Borova gora

Те и на Левски сигурно всеки ден са му го обяснявали, ама не е "пропял". Може би не трябва да бъде изключван Иван Драсов. Но кой е бил съвсем близо до Левски в Букурещ и също е знаел всичко за неговата столица Ловеч? Освен Каравелов, някой от най-вътрешния им кръг...

Освен Иван Драсов, не е ли възможно поп Лукан и Величка Хашнова да са били информирани за всичко от Марин Поплуканов? Те за знаели достатъчно, участвали са достатъчно, а допълнително той може да е споделял и детайлите с тях, защото тайни от тях може да не е имал... Аз също благодаря за линка, добре дошъл е предвид някои полемики от през последните години и опити за преосмисляне значението на личността, идеите и дейността на Апостола. Написах го в пост и по-горе, да прочетеш оценката на врага, Империята, за него, струва си, много си струва

Много е интересно да прочетеш: "Димитър Дяковал, член на комитета в Белград..."; "когото намиращият се в Белград революционен комитет препоръчал на Браилския..." "основател и ръководител на революционната организация Васил Дякон Левски"; "установено и доказано, че е подбуждал с думи и дела"; "известен революционер Дякон Васил Левски"; "като се подчертава водещата роля на Васил Левски в съзаклятието"... И всичко това в телеграми до Великия везир на Империята в 1872г. В списъкът на стр. 73 наистина го няма името на Иван Драсов, нито на Иванчо Колев.

"– Когато се откри, че обирът на хазната е комитетска работа, когато Марин ловчанецът и Димитър пашкулджията бяха заловени, [и] когато властта започна да те търси, ти все в Ловеч ли беше и в чия къща се намираше? – Обикалях из пловдивските села, прекарах малко време в Ловеч из колибите в лозята по една-две вечери, защото в тия колиби нямаше никой. – Кога дойде в Ловеч и кой ти даваше хляб и ядене? – Отвреме-навреме влизах в града, вземах хляб от фурната, излизах пак вън и се криех в колибите." Аз не споря, може и в къща в селото или в Троян да е бил, но такива ми бяха впечатленията от неговите показания пред комисията, затова такива изводи съм си направила. В тях, разбира се, той е премълчал много неща, за да не издаде верните му хора, затова съм ОК с другите възможности относно това къде е бил тези две седмици преди да влезе в Ловеч. Но с това често успиване през последните дни преди залавянето наистина си мисля, че физически не е бил готов за нощен преход до Севлиево и пак ще кажа, при предателство, ще продължат да го преследват по пътищата, но повече шанс би имал да им избяга, да.

От спомените на Мария Сиркова: Христо си отиде, а Никойлчо си дойде, за да не дойдат коледари, които идваха всякога. Изморен от пътя, Левски си легна. Заранта се поуспа. Обядвахме. Левски си полегна и поспа около два сахата." Писах по-подробно за този детайл и малко по-назад в темата-стр.38, вероятността да е бил болен, с отслабени физически сили не е малка. Две седмици е спал в ледените Ловчански колиби... Бързал е да си легне и вечерта в Къкрина, макар все още да е имало клиенти, не успява да стане и първия път когато го буди Николчо... Иначе вариантът да пътуват цяла нощ до Севлиево е по-добрият, макар че пак са щели да бъдат преследвани по пътя ако са предадени. Ако са останали в къща в Къкрина да спят, пак е можело да бъдат заловени при предателство. Но самото отваряне на ханчето след като не е работило няколко дни също е било рисково, привличало е вниманието.

Дали надценката също е дадена за ново оръжие или някой си я е прибрал в джоба? Ако е така, това до известна степен би дало информация за внезапното забогатяване на Поплуканови, защото пред годините преди това със седем деца поп Лукан 100 гроша накуп не е можел да спести по сведения и спомени на Ловчанлии. Намереното съкровище в имота му не е наследство от прадядо или пра-прадядо, такова поп Лукан отдавна би похарчил. Отнякъде трябва да са се появили тези пари в ръцете му, в семейството му, пратил 10 лири на сина си в София, после в Диарбекир продължил да му праща по 10-15 лири, много пари за времето си, както и на другия си син в Одеса, дори само дотук не е малко, а накрая му останали достатъчно, повече от достатъчно да закопае през войната набързо, само на 30см. в почвата. Интересно съкровище ще да е, как ли е събрано и то за доста кратък период от време, в последните няколко години преди смъртта му? А някакъв сигурен видим източник за тези пари е нямало...

