Storen

Искам да предложа още една опция в анкетата - "Няма значение".

Не знам колко често ще мога да влизам във форума за в бъдеще, за това искам да напиша няколко реда. Първо да призная, че се регистрирах във форума и пуснах серия от теми като част от по-голям социален експеримент. Силно съм впечатлен от дълбочината на исторически и лингвистични знания на коментиращите! Още по-впечатлен съм от високата култура на комуникация. Няма да се изненадам ако този форум е най-доброто място за подобни дискусии в Интернет на български. Надявам се популярността му да продължава да расте. Искам също специално да поздравя Atom за това, че с разсъжденията си се осмелява да излиза от комфортните рамки на статуквото. Въпреки, че позициите ни не се припокриват за мен участието му беше изключително важно.

Сега разбирам. Това което сте написал ми харесва много и мисля, че се припокрива в голяма степен с това което аз си представям. Напълно сте прав, че подхода който описвате изисква щедро финансиране. В настоящия момент тези пари могат да дойдат само от олигархията. Тоест се нуждае от класово предателство. Това нещо е много рядко, но не е нечувано в историята. Особено ако политическата система е в криза. За това се чудех дали не може да се измисли нещо което ще бъде политически атрактивно без да струва маса пари. За първия етап си мислех, че организацията не трябва да се бърка в работата на парламента, а да се фокусира върху местната власт. Още от самото си учредяване организацията трябва да се базира на принципите на квалифициран директен вот (образование-тест-лиценз) и да се откаже от традиционния лидерски йерархичен подход на вътрешно управление. Трябва да е ясно, че всички решения ще се базират на квалифициран кворум. Организационните нужди ще бъдат поети от администратори без управленски права, а целта на организацията ще е да изпраща "делегати" в местната власт. Трябва да е ясна разликата между "представител" и "делегат". Традиционните политически "представители" могат да взимат самостоятелни решения. На "делегатите" това ще бъде забранено. Ако такъв делегат бъде избран за позиция в местната власт (например кмет) всяко служебно (кметско) решение трябва да бъде гласувано първо вътре в организацията а самият "делегат" (кмет) ще е длъжен да налага тези демократично взети решения дори и когато не е съгласен с тях. Тоест говорим да се създадат условия за директна/реална демокрация в условията на сегашната система без нужда от законови промени. Очаквам една такава организация предлагаща директно участие в управлението да бъде атрактивна за тази част от населението което в момента не се чувства политически представена и е заела пасивна позиция (не гласува). Ако организацията успее да вкара във властта дори няколко малки селски кмета които функционират стриктно като "делегати" това ще бъде напълно безпрецедентен пример за функционална демокрация който със сигурност ще предизвика широк обществен дебат. Във втория етап ако всичко работи задоволително добре на местно ниво ще може да се премине към участие в парламентарните избори и избиране на "народен представител" който също ще функционира стриктно като "делегат". През него/нея квалифицираните членове на организацията ще имат възможност за директно и реално участие в националната политика. На третия етап ако организацията е добила популярност и има достатъчно места в парламента може да са помисли за конституционни промени които да наложат този модел на национално ниво.

Ако так предпочитате да разглеждате проблема, нямам нищо против. Проблема който вие дефинирахте беше, че някои абстракции/илюзии задължително трябва да бъдат заменени с други абстракции/илюзии. Съответно въпроса ми към вас е - "Какво конкретно според вас трябва да се промени/замени в сегашната пропаганда/илюзия за да бъде възможен политическия модел който описах?

Е, според claude.ai излиза, че всяко лингвистично понятие от спорта, през политиката, до кулинарството е "фикция". Самата човешка реч на дълбоко философско ниво е "абстрактна". Очевидно нямах това в предвид, а активни и постоянни мероприятия за дезинформация и пропаганда (внушение чрез повторение) с конкретни политически цели. Добре тогава да зададем въпроса по друг начин. Какво конкретно според вас трябва да се промени/замени в сегашната пропаганда/илюзия за да бъде възможен политическия модел който описах? Нали това имате в предвид, че някои абстракции/илюзии трябва да бъдат заменени с други абстракции/илюзии?

