Storen

Това е точно по темата. Проблема не е, че сме в идеологична безпътица, а че се намираме в принципно нова ситуация изискваща и налагаща нови идеи, идеологии и убеждения. Някои наричат формиращата се нова идеология-система "техно-феодализъм". С техно-феодали и техно-крепостници. Аз лично не харесвам особено този термин. Безспорно е "техно", но не съм убеден, че може да говорим за модерен вариант на "феодализъм". В сравнение със сегашната ситуация и концентрация на власт, ресурси и глобално планиране, средновековния религиозен феодализъм е бил доста по-свободен, хаотичен, разпокъсан, с много по-малки концентрации.

Живеем в период на невиждана концентрация на ресурси и власт в ръцете на 0,01% от човечеството които отдавна са станали наследствени. Политиката и идеологическите внушения се генерират в специално предназначени мозъчни тръстове и институти. Използват се технологии за масово проследяване свързани с изкуствен интелект, следящи генериращи милиарди психологични профили. Правят се модели на групово поведение. Налага се тотален ресурсен контрол чрез централизирани системи за разплащане. Наблюдаваме невиждан контрол върху информацията и образователния (индоктриниращ) процес. Никога не е имало по-добро централно планиране и координация между изпълнителна власт, мозъчни тръстове, медии, социални мрежи, банки и международни финансови институции. Политическия "елит" вече е просто изпълнител на директиви зададени от мозъчните тръстове и е един от многото инструменти за социален психологически контрол. Всичко това изисква изключителна компетентност и масивни инвестиции. Трудно ми е да си представя как това се случва "от само себе си" и без централизирано планиране. А произтичащата от това концентрация на власт и възможност за масов контрол е просто съвпадък Това което аз виждам е оформянето на масивни човешки ферми с интелигентен дизайн. Поведението, психиката и възможните рамки на разсъждения на хората в тях е култивирано до такава степен че се чудя дали вече биха могли да оцелеят психически вън от фермите. Ситуацията е доста различна от 18ти и 19ти век. Идеологиите от този период са загубили всякакъв смисъл и потентност. Все още се използват в някаква наподобителска форма за нуждите на съвременния, планиран контрол върху мисловните процеси. Изглежда всичко това работи много добре. Повечето хора, включително интелигенцията, умните и хитрите са неспособни да преодолеят мисловните граници на фермата и дори да забележат какво се случва пред очите им. Правят това което се очаква от тях да правят, мислят това което се очаква от тях да мислят и се вълнуват от нещата за които се очаква да ги вълнуват. Ако тази ситуация се задържи или развие това неизбежно ще доведе до генетични промени.

Концентрацията на икономическа и политическа власт е симптом на ефективно работеща идеология. Не мисля, че става въпрос за безпътица а за компетентен и ефективен психологически и ресурсен контрол. Напоследък се чудя дали не живеем в крайната фаза на опитомяване/доместикация касаеща биологичния вид като цяло. Иначе сте прав, че старите идеологии които сте изредил не могат да работят в тази нова среда. Ако има и ще има някаква идеологическа диверсификация тя ще се проявява в нови и неочаквани форми.

Искам да предложа още една опция в анкетата - "Няма значение".

Не знам колко често ще мога да влизам във форума за в бъдеще, за това искам да напиша няколко реда. Първо да призная, че се регистрирах във форума и пуснах серия от теми като част от по-голям социален експеримент. Силно съм впечатлен от дълбочината на исторически и лингвистични знания на коментиращите! Още по-впечатлен съм от високата култура на комуникация. Няма да се изненадам ако този форум е най-доброто място за подобни дискусии в Интернет на български. Надявам се популярността му да продължава да расте. Искам също специално да поздравя Atom за това, че с разсъжденията си се осмелява да излиза от комфортните рамки на статуквото. Въпреки, че позициите ни не се припокриват за мен участието му беше изключително важно.

Сега разбирам. Това което сте написал ми харесва много и мисля, че се припокрива в голяма степен с това което аз си представям. Напълно сте прав, че подхода който описвате изисква щедро финансиране. В настоящия момент тези пари могат да дойдат само от олигархията. Тоест се нуждае от класово предателство. Това нещо е много рядко, но не е нечувано в историята. Особено ако политическата система е в криза. За това се чудех дали не може да се измисли нещо което ще бъде политически атрактивно без да струва маса пари. За първия етап си мислех, че организацията не трябва да се бърка в работата на парламента, а да се фокусира върху местната власт. Още от самото си учредяване организацията трябва да се базира на принципите на квалифициран директен вот (образование-тест-лиценз) и да се откаже от традиционния лидерски йерархичен подход на вътрешно управление. Трябва да е ясно, че всички решения ще се базират на квалифициран кворум. Организационните нужди ще бъдат поети от администратори без управленски права, а целта на организацията ще е да изпраща "делегати" в местната власт. Трябва да е ясна разликата между "представител" и "делегат". Традиционните политически "представители" могат да взимат самостоятелни решения. На "делегатите" това ще бъде забранено. Ако такъв делегат бъде избран за позиция в местната власт (например кмет) всяко служебно (кметско) решение трябва да бъде гласувано първо вътре в организацията а самият "делегат" (кмет) ще е длъжен да налага тези демократично взети решения дори и когато не е съгласен с тях. Тоест говорим да се създадат условия за директна/реална демокрация в условията на сегашната система без нужда от законови промени. Очаквам една такава организация предлагаща директно участие в управлението да бъде атрактивна за тази част от населението което в момента не се чувства политически представена и е заела пасивна позиция (не гласува). Ако организацията успее да вкара във властта дори няколко малки селски кмета които функционират стриктно като "делегати" това ще бъде напълно безпрецедентен пример за функционална демокрация който със сигурност ще предизвика широк обществен дебат. Във втория етап ако всичко работи задоволително добре на местно ниво ще може да се премине към участие в парламентарните избори и избиране на "народен представител" който също ще функционира стриктно като "делегат". През него/нея квалифицираните членове на организацията ще имат възможност за директно и реално участие в националната политика. На третия етап ако организацията е добила популярност и има достатъчно места в парламента може да са помисли за конституционни промени които да наложат този модел на национално ниво.

