Нищо

Човек развива идеи, изучава, анализира в стремеж да опознае. Целта е всичко по някакъв начин да му помага. Но не е съвършен, не е разбрал всичко, а пък и няма да разбере. Познанието е субективно нещо - следователно в частност. Никога няма да се постигне обективна физика(наука). Само човека ще си въобразява, че знанията му са обективни. И много пъти се е убеждавал в това, а и ще продължи да го прави.

Поради нашата ограниченост знаем за тях. Спряли сме се на толкова измерения и времето доколкото са ни от полза. Това, че не боравим с други не ги прави несъществуващи.

Съществувал си в миналото, съществувала е и годината. Но вече не съществуват. Съществуваш СЕГА в този миг.

БИЛО е реално в тогавашния момент. Невъзвратимо е променено. Реалнито е само СЕГА

В това е разковничето - виртуалната реалност не е реална

Температурно измерение не е формулирано от "Физиката" понеже е обяснено по опростен начин. Но може да се използва за интуитивно сравнение. Строгото придържане към консервативната "Физика" пречи на развитието на идеите. Който върви по утъпкана пътека няма да остави следи! Така и Църквата строго отхвърляше всичко различно от нейните догми, докато науката не разкри истинската същност на много неща. Сега консервативната Физика отхвърля всичко различно от нейните догми и затова и е забила в дъното. Промяната е в частност движение, но не само.

Не се движат единствено неща с температура абсолютна нула. В това езеро има живот, има конвекция и още много неща, за които не се сещаме. Дървото за да разпросте корените си към хранителните зони си има механизъм да прави разлика къде ги има и къде не, не ги пуска безцелно. Това, че хората(някои) не ги знаят механизмите не значи, че дървото не извършва наблюдение по своя си начин. Това показва, колко е ограничен човека от това, на което го е научила собствената му еволюция. За камерата нямам време за обяснение (пък и желание).

Ходът на часовника НЕ Е време само по себе си. Ходът е изменение на материя в пространството. Времето е възприятието на изменението от наблюдател(в частност човека, или ние, които си чешем езиците).

Сравняваш времето с водата. Мащабите влияят на измерването. Водата в езерото "изглежда" неподвижна спрямо реката, но ако я измерваш с часове ще видиш, че тя се движи много по-бавно, а не е неподвижна. Относно, че времето е тясно свързано с движението по трите пространствени измерения. Свързано е с това, че отчита изменението по тези измерения наблюдавано от наблюдател. Времето е функция на наблюдението.

Ходи тогава да го обсъждаш с гарваните те как го възприемат.

Имах в предвид, че изменението на материята в пространството(като време) е независимо от нашите възприятия или тези на червея или пък на друг наблюдател, то е независимо от наблюдение само по себе си. Времето е относително само за наблюдател, само когато се измерва нещо, защото нищо не се случва мигновено. Движението има крайна(досветлинна) скорост и това обуславя относителните резултати при измерване.

Без неща, които да опише времето не съществува. То е имагинерно.

Отделно от другите измерения не съществува. Някакво да измерва. Измерването е присъщо на човек. Така той си осмисля изменението на материята в пространството (или нейните параметри).

Времето тече независимо от всичко. Някои го разбират по един начин, други по-друг.

Защото показва колко време са неподвижни(пак е свързано с човешкото възприятие да измерим нещата)

Тук вече говорим за "температурно-времеви континиум"

Времето е измислено от човека. В течение на него всичко може да се изменя или не.

Просто когато нещата не се изменят помежду си в пространството, времето докато тече показва нулевото им измененение в отрязъка от времето, в което не се изменят.

То е видимо неподвижно. Зависи от мащаба на наблюдението, било на пространство, било на време. Може да си видимо неподвижен в стаята, но всички твои молекули, атоми и т.н. трептят, движиш се със Земята в пространството, със Слънчевата система, с Галактиката и т.н.

Няма движение на времето. Времето представлява изменението на материята в пространствените измерения. Времето показва(човек така го възприема и интерпретира) как се променят пространството и материята - като четириизмерна кинолента. Ние сме наблюдатели. Времето е измислено от човека за да си направи удобство в осмислянето на поведението и изменението на материята в пространството.

Присъствието на неутроните в ядрото държи заедно протоните, но ако станат прекалено много ядрото се разпада. Присъствието на протоните в близост до неутроните пък ги държи да не се разпадат(неутроните). Общата комбинация в ядрото на видовете кварки като сума и състав е от значение за устойчивостта. И на ядрото, и на ядрените частици. В "симбиоза" са! Така да се каже кварките на протона взаимодействат с кварките на съседните неутрони. Или както комбинацията на цветовете на два съседни пиксела на дисплея(RGB) в общата картина могат да правят друг цвят. При точната комбинация на подпиксели, събрани в пиксели, събрани в обща картина правят правилната картина. Несъвършенството на човешката логика е спънката за разбирането.

Всичко, Всякъде и Всякога. Любопитство. Човек види ли нещо сложно се опитва да го опрости и разгледа на съставни части, ако пък е опростено гледа да го усложни. Каквото и да ни се изпречи се опитваме да взимодействаме с него. И абсолютно да е или идеално - все ще го човъркаме от любопитство. Това, което ни отличава от животните - въображението. Цел - оцеляването. Върхът е оцеляването на Живота. Това е целта. Основното закодирано в ДНК - оцеляване и самоподдръжка. Всичко останало са средства за постигането на целта. Може би искуственият интелект е следваща стъпка? Вселената. Грешка в представата(мащабите). Когато сме я назовали Вселена сме имали впредвит Всичко. После тръгваме да я раздробяваме на парчета - измерения, времена, пространства, частици, Мултивселена и още и още. Вселената е абсолютно Всичко. Безкрайност. Във всеки аспект. Това, което е възникнало преди 13,8 млрд. години е част(локална или Подвселена) от безкрайната Вселена. До там ни стигат опознавателните възможности. Няма Мултивселена, ами просто Вселена(Безкрайност), част от която е и нашата "малка Вселена"(безкрайно малка в сравнение със съдържащата я реално), която познаваме малко или много. Начало няма - от нищо не става нещо. И край няма. Има само трансформации на безначалната Безкрайност. Човешката несъвършена логика не може да го възприеме. Няма и Всичко. То би обобщило краен брой неща, би поставило граници. Няма безкрайност с граници. Ентропията. Казват, че всичко се опитва от подредено да стане хаотично. В същото време по-концентрираната енергия да се разсее. Нещо е объркано. Според мен когато нещо е концентрирано не е подредено. Когато тук има енергия, маса, звезди пък на друго място са по-малко - това е хаос, неподреденост. И когато всичко се разсейва, то се стреми да добие еднаквост навсякъде. Това е посоката за постигането на истинската подреденост - разширяването на Вселената. Колкото повече се разширява, толкова по еднаква(подредена) става. Вселената се самоподрежда в Безкрайност.

Мисля, че говориш за самото разширение на Вселената.

Може би сам си отговори - извън ядрото няма с кой да си обменя пиони, няма спойката между кварките - отслабват ядрените сили.

Въпросът не е "да си мерим протоните". Всеки може да научи нещо от всеки. Толкова по-добре за тези, които го мислят и по-зле за тези дето си мислят, че знаят повече и отхвърлят без да се замислят над различното. Самокритиката бави, но открива самозаблуди и води по верен път.