Storen

Да, това беше първото нещо което и аз си помислих - проблема да е предизвикан от САЩ с акцията им "Магнитски". От друга страна изглежда доста странно от гледна точка на конфликтните чужди влияния. Доган често заема про-руски позиции, докато Пеевски сякаш винаги е бил по-западно ориентиран. При това положение защо САЩ биха искали да намагнитят Пеевски, а не Доган и така да подсилят руското влияние в страната? Сигурен съм, че за Доган могат да намерят също толкова компромати. Можем ли да гледаме на това като на грешка на американската политика?

ДПС никога не са били в центъра на вниманието ми, но винаги съм ги възприемал като монолитна лидерска партия и един от стабилните елементи в българската политика. Не мога да си представя варианта Пеевски да се издигне до позицията която заема в партията без одобрението и благословията на Доган. До момента не съм попадал на смислен коментар по медиите. Отразяват се само театралностите и заяжданията. Имате ли представа какво всъщност предизвика конфликта между двамата?

Колега дайте по-сериозно с аргументацията. Със закачки, пощипване и имоджи тази работа не става. Съвсем искрено, ми е интересно да прочета мнението ви по тези въпроси. Ако приемем че броя на властовите центрове е определящ дефиницията става много проблематична. Съмнявам още още по времето на класическата атинска олигархия броя и критериите да са били много ясни. В днешно време тази тема е още по-чувствителна защото се асоциира с корупция. Членовете на олигархията избягват медийното внимание и се крият зад дебели стени от споразумения за поверителност. Обикновено само най-новите членове (първа генерация) на олигархията са отразени в медиите и са в центъра на общественото внимание. Прилича малко на обред на преминаване в ранг. Да, за съжаление такива примери има много. Радвам се да го чуя и се извинявам. Не бях съвсем сигурен дали коментара е саркастичен. Пиша само от няколко дена в този форум и още не съм наясно с позициите на участниците.

С много малки изключения, за членовете на демократическата партия думата "демократ" се асоциира основно с партийна принадлежност. Не се чувстват идеологически обвързани с класическата концепция за демокрация. Демократистите с които съм имал възможност да разговарям за това се затрудниха да предложат смислена дефиниция на термина. Могат да се дадат десетки примери за грубо и безцеремонно потъпкване демократичните принципи от ръководството на демократическата партия. Последния пресен пример беше това, че отмениха предварителните избори за президентски кандидати и насилствено наложиха човек който се представи катастрофално зле на предишните избори. Просто няма начин хора които искрено вярват в принципите на демокрацията да направят такова нещо. Обърнете внимание, че недемократичния избор на Камала не е мое "нелепо твърдение" а реално действие на ръководството на партията. Не следя руската преса и изказванията на Путин отблизо, но общото ми впечатление е, че позицията ми по повечето теми се различава съществено от неговата. Друг проблем е васалното поданическо мислене на голяма част от българите. Русофилията, русофобията, западофилията и западофобията са части от един и същи проблем и хората страдащи от тези зависимости в различните им крайности имат сходен манталитет. Разбира се този феномен има исторически контекст. Не само османската окупация но и в по-новата "свободна" история българската вътрешна и външна политика се определя от чужди супер сили. За това се опитвам да гледам с разбиране на проблема, но според мен за един съвременен българин трябва да е достатъчно да разбира, че Русия и САЩ са чужди държави с техните чужди интереси. Един по-умен от мен човек беше казал, че "в международните отношения няма вечни приятели, а има вечни интереси". Точно защото българите исторически страдат от това трябва да полагат целенасочени усилия де се откъснат от този начин на мислене и да гледат на усилията си като на някакъв вид политическа хигиена. Още един проблем е бинарното мислене - опростеното разделение на "нашите" срещу "вашите". Ако не служиш на Бог значи служиш на Дявола. Този тип мислене се е възпитавало и продължава да се възпитава целенасочено за целите на демагогията и пропагандата. Рязко намалява възможностите за формирането на лично мнение, подтиска интелектуалния интерес и прави хората лесни за контрол. Пиша ви ги тези неща не защото се чувствам засегнат от коментара ви (не е така), а за да можем в бъдеще да разговаряме по-сериозно и без прекалени емоции. Признавам, че за пръв път срещам понятието "полиархия". Информацията която намерих онлайн не беше изчерпателна. Изглежда термина е предложен и използван за пръв път в средата на 20-ти век. Какви са приликите и разликите между олигархия и полиархия?

