kipen2

Ето сега вече, след като преразказа условието на задачката си може да се направи съпоставка между двата варианта. И разликата се състои в едно "разбира се". Всъщност изобщо не се подразбира. За да остане разстоянието между часовниците Х, след като започнат да се движат, те трябва да тръгват едновременно и да претърпяват еднакво ускорение, за да може в новоформираната им ОС да са неподвижни, та и разстоянието помежду им отново да е Х.(и при този вариант важи и разстановката от клипчето с корабите и въжето, което споделих!!!) ... А ти в първото ти условие спекулираш, че се подразбира, че трябва да тръгнат неедновремеенно. Значи отговорът на въпроса ти "през какъв интервал от време трябва да тръгнат часовниците" е 0. Трябва да тръгнат едновременно, с еднакви ускорения, за да може в новата им ОС да се запази разстоянието Х помежду им. ... (отделно пък това Х, измерено в първоначалната в новата им ОС няма да е Х, а гама по Х) ... иначе, при другия вариант за запазване на разстоянието Х между часовниците, но пък да не тръгнат едновременно, имаме по-сложна поредица от събития: 1. Ускорява първият. Разстоянието не е Х. 2. Започва да ускорява вторият, но ускорението му трябва да е по-голямо от това на първият, за да може с по-високата скорост да компенсира разликата в изминатия път от първия. 3. Преди момента, в който вторият часовник с по-високата си скорост успее да компенсира изоставането си и разстоянието между часовниците приближи отново Х, вторият трябва да намали скоростта си така, че да се изравни с тази на първия часовник. После вече ще се поддържа разстоянието Х. ....но при този вариант, както се вижда, имаш поредица от повече етапи на движение с положително и отрицателно ускорение на втория часовник и няма шанс часовниците да имат еднакви показания, защото вторият ще смени два пъти ОС, докато попадне в тази, в която е неподвижен с първият. (отделно пък се усложнява сметката как да се калибрира скоростта на вторият часовник за да се досттигне разстоянието Х помежду им, което ще е "гама по Х" в ОС на първия тръгнал часовник)

И да предположим, че има конец между тах, с дължина Х. Ще се скъса ли? Ето един учен, дето ме кефи и не намирам противоречия в решението му: ...много важен момент е, че събитие което се случва в една ОС се случва и в другите. Това е "котвата", спираща свободното прескачане между ИОС-ми...както намеква и Скенер в предния му пост ...

Еййй, исках "да избягам от Лагранжиана", споделих ти, и ти пак там ме пращаш! Садист! Като всеки преподавател! Извратени сте и това си е! ...иначе пак имам въпроси, свързани с това, което споделих като търсения, произтичащи от това: Ама ай за друг път, че е петък следобед....

Виж сега, за да е по-лесно да се ориентираш какво ме интересува, ще ти напиша с какво ми е свързан въпросът. Ако геометричното построение на форма, "тунелът" на 4-импулсът е призма с основа 3Дсечение на Хилбъртово пространство с радиус 1/2 амплитудата с "височина във времето" делта Т, то пълната енергия ще е интеграл за "височината във времето". В смисъл, че въпросът ми е свързан с геометрична интерпртация в 4мерно пространство, при условие, че приемем физически проявения свят за "слайс"(3Дсечение). И в този контекст съм зациклил на "енергията" и това, защо се ползва плоска вълна, а не сферична в уравнението на Шрьодингер... нещо проверявам от къде иде тоя избор... пък и заглеждам за движещата се плоска вълна и от там ми изникват въпроси, свързани с това, което сподели за хамилониана.

Е, отговори, де? Това ми е въпросът...

