Storen

Там е работата, че втория вариант не е особено прагматичен. Вече споменах един от проблемите, но има и други. Съвременните дефиниции са силно замърсени от пропаганда и дезинформация. Да приемем една от тези дефиниции на доверие и за удобство означава да базираме мисловния си процес на лъжа. Друг проблем е сегментираността за която стана въпрос. Такава дефиниция ще работи само в един пропаганден балон. Дефиницията ще е неприемлива за другите и разговора с хора вън от този балон ще е невъзможен. Ако не може да служи за отворен диалог рискуваме всичко казано/написано да е безсмислено и безполезно. Има и един трети много основен проблем. Политиката, колкото и сложна да изглежда на пръв поглед, винаги е опирала до нещо много семпло и първично - как една малка група примати да убеди огромната маса от примати, че бананите (икономическите натрупвания) им принадлежат по право дори когато не могат да ги консумират, а всички останали трябва да се задоволяват с парченца и обелки. Това съществува само при хомо сапиенс и е благодарение на възможността за абстрактно мислене. Всички религии и идеологии са по същество илюзии и съществуват за тази цел. За да работи тази схема трябва да има "илюзионисти" (тези които имат поглед от вътре на нещата и разбират принципите на фокуса) и "публика" която консумира спектакъла с ограничен поглед и гледна точка внимателно подбрани от институциите и медиите. Когато илюзията се пропука и стане ясно как работи номера приматите от публиката изяждат приматите-илюзионисти, а бананите служат за гарнитура. Това е което общо наричаме "революции" и след това всичко се започва отново най-често от оцелелите илюзионисти, но с някакъв нов трик. За това винаги е имало два подхода към политиката. Единия е аналитичен и е това което наричаме "политическа наука". Другия е "зрителски" и стаден. Хората които се интересуват от политически науки са два вида. Едните (най-често децата на "елита") ги изучават за да могат да заемат ръководни и контролни позиции в обществото. Другите (такива като мен) защото не искат да бъдат ръководени и контролирани, а това може да е възможно само ако човек разбира принципите на илюзията. Това, че в политическите науки се обръща внимание на исторически процеси и еволюция на понятията не е случайно. Също така не е случайно, че дефинициите които се използват в политическите науки се различават съществено от уличните. Една от основните причини да харесвам демокрацията въпреки всичките и недостатъци е, че не се нуждае от илюзии и илюзионисти. Когато е съществувала в работещ вид винаги е била максимално открита и основана на осъзнат прагматизъм. Също гледам на изучаването на политически науки и съответно оформянето на политическа култура като задължително условие, ако говорим сериозно за преход към функционална демокрация.

Винаги когато се появяват нови политически понятия това става за да се избегне многословност и да се улесни диалога. Разбира се презумпцията е, че участниците споделят общо разбиране за значението им. Това винаги е било проблем, но в днешно време се стига до крайности. Мисля, че новия медиен формат, станал възможен и наложен от Интернет, има връзка с това. За първи път в човешката история хората имат толкова лесен достъп до огромно количество информация. Навигацията в тази сложна информационна среда става проблематична и се наблюдават тенденции оформящи множество малки затворени кръгове (балони) от хора споделящи общи възгледи, дори крайни. Това е златна среда за демагогия и пропаганда. Организациите специализиращи в тези неща (различни неправителствени организации и мозъчни тръстове притежавани от управляващата олигархия) се адаптираха бързо и използват тази сегментираност за по-добър контрол върху мисловните процеси на населението. Хората разсъждават с думи и контрол върху значението на думите винаги е означавало контрол върху мисленето. Стига се до такива метаморфози в популярно приетите значения на политическите понятия от различните пропагандни "балони", че стават напълно неизползваеми в един по-отворен диалог. За пример могат да се дадат понятията "либерален" и "неолиберален". Оригиналното значение на "либерален" се свързва с множество реакционни, анти-феодални идеи кулминирали в 18в. А "неолиберален" с чикагската икономическа школа представяна от Милтън Фрийдмън намерила отражение в популярната консервативна политика на лидери като Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, и е в основата на идеи като "trickle-down economics" (не съм сигурен как се превежда) които ръководят политиката им. Неолиберализма се появява като реакция на най-висшите олигархични кръгове срещу кейнсианството (Джон Мейнард Кейнс) и популярните социални реформи на Франклин Роузевелт. Икономическата стагнация на капитализма през 70те обикновено се обяснява с макроикономически грешки свързани с кейнсианството. Тази криза отваря възможността висшите олигархични и плутократски кръгове да търсят възможности за реваншизъм и ограничаване на социални програми и институции представящи широк обществен интерес. Това кулминира в международни търговски споразумения стоящи над законодателството на суветените държави (оттам наричани "свободни") и са в основата на това което наричаме "глобализъм". Допълнително това води до трансформацията на институции като Световната Банка и МВФ в двигатели на неолиберална политика. А във вътрешен план води до невиждана концентрация на богатство в малка група хора и стагнация или регрес на икономическото състояние на обикновените граждани. На свой ред неолиберализма предизвиква серия от международна икономическа кризи - препратка. В днешно време идеологията на неолиберализма е до голяма степен дискредитирана и това води до опасност от политически санкции за висшите олигархични кръгове стоящи в основата и. За да избегнат негативни последствия същите кръгове инвестираха невиждани по размер ресурси в дезинформация и пропаганда абсолютно заменяща оригиналното значение на понятието и акцентираща върху т.н. "политика на идентичност" - расизъм, сексизъм, ЛГБТ, абортно законодателство, закони за притежание на лично оръжие и т.н. Внимателно подбрани социални теми които не засягат икономическите и властови интереси на олигархичните елити, но отклоняват общественото внимание от провала на идеологията им. Всички големи медийни централи (в днешно време притежавани от едни и същи инвестиционни организации) изведнъж започнаха да използват термините "либерален" и "неолиберален" взаимно заменяемо и популярната представа за значението им започна да се свързва изключително с "политика на идентичност" което разбира се няма нищо общо с оригиналното им значение. Това е и всичко което средния американец или българин знае. Понеже политическите централи притежавани от олигархията бързо и удобно си разделиха ролите на "доброто и лошото ченге" ставаме свидетели на истерични макартистки идиотщини от типа на това - понеже "демократите" са "неолиберали", защото поддържат "ЛГБТ", са съответно, "комунисти", "неокомунисти", "троцкисти" и какво ли не... В рамките на тази пропагандна кампания чувам добре известни и високо образовани обществени фигури, за които съм сигурен, че чудесно разбират какво правят, да повтарят до отмаляване тези безсмислици. Разбира се "неолиберализма" е само един пример. Идеологията за съвременен обществен контрол е предефинирала в някаква степен всички популярни политически термини и понятия. Това не е ново явление и много от понятията са еволюирали по политическа необходимост през различни исторически периоди. Тази еволюция е дървовидна със стотици разклонения много от които са несъвместими като значение. Това прави употребата на такива понятия в днешно време изключително сложна. При това положение хора които не искат просто да следват пропагандни директиви, а да формират лично мнение посредством отворен диалог имат три възможности: Да се откажат напълно от употребата им и така да рискуват да се изгубят в многословност. Някак си да игнорират идеологическите си различия и да приемат работната дефиниция на едно от съвременните разклонения (струва ми се невъзможно). Или да се фокусират върху оригиналната, често антична, употреба и обстоятелствата наложили появата на понятието. Този трети подход според мен е единствения които има някакъв шанс за успех. Разбира се и той е изключително сложен. Много от съвременните понятия в активна употреба идват от две различни антични цивилизации - Атина и Рим. Римляните със сигурност са повлияни от Атина и има много сходства, но не и пълно припокриване. Отделно най-известните писмени източници отразяват идеологическите преференции на авторите. Често тези преференции са били непопулярни по времето когато са писани. Би било груба грешка да възприемаме тези текстове като канонични. Например знаем, че Сократ е бил екзекутиран заради политическите си убеждения, които явно не са били достатъчно популярни. А Аристотел, автора на "Политика", е трябвало да бяга от Атина притеснен, че атинианите неоценяват идеите му и може да свърши като Сократ. В тази тема мисля да предложа за обсъждане понятия като "монархия", "република", "анархизъм", демокрация и др. с надеждата, че ще можем да стигнем до някакво ниво на съгласие за значението им и съответно възможността да ги използваме в по-нататъшни дискусии.

