D3loFF

Имаш и белги, и фир болг, и волки Стига че получавам PTSD вече от тия "б"-та и производните им.

Еми така смятам, и си спазвам правилото да е от език включен в хипотезата за франко-скандинаво-романския Но има и много историко-логически смисъл също. Ти виж само какво става с боилите, боя, бои, боулета (съвети), баукни, бау(л)гадури (както впрочем се чете), багаини и т.н. Просто е нереално. Още една дума с "б" и не знам...

О, разбира се. Както и с "тара", което пак е средновековна дума, даже с антични корени, и е свързана с "мерките и теглилките", което също е много важен аспект на тогавашния свят. Отново в търговския смисъл на думата дори. Лесно можеше да изляза с подобно обяснение и да кажа - еми, това е таркан, човека "знаещ/уеднаквяващ мерките" от "тара" и "кан/кин". Даже сигурно е имало и такава позиция понеже те са били строго регулирани и така са се събирали данъците, когато не са били под формата на ценни метали. Но освен това и при самата търговия при претеглянето на стоките. Но нямаше как да е това понеже етимологичния произход и път на "тара" е съвсем различен от този на "търг".

Част 1: Въведение Като логично продължение на темите за прочита на (пра)българските титли през призмата на франкски език, който както уточнихме и според световната наука е смесен език ще разгледаме какво означава титлата „таркан“ и каква е била нейната роля в събитията от края на 9-ти и началото на 10-и век. Разчитането на титлата в този историческо-лингвистичен контекст беше извънредно трудно и бяха разгледани значителен брой възможни обяснения, корени на думи, лингвистични връзки и т.н. Това, което мога да кажа в крайна сметка е че не само имаме обяснение на титлата на същия език, като и на другите титли, но и една изключително интересна връзка с тогавашните събития и елементи на средновековната държава. Предварително се извинявам за дългата тема, но смятам че си заслужава, така че: Приятно четене! Част 2: Разлика между боил и боулиас В темата „Какво всъщност означава титлата болярин!?“ разгледахме значението на титлата „боил/боляр“ и представихме две разновидности на тази титла, специално упоменати в тези си форми в „За управлението на империята“ от Константин Багренородни. - βολιαδες (болиадес) - βουλιας (боулиас) Извадка от текста на Константин – ГИБИ V с подчертани двата типа думи: И за мен лично беше странно защо в един и същи документ, в един и същи абзац, имаме две различни по изписване разновидности на едно и също нещо. Това което осъзнах е че думата βουλιας (боулиас), която участва в словосъчетанието: βουλιας ταρκανος (боулиас тарканос) макар и много много близка до βολιαδες (боили) си е чисто гръцката дума: βουλή (боуле) – съвет, събрание Да, думите си приличат изключително много и е напълно нормално това да води до объркване, но разликите при изписването и изговарянето все пак са налични. Част 3: Граматична разбивка на думите βουλιας (боулиас) и βολιαδες (болиадес) Думата βουλιας се състои от две части: - основна част произлизаща от βουλή (съвет/събрание) - наставка -ιας (-иас) Гръцката наставка -ιας (-иас) е стандартно употребявана при формирането на титли, роли и принадлежност от съществителни. Тоест думата заедно с наставката получава значението на: - съветник - член на съвета - човек асоцииран със съвета В съвременните западни езици думата е позната като: - councilor (каунселор), идваща нормално от council (каунсел) и има същото значение Думата βολιαδες също се състои от две части: - основна част βολια (боил) - наставка -δες (-дес) Гръцката наставка -δες (-дес) се употребява за адаптиране на множественото число на не-гръцки титли/думи/термини. Пример е βοεβόδες (воеводес), което както и става ясно от самата дума идва от „воевода“. Но тук спор няма понеже думата си е правилно преведена в миналото от учените като боил в множествено число – боили. Знам че тези близки по произнасяне и изписване думи могат да бъдат объркващи за читателите и интересуващите се (а и не само за тях, ами и за самите изследователи), но то ако беше лесно щеше отдавна да имаме отговорите на много от въпросите, които ни интересуват. Част 4: Значение на титлата ταρκανος (тарканос) Както знаем от историческия източник думата ταρκανος (тарканос) е част от цялото словосъчетание: βουλιας ταρκανος (боулиас тарканос) Както уточнихме по-горе боулиас означава „съветник, член на съвета“. Тарканос, което е „таркан“ с гръцкото окончание „ос“ идва от: - старо-скандинавското – torg (торг) - старо-източно-славянското – търгъ - прото-индоевропейското - *tregh И има значение: - търговия - аукцион - стоки - пазар - пазарлък Интересното е че думата основно в този си вид е налична в старите скандинавски и славянски езици. Сега от кой в кой език е заемка това не мога да кажа, но е факт че присъства и двете стари езикови групи. А на гръцки думата е изписана като „таркан“ с „а“ като