Borova gora

Защото Общия издава някой си "Христо Бояджията", за когото дори не е ясно дали е Латинеца или Големия. А може да е и някой трети човек, понеже нито един от двамата не ми е известно да се е занимавал някога с бояджийство. - възможно е, все пак въпросът остава, защото ако са искали, в Ловеч са можели под дърво и камък да го търсят, за да го открият. --- По повод това, че турските власти, членовете на Извънредната комисия и т.н. прикривали Латинеца. А Вутьо Ветьов и той ли го прикрива или може би протоколът от разпита му е манипулиран? - О, да, това много подробно обяснявах на последните две страници тук и посочих източниците... Това е ключът, че третия от обира би натежал при присъдата, двама, не един, свидетели срещу Левски, но никой от комисията не е искал да чуе името на третия... Последната част от поста не знам защо е към мен, никъде не съм твърдяла какво знае и какво не Извънредната комисия, но лично мнение, според мен по-важно е какво са й нареждали, а не какво е знаела...

За мен всяка информация е добре дошла, защото историята на Българската църква не е най-силната ми страна. Само да кажа, че не винаги като причина виждат ВРО и Левски в случая на Иларион Ловчански, например тук на последната страница: https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docNEC875221B44E73cbf7a047a56ed985b7487f741778a3afb845a12ebc349d945cb6aec0c45cad Благодаря обаче, че насочихте темата в тази посока. Замислих се какво ли е видял Дякона при вуйчо си, архимандрит Василий, защото някакво значимо участие в "битките" за църковна независимост не взима. Избира да работи за политическото освобождение, въпреки че има много съмишленици в манастири и в селски/градски църкви. Затова се питам защо не е участвал и в двете борби или е участвал по някакъв начин, но не е толкова видимо. В тази връзка дали имате книгата "Васил Левски и неговите съподвижници пред турския съд"? Аз съм я взимала от библиотека някога и сега ми е криво, че не ми е подръка. Прочетох, че дякон Паисий е имал роднина Иван Чолака /работил в свещеноливницата в Ловешка църква, коя точно не се знае/, същият от доклада на Хамди паша: "неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ло-вешкия митрополит“ - има бележка под чертата "вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков)– сестриник на Ила-рион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владикин". В книгата имаше нещо, че точно Иван Чолака е подозиран в издайничество, но пък така е навредил на избора на "неговия" митрополит за екзарх ако той е издайникът... Може и да не си е давал сметка, че го прави не само срещу организацията или някой неин член, когото е мразeл, но и срещу "шефа му", както и много е възможно тези членове да са били Иван Драсов и поп Кръстьо. Драсов е бил в челните редици за независима българска църква, а поп Кръстьо доста смело е държал реч от амвона в Ловеч в присъствието на Иларион Ловчански срещу самия него, по памет в 1868 или 1869г. За жалост не помня дали зимата или пролетта Иван Чолака попадаше в полезрението на ВРО, нападението му е приписано на организацията съгласно доклада на Хамди и е много близо като време до убийството на Дякон Паисий. Някак точно след като Левски се връща в българско, взима решение за поп Кръстьо и пише на Каравелов в началото на юли: "Наш свещеник на име поп Кръстьо ще дойде при вас да се разбере ще може ли вашата печатница да издава вестник, който ще бъде свободен в Българско. Той щеше да отиде в Ибраила да го издава, но аз му казах преди това да дойде да се разбере с вас. Човек, който може да ви бъде полезен, пък и вие на него в неговата работа. Той ще дойде с осемдесет хиляди гроша. Вижте дано направите по-добра работа. И словослагателят е с него, за когото ви казвахме Груйо и аз." Едва ли е съвпадение всичко във времето както се случва... Плюс, че Груйо-Марин Поплуканов е замесен също във всичко, а и целия Ловешки комитет...