Всъщност не държа, радвам се че уточнихме значенията. Аргумента ви в подкрепа на тази корекция беше отличен. Също така съм съгласен с вас, че между "патрон" и "меценат" има важна връзка. "Патрон" има по-общо значение и е по-близо до това което имах в предвид. Исках да изчакам малко за да видя дали няма да има други предложения преди да помоля г-н Теодосиев са промени заглавието. Помолих го също да добави кратка бележка от мен в първия уводен пост: "Бележка от Storen: В процеса на дискусията "Б. Киров" и "Втори след княза" предложиха термина "Меценато-клиентски" да бъде заменен с "Патерналиски" и "Патроно-клиентски" тъй като съответстват по-добре на съдържанието. Искам да им благодаря за предложените корекции и също да благодаря на администратора на клуба Р. Теодосиев, за това че добави тази бележка и редактира заглавието на темата в съответствие с тези корекции."

Идеята не е да класифицираме и картотекираме всички модерни интерпретации а да постигнем някакво основно ниво на разбирателство относно значението им. За мен това е важна стъпка за да можем да преминем към по-радикални разговори. Отделно аз се надявам да науча нови неща в процеса. Разбирам, че това упражнение може да не е интересно за всички и се отнасям с уважение към избора им да участват или не.

Вече отговорих на този въпрос: Мисля, че такъв разговор ще е непродуктивен преди да сме постигнали някакво ниво на съгласие по отношение на терминологията. Като предварителна стъпка мисля, че трябва да отворим отделна тема касаеща популярни политически понятия като - монархия, република, олигархия, демокрация и т.н. Това ще изисква доста обширен встъпителен пост в който да обясня подхода си. Надявам се да намеря време в следващите 10тина дена.

Да, ще отнеме време. Все си мисля, че някакъв нов подход съобразен с днешните български реалности ще има по-добър шанс. Просто не трябва да гледаме догматично на сегашната система като на нещо окончателно, а като на работен проект. И да се опитаме да се влияем по-малко отвън.

Така е. Това е дълъг процес в който Запада е много по-напред от нас. За тях сегашния модел на либерална парламентарна република е естествен и еволюционен. За нас е копиран и привнесен в развита форма неотговаряща на манталитета на по-голямата част от населението. Отделно либерализма е доста остаряла идеология и има своите проблеми. Като цяло мисля, че ни трябва по-различен подход.

Мисля, че не сте прочели внимателно предишния ми пост. Не се налага да възразявате. Нали аз самият писах "В този смисъл сте напълно прав, че е нередно меценат и патрон да се използват като синоними" Отделно писах "Харесват ми и двете корекции които бяха предложени. Патроно-клиетилизъм е описателно за страните в процеса. Патернализъм е описателно за принципа на процеса. Струва ми се, че и двете понятия могат да се използват паралелно в един и същи контекст, защото не си пречат, а се допълват." Двете понятия (корекции на меценато-клиентелизъм предложени от вас и Б. Киров) за които става дума са Патроно-клиетилизъм и Патернализъм и не твърдя че са синоними В тези отношения не става въпрос паразитизъм, а за взаимно изгодни взаимоотношения - служба срещу закрила.

