Следя американската политика от доста време. Преди да споделя мнението си за кандидатите в президентската надпревара ми се струва редно да напиша няколко думи за това как гледам на политическия процес.
Американската политика се движи от два основни фактора. Първия са парите или т.н. "дарения" идващи от свръх богатите американски фамилии често обединени в "индустрии". От дълго време икономическите и политически интереси на дарителката класа (donor class) са определящи за програмите и избора на кандидати на двете основни партии в страната. Има дългогодишни статистики за това как размера на даренията пряко влияе на изборните резултати.
Другия фактор са броя на гласовете подадени от обикновените американци. Макар и интересите на обикновените граждани да нямат никакъв (в най-добрия случай минимален) ефект върху решенията на Конгреса и Президентството, доказано убедително от многогодишни изследвания на Принстън, широкото участие на масите се смята за изключително важно. Това е така защото ефектно създава в гласоподавателите чувството за съпричастност към решенията на дарителската класа.
Наскоро прочетох интересна сентенция (не помня автора) за президентските избори. Перифразирам - "На президентските избори в САЩ човек не гласува за личността на кандидата, а за политическите и икономически интереси на дарителите му".
На пръв поглед изглежда САЩ са плутокрация, но мисля, че това е погрешно. В САЩ има множество властови центрове и изключително мощни фамилии чието политическо влияние не може да се измерва пряко в пари. За това мисля, че САЩ имат характеристиките на класическа олигархия.
Кандидатите:
Донълд Тръмп. Произлиза от фамилия разположена относително ниско в олигархичния ред. След няколко рискови бизнес инициативи и последвали фалити беше на път да изпадне от олигархичните кръгове. Проявява интерес към политическа кариера още от времето когато е член на демократическата партия, но няма нужната подкрепа сред другите олигархични фамилии които са склонни да гледат на него като на аутсайдер. Решението му да се кандидатира като републиканец за президентската надпревара през 2016 първоначално предизвиква смях по време на дарителските кампании. Тръмп сключва стратегически семеен съюз с ционистката, финансово стабилната фамилия Кушнер. Дъщеря му Иванка се омъжва за наследника на фамилията Джарет Кушнер и е принудена да се откаже от християнството и да приеме юдаизма. Тръмп основно залага на добрите си познания за психиката на обикновените американци с които за разлика от повечето други наследствени олигарси има директна връзка от времето когато беше популярен телевизионен водещ. Има отличен усет за настроенията им и това което биха искали да чуят от един политик. Американците са уморени от изкривената позитивна представа за състоянието на САЩ която медиите се опитват да втълпяват докато сами виждат с очите си и усещат с портфейла си западащата икономика. Популярността на Тръмп сред обикновените американци първоначално предизвиква паника сред другите олигархични династии. През първия си президентски мандат Тръмп умело използва тази популярност и таланта си на демагог да репозиционира фамилията си по-високо в олигархичния ред. Често използва президентската институция за да извива ръцете на други олигарси за достъп до големи сделки. Това води до някои вътрешно-олигархични конфликти но по всичко личи, че към момента са постигнали някои договорености и евентуалния му втори мандат ще е по-малко конфронтационен. Съдя за това от начина по който олигархията отдръпна всички останали републикански кандидати рано в процеса на селекция и разчисти пътя му към президентската надпревара в 2024.
Камала Харис. Третостепенен кариерист, апаратчик. Много от назначенията в кариерата и до момента имат елементите на дългогодишен олигархичен проект. Това говори за дисциплина и изключителна преданост към олигархичните кръгове които обслужва. Изключително нехаризматична. На предишните предварителни избори беше принудена да напусне рано надпреварата. Избора и за вице президент на Байдън стана на затворени врати и грубо пренебрегващ нагласите на членската маса. За тези избори беше недемократично селектирана и наложена от ръководството на партията. Олигархичните кръгове които финансират кампанията и се надяват да капитализират от расови и феминистки нагласи които възпитават в населението от дълги години. В програмата и няма радикални предложения касаещи установения ред. Има някои третостепенни по значение икономически предложения за които се предполага, че ще бъдат атрактивни основно за бедните американци. Политическата система на САЩ не изисква предизборните програми да бъдат спазвани съответствено е малко вероятно да бъдат изпълнени при евентуална победа тъй като са в разрез с интересите на дарителите и. Очаква се твърдото ядро на демократическата партия да гласува дисциплинирано за нея.
Останалите кандидати са без реални шансове за това ще ги пропусна.
