Borova gora

От Параскев Стоянов сам ще се откажете като прочетете втори път какво е публикувал за едно от най-важните събития в книгата си. Никола Цвятков трябва да е бил Худини или майстор по висша акробатика та с вързани отзад ръце е успял да извади от пояса си отровата на Левски и да я изхвърли, а и 50 гроша да скрие. Отправна точка за залавянето са показанията на самия Левски пред извънредната комисия, не е имало никакъв плет, скокове, закачане на кол и .т.н., на задната врата го е чакало заптие, което го е хванало за ръката и не го е пуснало. Левски е произвел изстрел, ранил го е, но пък е привлякъл в тъмното към мястото на боя цялата потерия и не е имал никакъв шанс. Не са стреляли „на месо“, ако са го направили, от 15-16 пушки поне една-две биха го улучили. Ударът в ухото му и съответно кръвта, защото това е силно кръвоснабден орган, е от нож при бой „тяло в тяло“. Изстрелът на Левски за въображението на Цвятков, който е бил в ханчето в онзи момент, трябва да е бил равен на 15-16 пушки. Плюс като го е видял със смъкнати гащи си е въобразил, че ги е закачил някъде и са паднали. Бил е много млад, не е знаел, че това е било стар полицейски похват в Отоманската империя, със смъкнати потури арестантът трудно върви и не може да избяга. За въображението на Захари Стоянов пък съвсем нямам думи, висял на плета като пиле… Този плет трябва да е бил доста висок и доста стабилен, за да може възрастен мъж да увисне на него без да стигне земята и без да го събори. Има стари български къщи по селата, стари плетове около тях и около кошарите за добитък, опитайте да прескочите някой от тях, повечето са не по-високи от метър, не може възрастен над 1,50м. да увисне на тях, няма разстояние до земята, плюс, че не издържат и доста по-малка тежест. Но пак ще повторя, Апостолът не е имал необходимост да преиначава тази сцена пред комисията или да премълчи нещо, на задната врата е заловен. Общият изглежда като пришит за Левски, за да го следи, да доносничи на Букурещ за него. Оттук и голямото самочувствие и претенции към Апостола, имал е Каравелов зад гърба си. Каравелов пък е типичният „вечно втори“, има такъв профил в психологията, все незавършва каквото започне, ни обучение, ни занаят, много неща пробва и изоставя съгласно биографията му. Накрая успява да бъде първи, избран за председател на БЦРК, но това пък благодарение и на печатарската машина, закупена обаче със сръбски пари, е, няма данни да е бил на заплата към Белград като Хитов, ама... Изглежда никак не е искал да изпусне първенството, та изпраща Общия с по-специални указания. „Народната работа“ на Левски е станала съвсем сложна в тези условия. Но аз искам да имам по-комплексна представа за Общия, затова питам. Тъмна фигура ми е също Латинеца, който за мен е излезнал да потвърди на заптиетата, че Левски не е тръгнал отново по пътищата, вътре е и могат да нападат. Ако не е така, по конспиративната практика е трябвало да са имали сигнал с Апостола в случай на опасност, но никъде няма данни, че Латинецът е дал такъв и в ханчето са го чули. Отделно Николчо в първите си спомени твърди, че бит по пътя за Ловеч е бил само той.

Има още едно-две неща, които не ми дават спокойствие, ако някой има свои изводи, идеи, отговори ще съм благодарна да ги сподели. Значи, те са потерия от около 10-15 заптиета, между тях много опитни като Али Чауш и Юсеин Бошнак, обкръжават ханчето, залавят Левски и го връзват със собствения му пояс съгласно спомените на Николчо Цвятков. Нямат пранги в дисагите на конете си, нямат и въже, за да му вържат ръцете. Тръгнали да заловят някого, всъщност са били на много важна мисия след като ги изпращат посред нощ в тъмното и поледицата да препускат към Къкрина... и като го хващат, ползват пояса му да го завържат и отведат в Ловеч. На всичкото отгоре се налага да търсят въже по съседните къщи за Никола и Латинеца, защото нито един от тях, 10-15 на брой, наистина не е носил, а през това време Левски и раненото заптие ги чакали в каруца. Така ли са хващали арестанти през онези времена? Вярно, искали са да го заловят жив, но все пак наистина ли са работели без пранги т.е. белезници, без въже, само с пушки? А иначе самият факт, че трябва да го заловят жив и го залавят жив, говори много, защото такава заповед се издава само за баш комитата, и такива грижи да му превържат раненото ухо там на място за да не загуби съзнание, както и да му спестят побоя, за да бъде в кондиция за предстоящата среща с каймакамина, всичко това говори, че те са знаели на кого са по петите, не на обикновен разбойник и после им е оставало само формалното потвърждение, че е той... Другото, аз не съм прочела Общи да е създавал комитети, някак много ловко се вмъква в следите от стъпките на Апостола и се възползва от наготово свършената от него работа, направо на червен килим стъпва вместо да отиде в градове и села, които до този момент са пропуснати и така да се докаже, да запалва от нулата хората за идеята. Като кукувица снася яйце от интриги и сплетни в създаденото от друг гнездо, а уж искал сам да върши народна работа. Някой да е прочел Общия да е заклевал хора, да е създал сам комитет, да е бил на терен където Левски не е стъпвал?

