D3loFF

Моето мнение е че преди да се тръгва да се дискутира нещо е редно да се провери дали изобщо в оригиналния текст го има нещото, което да се дискутира и да не се предоверява на предишни преводи и транскрипции. да речеть дѣти щоу вьоуче и намѣ стоищи алфа боишисѧ речеть гръчьскомь ѫзыкомь Което по темата - пак разбира се няма връзка с буквата "алфа" поне на пръв поглед, но и няма и "търси". Но дали се няма предвид нещо друго като контекст - това изисква повече проучвания.

Някакви доказателства?

Част 1: Въведение Според официалната българска историческа наука Черноризец Храбър е средновековен български духовник и писател, автор на известното произведение „Сказание о писменех“ или само „О писменех“, което на съвременен български се превежда като „За буквите“. Предполага се че е работил в Преславската книжовна школа между края на 9-ти и началото на 10-и век. Произведението, което е определено като апологичен трактат се появява в печатен вид в т.н. Острожки буквар на украинеца Иван Фьодоров през 1578 г., където обаче авторът не е упоменат и текстът е публикуван под името „Сказание, как составил Св. Кирилл Филосиф азбуку для славянского языка и книги перевел с греческого на славянский язык.“ По-късно през 1621 г. във Вилно „За буквите“ е отпечатано отново в буквар. Името на автора се появява за пръв път при откриването на т.н. Лаврентиев (или Лаврентиевски) сборник, което е български ръкопис от 1348 г. от времето на цар Йоан-Александър, съдържащ по-стара редакция на произведението под името „О писменехь чръноризца храбра“. Част 2: Досегашни предположения за самоличността на Черноризец Храбър За Черноризец Храбър няма никаква биографична информация и поради тази причина името му е предизвикало поредица от дискусии и предположения през годините. Ето и основните предположения и предложения свързани със самоличността му: - според някои името има значение на „храбър монах“ – от думата храбър и черноризец, което пък от своя страна е „някой който носи черна риза/расо“, т.е. монах. - според други името трябва да се преведе като „монахът Храбър“, където Храбър е името на автора. - а пък според трети името е псевдоним използван от висши представители на Преславската книжовна школа, като един от тях може да е бил и самият цар Симеон I. Както виждате изброените точки не дават някаква особена конкретика относно кой е бил Черноризец Храбър, както и не стъпват на почти нищо друго освен на чисти предположения и интерпретации. Това, разбира се, е и оправдано в конкретния случай понеже както казахме за автора на „За буквите“ няма никаква запазена до наши дни биографична информация. Но дали това наистина е така и дали липсата на информация е само от българска перспектива ще разгледаме в следващата част на изложението. Част 3: Архиепископът на Майнц През 9-ти век в Източна Франкия (днешна Германия) живее човек на име Рабанус Маурус, също така познат и като Храбанус Маурус (латински: Hrabanus Maurus), който в дългия си и интересен живот е бил много неща, като например: Бенедиктински монах, поет, писател, енциклопедист, теолог и най-вече в по-късната си кариера архиепископ на град Майнц. Няма да се впускам в разказ за неговата биография, която както можете да си представите е доста дълга и не е цялата обект на нашето проучване. Всеки, който се интересува може да направи това сам чрез съответните източници на информация. Това, което ще разгледаме са специфични елементи от живота на Храбанус Маурус, които представляват значителен интерес. 3.1. Името Маурос (μαύρος) на гръцки означава „черен“. Ако приемем, че този превод или интерпретация на името са правилни, тогава приликата между Храбанус Маурос и Черноризец Храбър е фонетично очевидна. Подобна интерпретация би се получила при евентуален превод на името на славянски от хора често имащи досег с гръцки език, но може да идва и от факта, че Храбанус е монах, църковен служител, а те са били наричани „черноризци“. 3.2. Литературните произведения Друг представляващ интерес факт е че франкът Храбанус Маурус пише едни забележителни литературни произведения свързани с, наблягам – азбуки (писмености) и история на езиците. И по специално това са: - De Inventione Litterarum, което се превежда като „За произхода на буквите“ или „За изобретяването на езиците“. - De universo libri xxii., sive etymologiarum opus – „Двадесет и две книги за вселената или труд по етимология“, което представлява 22 книги от енциклопечиен характер и речник. 3.3. „Професията“ или житейското поприще Ами в случая това е най-очевидната и най-кратката под-точка: и двамата са духовници, църковни служители. 3.4. Историческият период И Храбанус Маурос и Черноризец Храбър прекарват основната част от живота си в 9-ти век. Според мнения в българската историческа наука Храбанус Маурус няма как да бъдел Черноризец Храбър понеже Храбанус починал през 856 г., а годината на създаване на славянската азбука била 6363 от сътворението на света. 6363 година от сътворението на света може да бъде две възможности: - по византийското летоброене: 855 - по александрийското летоброене: 863 Не мога да ви кажа поради каква причина историческата наука решава, че точно в „За буквите“ предоставената година е по александрйското летоброене, а по византийското. Реално за това няма никакво обяснение, причина или доказателства. Особено във време в което имаме сериозни политически връзки с Източната Римска Империя (ИРИ) поради покръстването. Единствената причина, е може би „така приетата“ дата на създаване на славянската писменост и покръстване, която за да не бъде премествана се е предложило подобно нещо. Това, разбира се, е в спекулативната сфера на нещата, но както се вижда, ако се ползва стандартното летоброене на ИРИ годината си е 855 и Храбанус Маурус е все още жив. 3.5. Обобщение Както се вижда имаме следните съвпадения: - имената, които са видимо много близки - тяхното житейско поприще - интересите и литературните произведения - историческият период На Агата Кристи приписват следния цитат: Едно съвпадение е само съвпадение, две са следа, а три вече са доказателство. Е, в нашия случай имаме четири. Така че дали Храбан Мавър, архиепископът на Майнц и Черноризер Храбър са един и същи човек, оставям на читателите да преценят сами за себе си. Част 4: За или против славянската писменост Според някои свободни изследователи, основно в Интернет пространството, произведението „За буквите“ може да не е писано лично от Черноризец Храбър или Храбан Мавър, а да е било изложение срещу него или по-скоро срещу написаното от него. Във Фулденските летописи II част – от Рудолф пише следното: Могонциакум е точно град Майнц на който както спомехаме Храбан Мавър е архиепископ. Явно през 852 г. (макар и в тези летописи да има доказани разминавания понякога) в града се провежда голям събор на който присъстват, цитирам: крал Людовик Немски, всички епископи и абати на източна Франкия, Бавания и Саксония, както и областните управители. Българското и славянските посолства също са присъствали и според текста си тръгнали чак след утвърждаването на съборните решения. Според българската историческа наука българското пратеничество е било на събора само за да, цитирам „уведоми крал Людовик за възкачването на новия български владетел Борис I“, но това разбира се също е само в сферата на спекулациите и е една доста нехарактерна причина българите да са точно там по време на този голям събор. Какво точно се е случило на събора в Майнц през 852 г. аз не мога да кажа със сигурност, но е възможно тогава да е била дискутирана темата за четвъртия църковен език – славянски, както и покръстването на България или поне бъдещите такива. Напълно е възможно и произведението „За буквите“ да е било съставено в отговор на възраженията на западното духовенство в частност привържениците на „доктрината за три сакрални езика – еврейски, латински и гръцки“ само на които Словото Божие е било проповядвано. Като един западен архиепископ има голяма вероятност Храбан Мавър да е бил един от тях. Може би и затова точно в произведението се казва: „Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време“. Тоест един вид то е писано там на място докато са се водели дискусиите и споровете дали славянския е достоен език за проповядване на Християнството. Подобно нещо може да се заключи също и от самото име на произведението, което в най-стария си препис от 1348 г. е: „О писменехь чръноризца храбра“, което може да се преведе както „За буквите от Черноризец Храбър“, така и „Относно писанията на Черноризец Храбър“, т.е. буквално в отговор на неговите нападки спрямо новият църковен език. Част 5: Заключение Дали „За буквите“ е написано лично от Храбанус Маурус, като защитник на новата идея, или против него и ако е против него кой тогава е истинският автор на произведението, това за съжаление на този етап остава в сферата на предположенията. В сферата извън предположенията обаче, поне лично според мен, остава участието на франка (по националност, етническият му произход е неясен) и архиепископ на Майнц Храбанус Маурус в цялата история около дискусиите за създаването на славянската писменост и дори неговото отъждествяване с Черноризец Храбър.

