Borova gora

"Като отворих портата, то свят беше като на панаир! С излизането ни изведнъж вдигам кървавия нож и с няколко турски думи се спущам върху народа. Отвориха ни път. И след нас ето ти и полицията. Изгледаха ни. Па това си беше. На другия ден търсене [търсения], запирания, де кого срещнат, не казал, че ги видял хайдутите [15]. Доста тупордия. Спираха и от членовете ни, които бяха комшии на оня човек. Едни казват: „От българските турци бяха!“ А други: „Турци и българи.“ А турците: „Българи са! Ето и куршумът, дето паднал [е] от тях. В нашите турци няма такива пушки.“ С думи още [16], че това е комитетска работа. И [турците казали]: „Ние трябва да търсим по всичките къщи на българите!“ Пак нищо. [17] Занапред като вземе да се убиват чувства, може и да бъде [18]." https://pavelnik.blogspot.com/2018/01/25-1872_23.html Оттук излиза, че той е бил с нож, ни пушка, ни револвер, на някой друг ги е дал. Имало е и куршум... Но кой е стрелял и по кого?

Им го и в материала на Гербов, като куриер Пандура е обикалял по-тесен кръг комитети, като телохранител на Левски - много повече: "На разпита, проведен в София на 14 декември 1872 г., Пандура първо разказва как е започнал работа в комитета, „миналата година по това време”. Първоначално бил куриер, разнасял писма между комитета в Тетевен и тези в Голям извор, Гложене, Орхание и Ловеч. После дошла съвместната работа с Левски. Хаджи Станьо му извадил тескере и заедно с Димитър Пеев заминали за Ловеч, като носели и писмо. От Ловеч Левски, Пандура и Пощата преминали отвъд Балкана, както е записано в бележника. Левски вършел тайната си работа, без да дава някакви обяснения на спътниците си. „Понякога ние го запитвахме, но понеже още бяхме новаци, той не ни казваше нищо”, обяснява Стоян. На 21 февруари Левски тръгва „за през Балкана в Тракия с трима конници”. Всъщност трима са с него, другите двама са Пеев и Костов. Посещават Троян, Карлово, Каратопрак (Черноземен), Царацово и Пловдив. На 28 февруари Левски изпраща Стоян и Димитър обратно от Царацово през Карлово за Тетевен и Голям извор, като им дава пари за покриване на разноските по път." Но да имаме предвид, че 13 страници от протоколите по разпита на Пандура липсват, не са запазени, в тях може и да е разказал повече с кой, къде, какво... Любомир Дойчев посочва, че съществуват документи, изпратени от великото везирство в Цариград до валията в Русе, публикувани в „Документи по българската история”, том IV, в които се казва: „Пандур Стоян, който по-напред е събирал и въоръжавал тетевенци в помощ на комитета, при все че е улеснил изследванията и диренията на правителството и доброволно се е предал, поради негови минали разбойнически престъпления се осъжда на 7 години.”

Знам, и Каравелов, и Хитов гледат на него като на съперник с разрастването на организацията плюс, че много са се поддавали на външни влияния. Ето, че и Пандура не е бил избор на Левски, както не са били Общия, Кънчев: "Пандурина [Костов] е определен от ЧРК – Тетевен за телохранител и куриер на Левски. Той и Д. Пеев – Пощата се срещат с него в Ловеч..." https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/

https://forum.boinaslava.net/forum/%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/%D1%85%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%80%D1%8A%D0%B6%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%80%D1%8F%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/1107- Относно качествата на тази пушка Левски се произнася в писмото си до Любен Каравелов от 25-31 юли 1872г.: “Вземах и другата иглинячка пушка от Данаил Попов, която ми се видя твърде здрава и много добра на биене( войнишка с тесак)”. Кои са били куриерите още не знаем, но има информация... и за Латинеца има още, защото за Къкрина е главно действащо лице, но тук ми се струва Пандура по-вероятен, дори си мисля, че може да е бил подкокоросан от Общия да го направи, да елиминират Левски и Ловешкия комитет като влияние в организацията. Освен това Попхинов му е бил съперник за "дясна ръка" на Общия и ето го в списъка. На много от комитетите обаче не знае председателите, знае хората, при които Левски или Общия са го пращали, затова в списъка са "Марин Пуйо" и т.н. Не ги знае всички и по фамилии, Никола... кой Никола? Ако е някой от Ловеч, няма как да не знае фамилията или името на бащата на този Никола, Пандура е от Тетевен и се интересува повече от съставяне на обирджийски чети, а не от освобождаването на българско... /Поправих датата, благодаря /

