Borova gora

Това пропуснах, тази информация може да е повтаряна през годините от Хашнова на Сиркова, за да й внуши, че няма предателство, а от наблюдението на полицията върху Сирковата къща се е стигнало до залавянето на Апостола. Величка може и да е знаела за наблюдението, но Сиркови едва ли, не биха поканили Левски. От друга страна Мария Сиркова няма добри чувства към Хашнова точно заради предателството: "Аз съм стара жена, вярвам, че има Господ и не мога да си крива душата. Поп Кръстю не е знаел, че Левски е в Ловеч. Не съм чула нито една дума от устата на Левски нито по-рано, нито като беше у нас по Коледа да каже нещо за попа. Това от никого не съм чула, освен от Величка и от Лукановци. И те го разказваха, след като умряха Николчо Сирков, поп Кръстю и Христо Цонев – Латинеца." - последните й думи звучат като несъгласие и като обвинение срещу Лукановци.

Това и мен ме впечатли, защото хем никой да не знае, че Апостола е у Сиркови, хем да кажат това на Хашнова, че и съпругата на Латинеца да бъде свидетел на това казване... Сериозно омотаване на фактите и събитията, но пък дали Мария Сиркова все още се е страхувала от реакцията на Марин Поплуканов и Величка като прочетат публикуваните й думи и затова така е представила историята? По мои сметки и двамата са живи когато са записани спомените й. В крайна сметка тя е знаела, че смъртта на първия й съпруг е подозрителна, че Големия е искал да търси сметка и т.н., затова не би искала да провокира и собственото си отравяне или някаква разправия с нея. За Никола Сирков бих допълнила още нещо, възможно е той да е изпратил първата информация до Каравелов и да настоява на своето, защото при него последно е бил Левски в Ловеч и в очите на много дейци на комитета той би бил най-вероятен предател. Знаел е, че Апостола отива в Къкрина, сам праща Николчо с него, затова му е било изключително важно да не е самият той набеден за предател, а да бъде разкрит и посочен истинския. За Поплуканови това наистина е било въпрос на живот и смърт, имат мотив за отравянето, жалко, че доказателствата липсват, всъщност за отравянето са имали пари да платят на хекимина...

Това беше полезно, благодаря, защото в Истанбул са имали часовник, по който да следят кога е час за молитви, но по малките градове и села явно измерването на времето е било различно. След смъртта на Тамерлан и наследникът му Улугбек хан, султан Мехмед II е изпратил хора, които да му доведат от обсерваторията в Самарканд неколцина от учените. На един от тях, Али, е предложил позицията на главен хронометрист. Неговата работа е било да определи точното време, когато трябва да започне постенето по време на Рамадан въз основа на позицията и движението на Луната. За целта е планирано в джамията до султанския дворец да бъде построена часовникова зала. Накратко, времето и часоброенето е схващано като извънредно важно още в зората на Отоманската империя, но пък в провинциите не са имали часовникови зали и учени, които да ги обслужват, така че съобразяването с тези местни особености съм го пропуснала. Сега всичко си идва на мястото, запалването на свещта и твърдението на Левски, че е било 10 часа сутринта...

