговия часовник. Така е по условие. От кога "края на пътя" се определя по часовника на подвижния близнак? Това го няма в началните условия на задачата, а само това, че когато задния край на пътя достигне земята пътуващият близнак "ще обърне" или тогава би следвало да достигне крайната точка на пътя, определена като разстояние от земята на 2,4 сг.

Човек, нямах предвид "животът" като "Животът на земята", а че е вариант на форма на организация на живата материя. Пожали ми времето като интерпретираш, че тоя досадник "краставичената градина" ми изгуби доста време, за да се аргументирам, оказва се безпредметно...

Е, всеки си има лимити, но за възприемането на информация са сходни. Виж за разумното интерпретиране - не! Жив и здрав бъди! Форумни звезди, на които "им е ясно", "разбират", "изискват" все ще се намират... особено пък в раздели, свързани с религии, дори и в този форум.

Събитието не се случва едновременно за двата края на пръта, в ОС на Земята. Хубаво е да изчистим решението. Благодаря! Какво изчистване ти се привижда?!? "Да бъде неедновременно за двата края е безсмислено" и "не се случва едновременно за двата края на пръта" са съвсем различни като смисъл изречения, а пък и "ОС на земята" и "двата края на пръта" също са различни ОС!!! Как реши, че така се чисти нещо ти си знаеш.... Ти първо изчисти постановката! Защо е нужно да въвеждаш прът с дължина 4сг в неговата си ОС, при положение, че така въвеждаш съвсем различни измерени параметри на средата, като разстояние в пространството примерно, а пък и съответно ако има и наблюдател с часовник, който е неподвижен с пръта, то и еталонът за време ще е различен от този на земята?!? Но пък искаш да е усложнена задачката и примаме, че нема такова нещо като ограничения за твърдо тяло, еле пък с дължина 4сг (или 2,4сг в ОС на земята), съответно прътът не изпитва никакви деформиращи сили и запазва размера си през цялото време на мисловния експеримент. И след като ще се кара с тези ти условия, то важното е спрямо коя ОС какво се получава първо, а после в другата, да караме на етапи, както беше почнал. А по решението - ето какво се омешва в задачката като въвеждаш и се равняваш по некое време с некъв прът, според мен. В случая като разглеждаме от ОС на земята имаме разстояние до крайна точка на обръщане на близнака - 2,4сг. Това разстояние "подвижният близнак", който "скача" на предния край на пръта (приемаме, че мигновено започва да се движи с 0,8С) би го изминал за 3г. За същото време и задният край на пръта ще достигне земята, защото това, че в ОСна пръта самият прът бил дълъг 4сг няма значение, тъй като разглеждаме от ОС на земята, която я приемаме в случая за ИС. Съответно и дължината на пръта е 2,4сг и при скоростта му спрямо ОС на земята от 0,8С се получава 3г времеви интервал за достигане на задния му край до земята. Т.е. събитията "близнак достига края на пътя от 2,4сг" и "задния край на прът с дължина 2,4 сг" ще са едновременни за ОС на земята, а собственото време за случването им ще е 3г. В случая на разглеждане от ОС на подвижния близнак имаме в началото път за изминаване 2,4сг, но приемаме, че без разлика във времето, т.е. в общият начален момен за двамата близнаци, подвижният започва да се движи с 0,8С. Съответно разстоянието от 2,4сг, спрямо ОС на земята, ако можеше да го измери мигновено, би получил резулатат от 4сг., но спрямо първоначалните условия на земята, т.е. с еталоните за мерене на земята. Само че неговите еталони, в новата му ОС с пръта, вече не са същите. За него времето започва да тече по-бавно, кратно на , т.е. при =3г -относителното време за изминаване на пътя му, измерено в ОС на земята, на подвижния близнак ще му е нужно 1,8г, за да измине това разстояние в новата му ОС, в която е неподвижен с пръта. Демек в пъти по-бавно(1,666(6)) ще се случват събитията за него, спрямо близнака му на земята. Но пък часовникът му ще си отчита време както си го е правил и в условията на земята. И докато достигне до края на пътя, определен спрямо земята на 2,4сг, за него ще са изминали 1,8 години, докато за близнака му на земята ще са изминали 3години. В неговата си ОС, в момента, в който достигне края на пътя, т.е. събитието "подвижен близнак достига края на пътя" и събитието "задния край на пръта достига земята" ще са едновременни и в ОС на подвижния близнак, но пък собственото време, което би отчел подвижиня близнак за случването на двете събития ще е 1,8г. В случая на разглеждане от ОС на пръта имаме в началото двама близнаци в приемаме, че е предния край на пръта. Единият от близнаците (неподвижният на земята) започва да се движи по дължината на пръта с 0,8С към задния край на пръта. Дължината на пръта, определен в неговата си ОС е 4сг, съответно "неподвижният на земята" близнак ще се озове на задния край на пръта за 4/0,8 = 5години. За същото време "подвижният близнак" в ОС на пръта ще е достигнал края на пътя, определен като местоположение във ВП спрямо земята. Т.е. и в тази ОС на пръта събитието "подвижен близнак достига края на пътя" и събитието "задния край на пръта достига земята" ще са едновременни, но отчетеното собствено време в тази ОС ще е 5 години спрямо началният времеви момент. Когато написах, че -то е параметърът, който компенсира релативистките скъсявания на дължините имах предвид точно тези стойности -3г, 1,8г и 5 години! А вече кой какво би виждал като наблюдател е друг въпрос! Защото тука вече влиза в сила постулатът на тоерията на относителността за "лимитът С". Защото скоростта на светлината във вакуум е лимитът за достигане на физическата информация за движението на даден обект до наблюдател(измерващ), а не че "нищо не се движи по-бързо от светлината". Това, че различните наблюдатели(в случая близнаците и евентуално такъв разположен някъде по дължината на пръта) ще отчетат различно собствено време за случването на събития не означава, че тези събития не са едновременни в ОС изградени между самите наблюдатели.