Писмо от Васил Левски до Христо Иванов Големия, 04.08.1872 "Брате, Откато ти се даде пълномощното, гледай народната работа повече от всичко друго, повече и от себе си да я уважаваш! Честитя Ви венчаването и дай Боже [да е] на добре. За нещата [писмата] какво им пречеше на пътя? И щом са пристигнали, ти не си ги изпратил! Защото подир тях писах други за Букурещ и им казвам да гледат в първите писма и да вършат! Сега ето че ще паднат в съмнение за тия писма, какво ли са станали! Из сборника "Свята и чиста република: избрани страници от писма на Васил Левски", съставители Иван Унджиев, Никола Кондарев, София, "Наука и изкуство", 1987, с.52, 212 Писмо от Васил Левски до Данаил Попов и БРЦК, 16.09.1872 Но като Ви казвам по-горе, Вие, които сте от толкова време в работа с мене, давали сте ми и пари, препоръчайте ме на другите и кажете ми досега в нещо намерили ли сте ми шарлатанлък [или] нещо неблагоразумно извършено. В Българско има раобтник, комуто съм дал пълномощно да раобти и той на друга страна [Христо Иванов Книговезеца], каквто [съм дал] и на Д. [Общи]. Той е с мене от 62 г. в работата. Той най-добре може да каже за мене имам ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват бай Д. и бай Атанас..." Значи Големия е получил Пълномощното преди 04.08.1872г.

Истината е, че е близо до профила, който търсим. Не твърдя още, че е той, но наистина смятам, че е някой полуграмотен или неграмотен. Писмовните хора в онзи период са писали и звучали по друг начин. Относно Горни Извор, там Левски решава в последния момент, за да заобиколи Плевен и заверата на Попхинов-Общия, нормално е преди това да не е бил много популярен комитета там и да не е бил често посещаван. Проверявам още веднъж, но Пандура е познавал комитетите от списъка и поне един техен член като куриер на Левски и ортак на Общия. Плюс, че с Ловчанлии е имал грижи заради неуспешния опит за убийство на дякон Паисий. За Влашко не е казано нищо конкретно, ако беше някой от комитета в Ловеч, там са знаели и Каравелов и други, давали са отчет пред своите за пътуванията до Букурещ, получавали са вестниците т.е. имали са много информация. Издайникът обаче не е знаел нищо и не се е интересувал от нищо извън българско, ако е бил неграмотен, вестниците също не е чел и това обяснява защо за Влашко не е могъл да съобщи нищо. Остава ми да проверя дали по задачи са се засекли някъде Христо Иванов Големия и Пандура в Габрово, защото Големия там е посочен...

Бил е до Левски достатъчно време из българско, а след това и до Димитър Общи. Навярно е искал да провали Апостола и неговата столица, за да стане ръководител Общия, неговото име го няма в списъка. Пандура е бил почти професионален обирджия, а Левски е броял всеки похарчен грош за разлика от Общия. Намерих тема и тук, писана няколко години преди превода на телеграмата на Хамди паша: Участва в неуспешен опит за убийство на Дякон Паисий, тогава се насъскват срещу него, най-много Ловчанлии, и вероятно в момент на отмъщение... Познавал е всичките изредени комитети, точно тях е обикалял с Общия и комуто е имал да отмъщава... като Попхинов е бил злобен и дребна душица. Ако е той, ни ръководителите блестящи - Каравелов, Общия, Заимов-Априлското, Кънчев и т.н. са фалшименто ръководители, ни част от комитаджиите са класически комитаджии, защото свръхприказливи както писах по-горе, а сега и предателят ще се окаже някой не хитър и комбинативен, а неграмотен обирджия... Може и парична награда да е получил. После, с Димитър са били на един акъл, обърнал е гръб на Левски и работил само за обира на пощата. Там се оказва, че е оставил другите да носят дисагите с грошовете, а той си пъхнал под дрехите торбичката с по-едрите пари, с жълтиците, която не смятал да дели с никого. Дал парите на пашата-мютесариф пред когото сам се предал. По спомен, за него специално е написано в документ от Великия везир, че заслужава смекчена присъда заради съдействието на властите... То и други издават ли издават, но...

Само малко факти, няколко седмици след изпращането на списъка до Великия везир, Димитър Общия издава 27 комитети пред Извънредната комисия т.е. той има много повече информация от споменатата в телеграмата на Хамди паша и е учудващо паметлив на имена на хора и на градове, в които никога преди това не е бил. Стоян Костов Пандура или Пандурина "минава" в неговия лагер точно през лятото на 1872г. след като Общия получава пълномощно за работа с комитетите между Тетевен и София. Някои извори споменават, че е бил за известно време телохранител на Апостола, куриер между комитетите също, комитетски деец. Неграмотен или полуграмотен. Няма данни да е участвал с някакви функции в убийството на дякон Паисий. Участва в обира на Арабаконак като е спрял да изпълнява заповедите на Апостола: "Се тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не ни бастисват засега и пощата, защото работата си докато наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур (войводата) да каже и на Д. Общи, но както за всичко и за това не е слушал. “ — Страшимиров, Д. Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 1, С. „Изток-Запад“, 2014, с. 212." Пандура не познава Каравелов и не би могъл да го издаде, не може да чете и не е чел и статиите му, но познава дейците от комитетите, с които работи като куриер на Левски - Ловеч, Тетевен, Етрополе, Видраре... Трябва да потърся в архива си пред Извънредната комисия дейците на кои комитети той е издал и колко от тях като брой (дейците и комитетите). Ако съвпадат, ще е сериозна информация. Ако Гербов има подръка неговите показания, бих помолила да ги публикува тук.