Ако так предпочитате да разглеждате проблема, нямам нищо против. Проблема който вие дефинирахте беше, че някои абстракции/илюзии задължително трябва да бъдат заменени с други абстракции/илюзии. Съответно въпроса ми към вас е - "Какво конкретно според вас трябва да се промени/замени в сегашната пропаганда/илюзия за да бъде възможен политическия модел който описах?

Е, според claude.ai излиза, че всяко лингвистично понятие от спорта, през политиката, до кулинарството е "фикция". Самата човешка реч на дълбоко философско ниво е "абстрактна". Очевидно нямах това в предвид, а активни и постоянни мероприятия за дезинформация и пропаганда (внушение чрез повторение) с конкретни политически цели. Добре тогава да зададем въпроса по друг начин. Какво конкретно според вас трябва да се промени/замени в сегашната пропаганда/илюзия за да бъде възможен политическия модел който описах? Нали това имате в предвид, че някои абстракции/илюзии трябва да бъдат заменени с други абстракции/илюзии?

Липсата на продуктивност и конфликт с работодателите е много стар проблем. Маркс докато си е чесал рошавата брада е стигнал до заключението, че се дължи на чувството за "отчуждение" на работниците от икономическия процес. Сигурно вече е станало ясно, че не съм голям комунист, но мисля, че за това е бил прав. Не смятам, че "отчуждението" винаги и задължително е в резултат на класов конфликт. Може да е заради неподходяща работа, ограничени възможности за избор или чист мързел Мисля обаче, че паталогичния мързел е рядкост. Хората са съзидателни по природа. По-често е някой от другите варианти. Да, това е много важно и интересно. И аз често си мисля за това трябва ли задължително една идеология да бъде заместена от друга. Особено ако има начин да се премахне възможността за големи, наследствени, икономически натрупвания, които трябва да бъдат пазени чрез идеологии и абстрактно мислене. Между другото големите икономически контрасти са се смятали за нежелани и в античните демокрации по същата причина. Може ли да има съвременно цивилизовано общество, което не се нуждае от идеологии и базира управлението си на прагматизъм? Имам в предвид добре осъзнат личен интерес в рамките на по-големия обществен интерес. Аз самия не съм стигнал до отговор на този въпрос. Ако сте прав и не може да пропуснем абстрактното мислене, какви според вас са били основните точки/характеристики на илюзията (пропагандата) по време на атинската държава в демократичния и период?

Не, нямах в предвид ЕС, а начина по който традиционните капиталистически корпорации функционират. Това, че устройството им е недемократично и че според мен не можем да говорим сериозно за демокрация в политическата сфера, докато икономическата сфера функционира на тираничен принцип защото са свързани. Честно казано за момента не исках да усложнявам разговора с икономически дискусии. Имам някои идеи но мисля, че ще е по-добре да ги обсъдим отделно по-нататък.

Извинявам се, но не ви разбирам. Бихте ли обяснили по-подробно?

Как ще се избира и функционира съдебната власт трябва да е работа на парламента. 100-те заседатели трябва да предложат варианти които да бъдат гласувани заедно с хилядите директни гласоподаватели. Имате ли някакви предпочитания по този въпрос? Стана дума на няколко пъти, че съществуването на партии няма да е задължително. Този модел предвижда път за олигархията към властта с уговорката, че тя ще бъде споделена с хиляди квалифицирани директни участници. Също легализира традиционните за България патерналиски взаимоотношения на които олигархията се крепи. Защо на 4г? Нали ставаше дума гражданите да могат да делегират гласа си анонимно и динамично на всеки 6месеца. В момента е 4г. Това за което пишете ще е изключително скъпо и неефективно защото представителния вот ще има 10пъти (а може и повече) по-слаба тежест. Нали това е смисъла да се даде власт на директния вот. Нямам нищо против. За това я пуснах тази тема За мен беше интересно да видя какви ще са първите реакции и дали има други хора които вече са мислили за подобни неща. Последните няколко години кризата в сегашния западен модел става все по-очевидна. Говорил съм многократно с чужденци за това. В англоезичната част на интернет пространството която следя, все по-често се срещат дискусии на подобни теми и се мисли за алтернативи. В България сякаш ситуацията е доста по-различна. Колкото и очевидна де е политическата криза българите сме заровили глави дълбоко в патерналиското статукво и наложения ни отвън очевидно нефункционален модел. Единственото което се чува са традиционните жалвания, че "нямаме свестни политици", че "за всичко е виновна корупцията" и само ако гласуваме по-ентусиазирано за избранниците на олигархичния елит ще цъфнем и вържем Най-много да се прокрадне някаква тиха наивна надежда, че добронамерена външна сила ще ни вкара в правия път защото "народа е калпав"... Интересното за мен е, че ако се абстрахираме от съвременните пропагандни внушения и инерцията която създават, опасенията ви за липса на легитимност, ограничаване на граждански права, властово разделение, липса на адекватно представителство важат в много по-голяма (или пълна) степен за сегашния политически модел в които българите се вписваме комфортно и сме приучени да възприемаме като "демокрация". Отколкото за модела който аз си представям. Той е възможно най-близкото нещо до класическата демокрация за която знаем, че е работила добре. По-нагоре ви отговорих, че по принцип предложението ви ми харесва, но мисля, че има два сериозни проблема, които не могат да бъдат заобиколени. Не и в България. Не знам какво в написаното ви е накарало да стигнете до това заключение.