втора буква и с „к“ като четвърта понеже - в гръцкия език не присъства буквата „ъ“ - в гръцкия език няма и твърдо „г“, понеже „γ“ (гама) се произнася като меко „гх“ Също така произношението играе голяма роля понеже и до ден днешен като изговаряме „търг“ по-скоро се чува „търк/тарк“. Така че цялото словосъчетание βουλιας ταρκανος (боулиас тарканос) означава: - съветник по търговията - член/председател/представител на търговския съвет/гилдия И както се вижда (пра)българската титла таркан няма нищо общо от гледна точка на значение (и граматика) с тюркската таркан, която предполагемо означава: - управленска титла - човек, освободен от данъци - занаятчия Както и други тълкувания. Аз лично не бих и бил напълно сигурен и в тези ѝ дори значения, но това е съвсем отделен въпрос, който оставям на тюрколозите. В контекста на събитията и от лингвистична гледна точка на словосъчетанията тя няма да има никакъв смисъл, ако бъде приложена с тюркското си значение. Част 5: Търговските взаимоотношения с Източната Римска Империя (Византия) в края на 9 в. началото на 10 в. 5.1. Българското тържище в Константинопол Търговските взаимоотношения с Византия в този период са една много сериозна тема. Както знаем в Константинопол се намира „българското тържище“. Наличието на подобна институция предполага следното: - постоянно търговско присъствие в столицата - приходи от търговията - някакъв вид администрация управление на тържището и приходите от него Тези физически фактори водят до други заключения: - по всяка вероятност в Константинопол е имало български укрепен двор/аул в който са се менажирали финансовите приходи от тържището - имало е стража и администрация под формата, разбира се, на служители, както и представители на търговския отрасъл Сега дали ще го наречете търговски съвет, гилдия или просто събрание на търговците, няма особено значение, но подобни организации имат много серизоно влияние в политиката и връзките между страните още от Библейско време. Поради тази причина и въпросният техен представител е бил поканен/поканван на императорския прием заедно с другите благородници. 5.2. „Първата търговска война“ в Европа Реално не зная дали българо-византийската търговска война наистина е била първата търговска война в Европа, но наскоро срещнах това понятие и ми се стори интересно. Това което е факт, обаче е, че император Лъв VI Философ премества българското тържище от Константинопол в Солун. Вследствие на това българските търговци се оплакват на цар Симеон, който изпраща официална комуникация до императора. След като императорът пренебрегва българските претенции, цар Симеон започва една от няколкото си войни срещу Византия. Разбира се, не е ясно дали цар Симеон използва инцидента като предтекст за своята експанзионна политика, но при всички положения събитието е от много сериозна важност тъй като пряко засяга финансово-паричните интересни на страната, което от своя страна предполага и наистина мащаба на приходите от тази организация. За тесните връзки между търговските организации/гилдии и управленската аристокрация през Средновековието няма смисъл да навлизам в много подробности. Те са установен факт, който само може да бъде изследван в контекста на случилите се събития. Част 6: Заключение Заключението е че наличието на подобни структури и организации, както и събитията произлизащи във връзка с тях демонстрира една сложна финансово-парично-политическа система типична за периода в Европа. Също така показва че средновековна България е една напълно пълноценна държава за времето си, притежаваща всички елементи на цивилизацията и държавността, а не някаква дивашка (макар и на моменти да е доста люта) наследничка на ранна кланово-номадска федерация.

Той Макето обича двойните стандарти. Преди няколко седмици обясняваше как нямало значение дали си част от академията, за да правиш наука, сега вика "те само учени могат да търсят кусури на други учени". И тази дума "псевдо" му е заседнала в речника и я повтаря като папагал за щяло и нещяло. И какво дори означава това? Аз имам сигурно три до пет пъти по сериозен академичен "бакграунд" от него. И на последно място, но не по важност - има проблеми с разбирането на сложни концепции. Нещо, което за съжаление много хора споделят и беше резултат и на изследванията за образованието в България. Казвам го защото явно му е трудно да схване, че дори и без моята поправка на надписа на Тонюкук не пише че човека е тюрк, ами че само е живял там. И то дори не при тюрките, ами в Табгач, което е част от имперски Китай - значи ако ще изхождаме само от тази логика е китаец. Да не говорим, че това е единствената инстанция, която споменава първите две думи на тази титла на тюркски надпис. Защо ли? И те такива ми ти работи. П.П. Ето например едно ново проучване от 2018 г. за тюркските думи в прикачения документ, направено от лингвисти и филолози.