Това едва ли би се решил да го направи ако нямаше гръб, най-вероятно този на шефа си във В. Търново, с когото са скроили целия капан, а и са дали възможност на Величка Хашнова да се види с арестантите по-късно в София, без тяхното съдействие тя не би могла да си издейства свиждане. По-късно и повишението му едва ли е било възможно ако просто така не е изпълнявал заповеди на висшестоящи. Имал е гръб и причини.

Дали е удобно да попитам, в друга тема за Левски сте написали: "Въпросът които каймакама задава на извиканите българи е "Това ли е Левски" а не "Кой е този". Кой е източникът, на който да се доверим за питането на каймакамина? Аз не съм срещала този детайл в архивите или дори да съм прочела някъде, някак съм пропуснала колко е съществен...

Цитатът е от турска шифрограма, а в тази тема на стр. 31 е представен пълния текст, затова ми се стори излишно да го копирам: "До дунавския вилает1 [Цариград], 1 декември 1872 Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет. Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия. Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен. Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи. 12 шеввал 1282." Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93) Идеята ми бе, че когато са залавяли когото и да било от комитетските дейци, повече от 50, направили са го без шум, съгласно описанието в документа, а когато залавят Левски, за един ден и една нощ всички разбират, толкова шум вдигат т.е. не биха изисквали вниманието от всички страни ако не са били уверени, че са хванали баш комитата, биха останали тихи както са работели до момента. Но са знаели и са бързали, за няколко часа са организирали пътуването му до Търново, нещо което за обикновен комита не са правили, да не говорим, че Пъшков и Поплуканов двайсетина дни са оставени на гости на каймакамина преди да тръгнат за София. С Левски постъпват различно, което е поредното доказателство, че са били наясно кой е в ръцете им. Оттук съм съгласна, че има още една причина защо са закарали Апостола във В. Търново. Винаги се е повтаряло и потретяло, че е било за да се направи формалното разпознаване, но всъщност в Османската империя йерархията е била спазвана желязно и е имало смисъл лично шефът на Ловешкия каймакамин да се убеди кого са заловили и съответно както е било редно като по-висшестоящ той да вземе решението за изпращането му в София пред комисията...

"Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - това е потупване по рамото от централната власт към Ловешката, стратегията и тактиката на управниците в Ловеч са били различни от тези на останалите точно защото бързо са пуснали задържаните, не че не са знаели кои са. Дори не са издали кого са хванали, разпитвали и пуснали за разлика от другите градове в българско. Но... когато залавят Апостола, изведнъж вдигат много шум, чуват ги във В. Търново, в София, в Цариград... Няма случайности, поне според мен.

Аз бях чела, че Дяконът ги е оставил когато си е развързал пояса, за да отиде до тоалетна в обора, след залавянето му Николчо разпръснал вещите на леглото му и тогава взел отровата плюс парите, изхвърлил отровата, парите задържал... Разбира се, тази версия също може да не е съвсем точна, но едно е ясно, в Левски е имало отрова за всеки случай и в онази сутрин той не е имал шанс да я ползва, дори да е искал. Николчо я е изхвърлил може би за да не я намерят турците или пък за да не я погълне Апостола. Какво е правил пък в този момент Латинецът съвсем не е ясно...

Може да си измисля, но нали е разказвал това милион пъти след като го освобождават на близки и познати в Ловеч, не би се осмелил да промени версията си няколко години по-късно, защото ще прочетат... И защо да лъже?

И как толкова кадърен Али Чауш, а и Юсеин Бошнак с него пропускат да проверят дисагите на коня и да намерят архива? Полицаите би следвало да направят обиск на заловените, на ханчето, на конете им, излиза, че само наполовина са си свършили работата, заловили са някого, а не знаят кого и не са направили елементарна проверка да открият кой е. Не звучи логично. Тук има нещо скрито-покрито от свидетелите с този архив в дисагите...