За какво ви е партийна квота? Мислех за общо 100 места. Стотина квалифицирани интелектуалци с широка обществена подкрепа би трябвало да имат нужния капацитет да изготвят проектозакони и бюджети. Модела който предлагам не предвижда нещо специално за хората които са решили да се организират в някакви организации или партии. Аз не гледам на хората като нисши и висши или като добри и лоши. Това което аз виждам са примати на всички нива. Просто някои примати са се оказали на по-високите клони, близо до бананите и съответно могат да гледат малко по-далече. Нищо странно няма. На някакво ниво завалийките разбират, че ако спрат да хвърлят обелки и остатъци на другите примати те самите ще бъдат изядени заедно с бананите. Е, парадигмите са си парадигми. Но в една функционална демокрация квалифицираните граждани имат възможност за директно участие в законодателните процеси от гледна точка на личния си интерес. Не са принудени от системата да ползват услугите на "честни и справедливи" илюзионисти и посредници. Колкото и да го усложняваме или усукваме, в крайна сметка до това опират нещата. Ами решенията за това какво, как и къде да се произвежда и какво да се прави с приходите не се взимат демократично, а са в ръцете на много малка група хора, която разбира се действа от гледна точка на личния си привилегирован интерес. Нищо необичайно няма в това. Механизма е вертикален и силно йерархичен. Ако сте работил/а в типична капиталистическа корпорация ще знаете колко натрапчиво йерархични са отношенията между участниците - собственици, борд, мениджъри, супервайзори, лидери, обикновени послушковци. Много прилича на ситуацията в армията. На върха стоят хора с абсолютна власт готови по всяко време да се освободят от ненужните, каквито и да са социалните последствия от това. Това устройство разбира се няма нищо общо с демокрацията и е по-скоро враждебно към нея. Мисля, че трябва да свикваме да говорим в минало време, защото напоследък нещата се обръщат. Защо става така е отделна тема.

Меритокрация е относително нов термин с доста общо значение. Лично аз не го свързвам с конкретен политически модел. За атинската аристокрация мисля, че грешите. Аристотел предлага понятието "аристокрация" да се употребява в смисъл на "справедлива" усъвършенствана олигархия. Тоест пак законодателната власт да бъде концентрирана в ръцете на малка група хора. Не е това за което аз говоря. Мисля, че това което си представям е много близко до класическата демокрация. Или може би това което Аристотел нарича "полити". Законодателната власт ще бъде в ръцете на демоса (малък процент квалифицирани обикновени граждани), също ще има представителни задължения към останалата част от населението, което не участва директно. Мисля, че е много по-близко до класическата демокрация от сегашната бутафорна система при която понятието се използва само за пропагандни цели. Не държа особено на етикета. Може да я наричаме меритокрация, както предлагате, или "политически прагматизъм" доколкото се основава на осъзнат личен интерес и не разчита на морал и идеали. За мен това няма значение, важно е как функционира. Вече знаете, че високо ценя мнението ви. Бихте ли обяснили малко по-подробно какво имате в предвид. Още по-интересно ми е как бихте променили статуквото. Западните либерални републики са в упадък. Ситуацията в България напомня малко на "канарчето в мината". Много се надявах да не се фокусираме изцяло на моята идея, а да обсъдим разнообразни подходи. Да, и аз така мисля. Трябва да става с прозрачни тестове, а не със субективни изпити. Именно. Опита ни в съвременната Българска политика показва, че популистикте, патерналиски проекти отговарят най-добре на манталитета на българите. И на мен не ми харесва, но е факт. Това трябва да се има в предвид и да се легализира. Парите които патроните ще събират ще им помогнат да поддържат офис, да се срещат с граждани и да изпълняват патерналиските си задължения. Част от тези пари ще отидат за предизборна реклама. Имайте в предвид, че модела който предлагам не предвижда никакви други форми на политическо финансиране. Струва ми се, не отчитате някои стратегически важни разлики. В момента политиците се селектират на затворени врати в партийните централи, а гласоподавателите могат само да ги легитимират с гласа си. Възможностите за избор са драстично ограничени и ролята на гласоподавателите е пасивна. В хипотетичния модел за който говорим може да предположим, че директните участници ще са 5-10% от населението. Тоест всеки гражданин ще има възможност да избира между няколко-стотин хиляди опции. Също ще може да сменя избора си анонимно и динамично на всеки 6 месеца. В случай, че никой от стотиците хиляди потенциялни представители не удовлетворява критериите му ще може да се подготви и кандидатства за директен участник. Сам разбирате, че разликата не е динствено в това дали ще има партии или не. Може и да има партии. Просто няма да са задължително необходими. Не харесвам много идеята за камари и степени защото защото работят доста тромаво. Във варианта който си представям всички гласуват едновременно на всеки 2 месеца. Не харесвам и референдумите особено, защото традиционно качеството на референдумния вот е ниско. Мисля, че сте пропуснали това което писах в уводния пост - "програми по история, икономика и политически науки на бакалавърско ниво." Мисля че мултидисциплинарно бакалавърско ниво ще е достатъчно. Мисля, че ситуацията е малко като с яйцето и кокошката. Мисълта ми беше че икономика и политика са винаги свързани. Една от основните причини съвременните опити за демокрация да се провалят е именно в това, че икономическия модел е силно анти-демократичен. Капиталистическите корпорации са йерархични тирании или в най-добрия случай олигархии. Мисля, че това е така само в пропагандната сфера. Тази илюзия за "Checks and Balances" е необходима за да може да работи но мера, но по същество са най-обикновени, банални олигархии. Не съм убеден. Да плащаш за политическо представителство ще е по желание, както с адвокатските услуги. Предвидени са и другите два варианта. Да се въздържиш от политическо участие или да вземеш лиценз и да участваш лично. Това ще е стимулиращо за интелигенцията да участва директно и системата ще гарантира равна тежест (50/50%) на директния демократичен вот и представителния олигархичен вот. За разлика от сегашния модел където олигархичния вот винаги е 100%. Мисля че пропускате тази важна особеност. Също мисля, че платеното представителство има важен психологически ефект и ще подсили чувството за двупосочна връзка (симбиоза) между патрон и клиент. В този модел патроните ще трябва да работят усърдно за да заслужат подкрепата на клиентите си всеки 6 месеца. Клиентите ще знаят, че политическата защита изисква инвестиция. Може да се каже, че това и в момента е така в т.н. твърди партийни ядра. Просто моя подход е по-динамичен, открит и най-важното, не е единствената алтернатива за политическо представителство както в момента. Ще има вариант за директно участие с равна тежест на олигархичното. Това в най-лошия случай ще служи като коректив на олигархичната политика, в по-добрия случай ще има равна законодателна роля. И на мен този вариант ми харесва повече, но ми се струва нереалистичен от гледна точка на реалностите. Болшинството българи имат много слабо развита политическа култура. Това което предлагате изисква доста по-високо ниво. По принцип политическата култура се гради в подходяща среда с десетилетия, а понякога и с генерации. Не може да пропуснем този процес. Другото е, че вие абсолютно отрязвате път към властта на сегашната олигархия. От историята знаем, че никога привилегировани групи от населението не са отстъпвали привилегиите си без насилие. Не съм пацифист, но когато нещата опрат до насилие или гражданска война, властта винаги се поема от военни йерархични структури. Тоест точно това което не бих искал

