Anares

Последното ми мнение да не се чете. Струва ми се, че меродавните съображения са били да има "баланс на силите", да се поддържа раздор в славянството и после "Балканската Прусия" да крепи немците, от този род. Имало е кой да го проведе това. Партията сме я загубили преди да е започнала. Още с немските князе след Освобождението. Битката за "най-демократичната конституция" към момента на приемането ѝ сме я спечелили (от моя гледна точка), благодарение на хора като П. Каравелов, дядо Славейков и Д. Цанков, и, разбира се, на гласувалите с тях, но дотам - тъй овластените уж народни маси не са могли да се наложат ни пряко, ни чрез "народни представители" и са им се случили много случки.

Интересна тема. А можеше ли да се състои война само между България и Сърбия и при какви отстъпки спрямо другите съседи? На Румъния претенциите за мен са най-влудяващи. По какъв начин все пак бихме могли да ги държим неутрални докато се разправяме със Сърбия? С Османската империя, предполагам в сферата на фантастиката за периода, за армията (макар че никой няма да им отнеме славата), за елита и особено за Фердинанд, е да се договори (тайно?) връщане на Одрин, с триъгълник между Енос и Люлебургас примерно? Към Гърция отказваме се от претенции (уви, от Воден, Лерин, около Костур, Солун изобщо не го коментирам). След като нямаме териториални клаузи, нападайки ги сме агресори? Могло ли при такова положение те да не се сражават срещу нас заради сърбите, след като и така са удовлетворени? Натам се сещате какво имам предвид, да бием сърбите до Австро-Унгария и да диктуваме условията - зони - безспорна, спорна (щом не се изпълнява договорът) и Пирот. Моите идеи са съвсем дилетантски, но съм сигурен, че участниците тук биха могли да предложат нещо по тая линия, която е твърде различна от всичко или нищо.