D3loFF

Ако изключим врачките, нямаше ли в миналото едни хора, чиито занаят е бил точно това - да ходят да пробват различни билки лично върху себе си, за да разберат какъв им е ефекта и как действат? Мисля, че в древна Гърция, ако не бъркам, се споменаваше за такива.

При горе-долу 200 милиарда галактики и около 200 милиарда звезди (с/без планетарните системи) във всяка от тях е просто повече от ясно, чисто статистически, че не сме единствения живот във Вселената, било то интелигентен или не. Съвсем друг е въпросът вече, който е най-интересен - дали сме били посещавани от друг живот. Това, разбира се, по метода, който се повтаря до полудяване в последните 50-тина години - слухове, снимки/видеа с отвратително качество и налудничави истории, няма как да стане да се отговори. Да повтаряш едно и също нещо и да очакваш различен резултат беше дефиницията за безумие, доколкото си спомням от цитата на Айнщайн (ако наистина е негов де, но е верен). Реално планетата съществува от 4.5 милиарда години и кой знае какви събития са се случвали на нея в миналото. От чисто логична гледна точка поради невъобразимо дългия период от време, изобщо не отхвърлям хипотетичната възможност да има разбили се кораби, които са се превърнали в археологическа находка. П.П. Една много интересна тема наскоро са мумиите от Наска. Тези, които са по 1,2-1,3 метра високи, не нормалните си човешки. Доста нашумя в последно време и бая пари се хвърлиха за медицински изследвания от перуански и мексикански изследователи, но това някой много навътре в биологията трябва да каже истина ли е, не е ли.

И аз съм болен от грип в момента. То май всички са болни този сезон. Карам го на парацетамол (с който не трябва да се прекалява) и витамини. А иначе относно грипа - то лекарство за него, както знаем няма и може и така да си остане доста дълго време. Адресират се симптомите и останалото се оставя на организма да се пребори. Впрочем така е и с много други болести. Философията на съвременната медицина - вместо да търсим истински лек предписваме симптомо-подтискащи медикаменти. А че лекарите си работят с фармацевтичната индустрия, това с голяма вероятност е така. Отдавна съм го забелязал.

Даваш твърде специфичен пример. Ами ако си футболист и си гениален футболист и просто допреди това не си се срещал с топ 10% от звездите във футбола, ами това се случва чак след като си обявен за такъв и си сключил договор с голям клуб и те пуснат да играеш срещу тях? Има такива случаи, особено в академиите за млади таланти, където не си играл срещу най-добрите със сигурност. Талант, интелект, интуиция, способност за анализ на данни - това са все личностни качества, различни от практическия опит. Да, опита ги развива, но предпоставките си ги има винаги. Ти може и 200 IQ да имаш без някога да си правил нищо, освен че си спечелил генетичната лотария. Науката е много интересна сфера, която колкото е консервативна, толкова е и отворена. Там нещата не са черни и бели, ами са сини, зелени, червени и т.н. П.П. Това което искам да кажа е че - да, можеш да си по-добър в много неща и без това да е измерено. Световната/олимпийска титла или каквото и да било друга е измерителя, но тя е само това. Реално има сигурно хиляди хора, които са гениални на шах, футбол и т.н. просто никога не са се "мерили" на нужното ниво, че да е видно.

Ами зависи. В крайна сметка научните резултати, ако изключим абсолютно всичко останало, се основават също на резултати от действията на учения, било то истински или псевдо. Ако твърдиш, че си по-добър от гросмайсторите, преди да си играл с такъв, това трябва да лежи на нещо, различно от просто думи. Понеже тогава няма е псевдонаука, ами реално нищо. Дори лъжа не може да се нарече, чисто технически, понеже не може да се измери по никакъв начин. Като няма данни е неизвестно. П.П. Освен това ти наистина може да си по-добър, но в този ден в който си играл с гросмайстор да те е боляла глава и да си загубил. Което е предпоставка за още "експерименти", до доказване на нещо - било то лъжа или истина.

Е аз точно обратното казах или имах предвид, айде. Съгласен на 100%. Отново - точно така. Съгласен!

Първо тук говорим за ниво на знания и умения, а не за това дали някой се е сертифицирал, получавайки диплома. Ти ако 20 години ремонтираш коли това прави ли те по-малко механик от някой изкарал курс за това? Освен това там носиш отговорност понеже можеш да причиниш вреда, че и повече, както и в инженерните науки или медицината. В хуманитарните положението е доста по-различно, макар и да ти се иска да не беше. Второ - изобщо не е "ненаучно" понеже едни от най-големите приноси за историята и археологията са направени от хора, които не са били част от академията. Трето - освен това има и учени, които се занимават с изследвания в друга сфера, различна от тяхната първоначално изучавана. Как и въз основа на какви критерии ги разграничаваш всичките изброени, освен по резултата от техните действия? П.П. Винаги е имало и винаги ще има свободно пионерство във всяка една научна сфера. Това е основен елемент и един от фундаментите за развитието на науката.

