Cinemaniac

The Forbidden Kingdom "Leave me alone! What happen? Uncle... uncle!" За тези, които обичат изпълненията на Джаки Чан, да ви е честит новият филм с неговото неповторимо и забавно участие. Така е, човекът който във всички филми е добрият герой, обаче всеки иска да му направи нещо лошо. И колкото повече неприятели има срещу себе си, толкова по-ловък става и с размяна на тупаници и ритници ги разбива без проблеми. Бойни изкуства и то в какъв вид. Новият филм - Забраненото кралство (The Forbidden Kingdom), този път не е обикновен екшън, стил китайски маршъл артс тупанки, а една интересна приказка с много повече герои и по-голямо забавление. Историята е за Кралят Маймуна, най-добрият владеещ бойни изкуства, боравещ с един скиптър, непобедим. Такъв до момента, в който не се среща с един подлец, който служещ си с измама успява да надвие майстора и да направи магия срещу него. Въпросния скиптър, тъй като притежава особени качества, изчезва в забвение и според поверието, когато предмета бъде върнат при Кралят Маймуна - магията ще се развали, той ще бъде освободен, а тиранина победен. Вследствие на което всички ще си живеят спокойно като преди. Хехе, какъв сюжет само. Read more --- Batman "You ever dance with the devil in the pale moonlight?" Любимата ми реплика, изречена от Джак Никълсън, във филма на Тим Бъртън - Батман. Първият и все още непобеден по-качество. Най-добрата част от поредицата за мрачния герой, избрал сянката и тъмния характер на прилепа за свое душевно превъплъщение. Един филм, който пасва като ръкавица на ръката на Тим Бъртън. Перфектен за неговият режисьорски стил. От 1989 година, и все така стойностен. Имаше продължения, някои от които неуспешни. Последните години Кристофър Нолан се нагърби с тежката задача да възроди реномето на Батман (всеки запознат си спомня големият провал на Батман и Робин, което няма нищо общо с Тим Бъртън разбира се). Последния филм - Батман началото, беше добър. Не толкова колкото класиката на Бъртън, но задоволителен и даващ глътка свеж въздух с надеждата, че последната част този път е хубаво направена. Сега обаче ни предстои друго. През юли тази година се очаква и завръщането на Жокера. Няма да видим блестящата игра на Джак Никълсън, а ще станем свидетели на последната роля в кариерата на Хийт Леджър. Само може да си представяме какво е сътворил актьорът, докато гледаме малкото сцени в трейлъра на филма. Сравнението ще е задължително, и ако Леджър се е справил поне толкова добре, колкото Никълсън преди 19 години, нещата ще бъдат повече от качествени. Реших да си припомня филма, поради точно тази причина. Read more

Iron Man Темата за филмиране на популярни комикси (предимно тези на Марвъл) не е нова. Запознатите си спомнят много добре началото, с мутантите Х, след това великолепието на човеко-паяка, споделило момента на славата с четиримата фантастични. Дори Бен Афлек направи популярен слепият адвокат, а след това жена му възроди образа на секси воина Електра. А някъде там си спомням, че пресъздадоха романтична комикс история с главен герой - един много голям и зелен грозник. Схванахте идеята, но явно в Холивуд искат да разкатаят комикс индустрията, или просто да доставят удоволствие на зрителя, фен и колекционер на някоя сносна арт поредица. Този път заглавието е Железния човек (Iron Man). В ролята на режисьора се изживява актьорът (защото има повече роли, отколкото режисирани филми) Джон Фаврю. Който в някои филмчета е доста симпатичен и забавен, но в тези които режисира, някак си - не кефи. С две думи - режисурата му е зле. Или нарочно го прави като за деца, или самият той до толкова може да напъне един сюжет. Ако ще пресъздават комикс герой, който има голяма история и сериозен рейтинг, то трябва да се положат повече усилия освен компютърните ефекти. Стига с тия ефекти де - знаем че всичко може да се направи, включително филм от А до Я, само с помощта на компютър и на всичко отгоре героите вътре ще изглеждат като истински хора. Read more