Така е, ключово е, точно защото не го пращат директно в София, нямат още доказателство, че е част от революционната организация, страхуват се, че могат да изпратят там следващия фалшив Левски, затова казвам, че е странно колко и какви усилия правят, включително среднощни, в студа, а пропускат дисагите с архива, нищо че има и обявена доста добра награда ако си свършат работата както трябва... Тази история с архива и другата с тескерето все още са необясними за мен.

Някъде съм чела, трябва да се сетя къде, може би в спомените на Мария Сиркова или Николчо Цвятков, че Апостола не се е чувствал добре, вероятно е бил болен от двуседмичния престой в ледените Ловешки колиби посред зима, при пристигането в дома на Сиркови е бързал да си легне, та не пуснали коледарите вътре, а и на другия ден пак е спал много вместо да тръгне по обедно време както е планирал. По пътя се качва и на коня на Николчо, не е имал обичайните физически сили да извърви пеша разстоянието и вероятно затова е имал нужда и от по-дълга почивка през нощта в Къкрина. Там също е бързал да си легне, макар все още да е имало клиенти в хана и един от тях влиза при него... Николчо твърди, че го е будил веднъж след полунощ, но Левски имал нужда от още сън и отлага тръгването, а около два часа по-късно го залавят... Така че вероятностите за мен започват с "Ако е бил здрав...", да съгласна съм, че е имал шансове да им избяга, да продължи за Севлиево, за Влашко... За мен е било голям риск, да не кажа грешка, самото отваряне на ханчето след като дни наред е седяло затворено. Това веднага е привлякло вниманието, а и по принцип ханчетата са си били места където доносници и шпиони са се чувствали у дома си.

Още нещо, повикват неколцина в конака в Ловеч да го разпознаят, вкл. поп Кръстьо, правят си труда посред зима да го конвоират до В.Търново и обратно с часове, за да бъде разпознат, което дали биха направили за обикновен комита?, но ако се потвърди, че е Левски ще вземат награда, а не преравят всичко, включително дисагите на коня? Странно е.

Не убеждавам никого, всеки сам си търси и намира най-правдоподобното при липса на пълен и преведен архив по въпроса. Само да допълня, при посрещането във В.Търново, 200 аскери са пратени да го чакат и да придружават в града. За обикновен разбойник такава чест защото не знаели кой е? Но пак да попитам за архива, стана ми интересно, някаква информация или предположение?

Т.е. Никола Цвятков си е съчинил историята за пренасянето на архива в самара на коня, а пък те през цялото време са били в дома му или в този на Сиркови? За мен са знаели кого залавят, цяла потерия от Ловеч в тъмното тихо лазила, прикляквала, притичвала да заеме позиции обкръжавайки ханчето за някой обикновен разбойник? И Али Чауш и Юсеин Бошнак са там по едната случайност, ей така, ако случайно бъде хванат някого? ... и т.н. и т.н. Много още мога да напиша колко несериозно звучи... Но за архива съм съгласна, че имаме само думата на Цвятков. Затова всяка хипотеза ми е интересна.

Това прави абсурдна историята на Мария Сиркова за искането да съобщят на Величка присъствието на Левски в дома й предната вечер... Точно обратното, пророкувайки кой е предателя, не като първа, а като последна задача при напускане на Ловеч, Дяконът минава при Хашнова за да минимизира риска. Така хем тя е нямало да знае кога е влезнал в града, нито къде е нощувал за да насочи полицията към дома на Сиркови, хем е нямала време да издаде Апостола, защото след срещата с нея той вече е бил на пътя в неизвестна за нея посока, Севлиево например... Но тук идва и другата тема, за "висшегласието на предателите", в което влиза и Латинеца, което всъщност е направило предателството неизбежно, защото е участвала не само Величка, а цялата им роднинска групичка. Но както предположих, Сиркова може да е съчинявала от страх част от спомените си, мисля, че около 1903г. ги е разказвала, а по това време Лукановци са били живи, все още са можели да й сторят зло, или пък е искала да насочи по някакъв начин следата към Хашнова, да подчертае че тя е била замесена във всичко и информирана за всичко... Това, което ми остана да си изясня е историята с тескерето на името на Малък Добре. Цвятков го извадил да послужи на Апостола. На Левски пък то било първата идея в главата при обкръжаването на ханчето и го погълнал вместо да го даде на огъня преди да изскочи срещу заптиите... Така поне ни се разказва. Но Малък Добре си е бил в града и ако е имал нужда от тескере, редно е било сам да иде в конака, а не да праща друг, властта не е била глупава. После, Апостолът сам си е фабрикувал фалшиви тескерета, защо са рискували Цвятков да му вади? Прочела съм всичко около случката, но така и не виждам логиката защо Цвятков е извадил това тескере, може би за пътя до В. Търново, но и защо е забъркал името на Малък Добре, добре познат в града, а на всичко отгоре самия Левски не се представял за ханджия какъвто Малък Добре е бил, а за търговец. Къде е логиката в твърденията, че е вадено такова тескере и то в последния момент, защото едва преди обед Никола Сирков казва на Цвятков, че ще съпровожда баш комитата, зашили документи в самаря на коня, приготвили се за път, пък е имало и време да изтича до конака и веднага получил от турската администрация чуждото тескере на името на Малък Добре? Някакви идеи дали наистина Цвятков е вадил тескере в конака и защо би го направил? Иначе като пропуск на Левски виждам отварянето на ханчето в Къкрина, не е работило няколко дни и повторното му отваряне е привлякло вниманието на властта, а Латинеца не е бил толкова верен колкото е трябвало да бъде...