За Левски, опитал се е да бъде обединител в името на общата цел, затова според мен дълго е търпял и Каравелов, и протежетата му, и хъшовете, четите, докато не осъзнава, че постепенно остава сам, съвсем сам: "Брате, тамошните Ви работи, като ме смутиха и за мен друго нямаше какво, защото аз там между всички Ви бях най-простият и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът,..." Опитва дипломация, преглъщане на измислени укори, смиряване... Нищо не помага. Не разбират неговия път. Затова е и на едно много самотно място в нашата история. Ловчански имах предвид като писах, моя техническа грешка за Макариополски. Навсякъде е упоменато, че по причина ВРО е касиран избора му за Екзарх, но никъде не видях източник, на който да се позовават. След години е лесно да се твърди това, но звучи като журналистика, не история. Тук обаче ние следва да упоменем два факта: Марин Поплуканов - всичките му биографи посочват, че заедно с баща си е участвал в борбата срещу изгонване на Иларион Ловчански. Друг е въпросът как е станал председател на сериозен комитет, длъжност изискваща лидерски качества, след като никога в нищо не е бил сам и сам никога не е повел хората в нещо, с баща си, с Пъшков, с Левски, с Драсов... Но принципно, знаем къде е неговото семейство в историята срещу Ловчански. Вторият факт е много важен за нас, ние разнищихме доклада на Хамди паша, но в него има следната улика: "неизвестен досега опит за убийство или покушение срещу „Йованчо, наместник на ло-вешкия митрополит“ - има бележка под чертата "вероятно Иван Чолака (Иванчо Владикин, Владиков)– сестриник на Ила-рион Ловчански, откъдето получава и прякора си Иван Владикин". Този факт, донесен на Велия везир от Хамди, вече променя всичко, защото не Ловчански е подкрепял ВРО, както пишат някои /https://safe.rbi-umbrella.com/doc/docview/viewer/docNEC875221B44Eccbd2c0090dd60fb52919f4eb284a07ecf17b9e7ab1513a276186ef0dfbbac90/, а точно обратното, те са "воювали" с него и дори с наместника му Йованчо... Този опит за убийство почти съвпада по време с убийството на Дякон Паисий, а неговото убийство е искано най-много от комитета в Ловеч, предполагаемо по търговски интереси, но при задълбочаване, излиза предистория... Оттук е интересна връзката между опита за убийство и убийството на тези двамата, свързани с Ловчански, от което най-печели поп Кръстьо, наистина е важно да я анализираме, искам да кажа, фактите изглеждат хаотично разпръснати и трудно се виждат нишките, но пък те всички водят към Ловчанския комитет. дякон Паисий е имал роднина Иван Чолака /работил в свещеноливницата в Ловешка църква, коя точно не се знае!/. От книгата "Васил Левски и неговите съподвижници пред турския съд" се коментира че вероятно Иван Чолака е съобщил нещо на властта. - аз обаче тази книга съм я взимала от библиотека, нямам я в къщи, за да снимам с телефона текста... Но това е през лятото, а през януари-февруари 1872г. още търся какво е знаела Високата порта и от кого.

За Левски... ако не бе обесен, вероятността да го отровят не е била малка при произнасяне на присъда като доживотен затвор например. Самият той си е давал сметка за това още след ареста: "На мръквание стражара им донесе една типсия с ястиета и им каза, че ги черпил пашата. Левски не беше ял от три дни нищо и не искаше да слезе да яде, да не би да го отровят; но като Никола го уверил; че няма защо да го тровят, че напротив те ще го пазят добре за да узнаят от него цялата работа, - Левски слезе и се наяде и той" https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=708:cb&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Колкото повече се ровя, толкова повече си мисля, че да се измъкне жив е било чудо дори и да бе получил по-лека присъда... Между другото, попаднах на твърдение, че е имало фалшиво или истинско писмо от 6-ти януари 1873г. от Левски до Каравелов, в което Апостола твърдял, че е жив и здрав... По това време е в тъмницата, но защо му е било на някой да фалшифицира такова писмо ако то изобщо съществува? Връзка между убийството на дякон Паисий и назначаването на поп Кръстьо на негово място, наместник на Иларион Ловчански, досега не бях търсила. Но много съм си мислила, че Левски е съзнавал пропастта между себе си и Каравелов и след като от Букурещ му пращат заместник след заместник, той на свой ред решава да отвърне, подготвяйки заместник на Каравелов в своята организация и му го е написал, да очаква попа в Румъния. Имал е нужда от вестници, от печатница да буди населението, силно оръжие е писаното слово, но... разбрал е, че Каравелов е правил това на цена, която мнозина щели да плащат. Самият поп Кръстьо е бил съгласен да печата вестници, а също и е подкрепил Левски срещу обира в Арабаконашкия проход, до последно Дякона не се е съмнявал в него, а се е съмнявал в подбудите и правилността на решенията на Каравелов... За Иларион Макариополски, много съм любопитна, но не намирам нищо като отговор, може би някой от църковните дейци в Ловеч? Но не подозирам поп Кръстьо, не подозирам и поп Лукан... Надявам се, че ще кажете