Какво те притеснява тук? Той описва Атлантическия океан и от север където продължава и се свързва с Балтийско море, което е реално Маре Варенгорум.

Кое е обаче "Mare Varengorum"? Черно или Каспийско?

Хахахах. Маке, 'наеш к'во? Желая ти попътен вятър и много успехи в историческите проучвания занапред! И на теб и на останалите хейтъри във форума. Единствено ви съветвам да побързате, защото както е тръгнало накрая няма да остане нищо за проучване. П.П. Всъщност не съм на 100% сигурен дали това беше отправено към мен Ако е окей, ако не е @Tomata, каква каша забърка!

Еми не те разбрах изобщо, извинявай!

Тома, ти видя ли линка на @isav, че се подиграваш? То това е от там и ако мислиш, че не е транскрибирано коректно, защото ти на транскрипцията се смееш, пробвай ти. Това не сме го писали нито той нито аз.

Благодаря ти! Ще се включа и аз с малко пояснение. Bilge Tuňuquq : ben özüm : Tabγač eliŋe : qïlïntïm : Türük budun : Tabγačqa : ükü erür erti : Аз мъдрият Тонюкук бях [скоба] в страната Табгач. Тюрките бяха подчинени на Табгач. Защо поставям скоба? Ами защото думата qïlïntïm/çïlintim означава: - доведен/заведен - изпратен - по работа Аз мъдрият Тонюкук бях доведен/изпратен/по работа в страната Табгач... @Р. Теодосиев Може ли да включим форума да изобразява тюрко-орхонска писменост? Ще е много полезно понеже сега го пуснах като картинка, че не се показваше. Благодаря предварително, ако е възможно!

Би ли ни демонстрирал къде на Орхонските надписи го пише? П.П. Питам така понеже просто не искам дискусията да свършва за 5 минути, не е интересно

Титлата таркан, както и боляр (което не е титла реално, понеже означава просто "аристократ"), има различни разновидности: ζουπαν ταρκανος (жупан таркан) βουλιας ταρκανος (боил/боляр таркан) ζερα ταρκανος (зера таркан) и т.н. мисля и още. 1. Едно от значенията на думата таркан идва от "тарга" - щит. Ако разгледаме с това значение, например най-лесното словосъчетание "жупан таркан" може да предположим, че става дума за нещо от сорта на щитоносец или т.н. в средновековието "shield-bearer" (което е същото). Но тук има проблем, понеже жупана е управител на област, което означава, че по всяка вероятност е аристократ. Аристократите, както уточнихме не си цапат ръцете с работата на оръженосците. Така че този вариант НЕ Е добро обяснение и по-скоро отпада. 2. Друга възможност е таркан да идва от думата "тарго" - ръб, край, граница. Като думата произлиза и има вариантите: - прото-германски - targo (тарго) - прото индо-европейски - dergh (дергх) - литовски - darzas (дарзас) - старобългарски - подрагь Тоест това е термин свързан с границата. И тук вече, ако пак разгледаме словосъчетанието - жупан таркан, имаме "управител на гранична област", което вече има доста повече смисъл от точка 1. При боил/боляр таркана вече имаме значението на "знак/благородник" и "граница", което може да има две значения: - граничен болярин - в "За управлението на империята", в частта "За церемониала във византийския двор" Константин Багренородни като описва длъжностите и казва, че болярите са вътрешни и външни (есо и екзо). Но и това отпада, понеже боил таркана е споменат по хералдическа йерархия след канейртхейна (както реално се произнася канартикина) - престолонаследника. Тоест това е длъжност над останалите "външни боляри". - това да е длъжността отговаряща за маркирането/опазването на границата, но защо е директно след престолонаследника това на този етап не мога да ти кажа понеже ще ми трябва повече проучване П.П. Като разбира се може и да е нещо съвсем различно понеже както виждаш корените на думите си приличат и може да произлиза от кой знае какво още.