Ако бъдем точни, Ловчанлии и Каравелов са познавали. Поплуканов, Пъшков са давали отчет на комитета за пътуването си до Букурещ, но Каравелов започват да го издирват след Арабаконашката афера, а в телеграмата със списъка само е споменато "Влашко"... Ще пиша повечко по-късно, интересен е казуса.

Скотланд Ярд е било за Цариград според мен, аз също мисля, че е прекалено да се очаква в дълбоката провинция на Империята, в българско Горно-нанадолнище, заптиетата да са били обучавани от Скотланд Ярд... Да припомня, че за нашето въстание пращат само няколко полка от редовната турска войска, останалото е башибозук. Голямата част от редовната войска си остава в казармите... Някак много високо очакването за Скотланд Ярд... Да, после има Паша до Пашата да разследват организацията, но това е вече в зимните месеци, юли-август когато е издаден комитета е трудно да си представим някой обучаван от Скотланд Ярд точно в Ловеч и региона.

Аз бих предположила, че самият издайник е имал за нещо да отмъщава на Добре Механджията, може и нещо по линия на конкуренцията, затова го е включил вътре, разчитайки, че така турската полиция ще го тормози, наблюдава, няма да го остави на спокойствие... Само идея нямаме доказателства.

За Цвятко Хаджипавлов имам идея защо не би го издал, работили са много близко последните години, единият като доставчик на оръжие, другият като член на тайната полиция... Марин като шеф т.е. председател може да не е бил добре приеман, има спорни моменти около личностните му характеристики... Но относно Пъшков е загадка, в спомените на самия Пъшков не се сещам за нищо, което да подскаже какви са били отношенията му с Латинеца. Четох отново Апостола: „предателство истинно и предателство от страх“, звучи ми като две предателства, породени от различни причини. Единият предател, който пише писмата той знае и ще го посочи. Другият? Не се ли е досетил? Знаел е роднинството... Не е ли разпитал Латинеца какво се е случило след обира или Арабаконашката афера е държала всичко концентрирано в една точка?

Латинецът е бил ханджия, хрумна ми, че може да не е имал много добри чувства към конкурент, Добре Механджията и за отмъщение да го е споменал. Марин Пуйо - ханджия, нормално е да е познавал най-добре тези, които са от негвата професионална гилдия. Наистина е странно, задето няма следа какво е станало след обира, ни дума за задържане на Латинеца, за разпит и т.н., а при налично убийство това няма как да не се е случило...

Много хубава и интересна обосновка, благодаря! Липсват ми едно-две неща, които преводачите трябваше да забележат и да ни кажат. Дали има някаква специфика в подредбата на имената, дали са посочени по реда на старотурската азбука например, а това се губи при превода? Не са изведени и първо председателите, а после редовите, изглеждат разпилени, някак се чудя защо са написани в този порядък. Доста след поп Лукан например са дадени синовете му, а и се започва точно с двамата попове. Търся логиката, защото когато се пише до Великия везир има някаква водеща мисъл и не е случайно, че съобщението започва с баш комитата Васил Левски, а след това може би като пресен отглас от борбата за българска църква поповете Лукан и Кръстьо са сложени най-отпред. Двама попове като водачи на бунтовниците, значи работата е сериозна за властта, но по-нататък има ли допълнителен смисъл в подредбата на участниците? После, избирателно изпраща на везира само имената на председателите на другите комитети, в „и други“ следва да са били куриерите. Защо е объркано Габрово с Търново за Книговезеца, може би издайника е опитал малко да ги заблуди след като е изтървал името му, за да не бъде братовчед му лесно разпознат и арестуван. Мисля, че списъкът е правен след убийството на слугата, когато Латинецът остава единствен заподозрян. Затова не е включил и Драсов, който 6 дни по-рано получава тескерето и се приготвя да замине и един вид да няма нищо общо с тях. Защо ги няма Пъшков и Хаджипавлов? - това все още го мисля, той ги е познавал лично и не са били редови, редно е да са вътре. За Добре Механджията имам идея, възможно е един-два пъти комитетски дейци да са си устройвали срещи в хана му и затова да е решил, че ханджията е някой от своите. Друг вариант е издайникът под силата на смесени емоции в онзи момент да е объркал имената и вместо Добре Койнов да е произнесъл Добре Механджията. По същата причина може да е оплел словесно Търново с Габрово за Книговезеца. Не е лесно да станеш предател. Аз се сетих за отговора и на още един въпрос. Тук имаше спор имало ли е много сняг на 27-ми декември, както описва Захари Стоянов, или не, Захари си прекалено си белетризира. Кесията на Левски пада на земята при залавянето, разпиляват се монетите и съгласно Никола Цвятков, заптиетата стоплят вода на огнището и носят буци сняг да разтопят, за да съберат парите т.е. улиците на Ловеч може да са били преметени от хората, силен вятър може да е издухал някакъв сняг от пътищата, но в Къкрина е било снежно и лед се е задържал.