Ами предният ми въпрос за 4векторите беше свързан с това, т.е. водеше ме до следващият ми въпрос, който вече има нужният контекст, за да го задам. А и това исках да питам, след като спорехте за температурата и налягането на цистерна, разгледано от различни ИОС, при което беше дал 4-формулите за налягането(текстът на руски). Под представяне на "енергията като четвъртата компонента на 4-импулса" какво имаш предвид? .... Защото ето това ми е прекалено генерализирано и не мога да го съпоставя, с това което съм си наумил: The four-momentum of a planar wave can be related to a wave four-vector[24] For a particle, the relationship between temporal components, E = ħω, is the Planck–Einstein relation, and the relation between spatial components, p = ħk, describes a de Broglie matter wave. В смисъл защо редуцираната Планкова х ъгловата скорост е определена като времеви компонент?

Глупости, никакви асоциации няма, фотонът има "сила" нали създава налягане, тласък, въпреки че няма маса , но я създава не по Нютон F=m.a а чрез квантовомеханичните формули за енергия и импулс на фотона, демек честота дължина на вълната и константата на планк. Ма баш глупости пишеш, шаране! Явно дори и написано, не можеш да го прочетеш като човек, а като цаца... Фотонът няма "сила", щото няма маса в покой....кът правиш забележки за бозоните, то и ти се съобразявай с техните характеристики, льольо! И в това - "Силата", съответно и "масата", с която въздейства фотон на електрон се дава чрез самият електрон.", се съдържа нещо, което ти не можеш да прочетеш. Че определянето на характеристиките на фотона става чрез проявените ефекти при взаимодействаща му частица, с нейните установии характеристики. Точно защото няма как да измериш маса 0 на фотона.....

Айде ся и ти! Не ми се обличай с таралеженото яке... зациклянето ми дойде по линия на преосмислянето на използването на концепцията в "културата на силата" за "сила" като "нещо, което управлява", на което Уилчек противопоставя "по-голямата степен на свобода", уклонът към индивидуализма чрез подхода с взаимовъзникващите ефекти, при което няма "направляваща сила", а динамична, дисипативна система, променяща се ентропично във времето... аз поне това прочетох и в това ми беше фокусът, а не в оценка тип "безсмислена е силата".... Вече ме е яд, че в циклажа ми, изтрих въпросът ми свързан с това: Защото питането ми беше свързано точно с 4векторите.... Но не конкретно за 4-ускорението, а за 4-импулса. И беше свързано с това дали има достатъчна основателност аналогията на "следствието сила" с "3Д-проекция на 4-импулса умножен с " значи масата трябва да е изписана като ?!

Ако трябва да опишем шаран, то е по-адекватно да ползваме "по-големи". Пък и "по-голямо" се връзва с "друго, различно от конвенционалното". Защото СТО "затваря" "обема" на представите, изградени на основа на класическата физика. И така представата за "безкрайно абсолютно пространство и безкрайно абсолютно време" парадоксално, щото е контраинтуитивно, се обособява като нещо ограничено. (Тъй като, ако от наблюдателя се достигне скорост на светлината, измерена спрямо началната му ИОС, пространство-времето се свива в нулев обем(в равнина) ....даже в тая насока е интересна концепцията за "Брани"-те... ...нещо се отплеснах.... А тези "усложнения" се дължат на какво? На това, че не може да се определи еднозначно ъгълът на отклонение между съставящите вектора, описващ общия импулс на системата от взаимодействащи частици, ли? ....нещо зациклих.... ....статията за "културата около понятието сила" е доста добра. Трябваше да я прочета след като прочета поста ти...

Така де, в класическата физика няма фотони и безмасови частици, за това и тя не описва тази част от физиката И ти вместо да я използваш като патерица и да търсиш някакви несъществуващи обяснения свързани с маса, научи нещо ново, което си пропуснал. Може да му пуснеш друга "сламка", че както се е хванал за Нютон като "удавник за сламка" - поне да му станат две патериците. Примерно - фотонът няма маса на покой, но пък е носител на взаимодействие. Съответно, след като имитира разбиране че енергията, която носи фотон се дава с константата на планк, дължината и честотата на вълната му, тогава "свръзката" с класическата физика би могла да дойде от асоциацията на "енергия" и "сила". А "сила" има електрона(примерно) щото има маса в покой(инертна маса). А тази асоциация би могла да бъде чрез "вълновата дължина на Комптън". "Силата", съответно и "масата", с която въздейства фотон на електрон се дава чрез самият електрон. Т.е. фотонът няма "инертна маса", но пък има еквивалент на "масовото му въздействие", изразен чрез частицата, с която взаимодейства.