Много се впечатлих, Пъшков и Марин писали до валиде-султанката: https://www.24chasa.bg/mneniya/article/19946220 Имало какво още да науча... Но после олихвяват по диамантени лихви участието си в комитета на Апостола с високи постове във властта без никакви задръжки...

Арестуван е с баща си, който не е бил комитетски член. За да измъкне и двамата от побой и затвор, може и да е казал имена, от тях само Латинеца е бил наличен, за да бъде разпитван... Всъщност би следвало да го е направил, едва ли е виждал друг избор.

Нямал е защита от никого, замислих се дали като Дякон т.е. църковен служител би имал надежда, ако Антим I е можел да си затвори очите за свалянето на расото и подстригването на косите в името на това да го спасят, поне за доживотен затвор... За поп Кръстьо като църковно лице примерно е трябвало да уведомят по църковна йерархия, че са го арестували, затова е било по-лесно да изискват от него да се разписва всеки ден в конака, отколкото да го държат вътре затворен. Дори Левски да си е помислил за такава възможност, не е доверил всичките си мисли на Никола Цвятков. После в тъмницата в София е бил сам, много сам, няма да научим какво е мислил... Цвятков съобщава, че не са допуснали да са отново заедно по време на самия процес, нито веднъж, Латинеца е разпределен на етаж по-горе от него, а Апостола в старите казарми.

Пропуснах третия източник да посоча, макар че думата на Левски пред Извънредната комисия като пряк участник и избиращ съучастниците си е достатъчна, но има и други, които добре помнели събитието като 7.5.1901. Димитър Маринов Панталонджията (неговите спомени са по-горе) и: 24.5.1901 г. Димо Петров Драсов (братовчед на Иван Драсов), ловчалия, на 57 години, бил е от 1-[я] комитет. За убийството на момчето на Денча Халача Левски и други се облекли в Димовата къща. Те били трима: Левски, Вуто [Ветев] и Христо Латинеца. Знае, че забили колове в дувара на към турския хан, за да се мисли, че оттам са влезли. https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

Ловске е познавал и други българи-масони, но никой не му се притекъл на помощ или са опитвали без успех, защото е имало силен натиск отвътре и отвън срещу него, не си е давал сметка, че колкото по-голям е ставал в развитието си, толкова по-неудобен е бил за мнозина... Аз например съм чела, че и Антим Първи е бил масон, той дори загатнал, че убийството на Ангел Кънчев е за изгласена масонска тайна, не заради организацията на Апостола, не случайно е било подшушнато на полицията да го проверява, да върви след него и в деня на погребението му всички масони от Русе са напуснали града, да не бъдат заподозрени в присъствие на погребението... Но на Левски съобщават друго, колкото и "тънко" той да изпитвал, скрили истината. Явно е имало случаи, в които и българските масони не са могли да защитят своите т.е. не е можело да се разчита напълно на тях. Относно Мидхат паша, там първо са гледали своите интереси и тогава ложата, Мидхат би изгубил позициите си ако защити Левски, а това не е било малко за него, хаджи Иванчо Хаджипенчович посочва същото пред Заимов, че би загубил поста и ордените си, затова не се опитал да спаси Дякона... Неговата присъда е последна, последна и изпълнена, дали е научил за присъдите на другите, за освобождаването на Цвятков и Латинеца преди последния си ден, ако -да, това е било потвърждението на подозренията му макар че едва ли се е нуждаел от потвърждение...