Да, едва се ориентирах от бележките под чертата кои са "издадените", а това опровергава и възможността да е Пъшков, той също е бил грамотен и едва ли би ги представил по този начин пред официални лица. Вероятно към него и Марин са приложили същата тактика каквато към най-първият издайник, щом при него е проработила, значи има шанс и при тях, вместо с камшика, с бучката захар са били предразположени след арестуването им... Ако е бил Латинецът, защо е издал Сирков, Книговезеца, близки роднини, приятели... Защото се е смятал натопен, въжето е опряло образно казано до неговата шия за убийството на слугата като единствен заловен участник, а Левски и Вутьо са се изпарили като дим, оставяйки го "на терена да опере пешкира", единствен от всички, от цял Ловеч, той да плати цената. Сигурно е бил и много разочарован от Дякона за убийствата на дякон Паисий и слугата, както и че го е зарязал сам да се оправя след надробеното от него, може би и от комитета е искал да се махне като Марин и Димитър, малко му е трябвало за да натисне полицията и да го убеди да говори. Защо не е пазил и допуснал слугата да влезе е друг въпрос. Откъде е знаел за трите канала за доставката на оръжие? Е, при неговите връзки, роднински и приятелски, кой не би му разказал подробно и ентусиазирано за Букурещ и решенията там? Пъшков и на поп Тодор дори е разказвал както стана ясно по-горе. След обира дори не е потърсил помощ от член на комитета, не е пробвал и да се укрие при някого, няма извор указващ нещо такова, едва ли и някой му е предложил, оставен е съвсем сам. Така когато са го повикали в конака и след като е издал, през следващите дни е имал сериозна причина да крие, че е бил там, по-скоро обратното, би покрил всяка идея и подсказка за разпит от турската полиция, въпреки че при такава топурдия няма начин такъв да не е бил проведен. Това обяснява и последвалото полицейско наблюдение над къщите им, на Сирков, на Латинеца, а те са били съседни. Сега имам още една идея за липсата на имената на Драсов и Пъшков в списъка. За разлика от Марин, чиято бедна фамилия е цялата вътре, те са били търговци, известни като по-заможни, Али Чауш им е съобщил и също е вероятно да е поискал цена да ги прикрие, а след няколко дни е извадил и тескере на Иван, който е бил по-страхливия. Но просто така Али Чауш няма да предложи тескере за чужбина на Драсов, по-нормалното е той сам да го е поискал, след като научил, че ще има арести. Пъшков сигурно е мислил, че е решил проблема с няколко златни монети и името му е останало скрито. Той твърди, че така е си е осигурил и разговор с Марин да съгласуват докрай всичко като подкупил заптието, което ги пазело в Ловешкия конак да ги остави в двора насаме за малко. Корумпираността винаги му е помагала. Е, когато Общия го издава, няколко монети вече не са били достатъчни... В един от първите си постове писах, как винаги съм се чудила защо някой като Книговезеца не е търсил отмъщение за обесването на приятеля си, на Левски, но всъщност причината е добра, защото Латинеца и Сирков са в главните роли заедно с другите му роднини. За Къкрина бях много детайлна в някои постове... Относно Драсов, причината да продължавам да търся кой е най-първия предател е, че той никога не се дистанцира от организацията, остава в нея и участва активно във всички драматични събития, които следват, а преди смъртта си казва: „Жена, имот и пари не ти оставям, но на теб и децата оставям чистото си име." Този човек е имал морал и чувство за чест, след като е казал тези думи, най-важното за него. Затова без черно-бяло доказателство не бих искала да го обвиня, макар някои пътища да водят и към него... Латинеца тотално се покрива след залавянето на Апостола, ни Априлско, ни Освобождение има в биографията му, ни очна ставка с Общия, ни присъда, дори кесията му връщат после и никой ни го чул ни видял повече, едва ли е случайно... Всички останали комитаджии се бият за Ловеч - Хадшипавлов, Хашната, синът му Никола, Книговезеца и т.н., но не и Христо Иванов - Латинеца. Аз пак ще си напиша, истината е в детайлите, ето още един, който допринася за леко натежаване на везните, за което благодаря

Започвам да мисля, че в хората е съществувала невероятна бъркотия по отношение на Добри Механджията и Малък Добре Койнов. Съвпадението на имената и професиите е довело до несигурното кога кой какво е правил и кого са имали предвид. Според едните източници Добре "загинал е при клането в Ловеч по време на Руско-Турската война.", а според друг се изповядал преди смъртта си пред "поп Георги. Той, слава Богу, беше умен и учен, силен характер и неподатлив. Хаджи Мичо му беше изпотрошил прозорците на къщата, когато подушил, че поп Георги след изповядването на дядо Добри Механджията узнал, че и той има пръст в предаване на Левски. Хаджи Мичо беше вуйча на Величка Хашнова, и поп Георги разбрал, че той само чрез нея е знаял дали Левски е в Ловеч и кога ще замине. /https://literaturensviat.com/?p=189192/ Най-вероятно в единия случай става въпрос за Добре Механджията, а в другия за Малък Добри Койнов... Възможно е под Добре Механджията издайникът на Хамди Паша също да е е имал предвид Малък Добри Койнов.