+1 Съвсем същото опитах да напиша, да подчертая, като дадох пример защо при поп Минчо Кънчев има не само много белетристика, но не е и надежден свидетел откъм факти.

Благодаря, но нямам причина да вярвам на поп Минчо Кънчев, никога не ми е бил надежден източник, назначена среща между поп Кръстьо и Левски в Къкринското ханче не е потвърдена от нито един друг източник. Липсата на Никола Цвятков като спътник по пътя и в Къкрина пък е направо дразнеща: Левски с убийство заплашвал поп Кръстя, ако не предаде на Сиркова[198] тефтерите, квитанционните книги и парите — 35 000 гроша. Левски поискал лична среща на поп Кръстя, за да се разяснят и разберат. Поп Кръстю му назначил в Къкринското ханче. Левски посрещнал Рождество Христово в къщата на Величка Хъшнова.

"...когато Заимов не смееше да се подаде от стаята си, за да разбере как стоят работите, а само знаеше да пише кървави писма, и то без да направи някоя обиколка из окръга. Аз му направих забележка, като му казах, че той като апостол трябва да се намерва постоянно с населението и да работи за общото дело, както работят всички наши хора.” - из спомените на комита от Врачанско "В друга епоха и с по-спокойно разсъждение и изучване работите всеки би забелязал, че тоя главен двигател на въстанието в Западна България прост лафчия и нищо повече." - Захари Стоянов Добре успява да излъже и Ботев за хилядите, които го чакат... Все съм се чудила Заимов кой го е излъгал, че става за Апостол? Как са го избрали, как са си мислили, че е материал, от който да стане революционер...

Това пропуснах, тази информация може да е повтаряна през годините от Хашнова на Сиркова, за да й внуши, че няма предателство, а от наблюдението на полицията върху Сирковата къща се е стигнало до залавянето на Апостола. Величка може и да е знаела за наблюдението, но Сиркови едва ли, не биха поканили Левски. От друга страна Мария Сиркова няма добри чувства към Хашнова точно заради предателството: "Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци. И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца." - последните й думи звучат като несъгласие и като обвинение срещу Лукановци.

Това и мен ме впечатли, защото хем никой да не знае, че Апостола е у Сиркови, хем да кажат това на Хашнова, че и съпругата на Латинеца да бъде свидетел на това казване... Сериозно омотаване на фактите и събитията, но пък дали Мария Сиркова все още се е страхувала от реакцията на Марин Поплуканов и Величка като прочетат публикуваните й думи и затова така е представила историята? По мои сметки и двамата са живи когато са записани спомените й. В крайна сметка тя е знаела, че смъртта на първия й съпруг е подозрителна, че Големия е искал да търси сметка и т.н., затова не би искала да провокира и собственото си отравяне или някаква разправия с нея. За Никола Сирков бих допълнила още нещо, възможно е той да е изпратил първата информация до Каравелов и да настоява на своето, защото при него последно е бил Левски в Ловеч и в очите на много дейци на комитета той би бил най-вероятен предател. Знаел е, че Апостола отива в Къкрина, сам праща Николчо с него, затова му е било изключително важно да не е самият той набеден за предател, а да бъде разкрит и посочен истинския. За Поплуканови това наистина е било въпрос на живот и смърт, имат мотив за отравянето, жалко, че доказателствата липсват, всъщност за отравянето са имали пари да платят на хекимина...