Този спомен ми е най-недостоверен и мога да посоча няколко причини извън тази, че Али Чауш е обичал да се самоизтъква. Ако е имал свои хора, шпиони, доносници сред населението, никога не би ги издал, златно правило е в полицията. Нека не забравяме, че това е същият Али Чауш, не друг, а същият, който осигурява тескере на Иван Драсов и го предупреждава на бяга след убийството на слугата на Денчо Халача, на Иванчо Колев също. Но никога нищо никому не разказва защо, по каква причина е осигурил на Драсов и Коев съвсем комфортно избягване на преследване, разпити... Защо не го е направил за друг? Много удобно и много майсторски е прикрил важни тайни за някои хора. Марийка Сиркова в последните си спомени за Левски пред даскал Илия Войников в Угърчин: “Иван Драсов избяга още след Богородица (непосредствено след нападението над Денчо), защото беше богат и Али Чауш и Стамбулоолу му дадоха тескере. А на Иванча Колев дадоха и тескере, и пари (опа-а, значи и пари!)..." Самият разказ на Латинеца пък е съвсем същия като онзи, даден в спомените на Димитър Пъшков, който пък го поканва като на театрална сцена да разкаже историята пред Иван Драсов, Марин Поплуканов /може би за да убедят Драсов в нея). Да не забравяме и следното: „Кацев-Бурски например казва, че преди да разпита Куюмджията той изтичал при Пъшков да го пита дали да казва всичко или да не казва.“ Когато след няколко дни Али Чауш отива да им съобщи своята версия, той е имал е достатъчно време да натъкми тази версия да е угодна на силните на деня в Ловеч, Поплуканов и Пъшков, за да няма проблеми с тях, това са годините след Освобождението. Така Пъшков е постигнал ефекта, който е търсел с тази разказ пред публика, пред Драсов, за известно време подозренията изглеждат извън него и Поплуканови. Ако искаше да получи истинска информация, Димитър Пъшков не е имал нужда нито от още свидетели, нито пък би чакал няколко дни Али Чауш да дойде да разказва, би искал сега и веднага да знае истината ако му е важна, дето се казва, нож би опрял до гърлото, за да я научи. Но… може би я е знаел по-добре и от Али Чауш. Латинецът пък просто преповтаря този разказ. Ханчето – има и в интернет достатъчно статии как дълго време са мислели, че Левски е заловен в ханчето до пътя, а не в това вътре в селото. Едва след като дядо Петър, съседът на ханчето разказва своите спомени, поглеждат документите да видят на кое ханче е бил съсед. Там поставят и плоча с надпис след като през 1901г. Параскев Стоянов е водил и Никола Цвятков да го разпознае, да е съвсем сигурен, че няма да стане грешка при две ханчета в селото и няколко на пътя. Но пък от разказа на Али Чауш излиза, че той се е запътил право към ханчето на Латинеца. На друго ханче не е правена засада. Как е възможно да не провери поне едно-две други ханчета? Тази информация също я спестява, явно за да не издаде някого, плюс: "На въпроса откъде знае каймакаминът, че Левски тая вечер ще бъде в Къкрино на ханчето, Юсин Чауш каза, че каймакаминът нищо не казал откъде знае, че Левски ще бъде в Къкрино тази вечер.” От друга страна каймакаминът не е длъжен да дава на подчинените си цялата информация, с която разполага, включително с кои от заловените хора от комитетите каква сделка има. После, как потерията е научила, че Левски не е продължил в тъмното по пътя, за да има смисъл да правят засада и да чакат отвън? Само Латинецът на излизане може да им каже. Плюс, че не дава никакъв възможен сигнал на Апостола и Николчо, които са в къщата, за опасност отвън, въпреки всички конспиративни мерки, които са били длъжни да спазват. Невъзможно да не е чул стъпки, да не е забележил движението на 10-15 заптиета обкръжаващи с пушки ханчето. Идеята пък, че те няма да го спрат, да го проверят, разпитат, задържат докато не хванат Дякона, за да не ги издаде и да не му извика да бяга е абсурдна. Но той бил ни чул, ни видял, стоял в съседен обор да чака „конете да се нахранят“. Обаче без кон се появява при връщането си в ханчето, отново е на „сцената“ ама точно след залавянето, не по времето му, и то за да спаси постройката, за която е платил наем, от чупенето и трошенето на заптиетата, викайки на Николчо доброволно да отвори. Латинецът вероятно е питан милион и един път, и два пъти, и три пъти какво е станало и преди и след Освобождението, но никога не би си признал пред никого, най-малко пред собствения син, защото би се срамувал, че е участвал в завера срещу Левски, би разказвал в своя защита най-популярната версия, в която името Али Чауш тежи достатъчно, за да й повярват. Ето и още едно мнение: „Ханджията Христо Цонев и придружителят на Левски от Ловеч до Къкрина – Никола Цвятков, са арестувани заедно с Левски по “дипломатически” съображения, за да потулят властите, че са го предали. Затова и в София не им е правена очна ставка с Общия, защото той безпогрешно би разпознал Христо Цонев Кулаксъзов – Латинеца Бояджията, когото, преди това, на два пъти, издава без задръжки на турските власти. Цонев и Цветков в последствие са освободени като “невинни”.