Все повече американци са обезверени от системата и намират все по-малко причини да гласуват. Без гласа им системата не може да се легитимира. Тръмп е добър шоумен. Покрай него никога не е скучно. Вдига изборната активност и зарежда и двата лагера с емоции и енергия. В сегашната ситуация това е изключително ценно. Мандатността на президентите със сигурност има успокояващ ефект за масите, но не бих казал, че елиминира напълно проблема с радикализацията. Допускам възможността да сте напълно прав. Моя ред на мисли е, че качеството на живот в САЩ спада. Обикновените хора не могат да си го обяснят рационално защото медиите създават изкривена представа. Разпространява се опасната идея, че изборите се фалшифицират. Дори политик с огромна подкрепа сред населението (почитателите на Тръмп са убедени в това) не може да пробие в тази корумпирана среда. Една евентуална загуба с голяма разлика ще има ефекта на шамар и ще предизвика отчаяние. От историята знаем, че когато големи маси изпаднат в това състояние нещата свършват зле. От другата страна демократистите (трябва да спрем да ги наричаме "демократи", защото не са) възприемат Тръмп като фашист и въплъщение на злото. Евентуалното му избиране с голямо мнозинство ще предизвика паника. Тази паника може да избие в институционално и директно насилие. Споделям отношението ви към Обама до голяма степен, но мисля, че проблемите в САЩ са по-дълбоки и по-отдавна. Големия победител в Студената Война беше Китайската Комунистическа Партия. Успехът на икономическата им програма е впечатляващ и има инспириращ ефект върху всички развиващи се страни. В бъдеще очаквам да видя вариации на китайския модел и в други страни. BRIKS се развива впечатляващо. БВП на BRIKS вече надмина това на G7. Очаква се петро-долара да загуби статута си на основна резервна валута. Това ще доведе до сериозни размествания в глобален план и ще влоши допълнително ситуацията в САЩ. За момента САЩ и Запада нямат адекватна стратегия как да реагират на тази нова реалност. Защо е така е интересна, но дълга тема. Една евентуална военна ескалация ще има катастрофален ефект и няма да реши нищо.

Виждам, че съм забравил да напиша няколко думи и за надпреварата между Тръмп, Камала и дарителите им. Според мен най-важното нещо е изборните им резултати да са близки без значение кой ще победи. Серизни разлики може да доведат до радикализация на някои крайни елементи в страната. Това ще е лошо за бизнеса и съм сигурен, че голям част от олигархията го съзнават. Ако някой от кандидатите започне да изпада в проучванията очаквам да бъде подкрепен със свежи дарения. Като се има в предвид, че доскорошния демократически кандидат беше с очевидна умствена недостатъчност и катастрофални шансове за преизбиране, а замесничката му е непопулярна дори сред собствената им членска маса беше логично да видим голям ентусиазъм при даренията. Ако Тръмп започне да изпада очаквам дарителската му кампания да навакса. Да се поддържа баланса ще е деликатна работа като се има в предвид колко непривлекателни са и двамата кандидати за голяма част от населението.