Това беше полезно, благодаря, защото в Истанбул са имали часовник, по който да следят кога е час за молитви, но по малките градове и села явно измерването на времето е било различно. След смъртта на Тамерлан и наследникът му Улугбек хан, султан Мехмед II е изпратил хора, които да му доведат от обсерваторията в Самарканд неколцина от учените. На един от тях, Али, е предложил позицията на главен хронометрист. Неговата работа е било да определи точното време, когато трябва да започне постенето по време на Рамадан въз основа на позицията и движението на Луната. За целта е планирано в джамията до султанския дворец да бъде построена часовникова зала. Накратко, времето и часоброенето е схващано като извънредно важно още в зората на Отоманската империя, но пък в провинциите не са имали часовникови зали и учени, които да ги обслужват, така че съобразяването с тези местни особености съм го пропуснала. Сега всичко си идва на мястото, запалването на свещта и твърдението на Левски, че е било 10 часа сутринта...

Четох ги няколко пъти, но ще опитам да обясня откъде идва моето двоумене. "Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - по тази логика излизаше, че и Никола Сирков е бил тихомълком заловен, разпитан, заплашен както и останалите 50 членове на комитета, а после пуснат, затова ми изглеждаше да е бил верен на роднинската задруга. Много се е страхувал да не бъде арестуван и разпитван след залавянето на Левски, не ял, не спал, приличаше на някой, който веднъж вече е бил в конака и там е бил уплашен до смърт, затова не е искал да го арестуват втори път. /Същото и за поп Кръстьо, някой го издава, той също отива за ден в конака, но e пуснат като останалите, изключението са Марин Поплуканов и Пъшков./ От друга страна, възможно е да не било така, Сирков късно да е осъзнал, че е бил използван от роднините и от турската власт. Ако наблюдението над къщата му не е било вдигнато, той е съобразил бързо, че заедно с Апостола "гори" като негов пръв помощник, забелязан от властта и следват разпити и присъда. Не се е случило. Не го арестуват. Може също в следващите седмици съпругата му да е признала, че е съобщила на Величка Хашнова на път за черквата за появяването на Апостола в дома им. Сирков да е навързал фактите, да е започнал да задава въпроси, ако не и обвинения, а тези повече от 50 членове на комитета да са били доволни, че са извън залавяния, измъчвания, присъди... и някои от тях да са искали той да замълчи завинаги. Мисля и дали не е искал да бъде посочен истинския предател, за да свали подобренията от себе си. Той подмамва Апостола да влезе в дома му като в най-сигурната за него къща в Ловеч, нощува там преди да поеме за Къкрина, това прави Сирков да е изглеждал като предател номер едно в града за всички, които са научили, нямал е друг избор, освен да рови за истинския предател, за да изчисти себе си...

Аз смятах за факт, че е починал от чернодробна цироза, но сега по празниците видях познат лекар, за алкохолната цироза той твърди, че не е възможно за няколко месеца да го повали, по-вероятно няколко години са необходими, за да я развие т.е. възможността да са му помогнали с отрова не е изключена. Тогава въпросът е кой и защо би искал смъртта му и дали е свързано със залавянето на Апостола...

Има още нещо, което все ми убягваше. Много свидетелства има, че Левски е заловен на разсъмване, че Николчо Цвятков е запалил свещ вътре, която заптиетата са приели като сигнал... Но в публикуваните протоколи от разпитите на Апостола той твърди, че: "Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка." из ШЕСТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, 9 януари 1873 година Десет часа не е призори, светло е, няма нужда от свещ дори през декември. Някой дали информация кое от двете твърдения е вярното?

Много белетристика при Захари Стоянов, едва ли "сладките думи" на пашата са били решаващи, но ДА, Стефан Карагьозов е потвърдил кой седи срещу него. Като всеки от ограбените "шкембелии" и той е смятал, че парите му са отишли за личен келепир, а не за народното дело. Но и не са били далече от истината, дори поп Кръстьо отбелязва, че делото за някои членове на комитетите е предлог за лично облагодетелстване. Затова честността на Апостола остава недооценена. Разбирайки обаче какво е надробил тъст му, зет му Георги Момчев твърди, че двамата са искали да откупят Апостола, успял е да получи съгласие лекар да го прегледа... За лекарят има доказателство, че е прегледал Левски, за опит за откуп няма данни. За честта на поп Кръстьо, не е бил той разпозналият го, макар да е бил повикан часове преди това в конака в Ловеч. Истината е, че тези, които залавят Левски са знаели кой е, трябвало им е само нечие потвърждение. Затова и се питах за наградата за Ловешките издайници, кой, как и какво е получил, монетна и немонетна награда...