Е, и ти сега...сам си го изпроси! Та, ти сега от обикновените хора ли си или от необикновените, помазани. Щото тоя форум, по твоите думи не е за обикновени хора. п.п. и благодаря, че ме изкара необикновен човек! Аз съм велик, и красив, и скромен, ама не ти го бях споделял. Айде потвърди и ти същото за теб, де!

Виж ся, не бъркай ябълки с круши! Между "религия" и "цивилизация" равенство може да постави само религиозен фундаменталист. Прочети ми критиката в първият ми линкнат пост или тук, и белким се ориентираш, че темата не е за православието като християнство, а че не е християнство. Ти не си авторът на темата, та да си измисляш целта й!

Е, случва се! По същият принципен начин на зацикляне бях зациклил веднъж и аз с данъчните облекчения за родители....бре не можех да вдена как на мен, при моята по-висока данъчна основа, ще получа облекчение в абсолютен размер същият, както на някой с по-ниска данъчна основа... а то е заигравка с различният резултат, но с еднакви проценти. ....Един прът, ама с различна дължина

Ясно! Не-познаването ти на еволюционната теория ми беше само предположение. Но пък индиректно ми отговори към кое обяснение клониш - към третото (извън целенасоченото и случайноста), а именно - липсата на разумно обяснение. Извинявай, че ще се повторя, но след като държиш, ще го направя! Както споменах вече - има установено наличие на органични съединения и извън планетарното пространство, което недвусмислено показва, че животът не се е зародил на земята, а е някакъв вариант на организация сред органичните съединения. Т.е., според мен няма първо кокошка или яйце, а различно разположени хронологично състояния на живата материя, в които се проявяват различни форми на организация, съдържащи и съответно интегрирани различни механизми за оцеляване на организмите(вкл. и "яйцето", даже и кокошето). Аз не оспорвам еволюционната теория в казулността й! Просто смятам, че не е пълна, докато не се достигне от учените до доказаталество за материалното взаимодействие в системата "Мозък/психика".

Християнството и евентуално като цяло - аврамическите религии, като институционализирани религии. И не е нужно да си пророк, за да го предвидиш, а просто да се огледаш внимателно в социалните процеси. Има социални изследвания, които недвусмислено изразяват този тренд - растежът на процента самоопределящи се като "атеисти" в западната ни цивилизация. Дори и в Иран расте този брой на хората. Ся верно, че като цяло за човешката ни цивилизация, при взаимодействието на културите, имаме най-малкото и доста генерализирано една човешка маса от доста "теисти". Но религиозната ангажираност на хорските съзнания е пропорционална на нивата на задоволеност на нуждите - колкото "по-лесен" е животът, толкова повече расте броят на "атеистите" - просто моя интерпретация на данните от социологическите проучвания. А иначе конкретно по темата! Аз поне си направих труда да критикувам аргументирането на автора, както по отношение на извеждането на тезата му, както и по несъотвествието на заглавието с това, което се прави в темата. Най-вече тук, но и тук, тук и тук, И не става въпрос за съществува ли "атеизъм или не", "християнство или не", а че православното християнство не е християнство, според заявката на автора.