Нямам, а вероятно и други от читателите тук нямат. Благодаря много предварително!

Дали може ли линк към тях ако са електронни?

Въпрос: Как ви заловиха? (Не че не се е знаело, но това е нормален и задължителен въпрос при провеждането на разпит, също като „Как ти е името?”) Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски ( Около 4-5 сутринта наше време. Бележката е моя.), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме…“ Чела съм всичко, преди малко прегледах да видя откъде е останало това впечатление в мен, не е от Параскев Стоянов, а от спомените на Димитър Пъшков, който пък преразказал разказа на Никола Цвятков. Всъщност не е ясно с какво точно е бил вързан Левски, пояс или въже: "След това довели непознатия гологлав, без пояс, с паднали гащи, вързани отзад ръце, потънал в кръв. Първоначално Никола не можал да го познае." Разбира се, знам кой е Пъшков и че трябва да бъде четен тройно внимателно... Принципно, всеки от авторите трябва да се чете критично, няма нито един, който да заслужава сто процента доверие.

От Параскев Стоянов сам ще се откажете като прочетете втори път какво е публикувал за едно от най-важните събития в книгата си. Никола Цвятков трябва да е бил Худини или майстор по висша акробатика та с вързани отзад ръце е успял да извади от пояса си отровата на Левски и да я изхвърли, а и 50 гроша да скрие. Отправна точка за залавянето са показанията на самия Левски пред извънредната комисия, не е имало никакъв плет, скокове, закачане на кол и .т.н., на задната врата го е чакало заптие, което го е хванало за ръката и не го е пуснало. Левски е произвел изстрел, ранил го е, но пък е привлякъл в тъмното към мястото на боя цялата потерия и не е имал никакъв шанс. Не са стреляли „на месо“, ако са го направили, от 15-16 пушки поне една-две биха го улучили. Ударът в ухото му и съответно кръвта, защото това е силно кръвоснабден орган, е от нож при бой „тяло в тяло“. Изстрелът на Левски за въображението на Цвятков, който е бил в ханчето в онзи момент, трябва да е бил равен на 15-16 пушки. Плюс като го е видял със смъкнати гащи си е въобразил, че ги е закачил някъде и са паднали. Бил е много млад, не е знаел, че това е било стар полицейски похват в Отоманската империя, със смъкнати потури арестантът трудно върви и не може да избяга. За въображението на Захари Стоянов пък съвсем нямам думи, висял на плета като пиле… Този плет трябва да е бил доста висок и доста стабилен, за да може възрастен мъж да увисне на него без да стигне земята и без да го събори. Има стари български къщи по селата, стари плетове около тях и около кошарите за добитък, опитайте да прескочите някой от тях, повечето са не по-високи от метър, не може възрастен над 1,50м. да увисне на тях, няма разстояние до земята, плюс, че не издържат и доста по-малка тежест. Но пак ще повторя, Апостолът не е имал необходимост да преиначава тази сцена пред комисията или да премълчи нещо, на задната врата е заловен. Общият изглежда като пришит за Левски, за да го следи, да доносничи на Букурещ за него. Оттук и голямото самочувствие и претенции към Апостола, имал е Каравелов зад гърба си. Каравелов пък е типичният „вечно втори“, има такъв профил в психологията, все незавършва каквото започне, ни обучение, ни занаят, много неща пробва и изоставя съгласно биографията му. Накрая успява да бъде първи, избран за председател на БЦРК, но това пък благодарение и на печатарската машина, закупена обаче със сръбски пари, е, няма данни да е бил на заплата към Белград като Хитов, ама... Изглежда никак не е искал да изпусне първенството, та изпраща Общия с по-специални указания. „Народната работа“ на Левски е станала съвсем сложна в тези условия. Но аз искам да имам по-комплексна представа за Общия, затова питам. Тъмна фигура ми е също Латинеца, който за мен е излезнал да потвърди на заптиетата, че Левски не е тръгнал отново по пътищата, вътре е и могат да нападат. Ако не е така, по конспиративната практика е трябвало да са имали сигнал с Апостола в случай на опасност, но никъде няма данни, че Латинецът е дал такъв и в ханчето са го чули. Отделно Николчо в първите си спомени твърди, че бит по пътя за Ловеч е бил само той.