Погледнах статията във Форбс. Не става съвсем ясно като пишат "събрани общо" дали включват PAC даренията. Крайната сметка може да е малко по-различна но за мен това не е толкова важно. За мен по-интересен е размера на дарителската класа спрямо населението като цяло. Според статистиката на opensecrets.org даряващите $200+ в активна политическа възраст са под 1% от населението. Даряващите $3,300+ са под 0.2%. Така излиза, че дарителската класа общо е под 1.2% от наслението. Разбира се процента на дарителите влияещи съществено на законодателния процес е доста по-малък. Другата много показателна статистика за начина по който американската система функционира е, че големите дарители играят на сигурно традиционно дарявайки и на двете партии/президентски кандидати - visualcapitalist.com Интересно е също отношението между директни дарители и PACs (Political Action Committees). Въпреки, че PAC даренията в САЩ са позволени от закона влияят негативно върху имиджа на получателя. PACs имат много начини да прехвърлят част от парите под формата на директни дарения. Границата между директни/ PAC дарения не е твърда и е трудно да бъде отразена в статистиките със задоволяващо ниво на прецизност. Според мен популярната употреба на понятието "малки дарения" е умишлено подвеждащо. Спомням си, че пресщаба на Бърни Сандърс редовно публикуваше статистика за даренията под $100. Бяха доста над половината. Съмнявам се пресщабовете на Камала и Тръмп да посмеят да публикуват такова нещо. А когато говорим за даренията по няколко хиляди, които са по възможностите на по-малко от 0.2% от населението, израза "малки суми" започва да звучи странно. Друго интересно нещо което си струва да се обсъди е различния начин по който големите/и малки дарения влияят на законодателния процес. Предполагам за това трябва да отворим отделна тема. Според изследванията на Принстън които споменах в първия си коментар обхващащ доста голям период от време статистическия шанс инициативите на гласуващата класа да бъдат отразени в законодателния процес (Конгрес и Президентство) е 0 (нула). Съответно как и колко влияят парите идващи от дарителската класа е без значение защото резултата за тях е винаги 0. За дарителската класа има значение защото даренията им имат законодателно влияние. Както споменах не смятам САЩ за плутокрация а по-скоро за олигархия именно защото сред дарителската класа има различни властови центрове с различни интереси и методи за влияние. Даренията са един от методите но както писахте ""не всичко е пари, приятелю...". Проектът с острова на Епстийн е хубав пример за това.

Забелязал съм ,че и двете партии се чувстват еднакво комфортно в опозиция. Отпадналите кандидати обикновено биват компенсирани по сто различни начина. Може да звучи парадоксално, но често става така, че партиите събират повече пари/дарения когато са в опозиция, отколкото когато са на власт. Има и друг момент. За да може системата да функционира ефективно е добре двете партии да се редуват в президентството през относително равни интервали. Това ангажира емоционално масите, създава чувството за "възможност" и по този начин укрепва системата. Това което на пръв поглед изглежда като "провал" е просто рутинен бизнес за дарителската класа. Това което пишете е точно така и произлиза от факта, че САЩ са федерална държава. Аз исках да обърна внимание на двата основни, коренно различни елементи които задвижват американската политика - парите и гласовете. Сегментите в обществото които ползват единия или дручия начин за политическо участие обикновено имат противоположни интереси. Хората които участват в политическия процес с пари много рядко гласуват. Съответно хората които участват в процеса с гласа си не предлагат стабилен и дългосрочен поток от дарения. В Щатите има една популярна и много точна приказка - "най-добре политически представените квартали са тези които никога не гласуват".