За кое да ми отвори очите? Че светът се въздига и пада откакто съществува ли? Нищо ново под слънцето, не знам какво толкова му се впечатлявате. Светът ще продължи да го прави и в следващите няколко хиляди години това ви го гарантирам. Късмет е някой да уцели стабилната среда и така, пък ако не я уцели ще си живее в "интересни времена".

Е ти ако в "твирем" не търсиш скандинаво-германски (или айде индо-европейски да кажем) къде другаде ще го търсиш или какъв друг език ще търсиш? Тюркски, суахили или може би санскрит? Стига глупости - tvi е две, twin - близнаци. За лѣт че си е лет (година, време) това ясно, но за термините изобщо не трябва да се изключва ИЕ език. Именника е безумно труден за обяснение, поради лингвистика плюс математика в едно - за това спор няма и всеки го знае. Тези дни се мъча и аз и какво ли не разгледах, но съм убеден в няколко неща на 99%: - seigære -> zygor -> Ζυγός -> СΙΓΟΡ -> Libra -> Везни Да, зигор не е просто часовник, или измервателен уред, ами означава и "везна" (уред за мерене), което е и съзвездие и съответно зодиакален знак. - падежните окончания ем/ом не са от Кхотано-Сака, както някой хора твърдят за мистериозния си език, ами са падежните окончания на "творителен падеж" в старо-източно-славянски. Да, окончания се добавят и на чуждици да кажа само. Естествено това не ми помогна особено в обяснението на много други неща, които си остават такива - необяснени, но са някакви малки стъпки, поне от моята си гледна точка, напредък. Има астрономия в този календар, истинска, реална астрономия. Няма как да няма и според мен тази астрономия си е вързана с Гръко-Римската (Западна) астрономия, но по какъв начин вече това е друг въпрос.