Липсата на продуктивност и конфликт с работодателите е много стар проблем. Маркс докато си е чесал рошавата брада е стигнал до заключението, че се дължи на чувството за "отчуждение" на работниците от икономическия процес. Сигурно вече е станало ясно, че не съм голям комунист, но мисля, че за това е бил прав. Не смятам, че "отчуждението" винаги и задължително е в резултат на класов конфликт. Може да е заради неподходяща работа, ограничени възможности за избор или чист мързел Мисля обаче, че паталогичния мързел е рядкост. Хората са съзидателни по природа. По-често е някой от другите варианти. Да, това е много важно и интересно. И аз често си мисля за това трябва ли задължително една идеология да бъде заместена от друга. Особено ако има начин да се премахне възможността за големи, наследствени, икономически натрупвания, които трябва да бъдат пазени чрез идеологии и абстрактно мислене. Между другото големите икономически контрасти са се смятали за нежелани и в античните демокрации по същата причина. Може ли да има съвременно цивилизовано общество, което не се нуждае от идеологии и базира управлението си на прагматизъм? Имам в предвид добре осъзнат личен интерес в рамките на по-големия обществен интерес. Аз самия не съм стигнал до отговор на този въпрос. Ако сте прав и не може да пропуснем абстрактното мислене, какви според вас са били основните точки/характеристики на илюзията (пропагандата) по време на атинската държава в демократичния и период?

Не, нямах в предвид ЕС, а начина по който традиционните капиталистически корпорации функционират. Това, че устройството им е недемократично и че според мен не можем да говорим сериозно за демокрация в политическата сфера, докато икономическата сфера функционира на тираничен принцип защото са свързани. Честно казано за момента не исках да усложнявам разговора с икономически дискусии. Имам някои идеи но мисля, че ще е по-добре да ги обсъдим отделно по-нататък.

Извинявам се, но не ви разбирам. Бихте ли обяснили по-подробно?

Как ще се избира и функционира съдебната власт трябва да е работа на парламента. 100-те заседатели трябва да предложат варианти които да бъдат гласувани заедно с хилядите директни гласоподаватели. Имате ли някакви предпочитания по този въпрос? Стана дума на няколко пъти, че съществуването на партии няма да е задължително. Този модел предвижда път за олигархията към властта с уговорката, че тя ще бъде споделена с хиляди квалифицирани директни участници. Също легализира традиционните за България патерналиски взаимоотношения на които олигархията се крепи. Защо на 4г? Нали ставаше дума гражданите да могат да делегират гласа си анонимно и динамично на всеки 6месеца. В момента е 4г. Това за което пишете ще е изключително скъпо и неефективно защото представителния вот ще има 10пъти (а може и повече) по-слаба тежест. Нали това е смисъла да се даде власт на директния вот. Нямам нищо против. За това я пуснах тази тема За мен беше интересно да видя какви ще са първите реакции и дали има други хора които вече са мислили за подобни неща. Последните няколко години кризата в сегашния западен модел става все по-очевидна. Говорил съм многократно с чужденци за това. В англоезичната част на интернет пространството която следя, все по-често се срещат дискусии на подобни теми и се мисли за алтернативи. В България сякаш ситуацията е доста по-различна. Колкото и очевидна де е политическата криза българите сме заровили глави дълбоко в патерналиското статукво и наложения ни отвън очевидно нефункционален модел. Единственото което се чува са традиционните жалвания, че "нямаме свестни политици", че "за всичко е виновна корупцията" и само ако гласуваме по-ентусиазирано за избранниците на олигархичния елит ще цъфнем и вържем Най-много да се прокрадне някаква тиха наивна надежда, че добронамерена външна сила ще ни вкара в правия път защото "народа е калпав"... Интересното за мен е, че ако се абстрахираме от съвременните пропагандни внушения и инерцията която създават, опасенията ви за липса на легитимност, ограничаване на граждански права, властово разделение, липса на адекватно представителство важат в много по-голяма (или пълна) степен за сегашния политически модел в които българите се вписваме комфортно и сме приучени да възприемаме като "демокрация". Отколкото за модела който аз си представям. Той е възможно най-близкото нещо до класическата демокрация за която знаем, че е работила добре. По-нагоре ви отговорих, че по принцип предложението ви ми харесва, но мисля, че има два сериозни проблема, които не могат да бъдат заобиколени. Не и в България. Не знам какво в написаното ви е накарало да стигнете до това заключение.