Само ни трябва още мъничко време да поработим (няколко) години. Но (само) тогава (след като поработим), бай Каравелов, както ви пиша в писмата с братя Марина (п. Луканов) и Иван (Драсов)... /Дописка на В. Левски до в. „Свобода“, писана през втората половина на 1870 г., а публикувана в „Свобода“ на 13.II.1871 г. Иван Унджиев/ Колко реалистично звучи той, години, няколко години... Никой не му ги дава, а Левски е знаел, че седмици и месеци не са достатъчни за "революция, морална и с оръжие." Тогава и подборът на дейците вероятно е щял да бъде по-внимателен. Но пък и в подбора са му се намесили изпращайки му Общия, Кънчев и Фердинанд, никой от тях близко като качества до народен лидер. И още нещо в този цитат ми се набива на очи по повод по-рано писани текстове в тази тема, Левски откровено споделя, че пише писмата с Марин и Иван... Иван Драсов със сигурност е казвал истината когато е твърдял, че той е вършел много от черната работа на комитета, включително писменната...

Да, така са били навързани петимата - Големия, Латинеца, Сирков, Цвятков, Гечо... един да поддаде и къщичката им се срутва. По спомени от прочетено, всичките петима са бил членове на комитета. И един като поддаде, останалите се досещат, или участват и в предателството или следва да прикриват до гроб... Затова Големият никога не посмява да търси сметка никому за залавянето на Левски. Участниците в аферата Къкрина - Сирков и Латинеца, и Цвятков са му роднини, а и той самият не се е справил да изпълни смъртната присъда над Общия, та също е подвел Апостола в най-критичния момент, а после Общия е заловен. Останаха ми въпросите и ако намеря поне един отговор, в най-тъмното ще има светлина: Иван Драсов, който научил, че братовчед му и баща му са в беда, има логика да отиде да ги спасява и да сключва сделка, ако са му на сърцето повече от комитета и ако е много шокиран, че се е стигнало до убийството на бившия му слуга, тогава е логично, че двамата са пуснати само след ден задържане, а Иван е получил тескере за чужбина и пълна анонимност в списъка, нямало е как да скрие братовчед си, който е останал в него, било е ясно на Хамди паша, че обирът не е на крадци. Но защо би издал приятелят си Марин и семейството му? Да им отмъсти, че са били съгласни с нападението над Денчо Халача? След убийството и приятелите му Марин Поплуканов и Димитър Пъшков почти се отказват от активно участие в работата на комитета, точно за такъв обрат не са били готови. Латинецът - няма как да не е разпитан за обира, но следа няма, спомени няма за отвеждането му в конака, само потайност и мълчание. Ако е сключил сделка срещу участието си и за да не му бъде приписано убийството на слугата, Левски и Вутьо са далече от Ловеч в този момент, това би обяснило дори и името му в списъка. Хамди паша не би го спестил на Великия везир, защото за него с тези знания за комитетската врежа информаторът му е „голям комита“, а той се интересува от и съобщава баш комитите. Димитър Пъшков – името го няма в списъка, а когато е поискан от Извънредната комисия в София, защото Общия го е издал, той е поканен на гости на каймакамина??? Отношението към него и приятеля му Марин нямат нищо общо към който и да било друг арестуван. Той е третиран от час първи в конака като специален. Самият начин, по който е поставен под домашна стража няма сравнение с начина на арестуване на поп Кръстьо например, с шест заптии е откаран попа в конака и по собствените му думи измъчван. Това е възможно само ако Пъшков предварително са смятали, знаели са, че е „техен“ човек отпреди това... И нищо, че в София го е чакал и искал Паша с по-голям ранг от Ловешкия, той си седи на "гости" цели 12 дни. По думите на самия Пъшков, имал е и възможност да уговори с Марин преди София каква линия на поведение да следват и какво да правят. После е на почивка в Диарбекир... Въпросът е защо би бил разпитан след обира или пък защо сам би отишъл да издава? Защо би издал и Марин, с когото са били приятели? Трябва да има нещо в изворите за поне един от тримата, което ми убягва... А може би всичко започва след убийството на дякон Паисий на 21-ви юли 1872г.? - едва ли само поп Кръстьо е бил против това убийство, а това на слугата дава ефекта на лавината, отблъсква някои дейци от работата...