Не ви ли звучи това малко твърде конспиративно и някак си, как да го кажа... окултно, дори. Малко повечко кредит им давате на тези хора, които някои от тях не могат да намерят някои страни на картата на света. Е, не знам как думите "полезно" и "информативно" се връзват с подобни изказвания, но окей, щом казвате. Това какво се говори в YouTube за набиране на гледания или лични възгледи и това какво става в реалността са две тотално различни неща. Нещата в живота обикновено са доста по-простички и опират до много по-банални неща (пари, власт, др. материални придобивки) от някакви оплетени конспирации. Тези видеа и статии и постове, които придават на някакви личности и/или държави някакви едва ли не супер-характеристики не са нищо повече от "клик-бейт" или да го кажем така - само за да привлекат гледания. Който вярва, че някои от управляващите на запад или изток или бизнес кръговете около тях притежава или има някакви идеологични, мистериозни и други тем подобни убеждения или "познания" явно повече живее в някакъв филм, отколкото в реалността. Да не е интересно и дори скучно реално, но е така - това е реалността - скучна, не-интересна, банална и пре-изпълнена с некадърност.

Не, не, тук изобщо не се търси обяснение от друг език. А и upon да беше то пак е със същия смисъл, защото проблемът е че "страну" е двойствено число. Ами според мен правилното разбиране на какво е написано, не по смисъл, ами точно, е ключово за разбирането и на другите елементи или поне за тяхното поясняване. Ще дам пример - те и в другата тема го обсъждаха. Защо след Тервел имаш липсващ владетел, който е обозначен по същия начин както и календарния термин? Каква може да е причината? Там предполагаха, че можело да значи 9-ти и т.н., но това няма никакъв смисъл. Смисъл може да има единствено и само, ако "твирем" значи "втори". Понеже ако след него имаш някой, който е със същото име или близко до това, за да не става объркване авторът е написал "втори", като за "втори със същото име" или дори "второ управление". Но тъй като нямаме сведения за двойно управление на Тервел, но имаме такива за някой си Тривелий, то може би затова и термина е "втори", за да не създава объркване на четящите тогава - да не си мислят че един и същ е управлявал толкова много или пък два пъти. Но това от своя страна е създало потенциален проблем за тези които по-късно го четат. И те така... но не искам да ти спамя темата повече. Ако ти се дискутира може да го отнесем в основната такава, ако пък не ти е проблем давай тук направо. Ти казваш - тази тема си е твоя.

Никаква идея нямам, просто го разглеждам и затова трябваше и да го обсъдя. Да, две са възможностите: - об онъ - отвъд, от другата страна и оба - двете об онъ, макар и в оригиналните текстове да не е "об онъ", ами: ωбоноу (в два текста) и обоноу (в третия) Но има проблем, даже два: онъ - няма такова спрежение ону страна - има спрежение страноу (както е и изписано в текста), но то е само "двойствено число", местен падеж. Много странно... П.П. И в църковно-славянски (старобългарски) и в старо-източно-славянски (староруски) с окончание "у" е само в двойствено число.

Пиша го тук понеже за момента тук му е мястото. @Tomata Абе Тома, ето, ти нали искаш да се занимаваш с история и лингвистика - я кажи какво според теб значи "обонъ" в изречението "cіі ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженїе обонъ страну Дунаѧ." Но хубаво го провери и ми кажи какво мислиш и ще го говорим, ако искаш де.

Ето и още нещо много интересно на което попаднах: zygŏr (цигор) --> czasomierz (часомиеж), časoměr (часомер) На силезийски е и идва от немското seigære (зейгаере), което е със същото значение.

Да, за определяне на Пасхата, но това е по християнско време. То това е календар и от преди това, където, нормално Пасха е нямало, понеже при езичници няма как и да я има. Ти нали твърдеше, че нямало циклични системи при северните народи? Явно освен линейните, които са просто от събитие до събитие е имало и циклични при други племена от района. И очевидно има и разновидности на тази система. Нищо общо с животински календар, да, но дали нищо общо с Именника, това е съвсем отделен въпрос, който изисква по-задълбочено проучване, а не бързото изречение от сорта на - "еми, не става". Особено като се има предвид двойната структура на термини за една година.

Вижте на какво попаднах. Това долу е цикличен луно-соларен календар от тип 19х28. По вертикалата имате 28 соларни цикли, а по хоризонталата 19 лунни, като всяко "засичане" представлява година. Впрочем календарът има разновидности, но какви са точно на този етап не знам, понеже от съвсем скоро го проучвам. По хоризонтала - 19-те лунни цикли са представени с букви, но могат да бъдат и думи. Като думите могат да бъдат всякакви - не е задължително да са само животни, могат да включват и цветове, и календарни термини и т.н. По вертикала - 28-те слънчеви цикли са числителни. Накрая имате година която има два термина (познато нали) - числителен и буквен/дума или обратното, както го гледате. Това е така защото като прочетете годината можете да я намерите в таблицата много лесно. Като подобен ред сравнително лесно се представял на дървени или костни плочки, дървени греди, камъни и други различни от книги, пособия за изписване на текст.