Има още едно-две неща, които не ми дават спокойствие, ако някой има свои изводи, идеи, отговори ще съм благодарна да ги сподели. Значи, те са потерия от около 10-15 заптиета, между тях много опитни като Али Чауш и Юсеин Бошнак, обкръжават ханчето, залавят Левски и го връзват със собствения му пояс съгласно спомените на Николчо Цвятков. Нямат пранги в дисагите на конете си, нямат и въже, за да му вържат ръцете. Тръгнали да заловят някого, всъщност са били на много важна мисия след като ги изпращат посред нощ в тъмното и поледицата да препускат към Къкрина... и като го хващат, ползват пояса му да го завържат и отведат в Ловеч. На всичкото отгоре се налага да търсят въже по съседните къщи за Никола и Латинеца, защото нито един от тях, 10-15 на брой, наистина не е носил, а през това време Левски и раненото заптие ги чакали в каруца. Така ли са хващали арестанти през онези времена? Вярно, искали са да го заловят жив, но все пак наистина ли са работели без пранги т.е. белезници, без въже, само с пушки? А иначе самият факт, че трябва да го заловят жив и го залавят жив, говори много, защото такава заповед се издава само за баш комитата, и такива грижи да му превържат раненото ухо там на място за да не загуби съзнание, както и да му спестят побоя, за да бъде в кондиция за предстоящата среща с каймакамина, всичко това говори, че те са знаели на кого са по петите, не на обикновен разбойник и после им е оставало само формалното потвърждение, че е той... Другото, аз не съм прочела Общи да е създавал комитети, някак много ловко се вмъква в следите от стъпките на Апостола и се възползва от наготово свършената от него работа, направо на червен килим стъпва вместо да отиде в градове и села, които до този момент са пропуснати и така да се докаже, да запалва от нулата хората за идеята. Като кукувица снася яйце от интриги и сплетни в създаденото от друг гнездо, а уж искал сам да върши народна работа. Някой да е прочел Общия да е заклевал хора, да е създал сам комитет, да е бил на терен където Левски не е стъпвал?

Това едва ли би се решил да го направи ако нямаше гръб, най-вероятно този на шефа си във В. Търново, с когото са скроили целия капан, а и са дали възможност на Величка Хашнова да се види с арестантите по-късно в София, без тяхното съдействие тя не би могла да си издейства свиждане. По-късно и повишението му едва ли е било възможно ако просто така не е изпълнявал заповеди на висшестоящи. Имал е гръб и причини.

Дали е удобно да попитам, в друга тема за Левски сте написали: "Въпросът които каймакама задава на извиканите българи е "Това ли е Левски" а не "Кой е този". Кой е източникът, на който да се доверим за питането на каймакамина? Аз не съм срещала този детайл в архивите или дори да съм прочела някъде, някак съм пропуснала колко е съществен...