Мисля, че тук му е мястото да копирам един пост на колегата Б. Киров от темата "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?"

Днес по случай Хелуин пускам тази дългоочаквана тема за която стана въпрос многократно в предишните дискусии - "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?", "Патроно-клиентски и патерналиски социални структури", "Популярни политически термини и понятия"; Първо искам да споделя моите впечатления от сегашната система за да е ясен подхода ми. Ако си представим системата като сложен двигател, който движи цивилизацията по магистралите на прогреса, това което го захранва с енергия е любопитната смеска от два типа гориво - пари събрани с "дарителски кампании" и гласове събрани с национални избори. От историята знаем, че опитите да се кара само с едно гориво не свършват добре. На базата на това можем да кажем, че са се оформили две добре разграничими социални групи/класи/касти. Тези на "дарителите" и на "гласуващите". Хората които се срещат с политиците на затворени врати по време на т.н. дарителски кампании никога не гласуват, а другите които гласуват не могат да си позволят дори куверта за участие в тези "елитни" дарителски мероприятия. Двете групи имат традиционно противоположни интереси произтичащи от пазара за наемна работна ръка който стои в основата на сегашния икономически модел. Дарителите са купувачи на наемен труд. Гласуващите са продавачи на наемен труд. Както при всеки друг пазар и в този продавачите имат интерес продавачите да бъдат притиснати за да продават труда си по-евтино, а продавачите имат интерес да притиснат купувачите да плащат възможно най висока цена. Тоест говорим за класически класов конфликт за който има изписани много мъдри книги. Може да гледаме на взаимоотношенията между тези две групи като на състезание, което в рамките на сегашните правила на играта трябва да продължи вечно. Както във всяка друга игра правилата (законодателството) са това което определя кой ще спечели, а не ентусиазма на участниците. Също изключително важно е участниците да вярват в справедливостта на правилата дори и когато са постоянно от страната на губещите. За да могат победителите да продължат да са такива трябва да могат да култивират тази "вяра" в губещите. Има едно добре известно, многогодишно изследване на университета Принстън което без всякакво съмнение показва, че пори сегашните правила на играта отбора на "дарителите" винаги печели а отбора на "гласуващите" винаги губи. Тоест сегашната система функционира като традиционна, банална олигархия, а приказките за демокрация, равенство и справедливост са в сферата на тази култивирана "вяра". Как става така? Ролята на "независимите" арбитри - за разлика от историческите олигархии където простолюдието е било ограничено да избира законодатели изключително и само от средите на олигархията с наивната надежда че ще бъдат "безпристрастни и справедливи", сегашната система ползва услугите на професионални посредници (народни представители) които уж трябва да балансират интересите на двата отбора. Все още в средите на "арбитрите" може да срещнем наследствени представители на олигархията, но на тях често се гледа с недоверие, а и самата олигархия има повече интерес да си служи с наемни арбитри/адвокати (за да поддържа вярата в "безпристрастност" в населението) отколкото да участва лично и директно в законодателния процес. Контрактни срещу пожелателни отношения - самите арбитри имат икономически интерес да се задържат възможно най дълго на позицията си. За да бъде това възможно те трябва да могат да създават дългогодишни контрактни взаимоотношения с дарителската класа. Инцидентите дарения по традиция се избягват защото не гарантират кариера. Това, че взаимоотношенията с дарителската класа са икономически и контрактни, а не идеологически е очевидно от факта, че едни и същи дарители даряват едновременно на политици и партии с привидно различни идеологии. Неизпълнение на договореностите означава практически край на кариерата (или здравето) на всеки арбитър/представител. В пълен контраст отношенията между гласуващи и представители по всеобща договореност са напълно пожелателни и емоционално-идеологически. В сегашната игра няма механизми (подобно на икономическите) които да гарантират изпълнение на договорености. Когато става въпрос за гласуващите всичко е обещания и надежда. Иронично е но се получава така, че дарителите издигат представители които ще изпълняват договорите най-стриктно, а гласуващите са стимулирани да легитимират "представителите" които ги лъжат най-добре. Ограничения в играта - За гласуващите има стриктни ограничения. Трябва да са граждани и имат право на един глас (на човек). За дарителите ограниченията са премахнати напълно. В САЩ поправката наречена удобно "Обединени граждани" (Citizens United 2010) практически легализира неограничените дарения дори и от външни дарители. Тотален контрол на олигархията върху мозъчните тръстове и медиите - Чрез различни организации и бизнеси дарителите твърдо са заели позицията на идеолози култивираща съгласие и направляваща законодателните процеси, а гласуващите на "публика" която може единствено да реагира. Съвсем наскоро и като по поръчка за тази тема попаднах на две клипчета в Ю-тюб в които се говори точно за това (Разбира се подобни неща онлайн има много.): The Shady Group Behind Project 2025 - Препратка How The "Deep State" Is Affecting the 2024 Election - Препратка При това положение и с тези правила на играта да говорим за демокрация и социална справедливост е меко казано наивно. За мен по-интересния въпрос е можем ли въобще да смесваме понятията "република" и "демокрация"? Целия смисъл на демокрацията е възможността (път) за директно участие на гражданството в законодателния процес (правилата на играта). Докато смисъла ре-публика е точно противоположен - гражданството да бъде лишено от възможността да участва директно и да бъде принудено да ползва услугите на "независими и