Ти по-горе твърдиш, че правиш разлика между преведен и собствен, но явно това е само когато на теб ти изнася. Иначе когато други се опитат да постулират нещо подобно там не важи. Евалата... страхотни прийоми ползваме, номер едно си. Нещата са на обичайното ниво - цитираме си както си искаме и както ни дойде, включае и историческите източници, няма проблеми, това са дреболии. За протокола: никога не съм казвал, че календара е франкски, а само че е възможно да е преведен на този език, като и в това не съм сигурен. Но е факт, че може да е ползван от тях, като е по-вероятно това да не е на 12 годишен цикъл, а на 15, понеже първата (закръглена) част работи също толкова добре и с индиктиони, колкото и с 12 животни, но ако вторите термини са основните. Което и те са, понеже текучитем не е термин и вероятността 15-годишен цензус да е зает от Римската империя, а не от някакви азиатци е много по-голяма. Разбира се, изненади винаги може да има. Но да не ви развалям дискусията, дойдох само защото ме споменават с хубаво

А да и преди да съм забравил. Ето нещо много интересно. Това на картата долу е конфедерацията на ободритите, което е държава състояща се от славяни, саксонци и датчани. Но за разлика от на изток, тук нещата са обърнати и аристокрацията е... да, шок, славянска! Съществува от 8 в. натам, но за съжаление победени от Свещената Римска Империя в края на 12 в. и от тогава с намален статут на "дукове".

Така са го дали тези господа и техните произведения. Жемчуг // Этимологический словарь русского языка / Науч. ред. Н. М. Шанский. — М.: Издательство Московского университета, 1973. — Т. I. Вып. 5. — С. 284. Фасмер М. Жемчуг // Этимологический словарь русского языка. — М.: Прогресс, 1964–1973. — Т. 2. — С. 46. Но аз не споря, може и от gem да идва и да е индо-европейска, което нормално променя цялата тема на разговор, но аргумента не беше мой, така или иначе. А не знам, питай Кухулин - отново, не е мой аргумент това.

Аз ползвам готова лингвистика от хора, които с това са се занимавали десетилетия наред. Не измислям нова лингвистика, че да ми искаш "морфологични" и "фонетични" закономерности. Обърни се към хората, които се занимават професионално с тези езици да ти обяснят фонетиката и морфологията. По-голяма глупост не бях чел наскоро. Старобългарският не е езика на Аспарух, че да търсим там каквото и да било. Не че ги няма повечето думи там де, както вече казах, но това изобщо не е и задължително. Жемчуг е чувашо-тюркска дума, никаква (пра)българска не е, това го има само в твоята глава. Кажи на какъв език е говорил Аспарух тук за пред хората и да приключваме разговора, не се прави на ударен! То ти го каза де - тюрко-чувашки. Айде хващай влака за Казан и си говорете с местните там, които не са и чували за Аспарух! Какво да отговоря повече на подобни подигравки с науката от хора само представящи се че познават средновековието! Ще пробутва тюрко-чувашки думи за (пра)български като много добре знае, че на този език не могат да се обяснят словосъчетанията от каменните надписи, понеже те очевидно са индо-европейски. П.П. И за да ви доразбия представите понеже поради липса на аргументи пак се опитвате да се връщате към тюрко-чувашите във т.н. "Волжка България", ето: Ибн-Хаукал, средата на 10 в. 10 хил. човека население в два града. Айде плюс околията да ги пишем 20 хил., средата на 10 в.!? Без крепост! Нали осъзнавате, че това че града се казва Болгар няма нищо общо с (пра)българите, понеже може да взема името от реката, или да е бил търговско село от варягите по Волга, или от областта и т.н. В Монголия има град Булган, Балкх в Афганистан, Букхара в Узбекистан. И те ли са тюрко-чувашо-(пра)българи? Айде, "чувашо-волжка БОлгария", пълни глупости!