ВКЪЩИ: Indiana Jones and the Temple of Doom Голямото приключение, което остави публиката очарована през 1981 година, се завръща три години по-късно. За първи път режисьора Стивън Спилбърг прави продължение на някой свой филм. Индиана Джоунс пожънва огромен успех с появата си и както всички принципи са създадени, за да бъдат нарушени някой ден, така и тенденцията при Спилбърг "Без продължения" си намира майстора в лицето на Индиана Джоунс и Храмът на обречените (Indiana Jones and the Temple of Doom). Продължение на приключенията на готиния археолог с нюх към ценностите от миналото и с една единствена цел - да ги предпази от неприятелите (обикновено покварени хора, целящи бързо богатство с контрабанда на въпросните реликви, сещате се, един вид модерни пирати). Ролята по право си принадлежи на Харисън Форд. Макар че всичко е било възможно. Сега познаваме сага, наречена Индиана Джоунс, и Харисън в главната роля - незаменим. Но тогава, една малка промяна би заличила образа за винаги. Това вече е в рамките на фантазията, тъй като миналото си е минало. Read more ВКЪЩИ: Bowling for Columbine Вълната Майкъл Мур е към своя край. Подкарах ги отпред назад филмите му, като качеството с всеки следващ се вдига повече и повече. През 2002 година режисьора прави един от най-силните си филми в кариерата. Сами се досещате, че за пореден път дъвче политиката на САЩ, критикува здраво, този път засягайки темата за оръжията в родината му. Лесната възможност да се сдобиеш с такова. Законите за притежание. Коварни случки от близкото минало и много абсурди съпровождащи изброените неща. Боулинг за Кълъмбайн (Bowling for Columbine) печели много награди и признание за своя автор. Сред тях е и Оскар, връчен на Майкъл Мур през 2003 година. Какви са ми връзките с този филм. Миналата година, октомври или ноември, попаднах на едно забавно клипче в YouTube - A Brief History of America. Не си спомням как точно го намерих, но смехът по време на гледането му беше невероятен. Анимационно клипче, много напомнящо ми за Саут Парк (после разбрах защо), в което историята на САЩ е разказана по невероятно саркастичен начин, забавен, но същевременно прекомерно сериозен и изпълнен с истини. Спомням си в коментарите под клипчето, че споменаваха Майкъл Мур. Чудех се откога пък е почнал да прави анимации той. До тогава бях гледал Фаренхайт 9/11 от неговите документално ориентирани филми. Read more CINEPLEX: 21 +15, заплата +16, нещо сладко +17, списание С подобен род кодови наименования, +1 за високите карти, -1 за ниския клас и 0 за всички останали, шестима МИТ студенти се превърнали в едни от най-добрите картоброячи, направили жестоки печалби в казината на Лас Вегас. Похватите им включващи елементарна стратегия от знаци и много добра елементарна математика, не са нелегални, но не са препоръчителни. Особено когато говорим за милиони долари загуби за някое казино. Казиното си има собственик. Казиното е направено, за да печели (нещо като банките), и хич не им е приятно да изплащат подобни суми - от 7 цифри нагоре. Филмът 21 е вдъхновен от историята на тези "ученици". Група генийчета, които били тренирани да следят играта с прости математически изчисления. Тактиката им била проста, действали като отбор и само някой с орлово око, с постоянно наблюдение можел да хване конспирацията, която вилнеела из различните казина на Вегас. Read more