справедливи" посредници. Исторически всички републики са били олигархии, а функционалните демокрации никога не са били ре-публики. Не случайно при установяването на образеца на за съвременна република в САЩ 18в. На демокрация и република се е гледало като на две принципно несъвместими идеологии и системи. Не случайно основните им конкурентни партии носят тези имена. Изглежда понятието "демократична република" е оксиморон обслужващ единствено съвременните пропагандни нужди на олигархията. Възможно ли е установяването на истинска, функционална (не наподобителска) демокрация в сегашните условия и как би изглеждала тя? Можем ли да приложим историческите си знания за успешните антични демокрации? В условията на задачата искам да спомена няколко неща за които стана въпрос в предишните теми: Изборите и гласуването сами по себе си не гарантират демократичност на властта. Демокрациите винаги са смесвали директно и представено участие в законодателната власт. "Директни" демокрации никога не са съществували, а "представителните" неизбежно водят до олигархично управление. Преди известно време слушах редовно един подкаст pitchforkeconomics.com в който водещия често завършваше интервютата с въпроса (перифразирам) "Ако сте абсолютен диктатор и имате възможност да замените сегашната система с нещо различно, как би изглеждало то?" Повечето гости се чувстваха неудобно и правеха всичко възможно да се измъкнат от директен отговор. Имам чувството, че въпроса винаги беше отправен по-скоро към аудиторията. Често съм си мислел, ако хипотетично от мен зависеше какво бих направил? Бих запазил президентската институция или нещо подобно на нея за международни дипломатически цели, но бих я лишил от всякакви законодателни функции включително бих отнел правото на вето. Бих организирал безплатни университетски курсове за всички граждани които включват сегашните програми по история, икономика и политически науки на бакалавърско ниво. Курсовете трябва да завършват с тест. На успешно преминалите да се дава 5-годишен лиценз (нещо като политическа шофьорска книжка) да гласуват анонимно и електронно от вкъщи по всички законопроекти, бюджети и висши назначения в изпълнителната власт. Всички законопроекти и гласувания трябва да стават веднъж на всеки 2 месеца (6 пъти годишно). През това време трябва да бъдат подложени на открито обсъждане. Хората които нямат интерес или възможност да изкарат курсовете и да участват директно ще имат правото да делегират анонимно гласа си на някой лицензиран директен участник и ще са длъжни да му заплащат стриктно ограничена месечна такса "представителство". Размера на таксата трябва да бъде съобразена с финансовите възможности на населението без да го натоварва. Бедните трябва да получават специални, безплатни държавни чекове с които да могат да заплащат за представителство наравно с всички други. В днешно време си представям, че месечната такса за "представителство" на един гражданин трябва да е между 20-50лв на месец. Това ще помогне част от представителите да станат "професионални". Представяните ще имат право да променят представителите си анонимно всеки 6 месеца. Всякакви други форми на финансово участие в политическия процес трябва да са забранени. Всякакви дарения и други финансови стимули трябва да се смятат за престъпление и да се наказват строго. Всеки делегиран глас ще се брои за 1, а всеки лицензиран директекттно галсуващ ще има право на няколко гласа в зависимост от общия брой на представяните граждани. Броя на делегираните и директни гласове винаги трябва да е равен. Например ако делегираните гласове (общо хората избрали "представител) в момента са 50000 и имаме 5000 лицензирани директни участници всеки директен участник в момента ще има правото на 10 лични гласа плюс броя на делегираните. Например лицензиран политически представител получил заявки за представителство от двама граждани ще има право на 12 гласа (10 лични + 2 представяни). Представител получил заявки и такси от 10 хиляди граждани ще гласува с 10010 гласа (10 лични + 10000 представяни). Тоест всички директно участващи граждани ще имат 10 пъти по-силна законодателна тежест от недиректно участващите (представяни) граждани. Смисъла е да се оцени по-добрата информираност и качество на лицензирания директен вот. Пропорцията разбира, ще се може да променя с времето в зависимост от броя на представяните и директни участници в процеса. Първите 100 представители получили най-много заявки/такси за представителство ще са длъжни да участват лично в заседанията на Парламента/Конгреса. Задълженията им ще са да подготвят и дебатират открито законопроекти, бюджети и назначения. Ще са длъжни да се откажат от други ангажименти за да могат да присъстват лично на всички заседания. Ще са длъжни да се откажат от анонимното гласуване, за да могат представяните да следят как гласуват. За да бъде всичко това възможно ще е нужно да имаме добре работеща национална система за електронно гласуване и плащане. Това ще легализира характерните за страната ни патерналиски зависимости и ще затвърди чувството за взаимни задължения между патрон и клиент. Ще стимулира законодателна активност и инициативност сред интелигенцията. Ще намали шансовете слабограмотни и безотговорни хора да участват в законодателния процес и изпълнителната власт. Като цяло очаквам да повиши качеството на управление. Също ще обезсмисли напълно партийния модел. Тази система като всяка друга ще има своите проблеми съответно постоянно трябва да се търсят решения които да ограничават ефекта им: - Възможност да се злоупотреба (корупция) с електронната система за гласуване. - Подготвителните курсове за политически лицензиране да се използват за идеологическа индоктринация. - Представителите да нарушават анонимността на представяните и да създадат системи за натиск. Тоест рекет - насилствено представителство. - Демокрация в политическата сфера ще бъде обречена ако успоредно не се демократизира икономическия модел.

