Borova gora

Това едва ли би се решил да го направи ако нямаше гръб, най-вероятно този на шефа си във В. Търново, с когото са скроили целия капан, а и са дали възможност на Величка Хашнова да се види с арестантите по-късно в София, без тяхното съдействие тя не би могла да си издейства свиждане. По-късно и повишението му едва ли е било възможно ако просто така не е изпълнявал заповеди на висшестоящи. Имал е гръб и причини.

Дали е удобно да попитам, в друга тема за Левски сте написали: "Въпросът които каймакама задава на извиканите българи е "Това ли е Левски" а не "Кой е този". Кой е източникът, на който да се доверим за питането на каймакамина? Аз не съм срещала този детайл в архивите или дори да съм прочела някъде, някак съм пропуснала колко е съществен...

Цитатът е от турска шифрограма, а в тази тема на стр. 31 е представен пълния текст, затова ми се стори излишно да го копирам: "До дунавския вилает1 [Цариград], 1 декември 1872 Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет. Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия. Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен. Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи. 12 шеввал 1282." Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93) Идеята ми бе, че когато са залавяли когото и да било от комитетските дейци, повече от 50, направили са го без шум, съгласно описанието в документа, а когато залавят Левски, за един ден и една нощ всички разбират, толкова шум вдигат т.е. не биха изисквали вниманието от всички страни ако не са били уверени, че са хванали баш комитата, биха останали тихи както са работели до момента. Но са знаели и са бързали, за няколко часа са организирали пътуването му до Търново, нещо което за обикновен комита не са правили, да не говорим, че Пъшков и Поплуканов двайсетина дни са оставени на гости на каймакамина преди да тръгнат за София. С Левски постъпват различно, което е поредното доказателство, че са били наясно кой е в ръцете им. Оттук съм съгласна, че има още една причина защо са закарали Апостола във В. Търново. Винаги се е повтаряло и потретяло, че е било за да се направи формалното разпознаване, но всъщност в Османската империя йерархията е била спазвана желязно и е имало смисъл лично шефът на Ловешкия каймакамин да се убеди кого са заловили и съответно както е било редно като по-висшестоящ той да вземе решението за изпращането му в София пред комисията...

"Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - това е потупване по рамото от централната власт към Ловешката, стратегията и тактиката на управниците в Ловеч са били различни от тези на останалите точно защото бързо са пуснали задържаните, не че не са знаели кои са. Дори не са издали кого са хванали, разпитвали и пуснали за разлика от другите градове в българско. Но... когато залавят Апостола, изведнъж вдигат много шум, чуват ги във В. Търново, в София, в Цариград... Няма случайности, поне според мен.

Аз бях чела, че Дяконът ги е оставил когато си е развързал пояса, за да отиде до тоалетна в обора, след залавянето му Николчо разпръснал вещите на леглото му и тогава взел отровата плюс парите, изхвърлил отровата, парите задържал... Разбира се, тази версия също може да не е съвсем точна, но едно е ясно, в Левски е имало отрова за всеки случай и в онази сутрин той не е имал шанс да я ползва, дори да е искал. Николчо я е изхвърлил може би за да не я намерят турците или пък за да не я погълне Апостола. Какво е правил пък в този момент Латинецът съвсем не е ясно...

Може да си измисля, но нали е разказвал това милион пъти след като го освобождават на близки и познати в Ловеч, не би се осмелил да промени версията си няколко години по-късно, защото ще прочетат... И защо да лъже?

И как толкова кадърен Али Чауш, а и Юсеин Бошнак с него пропускат да проверят дисагите на коня и да намерят архива? Полицаите би следвало да направят обиск на заловените, на ханчето, на конете им, излиза, че само наполовина са си свършили работата, заловили са някого, а не знаят кого и не са направили елементарна проверка да открият кой е. Не звучи логично. Тук има нещо скрито-покрито от свидетелите с този архив в дисагите...

Така е, ключово е, точно защото не го пращат директно в София, нямат още доказателство, че е част от революционната организация, страхуват се, че могат да изпратят там следващия фалшив Левски, затова казвам, че е странно колко и какви усилия правят, включително среднощни, в студа, а пропускат дисагите с архива, нищо че има и обявена доста добра награда ако си свършат работата както трябва... Тази история с архива и другата с тескерето все още са необясними за мен.

Някъде съм чела, трябва да се сетя къде, може би в спомените на Мария Сиркова или Николчо Цвятков, че Апостола не се е чувствал добре, вероятно е бил болен от двуседмичния престой в ледените Ловешки колиби посред зима, при пристигането в дома на Сиркови е бързал да си легне, та не пуснали коледарите вътре, а и на другия ден пак е спал много вместо да тръгне по обедно време както е планирал. По пътя се качва и на коня на Николчо, не е имал обичайните физически сили да извърви пеша разстоянието и вероятно затова е имал нужда и от по-дълга почивка през нощта в Къкрина. Там също е бързал да си легне, макар все още да е имало клиенти в хана и един от тях влиза при него... Николчо твърди, че го е будил веднъж след полунощ, но Левски имал нужда от още сън и отлага тръгването, а около два часа по-късно го залавят... Така че вероятностите за мен започват с "Ако е бил здрав...", да съгласна съм, че е имал шансове да им избяга, да продължи за Севлиево, за Влашко... За мен е било голям риск, да не кажа грешка, самото отваряне на ханчето след като дни наред е седяло затворено. Това веднага е привлякло вниманието, а и по принцип ханчетата са си били места където доносници и шпиони са се чувствали у дома си.