Част 1: Въведение Император Константин VII Багренородни в 10-ти век пише едно свое известно литературно произведение – „За управлението на империята“. Там в глава трета, която е кръстена – „За русите, които пристигат с еднодръвки от Русия в Цариград“ той разказва как представители на народността „Рус“ тръгват от Киев и плавайки по река Днепър достигат до Черно море и после покрай крайбрежието стигат Цариград. Описвайки това преминаване той споменава как русите е необходимо да преодолеят седем речни бързеи/прага на реката, като Константин дава името на всеки праг на два различни езика – склавински (славянски) и руски. Това което ще разгледаме в изложението по-долу са имената на бързеите/праговете и тяхното значение, което на славянски е сравнително добре разбираемо, но на руски не е. Понеже Константин е дал значението на праговете, т.е. техния превод ние знаем какво значат имената и така сравнително лесно ще определим и какъв е бил говореният от народността „Рус“ език през първата половина на 10 в. Част 2: Оригинален текст от ГИБИ V (Гръцки източници за българската история) (1964) По-долу виждате директна извадка на византийски гръцки (Койне) и съответният български превод: Както казахме става дума за седем на брой бързеи/прагове на река Днепър. В таблицата отдолу може да видите извадка на имената им дадени от Константин VII на славянски и на руски, изписани с гръцки букви. № Руско име (гръцки букви) Руско име (кирилица) Славянско име (гръцки букви) Славянско име (кирилица) Значение (според Константин) 1 Ἐσσούπη Ессоупе/ Ессоупи Еднакво с руското Еднакво с руското „не спи“ 2 Οὐλβορσι Оулворси/ Оулборси Ὀστροβουνίπραχ Островунипрах/ Островуни праг „островчето на прага“ 3 Γελανδρί Геландри / / „ек на прага“ 4 Αειφάρ Аейфар Νεασῆτ Неасит „защото пеликани вият гнезда в скалите“ 5 Βαροφόρος Барофорос/ Варофорос Βουλνηπραχ Воулнипрах/ Вълнипраг „защото образува езеро“ 6 Λεαντι Леанти Βερουτζη Веручи/Веруци „кипене на водата“ 7 Στρούκουν Струкун Ναπρέζη Напрези/Напреци „малък праг“ Част 3: Значение на имената на бързеите/праговете 3.1. Първи праг Първият праг е наречен ессоупе/ессоупи и на двата езика – руски и славянски, като предоставеното значение е „не спи“. И наистина „(н)е супи“ звучи изключително близо до „не спи“, но къде е „н“-то и защо то не е записано? В ГИБИ в бележката под линия ни е дадено следното обяснение: Перефразирам: „Есоупи е било Несоупи – от староруското „не съпи“. Очевидно преписвачът е слял началното (гръцко н) с окончанието на предната дума (което също е „н“) и така „н“-то е изпуснато. Това е напълно валидно обяснение в случая, макар че може да бъде дадено и друго подобно – “νει” (не) на гръцки е „да“, и понеже в случая имаме отрицателна частица „не“ в „не спи“ от славянски, това би объркало четящите текста, който е предназначен за гръко-говоряща аудиенция. Поради тази причина второто възможно обяснение е че авторът нарочно е изпуснал „Н“-то в началото. Забележителното в случая е че формата „(н)е супи“ е дадена една и съща и на двата езика. За славянската форма смятам е повече от ясно, но за руската – към този първи праг ще се върнем отново в края на изложението. В крайна сметка имаме: - славянски – не спи - руски – не спи 3.1. Втори праг Вторият праг е наречен: - оулворси/оулборси – според това как ще четете буквата „бета/вита“ - островунипрах/островуни праг – на славянски Като даденото значение е „островчето на прага“. На славянски „островуни прах/праг“ – в случая преминаване на „г“ в „х“, значението веднага има смисъл, но на руски не. Оулворси трябва да значи „островчето на прага“. „Оулворси“ може да означава това на старо-скандинавски: fors (форс) на този език е точно „речен бързей/праг“, а „оул“ идва от „holm” (холм/хоум), което буквално означава „малък остров“. Х-то в началото го няма понеже често в гръцки то се изпуска в началото на думата. Както виждате „оулворси“ на старо-скандинавски означава точно: „островчето на прага“ и отговаря 1:1 с „островуни праг“. Накрая имаме: - славянски – островуни праг - руски – (х)оум форси (Оулворси) – островче на прага 3.2. Трети праг Третият праг е наречен „Геландри“ и е дадено значението на славянски „ек на прага“. В славянски език няма дума или словосъчетание, което да звучи като „геландри“ и да има това значение, но в староскандинавски има: - Геландри идва от „gjalla” (гяла), което буквално означава „отеквам/екот“. Тоест имаме: - славянски – „ек на прага“ - руски – гяландри (геландри) – отекване/екот 3.3. Четвърти праг Четвъртият праг е наречен „Айфар“ на руски и „Неасит“ на славянски, понеже „пеликани виели гнезда в скалите“. Славянското „неасит“ има две възможни обяснения: - в ГИБИ, в бележката под линия е дадено че „неасит/неясит“ на староруски означава пеликан. - но думата може да произлиза и от славянското „снасям“ или по-точно старо-славянското: нести, което е същото – снасям яйца Обаче какво е „айфар“? Еми „ай“ във: - старо-саксонски – ei, eig - срато-фризийски – ei, ai - прото и старо-германски – aij, ei означава „яйце“. А „far” може да означава: - както споменахме по-горе – fors (форс) – праг/бързей - или в по-широкообхватен смисъл – поведение, място, пасаж/проход Тоест – яйчен праг или място където има яйца, което съвпада и с обяснението, че пеликаните там снасяли яйцата си. В крайна сметка имаме: - славянски – неасит (пеликан или гнездо/снасяне) - руски – айфар (бързея с яйцата) Тук е много важно да отбележим, че в старобългарски думата за яйце е: аице, което очевидно е с абсолютно същия корен, както и в германските езици. Както впрочем е и "нести" от "nest" - гнездо. 