За какво ви е партийна квота? Мислех за общо 100 места. Стотина квалифицирани интелектуалци с широка обществена подкрепа би трябвало да имат нужния капацитет да изготвят проектозакони и бюджети. Модела който предлагам не предвижда нещо специално за хората които са решили да се организират в някакви организации или партии. Аз не гледам на хората като нисши и висши или като добри и лоши. Това което аз виждам са примати на всички нива. Просто някои примати са се оказали на по-високите клони, близо до бананите и съответно могат да гледат малко по-далече. Нищо странно няма. На някакво ниво завалийките разбират, че ако спрат да хвърлят обелки и остатъци на другите примати те самите ще бъдат изядени заедно с бананите. Е, парадигмите са си парадигми. Но в една функционална демокрация квалифицираните граждани имат възможност за директно участие в законодателните процеси от гледна точка на личния си интерес. Не са принудени от системата да ползват услугите на "честни и справедливи" илюзионисти и посредници. Колкото и да го усложняваме или усукваме, в крайна сметка до това опират нещата. Ами решенията за това какво, как и къде да се произвежда и какво да се прави с приходите не се взимат демократично, а са в ръцете на много малка група хора, която разбира се действа от гледна точка на личния си привилегирован интерес. Нищо необичайно няма в това. Механизма е вертикален и силно йерархичен. Ако сте работил/а в типична капиталистическа корпорация ще знаете колко натрапчиво йерархични са отношенията между участниците - собственици, борд, мениджъри, супервайзори, лидери, обикновени послушковци. Много прилича на ситуацията в армията. На върха стоят хора с абсолютна власт готови по всяко време да се освободят от ненужните, каквито и да са социалните последствия от това. Това устройство разбира се няма нищо общо с демокрацията и е по-скоро враждебно към нея. Мисля, че трябва да свикваме да говорим в минало време, защото напоследък нещата се обръщат. Защо става така е отделна тема.