За да освободят толкова бързо Димо и баща му, а са могли да бъдат заподозрени като съучастници, каквито де факто са си били, много е възможно да са издали името на Латинеца, за да се отскубнат... Иначе няма логика за малко в конака и толкова когато става въпрос за убийство в дома на богат и уважаван от властта чорбаджия...

В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ Из ПЕТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ 8 януари 1873 година https://pavelnik.blogspot.com/2017/03/4.html Искали да заставят Денчо Халача (памукчията) във Вароша да помогне и той като богат чорбаджия. Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов. По-рано и други ходили да му искат пари, но не давал, затова се решил Левски лично да отиде да му поиска или да го обере. Но слугата му, 28 год[ишният] Стоенчо ги видял облечени по турски и се изплашил, но познал Хрнсга и извикал: „Бай Христо!“ Левски го убил с кама, да не издаде, понеже ги познал. https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61

По думите на Левски на излизане от къщата на Халача са преминали през тълпа народ, Латинецът е бил местен, него най-вероятно поне неколцина са познали, Вутьо не, Левски не е сигурно... Колко дни му е трябвало на Латинеца да "поддаде" не е ясно, но вариант да не е бил арестуван няма, и то незабавно, а за такъв арест изворите не знаят нищо, подозрително е. Аз също мисля, че Апостола си е давал сметка за предателствата, на 12 декември когато е писал писмото е имал предвид един предател, след Къкрина е знаел за друг, направил е и връзката, роднинската между тях... Има и още нещо, Цвятков подробно разказва какво са си говорили с Левски по ледените пътища, но никъде не споменава, че Латинеца е участвал в някой от техните разговори, не се е намесвал дори с една дума, като призрак е бил до тях двамата, както и нито веднъж Левски не го заговаря нито пък Латинеца заговаря Левски, през цялото време само Никола му е компания. Показателно е. На Цвятков Левски обаче благодарил, че не го издал въпреки побоя, не издал и архива в самара на коня, нищо не споменава за благодарност към Латинеца... И още мисля как казва пред комисията, пред Вутьо, че са били трима, но нито Вутьо реагира, дето уж никога не лъжел, нито някой от комисията попитал кой е третия... Интересно е, че го обвиняват, а третия свидетел не искат да знаят кой е нито да свидетелства срещу него, само думата на Вутьо вземат за присъдата, макар че свидетелството на третия т.е. двама срещу Левски би натежало много повече от юридическа гледна точка. Нелогично е, правно неиздържано, неследователско дори, освен във вариант третия да е "техния" човек, когото не следва да осъдят въобще заради заслугите му към властта. Няма друга опция. А третият е бил Латинеца. "Търсел е сламката, която да го измъкне от смъртната присъда. Нещо очевидно се е объркало." - дали е имал шанс? Всичко е изглеждало съвсем приготвено да падне в капана и след като падне... но пък Мидхат е бил член на масонска ложа, в която са членували и българи, може би се е надявал от сънародници на подкрепа... Какво ли се е объркало?

Ако мога да изкажа мнение без да се позовавам на конкретен източник, логиката води до някой от роднините й, научила го е от близък роднина, вероятно мъж, свързан с комитета. Това означава, че издайникът на списъка е бил един от близките й роднини, който съответно я е предупредил, може и да е скрил, че той е предателя, да е казал, че е научил от свой източник. Втори опит, при обиските в Хашнови, Поплуканови да е имало и разпити, заплахи... да е имало намерени компрометиращи неща, тя и близките й да са проговорили, знаели са кого са издали и съответно кой е следващия за проверка. Остава вероятност да е Латинеца, защото и поп Кръстьо само за ден го притискат, изтезават, изплашват съгласно Требника му и той се съгласява да стане "мухбир"... Само за ден... а не е бил известен като страхливец. Защо Латинецът за 2 дни да не поддаде? Но не твърдя, че имаме доказателство, само не отхвърлям възможността... На второ четене и защото като един от тайната полиция е знаел къде е нощувал Левски... Трети опит, Мария Сиркова да се е досещала кой е бил източника на Хашнова, но да не е смеела да го посочи, защото все още много съвременници на събитията са били живи, предатели и герои...