Никой не се е захванал за техническата подробност, че става въпрос за автомобили?!? Просто извади нещо от контекста и си правиш свободна интерпретация. Дори и в случая, който разглеждаш - "цели да илюстрира разликата между класическата физика и СТО" отново си въвеждаш твоя подвеждаща интерпретация. "Гатанката", както всяка остроумна задачка, се основава на момента на съобразяването. Да различиш къде се намира моментът с "подхлъзването". Самото "подхлъзване" в интерпретацията ти е, че "събираш заедно" "3+1 модел" и "4модел", игнорирайки точно основната им разлика - класическата физика работи с абсолютно пространство+абсолютно време, а СТО - с обединено "пространство-време". Това ти е и основният циклаж, който "извеждаш навън" във всеки твой аналитичен коментар. "Това е смисълът на въпроса" ... на който ти трябва да си отговориш, а не да го проектираш навън, като твърдение. Защото, ако си беше отговорил на този въпрос, нямаше да свържеш в погрешно съждение твърденията, че "според класическата физика, светлината няма как да настигне наблюдател, който се движи със същата скорост" чрез "в СТО това не е така" и "защото скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели". Тъй като логическата грешка на използваното "зелено" твърдение се съдържа в подвеждането при неоснователното противопоставяне на класиката и ТО. При положение, че класиката е частен случай на СТО!?! За да не е само еднопосочна критика, ще си напиша моята интерпретация в контекста на "цели да илюстрира разликата между класическата физика и СТО", пък ако искаш ти критикувай: Според класическата физика, светлина излъчена към обект, движещ се със скоростта на светлината, от друг обект, следващ със същата скорост първия обект по траекторията му, няма да достигне първия обект. Докато в разширената на класическата физика интерпретация чрез СТО, събитията "излъчване на светлината" и "достигане на светлината" ще съвпадат в инерциалната отправна система на двата обекта.

Класика. Според СТО "вие" ще видите светлината. Класика! Младенов твърди нещо за СТО, което е негова интерпретация, но не е така по СТО.... според СТО "вие" няма да види светлина, щото имаш начална ОС(спрямо която двете коли се движат с с), от която се задават лимити в задачката. Щом от една перспектива е определена светлинна скорост на движение на обекти, то за какво "виждане" става въпрос, след като няма време това да се случи?!? "Две коли движат една зад друга със скоростта на светлината." е същото като да кажат, че сестра ти е ..рва, а ти да не се знае имаш ли сестра.... Тука имаш елементарна рекурсия! Въвежда се скорост спрямо "нещо си", а това "нещо си" последствие изчезва и остава само "циклажа"....тамън както примера ти със "самотните близнаци(ракети) във вселената", от който "вадиш" парадокс, при положение, че няма достатъчно инфо в условието....

Това "l", което си дал за дължина на вълната има конвенс какво да е - и съответства на дължината на вълната на фотон, който има енергия равна на енергията на покой, каквато има частица с "маса на покой"(инвариантна маса) m. ....Знаеш, че това е "вълновата дължина на Комптън" ....и за електрона примерно е равно на 2.43×10−12 m, .... ами напиши я?!? Само че " "масата", с която фотон "натоварва или отнема" на частиците." е същото като да обиколиш през Петрич, за да отидеш от София до Пловдив. Хората са си го дали.... Определя се обменът на енергия, а не заобиколката - чрез "маси". А пък енергията, която отдава фотон на електрон е свързана с честотата на фотона - (или както си дал ти честотата с "v", а не "f") Обаче енергията е като цяло, но посоката, в която ще се разпредели енергията се дава от импулса(и така влиза в уравнението ъгълът на разсейване "тита" ) А при отдаването на енергията си, даден фотон бива "погълнат" или не. От което пък зависи ще се излъчи ли друг, под определен ъгъл, или взаимодействащият фотон няма да претърпи промяна в импулса си. Отклонението(ъгълът на разсейване) си го има и е определящ за разликата на енергийте между "падащият" и "отразеният" фотон. .....( )