Точно така Тома. Нещата са свързани и да ти кажа честно очаквах, че някой ще зададе този въпрос. Значи структурата в средновековието е горе-долу такава: - бойци (bellatores) - работници (laboratores) - духовенство (oratores) Казвам горе-долу, защото има и много други занаяти и професии, които не задължително влизат в определението на тази система, която си има и своите вариации (в не много големи граници). Тези които се бият са благородниците. Да и обикновеното население се бие, когато се наложи, но за съжаление по онова време тази система е доста грозна и те нямат почти никакъв статут. Плячка, решения, земя, разпределение - всичко се определя от "биещите се". Ужасна система, но това е била реалността тогава. Така, че "тези със знаците и печатите (благородниците)", те се и бият да (като основно "занимание"), което разбира се допълва смисъла. Можеш да изходиш от което от трите значения си искаш, макар че аз смятам, че тъй като винаги има и обикновени войници и те участват като пълнеж в битките също, по-скоро изначалния смисъл идва от хералдиката. Виж другата тема, там съм го обяснил, поне според моите си разбирания, какво значи кавхан, заедно с другата му форма - капхан.

Ο δε Νογας αυτος κρατιστος ηε ανηρ Τοχαρων И този Ногас беше най-силният измежду тохарците. De moribus habituque Tatarorum deque primo eorum rege ac legislatore За обичаите и външния вид на татарите и за първия им цар и законодател. Така са наречени монголо-татарите в текста - тохарци. П.П. Пръв цар понеже се има предвид пръв в Златната Орда. Връзката с монголите е правилна, но тази с тохарите не мога да я обясня, освен с архаизъм или географска грешка на автора.

Част 1: Въведение Както вече изложих в темата: изписаната на гръцки и на кирилица дума: βοιλα/бꙑлꙗ (боила/бъйля) срещана също и под формата βουλιας (боулиас), като например в „За управлението на империята“ на Константин Багренодорни, но също и по каменни надписи и т.н. други извори, произлиза от думите: - boia (боиа) - buie (буие) - boye (бойе) - boue (боуе) Различните думи идват от различните диалекти на съответния език, но от своя страна всичките произлиат от: baukn (баукн), което буквално означава знак, символ, сигнал. Производни на тези думи (или обратното) са думите: - bulla (латински) - bulle (старо-френски) - дублета “boule” които думи имат значението на „подпечатан документ/документ/печат“. От там идва и термина "папска була". Което изключително близко значение е и логично понеже печата си е един вид знак и с него се подпечатват документите в средновековието чрез използването на восък. Част 2: Обобщение Като обобщение ще кажем, че боляр/бояр означава: - човек, който има собствен знак/герб - човек, който подпечатва документите, използвайки печат/знак Тоест и двете действия са изцяло характерни за аристокрацията и боляр/бояр не е някаква „фенси“ думичка за специален вид благородници, ами просто означава „аристократ/благородник“, позовавайки се на хералдическите значения на думата. Като следователно „μεγαλοι βουλιας“ (мегалой боулиас) няма да значи „велик боляр“, макар и непреведено половината словосъчетание да е така, ами ще значи „висш аристократ/благородник“, т.е. член на най-горното благородническо съсловие. Използвайки това обяснение можете лесно да си обясните и останалите разновидности на титлата, които се срещат по историческите извори.

Да, от периода на Тетрархията е (края на 3 в., началото на 4 в.), когато посвещаването към Херкулес е стандартно, понеже ролята на двамата императори (августий) е свързана с Юпитер, а пък на техните младши "колеги" (цезари) с тази на Херкулес.