Fahrenheit 9/11 През 2004 година много се шумеше за Новия филм на Майкъл Мур, а и заглавието само по себе си предполагаше нещо наистина добро. 9/11 по Фаренхайт (Fahrenheit 9/11) е поредния строго осъдителен американското правителство филм на режисьора, насочен главно срещ президента Джордж Буш и останалите пионки, оставащи в повечето случаи покрити, но умело дърпащи конците на марионетката. Куклата е президента, безспорно. Останалите са добри кукловоди, които се саморазправят с проблемите си по възможно най-безскрупулния начин, с липса на морал, съчувствие и каквато и да е човещина. Фокусът е поставен над събитието 11ти септември 2001 година. Няма как да не си спомням този ден. Прибирам се вкъщи, бях до Ванко, пак нещо с компютрите се разправяхме. Мисля че беше след 16:00 часа, стоя си в стаята и брат ми влиза. Вика ми: "Не може да познаеш какво стана!", аз просто скимвам, а той ми посочва наредения пъзел (един такъв голям, на Манхатън посред нощ, хубав пъзел) и казва: "Тия вече ги няма!" - сочещ точно към двете кули на Световния търговски център. Стреснах се и съответно отидохме да гледаме новините. Калпава история. И оттам започна всичко за САЩ и войната им срещу терора. Read more One Flew Over the Cuckoo's Nest Четири години преди Милош Форман да пробуди желанието на зрителя да пусне светлината в себе си и да почувства свободата, Джак Никълсън сътвори една от най-добрите си роли в своята кариера. Интересното е, че 1975 всъщност е в началото на въпросната негова кариера. Сега го класифицираме като голям актьор именно заради изпълнения като това от средата на 70-те години на миналия век. Милош Форман с творение спечелило толкова много награди, включително филм на годината за 1975, с участието на Джак Никълсън в главната роля. Полет над кукувиче гнездо (One Flew Over the Cuckoo's Nest) е едно от заглавията от далечното минало, което винаги е пробуждало интерес в мен. Другото е Котка върху горещ ламаринен покрив. Ясно е, че на база първични чувства, породени от заглавията и странното им звучене, тези филми се превръщат в едни от най-загадъчните за любопитен кинофен като моя милост. Не преигравам, така е. Как мислите, каква е причината чак сега да споделя филма с очакванията си? Тази - уплахата от голямо произведение, ужасно комплексно и трудно за разбиране. Read more Indiana Jones and The Last Crusade "Не ме интересува къде ще го използваме, но искам да има танк от Първата световна война!" -- Стивън Спилбърг Забележителен филм! Брилянт в короната на Холивуд! Ако ме спрат на пътя и ме попитат коя е най-любимата ми част от поредицата за археолога, без съмнение ще отговоря: Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход (Indiana Jones and The Last Crusade). През 1989 година са се случили доста неща. Падането на Берлинската стена, Революциите на 1989-та, началото на краят за СССР и др. Но за киното това е нещо повече от успешна година. Защото Джордж Лукас и Стивън Спилбърг за трети път привикват Харисън Форд, за да се превъплъти в образа най-добрия герой в приключенския жанр - д-р Хенри "Индиана" Джоунс. Read more

Something's Gotta Give Невъзможно твой (Something's Gotta Give) - този филм го имах на DVD преди много време, говорим за официалния диск рилийз, имах го. Въпреки това обаче не го пусках никога. Някак си не ми беше достатъчно, че Джак Никълсън играе вътре и че режисьор е Нанси Майърс (повелителката на странните, но готини романтични комедии). Нея я познавах от филма Какво искат жените, където направи Мел Гибсън луд, но пък страшно забавен. Може би заради участието на Даян Кийтън или някакви отрицателни мнения, никога не плейнах Невъзможно твой. Мда, доколкото си спомням трейлъра беше бозав. Да, но миналата година щеш нещеш по Нова ТВ го даваха. Загледах първите 10-на минути и ми се стори доста интересен. После на части с прескоци хванах още по 5 минутки от средата и малко преди края, което привлече още повече интереса ми. Неофициално си намислих да не мотая повече, а да взема да го гледам. Явно е готин филма, пък и вече имах по-топли чувства към играта на Даян Кийтън. Всъщност не ме разбирайте погрешно. Гледал съм много нейни филми, тя е добра актриса. Обаче от трейлъра, който гледах навремето нещо ме издразни и не исках да си губя времето с Невъзможно твой. Read more