"Присвои си коня му като компенсация за полагащите му се пари и на 25-годишна възраст започна да живее собствения си живот. Като че ли тук някой се намеси и промени тотално смисъла на живота му. Дори за мен това е неразгадана тайна. В автобиографията му няма дума за това, но то се случи. Сякаш нищо не е било, замина за Пловдив, извади си тескере и през София и Ниш се озова в Белград. Влезе в Легията на Раковски и веднага беше забелязан от нейните ръководители. След разпадането на Легията легионерите се разпиляха по околните страни. Левски се отправи към Крагуевац с Ильо Войвода. С него отново се случи нещо, което аз не мога да обясня. Напусна Ильо и се прехвърли в школата за офицери в Белград. Не е ясно кой, как и защо му осигури това офицерско обучение, което се заплащаше. Съдията: Със сигурност не е бил Раковски. Възможностите са Дядо Ильо, Иван Кишелски или Иван Касабов. Един от тримата го е оценил и му се е доверил. Когато Васил завършил обучението си, заминал за Букурещ, но не се задържал там и се завърнал в Карлово. Въпросът е какво се случва в Букурещ? Отхвърлен ли е от самия Раковски, както смятат повечето от неговите биографи, или получава специална задача за изпълнение в България от някой от другите двама? Епохата (все едно не е чула въпроса): С пристигането си в България беше арестуван и прекара три месеца в пловдивския затвор. Това се случи по обвинение, отправено от вуйчо му за кражбата на коня, а не за бунтовническата му дейност. След като излезе от затвора, на 19 април, Великден, Васил сам смъкна расото си." https://4eti.me/sluchayat-levski/ Пише, че е между Първата и Втората Легия... Аз не помня да съм чела това в източниците, затова попитах...

т;е. не е ясно откъде Леонидов е почерпил сведенията си за платено офицерско училище в Белград, за колко време и в кой период, след оздравяването ли...

Пропуснахме още от валидиращите ролята на Латинеца аргументи: "НОВ РАЗПИТ НА ДЯКОНА Ти си искал един човек, за да нападнеш в Ловеч къщата на някого. Изпратили са ти Вутьо Ветьов от Видраре. Когато той дошъл в Ловеч, намерил те в Мариновата къща. Ти си го предрешил, предрешил си се и ти и сте отишли в къщата. Поради това, че си намерил парите малко, ти си чакал стопанина на къщата. [После] стопанинът на къщата не дошъл; ами дошъл неговият слуга; като те видял, той надал вик; ти си хванал момчето, ударил си го в корема с кама и си го убил. В Ловеч аз чух за убийството на едно момче. Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче." - при разпита от Извънредната комисия той сам посочва, че са били трима, интересно е, че никой от комисията не пита кой е третия!!! "Почти веднага след убийството на слугата започват обиски у Марин /дето хвърлил тефтерите в заода и се препарирал от страх/, у Величкини и у Сиркови /Сиркова свидетелства, че Величка я предупредила/; е, откъде още на следния ден или след няколко дни турските власти знаят точно къде да правят обиски, ако някой не им е посочил точно местата, където се крие Левски, а те са били 4 къщи в Ловеч, като тази на Сирков е била "най-тайната". Кой може да знае "най-тайната" къща на Левски в Ловеч? И откъде още на 15 август 1872?" В списъка само е упоменато Влашко, Латинецът не е ходил там, затова не е можел да издаде Каравелов, Данаил Попов и т.н. Марин, Пъшков, Драсов знаят Каравелов, биха го издали ако те са авторите на списъка. Марин, Димитър, поп Лукан, Величка, поп Кръстьо са арестувани първи, Латинеца чак след Къкрина, нищо че Общия го е издал. Защо ареста му е "пропуснат"?