Наистина интересно. Излиза, че думата "меценат" произлиза от името на известен римски политик - Gaius Cilnius Maecenas. Да се твърди обаче, че "поръчките са свързани само с изкуство" ми се струва малко крайно и неправилно. Особено като се имат в предвид примерите посочени в препратката с фамилиите Медичи (за която писах по-горе) и Ротшилд. Тоест говорим само за "върха на айсберга", "черешката на тортата", "опаковката на шоколада". В такъв случай можем да кажем, че меценат е патрон търсещ разширено социално влияние посредством подпомагане на изкуствата. Разбира се не всеки патрон има интерес и необходимост от това. В този смисъл сте напълно прав, че е нередно меценат и патрон да се използват като синоними. Думата "патрон" има доста по-общо значение и е по-подходяща за това за което говорим. Харесват ми и двете корекции които бяха предложени. Патроно-клиетилизъм е описателно за страните в процеса. Патернализъм е описателно за принципа на процеса. Струва ми се, че и двете понятия могат да се използват паралелно в един и същи контекст, защото не си пречат, а се допълват. Ако оставим настрана лингвистиката, това на което исках да обърна основно внимание е, че либерализма от 18в е враждебен на патернализма и патроно-клиентилизма и търси замяната им с индивидуализъм (политически егоизъм), автономия и универсалните принципи на пазарните взаимоотношения. Съответно шаблонното прилагане на западните политически модели произлезли от идеологията на либерализма в общества с подчертано патерналистки характеристики е неефективно и води до проблеми.

До голяма степен съм съгласен с позицията ви. Меценат и патрон са чуждици в българския дошли от различни езици, но припокриващи се в дефиницията в голяма степен. Бързо търсене в Гугъл на "patron definition" дава това - a person who gives financial or other support to a person, organization, cause, or activity. "a celebrated patron of the arts" В директен превод патрон е човек който предоставя финансова или друг вид подкрепа на личност, организация, кауза или дейност. Пример: "Известен patron на изкуствата". За мен по-естествено е да използвам думата патрон вместо меценат защото за мен английския е втори език и го знам относително добре. От друга страна когато пиша на български правя усиля да се въздържам от употребата на английски чуждици като някакъв вид хигиена. Освен това имах впечатлението, че "меценат" е далеч по-популярна чуждица в българския. За това реших да я предложа въпреки, че аз гледам на двете думи като на синоними. За "връзкарството" сте до голяма степен прав. Мисля, че е разновидност на "патернализма" продиктувана от преселването на големи маси от населението от селата към града в по-новата история и отслабване (заменяне) на традиционните роднински връзки. От това което съм виждал йерархичността е запазен до голяма степен. Но сте прав, че при вързкарството както и при патернализма понякога има хоризонтални, равностойни отношения. Мисля обаче, че напълно равностойните отношения са по-скоро изключение.

Открай време мисля за това и постоянно променям позицията си. Обаче преди да запретнем ръкави и да се впуснем в политическо моделиране (сигурен съм, че ще е забавно) мисля, че е задължително да направим опит да приравним разбиранията за термините които ще трябва използваме в процеса. Това е задължителна стъпка за да може да сме полезни един на друг. Сигурно ще трябва да отворим предварителна тема касаеща популярните политически понятия.

Този път по-различното е, че от вън (Запада) ни натискат да запазим сегашния модел за да се запази идеологическата хомогенност на по-големия имперски проект. Ако тръгнем да експериментираме свободно с политически модели е сигурно, че ще ни санкционират. От друга страна "демокрацията" е важна част от пропагандния им жаргон и това може да се използва за премерени стъпки в тази посока. Национализма може да съществува в капиталистическа среда и извън нея. С отслабването на монархиите предаността към монарха се компенсира с по-осезаемо чувство на преданост към нацията. Напълно сте прав, че има конфликт между национализма и идеята за универсалността на свободните пазари. В това се коренят съвременните проблеми на имперския център. Както споменах по-горе Адам Смит е писал за либерализма надълго и широко. Любопитен факт е, че е бил убеден монархист и не е виждал никакъв конфликт между двете. Просто е смятал, че ролята на монарха и аристокрация трябва да е по-различна - да осигурява моралната рамка без която либерализма не може да функционира (Теория на моралните сантименти). Също важно е да се разбере позицията на така наречената "Чикагска школа" и основния и говорител - Милтън Фрийдмън. В политическия жаргон тази идеология се нарича "неолиберализъм" или Рейгъномика. Също е хубаво да се прочете критичен анализ. Най-смисленото нещо което аз съм чел е "Кратка история на неолиберализма" от Дейвид Харви.