Bonnie and Clyde Разпален след Френска свръзка се порових малко в инфото на филма. Това трябва да спра да го правя, защото в последствие си набелязвам поне 10 други филма, които искам да гледам. А е ясно, че нямам толкова свободно време. Лишаването от сън не е вариант. Но въпросната вечер, преглеждайки филмите за които Джийн Хекмън е получил Оскар или е бил номиниран за наградата, попаднах на популярно заглавие. Бони и Клайд (Bonnie and Clyde) от 1967 година. Не знаех, че Хекмън е участвал там. Всъщност не знаех нито един актьор участвал там. Бони и Клайд ми бяха познати като словосъчетание от имена, но никога не бях гледал филм за тях, или пък бях черпил информация от друг източник. Прехласнат от възможната класа на филма, посетих линка и какво да видя? Уорън Бийти и Фей Дънауей в ролята на Клайд Бароу и Бони Паркър. Фей Дънауей? Кога за последно я бях гледал някъде? Аризонска мечта... не, не. Алигатор албинос?! Но никога някой от по-старите й филми, където тя е по-млада. Бях повече от приятно изненадан като я видях. Била е супер мацка навремето. По време на филма, около 26 годишна. Супер! За Уорън Бийти се изкефих, че играе култовия образ на Клайд Бароу. Него винаги съм го харесвал, чаровник е и радва с изпълненията си. За последно го гледах в един филм за... заглавието ми убягва... играеше много амбициозен бизнесмен. Искаше да построи един хотел насред пустинята. Общо взето се разправяше за началото на Лас Вегас. Много хубав филм. Разбира се... Бъгси Сийгъл е героят му, а филмът - Бъгси. Read more

Sicko На мен ми е симпатичен, така като го гледам. Има един невинен поглед ала: "Сега ще ти вкарам тази ръчичка в дупето, за да...", което моментално ми вдига погледа в горния край на постера и ми носи представително усещане за: "This might hurt a little". Но колкото и забавен да изглежда, колкото и неприятен да е за тези, които не оценяват хапливата му и напълно на място сатира, темата която е засегнал в новия си филм е много повече от болезнена. Не за мен, не за съседите ми, не за комшиите през граница, а за онези сляпо вярващи в бялата оградка и барбекюто. Прескъпите ни американски познайници. 50 на 50 мнения, отсечени като Червено море. Ако бях роден там, сигурно щях да съм в глупавата половина. А може би не? Очаквам да ме пратите под крилото на Майкъл Мур и да ме видите в светлината на опитващ се будител. Защото такъв е той. От 2002 година насам с филмите си така сериозно е загризал недостатъците на тази иначе "велика" страна, че всеки трябва да му обърне внимание. Името му е много повече от популярно. И е хубаво с какво точно се е захванал. Малко повече като него трябват, и тогава може би и в САЩ ще празнуват ден като 1ви ноември. Дотогава разполагаме само с надеждите и документалните кадри на новата лента на Майкъл Мур. Sicko (за българската аудитория като Недъзи) разнищва темата около HMO (Health Maintenance Organization) и скапаната система на здравеопазване в САЩ. Read more