"Стоян знаел, че Левски е идвал и уреждал комитета, но на събрания не е бил никога, знаял от Пъшков и поп Тодор." Ей, нямали са ключалка на устата си, ни мирка, ни спирка, а колко са се клели да не споделят, да тайнстват... ама такива приказливи комитаджии сме имали, днес който и извор да отворя да прочета нещо или да си припомня, един казал на жена си, друг на друг член на комитета, трети на съседа... Сякаш не са знаели, че издайници, доносници, властта са дебнели за всеки слух... То и Генчо Лисицата трябвало да мълчи, ама с писмото от Дякона право при "хлевоустата" Величка Хашнова се отбил въпреки всички конспиративни забрани... То и Общия трябвало да мълчи, нали професионален конспиратор от няколко революции, но на всички комити се похвалил с убийството на отец Паисий, а пък по хановете разправял на обикновените хора, че се готви нещо и привличал ненужно внимание... И Мария Сиркова като разказвала след години не се усетила, че сама се натопила. Левски им казал "Никой да не знае, че съм тук!", ама на вечернята на Коледа казала на Величка пред жената на Латинеца, а пък дали и колко други около тях са ги чули, на вечерня мнозина се ходели и са можели да чуят... Нищо, че в Наредата пише на съпруги и любовници да не казват /"Всякой от членовете на революционарните работници, бил кой бил, трябва да знай сам и да държи в сърцето си това, щото му е поверено. Не трябва да казва, нито да загатва на таквиз работи на любовница, на жена и пр."/, ама жените на Латинеца, на Сирков, на Гечо Хашната и т.н. все били повече от необходимото осведомени като от сутрешен вестник от половинките си. Тук и Пъшков и поп Тодор не мирясали докато не информирали Куюмджията, кой знае още какво и на кого са говорили... Пък аз се чудя какво е знаел Латинеца, а то по-точно имало ли е нещо дето не е знаел??? Всички не уста, а врата на плевня са имали както един състудент някога казваше, а пък работа като тяхната как да бъде успешна без мълчание?

В списъкът Христо Цони може да е сложен за да изглежда толкова заподозрян, колкото и всички останали, а всъщност да е издайника, но черно-бяло доказателство не съм открила дотук. Проверявах много за него, в "работата" го е вкарал Христо Иванов Големия, двамата с Латинеца са от с. Къкрина и са близки от деца. След залавянето на Левски обаче Латинецът някак потъва, замита следите си никой да не го знае никога, докато Христо Големия се бие за Ловеч по време на Освобождението и т.н. Всъщност голямото предателство започва с малко предателство, някой от комитета съобщава на Денчо Халача какво му е приготвено и той изпраща семейството си в Троянския манастир на въпросната дата, за да не пострада и сам той не се прибира в къщи. Защо не е предупредил своя слуга да не влиза в къщата? Или той го е пратил да провери дали всичко е приключило, за да си влезе у дома? Могъл е и да дари пари, за да не се налага да има опит за обир, но… За малкото предателство следите водят точно към фамилията Драсови, някой от тях е проявил съчувствие към дългогодишния съсед, но това е против всички правила на комитета… Латинецът пък остава съвсем в сянка, по-късно дори не е споменат като третия от Вутьо Ветов, който всичко и всички предава освен него. Чудя се как е било възможно? Димитър Общи го помни, но пък спестяват очната ставка между двамата. Интересно защо? Иван Драсов в обира не участва и не би следвало да се чувства застрашен, обаче след малко дни му е дадено тескере за пътуване от Али Чауш, значи някой се е разприказвал не само за обира, а за самата организация, издал е всички и ето го списъка на Хамди паша. Защо Драсов да е бил застрашен след като името му не е в списъка и е решил да бяга? Ако пък самият Иван е издайникът, защо е дал и името на Димо, защо не го е пропуснал както са пропуснати имената на Хаджипавлов и Пъшков? И как се е стигнало до разпит на Иван след като не е участвал в обира? По-логично би било да арестуват и разпитват Латинеца, участник в обира, не Драсов… Мисля, че Димо или баща му са уведомили Денчо Халача. След обира нещата са станали сериозни и за да не бъде съден за убийство – на слугата, защото само него са могли да заловят в Ловеч, Латинецът се е разприказвал… Името на Христо Иванов-Големия е в списъка, ако е предал него, защо е пропуснал Иван, Цвятко и Димитър - секретар и двама подпредседатели? Или някой друг избирателно е оставил имената, но е бил информиран за всички, защото по-късно арестува Пъшков. Относно оръжието очаквано през Никополската, Свищовската и Оряховската околия, Латинеца може да е имал информация и от Големия, не само от Ловеч… Всички извори доказват колко са скарани с дисциплина и тайна голяма част от членовете на организацията, свързвало ги е роднинство, приятелство... Опитвам да си спомня дали Никола Сирков и Латинеца бяха роднини. Това би обяснило много, включително защо три дни не е ял и пил Никола Сирков след залавянето на Левски, той сам го е пратил в ръцете на Къкринския ханджия...