Меритокрация е относително нов термин с доста общо значение. Лично аз не го свързвам с конкретен политически модел. За атинската аристокрация мисля, че грешите. Аристотел предлага понятието "аристокрация" да се употребява в смисъл на "справедлива" усъвършенствана олигархия. Тоест пак законодателната власт да бъде концентрирана в ръцете на малка група хора. Не е това за което аз говоря. Мисля, че това което си представям е много близко до класическата демокрация. Или може би това което Аристотел нарича "полити". Законодателната власт ще бъде в ръцете на демоса (малък процент квалифицирани обикновени граждани), също ще има представителни задължения към останалата част от населението, което не участва директно. Мисля, че е много по-близко до класическата демокрация от сегашната бутафорна система при която понятието се използва само за пропагандни цели. Не държа особено на етикета. Може да я наричаме меритокрация, както предлагате, или "политически прагматизъм" доколкото се основава на осъзнат личен интерес и не разчита на морал и идеали. За мен това няма значение, важно е как функционира. Вече знаете, че високо ценя мнението ви. Бихте ли обяснили малко по-подробно какво имате в предвид. Още по-интересно ми е как бихте променили статуквото. Западните либерални републики са в упадък. Ситуацията в България напомня малко на "канарчето в мината". Много се надявах да не се фокусираме изцяло на моята идея, а да обсъдим разнообразни подходи. Да, и аз така мисля. Трябва да става с прозрачни тестове, а не със субективни изпити. Именно. Опита ни в съвременната Българска политика показва, че популистикте, патерналиски проекти отговарят най-добре на манталитета на българите. И на мен не ми харесва, но е факт. Това трябва да се има в предвид и да се легализира. Парите които патроните ще събират ще им помогнат да поддържат офис, да се срещат с граждани и да изпълняват патерналиските си задължения. Част от тези пари ще отидат за предизборна реклама. Имайте в предвид, че модела който предлагам не предвижда никакви други форми на политическо финансиране. Струва ми се, не отчитате някои стратегически важни разлики. В момента политиците се селектират на затворени врати в партийните централи, а гласоподавателите могат само да ги легитимират с гласа си. Възможностите за избор са драстично ограничени и ролята на гласоподавателите е пасивна. В хипотетичния модел за който говорим може да предположим, че директните участници ще са 5-10% от населението. Тоест всеки гражданин ще има възможност да избира между няколко-стотин хиляди опции. Също ще може да сменя избора си анонимно и динамично на всеки 6 месеца. В случай, че никой от стотиците хиляди потенциялни представители не удовлетворява критериите му ще може да се подготви и кандидатства за директен участник. Сам разбирате, че разликата не е динствено в това дали ще има партии или не. Може и да има партии. Просто няма да са задължително необходими. Не харесвам много идеята за камари и степени защото защото работят доста тромаво. Във варианта който си представям всички гласуват едновременно на всеки 2 месеца. Не харесвам и референдумите особено, защото традиционно качеството на референдумния вот е ниско. Мисля, че сте пропуснали това което писах в уводния пост - "програми по история, икономика и политически науки на бакалавърско ниво." Мисля че мултидисциплинарно бакалавърско ниво ще е достатъчно. Мисля, че ситуацията е малко като с яйцето и кокошката. Мисълта ми беше че икономика и политика са винаги свързани. Една от основните причини съвременните опити за демокрация да се провалят е именно в това, че икономическия модел е силно анти-демократичен. Капиталистическите корпорации са йерархични тирании или в най-добрия случай олигархии. Мисля, че това е така само в пропагандната сфера. Тази илюзия за "Checks and Balances" е необходима за да може да работи но мера, но по същество са най-обикновени, банални олигархии. Не съм убеден. Да плащаш за политическо представителство ще е по желание, както с адвокатските услуги. Предвидени са и другите два варианта. Да се въздържиш от политическо участие или да вземеш лиценз и да участваш лично. Това ще е стимулиращо за интелигенцията да участва директно и системата ще гарантира равна тежест (50/50%) на директния демократичен вот и представителния олигархичен вот. За разлика от сегашния модел където олигархичния вот винаги е 100%. Мисля че пропускате тази важна особеност. Също мисля, че платеното представителство има важен психологически ефект и ще подсили чувството за двупосочна връзка (симбиоза) между патрон и клиент. В този модел патроните ще трябва да работят усърдно за да заслужат подкрепата на клиентите си всеки 6 месеца. Клиентите ще знаят, че политическата защита изисква инвестиция. Може да се каже, че това и в момента е така в т.н. твърди партийни ядра. Просто моя подход е по-динамичен, открит и най-важното, не е единствената алтернатива за политическо представителство както в момента. Ще има вариант за директно участие с равна тежест на олигархичното. Това в най-лошия случай ще служи като коректив на олигархичната политика, в по-добрия случай ще има равна законодателна роля. И на мен този вариант ми харесва повече, но ми се струва нереалистичен от гледна точка на реалностите. Болшинството българи имат много слабо развита политическа култура. Това което предлагате изисква доста по-високо ниво. По принцип политическата култура се гради в подходяща среда с десетилетия, а понякога и с генерации. Не може да пропуснем този процес. Другото е, че вие абсолютно отрязвате път към властта на сегашната олигархия. От историята знаем, че никога привилегировани групи от населението не са отстъпвали привилегиите си без насилие. Не съм пацифист, но когато нещата опрат до насилие или гражданска война, властта винаги се поема от военни йерархични структури. Тоест точно това което не бих искал

Мисля, че тук му е мястото да копирам един пост на колегата Б. Киров от темата "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?"