Цитатът е от турска шифрограма, а в тази тема на стр. 31 е представен пълния текст, затова ми се стори излишно да го копирам: "До дунавския вилает1 [Цариград], 1 декември 1872 Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет. Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия. Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен. Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи. 12 шеввал 1282." Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93) Идеята ми бе, че когато са залавяли когото и да било от комитетските дейци, повече от 50, направили са го без шум, съгласно описанието в документа, а когато залавят Левски, за един ден и една нощ всички разбират, толкова шум вдигат т.е. не биха изисквали вниманието от всички страни ако не са били уверени, че са хванали баш комитата, биха останали тихи както са работели до момента. Но са знаели и са бързали, за няколко часа са организирали пътуването му до Търново, нещо което за обикновен комита не са правили, да не говорим, че Пъшков и Поплуканов двайсетина дни са оставени на гости на каймакамина преди да тръгнат за София. С Левски постъпват различно, което е поредното доказателство, че са били наясно кой е в ръцете им. Оттук съм съгласна, че има още една причина защо са закарали Апостола във В. Търново. Винаги се е повтаряло и потретяло, че е било за да се направи формалното разпознаване, но всъщност в Османската империя йерархията е била спазвана желязно и е имало смисъл лично шефът на Ловешкия каймакамин да се убеди кого са заловили и съответно както е било редно като по-висшестоящ той да вземе решението за изпращането му в София пред комисията...

"Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - това е потупване по рамото от централната власт към Ловешката, стратегията и тактиката на управниците в Ловеч са били различни от тези на останалите точно защото бързо са пуснали задържаните, не че не са знаели кои са. Дори не са издали кого са хванали, разпитвали и пуснали за разлика от другите градове в българско. Но... когато залавят Апостола, изведнъж вдигат много шум, чуват ги във В. Търново, в София, в Цариград... Няма случайности, поне според мен.

Аз бях чела, че Дяконът ги е оставил когато си е развързал пояса, за да отиде до тоалетна в обора, след залавянето му Николчо разпръснал вещите на леглото му и тогава взел отровата плюс парите, изхвърлил отровата, парите задържал... Разбира се, тази версия също може да не е съвсем точна, но едно е ясно, в Левски е имало отрова за всеки случай и в онази сутрин той не е имал шанс да я ползва, дори да е искал. Николчо я е изхвърлил може би за да не я намерят турците или пък за да не я погълне Апостола. Какво е правил пък в този момент Латинецът съвсем не е ясно...

Може да си измисля, но нали е разказвал това милион пъти след като го освобождават на близки и познати в Ловеч, не би се осмелил да промени версията си няколко години по-късно, защото ще прочетат... И защо да лъже?

И как толкова кадърен Али Чауш, а и Юсеин Бошнак с него пропускат да проверят дисагите на коня и да намерят архива? Полицаите би следвало да направят обиск на заловените, на ханчето, на конете им, излиза, че само наполовина са си свършили работата, заловили са някого, а не знаят кого и не са направили елементарна проверка да открият кой е. Не звучи логично. Тук има нещо скрито-покрито от свидетелите с този архив в дисагите...

Така е, ключово е, точно защото не го пращат директно в София, нямат още доказателство, че е част от революционната организация, страхуват се, че могат да изпратят там следващия фалшив Левски, затова казвам, че е странно колко и какви усилия правят, включително среднощни, в студа, а пропускат дисагите с архива, нищо че има и обявена доста добра награда ако си свършат работата както трябва... Тази история с архива и другата с тескерето все още са необясними за мен.

Някъде съм чела, трябва да се сетя къде, може би в спомените на Мария Сиркова или Николчо Цвятков, че Апостола не се е чувствал добре, вероятно е бил болен от двуседмичния престой в ледените Ловешки колиби посред зима, при пристигането в дома на Сиркови е бързал да си легне, та не пуснали коледарите вътре, а и на другия ден пак е спал много вместо да тръгне по обедно време както е планирал. По пътя се качва и на коня на Николчо, не е имал обичайните физически сили да извърви пеша разстоянието и вероятно затова е имал нужда и от по-дълга почивка през нощта в Къкрина. Там също е бързал да си легне, макар все още да е имало клиенти в хана и един от тях влиза при него... Николчо твърди, че го е будил веднъж след полунощ, но Левски имал нужда от още сън и отлага тръгването, а около два часа по-късно го залавят... Така че вероятностите за мен започват с "Ако е бил здрав...", да съгласна съм, че е имал шансове да им избяга, да продължи за Севлиево, за Влашко... За мен е било голям риск, да не кажа грешка, самото отваряне на ханчето след като дни наред е седяло затворено. Това веднага е привлякло вниманието, а и по принцип ханчетата са си били места където доносници и шпиони са се чувствали у дома си.