3.4. Пети праг Петият праг е наречен на руски – Барофорус/Варофорус, отново според това как четете буквата „бета/вита“ и „Воулнипрах/вълни праг“ на славянски, като за значение е дадено, че образувал „голямо езеро“. Славянското значение „вълни праг“ е достатъчно ясно и не смятам, че изисква някакво специално обяснение освен, че е употребено в контекста на това, че тъй като реката се разширява и образува езеро-подобен участък там съответно има и вълни и затова прагът е наречен „вълни праг“. Руското обяснение – барофорус – то има абсолютно същото значение: - bara (бара) е малка вълна - форус е отново fors (праг) И съответно имаме: - славянски – вълни праг - руски – барофорус – вълни(чка) праг Отново е важно да отбележим, че думата "бара" отново я има също и в славянски и отново е свързана с вода. 3.5. Шести праг Шестият бързей е наречен на руски „Леанти“, а на славянски „Веруци/Веручи“ със дадено значение „кипене на водата“. Славянското значение отново е достатъчно ясно – веруци/веручи идва от „върючий“, което е врящ, кипящ. Руското значение „леанти“ е доста по-сложно, но понеже вече знаем езика на който Рус са говорили можем сравнително лесно да го обясним: - wallan (уаллан) означава „вря, кипя“ на прото и старо-германски, както и на по-скорошни технит диалекти Близостта до звуците „у“ и „л“ са най-вероятната причина думата да бъде записана по този начин, но това може и да е в следствие на съответния диалект в който думата просто да се е записвала с „л“ в началото. И отново имаме: - славянски – веручи – врящ/кипящ (праг) - руски – леанти (уалланти) - врящ/кипящ 3.6. Седми праг Седмият праг е наречен на руски – „Струкун“, а на славянски – „Напрези/Напреци“, със значение „малък праг“. Славянското значение може да идва от няколко възможности: - в ГИБИ в бележката под линия е предположено, че напрези идва от „настрязи“, което от своя страна произлиза от руската дума „стреж“ – среда на река/вир - друга възможност е да значи буквално – „напреко“ - трета възможност е да е с даденото значение на малък праг и "напрези" да идва от „напрец“, т.е. да е един вид умалителна форма на праг. Руското значение – струкун идва от староскандинавското „strjúka”(стрюка), което буквално означава „напречно/зачертано“. Тоест нещо напречно на реката. И отново имаме: - славянски – напрези - руски – струкун (стрюка) – напречно 3.7. Отново за „първи праг“. В точка 3.1. обещахме, че към края на изложението ще се върнем отново на праг едно. Сега след като вече обяснихме всички други прагове и видяхме, че езика на народността Рус е староскандинавски, което впрочем съвпада с т.н. „Норманска хипотеза“ в руската историография ще обясним и какво означава името на първия праг, който беше и един от най-трудните за разгадаване наравно с шести, но и най-интересен. Казахме, че името му на славянски е „не спи“, на руски също. Славянското словосъчетание е доста ясно, но защо руското словосъчетание е същото като него? Ами защото, колкото и невероятно за читателите да звучи, негативната частица „не“ в старо-скандинавски e… “né” (не). А глаголът спя е „sof/sofa” (соф/софа). Тоест словосъчетанието: ne sofi (не софи) – не спи, звучи почти по същия начин както и славянското такова. Поради тази причина Костантин е дал едно и също име и за двата езика. Част 4: Заключение Както прочетохте в изложението разгледахме: - седемте имена на днепърските бързеи/прагове предоставени ни на славянски и на езика на народността Рус. - уточнихме че езика на народността Рус през първата половина на 10 в. не е славянски, ами е старо-скандинавски диалект. - доказахме или поне се доближихме до доказване, че народността Рус са най-вероятно скандинавци (шведи), както е по Норманската (Варяжка) руска хипотеза - тоест скандинавска аристокрация смесена с местното славянско население. - показахме, че между старо-скандинавски и старо-славянски има изумително интересни прилики в някои отношения. На какво се дължат приликите – дали на общото индо-европейско минало на двата езика или на тяхната непосредствена географска близост, или може би и на двете заедно, което би било най-логичното обяснение това е въпрос с който лингвистите трябва да се занимаят по-обстойно. Понеже смятам, че поради почти идеалното съвпадение между думите на Рус, техните преводи и старо-скандинавски диалектни форми и дума не може да става за просто съвпадение. Или може би нашата представа за ранния славянски и неговата история не е точно каквато знаем от общоприетото? Оставям изводите на Вас и се надявам да Ви е било интересно!