Да прибавя моите изводи по темата, за които този форум тук доста ми помогна: След разкритието на новите документи става ясно, че не Арабаконашкия обир е причината за "развихрянето" на турската полиция. Докладът на Хамди паша е след убийството на слугата в дома на Денчо Халача. Арабаконак като причина отпада, по-рано започва всичко. Издайникът е член на Ловешкия комитет, познава дейците и най-много те пострадват от всички комитети на Левски. Латинецът - събужда Левски и Никола сякаш е бил на пост, което е била най-вероятната му задача от Левски, но според Никола си е спал. Имало е и запалена свещ в ханчето, която е била важен сигнал според Юсеин Бошнак. Не я запалва Апостола. Потерята се насочила право към ханчето на Латинеца, имало е и други ханчета по пътя, имало е още едно в Къкрина, имало е и вариант Левски да продължи по пътя за Севлиево... значи много сериозно доносничество е работело през цялото време за да бъде обкръжено не цяло село, не няколко, а само едно-единствено ханче т.е. не е случайно предателство, а добре планирано до детайлите, не е спонтанно или друго... Латинецът оставил закачен на стената револвера си, който Левски по-късно е взел. Ханджията трябва да е знаел, че са обкръжени и не е искал да участва в престрелка ако Дякона започне да се отбранява със стрелба отвътре, а в отговор заптиетата стрелят отвън... Нищо, че е трябвало да го пази в нощта, в който той му е поверил живота си, да му бъде нещо като телохранител и принципно е бил доста опитен в това. Затова и изчезва навън точно преди арестуването, със запалването на свещта в одаята... Почукал на прозореца на Никола, не на друг прозорец, да им отвори вратата, за да не разбият хана, знаел е добре, къде е Никола в този момент, не бяга навън с Левски, а се е увил през глава на конкретно легло, имало е уговорка между двамата... Издадено е точно на Бошнак, най-главния, не на друго заптие, разположението на изходите на хана, на задния вход, към който обикновено се насочвал Апостола и сам Бошнак го е очаквал там, оставил редовите заптиета на предния вход... Иначе потерята не би знаела, че е имало втори изход ако не е била информирана. По никакъв начин не доближил Левски след залавянето, Цвятков отишъл да върже гащите на Левски и да му пошушне да мълчи, прибрал му отровата и парите, докато Латинеца не смеел да срещне погледа му. На Цвятков слагат белезници, обвързащи го с Дякона, дясна ръка Николчова и лява на Левски, а по-късно една нощ имат и общи букаи на краката, с които са спали, докато Латинеца е бил привилегирован, отървал се без бой по пътя за Ловеч, Никола твърди, че е бил пребит само той в първите спомени, а и по-късно Латинеца пътувал без пранги вместо като по-старшия комита да седи свързан с Апостола чрез тях по пътя. В София за Латинецът само е нямало очна ставка с Общия, защо? Общият го е познавал, би го издали и би му "осигурил" присъда... Много глезен от властта е бил Латинеца, защо??? Не е имало очевидна причина, бил си е съвсем обикновен хайдук както биха казали. Него и Вутьо го криел успешно, не го издал, че е бил третия в дома на Халача, стоварил повече от нужното върху Апостола... Имал е мотив, заловен е след убийството на слугата, докато Вутьо и Левски са се "изпарили", той е бил първия заплашен да увисне на бесилото заради убийство, което Дякона извършил и предателството на списъка от Ловешки дейци започнало. След това нямало отърваване от ролята на предател докато не са заловили баш-комитата... "Всичко се скрои у Величкини" - със сигурност е присъствал и са му обещали мълчание, за да спасят и Марин, и Пъшков от смърт, а останалите от арести, нямало е да спаси само своята глава... Затова и няма ни един опит да бъде отмъстено за залавянето на Левски, за обесването му от страна на поне един от най-верните му в Ловеч. Всички са се прикривали едни други. Имал е "ортаци в предателството", а това да не си сам винаги помага, с него са били Поплуканови, Пъшкови, Хашнови, а Никола Сирков, ял и пил на Коледа с Левски, гледал го в очите и... го изпратил в капана... Парите - обикновено не връщали парите, особено на гяурите, на баш-комитата Левски дори си ги поделили, 4500 гроша, но Латинеца, обикновения комита, е много странно изключение... И дали са били негови тези пари, с които "уж" е бил заловен или за награда е получил? Сериозна сума в пазвата, с която беден като него просто така да си се разхожда из Къкрина сякаш е голям чорбаджия като Халача, Костаки Хаджикостов, Стефан Карагьозов и др.? - Остава да открием от кой куриер са прихванали двете последни писма на Каравелов до Апостола...