Благодаря за подсказването. Думата paternalistic е доста популярна в английския, но ако трябва да си призная не знаех, че се използва в българския като чуждица. Не съм сигурен, че смисъла и отговаря точно на социалните структури за които стана дума защото са много по-сложни и разклонени. Но ми харесва, че е по-кратка. Мисълта ми беше, че патернализма е несъвместим с идеите на либерализма и произлезлите от него републики. В крайна сметка това е целия смисъл на либералните революции - отношенията между господар и подупечен да бъдат напълно заменени със свободно пазарно договаряне. Двата основни пазара стоящи в основата на капитализма, пазара за наемна работна ръка и стоковата борса, както и отказа от меркантилна икономика и замяната и със свободна международна търговия са производни от либералната идеология. Може да кажем, че на Запад прехода от патернализъм към пазарност е до голяма степен успешен и отразен в манталитета на хората там. Ако приемем, че патернализма е дълбоко вкоренен в мисленето на българите и е неизбежен няма как шаблонно наложената по западен образец либерална парламентарна република да не бъде фарс. Разбира се, че ще е фарс и съществуването и в най-добрия случай ще е само наподобителско. И през два месеца да започнем да гласуваме в рамките на сегашния модел резултатите ще са винаги едни и същи. Политическата организация базирана на патерналистка психология винаги ще има най-широка подкрепа сред населението. Дори един ден Борисов и ГЕРБ да трябва да слязат от политическата сцена (това е неизбежно) политическата формация която ще ги наследи ще трябва да има много сходни характеристики за да може да бъде успешна и стабилна. Тоест не може да се надяваме на политически и идеологически прогрес ако оставим сегашната система непроменена и просто ходим по-редовно на избори. Съгласен съм, че патернализма в България не може да бъде разбит. Може единствено да бъде заобиколен с внимателна политическа навигация. За това мисля, че ни трябва различна политическа система адаптирана към българските реалности и предоставяща достатъчно пространство за съществуващите патерналистки социални структури. Само по този начин ще може да заменим феномена ГЕРБ без да го копираме и да излезем от политическата стагнация. Външен натиск и чужди идеологии само ще създадат допълнителни условия за патернализъм. Мисля, че решението е някаква форма на функционална демокрация с български патерналистки характеристики. Ще го обясня в отделна тема. Да, това е така, но става въпрос за нещо по-различно. Либералната капиталистическа идеология се базира на дълбоко осъзнат индивидуализъм и вяра в универсалната роля на пазарите които трябва да заменят старите социални зависимости. Другото интересно нещо е кога и при какви обстоятелствата патернализма взима превес над официалната държавна пазарна идеология. Да, знам. Веднага се сещам за Медичите като най-известните меценати на ренесансовото изкуство и вероятно най-големия културен подем от последните няколко века. Ако обаче погледнем възхода на Медичите в днешно време бихме ги определили като "организирана престъпност". Отделно меценатството им на изкуства е служило важна политическа роля и е трябвало да компенсира липсата на аристократичен произход. Във феодална среда е било много трудно да убедиш хората, че трябва да следват политически лидер ако той не е наследствен аристократ и съответно сакрален/божествен. Също на всички хора на изкуствата се е гледало като на "докоснати от Бог". Медичите са култивирали ренесансовия си двор от артисти и учени по политическа необходимост. Разбира се също са имали огромна мрежа от подупечни "хранени" хора които са служили като политическия мускул на организацията. Искам да кажа, че нещата са свързани.