И как определихме, че двете коли се движат със скоростта на светлината? Спрямо какво? Не е гатанка, ами е циклажът, дето тресе несъобразителните, които си въвеждат скорости както им скимне, та и накъдето им скимне... Само тяхната си позиция не оценяват, щото всичко е ок, разбира се!

"Примката на парадокса" ... се затяяяга...

Е, поне е ясно, че моделът с Анти-Вселена е недалновидно да се поддържа след този експериментален факт .... ... язък... сценарият на "Доктор Стрейндж и Огледалният свят" от "научна фантастика" отива в категория "фентъзи"...

Не са му ги напъхали! Той сам си ги туря, даже и гласове чува..... ... .... без клоуни, вече, няма как да се мине в обществен форум. Модерно е във виртуала да парадират с простащина, след като никой не им обръща внимание в кръчмата .....

Ами не е факт, а е научна хипотеза! А въвеждането ти на последващ подвеждаш въпрос на основата на погрешна интерпретация не ти е само характерен поведенчески стил, ами и е израз на когнитивния ти биас, основан на вярването ти, че съвременената наука "не е у ред".... Твоя си работа, ама вземи си вразуми малоумното, но пък с изключително несъответствощо на качествата му самочувствие "протеже". Че тоя рибар, остави че е на "всяка манджа мирудия", ами даже и не пише грамотно - тотален простомер, загрозяващ и тази тема. п.п. аз лично не знам каква е точността на измерването на Н0 чрез СМВ, но определено би следвало да е с по-големи допустими отклонения от измерването на доплера от звезди на около 100 млн. св.г.

А дали несъвместимостта не иде от различните математически пространства, в които като контекст се развиват теориите? В смисъл, че известността на тензора на енергията-импулса (поне така си го обяснявам) е разпределянето на енергията(както на кинетичната, така и на потенциалната) в даден момент от време. Т.е. вече си има и зададена кривина на пространство-времето, защото в "известността" се съдържа и разпределянето на масата, а всичко това си е в пространство на Минковски. А в КМ, хамилтонианът влиза в картинката, но пък картинката е в евклидово пространство и не е дори задължително "стрелата на времето" да съвпада с нашата конвенционална посока на времето?!? Нещо по тези ми разсъждания като критика може ли да споделиш?

Нещо си в грешка, както винаги! Концептуалната рамка ти е инструментът, с който се задават границите на изследването(планирането, изпълнението или др.). Екстраполирането на понятието за "концептуална рамка" към мащаба на цялото научното познание е толкова нескромно, че не всеки би си го позволил (за разлика от теб) А иначе, в конкрения случай с "принципът на неопределеността", сам си решаваш, че щом нещо не разбираш значи то е извън "познанието". Смисълът на "неопределеността", както чета че ти е споменал и Скенер, не се съдължа в едно, а е комбинация от два измерими параметъра на квантова система. И съответно не е извън рамките на възможното за ПОЗНАВАНЕ. Най-малкото имаш ЗНАНИЕТО, че поведението на квантова система се подчинява на статистически закони за разпределение, което пък е основа за ПОЗНАНИЕТО, че при определени нива на енергия, системата като цяло ще действа прогнозируемо(на което ти се базира цялата микроелектроника). Последното отговаря на критерия да е част от научното познание и съответно излиза, че си написал глупост, която не съзнаваш, че е това, което е. ... Но пък, ако вземеш, че се пообразоваш за "демаркационната линия", сам ще установиш, че това, което към момента е извън рамката на научното познание, може и след време да не е. Но към момента имаме няколко възможни варианта за "правилни" метафизични концепции, които обаче са извън обхвата на познанието, определен от парадигмата на класическата физика. Но пък "фанатизираните фенове" на класическата физика, не само че се изявяват като радикални антирелативисти, ами и всичко извън кръгозора им е "измислици". ....