Днес по случай Хелуин пускам тази дългоочаквана тема за която стана въпрос многократно в предишните дискусии - "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?", "Патроно-клиентски и патерналиски социални структури", "Популярни политически термини и понятия"; Първо искам да споделя моите впечатления от сегашната система за да е ясен подхода ми. Ако си представим системата като сложен двигател, който движи цивилизацията по магистралите на прогреса, това което го захранва с енергия е любопитната смеска от два типа гориво - пари събрани с "дарителски кампании" и гласове събрани с национални избори. От историята знаем, че опитите да се кара само с едно гориво не свършват добре. На базата на това можем да кажем, че са се оформили две добре разграничими социални групи/класи/касти. Тези на "дарителите" и на "гласуващите". Хората които се срещат с политиците на затворени врати по време на т.н. дарителски кампании никога не гласуват, а другите които гласуват не могат да си позволят дори куверта за участие в тези "елитни" дарителски мероприятия. Двете групи имат традиционно противоположни интереси произтичащи от пазара за наемна работна ръка който стои в основата на сегашния икономически модел. Дарителите са купувачи на наемен труд. Гласуващите са продавачи на наемен труд. Както при всеки друг пазар и в този продавачите имат интерес продавачите да бъдат притиснати за да продават труда си по-евтино, а продавачите имат интерес да притиснат купувачите да плащат възможно най висока цена. Тоест говорим за класически класов конфликт за който има изписани много мъдри книги. Може да гледаме на взаимоотношенията между тези две групи като на състезание, което в рамките на сегашните правила на играта трябва да продължи вечно. Както във всяка друга игра правилата (законодателството) са това което определя кой ще спечели, а не ентусиазма на участниците. Също изключително важно е участниците да вярват в справедливостта на правилата дори и когато са постоянно от страната на губещите. За да могат победителите да продължат да са такива трябва да могат да култивират тази "вяра" в губещите. Има едно добре известно, многогодишно изследване на университета Принстън което без всякакво съмнение показва, че пори сегашните правила на играта отбора на "дарителите" винаги печели а отбора на "гласуващите" винаги губи. Тоест сегашната система функционира като традиционна, банална олигархия, а приказките за демокрация, равенство и справедливост са в сферата на тази култивирана "вяра". Как става така? Ролята на "независимите" арбитри - за разлика от историческите олигархии където простолюдието е било ограничено да избира законодатели изключително и само от средите на олигархията с наивната надежда че ще бъдат "безпристрастни и справедливи", сегашната система ползва услугите на професионални посредници (народни представители) които уж трябва да балансират интересите на двата отбора. Все още в средите на "арбитрите" може да срещнем наследствени представители на олигархията, но на тях често се гледа с недоверие, а и самата олигархия има повече интерес да си служи с наемни арбитри/адвокати (за да поддържа вярата в "безпристрастност" в населението) отколкото да участва лично и директно в законодателния процес. Контрактни срещу пожелателни отношения - самите арбитри имат икономически интерес да се задържат възможно най дълго на позицията си. За да бъде това възможно те трябва да могат да създават дългогодишни контрактни взаимоотношения с дарителската класа. Инцидентите дарения по традиция се избягват защото не гарантират кариера. Това, че взаимоотношенията с дарителската класа са икономически и контрактни, а не идеологически е очевидно от факта, че едни и същи дарители даряват едновременно на политици и партии с привидно различни идеологии. Неизпълнение на договореностите означава практически край на кариерата (или здравето) на всеки арбитър/представител. В пълен контраст отношенията между гласуващи и представители по всеобща договореност са напълно пожелателни и емоционално-идеологически. В сегашната игра няма механизми (подобно на икономическите) които да гарантират изпълнение на договорености. Когато става въпрос за гласуващите всичко е обещания и надежда. Иронично е но се получава така, че дарителите издигат представители които ще изпълняват договорите най-стриктно, а гласуващите са стимулирани да легитимират "представителите" които ги лъжат най-добре. Ограничения в играта - За гласуващите има стриктни ограничения. Трябва да са граждани и имат право на един глас (на човек). За дарителите ограниченията са премахнати напълно. В САЩ поправката наречена удобно "Обединени граждани" (Citizens United 2010) практически легализира неограничените дарения дори и от външни дарители. Тотален контрол на олигархията върху мозъчните тръстове и медиите - Чрез различни организации и бизнеси дарителите твърдо са заели позицията на идеолози култивираща съгласие и направляваща законодателните процеси, а гласуващите на "публика" която може единствено да реагира. Съвсем наскоро и като по поръчка за тази тема попаднах на две клипчета в Ю-тюб в които се говори точно за това (Разбира се подобни неща онлайн има много.): The Shady Group Behind Project 2025 - Препратка How The "Deep State" Is Affecting the 2024 Election - Препратка При това положение и с тези правила на играта да говорим за демокрация и социална справедливост е меко казано наивно. За мен по-интересния въпрос е можем ли въобще да смесваме понятията "република" и "демокрация"? Целия смисъл на демокрацията е възможността (път) за директно участие на гражданството в законодателния процес (правилата на играта). Докато смисъла ре-публика е точно противоположен - гражданството да бъде лишено от възможността да участва директно и да бъде принудено да ползва услугите на "независими и справедливи" посредници. Исторически всички републики са били олигархии, а