Отварям тази тема като разклонение на темата "Бъдещето на България - република или диктатура/монархия?" където стана въпрос за историческото влияние на меценатско-клиентелския социален модел върху манталитета на съвременните българи. Първо искам да кажа, че не съм влюбен в термина "меценатско-клиентелски". Просто не мога да измисля по-добър. Значението което аз влагам е най-близко до това което на английски е lord/master и vasal/tenant/servant. Буквалните преводи на тези думи на български обаче не отговарят напълно на значението им на английски. Става въпрос за по-голяма социална структура която се базира на традиционните взаимоотношения в семейната единица. Най-важните характеристики на тези взаимоотношения са, че не са "пазарни", нито пък "свободни". Често са скрепени от силното чувство за взаимна принадлежност или понякога формални клетвени церемонии. Хората с "леви" убеждения често гледат на тях като на еднопосочни и експлоататорски, но всъщност става въпрос за двустранен и взаимно изгоден социален договор. Принципа е прост и интуитивен - момчето е "господар" на кучето и очаква от него подчинение. Обществото пък очаква момчето да се грижи за кучето. Бащата е господар на момчето. Очаква подчинение/съдействие и предлага грижа и защита дори когато една от страните е губеща от пазарна/бизнес гледна точка. В случай, че бащата експлоатира сина си и неглижира задълженията това се възприема като грубо нарушение на социалните норми и обществото би го санкционирало. По същия начин старейшината на семейството очаква подчинение от бащата и предлага защита. Лидера на клана очаква подчинение от старейшината и предлага защита. Барона очаква и предлага същото на клана. Каунта/маркиза има същите отношения с барона, а той на своя страна с краля. Той пък с императора който в крайна сметка има същите отношения с Бог. Единствено Бог изпълнява само една от социалните роли. Това създава примитивна но изключително стабилна (от там просперираща) йерархична социална структура. Това е интегрирано най-добре в законодателството при феодализма, но този тип структура е документирана още в античните общества. Също стои в основата на европейските ренесансови републики след феодализма. В древна Атина дори в демократичния си период е имало закони всеки постоянно пребиваващ да декларира попечителя/мецената си в държавен регистър. Попечителя/мецената е бил длъжен по закон да осигури социалната стабилност на клиента си и да го защитава пред властите и в съда. В днешно време тази социална структура е най-добре представена в средите на организираната престъпност. Членовете на престъпните организации нямат свободни договорни отношения и не могат да преминат към някой от конкурентните кланове просто защото предлагат повече дни платена отпуска или по-добра стоматологична застраховка. Наскоро гледах един документален филм за гангстерските кланове на Ню Йорк още от основаването му. Интересно, че акцента беше върху необходимостта и целесъобразността на тези кланове. Аргумента е, че когато централната официална власт абдикира от задълженията си или въпросната власт не е убедително приета от населението се създава социален вакум. Този вакум не може да бъде основата на свободни пазарни отношения и справедливи институции, а неизбежно и по естествен начин се запълва от примитивни "меценато-клиентски" структури. Те създават някакъв ред и свой автономни, правосъдни структури и норми на социално поведение. Дори когато става въпрос за силово управление и брутални методи на правораздаване обществото е склонно да ги поддържа и дори да се гордее с тях. Преди време бях разговарял с една "мутра" за тези неща. Човека искрено вярваше, че престъпната организация към която принадлежи е справедлива, социално отговорна и патриотична. Ако погледнем исторически е лесно да се забележи, че подобни структури се появяват при недостатъчност на централната власт или конфликт с нея. Не рядко се трансформират в сепаратистка или революционна дейност. Наскоро четох някакви неща за района на баските в Испания където стават подобни неща и недоверието към всякаква централна власт е попило дълбоко в културата им. Мислех си за паралелите с отоманската окупация на България и отражението и върху националния манталитет. По времето на последвалия монархически период този манталитет на локална зависимост и социални йерархии се запазват до голяма степен. Отделно монархията е наложена под външен натиск и няма тази дълбока връзка с населението, както при някои други многовековни европейски монархии. При болшевишкия социализъм който пак беше наложен на сила също нямаше хомогенно сливане между народ и управленски структури. Болшевишката идея, че ролята на комунистическата партия е да "тика народа с железен юмрук към щастието" не създаваше условия за доверие. А и самата партия БКП не беше еволюционно-идеологическа и патриотична, а изцяло подчинена на външен център и с мениджърки функции. В тази среда не можеше да става въпрос за либерални пазарни отношения, а всичко се базираше на личен кръг "връзки" и зависимости. Най-важните неща в живота бяха дали имаш човек на правилното място и дали си позициониран социално, така че да стимулираш и създаваш тези връзки. Може да кажем, че либералната, анти-феодална революция в съзнанието описана от Адам Смит (нарочен за бащата на капитализма) в "Богатството на народите" не намира добри условия в България. Идеята, че тези йерархични социални структури трябва да бъдат заменени от свободни пазарни отношения. "Господарите" трябва да бъдат освободени от всякакви задължения към хората които доскоро са били зависими от тях. А хората трябва да предлагат труда си свободно без зависимости на "пазар за наемна работна ръка". Смята се, че либералната революция започва в Англия, но се развива в максимална степен в Съединените Щати защото там идеята за свободни пазарни отношения се смесва с желанието за пълна автономност на само в личен план но в международен (войната за независимост). В България социалистическата мениджърска класа със своите локални йерархични структури се трансформира в собственическа. В несигурните години на "Прехода" тези мецанато-клиентски зависимости се оформиха в множество конкурентни структури, които от своя страна станаха основата сегашния олигархичен модел. Той е част от светогледа и съзнанието на българите. Мисля, че успеха на феномена "Борисов" може да бъде обяснен по този начин. Човек без ясна идеология, но дълбоко интегриран във всички икономически и властови структури - бившото БКП, силови групировки, нови пари, изпълнител на имперски директиви. Народа намира опора и чувството за стабилност в имиджа на "голям човек" с много връзки, "началник", "чорбаджия", "батка" или "бащица". Някой който ще се погрижи за тях и ще ги "оправи". Силен, стабилен бос към чиито структури е изгодно да се прикачим. Външния му вид (мощен, леко брадясал, понякога по анцуг или костюм) и всичките му театралности (рязане на лентички и мъжки пози) са в подкрепа на този имидж. Борисов чудесно разбира, че стабилността на властта му зависи от това да се разширят максимално икономическите зависимости между организацията и поддръжниците му. Безкрайни вериги от "свой хора" на държавни заплати или близки фирми усвояващи държавни програми. В тази специфична за страната ни социална среда всякакви идеи за независими, индивидуалистични пазарни отношения, стоящи в основата на съвременната либерална (капиталистическа) парламентарна република, звучат кухо и смешно. Когато тези меценато-клиентелски структури избият в някакви очевидни престъпления или насилие българите се вайкат и говорят за корупция, но за мен по интересни са тихите нормални прояви на този социален модел. Ще разкажа няколко случки от личния си живот и ще ги съпоставя с манталитета на американците, които са най-чистия пример за либерална капиталистическа култура. Сигурно случките ще ви прозвучат банални и скучни, но именно това ги прави интересни. Преди време аз и съпругата ми трябваше да отидем до общината. До главния вход на общината има малка стаичка "рецепция" с големи стъклени прозорци от всички страни в която никой не иска да работи. Съответно стои празна и е облепена с всевъзможни бележки и инструкции. Една от бележките обясняваше, че за информация трябва да се иде до кабинета в дъното на коридора. Пред кабинета се беше образувала опашка на която се наредихме и ние. Минаха 15тина минути и ни направи впечатление, че никой не влиза или излиза. Погледнах работното време на вратата и всичко беше наред. Попитах чакащите дали има някой вътре. Отговориха ми "Бай Иван пуши на двора". През стъклената задна врата се виждаше двора и един сух старец който седеше на ръба на една саксия, гледаше строго и пушеше. По някое време дойде и направи остра забележка на чакащите, че от тях не може да си влезе в кабинета. Аз го попитах дали в работно време не трябва да е от обратната страна на вратата? За моя изненада той не каза нищо, само ме изгледа от главата до петите и влезе. Забелязах, че цялата опашка се беше отдръпнала от мен и жена ми на две крачки за да е ясно, че не са с нас. След няколко минути един любезен господин се доближи до нас и тихичко ни каза "Бай Иван е бивш началник от милицията и е баща на еди-кой си общински съветник." Предполагам смяташе, че ако знаех чии човек е Бай Иван нямаше да задавам такъв въпрос. Не мога да си представя дори за момент това да се случи в САЩ с тамошния манталитет. Друга случка - по странно стечение на обстоятелствата бях поканен на среща на български интелектуалци - хора на изкуството и учени. Беше интересно защото се срещаха за първи път и не се познаваха. Първия час мина в това всеки да обясни кого познава в държавните структури. Това ставаше с леки вмятания и намеци уж докато говорят за нещо друго. Лекотата с която се обменяше информация за "връзките" приличаше на добре репетиран танц. Чак когато се успокоиха, че знаят кой на кого е човек започнаха да се делят на групички и да говорят за нещо друго. Вече се беше установила йерархия - едни се надуваха, други се подмазваха. Никога не съм забелязвал такова социално поведение сред американци при първа среща. Наскоро трябваше да се срещам за пръв път с един относително известен български предприемач и медийна фигура да говорим по работа. Съвсем директно ми каза колко "големи" хора познава, което явно трябваше да ме впечатли, ако случайно не знам кой е той. Даже ми обясни, че жена му е още по-високо позиционирана и от него. Като усети, че не се интересувам особено от всичко това разговора за самата сделка отне по-малко от 2 минути и се провали. Имал съм много подобни разговори по работа с американци и никога не протичат по този начин. Един познат с университетско образование и добра специалност беше принуден от обстоятелствата да напусне родния си град и да живее в среда далече от всякакви установени социални връзки. Човека беше постоянно в депресия. Не можеше да се се впише в равноправните пазарни отношения. Все се опитваше нещо да "шушка" с някого, да изкопчи някаква вътрешна информация, да се присламчи към някого от когото очакваше, че ще има полза. Цялата му енергия отиваше в това вместо да си седне на задника и да си подготви проектите за да кандидатства наравно с всички. Разправяше ми как "маминка и татинко" преди го уредили за това и онова. Как в родния си град завъртял едни "далаверки" с "приятелчета и роднинки". В крайна сметка не можа да свикне с новата среда и леко откачи. Даже външния му вид се промени. Тази силна зависимост от дълготрайни (често наследствени) социални връзки е дълбоко вкоренена в манталитета на повечето българи. Толкова е дълбоко, че е трудно да го осъзнаят и да си представят нещо друго. Това често избива в нещо което общо наричаме "корупция" но всъщност става въпрос национални специфики. Наблюдавал съм как много западни инвеститори напускат защото не могат да се адаптират към нагласите и сложните мрежи от зависимости в България. "Бележка от Storen: В процеса на дискусията "Б. Киров" и "Втори след княза" предложиха термина "Меценато-клиентски" да бъде заменен с "Патерналиски" и "Патроно-клиентски" тъй като съответстват по-добре на съдържанието. Искам да им благодаря за предложените корекции и също да благодаря на администратора на клуба Р. Теодосиев, за това че добави тази бележка и редактира заглавието на темата в съответствие с тези корекции."