Абсолютно нищо, просто интересно сведение за Хипанис от друг автор, което не мисля, че е дискутирано досега.

@miroki Това знаеш ли го?: Dio Chrysostom - Discourses LacusCurtius • Dio Chrysostom — Discourse 36 I happened to be visiting in Borysthenes⁠ during the summer, for I had sailed there then,⁠ after my exile, with the purpose of making my way, if possible, through Scythia to the Getan country, in order to observe conditions there. Well, one day toward noon I was strolling along the Hypanis. I should explain that, although the city has taken its name from the Borysthenes because of the beauty and the size of that river, the actual position, not only of the present city, but also of its predecessor, is on the bank of the Hypanis, not far above what is called Cape Hippolaüs,⁠ on the opposite shore. This part of the land, near where the two rivers meet, is as sharp and firm as the beak of a ship. But from there on these rivers form a marshy lake down to the sea for a distance of approximately two hundred stades; and the breadth of the two rivers in that district is not less than that. The fact is that most of that stretch consists of shoals, and in fair weather unruffled calm prevails as in a swamp. But on the right there are signs of a river, and sailors inward bound judge its depth by the current.⁠ And this explains why the water does make its way out to sea, because of the strength of the current; but for that it would easily be held in check when the south wind blows strongly dead against it. As for the rest, we have only muddy shore overgrown with reeds and trees. And many of the trees are to be seen even in the midst of the marsh, so as to resemble masts of ships; and at times some who were less familiar with those waters have lost their way, supposing that they were approaching ships. And it is here also that we find the vast number of salt-works from which most of the barbarians buy their salt,⁠ as do also those Greeks and Scythians who occupy the Tauric Chersonese.⁠ The rivers empty into the sea near the Castle of Alector,⁠ which is said to belong to the wife of the Sauromatian⁠ king. Дион Хрисостом - Беседи (36-та глава) Случайно бях на гости в Бористен⁠ през лятото, защото бях плавал там тогава,⁠ след изгнанието си, с цел да премина, ако е възможно, през Скития до гетската страна, за да наблюдавам условията там. Е, един ден към обяд се разхождах покрай Хипанис. Трябва да обясня, че въпреки че градът е взел името си от Бористен заради красотата и размера на тази река, действителното местоположение не само на сегашния град, но и на неговия предшественик, е на брега на Хипанис, недалеч над така наречения нос Хиполай⁠, на отсрещния бряг. Тази част от земята, близо до мястото, където двете реки се срещат, е остра и твърда като клюн на кораб. Но оттам нататък тези реки образуват блатисто езеро надолу към морето на разстояние от приблизително двеста стадия; и ширината на двете реки в тази област не е по-малка от това. Факт е, че по-голямата част от този участък се състои от плитчини и при хубаво време цари невъзмутимо спокойствие, подобно на блато. Но отдясно има признаци на река и моряците, плаващи навътре, преценяват дълбочината ѝ по течението.⁠ И това обяснява защо водата наистина си проправя път към морето, поради силата на течението; ако не беше това, тя лесно би била спряна, когато южният вятър духа силно срещу нея. Що се отнася до останалата част, имаме само кален бряг, обрасъл с тръстика и дървета. И много от дърветата могат да се видят дори сред блатото, така че да приличат на мачти на кораби; и понякога някои, които не са били запознати с тези води, са се изгубили, предполагайки, че се приближават към кораби. И именно тук откриваме огромния брой солници, от които повечето варвари купуват солта си,⁠ както и гърците и скитите, които населяват Таврическия Херсонес.⁠ Реките се вливат в морето близо до замъка Алектор,⁠ за който се твърди, че принадлежи на съпругата на савроматския⁠ цар.

Нямаше ме две седмици и виждам, че форумът се е пуснал отново по безумната пързалка на тоталната свободна интерпретация на историческите източници и игнорирането на всичко научно за сметка на личните пристрастия. Няма да споменавам и тоталната невъзможност за провеждане на дискусия, повтарянето на едно и също като папагали и сигурно още един тон нечленоразделни излияния. Ти нищо не можеш да ми казваш, понеже аз имам прочит на набора от думите, подкрепен с методология и съобразен със заданието на упражнението, а ти нямаш. Това е достатъчно, повече от това няма и какво да се обсъжда, независимо дали ти харесва или не. Аз знам думите какво означават - ти не знаеш. И на други надписи също знам какво означават, а ти отново не знаеш и там. Даден му е в другата тема, където истински историци и лингвисти, като Дъглас Харпър примерно, който е цитиран от Оксфордския университет, наричат езици като англо-норманския смесени езици, макар и те наистина да не са такива понеже говорим само за езиково влияние. Какво остава за франкския тогава? Да не говорим и за тотално невъзможното да е съвпадение отношение между "хоумсхи" и "тоилсхи". Но аз и нямам и особеното желание да му давам каквото и да било така или иначе, не само на него. Защо? Яд ли те е, че означава нещо? Айде бе? А защо тогава ги има същите думи в прото-славянски и прото-балто-славянски, а? Думи с германски произход, доказан от лингвисти, но присъстващи там? Те са показани, но ти не си чел изложенията - за какво трябва да се хабя да коментирам дори след като не се чете. Не само, че ги има, но то дори и не е и нужно да ги има понеже старобългарския е славянски език, а не езика който е говорен от (пра)българите. Това са два различни езика. Освен ако ти не твърдиш, че (пра)българите са славяни, но тогава отиваме на съвсем различен разговор. Ти не знаеш какво говориш, но го представяш като аргумент. Въртиш, сучеш само и само да мине аргумента. Избери си какво подкрепяш? Официалната наука или не, понеже не може и двете. И ако целта на вашата групичка там е да изгоните от форума всеки имащ желание да свърши някаква работа - успявате определено. Лично аз смятам да пускам някакви теми, за които смятам, че са интересни и са някакви проучвания по исторически въпроси, но да се въвличам в подобни безумни дискусии повече не смятам да си го причинявам. Така че ще те помоля специално ти и останалите от клуба на "отричаме всичко" да не ми коментирате повече под темите - понеже няма да получите отговор не за друго. Има и други теми в които можете да си повтаряте до пълно полудяване гледните точки и да нервирате техните автори.