Както вече сигурно е станало ясно, смятам че езика на (пра)българите е франкски език или негов много близък диалект. Това е моята официална позиция и следователно в изложението по-долу ще прочетем какво значат титлите от надписа от Филипи на този език. Франкският език изначално е от западно-германската езикова група, но след завземането и трайното установяване на франките в Лугдунска Галия техният език силно се смесва с местния прото-романски диалект и тъй като всичките германски езици носят т.н. северно-германски или познат още като скандинавски компонент, се получава един германо-скандинаво-романски микс. Важно е да отбележим, че това е напълно доказано от науката и този преходно-смесен език е съществувал, като остатъци от него и до ден днешен има в модерния френски език, а към самият късно-античен и ранно-средновековен франкски продължава да има сериозен изследователски интерес. Част 1: Въведение Надписът от Филипи или Пресияновият надпис е средновековен български епиграфски паметник от времето на кан Пресиян. До нас е достигнало само началото и краят на надписа, а също и незначителни откъслеци с по няколко букви. Те са издълбани върху две квадратни мраморни плочи. Двете плочи и фрагментите са открити при разкопки през 1923 – 1933 година на голямата християнска базилика във Филипи, Гърция, на 12 километра северно от Кавала. Сега плочите се намират в лапидариума (това е мястото където се излагат камъни, статуи, плочи с археологическо значение) на археологическия музей в близост до разкопките. Снимки на двете мраморни плочи с надписа на тях: Част 2: Текстът от надписа Гръцки: ΤΟ]Ν ΠΟΛΩΝ ΒΟΥ(Λ)ΓΑΡΟΝ [Ο] ΕΚ ΘΕΟΥ ΑΡΧΩΝ Ο ΠΕΡΣΙΑΝΟΣ ΑΠΕΣΤΙΛΕΝ Ι[Σ]ΒΟΥΛΟΝ ΤΟΝ ΚΑΥΧΑΝΟΝ ΔΟΣΑΣ ΑΥΤΟΝ ΦΟΣΑΤΑ Κ(Ε) ΤΟΩ ΗΤΞΙΡΓΟΥ ΒΟΙΛΑΝ Κ(Ε) ΤΟΝ ΚΑΝΑ ΒΟΙΛΑ ΚΟΛΟΒΡΟΝ Κ(Ε) Ο ΚΑΥΧΑΝΟΣ ΕΠΙ ΤΟΥΣ ΣΜΟΛΕΑΝΟΥΣ ΟΝ......Η [ΤΗC] ΤΗΝ ΑΛΗΘΗΝΑΝ ΓΥΡΕΥΗ, Ο Θ(ΕΟΣ) ΘΕΟΡΙ.Κ(Ε), Η ΤΗC ΨΕΥΔΕΤΕ, Ο Θ(ΕΟΣ) ΘΕΟΡΙ. ΤΟΥΣ ΧΡΙΣΤΗΑΝΟΥΣ ΟΙ ΒΟΥΛΓΑΡΙ- C ΠΟΛΑ ΑΓΑΘΑ ΕΠΥΙCΑ[Ν] Κ(Ε) ΟΙ ΧΡΙΣΤΗΑΝΟΙ ΕΛΗΣΜΟΝΗCΑΝ, ΑΛΛΑ Ο Θ(ΕΟ)C ΘΕΟΡΙ. Български: Персиан, от Бога архонт на многото българи, изпрати Исбул, капхана, като му даде войски и ичиргу боила и кана боила колобра и капханът срещу смоляните... Който търси истината, Бог вижда и който лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини и християните ги забравиха, но Бог вижда. Ето и транскрипция по В. Бешевлиев, където надписът е под номер 14. Част 3: Думата ΦΟΣΑΤΑ (Фосата) Интерес в текста представлява думата ΦΟΣΑΤΑ (фосата), която е военен термин и е чисто латинска по произход дума със значение: - ров, окоп но и с разширено значение на: - защитно съоръжение - укрепена позиция - военен окръг В преводите правени досега на надписа от Филипи, учените правилно са използвали разширената интерпретация, като са превели, че кан Персиан е дал на Исбул „войски“. Тоест един вид му е поверил защитата, логично заедно и с наличния гарнизон. Част 4: Титлата ΚΑΥΧΑΝΟΝ (каухан/кавхан) Специално за името Исбул в случая на написа липсва една буква – буквата „с“ и имаме само Ибулон, но да примем, че името е правилно реконструирано от историците. Интерес в случая на това изложение специално е титлата καυχανον. Думата е многосъставна и по-точно от две части: 1. първата част καυ (кау) идва от: - прото-индоевропейското - *kewk (кеук). - прото-германското - *hauhaz (хаухаз) И още над 20-30 форми в различните германски диалекти, а и не само в тях, като например: - *hauh, heigh, hach, hooch, haur, hau, hauhs И дори във прото-фински и литовски под формите: - *kauka - Kaukas Като думата означава „висок, възвишен, знаменит, важен“ и т.н. значения все от този сорт. 2. втората част χαν (хан) идва от: - западно-немското “gan” (ган) Със съответните му разновидности отново в различните диалекти: - haan, gehn, keen, gehen Думата означава „отивам, намирам се“ 3. ον (он) – това е гръцката наставка накрая на думата, понеже надписа е на гръцки и трябва се вкара в някаква граматическа норма. В същия надпис по-надолу е с другата наставка ος (ос). Частите на думата заедно образуват значението на „високопоставен, издигнат, благороден“. Сега вече подобни титли са засвидетелствани в средновековието под формите: - Hochmeister (Хохмайстер) - Hárkonungr (харконунгр) - High King (хай кинг) - Dominus Altus/Summus Pontifex (доминус алтус/сумус понтифекс) Титлата се среща и под другата си форма – κoπχάνων (копханон), в други източници, където имаме същото значение понеже κoπ (коп) идва от: - kopf - kopp - cup/kup и т.