Много добър, интересен и полезен пост! Съгласен съм с много от нещата в него и е чудесна основа задълбочен разговор. Мисля обаче да започна нова тема с подходящо заглавие и там да предложа моите разсъждения. В следващите няколко дена няма да мога да пиша надълго, но ще го направя при първа възможност.

Аз мисля, че ви убягва една част от условията на задачата. За това тя ви изглежда грешна и нерешима. Снизходителното отношение само ви пречи. Всъщност аз не говорех за някаква абстрактна "демократичност", а за съвсем конкретни политически модели за управление (системи) наложени шаблонно и под външен натиск - наследствена монархия, болшевишки социализъм, либерална парламентарна република. Отгоре надолу, или отдолу нагоре? Дайте да видим фактите. Опита на възрожденците да установят "чиста и свята република" се проваля. Наследствената монархия е наложена под външен натиск. По време на определянето на монарха обикновените българи знаят малко или нищо за династиите Батемберг и "Скас-Кобург и Гота". Първата генерация вносни монарси не знаят български. В края на втората световна война, по време на конференцията в Ялта (Февруари 1945) на "голямата тройка" Чърчил, Роузевелт и Сталин се договарят границите на бъдещия социалистически и капиталистически блок в Европа. България не се явява страна в преговорите. След края на преговорите България е уведомена по телефона, че ще бъде социалистическа страна. БКП цели 40г. се опитваше да ни убеждава, че това е станало в резултат на революционна дейност и всеобщо осъзнаване на българите за идеалите на комунизма. След грандиозния провал на Горбачовата пререстройка и разпадането на социалистическия блок тогавашния елит на БКП взе решение, че страната трябва да се преориентира. Преврата на Живков беше подготвен внимателно, сред малка група от хора и осъществен безкръвно. Населението беше уведомено по телевизията. За мениджърската (управленческа) класа беше пределно ясно, че без защита от вън (СССР) властта и привилегиите им ще бъдат поставени под въпрос и се налага да се конвертира в капиталистическа, собственическа класа. Имаше кратък период на дирижирани (със Западна помощ), театрални, "революционни" спектакли в които аз лично (с тогавашния си акъл) участвах. Установения на Запад модел на либерална парламентарна република беше наложен шаблонно. Голяма част от населението все още не може да се адаптира в мисленето си. Смятам, че сегашната дълбока политическа криза предлага първата възможност в новата ни история за самостоятелни корекции на системата. Народа вече има някакъв практически опит със сегашния модел и за пръв път можем да говорим за политическа еволюция. Според мен това трябва да се използва. Разбира се трябва да се мине през първата трудна стъпка - да се разпознаят проблемите на статуквото в пълното им многообразие. Мисля, че това заслужава отделна тема и е свързано с въпросите които Atom зададе. Парламентарната република винаги се е основавала на лидерски формации. Ако сте склонен да смятате, че лидерските формации са вече изчерпани сте само на една крачка от това да поставите под въпрос адекватността на самата парламентарна република.