функционалните демокрации никога не са били ре-публики. Не случайно при установяването на образеца на за съвременна република в САЩ 18в. На демокрация и република се е гледало като на две принципно несъвместими идеологии и системи. Не случайно основните им конкурентни партии носят тези имена. Изглежда понятието "демократична република" е оксиморон обслужващ единствено съвременните пропагандни нужди на олигархията. Възможно ли е установяването на истинска, функционална (не наподобителска) демокрация в сегашните условия и как би изглеждала тя? Можем ли да приложим историческите си знания за успешните антични демокрации? В условията на задачата искам да спомена няколко неща за които стана въпрос в предишните теми: Изборите и гласуването сами по себе си не гарантират демократичност на властта. Демокрациите винаги са смесвали директно и представено участие в законодателната власт. "Директни" демокрации никога не са съществували, а "представителните" неизбежно водят до олигархично управление. Преди известно време слушах редовно един подкаст pitchforkeconomics.com в който водещия често завършваше интервютата с въпроса (перифразирам) "Ако сте абсолютен диктатор и имате възможност да замените сегашната система с нещо различно, как би изглеждало то?" Повечето гости се чувстваха неудобно и правеха всичко възможно да се измъкнат от директен отговор. Имам чувството, че въпроса винаги беше отправен по-скоро към аудиторията. Често съм си мислел, ако хипотетично от мен зависеше какво бих направил? Бих запазил президентската институция или нещо подобно на нея за международни дипломатически цели, но бих я лишил от всякакви законодателни функции включително бих отнел правото на вето. Бих организирал безплатни университетски курсове за всички граждани които включват сегашните програми по история, икономика и политически науки на бакалавърско ниво. Курсовете трябва да завършват с тест. На успешно преминалите да се дава 5-годишен лиценз (нещо като политическа шофьорска книжка) да гласуват анонимно и електронно от вкъщи по всички законопроекти, бюджети и висши назначения в изпълнителната власт. Всички законопроекти и гласувания трябва да стават веднъж на всеки 2 месеца (6 пъти годишно). През това време трябва да бъдат подложени на открито обсъждане. Хората които нямат интерес или възможност да изкарат курсовете и да участват директно ще имат правото да делегират анонимно гласа си на някой лицензиран директен участник и ще са длъжни да му заплащат стриктно ограничена месечна такса "представителство". Размера на таксата трябва да бъде съобразена с финансовите възможности на населението без да го натоварва. Бедните трябва да получават специални, безплатни държавни чекове с които да могат да заплащат за представителство наравно с всички други. В днешно време си представям, че месечната такса за "представителство" на един гражданин трябва да е между 20-50лв на месец. Това ще помогне част от представителите да станат "професионални". Представяните ще имат право да променят представителите си анонимно всеки 6 месеца. Всякакви други форми на финансово участие в политическия процес трябва да са забранени. Всякакви дарения и други финансови стимули трябва да се смятат за престъпление и да се наказват строго. Всеки делегиран глас ще се брои за 1, а всеки лицензиран директекттно галсуващ ще има право на няколко гласа в зависимост от общия брой на представяните граждани. Броя на делегираните и директни гласове винаги трябва да е равен. Например ако делегираните гласове (общо хората избрали "представител) в момента са 50000 и имаме 5000 лицензирани директни участници всеки директен участник в момента ще има правото на 10 лични гласа плюс броя на делегираните. Например лицензиран политически представител получил заявки за представителство от двама граждани ще има право на 12 гласа (10 лични + 2 представяни). Представител получил заявки и такси от 10 хиляди граждани ще гласува с 10010 гласа (10 лични + 10000 представяни). Тоест всички директно участващи граждани ще имат 10 пъти по-силна законодателна тежест от недиректно участващите (представяни) граждани. Смисъла е да се оцени по-добрата информираност и качество на лицензирания директен вот. Пропорцията разбира, ще се може да променя с времето в зависимост от броя на представяните и директни участници в процеса. Първите 100 представители получили най-много заявки/такси за представителство ще са длъжни да участват лично в заседанията на Парламента/Конгреса. Задълженията им ще са да подготвят и дебатират открито законопроекти, бюджети и назначения. Ще са длъжни да се откажат от други ангажименти за да могат да присъстват лично на всички заседания. Ще са длъжни да се откажат от анонимното гласуване, за да могат представяните да следят как гласуват. За да бъде всичко това възможно ще е нужно да имаме добре работеща национална система за електронно гласуване и плащане. Това ще легализира характерните за страната ни патерналиски зависимости и ще затвърди чувството за взаимни задължения между патрон и клиент. Ще стимулира законодателна активност и инициативност сред интелигенцията. Ще намали шансовете слабограмотни и безотговорни хора да участват в законодателния процес и изпълнителната власт. Като цяло очаквам да повиши качеството на управление. Също ще обезсмисли напълно партийния модел. Тази система като всяка друга ще има своите проблеми съответно постоянно трябва да се търсят решения които да ограничават ефекта им: - Възможност да се злоупотреба (корупция) с електронната система за гласуване. - Подготвителните курсове за политически лицензиране да се използват за идеологическа индоктринация. - Представителите да нарушават анонимността на представяните и да създадат системи за натиск. Тоест рекет - насилствено представителство. - Демокрация в политическата сфера ще бъде обречена ако успоредно не се демократизира икономическия модел.