Братовчедът на Иван Драсов, Димо Драсов е бил съседа на Денчо Халача, нали? Този, от чийто дом са тръгнали да осъществяват обира и който е гледал през прозореца какво се случва. Тогава ли е арестуван за ден и пуснат без последствия? Непосредствено след обира? Излиза като възможност той да е издайникът ако всичко са си споделяли с Иван, а са били много близки, братовчеди като братя. Иван го е препоръчал в комитета. Логично е Димо да е изпуснал името му в списъка или да е настоял при сделка в конака братовчед му да не пострада и това е изпълнено, Иван е получил паспорт и съвет да бяга. Помня Вашата хипотеза и благодаря, че я споделихте. Точно поради липса на конкретен извор търся и другите възможности. Относно дългият пост, написах го с надеждата, че четящите и пишещите тук може да подкрепят или оборят част от изложеното от мен, това ще избистри още догадките ми. Не мисля, че знам всичко и затова всяка помощ е добре дошла

И името на Добри Механджията е там, а не е член на комитета, Киров има добър аргумент защо... За изгореният от него тефтер на поп Кръстьо знам, ако някой още нещо е чел, свързано с комитетската дейност на Куюмджията, надявам се да сподели.

За първата обиколка трябва да му е бил полезен, да избистрят идеята, да подкрепя със статии... При третата обиколка на Левски Каравелов вече е трън в петата му, Панайот Хитов също с опитите да го държи под око и да слухти около него, заобикаляйки го с доносници. Докато им е полезен му помагат, когато започва да се изявява като истинския лидер затреперват от страх пред популярността му и започват да му пречат, за да постигнат своето, не точно българското, а своето... И не само Левски, аз също съм се учудвала как Каравелов е станал председател, някаква машинация, някакво обещание от негова страна е имало, та веднъж в живота и той, вечно втория и все недовършващия каквото захване, тук няколко страници по-назад писах за това, да успее да стане първи. Както показва историята - за зло, защото се меси в работата и на Апостола, и на комитетите по неприемлив начин, изпращайки му странни помощници за което получава своя дял от вина в провала в организацията, да не пропусна безумното искане за ненавременно въстание. Още на следващата година Стефан Стамболов, Ботев и сие са го издирвали да го убиват, за да не продължи да им вреди, принуждавайки го да се оттегли и покрие... Но има и други намесили се за зло в съдбата на Левски и организацията в онази година. Христо Цонев - Латинеца, бил е ханджия, посрещал е комитетски хора в хана, затова не е изключено да е познавал председателите на околните на Ловеч комитети. Роднина е на Марин Луканов, който вероятно му е имал доверие и е възможно да му е разказал подробно за решенията в Букурещ. Дори да е така, защо Латинецът не е пропуснал неговото име, издал го е, а скрил тези на подпредседателите Пъшков и Хаджипавлов? Иначе има причини да е подходящ за издайник, в крайна сметка е участвал в обира в дома на Денчо Халача, макар почти никой не е знаел и не знае, а не е било съвсем просто да бъде добре скрит предвид каква топурдия са предизвикали. Все са настоявали, че са били двама, но всъщност плюс един. Второ, какво е правил докато Левски е обикалял из къщата да търси пари? Пазил е на пост? Колкото е пазил и в Къкрина, оставяйки револвера вътре и бягайки през глава навън като призрак през обсадата... При обирът е допуснал слугата на Денчо да влезне вътре. Обаче на излизане, ако някой от събралите се отвън хора го е познал, а ханджиите са популярни личности, той е бил първият разпитан от турската полиция за обира и убийството, а не се е чуло да е бил задържан... Левски и Вутьо са се изпарили от Ловеч, но той е бил наличен. Точно в онези дни Хамди паша е получил своя списък. Доколко обаче функцията в комитета е позволявала на Латинеца да знае много, например кои са трите точки през които са щели да бъдат внасяни винтовките? /за Къкрина малко по-назад в темата съм писала, Николчо Цвятков твърди, че само той е бит по пътя за Ловеч, на него и Левски са слагали общи букаи и пранги, никога на Левски и Латинеца, а последния е единствения, на когото в София е спестена очната справка с Димитър Общи съгласно протоколите на Извънредната комисия и си е изпратен в къщи по живо, по здраво, ни присъда, ни Диарбекир, ни Ловешка тъмница, а като изненада му е върната и кимерата (кесията) с парите, взети при задържането в ханчето, тях заптиетата били възпрени да не поделят.../ После изчезва тотално от спомените на всички... Няма го и при отбраната на Ловеч, нито в Априлското, нито записва участие в Освобождението Иван Драсов - в списъка е братовчед му, били са близки, би ли предал и него? Цвятко Хаджипавлов - Една смътна фигура за историята, но очевидно ползваща се с име и уважение в комитета след като е избран за подпредседател и отговарящ за доставката на оръжия... Възстановява комитет, става председател, загива геройски при отбраната на града, а Левски не му е имал голямо доверие, след арестите съвсем не, само на Сиркови, но защо? При това той не е бил от роднинския кръг на Поплуканови... Никола Сирков - последен е имал право да получава кореспонденцията на Апостола, но имал ли е правото да я чете /на Анастас Попхинов е било забранено, както знаем всички/ и дали и преди това част от нея е получавал? В неговият дом Левски още преди третата обиколка е държал писма, документи, пишел е с часове, ако Сирков някак е намирал начин да чете дори и само от любопитство... Само да отбележа, че не ми е ясно защо в списъка на Хамди паша е и Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/ - нищо добро никъде не прочетох за него.