Още нещо, повикват неколцина в конака в Ловеч да го разпознаят, вкл. поп Кръстьо, правят си труда посред зима да го конвоират до В.Търново и обратно с часове, за да бъде разпознат, което дали биха направили за обикновен комита?, но ако се потвърди, че е Левски ще вземат награда, а не преравят всичко, включително дисагите на коня? Странно е.

Не убеждавам никого, всеки сам си търси и намира най-правдоподобното при липса на пълен и преведен архив по въпроса. Само да допълня, при посрещането във В.Търново, 200 аскери са пратени да го чакат и да придружават в града. За обикновен разбойник такава чест защото не знаели кой е? Но пак да попитам за архива, стана ми интересно, някаква информация или предположение?

Т.е. Никола Цвятков си е съчинил историята за пренасянето на архива в самара на коня, а пък те през цялото време са били в дома му или в този на Сиркови? За мен са знаели кого залавят, цяла потерия от Ловеч в тъмното тихо лазила, прикляквала, притичвала да заеме позиции обкръжавайки ханчето за някой обикновен разбойник? И Али Чауш и Юсеин Бошнак са там по едната случайност, ей така, ако случайно бъде хванат някого? ... и т.н. и т.н. Много още мога да напиша колко несериозно звучи... Но за архива съм съгласна, че имаме само думата на Цвятков. Затова всяка хипотеза ми е интересна.

Това прави абсурдна историята на Мария Сиркова за искането да съобщят на Величка присъствието на Левски в дома й предната вечер... Точно обратното, пророкувайки кой е предателя, не като първа, а като последна задача при напускане на Ловеч, Дяконът минава при Хашнова за да минимизира риска. Така хем тя е нямало да знае кога е влезнал в града, нито къде е нощувал за да насочи полицията към дома на Сиркови, хем е нямала време да издаде Апостола, защото след срещата с нея той вече е бил на пътя в неизвестна за нея посока, Севлиево например... Но тук идва и другата тема, за "висшегласието на предателите", в което влиза и Латинеца, което всъщност е направило предателството неизбежно, защото е участвала не само Величка, а цялата им роднинска групичка. Но както предположих, Сиркова може да е съчинявала от страх част от спомените си, мисля, че около 1903г. ги е разказвала, а по това време Лукановци са били живи, все още са можели да й сторят зло, или пък е искала да насочи по някакъв начин следата към Хашнова, да подчертае че тя е била замесена във всичко и информирана за всичко... Това, което ми остана да си изясня е историята с тескерето на името на Малък Добре. Цвятков го извадил да послужи на Апостола. На Левски пък то било първата идея в главата при обкръжаването на ханчето и го погълнал вместо да го даде на огъня преди да изскочи срещу заптиите... Така поне ни се разказва. Но Малък Добре си е бил в града и ако е имал нужда от тескере, редно е било сам да иде в конака, а не да праща друг, властта не е била глупава. После, Апостолът сам си е фабрикувал фалшиви тескерета, защо са рискували Цвятков да му вади? Прочела съм всичко около случката, но така и не виждам логиката защо Цвятков е извадил това тескере, може би за пътя до В. Търново, но и защо е забъркал името на Малък Добре, добре познат в града, а на всичко отгоре самия Левски не се представял за ханджия какъвто Малък Добре е бил, а за търговец. Къде е логиката в твърденията, че е вадено такова тескере и то в последния момент, защото едва преди обед Никола Сирков казва на Цвятков, че ще съпровожда баш комитата, зашили документи в самаря на коня, приготвили се за път, пък е имало и време да изтича до конака и веднага получил от турската администрация чуждото тескере на името на Малък Добре? Някакви идеи дали наистина Цвятков е вадил тескере в конака и защо би го направил? Иначе като пропуск на Левски виждам отварянето на ханчето в Къкрина, не е работило няколко дни и повторното му отваряне е привлякло вниманието на властта, а Латинеца не е бил толкова верен колкото е трябвало да бъде...