Като пишем за демокрация се преситех да препоръчам лекциите на проф. Доналъд Кейгън от Иейл на които попаднах преди известно време в Ю-тюб. Научих някои нови детайли, но това което според мен ги прави особено интересни са, че предлага сравнителен анализ на класическата и съвременна представа за демокрация също някои добри контра-аргументи към традиционните критики на демокрацията, които срещам и в тази дискусия. 15. Athenian Democracy - За демокрацията става дума в края на лекцията. Може да пропуснете първите 46мин. https://www.youtube.com/watch?v=CmupK_shCBY&list=PLw4-Fp0S2dJZiUQNQ8q2W07-uRT2EXIzh&index=16 16. Athenian Democracy (cont.) - Цялата 16та лекция си струва да се чуе. https://www.youtube.com/watch?v=o0DWXr6kKPg&list=PLw4-Fp0S2dJZiUQNQ8q2W07-uRT2EXIzh&index=16 Има субтитри на български които са съвсем четливи.

Да, това е точно в десетката. Най-пресния и съществен пример за "фокус" за който се сещам е т.н. "политика на идентичност" (identity politics) за която писах в самото начало на темата. Напълно съм съгласен с това което сте написал, но мисля, че само частично обяснява нещата. Това са само най-видимите за наблюдателния зрител аспекти на фокуса и са по-забележими в съвременния модел. Както споменахте ("необходимо да убеди") процеса на убеждаване е съществената част от илюзията и се основава на по-дълбоки психологически процеси - усещане за морал, справедливост ицивилизованост. Тези усещания могат да се култивират от илюзионистите. Примера с "патрициите" е примитивен, но показателен. Друг пример - убеждението, че "богатите са по-умни" (съответно е справедливо да са богати) дори когато има очевиден елемент на привилегированост (наследственост) и икономическото развитие на такива индивиди не може да се измерва по същия начин както на хора без привилегии. При атинската демокрация фокуса е съвсем друг и в много отношения противоположен. В демократичния период атиняните са се отнасяли с недоверие към лидерството, наследствените привилегии и йерархичните структури. Благодаря за допълнението! Дълбочината на историческите ви познания е впечатляващо! Много се радвам, че в дискусията участва човек с вашата компетентност. Колегата вече предложи обширен и точен анализ на понятието демокрация, но ми се иска да допълня някои неща които биха били полезни в опитите ни за политическо моделиране. Едно от тях е връзката между "анархия" и "демокрация". Както вече беше отбелязано (Atom) думата "Архе" означава "началство", "лидерство". Идеята на класическия анархизъм отразява популярните тогава схващания, че концентрацията на власт води до трансформирането на "заслужени привилегии" в "незаслужени, наследствени привилегии" и че този процес не зависи от личните качества на лидера, и е неизбежен. Другото нещо, на което според мен не се обръща достатъчно внимание е, че тази идеология се появява именно в "архонския" период. Архонта се избира посредством избори на база на качествата на кандидата и властта му не може да се наследява. В този смисъл да превеждаме понятието като "Господар" (дар от Господ) или най-общо "Владетел" е меко казано несериозно и има смисъл само в рамките на съвременната пропаганда и дезинформация (днешната илюзия и фокус). Анархистката идея, че концентрацията на власт е нежелателна и дестабилизираща води до разбиването на архонската институция на 9 части всяка от която е независима, равноправна и се грижи за отделни аспекти на управлението. След относително кратък период атиняните осъзнават че 9те архонта имат тенденцията да функционират като картел с осъзнат общ интерес и не са в състояние да отразят справедливо интересите на цялото население. Така се стига до въпроса "Всъщност трябват ли ни архонти?" "Можем ли да се оправяме и без тях". Отговорът за атиняните е "Да" - демоса може да поеме тези функции. За това в академичните среди на