Те са му и съграждани, макар за известен период от време и с руски паспорти, Димитър Ценов оставя 5 млн. златни лева за създаването на Академията в Свищов, Александър Георгиев, Коджакафалията ги надминава с дарение 25 млн.златни лева за Бургас... Дори само тримата да бяха, биха финансирали не въстание, а война за свободата... Но има един голям проблем, аз и вчера го осмислях за милионен път докато пишех тук, Левски е повярвал в своя народ, че може да бъде събуден и вдигнат на бунт: "Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим..." Вярвал е, че той самият е инструмента, който да "буди народа", както се изразявал поп Кръстьо. Всичките споменати българи по-горе, плюс поканваните многократно да участват като Костаки Хаджикостов и сие, са вярвали само на намесата на външна сила, искали са свободата, ама да им "бъде поднесена на тепсия". Повечето от тях са били извън българско задълго, но парадоксално смятали, че познават своите добре и няма защо да имат доверие във вътрешните им сили. За съжаление и Каравелов е бил в този отбор, той пък е бил за федерация, някак чудо е трябвало, за да си променят мисленето. Още нещо, при богатите наистина въпросът опира най-вече до пари, с които смятали да допринесат, докато при Апостола е било до осмисляне, проектиране, създаване на идеологията, после усилията "на терен", преглъщането на провалите, рисковете, преследванията и т.н., един друг тип е неговата полезност, без която абсолютно не е можело също, опираща до моралната страна на революцията / Българският революционен централен комитет има цел да освободи България чрез революция, морална и с оръжие /, полезност която не е можела да бъде откупена само с парите, но колко като него са го съзнавали? Например хаджи Станьо е имал пари за 40 пищова, ама пищовите не водят бунт, водят го хората, както и аз имам шофьорска книжка, но тя не ми кара колата... Така че не е само въпроса в парите, за да купят оръжие, искам да кажа, след това кой е щял да води битката, юнаци колкото за една-две-три чети? Това защо богатите, дето искали свободата, не са го мислили, изобщо не личи да са имали някаква ясна концепция как да се случат нещата... Тук не сме сравними с Гърция, не е само заради липсата на пари. Със своята идея и работа Левски е бил съвсем сам, и съвсем различен... Един въпрос, след като през 1872г. се завръщат от събранието в Букурещ, дали информират всички членове на Ловешкия комитет за взетите решения? Специално за оръжията, мисля, на Цвятко Хаджипавлов трябва да е казано, но на останалите?

Това е точно в целта Благодаря за картите, визуализацията наистина онагледява думите по най-добрия начин. Както и сравнението, защото по времето на Фердинанд е било в пъти по-лесно да мечтаеш докато времето на Левски е различно и от всички извори все оставам с впечатлението, че друг мечтател като него е нямало, нито Каравелов, нито Касабов и сие. Знам, ще кажат Ботев, но Ботев не отива с Апостола на обиколки из българско, на по-късен етап узрява за някои идеи. Левски е останал сам да оформи мечтите си в планове, в дневни задачи на терен към постигане на голямата цел с всички усложнения, които са му създавали изпращайки му Общия, Кънчев, Фердинанд: "Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от Вас, комуто се харесва да върви с нас, той ще ни се обади и ние ще го приемем." Имал е невероятна вяра, че мечтата му е постижима и че има сили да успее... Това мога да сравня само с религиозната вяра, която изпитват някои хора, нещо близко до нея като мотивация, за да обикаля три години и да работи. Вяра, породена от мечта - свобода на всички, и независимост, и република, която го превръща в самотен враг на Империята, а и на Великите сили с техните си интереси. Въпреки това имам леки съмнения доколко са позволили в онзи момент турските на външните сили да имат реална картина за дейността и значението на работата му, изворите сочат, че много са искали и опитвали да прикрият. Между август и декември 1872г. за самата турска полиция той се превръща от нехранимайко в "баш комитата". В някои турски документи се вижда, че в конака в Ловеч, а и в Плевен са гледали да позаметат обхвата на комитетите, за да не се види, че са допуснали такава организация да се създаде под носа им. Списъкът на Хамди паша посочва ясно, че предателство има, някой започва да издава, не е само добрата работа на турската полиция. Но този някой също така е знаел за решенията взети пролетта в Букурещ, особено относно оръжието. Все още търся кой е и също мисля, че най-първия е един, само един, за Къкрина са повече...