(при мен: Частиците сравнително "лесно" се справят с "траектория" - понеже се образуват непрестанно. Бързината на образуване на централната част е стократно по-висока от бързината на образуване на обвивката (в случая с електрон). Така че - центърът "влачи" след себе си не-готова изцяло обвивка, докато тя не погълне синхронно фотон от околното ЕМПоле - тогава е цялостна. това е "колапс"-ът. Така или иначе "залагаш" на трептения(вълни). Честотата на "образуване на "керна" като производна дава вълновия пакет. И друг път сме коментирали, че не е ясно в "хипотезата" ти от къде иде енергията за себеобразуването, но това настрана. Ако елементарната частица я представим като "Ред на Фурие"(което и в друга тема ти намекнах с едно клипче), тогава имаш няколко варианта, дето до някаква степен съдържат аналогиии с "хипотетичните ти постановки". "Керна"(явно от немското "кernel") спокойно може да се замести с Dirichlet kernel(Ядро на Дирихле). Така конволюцията на реда на Фурие(вълновия пакет) с ядрото но Дирихле резултира до проявата на елем.частица. За целта се ползва "преобразованието на Фурие", ама то дава едномерно развитие на функцията описваща вълновия процес.(независимо дали ще го ползваш за фазовата скорост или груповата). Ако пък се подходи и с уейвлетите, за да се ползва и в пространството и във времето, то пак се ограничаваш само до едно измерение в пространството и едномерно време. (А в твоята "хипотеза" си заложил, че нашата представа за времето е илюзия, възникваща от "трептенето" на "етер*-частиците ти". Т.е. не разглеждаш четиримерно-пространство, което също сме коментирали и съм ти споделял, че твоята "хипотеза" я причислявам към "3+1" моделите, а не към "4"). И така изобщо не може да се изведе експеримент за доказване как физически наблюдаемият свят "изниква" от статично разположените ти "етер*-частици". Иначе с уейвлетите, може да се опише взаимодействието с "керна" на електромагнитната вълна. Просто преминават и се получава резониране с вълновия пакет на керна, при което се проявява пик в полето. Но "керна" няма нужда да се въвежда, защото и самото ядро на атома си върши тази функция?!? Ама това се разглежда в контекста на еднопосочно време, чиято "посока" може и да не съвпада с конвенционалната ни. Т.е. перспективата на разглеждане е от неподвижна ИОС, в която темповете на изменение на материята не само че са над лимитите ни за измерване, но и статичността е в изследователя, т.е. няма бъдеш и минал конуси(от събития) а само "смяна на кадри". п.п. Нищо лично човек! В никакъв случай нямам желание да омаловажавам труда ти! п.п.2 иначе ей това клипче, ме изкефи -