Като пишем за демокрация се преситех да препоръчам лекциите на проф. Доналъд Кейгън от Иейл на които попаднах преди известно време в Ю-тюб. Научих някои нови детайли, но това което според мен ги прави особено интересни са, че предлага сравнителен анализ на класическата и съвременна представа за демокрация също някои добри контра-аргументи към традиционните критики на демокрацията, които срещам и в тази дискусия. 15. Athenian Democracy - За демокрацията става дума в края на лекцията. Може да пропуснете първите 46мин. https://www.youtube.com/watch?v=CmupK_shCBY&list=PLw4-Fp0S2dJZiUQNQ8q2W07-uRT2EXIzh&index=16 16. Athenian Democracy (cont.) - Цялата 16та лекция си струва да се чуе. https://www.youtube.com/watch?v=o0DWXr6kKPg&list=PLw4-Fp0S2dJZiUQNQ8q2W07-uRT2EXIzh&index=16 Има субтитри на български които са съвсем четливи.

Да, това е точно в десетката. Най-пресния и съществен пример за "фокус" за който се сещам е т.н. "политика на идентичност" (identity politics) за която писах в самото начало на темата. Напълно съм съгласен с това което сте написал, но мисля, че само частично обяснява нещата. Това са само най-видимите за наблюдателния зрител аспекти на фокуса и са по-забележими в съвременния модел. Както споменахте ("необходимо да убеди") процеса на убеждаване е съществената част от илюзията и се основава на по-дълбоки психологически процеси - усещане за морал, справедливост ицивилизованост. Тези усещания могат да се култивират от илюзионистите. Примера с "патрициите" е примитивен, но показателен. Друг пример - убеждението, че "богатите са по-умни" (съответно е справедливо да са богати) дори когато има очевиден елемент на привилегированост (наследственост) и икономическото развитие на такива индивиди не може да се измерва по същия начин както на хора без привилегии. При атинската демокрация фокуса е съвсем друг и в много отношения противоположен. В демократичния период атиняните са се отнасяли с недоверие към лидерството, наследствените привилегии и йерархичните структури. Благодаря за допълнението! Дълбочината на историческите ви познания е впечатляващо! Много се радвам, че в дискусията участва човек с вашата компетентност. Колегата вече предложи обширен и точен анализ на понятието демокрация, но ми се иска да допълня някои неща които биха били полезни в опитите ни за политическо моделиране. Едно от тях е връзката между "анархия" и "демокрация". Както вече беше отбелязано (Atom) думата "Архе" означава "началство", "лидерство". Идеята на класическия анархизъм отразява популярните тогава схващания, че концентрацията на власт води до трансформирането на "заслужени привилегии" в "незаслужени, наследствени привилегии" и че този процес не зависи от личните качества на лидера, и е неизбежен. Другото нещо, на което според мен не се обръща достатъчно внимание е, че тази идеология се появява именно в "архонския" период. Архонта се избира посредством избори на база на качествата на кандидата и властта му не може да се наследява. В този смисъл да превеждаме понятието като "Господар" (дар от Господ) или най-общо "Владетел" е меко казано несериозно и има смисъл само в рамките на съвременната пропаганда и дезинформация (днешната илюзия и фокус). Анархистката идея, че концентрацията на власт е нежелателна и дестабилизираща води до разбиването на архонската институция на 9 части всяка от която е независима, равноправна и се грижи за отделни аспекти на управлението. След относително кратък период атиняните осъзнават че 9те архонта имат тенденцията да функционират като картел с осъзнат общ интерес и не са в състояние да отразят справедливо интересите на цялото население. Така се стига до въпроса "Всъщност трябват ли ни архонти?" "Можем ли да се оправяме и без тях". Отговорът за атиняните е "Да" - демоса може да поеме тези функции. За това в академичните среди на класическия анархизъм и класическата демокрация много често се гледа като на две напълно свързани понятия. Анархизма е идеологията на демокрацията, а демокрацията е практическото решение (система) на тази идеология. Какви са тези анархисти които искат замяната на архонството с демокрация? В голямата си част това са "хоплити" тоест армията. До някаква степен можем да гледаме на това като на военен преврат. Това са хората в Атина с най-развито чувство за ред, висок морал и желязна дисциплина. Иронично е че днешната популярна представа за "анархизъм" се асоциира с точно обратното - липса на ред и дисциплина. Това разбира се е удобно от гледна точка на хората симпатизиращи на йерархичните структури. Предполагам трябва да се спомене че понятието "анархизъм" е преоткрито по време на френската революция и се свързва с абстрактни философски разсъждения на тема "дълбоко вкоренения в човешката психика стремеж към свобода". Класическия (практичен) и съвременния (абстрактен) анархизъм имат много малко допирни точки и според мен трябва винаги да се разграничават. Друго нещо на което ми се искаше да обърна внимание е понятието "Демос". Знаем, че населението на Атина се е деляло на 3 - роби, постоянно пребиваващи (метикос) и граждани. Няма ясна статистика за пропорциите между трите групи, но повечето историци приемат, че са били горе-долу по равно - една трета. Да си гражданин е означавало да си наследник на съосновател на полиса. Полисите започват като укрепления и се е смятало за естествено и справедливо наследниците на хората инвестирали в това укрепление да получават дивидент от него. Имали са задължения и привилегии много подобно на наследствените акционери в съвременните корпорации. Задълженията и привилегиите са се отнасяли само до мъжката част от гражданството (около половината на тази 1/3та от общото население). Съществувал е също закона, че в управлението на демоса могат да учатват само лица навършили 20г. Това е доста висок праг от гледна точка на средната продължителност на живота тогава (в Рим до колкото знам е била около 44г.) и е целяла да гарантира по-високо ниво на зрялост и чувство за отговорност. Още преди установяването на демокрацията демоса е имал активна роля (задължения) в управлението и това е рефлектирало в задължителна образователна програма за всички мъжки членове- закони, религия (морал), военно дело. В обобщение може да кажем, че управляващия демос (демокрацията) е бил съставен от 10-15% от населението (малцинство). Всичките високо образовани, мъжки наследници на съоснователите на полиса, представящи интересите на останалата част от на свободното население посредством установени в законодателството патерналиски връзки патрон-клиент (простатис-метикос). При това положение да се твърди че "демокрация" е "народовластие" е несериозно. Тогавашното разбиране за "демос" и днешното за "народ" са абсолютно различни. Отново мисля че този паралел се прави съвсем умишлено за нуждите на съвременната пропаганда, от хора враждебни към идеите на демокрацията. Защото според мен атиняните са осъзнавали, че е пак става дума за управление на малцинството, макар и доста по-разширено. Въпроса при демокрацията винаги е бил до каква степен да бъде разширена олигархията за да гарантира справедливост, но също квалификация и качество на управлението. Много често за Сократ се пише, че е бил противник на "демокрацията", но всъщност той никога не твърди, че Атина трябва да се върне към монархия или олигархия, а иска да се подобри качеството на управление на демоса (широко малцинство) посредством допълнителни изисквания за квалифицираност. Аристотел нарича подобрената форма на демокрация "полити" при която членовете на това широко малцинство трябва да заслужат правото си на участие в законодателните процеси, съответно резултата от управлението им да е "справедлив".