н. индо-европейски разновидности и в латински и в германски и отново означава „глава, връх“. Впрочем абсолютно същия експеримент може да бъде направен и в тюркски език, но там крайното значение, ако думата произлизаше от kalkan (калкан) щеше да бъде просто „щит“ и нямаше да има никакъв смисил понеже ще се получи буквално – Исбул щит – и ще имате име на човек и предмет (съществително) без никаква смислова връзка помежду им. Част 5: Титлата ΗΤΞΙΡΓΟΥ ΒΟΙΛΑΝ (ичиргу боил) Титлата ичиргу боил е много интересна и е предизвиквала множество дискусии през годините. Освен в изписаната на гръцки форма ἠτξίργου βοιλαν, тя се среща и изписана на кирилица в надписа на Мостич, където е под формата - чрьгѹбꙑлꙗ. Дали ще гледате думата като многосъставна или от две отделни части това не е от жизненоважно значение в случая: 1. първата част ἠτξίργου/чрьгѹ идва от корена или направо да го кажем от думите: - еч/ец - etch (еч) - ätzen (етцен) - etsen (етсен) Която впрочем дума си присъства и в съвременния български език, макар и да е с германски произход и означава „ецвам/издълбавам“. И затова впрочем думата на гръцки е и изписана като „ециргу/ициргу“. 2. втората част βοιλα/бꙑлꙗ е директно свързана с думите: - boia (боиа) - buie (буие) - boye (бойе) - boue (боуе) Различните думи идват от различните диалекти на съответния език, но от своя страна всичките произлиат от: baukn (баукн), което буквално означава знак, символ, сигнал. Тоест ичиргу боила при един директен превод означава „ецващия знаци/знако-ецвач“, което, разбира се е владетелския писар. Смятам, че е ясно защо писарят е изпратен заедно с военната експедиция – за да записва какво се случва и да сключи накрая договор между страните, като по всяка вероятност участва и усилено в преговорите. Част 6: Титлата ΚΑΝΑΒΟΙΛΑΚΟΛΟΒΡΟΝ (канабоилаколоброн) Титлата представлява дума, която е многосъставна и се състои от следните елементи: 1. ΚΑΝ – това е владетелската титла, но в случая е използвана за прилагателно „владетелски“ на следващите части. 2. А-то между ΚΑΝ и ΒΟΙΛΑ в случая е частицата придаваща значението на „на“. 3. ΒΟΙΛΑ – в предната част уточнихме, че тази дума означава „знак, символ, сигнал“. 4. ΚΟΛΟ – „коло“ в случая не идва от славянското „колело“, ами от латинското и германските: - colonne - kolom - има го и в гръцки – κολο (коло) - и в славянски – кол Думата си е индо-европейска и широкоупотребявана в различни езици от тази група. Смесено с боила, което е знак означава „знаме/стандарт“. 5. ΒΡΟΝ – думата брон/брун е налична и в германските и в славянските езици и е директно свързана с думи като: бръна/брънѩ - на старобългарски: броня brynja (бриня) – на староскандинавски е броня, среща се и диалектната форма ᛒᚱᚢᚾᛁᛅ (бруния) brunna (бруна) – на старогермански е броня брань – на старобългарски „защита/отбрана“, както и „война“ Като корена както се и вижда по-горе идва от смисъла на защита, предпазване, освен че се използва и за броня в буквалния смисъл на думата. Тоест цялото словосъчетание/дума/титла означава буквално: пазачът на владетелския стандарт/знаме, т.е. владтелския знаменосец. Знаменосците или стандарто-носачите са носели тази почетна титла още от римско време, където имаме същата позиция под името: Signifer (Сигнифер) от signum (знак) + ferre (нося). В ранното, че даже и в късното средновековие използването на подобна почетна военна титла продължава. Част 7: Заключение В крайна сметка заключението е че кан Персиан е изпратил срещу смоляните военна експедиция в която са взели участие: - високопоставения Исбул - писаря - владетелския знаменосец Или за да си го преставим как би изглеждало на превода: Персиан, от Бога архонт на многото българи, изпрати високопоставения (кавхан) Исбул като му повери защитата/войската. И писаря, и владетелския знаменосец, и кавханът [отидоха] срещу смоляните...