Не е само това. Засега науката няма достатъчно познания, за да е сигурна дали квантовите явление и процеси наистина са неопределени/недетерминистични - или ги определяме като такива заради липсата на познания. Радвам се, че в предния ти пост преди този уточни, че спекулираш. В този също се съдържа спекулация. За сега науката има предостатъчно познания за поведението на елементарна частица. Но това са повече от един математически варианти. И проблемът е кой от всички е основата за правилната интерпретация на резултатите от КМ. (вече спорехте в друга тема за "Копенхагенската интерпретация"..). А иначе пък еднозначното експериментално верифициране на "правилен" си е свързано с "проблемът с измерването", както споменавате. Но "проблемът с измерването" може и да не е проблем вече, ако теоретичната постановка е достатъчно адекватна. Просто би трябвало да се разработи експеперимент, в мащаби над квантовите, при което да се изследва предварително прогнозиран резултат дали ще се реализира.(...и има започнати доста опити в тази насока - и за детектване на неутринота, и за сдвоени фотони във времето, които потвърдиха, че спецификата на "опитът с двата процепа на Юнг" я има и във времето, а не само в пространството....) В смисъл, че разковничето е точно в определянето на същността на елементарните частици. Ако са корпускули, то не може да съществуват едновременно в няколко състояния, но пък теоретичната подложка за определянето на същността им е доста "богата". "Облаци от енергия" е доста общо като определение. По-скоро е подходящо да се използва "вълнови пакети", според мен. Защото всяка елем.частица, бидейки смущение в прилежащото й поле (или пък "обърнато" - е проява на полето), може да се зададе като сбор от прости като форма вълни ("Ред на Фурие"). Т.е. всяка частица, в същността си е полева форма на материята(вълновата природа е основа), но проявата й в по-големи мащаби е вече като вещева форма. И това касае точно "прехода" от квантово-механичните мащаби(от порядъка на Дължината на Планк) към класическите, макроскопични мащаби, където квантовите ефекти се "губят". Макар, че точно тези ефекти не се губят, ами енергията (импулсът от движението, или преносът на импулса в пространството за единица време) на частицата се абсорбира в средата. Важността на този "преход", критичността към подходи, които игнорират тази важност е от особено значение. Нещо, което сума пътинамеквам на Станислав. Защото в зависимост от това как ще подходим се получават различни генерализирани резултати като "картина". Единият е, че наблюдаемата ни физически реалност като тримерно сечение от четиримерно пространство-време е точно това - сечение, резултатна, моментно състояние на четиримерна статична вселена с детерминирани събития(и възникващи при наблюдение кривини в пространство-времето). Обаче с "протичащ енергиен обмен" между различните събития, който съдържа енергия над установимата ни физически(което като ефект може да се проявява в установените количества "тъмна енергия" и "тъмна материя" в сметките за енергийния баланс на вселената към момента)(...и което има връзка с коментираната ни с Кухулин разработка на Съскинд - "EPR=ER"...) Вторият е, че във всяка точка от пространството в наблюдаемата ни физически вселена има огъната хипер пространство(като "кандидатът" за най-добро описание е в лицето на пространство на Калаби-Яу, бел. линкът е с автоматичен превод от руски и бота има глупостта да преведе "съществуват такива пространства" като "съществуват такива измерения"?!?!?! ). Така се получава, че напрегнатостта на полетата е по-голяма, защото допълнителната енергия е само в полева форма и има само "тъмна енергия", която поради "огънатостта" на пространство-времето в тези периметри под Планковата дължина е недостижима за измерване. Обобщено, двата варианта се свеждат до разликата между "четиримерна Вселена с реално съществуване на минало, настояще и бъдеще" и "тримерна пространствена Вселена и имагинерно съществуване на минало и бъдеще"(т.е. реално е това, което съществува само в настоящето, "сега"). В контекста на това, Скенер за това даде примера, че интерпретацията на Хю Еверет е най-добра, защото реагира като резултат в това, че хем оборва вторият вариант(при който от решаващо значение е, че съществуването се определя еднозначно от една позиция на наблюдаване), хем не го изключва, защото се явява частен случай на наблюдаване(съответно е съвместима с ТО).