The French Connection Френска свръзка - филмът, в който Джийн Хекмън създаде образа на коравото ченге Джими "Попай" Дойл. Култовият персонаж, който вдигна реномето на актьора до неузнаваемост, част от филмът на годината за 1971. Толкова отдавна. Нещо напоследък все старички филми подбирам, но при положение че поради много пропуски така и не съм намирал време да им отделя внимание. Все някога трябваше да го направя. Спомням си че миналия месец засякох 1-2 сцени от филма, докато го излъчваха по кабеларката вкъщи. Познах го, въпреки че не го бях гледал. Беше ми достатъчно да видя Джийн Хекмън размахващ пистолет, нахлупил Борсалино-то си, да обискира един бар пълен с всякакви отрепки и да им забърква "нарко-шейк". Първото нещо, за което се сетих беше Френска свръзка (The French Connection). Оказах се прав. Но финалния повод, който ме остави без друг изход от ситуацията да гледам филма беше следният. Преди няколко вечери, докато си припомнях Гражданинът Х, в една от сцените, докато Виктор Бураков беше в санаториума, гледаше един филм. Познайте кой беше филма! Точно така, не е нужно да сте медиуми. И така, това беше критичната точка на моята отказваща същност. Френска свръзка беше нарочен за гледане, без повече отлагане и церемонии. Read more Raiders of the Lost Ark Филмът на приключенските филми. Началото на историята, превърнала се в кино легенда. Създадено от двамата най-култови режисьори за всички времена - Джордж Лукас и Стивън Спилбърг. Историите и фактите около създаването на филма са също толкова невероятни и интересни, колкото и самата лента. Блестящо кино творение. Това е един от безсмъртните филми познати на широката публика. Обединяващо в себе си интригуващ сценарий, безсмъртни като присъствие герои, комедийни моменти, класически приключенски сцени. Прави са някои като казват че този филм се изучава в академиите, и че повечето сцени са христоматийни. Брилянтния гений на Лукас и Спилбърг през 1981 година представя на гладната за зрелище публика своето творение - Похитителите на изчезналия кивот (Raiders of the Lost Ark). Една интересна интерпретация за агент 007, но далеч без стилния му костюм. Времево действието се пренася 60-70 години преди това (считано от сега, иначе 40-50 ако отправна точка ни е 1981 година). Години преди Втората световна война, за да не се получава объркване. Индиана Джоунс, професорът който в "свободното" си време се изживява като археолог-доставчик на скъпоценни реликви. Какво хоби, а? Самата концепция е уникална. Наистина замисъла за този филм е бил базиран на историите за Джеймс Бонд. Но Стивън Спилбърг е бил твърдо решен, че не иска действието да се развива в наши дни. Затова когато пременили героя си в кожено яке, сложи ли му шапка, въоръжили го с револвер и камшик и с много много хъс, се родил той - Индиана Джоунс. Доктор Джоунс, както вече споменахме. Супер привлекателен за студентките си, и най-големия враг на тези, които се опитват да злоупотребят с историческите реликви. Read more

Hamburger Hill Говорихме си на тема войни и това кой е най-добрия военен филм в различните категории. За да не се чудите, под категории имахме предвид различните войни. След като изкоментирахме Първата световна, Втората световна се стигна до войната във Виетнам. За мой пълен фаворит аз изтъкнах Взвод! Забележителен филм, споменах също и Апокалипсис сега, но от Англия ме затапиха със заглавието Хамбъргър хил (Hamburger Hill). Звучи смешно нали? Смешно е, ако не знаеш за какво става въпрос. Мда хълма на хамбургерите - в което име обаче има трагична ирония и липсва и капка смях. Пропитата с кръв земя на хълм 937 увенчава една от най-ожесточените и кървави битки в историята на Виетнамската война. От 10ти до 20ти май, 1969 година протича тази сериозна атака, над едно място което е смятано за не толкова важно стратегически. Въпреки това, заповедите са били недвусмислени. Изправени срещу професионалните войски на Демократичната република на Виетнам, американските войници е трябвало на всяка цена да превземат хълма. Read more Serpico Ако сега се прибера вкъщи, родното ми вкъщи, влезна в хола и се огледам съм сигурен, че мога да намеря книгата за по-малко от 15 секунди. Знам в библиотеката на коя секция, на кой рафт, просто трябва да настроя окото си, така че да хване вертикалния надпис Серпико. Никога не съм чел книгата, изпитвах някакъв респект към нея. Явно съм се плашел, не знам защо, но ясно си спомням образа на корицата. Вероятно издадена след филма, няма как иначе, виждах лицето на Ал Пачино. Открояваше се обецата на дясното му ухо, и очите - черни и дълбоки. Снимката от корицата не е с високо качество. Умишлено направена така. Т.е. образът е малко губещ се. Малко губещ се, ха... подобно на глас в пустиня или с две думи преходни времена. Серпико (Serpico) е един от най-добрите филми във филмографията на този брилянтен актьор - Ал Пачино. Годината е 1973, когато Сидни Лъмет създава филм по книгата на Питър Маас. Историята на честното ченге - Франк Серпико. Read more