Още нещо, повикват неколцина в конака в Ловеч да го разпознаят, вкл. поп Кръстьо, правят си труда посред зима да го конвоират до В.Търново и обратно с часове, за да бъде разпознат, което дали биха направили за обикновен комита?, но ако се потвърди, че е Левски ще вземат награда, а не преравят всичко, включително дисагите на коня? Странно е.

Не убеждавам никого, всеки сам си търси и намира най-правдоподобното при липса на пълен и преведен архив по въпроса. Само да допълня, при посрещането във В.Търново, 200 аскери са пратени да го чакат и да придружават в града. За обикновен разбойник такава чест защото не знаели кой е? Но пак да попитам за архива, стана ми интересно, някаква информация или предположение?

Т.е. Никола Цвятков си е съчинил историята за пренасянето на архива в самара на коня, а пък те през цялото време са били в дома му или в този на Сиркови? За мен са знаели кого залавят, цяла потерия от Ловеч в тъмното тихо лазила, прикляквала, притичвала да заеме позиции обкръжавайки ханчето за някой обикновен разбойник? И Али Чауш и Юсеин Бошнак са там по едната случайност, ей така, ако случайно бъде хванат някого? ... и т.н. и т.н. Много още мога да напиша колко несериозно звучи... Но за архива съм съгласна, че имаме само думата на Цвятков. Затова всяка хипотеза ми е интересна.

Това прави абсурдна историята на Мария Сиркова за искането да съобщят на Величка присъствието на Левски в дома й предната вечер... Точно обратното, пророкувайки кой е предателя, не като първа, а като последна задача при напускане на Ловеч, Дяконът минава при Хашнова за да минимизира риска. Така хем тя е нямало да знае кога е влезнал в града, нито къде е нощувал за да насочи полицията към дома на Сиркови, хем е нямала време да издаде Апостола, защото след срещата с нея той вече е бил на пътя в неизвестна за нея посока, Севлиево например... Но тук идва и другата тема, за "висшегласието на предателите", в което влиза и Латинеца, което всъщност е направило предателството неизбежно, защото е участвала не само Величка, а цялата им роднинска групичка. Но както предположих, Сиркова може да е съчинявала от страх част от спомените си, мисля, че около 1903г. ги е разказвала, а по това време Лукановци са били живи, все още са можели да й сторят зло, или пък е искала да насочи по някакъв начин следата към Хашнова, да подчертае че тя е била замесена във всичко и информирана за всичко... Това, което ми остана да си изясня е историята с тескерето на името на Малък Добре. Цвятков го извадил да послужи на Апостола. На Левски пък то било първата идея в главата при обкръжаването на ханчето и го погълнал вместо да го даде на огъня преди да изскочи срещу заптиите... Така поне ни се разказва. Но Малък Добре си е бил в града и ако е имал нужда от тескере, редно е било сам да иде в конака, а не да праща друг, властта не е била глупава. После, Апостолът сам си е фабрикувал фалшиви тескерета, защо са рискували Цвятков да му вади? Прочела съм всичко около случката, но така и не виждам логиката защо Цвятков е извадил това тескере, може би за пътя до В. Търново, но и защо е забъркал името на Малък Добре, добре познат в града, а на всичко отгоре самия Левски не се представял за ханджия какъвто Малък Добре е бил, а за търговец. Къде е логиката в твърденията, че е вадено такова тескере и то в последния момент, защото едва преди обед Никола Сирков казва на Цвятков, че ще съпровожда баш комитата, зашили документи в самаря на коня, приготвили се за път, пък е имало и време да изтича до конака и веднага получил от турската администрация чуждото тескере на името на Малък Добре? Някакви идеи дали наистина Цвятков е вадил тескере в конака и защо би го направил? Иначе като пропуск на Левски виждам отварянето на ханчето в Къкрина, не е работило няколко дни и повторното му отваряне е привлякло вниманието на властта, а Латинеца не е бил толкова верен колкото е трябвало да бъде...

+1 Съвсем същото опитах да напиша, да подчертая, като дадох пример защо при поп Минчо Кънчев има не само много белетристика, но не е и надежден свидетел откъм факти.

Благодаря, но нямам причина да вярвам на поп Минчо Кънчев, никога не ми е бил надежден източник, назначена среща между поп Кръстьо и Левски в Къкринското ханче не е потвърдена от нито един друг източник. Липсата на Никола Цвятков като спътник по пътя и в Къкрина пък е направо дразнеща: Левски с убийство заплашвал поп Кръстя, ако не предаде на Сиркова[198] тефтерите, квитанционните книги и парите — 35 000 гроша. Левски поискал лична среща на поп Кръстя, за да се разяснят и разберат. Поп Кръстю му назначил в Къкринското ханче. Левски посрещнал Рождество Христово в къщата на Величка Хъшнова.