Да знам какво значи, че корена е същия още много много по-рано. Нали разбираш от езици, какво ми спориш дали Земята е кръгла. Тези думи са изведени назад до прото-индо-европейски още от корена им. Което означава, че са съществували от много по-рано от 13 в. Нещо друго да има да кажеш или ще продължаваме с дискусия, която е обида за интелекта и за най-елементарната лингвистика на ниво Уикипедия дори. Нали heaume го изведохме още от ранното средновековие по-рано в дискусията. Или го забрави вече това? Или заблуждаваме четящите? Е т'ва е - избирателна памет, двойни стандарти, не-научни дискусии, цитиране както ни падне. Още една лъжа и те репортвам, съжалявам.

Е, отвори горе линка (който не съм дал) на човека съставил речника и после ходи му кажи - аз Тантин, българин, с постижения в науката, казах: няма старо-френски. В смисъл - какво искаш да ти отговоря на това? Има няколко човека във форума, които постоянно поставят здравия разум под съмнение и мисля, че наистина е време да си ходят. Не съм аз този който трябва да го вземе това решение, но се надявам някой скоро да го вземе. Добре, и? Обяснил съм, че ги има в старо-френски да. Искаш да ти ги изведа до прото-германски ли или до прото-индо-европейски? Ами те вече са изведени от лингвисти не от мен.

Ама какво да се спирам бе, Тантине. Прочети отново горния коментар внимателно, моля те! Какъв е шансът хоумсхи и тоилсхи да са шлем и мрежата от халки, да са с произход от един език и да са на военно-инвентарен надпис описващ точно такива неща и това да е съвпадение? Еми, почти нулев е шансът всичко това да е просто съвпадение! Сега моите най-големи уважения ама аз нито съм сляп, нито се правя на ударен като някои други хора да игнорирам очевидни неща. Като знаеш езици дискутирай - може да има и други обяснения, 20 пъти го казах, ама като е глас в пустиня какво искаш да направя? Да си затварям очите и да се правя на луд? Е това просто няма как да се случи. Като искаш друго обяснение - хващай и ги обяснявай тия думи какво значат, не да ми разправяш - не може това, не може онова. Или ще чакате докато дойде някакво обяснение, което ви допада и харесва, понеже това явно не? То вие си го и правите де, не е да не е така.

Впрочем нещо което забравих да добавя предишните дни: ΤΩΥΛСΧΗ (Тоилсхи), за което казахме, че е възможно да произлиза от многосъставната дума: aventail, също така може да произлиза и от: - toilen - toiller като и двете думи имат като едно от значенията си: оплитам, нещо оплетено, плетка А пък само думата toil (тоил), която им се явява и корен буквално има архаичното значение на: мрежа, което разбира се в контекста на надписа, ако купе е шлем тогава "тоилсхи" със сигурност можем да кажем е предпазната долна част, направена от оплетени халки. Разбира се тези думи, както и ΧΩΥΜСΧΗ (Хаумсхи) са със старо-френски произход, но ги има и в старо-холандски и нормандски. Точно северно-френските стари диалекти. И двете думи си пасват една към друга и като произход, и като значение, а и като практическа употреба от това време, твърде добре, за да е просто съвпадение или поне би било изумително съвпадение, ако е така, в което се и съмнявам. Всичко това може да видите тук: Toil - Etymology, Origin & Meaning Интересно е и понятието, което Дъглас Харпър, съставителя на речника използва - англо-френски, или също и англо-нормански с което обозначава повлияния от езика на норманите, доста по-късно във времето, английски език. В случая макар и да говорим само за влияние, той го третира един вид като смесен език. За сравнение в етимологичния речник на френския език Französische Etymologische Wörterbuch (FEW) има над 2000 страници (да правилно прочетохте) с думи с германски произход. Въз основа на това изследователи като Валтер фон Вартбург (на кого е и кръстена и "линията фон Вартбург", отделяща северните и южните франкски диалекти въз основа на процента на романско влияние в тях) заключват, че тези езици са се образували въз основа на латинизиран в последствие германски субстрат.

Нищо такова няма и никаква трактовка не подкрепя: б-л-г-р и в-н-н-т-р са напълно отделни народи в писмото на Йосиф до Кордовския халифат.