Citizen X Миналата седмица, започнах един обикновен разговор по QiP-а, който се превърна в карнавал на чудовищните човешки прояви. Не заради мен или събеседничката ми, а темите които се родиха в миг и приковаха около 2 часа, може и повече, от след полунощното ми внимание. Подхвърлиха ми информация за новина от Австрия, случила се преди няколко дена, която въпреки редовното преглеждане на новините бях пропуснал. Извергът от Амщетен. Август 1984 година, месеци преди да съм бил роден, въпросният "баща" заключил 18-годишната си дъщеря в мазето на къщата им. Тя била обявена за изчезнала, а през следващите години... този тип и направил 7 деца... три от които така и не видяли дневна светлина - умряли. Едно от тези три още при раждането. И за най-лесно да се отърве от него, господин Фрицъл решил да го изгори в пещ. След като вниманието ми на повече от 101% беше заинтригувано от тази брутална и ужасяваща новина, прекарах остатъка от будното си време в търсене на повече информация за случилото се. Минах и през друга една история, та стигнах чак до стокхолмския синдром. Още в първите минути, когато научих за австрийския хорър, през умът ми мина мисълта за Касапинът от Ростов. Андрей Чикатило. Гражданинът Х. Последните три са все имена или нарицателни, водещи към един единствен субект. Бях тръгнал да пиша персона, или личност... Моля?! Read more

Over Her Dead Body Отчаяната съпруга в действие на големия екран. Няма да бъде нещо екстраординъри, просто "поредната романтична бозичка". Hold your horses! Не може да е просто боза. Нищо че не съм фен на Ева Лонгория Паркър (моля, добавете още едно име). Въпреки не особено впечатляващия анонс относно филма, въпреки всичките аргументи в спора ми за това коя е по-готина: Джесика Алба или Ева Лонгория, реших да прегледам това филмче. Все пак Пол Руд щеше да се изяви за пореден път в подобен род филми, а неговото участие винаги е позитивно и придава чар на каквато и да е история. Най-малкото ще го направи забавен. Имаме Кейт (Ева Лонгория), яхнала метлата, подготвяща се за уникалната си сватба с Хенри (Пол Руд). Но с цялата тази шумотевица, напрежение и нерви става така, че една ледена скулптура (изобразяваща ангел, без крила, откъдето тръгна и спора) се стовари върху нашата героиня... и тя... взе че гътна. Много хардкор започна филма, при положение че очаквах регюлър боза. Чак ми стана тъжно, нищо че героинята беше кучка и щеше да зароби мъжа си, виждах го как едва пъпли под чехъла й. Кейт се оказа в едно бяло пространство, срещна се с един ангел, който трябваше да я извести за задачата й. Но тъй като Кейт беше прекалено арогантна и ядосана заради провалената сватба (нищо че знаеше за смъртта си), така и не разбра какво трябва да направи, за да поеме сигурен път (Ад или Рай). Вместо това придоби способностите на дух, оставил нещо незавършено преди да си отиде от Нашия свят, и сега бродейки и тероризирайки все още живите, се изявява като голяма работа. Read more