Глупости са твоите и изобщо не сме на едно лингвистично ниво да ти кажа аз. Като станем някой ден може да си говорим на един език. Ти изобщо разчете ли една дума през целия си изследователски период? А поне опита ли се? Аз от теб не съм видял две букви на гръцки език или на който да е било друг де. Ти (и не само ти) си мислиш, че изписването на тон изречения на български е някаква наука, ама е далеч от това. Може - за художествена литература. И ти го казах вече - лингвистиката е част от Именника. Очевидно е такава след като въпросните термини са непознати и се опитваме да ги разберем какво значат, както и имената също. Опитите да се разбере математиката на този етап мисля, че ги изоставихте преди няколко месеца, когато не достигнахте до нищо... отново. П.П. Но си прав де - ще отнеса титлите към друга тема.

Ами ти като го изучаваш и го понаучаваш да ти кажа. Аз когато започнах да се интересувам от история, преди много време, гръцкия (че и латинския) ми беше като йероглифи, сега вече все по-малко и по-малко ми е необходима помощ. Отделно на факта, че говоря и по един език от славянската, германската и романската групи. Оправям се макар и много трудно и с текстове и на арменски и грузински, много бавно, мъчно, но се оправям. И въпреки това пак се допитвам и до чуждо професионално мнение, за да съм сигурен, че съм в правилната посока. Но както и да е де. В крайна сметка положението е следното: - ти имаш/поддържаш полу-лингвистична хипотеза, която НЕ може да обясни математическия фактор в календара (понеже са направени хиляди опити, както и от много хора дори тук) и не може да направи връзка с останалата лексика от изворите и не е доказано, че съществува изобщо от науката такъв смесен език - аз имам/поддържам пълна лингвистична хипотеза, която НЕ може да обясни математическия фактор в календара (понеже, както казахме са направени хиляди опити, както и от много хора дори тук), но може да направи връзка с останалата лексика от изворите и е доказано от науката, че съществува такъв смесен език Еми, като гледам, аз съм в доста по-завидна позиция от твоята.

Защото няма как всичките не-гръцки думи от изворите от периода да са чуждици. Колко удобно - точно думите, които НЕ са на гръцки те са на някакъв друг език. И то всички от тях. Аз не знам в някоя наука по света да има такъв абсурд изобщо. Еми значи тогава при такава логика - гръцки основен, другото от другаде. Нали така? И другото което е - можеше и да е вярно, ако ставаше дума за по една-две-три отделни думи, но не и за цели словосъчетания с глаголи, многосъставни думи и т.н. "канартикин", което е от "За управлението на империята" "канаертхтенос/кансертхтенос" - което е от печатите са словосъчетания от три думи. И не са нито на тюркски, нито на алтайски, нито на ирански. Освен "кан", което е съвпадението в случая, понеже другите няма и как да ги обясниш на тези езици и да се опитваш до другия век. Няма да ги дискутираме тук, понеже да не кажеш отново, че съм бил "развалял" темата, сякаш езика не е от основно значение за разбирането на термините от Именника. И не ми отговори на въпроса - ти говориш ли някакъв ирански език, съвременен, не е нужно да е древен - фарси, дари, таджик, кюрдски, лури, лаки, гурански?

Ти май не разбра, че трябва да обясниш всичко на един език. За предпочитане истински език, който наистина го е имало. И как да стане това без да сравняваш историческите източници помежду им? Ти какъв научен подход използваш? Някакъв странен, явно. Стига говори небивалици. И един допълнителен въпрос - ти разбираш ли ирански?

Че те всичките находки, като печатите и военно-инвентарния надпис са намерени след като е починал. Как ще състави нещо изобщо като няма с какво да го сравни? Да не говорим и за нивото на достъп до информация и науката по онова време - края на 19, началото на 20 в.

Само дето този "миш-маш", както го наричаш е доказан, че го има от науката, докато другия не. Нали, "малката" разлика. Освен това на него словосъчетанията имат смисъл, докато на другия нямат. А това че ти не си съгласен си имаш пълното право. Все пак в науката има различни мнения. Но аз се основавам единствено и само на съществуващи неща, а не на несъществуващи такива. Не си правя полу-художествени хипотези и не разказвам приказки, какво може да е, а какво е. Тук няма художествени измислици и сензации, за да продаваме книжки. Няма мистериозни езици идващи от още по-мистериозни места, няма генетични изследвания, търсещи някакви митологични народи и все не намирайки ги. Няма такива работи. Има един език на който може да се обясни около 90% от всичко налично по историко-археологическите извори и много много косвени връзки с народа говорещ го.