Четох ги няколко пъти, но ще опитам да обясня откъде идва моето двоумене. "Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета," - по тази логика излизаше, че и Никола Сирков е бил тихомълком заловен, разпитан, заплашен както и останалите 50 членове на комитета, а после пуснат, затова ми изглеждаше да е бил верен на роднинската задруга. Много се е страхувал да не бъде арестуван и разпитван след залавянето на Левски, не ял, не спал, приличаше на някой, който веднъж вече е бил в конака и там е бил уплашен до смърт, затова не е искал да го арестуват втори път. /Същото и за поп Кръстьо, някой го издава, той също отива за ден в конака, но e пуснат като останалите, изключението са Марин Поплуканов и Пъшков./ От друга страна, възможно е да не било така, Сирков късно да е осъзнал, че е бил използван от роднините и от турската власт. Ако наблюдението над къщата му не е било вдигнато, той е съобразил бързо, че заедно с Апостола "гори" като негов пръв помощник, забелязан от властта и следват разпити и присъда. Не се е случило. Не го арестуват. Може също в следващите седмици съпругата му да е признала, че е съобщила на Величка Хашнова на път за черквата за появяването на Апостола в дома им. Сирков да е навързал фактите, да е започнал да задава въпроси, ако не и обвинения, а тези повече от 50 членове на комитета да са били доволни, че са извън залавяния, измъчвания, присъди... и някои от тях да са искали той да замълчи завинаги. Мисля и дали не е искал да бъде посочен истинския предател, за да свали подобренията от себе си. Той подмамва Апостола да влезе в дома му като в най-сигурната за него къща в Ловеч, нощува там преди да поеме за Къкрина, това прави Сирков да е изглеждал като предател номер едно в града за всички, които са научили, нямал е друг избор, освен да рови за истинския предател, за да изчисти себе си...

Аз смятах за факт, че е починал от чернодробна цироза, но сега по празниците видях познат лекар, за алкохолната цироза той твърди, че не е възможно за няколко месеца да го повали, по-вероятно няколко години са необходими, за да я развие т.е. възможността да са му помогнали с отрова не е изключена. Тогава въпросът е кой и защо би искал смъртта му и дали е свързано със залавянето на Апостола...

Има още нещо, което все ми убягваше. Много свидетелства има, че Левски е заловен на разсъмване, че Николчо Цвятков е запалил свещ вътре, която заптиетата са приели като сигнал... Но в публикуваните протоколи от разпитите на Апостола той твърди, че: "Към десет часа сутринта, когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка." из ШЕСТИ РАЗПИТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ, 9 януари 1873 година Десет часа не е призори, светло е, няма нужда от свещ дори през декември. Някой дали информация кое от двете твърдения е вярното?

Много белетристика при Захари Стоянов, едва ли "сладките думи" на пашата са били решаващи, но ДА, Стефан Карагьозов е потвърдил кой седи срещу него. Като всеки от ограбените "шкембелии" и той е смятал, че парите му са отишли за личен келепир, а не за народното дело. Но и не са били далече от истината, дори поп Кръстьо отбелязва, че делото за някои членове на комитетите е предлог за лично облагодетелстване. Затова честността на Апостола остава недооценена. Разбирайки обаче какво е надробил тъст му, зет му Георги Момчев твърди, че двамата са искали да откупят Апостола, успял е да получи съгласие лекар да го прегледа... За лекарят има доказателство, че е прегледал Левски, за опит за откуп няма данни. За честта на поп Кръстьо, не е бил той разпозналият го, макар да е бил повикан часове преди това в конака в Ловеч. Истината е, че тези, които залавят Левски са знаели кой е, трябвало им е само нечие потвърждение. Затова и се питах за наградата за Ловешките издайници, кой, как и какво е получил, монетна и немонетна награда...

Излиза, че никой от комитета не е избягал от страх, било е "предателство истинно" като турската полиция първо е изтеглила своите информатори на безопасно разстояние и след това е подготвила удар срещу организацията. Драсов не е единственият избягал в този момент. Тъжното е, че е продължил да претендира, че е революционер като вероятно е продължил и да доносничи...

Честито Рождество! Според мен Али Чауш говори за обещаната полицейска награда, не за другата, оповестена за евентуалните помагачи на властта от населението. От Стефан Карагьозов и зет му Левски се е притеснявал доколко ще мълчат и с право, но не ми се струва разпознаване и издаване да са едно и също нещо. Карагьозов го е разпознал, да, но не той го дава в ръцете им. Може и да е получил парична награда, но е досатъчно богат да няма нужда от нея и да не го е направил за пари, а от безизходица в ситуацията. На самите издайници трябва да е обещавано нещо, няма начин да не е, за да са хем уплашени, хем съблазнени т.е. да имат повече от една причина за действията си. Вариант Ловешкият каймакамин да не е спазил думата си за мен няма, получили са нещо...