The Other Boleyn Girl Любовна интрига от XVI век - или историята на английския крал Хенри Тюдор (Хенри VIII) и потъналата в забвение афера със сестричките Болейн. До колко нещата са истински, до колко измислица, целия този разказ ми се видя доста странен. Другата Болейн (The Other Boleyn Girl) е ново филмче, появило се тихомълком с участието на Натали Портман, Скарлет Йохансон и Ерик Бана. Първите две са въпросните сестри, дето ще се повъргалят в обятията на краля - Ерик Бана. Драмата е пълна, краля има проблеми със създаването на мъжко поколение, жена му помята или пък ражда дъщерички. Неприятно, и целия този стрес възбужда още повече интереса на държавния глава към чужди жени и задоволяване на нагона. Което е прекалено човешко, за да е присъщо на тези синекръвци. Във фамилията на Болейн обаче, по-малката сестра - Мери (Скарлет) се омъжва за някакъв местен тип, с добро име, не особено богат, без титли. Другата, по-голямата, която повечко като че стои в сянка - Ан (Натали) получава предложение-заповед от баща си и чичо си да забавлява краля на посещението в тяхната област. Първо момата се дърпаше, после като разбра че да бъде любовница на краля не е толкова пагубно, а и ще си направи име за пред някой друг херцог като стане време за женитба. Read more

Coyote Ugly Секси, по-малко секси и не чак толкова секси. Крокодилско грозно, койотско грозно, домашната ракия заличава неприятните черти. Обаче в Ню Йорк го правят по различен начин. Не съм го опитал, но от промивките на мозъка с лейбъл Холивуд до такива заключения стигнах. Другия вариант е да съм в пълна заблуда, да живей, живей труда. За всички мечтатели, компаньони, бохеми, себелюбци, екстраваганти, бунтовници и нахакани типове и типки. Времето на Грозна като смъртта мина неусетно. Coyote ugly, това заглавие зад което често се скриваше истинския филм за мен. Търся аз Грозна като смъртта - няма го. Гледам на постерите, друго пише - койоти някакви. Откъде да знам на българската агенция по апруувмънт на заглавията какво им е родила главата - никой не ти казва, пък да питаш едва ли ще ти се занимава, по скоро да разчиташ на някой приятел. Беше времето на филма, отшумя. Аз обаче го бях пропуснал. Стана студентско време, залюбихме колежки, по-големи колежки и баш каки, на които им е писнало от глупости и тя лентата като почна да се върти. Брей, брей, брей! Като че бяха закърмени с тоя филм, а защо?! Защото може би знаеха на изуст 90% от песните в саундтрака. Няма лошо, на мене ми харесваше да го слушам по време на филма, след него, на паузи докато се прави секс (но при обезателно същата музика), по абсолютно всяко друго време, когато си насаме с мислите си по любовта. Мда, топло време, хубаво време, емоционално такова. Но си минава и то. Спомените не че избледняват, колкото омръзват. Затова по-добре да си стоят скътани там някъде, а да се радваме на новото. Но когато bTV реши без предупреждение да ти пусне Грозна като смъртта и чуеш онези ми ти песни, нещо в теб секва, спираш да правиш друго и доизглеждаш филма. Read more Any Given Sunday Важно е тестостерон да има. Да се лее от екрана, не да струи, да се лее. Нещо като кръвта от последния филм на Даниъл Дей-Луис, само че вместо наситения с хемоглобин човешки секрет, говорим за мъжественост, сила, буен характер, топки, кураж и все такива спортни дефиниции. Знаем че спортните филми винаги се отличават с героизъм. Често са лишени от всякакъв реализъм, но когато музиката свири, героя тича на забавен кадър и бележи за победата на отбора, и то на най-важния финал (за всички времена), нещо у зрителя така грейва, раздразва сетивата му и го кара да потръпва. Нещо като да се поставиш на мястото на героя. Или не ви се е случвало? Явно имам нужда от изява или просто си мечтая за такива игри, в които единака да повежда отбора, който разбира се го следва безкористно, вярва в него, той вярва в тях и така до сетния финал, увенчан с победа. Но за да стане филма, не може да гърбиш наред слаби и силни и да няма конфликт. За тази цел Оливър Стоун перфектно се е подготвил. Неговото творение Всяка една неделя (което колкото и да ми хленчите, няма никаква връзка с Кеворк Кеворкян) е може би най-добрия пример за спортния живот с всичките му минуси зад кулисите. Стига сме зяпали към игрището, говеейки да видим бройката герои, които ще направят мача. Я малко в личния им живот, или обикновените човешки неща, които ги мъчат и тях. Защото те са точно такива - човеци, хора, същества от върха на хранителната верига (без лъвове, тигри и други месоядни хищници). Read more