Та... на въпроса. Имената от Именника, термините, титлите и останалите не-гръцки елементи по каменните надписи и печатите трябва да имат обща лингвистична връзка. Това е почти задължително условие, все пак този език е говорен и писан, макар и с гръцки букви от едни и същи хора. И макар в един език винаги да е имало и да има чуждици и заемки е повече от несериозно и невъзможно да се твърди че всичките са такива. И ако от например специфичен брой не-гръцки думи/термини някакъв процент (10-15, плюс-минус) могат да бъдат наистина заемки, то останалите трябва да са си собствени. До тези заключения не съм достигнал аз, ами още преди много години историците занимавали се с произхода, когато са съставяли първите хипотези. Тогава са ги съставили основно на хунска или тюркска основа поради ред причини. И макар днес да отхвърляме тези хипотези, като остарели или непълни хората поне са спазвали някакъв научен метод, като са се придържали да се опитат да обяснят основно всичко само на един език. Ясно е че трябва да има един език, задължително е. Тия (пра)българи все са говорили на нещо. Не са си направили точно в момента на идването си на Балканите някакъв миш-маш, за да се разбират и да могат да говорят, нали? Когато се опитах да преведа непознатите не-гръцки думи от печатите на Йоан и Михаил в темата "Какво наистина пише на печатите на Йоан и Михаил!? + БОНУС интерпретация за произхода" стигнах до заключението, че тези думи са от старо-скандинавски. Впрочем след това се свързах и с лингвисти и ми казаха доста интересни неща, даже че трябват и малко корекции понеже думите имали специфичен начин на четене и не е както си мислим ние само да я гледаш как е думата изписана на артефакта. Има си силно казано не баш правила, понеже говорим за много отдавна, но специфики, които и тогава са си били в сила. Когато се опитах да преведа чрез основно индо-европейски военните термини от надписа от Преслав видях, обаче, че термините там клонят повече към романо-латински. Тогава това се явяваше противоречие и се чудех защо е така и как е възможно. Как е възможно, АКО не съм сбъркал, разбира се. Опитвах и много пъти както и много други хора, които търсят обяснение да си преведа и термините от Именника, но един език така и не се намираше. Или първите само термини се намираха съвпадения или вторите в най-различни езици. Както повечето хора и знаят, че е така де. Понеже ако толкова лесно се намираше, отдавна щеше да е намерен. Но смея да твърдя, че висок процент (90%) могат да се обяснят с един език, който и да се засече по значение от него и с не-гръцките думи и термини от каменните надписи или останали думи в историческите извори. Това би валидирало, че е правилният език. И макар и да ми беше пред очите, буквално, аз пак не можех да го схвана и да намеря обяснение. Докато не осъзнах, че: - титлите - термините - имената - не-гръцките думи от каменните надписи - не-гръцките думи от печатите Те всички са микс между старо-скандинавски (старо-германски) диалект и романо-латински. Тоест език, който споделя характеристиките, граматическите особености и на двете индо-европейски под-групи. Език който преминава от едната езикова под-група към другата. Тоест той е в преходно състояние по това време. И даже една граматическа особеност, която я има само и единствено в този език. Което, разбира се, навежда на мисълта и в посоката на латинизиран германски. Еми този език и знам, че ще скочите като ощипани, че видите ли, съм правел псевдо-наука или понеже е "невъзможно", което разбира се при положение, че може всичко да се свърже с него е напълно реална ситуация е: франкски език Затова и във военно-инвентария надпис от Преслав има толкова западни думи от старо-френски, германски, латински и т.н. Само ще кажа, че франките по хунски времена са разпръснати на множество племена и се бият и от двете страни в Хуно-Германо-Римската война. Само (владетеля), който основава държава на територията на днешна Австрия, Чехия и части от Италия също е наречен франк в хрониките. И т.н. и т.н. още връзки. Сега ако не вярвате, то науката не е въпрос на вяра ами на проверка, вземете която си искате дума, термин, титла и т.н. и си ги обяснете през този език и ще разберете какво значат. Пример: ΚΑΝΑΒΟΙΛΑΚΟΛΟΒΡΟΝ, която титла споменах по-горе и която е от надписа от Филипи означава на франкски: владетелски-знаменосец. Думата, разбира се е многосъставна и се състои от думите за владетел, знаме/знак/стандарт и носещия знамето/пазещия го. Затова имате и думата КАН отпред, за владетел. Тоест малко по-точен превод би било: пазача на владетелския стандарт/знаме. И не, не става дума за някакви жреци/колобри или боила измишльотини. Но, както казах - вземете си някоя дума, потърсете я и ви уверявам, че огромна част около 90%, (понеже нека сме реалисти, някой от думите са се загубили не са налични във франкски език към днешна дата понеже не се говори вече, други са наистина чуждици) от думите ще им разберете значението. Това е, пък вече кой съгласен и несъгласен - това е нещо нормално за науката и всеки си има право на мнение, но при такъв случай да обясни тогава всичко това на друг език... ако може.