класическия анархизъм и класическата демокрация много често се гледа като на две напълно свързани понятия. Анархизма е идеологията на демокрацията, а демокрацията е практическото решение (система) на тази идеология. Какви са тези анархисти които искат замяната на архонството с демокрация? В голямата си част това са "хоплити" тоест армията. До някаква степен можем да гледаме на това като на военен преврат. Това са хората в Атина с най-развито чувство за ред, висок морал и желязна дисциплина. Иронично е че днешната популярна представа за "анархизъм" се асоциира с точно обратното - липса на ред и дисциплина. Това разбира се е удобно от гледна точка на хората симпатизиращи на йерархичните структури. Предполагам трябва да се спомене че понятието "анархизъм" е преоткрито по време на френската революция и се свързва с абстрактни философски разсъждения на тема "дълбоко вкоренения в човешката психика стремеж към свобода". Класическия (практичен) и съвременния (абстрактен) анархизъм имат много малко допирни точки и според мен трябва винаги да се разграничават. Друго нещо на което ми се искаше да обърна внимание е понятието "Демос". Знаем, че населението на Атина се е деляло на 3 - роби, постоянно пребиваващи (метикос) и граждани. Няма ясна статистика за пропорциите между трите групи, но повечето историци приемат, че са били горе-долу по равно - една трета. Да си гражданин е означавало да си наследник на съосновател на полиса. Полисите започват като укрепления и се е смятало за естествено и справедливо наследниците на хората инвестирали в това укрепление да получават дивидент от него. Имали са задължения и привилегии много подобно на наследствените акционери в съвременните корпорации. Задълженията и привилегиите са се отнасяли само до мъжката част от гражданството (около половината на тази 1/3та от общото население). Съществувал е също закона, че в управлението на демоса могат да учатват само лица навършили 20г. Това е доста висок праг от гледна точка на средната продължителност на живота тогава (в Рим до колкото знам е била около 44г.) и е целяла да гарантира по-високо ниво на зрялост и чувство за отговорност. Още преди установяването на демокрацията демоса е имал активна роля (задължения) в управлението и това е рефлектирало в задължителна образователна програма за всички мъжки членове- закони, религия (морал), военно дело. В обобщение може да кажем, че управляващия демос (демокрацията) е бил съставен от 10-15% от населението (малцинство). Всичките високо образовани, мъжки наследници на съоснователите на полиса, представящи интересите на останалата част от на свободното население посредством установени в законодателството патерналиски връзки патрон-клиент (простатис-метикос). При това положение да се твърди че "демокрация" е "народовластие" е несериозно. Тогавашното разбиране за "демос" и днешното за "народ" са абсолютно различни. Отново мисля че този паралел се прави съвсем умишлено за нуждите на съвременната пропаганда, от хора враждебни към идеите на демокрацията. Защото според мен атиняните са осъзнавали, че е пак става дума за управление на малцинството, макар и доста по-разширено. Въпроса при демокрацията винаги е бил до каква степен да бъде разширена олигархията за да гарантира справедливост, но също квалификация и качество на управлението. Много често за Сократ се пише, че е бил противник на "демокрацията", но всъщност той никога не твърди, че Атина трябва да се върне към монархия или олигархия, а иска да се подобри качеството на управление на демоса (широко малцинство) посредством допълнителни изисквания за квалифицираност. Аристотел нарича подобрената форма на демокрация "полити" при която членовете на това широко малцинство трябва да заслужат правото си на участие в законодателните процеси, съответно резултата от управлението им да е "справедлив".