In the Valley of Elah Известно време Пол Хагис се държеше настрана от режисьорския пост, за да създаде нещо хубаво за любителите на големия екран. Последната му паметна проява беше през 2004 година, и неговия Сблъсъци. Удостен с призовете, които заслужаваше, направи създателя си доста популярен (най-вече за пред тези, които не познаваха името му до преди това). В следващите 3-4 години пускаше по някое сценарийче, за други добри филми, но не организираше сам по себе си силен проект (говоря за нещо като Сблъсъци). До миналата 2007-ма, когато събра Томи Лий Джоунс, Сюзън Сарандън и Чарлийз Терън за В долината на Давид и Голиат (In The Valley of Elah). И ако не беше номинацията за главна мъжка роля, на г-н Джоунс, вероятно така и щеше да си остане в забвение въпросния филм. Не чак толкова игнориран, сигурно щях да го срещна... но доста по-късно. Read more Zeitgeist Беше сутрин, на път за работа. Стандартен разговор между мен и колегата за това кой какво е правил миналата вечер. Новото в темата беше "Един... интересен филм, ко'ле... дето разказва едни неща, и ти иде да се замислиш... абе не е ли вярно това?" - на което аз попитах, кой е филма, но той не можа да се сети. Забравя ги имената, какво толкова. За сметка на това няколко седмици по-късно хващах Жорката в изперкало състояние: "Ако това се окаже вярно, ще отида да взривя нещо!" - такова изказване от човек, който обикновено ми слуша глупостите и е по-разумния, леко ме притесни. Попитах за какво става въпрос, а той директно си каза: "Zeitgeist!". Без да задавам друг въпрос, той тръгна да разказва за какво иде реч във въпросния документален филм. И ведната направих връзката с първия ми разговор, този от преди няколко седмици. Тематично веднага тръгнах да го разубеждавам, не че наистина ще взриви нещо обаче, за да успокоя и него и собствената си съвест, че не съм стоял безучастен от другата страна на TCP/IP протокола. Read more

ВКЪЩИ: Sin City "Becky, care for a smoke?" Колегата Пийт ми се жалваше, че трябвало да направи дизайн за уеб сайт, по образец представен в един тъп екселски файл... и да ползвал само два цвята - черен и червен. Отдели около 5 минути да псува по адрес на Кристиян (that danish bastard), след което и двамата на едно мнение успокоихме тона. Казах му, че въпреки всичко с червено и черно (и малко бяло, и техни нюанси) ще стане супер дизайн. Той не щеше и да чуе. Тогава на базик му пратих линк към картинка: Голяма резолюция на нацисткото знаме! Ха, той много се израдва, дето се казва he laughed his ass off Но това беше просто шега, казах му да слезе при мен и да му покажа класика в жанра. "Frank Miller, mate! Introducing Sin City!" - при което, той нямаше какво повече да каже, качи се горе и продължи да си мисли как точно да съгласува цветовете. След което мислите по филма се засилиха, спомените изплуваха, а аз исках още в работно време да пусна Град на греха и да му се накефя. Е нямаше как, за това просто го придобих, и нагласих за друг ден (който се падна чак днес). Междувременно обаче, гладен за кадри и герои от лентата на Робърт Родригез и този comic book-маг наречен Франк Милър, прегледах трейлърчето. Жестоко! Безумно велико и пленителни 2 минути. А музиката увенчаваща го (знаех си че саундтрака е много добър), но тази песен... беше извън официалния рилийз на OST-то. При което ми се наложи дребен сърч из необятните поля на мрежата. Не беше трудно, като се има предвид че в YouTube качи ли се нещо... и до филипините ще стигне. Read more