Е, имах си аз патриции да признаят, че са просто част от народа

Ако това е впечатлението което съм оставил е напълно неволно. Всичко свързано с човешката психология е сложно. Могат да се напишат дебели книги за всяко от тези понятия обхващащи всичките им вариации. За мен е по-интересно да обърнем внимание на принципите по които властта се оформя и функционира. С риск да съм малко скучен пак ще спомена илюзионистите. За мен по-важно е да можем да погледнем на процеса от гледната точна на илюзионистите и да опитаме да разберем как работи фокуса, отколкото да се наслаждаваме на безкрайните импровизации и вариации на илюзионистите от стараната на публиката.

"Олигархия" - означава просто власт на малцинството. Важното нещо е какъв е бил критерия за участие в това овластено малцинство. Най-примитивната форма на олигархия е "плутокрацията" при която се взима в предвид единствено икономическото положение на олигарсите. Това на пръв поглед е удобно защото опростява изборния механизъм, но игнорира други важни аспекти като например социалния престиж на определени олигарси и патерналиските им задължения (простатис-метикос). При класическата олигархия се взимат в предвид всички тези неща и изборния процес е бил доста сложен. Както споменах в предишния пост има и трети вид олигархия наричан от Аристотел "аристокрация". Идеята е била олигархията да бъде съставена само от уважавани и доказали се обществени фигури и да се игнорират напълно изискванията за наследствени привилегии и богатство. По този начин "аристокрацията" е трябвало да бъде "справедлив" вариант на традиционната олигархия и да отразява интересите на всички хора в държавата. В Атина никога не се стига до тази трета форма на олигархия, но до някаква степен намира почва за развитие в Рим. За мен връзката между атинската олигархия и римската "република" е изключително интересна защото пряко засяга сегашната система. Може да се каже, че Аристотел и идеите му са били възприемани по-сериозно в Рим отколкото в Атина. В Атина Аристотел е бил възприеман като странен чужденец (метикос) и след смъртта на Платон липсата му на популярност го принуждава да се върне в родната си държава. В интелектуалните среди на Рим е имал статут на супер-знаменитост и идеите му за "аристократична олигархия" са повлияли изключително много установяването на римската република. Самата дума ре-публика означава управление (власт) в името на народа. Тоест точно това за което Аристотел пише. Идеята, че властта трябва да бъде съставена от уважавани общественици без оглед на привилегии и финансово състояние не добива популярност в Рим. Вместо това римляните решават да трансформират членовете на традиционната олигархия в "аристократи". Тоест "аристократизма" не заменя изискванията за наследствени привилегии и богатство а е в добавка към тях. Тази "аристократичност" се постига по три основни начина: Единия е разширеното използване на патерналиски структури. В Атина взаимоотношенията между простатис и метикос касаят само сегмент от обществото. В Рим отношенията между патрон и клиент практически обхващат цялото свободно население. За това съществено помага традиционната роля на "патриция". Става въпрос за пикантна комбинация от илюзия и прагматизъм. Смятало се е, че патрициите имат божествена кръв, защото някой далечен игрив пра-пра-пра дядо или някоя немирна пра-пра-пра баба на младини са имали сексуален контакт с божество. Съответно са полу-богове и роднини с боговете. За всеки патриций (фамилия) се е знаело точно от кой бог произлиза. Високия им социален статут се е обяснявал с това, че боговете натискат везните на късмета в тяхна полза и ги защитават от враговете им. Нещо като "супер-връзки". Съответно за всеки обикновен човек е било изключително "изгодно" и "прагматично" да служи на патриций защото така божествените връзки ще го огреят и него/нея. Другия е да се обърне по-сериозно внимание на образованието на всички мъжки членове на олигархията. Това съществува и в Атина, но в Рим достига до нови висини за да подкрепи тази важна патерналиска роля на олигархията. Третия е широката употреба на изборни механизми. Политическото устройство на римската република е доста по-усложнено. На свободното население се предлага правото да избира кои членове на олигархията да заемат голям брой политически постове. По този начин от една страна се измерват броя на клиентите, от друга се придава легитимност на олигархията и чувството за "заслуги" и "справедливост". В този ред на мисли предполагам можем да кажем, че римската република е усъвършенстван вариант на атинската олигархия с добавени елементи на сакралност, патернализъм и представителност.