Той казва и още нещо: "...през София и Ниш се озова в Белград. Влезе в Легията на Раковски и веднага беше забелязан от нейните ръководители. След разпадането на Легията легионерите се разпиляха по околните страни. Левски се отправи към Крагуевац с Ильо Войвода. С него отново се случи нещо, което аз не мога да обясня. Напусна Ильо и се прехвърли в школата за офицери в Белград. Не е ясно кой, как и защо му осигури това офицерско обучение, което се заплащаше. Съдията: Със сигурност не е бил Раковски. Възможностите са Дядо Ильо, Иван Кишелски или Иван Касабов. Един от тримата го е оценил и му се е доверил. Когато Васил завършил обучението си, заминал за Букурещ, но не се задържал там и се завърнал в Карлово." / https://4eti.me/sluchayat-levski/ Дали имате някаква информация по темата за школата за офицери в Белград, която се е заплащала, има ли нещо повече в присъединяването му към четата на Ильо Войвода, което винаги съвсем бегло е споменавано, за съжаление... На кого е бил длъжник ако наистина се е обучавал за офицер и колко време е било това? Получил ли е нашивки? Раковски е взел своите от военното училище в Цариград, завършил е успешно, затова питам и какъв е случая с Левски ако знаете нещо...

Но поне заради серийните номера имаме 90% сигурност, че е пушката на Левски, а от инвентарните данни на музея се вижда, че е попаднала там през 1986г., дали преди това е била в друг музей или в частно лице не е публикувано, но поне някой се е сетил да я сравни с тази на Ангел Кънчев и да напише...

Забравих още един важен въпрос за Апостола, а и цялото ни Възраждане, как, кога и защо Иван Касабов изпуска нишките на властта... Доколкото съм чела, не е присъствал и на събранието май, 1872г. в Букурещ, някак "изоставя" Левски, а след като се е борил за своята позиция с Раковски като нов водач, твърде безславно оставя "първенството" на Каравелов... Нелогично при всички връзки, финаси и контакти на Касабов да остане настрани...

"Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета." Както и по-назад писах, вечно неуспелия, вечно втория се оказва изведнъж първи, най-сетне председател и се вкопчил в единствения пост, който му отредил лидерство за сметка на цялото движение. Широки са му били обувките на Раковски, висок му е бил ръста на Левски, можел е като Данаил Попов да остане да помага ако наистина българско и нищо друго не му е било на сърцето, но не е бил такъв случая... Егото му явно е било нереалистично голямо, "славата на ръководител" му е била премного на сърцето, също. Дори и след обесването на Апостола не е разбирал колко е навредил на цялата идея, опитвал е отново своите игри изпращайки Атанас Узунов на мястото на Левски и ни дума за своите грешки, никакво разкаяние, а вместо това публикуване на непроверени интриги срещу поп Кръстьо... Отвътре ме изяжда как и защо са гласували за Каравелов като безкрайно изненадан е бил и Дякона, който ги е довел от българско и уж познавал, а после е стигнал дотам в разочарованието си да напише в тефтерчето си къде е оттук-нататък е той в работата, той, който винаги толкова самостоятелно е определял какво да прави и как да действа... Как, наистина как, Каравелов е спечелил българските революционери на събранието в Букурещ да го изберат за председател? С какво? С ореола на отвъддунавския лидер, милеещ за своите, който самият Апостол му е създал пред комитетите, за да издигне на висота тези, на които е бил представител, които са го били изпратили? Все си мисля, ако не бяха го избрали през май, 1872г., Общи не би останал в българско, Левски би го прогонил и историята, нашата история щеше да бъде написана различно... Какво ли им е обещавал? Аз да Ви попитам още нещо, бихте ли написали статия относно логиката и доказателствената част, изворите, след които вървяхме, за да стигнем до Латинеца и неговата част от голямото предателство? И относно пушката на Левски, попаднах на важен материал: https://spisanie-nauka.bg/arhiv/5-2016.pdf На стр. 39 има следния текст под черта: Национален военноисторически музей – София, отдел „Фондове“, инв. № 62 (1986 г.). Няма никакви доказателства тази пушка „Комблен“ да е била на П. Волов или у друг апостол. Поради съседните си серийни производствени номера със запазената пушка от същия образец, предназначена за Ангел Кънчев, може да се предположи, че това е дълго търсената пушка на Васил Левски, съхранявана у Марин поп Луканов. Двете оръжия са доставени от Белгия от Данаил Хр. Попов нарочно за Левски и А. Кънчев За пушка Комблен, предоставена на Панайот Волов обаче са писали и други: https://militarymuseum.bg/Pages/Vestnik/Vestnik_april-maj 2011/UnikalniEksponati/Unikalni_eksponati01.html Въпросът е как е достигнала до него преди Априлското, а по това време Марин не е бил в Ловеч, за да я даде някому... Плюс, че на следващата статия попаднах, търсейки още информация за случая със слугата, в нея пише, че Стойчо Гиргинов се е бил обещал да им помага, но сам ги е издал на чорбаджията си и т.н. Аз обаче не съм попадала на много исторически извори, които да го доказват: https://4eti.me/almanah-levski/