Всеки понякога изпада в самозаблуди. Някой по-често, други не толкова, трети вероятно след даден момент вече пък изобщо.... шарен живот. Но коригиращата ти помощ, подкрепям Ники, е безценна. Благодаря и от негово име! п.п. сега се сетих и допълвам поста.... Благодаря и за линка с "Born_rigidity". Щото клипчето за "какво бихме виждали, ако се движим с С"(от което тръгна и полемиката за парадокса на близнаците), го постнах заради Станислав. И даже в изображението-етикет на клипчето се вижда оформянето на сферичност на ВП при приближаване на скоростта до С. А в статията за "Born_rigidity" има и по-подробно как се получава това, когато се движи обект и се променя формата на пространство-времето спрямо неговата ОС(примерно ОС на двете очи), ...как едвклидовото става хиперболично и как правите линии стават хорди от хиперкръг. Таман това, дето "тормозеше" Станислав.

Ами тогава мини на друто ниво, над "рококошите ти яйца": Защото подвеждащият ти въпрос е идентичен с този, който би ми задал дистрибутор на ножове и брадви - "Кое от двете ще си купиш?"....ами аз не искам да си купувам яйца и това не означава автоматично, че искам да си купя брадва, за да заколя кокошката, че снесе много покрай почти съвпадналите католически, православен Великден и Рамазана. А иначе по теорията за Големия взрив вече написах - определи ми точката в пространстото, в която се е случило това събитие, а де? Написах и че е присъщо за болшинството ни да търсим абсолютно начало, при положение, че има обективни ограничения това де не може да бъде установено. Също така - не е установено точно какво се е случвало в първите 380 000 години след предполагамеия голем взрив. Ала пък имаш установено наличие на органични съединения и в космическото пространство, а не единствено на планети. Или иначе казано по вариантите ти: 1-во. Дай дефиниция за Бог и после лесно би се извело и яйце и кокошка. 2-ро. Нещо различното в самоподдържаща се ентропична вселена, с огромни вариации във възможните събития е случайността. А ти иначе, освен да си развяваш перчема като Гео Милев в чалготека, към кое обяснение клониш - за целенасочеността на процесите или за случайността? ...или просто към липсата на обяснение, но пък желанието да пишеш във форума?

Недей така, Скенер! Като му даваш свободата сам да си определи коя измерена дължина на разстояние да е отправна, изобщо не би излезнал от "мешаната скара", която ни е приготвил. За да се получи консистентност в началните условия, трябва да се постулира точно разстоянието до точката на обръщане обратно към Земята. Целият му циклаж е в това, че въвежда начално две измервания за това разстояние, независимо, че едното прикрито е представено като размер на пръта. Ти много сложно се опитваш да му го обясниш....

Ники, при такова силно, многократно демонстрирано, ирационално желание, едва ли ще си направиш самокритичен анализ?!? Виж си сам, че и тази тема се сведе до търсеният от теб парадокс. Темата, наместо да обсъжда ползите от въвеждане на допълнителни измерения се превръща в апотеоз на вредите от този подход. Това е плод само на относителността на едновременността. Когато се спрете, край с нея. Ще установите, че нито някой е по-къс, нито някой е по-млад, без значение от броя сменени ОС Е поне показа, че ти "знаеш" какво ще установим, ако "спрем" с относителността и всички се равним по теб. Инфантилен егоцентризъм! Ама точно това е проблемът на постановката ти - че нито ти, нито прътът ти, сте единствените центрове на вселената. Това е и специфичното на теорията на относителността - задава независимост на измерванията от различни ИС. Ники въвежда по условие двама близнаци на земята и прът, който в неговата си отправна система е дълъг 4сг, но пък същият се движи с 0,8С спрямо земята, т.е. измерен от земята този прът би бил дълъг 2,4сг. И на този движещ се прът "скача" единият, "подвижният" близнак и вече, разбираш ли, вселената е друга. Всъщност, въвежда още в условията две отправни системи "земята" и "пръта" с общо начално време, но с различни еталони за време като ОС. И от несъобразяването му с този условно приет факт, но пък боравенето с различни размери спрямо двете ОС, се получава мешаницата му. Не само скъсяванията, а и времевото забавяне. Пропусна второто... А второто е доказано експериментално, но Ники това не го интересува. Виж, че не си прави труда да отбележи изрично, че се променя измерваното време, ами само фокусира на размери комбинирани подвеждащо с разстояния и скорости на движение, т.е. неглижира факта за времевото забавяне. Даже и "изчисли", че и двата интервала ще са 5 години.... А пък делта t-то е най-просто казано членът на параметричното уравнение, който компенсира скъсяванията на дължините, произтичащи от измервания спрямо различните, приети условно за инерциални системи. Просто в моментът, в който се постулира С за лимит на пренос на физическата информация и в пространството, но и във времето, то наблюденията(измерванията) на параметрите на физическата среда от различни перспективи, би следвало да имат специфични разлики. И това е при СТО. А пък в присъствието на гравитационен потенциал, както е в реалните условия на средата, т.е. като се стигне и до ОТО става още по-сложно пресмятането. Ама то като още в СТО става каша - няма смисъл да се върви нататък. Съответно защитната реакция се изразява в регрес към нещо по-познато. И хоп - антирелативизъм и индиректно защитаване единствено на парадигмата на класическата физика....сякаш с нея се обяснява факта - "времевото забавяне"?!?