Ами много зависи от ситуацията и други фактори, които изброих по-горе. Ако гледа парното, а проблемът е по-окачването, тогава той не е псевдомонтьор, ами си е направо... Много е тънка понякога разликата между нискокачествена наука и т.н. "псевдонаука". Реално ако следваш научния метод по учебник е почти невъзможно да правиш псевдонаука, понеже ти трябва метод, описание на метода, експеримент, резултат и анализ на резултата. Това са фундаменталните елементи на почти всяко изследване. Обаче той Макето понеже често го използва този израз "псевдонаука" и постоянно повтаря "трябва да се доверим на специалистите" (все едно тяхната дума е закон Божи), исках да му покажа, че реално "специалисти" са, ако броим и тези над средното ниво - 13% и 2% са топ специалисти. Останалите 85% са просто практикуващи и не са никакви специалисти. Горе-долу си го представяме така - 85% са общопрактикуващи лекари, а 15% са специализирали. От тия 15% - 2% са топ специалисти. Така е и при историците. Ако тук да кажем във форума имаш 100 историци или хора, които се занимават с история, от тях: - 2-ма ще са тотално неадекватни - 13 ще са под-средното ниво (т.е. зле ще са в сферата) - 70 ще са на средно ниво (това е основната част) - 13 ще са над средното ниво (т.е. ще са добри историци, но не топ специалисти) - 2-ма ще са топ специалисти Това е реалността. Което е абсолютно нормално за всяко едно нещо - наука, професии, спорт и т.н.

По принцип това трябва да е задължително правило във всякакъв вид наука. Друг е въпросът, че рядко се прилага. Иначе аз също съм много заинтригуван как E1b1b1a1 е попаднала с такова голямо процентно съдържание на Балканите и специално в България - 19-20%. Но не знам как бихме избегнали историческата връзка, докато го дискутираме. Другата, която много ме интересува е I2.

Да, човек отива на зъболекар, за да му оправи зъбите, а не да му смени гумите на колата, но един зъболекар може да те прати в болница, а друг да ти извади мъдрец за 30 секунди без последствия. Това буквално важи за всяка професия. - един механик може да ти счупи още 2-3 неща докато ти оправя колата, а при друг да нямаш никакви проблеми след това (това при изключване възможността за грешка, разбира се) - един теоретичен физик и друг може да си говорят и изобщо нищо да не се разберат поради разликата в нивото (примери колкото искаш) Реално такова нещо като псевдо-наука в буквалния смисъл няма. Това е словосъчетание използвано да сумаризира определени характеристики на упражняващия ги като: - много ниско ниво на умение/знания - користни цели, като финансови или измамни такива - самозаблуждение на изследователя относно собствените му възможности - и други Това, което според мен лично хората не могат добре да осъзнаят е че във всяко нещо има статистическо разпределение на уменията, което е реално абсолютно същото като статистиката с падащите на случаен принцип топчета. Както се вижда от графиката по-долу, това че някой да кажем е историк, чисто статистически го поставя в графата - среда, където впрочем са около 70% от всички такива. Разбира се, личното его е голям фактор, понеже на никой не би му било приятно да си признае или да осъзнае, че реално вероятността да е просто на средно ниво е значителна. Което пък от друга страна означава, че това не го прави специалист в областта си, ами просто практикуващ.

Ами това ти е -си/-зи суфикса, който образува множественото число, за да се каже вместо "шлем от халки" - халчен шлем (което е мн. ч. на прилагателното), само че там нямаш "ен", както е сега, ами е -си/зи. Има го засвидетелствано в старобългарски и други славянски (и не само славянски) езици и диалекти. Граматически, ако не го бъркам термина се нарича детерминативно съставяне или производно съществително-прилагателно. И понеже думата е чуждица, но и да не беше може да се използва. Даже и до ден днешен го използваме под близка форма, като използваме директно чуждици, на които трябва да им съставим множествено число.

Не са, добре, пак казваме - чуждица е в словосъчетанието. Има я: ალყა - в старо-грузински. Даже се произнася "алха" [alχʼa]. Даже ти дадох втори вариант, който си е "х" директно, но да нека има. А за суфикса - там много обяснения може да има. Ще ти отговоря и на този въпрос, спокойно. Всичко ще излезе, няма проблеми.

Да, така е, но "само за протокола" и ти пропускаш факта, че това не е гръцки език, а е изписване на чуждици с гръцки букви. Χριστός - Christos - Cristo При ΑΛΧΑСΗ, ако е превод/транслитерация от чужд език, примерно латински, става К. То е "кх", ако трябва да сме прецизни. Често срещано е. И под формата "алка" го има и в грузински, и в башкирски, и в галицийски. Така че има предостатъчно възможности откъде да е навлязла думата. Приема се забележката, отчасти, понеже аз си казах, че са чуждици. Основата беше KYПЕ-то, върху което се гради главната част за по-нататъшното обяснение. Но и казах, че съм отворен към "рафиниране" на понятията, това си е точно така. Лингвистиката не е никак лесно нещо. П.П. Не е изгубен индо-европейски диалект (макар и 100% да има такива, това би било много незадоволително и повърхностно обяснение) - тук горе съм обяснил възможност.

Не сме стигали, ти ги започна още от самото начало, просто аз доста дълго време се въздържах, но всяко нещо си има разумни граници, като моето търпение и толерантност към глупости, например.

heaume-то на старо-френски (откъдето е и думата де) се чете като houme. Демек е точно по корена от ΧΩΥΜ-СΧΗ. Но е индо-европейска, да, 100%.