Наследство ни е да не знаем нито къде е погребан, нито кога, съгласно някои статии нечии баби помнели същата вечер, според Заимов, който водил Иванчо Хаджипенчович на мястото след години, последния посочил, че се е случило на следния ден... нито пък да спазваме точната дата за поклонение...

Но е исторически прието за вярно, на 6-ти юли стар стил роден, на 6-ти февруари стар стил обесен... За годината на раждане съвсем пък няма сигурност, но тъй като е участник в Първата легия, там са приемали не по-млади от 15 годишни, значи следва да ги е имал навършени. Имал ги е според мен, защото не е можел и да се замонаши ако е нямал 15г. навършени, църквата е спазвала тези изисквания. Оттук излиза, че в легията е отишъл 19-20-21 годишен, след годините служене като Дякон. Но... той самият пред Извънредната комисия се представя като 26-28 годишен, вероятно точно за да не го свържат с участие в Легията. Оттук и несигурността за годината на раждане. Интересни са ми обаче причините, заради които и пред своите, комитетските дейци се е представял за по-млад, защото така са го знаели, съдейки по наскоро откритата снимка, по която е бил издирван, текстът на гърба на снимката е почти идентичен с описанието, което Иван Фурнаджиев от Тетевен дава на разпита на 26 октомври 1872 г. "Снимка на Левски Васил Дякон, [родом] от Карлово и живущ в същия град. Тъй като единият зъб на горната челюст под мустака му стърчи навън, устната му е повдигната, с рижа брада, среден на ръст, със светло сини очи, на 25-26 години." Интересно защо в 1872г. го представят за 25-26-годишен. Но ако сложим и собственоръчно написаното: "че аз не съм от днес в работата си, а от 61-во [лето]", значи 1837-38-39-най-много 1840г. е годината на раждането му.

Тук не съм писала за преизчисляване, никъде в поста не повдигам въпроса за изчислението на датата, а за денят обявен за официално честване в София. Иначе и учениците знаят за Григорианския календар и 12-те дни добавка за 19-ти век, за 21-век са 13 към Юлианския, но не Вие или аз, а институциите обявяват официално ден на поклонение. / Интересното е, че за рождената му дата са точни, прибавили за само 12 дни, а заради съвпадението, че на датата 6-ти в стар стил се е родил и точно на същата дата е починал, съответно юли и февруари, разликата 18-ти - 19-ти е наистина дразнеща, и в двата случая трябва да е 18-ти, но официалното честване е въпрос на решение на институции, не на пресмятания, тя математиката е една и за нас, и за тях, но... /