Честито Рождество! За съжаление и пари, и документи, и самия Апостол са били в ръцете им... Чела съм, че след като Марин Поплуканов е свален от власт, те са били толкова мразена заради овластяването си фамилия в Ловеч, че Хъшнова бяга да живее при другия си брат в Трън, ловчанлии не са я понасяли... Има още два любопитни момента за мен, къде е поп Лукан когато децата му спретват заговорът срещу лидера, той също е бил член на комитета, но изведнъж фигурата му се изгубва в тези дни. Да, връща се от София след погрешното арестуване и после някак нищо не се чува от него и за него. Другото, в едно твое изказване по-горе твърдиш: "Информаторът им от Ловеч обаче ги е заблудил - Русенския валия смята, че Левски е изпратен от Букурещ след Общото събрание и комитетите са основани след събранието. Което си е живо оневиняване за самия информатор, един вид той няма никаква дейност преди това. Те са не повече от 4 такива лица с кръга на такива познания в комитета в Ловеч, като един от тях е безспорен фаворит." Не мога да не попитам кой е твоят фаворит? Защото това е преди Поплукановите да се почувстват застрашени, а и поп Кръстьо не включвам тук, имал е безброй възможности да започне да доносничи отпреди, ако го е правил, не месеци, а три години по-рано властта щеше да знае, да знае...

Да, родствените връзки, спасяването на фамилните интереси поставени над идеите за освобождението са добра причина Латинеца да не охранява ни с два, ни с един пистолет Апостола в нощта, в който той му е поверил живота си... И най-вероятно е трябвало да бъде на пост... Както и всичко, което Хашлова и роднини надробяват, жалко че не са срещнали заслужено обществено възмездие приживе. Затова и се питам дадена ли е наградата за залавянето и как? Съвсем сериозно, Османската империя е държала на думата си, плащала е награди, а Ловшкият каймакамин дори е получил писмено уверение от Цариград, че ще отпуснат още суми извън официално обявената ако бъде хванат баш комитата. Залавяне има, значи и сумата за наградата следва да е дадена колкото и странно да звучи. Това че ние не сме открили някакъв тип квитанция за плащане черно на бяло в архивите поне до момента, това съвсем не означава, че пари не са раздавани плюс друг тип облаги като например ходенето на Хашнова до София, което е било най-вероятно като вид кредит, гаранция за сериозната готовност на държавата да се отчете пред помагачите ако й предадат лидера. Но ако няма голяма сума предоставена на един, макар и строго секретно, а множествено малки по 2-3-5 000 гроша за всеки, от Пано Бонжура, дядо Добре до роднинската клика, това наистина би останало по-незабелязано и не би направило голямо впечатление, че някой изведнъж разполага с много пари на ръка. Разбира се, знам за Диарбекирските помощи за Пъшков и Марин Поплуканов, както и за имането в Поплукановия двор, но това може да са били комитетските пари, а защо не и смесени - комитетски и от наградния фонд...

В ранните му писма и документи той не е точно това, мисля, че работата на терен го променя, а също и развива някои други негови качества, както и географската дистанцираност от Каравелов, за чиито грешки най-сетне пораства и успява да ги види. На някакъв етап вече си нямат пълно доверие и Общия освен всичко друго изглежда и като пришит към Левски агент на Каравелов, откъдето вероятно идва и част от самочувствието му, че е препоръчан от по-големия шеф, от онзи в Букурещ... В този смисъл "строг, безкомпромисен, тесногръд,(в добрият смисъл на понятието) са съвсем на място необходими и абсолютно положителни качества за лидерът по онова време, особено в третата година на обиколките му. Относно: "жесток, (в Устава е написал, че всеки който бърка в касата на БРЦК ще бъде наказан със "смърт, смърт, смърт")", сега вече знаем от историята какъв национален спорт е била жаждата за келепир и как всеки е бил готов да постави бъркането на кацата в мед над принципи и морал. Той и Стамболов на хартия в поезията претендира, че: "Не щеме ний богатство, не щеме ни пари", обаче в реалността е друг тип политик... На практика точно афера с употребени за лични цели пари довежда до бесилката, но също и до силен удар по цялото революционно движение. Оттук не съм ОК, че е бил "жесток", а по-скоро реалист и достатъчно добър народопсихолог, знаел е къде е слабото място на бай Ганьовци. Плюс, че е бил харизматичен, убедителен и затова идеята за "аристократична дистанцираност" не ми лепне, няма да го последват в комитетите ако не го чувстват близък, поне повечето от тях. Ето защо липсата на проява на опит за възмездие за обесването му ме яде отвътре...