В КМ такива понятия като "местоположение" и "траектория", което е негово производно, не се ползват. Опитът им за ползване е довел до много противоречия с наблюденията. Интерпретациите са, че или частицата няма точно местоположение в даден момент (от там и вероятностната постановка да бъде намерена някъде с някаква вероятност. П.С. - това е елегантно разрешение на парадоксите на Зенон Елейски), или по-дълбокото, че понятията ни за пространство и време не са удачни за описанието на макросвета - от където и новите търсения за обединението на КМ и гравитацията. Да, не се ползва "траектория", а множество от възможни траектории, обединени в "интеграл на пътя"(path integral formulation), който е ъпгрейда на класическия "принцип на действието" (разпределянето на енергията в системата), обхващащ и движението по траектория. Самият похват за генерализиране с въвеждането на суперпозиция наистина е "елегантно разрешение" на проблемът с делимостта на пространството. И напълно те разбрах защо ми го подсказваш! (Просто, когато сме изправени пред фактът, че "се придвижваме" към все по ситни мащаби на изследването на света, частицата е в няколко математически дефируеми състояния едновременно и не се налага да се търси повече точност в определянето на местоположението в пространството след 1Т. Хайзенберг си е дал отношението на неопределеност като ограничение и толкова, също така си въвеждаме и ограничението "суперпозиция" и толкова. По-важното е наличното, а не "крайните граници", и след като поведението на квантова система, след приемането на ограничения, се подчинява на статистически закони, съответно можем спокойно да прогнозираме точно резултатите за поведението на системата и това да носи практически ползи. ) Ама така "отиваме" в уклона на полевата форма на материята като "основа". Както намекна по-преди - КМ изисква дискретизиация на енергията, а пък самата същност на енергийните взаимодействия е с вълнова природа. А пък вълната е "смущение" в полето. ( та и отиваме в Стандартния модел и "всяка частица с нейно поле") . Та тука ми е връзката с предният ми въпрос за това, че кривината на пространство-времето би следвало да променя и характеристиките на скаларните полета на частиците. Оценявам забележката ти , защото е във връзка с това, че И това, коетоми изниква като въпрос вече, се свежда до следното: До каква степен бих могъл да направя аналогия между Хамилтония (че Лагранжианът е по-сложен за мен оператор) и матричният тензор? Не дават ли и двете резултатна от кривината на пространство-времето? В смислъл, че ми се чини, че Хамилтоният би трябвало "да обира" проблемите с трансформирането в нелинейни на линейните уравнения, даващи различните "пътеки" в "интеграла на пътя"....

Т.е. от сумата от възможни местоположения в пространството(, които се определят всяко с линейно уравнение) дава "облак" от възможности. Този "облак" също е решение на задачката за определянето на местоположението. Обаче, конкретна частица след период делта t =1, ще е в конкретна точка. Това, че за този времеви период t(0,1) възможните изчислими класически траектории, по които ще се придвижи частицата до местоположението й са безкрайно много, не означава, че през това време има безкраен брой "клонинги". Съответно твърдението, че "Квантова суперпозиция е фундаментален принцип на квантовата механика, според който частица, например електрон, съществува в няколко теоретично възможни състояния едновременно;" е математическа реалност, но физическата интерпретация, че реално съществуват в няколко състояния, а не само теоретично, е спекулация, според мен де. Верно, че когнитивният ми биас е оформен от тенденциозната ми пристрастност да си обяснявам, да определям с уклон към корпускулярния аспект на природа на частиците, но вълновият йм аспект, според мен, се проявява единствено в груповото им взаимодействие със средата. Но пък, аргументът ми в тази ми позиция е свързан с това, че едновременното съществуване в няколко(а не едно) състояние определя наличие на енергия и извън наблюдаемата ни физически вселена (бел. нямам предвид извън "дистанцията на Хъбъл", ами в установенната ни физически част от реалността). И според мен, това определя проблема със съвместяването на ТО и КМ. Най-малкото дава две възможни състояния на Вселената - едното е наблюдаемата ни физически, другото е антиподното огледално състояние, в което резултатът от наличната енергия в движението на материята е представен от същото (с равна енергия) състояние на Вселена от антиматерия(или поне в реципрочни количества материя-антиматерия). И това само ако "няколкото състояния" са две! Какво мислиш по въпроса?