Следя американската политика от доста време. Преди да споделя мнението си за кандидатите в президентската надпревара ми се струва редно да напиша няколко думи за това как гледам на политическия процес. Американската политика се движи от два основни фактора. Първия са парите или т.н. "дарения" идващи от свръх богатите американски фамилии често обединени в "индустрии". От дълго време икономическите и политически интереси на дарителката класа (donor class) са определящи за програмите и избора на кандидати на двете основни партии в страната. Има дългогодишни статистики за това как размера на даренията пряко влияе на изборните резултати. Другия фактор са броя на гласовете подадени от обикновените американци. Макар и интересите на обикновените граждани да нямат никакъв (в най-добрия случай минимален) ефект върху решенията на Конгреса и Президентството, доказано убедително от многогодишни изследвания на Принстън, широкото участие на масите се смята за изключително важно. Това е така защото ефектно създава в гласоподавателите чувството за съпричастност към решенията на дарителската класа. Наскоро прочетох интересна сентенция (не помня автора) за президентските избори. Перифразирам - "На президентските избори в САЩ човек не гласува за личността на кандидата, а за политическите и икономически интереси на дарителите му". На пръв поглед изглежда САЩ са плутокрация, но мисля, че това е погрешно. В САЩ има множество властови центрове и изключително мощни фамилии чието политическо влияние не може да се измерва пряко в пари. За това мисля, че САЩ имат характеристиките на класическа олигархия. Кандидатите: Донълд Тръмп. Произлиза от фамилия разположена относително ниско в олигархичния ред. След няколко рискови бизнес инициативи и последвали фалити беше на път да изпадне от олигархичните кръгове. Проявява интерес към политическа кариера още от времето когато е член на демократическата партия, но няма нужната подкрепа сред другите олигархични фамилии които са склонни да гледат на него като на аутсайдер. Решението му да се кандидатира като републиканец за президентската надпревара през 2016 първоначално предизвиква смях по време на дарителските кампании. Тръмп сключва стратегически семеен съюз с ционистката, финансово стабилната фамилия Кушнер. Дъщеря му Иванка се омъжва за наследника на фамилията Джарет Кушнер и е принудена да се откаже от християнството и да приеме юдаизма. Тръмп основно залага на добрите си познания за психиката на обикновените американци с които за разлика от повечето други наследствени олигарси има директна връзка от времето когато беше популярен телевизионен водещ. Има отличен усет за настроенията им и това което биха искали да чуят от един политик. Американците са уморени от изкривената позитивна представа за състоянието на САЩ която медиите се опитват да втълпяват докато сами виждат с очите си и усещат с портфейла си западащата икономика. Популярността на Тръмп сред обикновените американци първоначално предизвиква паника сред другите олигархични династии. През първия си президентски мандат Тръмп умело използва тази популярност и таланта си на демагог да репозиционира фамилията си по-високо в олигархичния ред. Често използва президентската институция за да извива ръцете на други олигарси за достъп до големи сделки. Това води до някои вътрешно-олигархични конфликти но по всичко личи, че към момента са постигнали някои договорености и евентуалния му втори мандат ще е по-малко конфронтационен. Съдя за това от начина по който олигархията отдръпна всички останали републикански кандидати рано в процеса на селекция и разчисти пътя му към президентската надпревара в 2024. Камала Харис. Третостепенен кариерист, апаратчик. Много от назначенията в кариерата и до момента имат елементите на дългогодишен олигархичен проект. Това говори за дисциплина и изключителна преданост към олигархичните кръгове които обслужва. Изключително нехаризматична. На предишните предварителни избори беше принудена да напусне рано надпреварата. Избора и за вице президент на Байдън стана на затворени врати и грубо пренебрегващ нагласите на членската маса. За тези избори беше недемократично селектирана и наложена от ръководството на партията. Олигархичните кръгове които финансират кампанията и се надяват да капитализират от расови и феминистки нагласи които възпитават в населението от дълги години. В програмата и няма радикални предложения касаещи установения ред. Има някои третостепенни по значение икономически предложения за които се предполага, че ще бъдат атрактивни основно за бедните американци. Политическата система на САЩ не изисква предизборните програми да бъдат спазвани съответствено е малко вероятно да бъдат изпълнени при евентуална победа тъй като са в разрез с интересите на дарителите и. Очаква се твърдото ядро на демократическата партия да гласува дисциплинирано за нея. Останалите кандидати са без реални шансове за това ще ги пропусна.