Потърси И побързай, защото има много да четеш докато ни настигнеш... Но той, както и намеренията му, и работата му го заслужават.

Пропуснах и още нещо: "На никого да не казвате че съм тук" - в цялата тема звучи сякаш е казал :"На никого да не казвате, че съм в Ловеч", поне така го разбират повечето участници във форума, обаче може да е значело и: "На никого да не казвате, че съм Вашата къща" т.е. относно самия Ловеч, може и повече хора да е срещал от Сиркови и да са знаели, че е наоколо през тези две седмици, в които е спял по колибите...

Да, това е също част от странностите, защото той е комита и някак навън в тъмното комита без оръжие... Някаква идея защо го е оставил?

Малко късничко, едва в 2024г. но след като изчетох цялата тема ми се иска да отбележа нещо, което май всички са пропуснали: Али Чауш, професионален полицай, е правел ежедневна обиколка до Къкрина и обратно. На практика той среща Левски по време на своето връщане от Къкрина на Пази Мост, а не просто се е мотаел в района. Ханът на Латинеца не е работел няколко дни, няма начин да не е забелязал това, защото той не пътува веднъж в седмицата до Къкрина, а всеки ден. Изведнъж ханът пак е отворен / Латинеца ще чака Левски да пренощува там /. Вариант да е пропуснал отварянето - нула, дори и да не е добър професионалист, пак би му направило впечатление. Две възможности: - Да е влязъл за малко както е влизал често и в хана на бай Добре, да е обменил няколко думи с Латинеца, да го е заплашил, да му е дал да разбере, че и без това турската полиция вече знае премного за Апостола... (хич не ми е приятно да смятам Латинеца заподозрян, но как да го изключа?) - да е имал свои доносници/доносник и в Къкрина, турската полиция така или иначе е имала свои шпиони сред българите в Ловеч, защо не и в Къкрина, и да им е наредил да отидат в наново отворената кръчма за да чуват, да виждат, и да му съобщят всичко... Имало е около двадесет души до затварянето на кръчмата и всеки от тях е видял Левски да влиза. Тук се навръзват нещата с часовете, тези седем-осем часа мотаене на турската полиция преди да настигне Левски. В тези часове някой информатор е взел разстоянието от Къкрина до Ловеч, намерил е Али Чауш, донесъл му е каквото видял, чул, потерията е събрана и затова едва в малките часове на нощта са обградили ханчето. А там наистина пък ролята на Латинеца е съвсем странна, защото ако не е свършил работа т.е. да вземе кон за Левски, защо се е върнал с празни ръце, а не е продължил да търси някой друг съселянин да му услужи с кон? Също дали и той самият не е дал инструкции преди това на Николчо уж да чака завръщането му със запалена свещ, че е още тъмно? А свещта е била знак, Юсеин Бошнак също разказва за тази запалена свещ в хана, според него тя им е показала, че вътре са хората, които търсят. Е, в разказа му за събитието Али Чауш логично не би издал своя информатор - Латинеца или някой от Къкрина, никой полицай не издава своите, пък и друго е да обере сам лаврите за успеха да улови баш комитата. Но това пък изключва паранормални способности при него, благодарение на които да се е насочил точно към ханчето на Латинеца, а не към друго... Както се казва, моите пет цента към дискусията