Това е така защото предпочитате да използвате единствено дефиницията за "сакрален монарх" и сте склонен да игнорирате всички останали форми на монархия (единовластие). Не казвам, че трябва да приемете оригиналната дефиниция. Просто е въпрос на лични предпочитания. Именно за това писах, че харесвам повече елинските термини. Защото имат откровен аналитичен подход. Атиняните са се интересували много слабо от това кой за какво се провъзгласява. За тях важното нещо е било как работи властовия механизъм. Трудно ми е да си представя един грамотен атинянин да би възприел Август като нещо различно от монарх. Според мен много правилно отбелязвате, че има връзка между него и президентската институция.

Виждам, че съм пропуснал да допълня: "Президент" - можем ли да наричаме някой президенти "монарси" при положение, че държат в ръцете си повече инструменти за еднолично налагане на политически решения от някои исторически монарси?

Впечатлен съм от нивото ви на знания и доброто разбиране на процесите! Изводите които аз вадя от написаното дотук са че: - Гласуването само по себе си не е уникална характеристика на демокрацията и не гарантира демократичност. - "Демос" не означава "народ" и "демокрация" не означава "народовластие". - Архон/Архонт не означава задължително монарх (единовластник). Още по-малко "господар" съответно анти-архонство (анархизъм) не означава "без господари". - Основния политически конфликт тогава както и сега е между поддръжниците на три системи - монархия, олигархия и демокрация. - Политическата система на Атина започва с монархия и законодателство много напомнящо на феодализма, минава през фаза на олигархия и завършва с демокрация. Процесите са почти идентични с това което се случва в по-новата история. Според мен съвременното разбиране на думата "народ" е "хора". По същия начин е "people" в английския. Това е и начина по който аз предпочитам да използвам думата. Искам да допълня написаното от колегата с няколко неща, едно от които е монархията. Думата означава просто "единовластие", или власт в ръцете на един човек. Много харесвам опростеността и яснотата на елинските понятия. За разлика от римските "в името на народа" (ре-публика) или "първи гражданин" (по същество император). Елините са различавали няколко вида монарси. "Басилеус" (Василевс) за случаите когато има пълно сливане между политическа власт и религия. От там идва съвременната дума "базилика". Термина който аз предпочитам да използвам за този вид монархия е "сакрална монархия". Другия е "Анакс" (архаичната форма е "уанакс") и се използва за монарси (единовластници) при които политическите и религиозни институции са напълно разделени. От там идва съвременната дума "анексиране". Термина който аз предпочитам да използвам е "секуларна монархия". Титлата "Архон" е по-особена защото първоначално се използва в смисъла на "монарх" но в последствие деградира във второстепенна институция от изпълнителната власт с по-ограничени правомощия от съвременните президенти в президентските републики. "Тиран/тиранин" - важно нещо на което трябва да се обърне внимание касаеща класификацията на Аристотел е концепцията за справедливост. За Аристотел "справедлива" власт е властта която отразява интересите на всички хора (със задължителни компромиси) в държавата. А "несправедлива" е властта която отразява единствено интересите на овластените. По тази логика Аристотел предлага по два варианта за единовластие, два варианта за власт на малцинството и два варианта за власт с голямо гражданско участие. Съответно термина за несправедлива монархия е "тирания". "Дктатор" - както стана ясно в предишните теми термина е римски и се отнася за избран посредством гласуване единовластник (монарх) който трябва да замени временно и със строго ограничен (кратък) мандат властта на олигархията в случай на национална криза. Това е начина по който аз предпочитам да използвам понятието. "Автократ" - Начина по който аз го използвам е за пожизнен, ненаследствен монарх (единовластник) с абсолютна власт. Сталин е добър пример. Според мен самото понятие "единовластие" не е особено ясно защото исторически много често границите между монархия и олигархия са размити и преминават плавно една в друга. В заключение може да се каже че монархиите могат да са сакрални или секуларни, временни или пожизнени, наследствени (по привилегии) и ненаследствени (по заслуги). Съвременните монарси които на български традиционно наричаме "крале" или "князе" могат да бъдат сакрални, секуларни а в последно време и напълно безвластни, само с церемониални функции. Титлата "Цар" произлиза от Цезар (Кесар) и има смисъл на император. Съответно трябва да се използва по-внимателно. Като стана дума за привилегии и заслуги мисля, че тук е мястото да споменем още едно понятие - "Аристокрация". Аристотел го използва като обратното на плутокрация и наследствени привилегии. Идеята му е била, че в традиционната олигархиря трябва да бъдат допуснати важни обществени фигури (аристократи) които нямат наследствени привилегии и богатство. Тоест съвременната употреба на "аристократ" е в пълна противоположност на оригиналната. Това което Аристотел нарича "аристокрация" в днешно време наричаме "Меритокрация". Друго интересно нещо на което ми се струва, че трябва да обърнем внимание, защото има връзка с темата за "патернализъм". Това социално явление е неизбежна част от законодателството на всички атински и римски политически системи включително и демокрацията и сякаш не се влияе от системната еволюция. Доколко знам в Атина през цялата и история постоянно пребиваващите в държавата наричани "метикос" са били длъжни по закон да изберат патрон/покровител наричан "простатис" и да го декларират в държавен регистър. В противен случай пребиващия се е смятал за избягал роб и е бил продаван на търг, а парите от продажбата са отивали в държавната хазна. Връзката между партон и клиент е била съвсем официална, предавала се е от генерация на генерация и е имала не само финансови но и дълбоки социални измерения. Преди да разгледам демокрацията ми се искаше да напиша някои неща за олигархията но това ще трябва да стане в друг ден.

Да това е идеята. Струва ми се че, това ще улесни задачата защото вариантите ще са по-малко (или понякога само един). Също ще ни помогне да проследим и осмислим еволюцията.