ъ винаги се е произнасяла ъ, няма промяна в звука;
ы е ъй, както се произнася все още в руски език;
ь е меко ъ (йъ), в примера с отьцъ трябва да се прочете отйъц;
Еровете се поставят за отваряне на сричките, т.е. всяка сричка трябва да има гласна по Закона за синхармонизма, краесловните ерове не се четат, но играят роля в палатализацията (омекчаването) на съгласните. Палатализациите са 3 и се случват при различни условия - създаване на множествени форми - ученик, но учениЦи; в различни падежни форми на съществителни и прилагателни имена - бог, но боЖе, а в една стара форма боЗѣ ;
ѣ ненапразно е ЯТова гласна, няма произнасяне на е или и в старобългарски;
ѧ се произнася като назално е, т.е. звука е трябва да извибрира в носната кухина при произнасяне чрез прекарване на въздушната струя там през това време, та оттам идва и най-близкото обяснение за начина - като кажеш ен, защото със звука н сме свикнали да прекарваме въздушната струя през носа при произнасяне;
ѫ се произнася като назално о, или он, същото обяснение като горната буква.
При една сериозна реформа през комунизма от нашите братушки руснаците, се премахват абсолютно умишлено юсовете, познати още като голяма (ѫ) и малка (ѧ) носовка, и ятовата гласна. Голямата се заменя с ъ, с някои много малки изключения, за да се запази благозвучието на някои думи. Ето тук учудващо има нелош списък с думи, които някога са били с голяма носовка: https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_думите,_писани_с_голяма_носовка, като за да се досетите за думата, заменете носовката с ъ.
Малката носовка съвсем естествено се заменя от обикновеното е, а заради премахването на ятовата гласна не можем да разберем ятовия преглас, тъй като това е неестествена звучна форма на буквата.
Всичко това идва поради исторически и политически фактори. Първо, със завладяването на България от Османската империя българите стават доста по-изолирани, нямат възможност да пътуват, респективно да общуват свободно помежду си, което пък е предпоставка за появяването на диалектите. А също и с влизането в рамките на империя, чийто прогрес не върви в същата посока и със същия темп, както при останалите европейски държави и империи в онова време, се запазва средновековната тенденция на неукост и неграмотност при селското население.
Това води до незнание и, малко или много, свободна интерпретация как трябва да се произнасят юсовете и ятовата гласна. Затова имаме разнообразни диалектни произношения, останали и до днес, съдържащи най-причудливи вариации, особено при голяма носовка. С ятовата гласна е по-лесно: или всички думи се произнасят с е (голем, бел, беха, хлеб), или с я, или се редуват при различни словоформи и езикови ситуации. Тук пак заради тази реформа и поради незнание произхода на думите не знаем защо е бях/бяха, но голям/големи. Отговорът е, че Я като буква възниква много по-късно и обединява две букви - ятовата и йотуваното а - Ꙗ. Впрочем йотувани форми имат почти всички гласни в старобългарски език.
Книжовната норма на българския език, създаден след Освобождението стъпва на два диалекта - търновски и плевенско-белослатински, които са именно около границата на ятовия преглас, затова се приема техния начин за произнасяне чрез редуване на я и е в думи, чиято стара форма е с ятова гласна, а именно: бял-бели, цял-цели, тях-техен и т.н. След руската реформа буквата ѣ не само че не е било много сигурно как да се произнася правилно, ами направо се заличава.
Всичко изписано е само и единствено по отношение на старобългарски и съвременен български език. В другите славянски езици езиковата ситуация е различна.