Всичко останало са производни на условието: В ОС на пътуващия близнак: От това, че знаеш дължината на пръта (4 сг) разбираш на какво разстояние от земята ще обърне близнака. Знаеш скоростта (0.8С), вече знаеш изминатия път (4сг), изчисляваш изтеклото време (5г) В ОС на земята: Знаеш дължината на пръта в неговата си ОС(4сг). Знаеш скоростта и чрез ЛТ намираш дължината на пръта (2.4сг) тук. Имаш общото събитие за близнаците "преден край на прът съвпада с близнаците" . Второто събитие "заден край на прът среща земя" няма да е общо. Знаеш скоростта и чрез ЛТ намираш, колко време след като събитието се е случило на земята, то ще случи на пътуващия близнак (2 години). Към тези две години трябва да прибавиш времето за което е пристигнал задния край на пръта (2.4сг / 0.8С=3 години). Общо 5 години Основна грешка в постулирането на началните условия - добавяш грешна интерпретация! "Второто събитие "заден край на прът среща земя" няма да е общо." - глупости! Както вече споменах - разделяш "едната вселена" на "вселената на земния близнак" и "вселената на подвижния близнак", само защото ще са измерили различни времена за случването на общо събитие?!? Какво толкова циклиш те питам за пореден път? Какво толкова ти е неприемливо, че ако разглеждаш събитията през призмата на ОС на земята ще имаш едни показания, ако го правиш през призмата на движещ се ускорително спрямо ОС на земята ще има други показания. Парадоксът изниква при СЪПОСТАВЯНЕТО на измерванията, когато движещият се се завърне в първоначалната точка в ОС на земята. ЧАК В ТОЗИ МОМЕНТ могат да се проследят разликите в измерванията на времето, защото в този момент вече и двамата ще са на земята, спрямо ОС на която разстоянието ще си е 2,4сг, а не 4сг(което би било измерено от инерциалната система на пръта). Докато не настъпи този момент всеки си измерва параметрите на средата и си получава данни - има си негов "поглед върху вселената". А ти намесваш в цялата постановка един прът, който си задал да се движи с 0,8С ама спрямо кой? Е от тука ти идва циклажа, защото се равняваш по първоначални условия, които са различни от тези на земята и така става мешавица. Въпросът е, че ОС, спрямо която се търси крайният резултат е ОС на земята. Спрямо нашата система се търси физическия смисъл на целото упражнение, а не спрямо пръта. А спрямо ОС на земята - неподвижния близнак, то да отиде и да се върне подвижният близнак ще са изтекли 2.4сг / 0.8С=3 години + 2.4сг / 0.8С=3 години или общо 6 години. За тези 6 години на неподвижния наблюдател, за подвижиния ще са изтекли 3,6г, а не 6. Т.е. той ще е по-млад. (Ето калкулатор за времевото забавяне и Δt' - времето изтекло за наблюдение на стационарния, го смята автоматично, за по-лесно- https://www.omnicalculator.com/physics/time-dilation#time-is-relative-twin-astronauts ). И не, че ще се губят събития за движещият се близнак (ако приемем, че може мигновено да вижда случващите се събития на земята докато пътува), а просто ще измерва по-малко време можду случванията им.