Да, това са основните въпроси. В сегашната ситуация мисля, че са по-важни от резултатите на изборите. В предишните си коментари съм отговорил и на двата. На първия - "Меценатско-клиентелската социална система която се беше оформила по необходимост по време на отоманската окупация се адаптира успешно във всички политически модели след освобождението." На Втория - Предложих списък с популярни варианти. Клоня към някаква специфична за България форма на демокрация. Ако трябва ще обясня допълнително. Мисля, че когато става въпрос за криза и национални специфики, възможността за самокритично мислене става по-важна от дипломацията. Защо така категорично отхвърляте тази възможност? Проблема не е в интелектуалния капацитет. 80% от българите са бедни и имат труден живот. Това всъщност стимулира интелектуална активност. Нали има една приказка "беден човек - жив дявол". Българския народ е корав и адаптивен. Мисля, че не сте ме разбрали. Корупция е неправилната дума защото защото в нашия случай не става въпрос за аномалия. Китайците например говорят за "социализъм с китайски характеристики" и не смятат, че е парадокс. Напротив този "парадокс" води до стабилитет, просперитет и е пример за други развиващи се нации. Шаблонното налагане на модели без да се отчитат националните характеристики води до проблеми. Съгласен съм. Именно за това писах "Очаквам имперския център да реагира негативно доколкото те имат нужда от контрол върху понятието за пропагандни цели. Един пример за истинска функционална демокрация би поставил на изпитание много от сегашните пропагандни постановки. Въпреки това мисля, че има условия да се направят премерени стъпки в тази посока." Обърнете внимание, че борбата е за "чиста и свята република" а приключва с наследствена монархия под външен натиск. Това може да се каже и за следващите форми на управление. Да не го отчитаме е като да си заравяме главата в пясъка. Искрено се надявам.

За мен интересното е не дали системата е фарс, а защо е фарс и може ли да не е фарс. Също като говорим за система какво имаме в предвид? Конституцията? Партийния модел? Парламентаризма? Техническите детайли по изборите? В статията се прави аргумента, че тази система (парламентарна република) не може да функционира ефективно в България, защото не отговаря на националните характеристики и манталитета на населението на всички нива - от управляващата класа (политици) до обикновените граждани (масата). Както стана ясно аз споделям това виждане. "Политическите централи са форми на съдружна дейност" Тоест са "бутафорни", а не реални партии и организации основани на идеологически принцип, който е условие за функционалността на всяка парламентарната република. "Българската обществена маса с нейния мързел, страхливост, неграмотност, апатичност е с нежелание да поеме отговорност за живота си." Тук разликата между мен и въпросния професор е, че аз се опитвам да не гледам осъдително на това, а с разбиране, защото изхождам от историческия контекст и разбирам, че положението не може да бъде по-различно. От тук извода е ясен - Сериозна грешка е да се привнасят чужди политически модели под външен натиск. В най-добрия случай те биха функционирали само наподобителски. В случай на някаква циклична криза този фалш става много очевиден. България се нуждае от дълбоки конституционни реформи. Ако искаме за в бъдеще да имаме стабилна политическа система осигуряваща просперитет, тя (каквато и да е) задължително трябва да бъде съобразена с психологичните специфики на българите. Реално всички модели наложени след Освобождението са политически полуфабрикати еволюирали в чужда среда. Предполагам това звучи съвсем логично, но е факт че българската интелигенция е неспособна да разсъждава извън рамките на статуквото и сегашния системен модел. На всякакъв вид политическо моделиране се гледа отегчено като на абстракция или "дървена философия". В същото време слушаме едни и същи интелектуално-мързеливи оплаквания от липсата на лидерство и корупция. Така наречената "корупция" всъщност не е корупция в обичайния смисъл на "аномалия", а национална характеристика произтичаща от силно адаптивния меценатско-клентелски социален модел който напълно оформя националния манталитет. Този манталитет е типичен за всички социални етажи и е особено натрапчив при интелигенцията. Идеите довели до либералните революции от 18в. са чужди на българите. Ако има някакви изключения, на тях се гледа като на "балъци" и "загубеняци" без каквато и да е социална тежест. Закономерно всичките ни политически проекти са "псевдо". Имаме "псевдо-социалисти" с ръководства съставени от едри капиталисти. Имаме "псевдо-десни" разширяващи държавната администрация и сектор до абсурдни нива. Имаме "псевдо-либерали и демократи" които не се борят за конституционни промени и изкореняване на меценатско-клентелския модел, а удобно се вписват в него и боязливо слугуват на имперския център. Имаме "псевдо-националисти и патриоти" които не правят нищо за прекратяване на чуждите влияния, напротив, прокарват ги избирателно. Имаме псевдо-етническа партия съставена от помохамеданчени и турчещи се етнически българи. Всякакви идеологии звучат кухо, но когато стане въпрос "кой на кого е човек", "имаш ли познат" и къде се намира в "шуро-баджанашката" йерархия, всеки наостря уши .

Да, съгласен съм, че страдам от този проблем (абстрактност) в анализите си. Отворих тази тема с надеждата че някой аргументирано ще ме "приземи" . Какво е вашето усещане за тенденциите в страната?

Нали още в оригиналния пост писах, че съм съгласен с анализа (макар, че бих го формулирал малко по-различно), но не с заключението. Статията предизвика интереса ми защото е необичайна и провокативна. Просто аз се фокусирам на проблема, а вие на личността.

Лично аз за първи път срещам името на Иво Христов и нямам интерес да коментирам личността му. Мисля, че поставените въпроси са интересни сами по себе си. Особено като се има в предвид, че сегашната система очевидно буксува. Как определяме дали една система е фарс? Това може да бъде интересен разговор. "Директна (пряка) демокрация" и "представителна (косвена) демокрация" са относително нови понятия, силно повлияни (извратени) от нуждите на съвременната пропаганда и дезинформация. Ако се върнете назад във времето ще забележите, че винаги се говори просто за "демокрация". Също ще забележите, че оригиналното значение няма нищо общо със сегашната популярна (улична) дефиниция. Даже мисля, че може да се направи аргумента, че оригиналното значение е противоположно в много отношения на сегашното. Ако ви е интересно може да отворим нова тема - "Какво е демокрация". Да, това е така, но въпроса беше за бъдещето на България. Ако трябва да на набързо да прегледам популярните варианти: Сакрална наследствена монархия (произтичаща от божията воля) - Не мисля, че този вариант има сериозно бъдеще в България по простата причина, че българската православна църква няма нужното влияние в обществото. Отделно в Европа и на Запад (с които сме свързани) има тенденция броя на атеистите и агностиците да се увеличава. Секуларна (светска) наследствена монархия - При секуларните монархии винаги било проблематично да се защити идеята за наследственост. В миналото е имало опити "божията воля" да се замести с расов аргумент. Тоест, че владетелите са от "супер раса", но особено след фиаското с расистките експерименти в началото на 20в. тази идея е загубила поддръжка. В днешно време остатъците от европейските феодални монархии съществуващи в секуларна политическа среда имат основно церемониални функции. Класическа диктатура - Тоест диктатор избран по демократичен път с кратък и строго фиксиран мандат. Мога да си представя това да бъде предложено и да получи широка подкрепа като временно решение на политическата безизходица в която се намира страната. Мисля, че в момента Радев би бил най-вероятния кандидат. Но ми е трудно да си представя това да стане без някаква екзистенциална военна или икономическа криза. Пожизнена автокрация (съвременната улична представа за понятието "диктатура") - Подобно нещо може да стане само по насилствен път. Не мисля, че би имало нужната подкрепа от армията или други мощни силови структури. Отделно не мисля че ще бъде позволено от имперския център защото сме част от по-големия проект за Европейски Съюз, който се базира на съвсем друга идеология. Парламентарна република/олигархия - Тоест да се запази статуквото и агонията да продължи още известно време. Проблема с парламентарната република както и с болшевишкия социализъм е, че бяха наложени насила (външни влияния), а не в резултат на дългогодишна политическа еволюция и съзряване както е в много други страни. Меценатско-клиентелската социална система която се беше оформила по необходимост по време на отоманската окупация се адаптира успешно във всички политически модели след освобождението. Тя все още е неизменна част от съзнанието и културата на съвременните българи. Това създава чувството за фалш по отношение на парламентарната република и институции, и е демотивиращо за голяма част от населението. Президентска република - В днешно време тя е комбинация класическа диктатура и парламентарна олигархия съответно страда от комбинираните им проблеми. Навремето е била предложена като преходна система от наследствена монархия към република/олигархия. И е била съобразена със манталитета на тогавашните общества. Факт е че днешните европейски парламентарни и президентски републики се вписват комфортно в една и съща идеология и имат изключително подобни (почти неразличими) политически и икономически програми. Демокрация - Имам в предвид функционална демокрация, а не сегашния бутафорен модел. Може да бъда обвинен в наивност но мисля, че има добри възможности за установяването на демокрация в България. Исторически погледнато демокрациите винаги са произлизали от олигархии. Тоест сегашната среда е много подходяща. Малкото население на България също опростява и улеснява нещата. В крайна сметка сложността от организационна гледна точка е сходна с тази на един по-голям европейски или американски град. Очаквам имперския център да реагира негативно доколкото те имат нужда от контрол върху понятието за пропагандни цели. Един пример за истинска функционална демокрация би поставил на изпитание много от сегашните пропагандни постановки. Въпреки това мисля, че има условия да се направят премерени стъпки в тази посока.

Попаднах на следната кратка статия в днес.бг - "Проф. Иво Христов: Политическата ни система е един фарс". Съгласен съм с анализа, но не съм сигурен за заключението - "в такъв тип (България) "средиземноморско примитивни общества" идва диктатура." Смятате ли, че ако обикновените български граждани имаха думата при избора на политическа система биха подкрепили, с голямо мнозинство, вариантите за някакъв вид диктатура, или дори наследствена монархия? Смятате ли, че има условия за насилствено налагане на диктатура? Ако това стане, как според вас биха реагирали обикновените българи?

Логично е САЩ да искат да поемат контрол върху организацията за да я използват по същия начин. Значи операция Магнитски може да е била нещо в стила "или ще слушате, или ще ви нацепим". Много вероятно е обаче да са предвидили реакцията на Доган и както вие казвате да са искали да я разцепят от самото начало. Така или иначе политическата ситуация в страната е пълна каша. Действително може неясната международна ориентация на Турция в последно време да е била фактор в решението им (САЩ).

Смятате че САЩ не се доверяват достатъчно на ДПС въпреки контрола който наложиха чрез операция Магнитски? Ако приемем, че разцепването е предизвикано умишлено от САЩ, това прави ситуацията в България още по-нестабилна. Може да сте прав. Чудя се дали това е в полза на САЩ? Аз лично винаги съм ценял различията в хората. Гледам на тях като на генератори на идеи и възможности. Не харесвам партийния модел и вертикалните йерархични структури особено.

Защо Щатите ще искат да разцепят ДПС точно когато лидера им (Пеевски) работи за тях на каишка? България никога не е била комунистическа страна. Дори БКП на времето се въздържаше да твърди такова нещо. Социализмът от болшевишки тип беше насилствено наложен. За разлика от други държави не беше в резултат на вътрешни обстоятелства и революционна активност. Обществото беше разделно на две класи - мениджърска (главно членове на БКП и техни близки) и работническа (всички останали). Самите лидери на БКП бяха интервюирани и назначавани от Москва като мениджъри на корпорация. Редовите членове на БКП бяха привлечени в партията не по идологияески причиним, а заради по-добрите възможности за кариера. Само след една генерация принадлежността им към мениджърската класа беше станала наследствена. Това което стана през т.н. Преход е че мениджърската класа се конвертира в собственическа, запазвайки до голяма степен структурата си. С много малки изключения днешния едър капитал в България има корени в бившите структури на БКП. Аз виждам последователност, а не край на властта им. За разцеплението в ДПС ми се струва, че може да има някакви по-дълбоки и не очевидни причини които ни убягват.