fixxxsers

абе човек Иво ти е дал линк, това е животното, по-скоро колония от мешести, ако ще и лодчица да ти пише, става дума за физалията, дадено животно може да има и 100 имена на даден език, затова и има научно наименование ,за да не стават грешки ето я лодката

Androctonus australis ? ама много тъмен бееее или Androctonus mauritanicus

може би Androctonus bicolor

най-добре се обърни към лекуващия те лекар, защото така който и да ти каже нещо без да е запознат подробно с анамнезата и изследванията няма да е точно все пак по това което казваш най-вероятно има увреждане на гръбначния стълб, а е известно че нервните окончания излизат от междупрешленните пространства, тук очевидно има притискане на някои нерв и от там изтръпването та отиди отново при този лекар- не оставяй нещата така

прилича на някакъв Orius sp. ама знае ли човек точно какаъв е иначе със сигурност е роднина на великденчето, което също така се събира на групи да се постопли на слънце и се храни с растителни сокове, но понякога и проявява канибализъм aquila , тази отровка новата придобивка ли е скоро ще е така

относно шоколада: в него се съдържа теобромин, които е токсичен за кучета и котки ( най-голяма е концентрацията му в натуралния шоколад), ако едно средмо голямо куче да кажем 10-15 кг изяде един млечен шоколад няма проблем, би се натровило ако изяде около 1 кг, но натуралния щоколад е друга работа- 100 гр. шоколад могат да се окажат фатални много от кучетата се пристрасяват към шоколад, изобщо избягвайте го, за котки шоколада е още по-токсичен, но повечето от тях по - не го харесват а кого приемаме за предци на кучетата? - повечето автори твърдят че това е вълка, други, че вълка и кучето имат общ прародител, замесва се и чакала, че и койота, както и да е те не са мършояди е хапват и мършичка, но са си ловци, не се отказват и от някои плодове... аз лично не обичам много стргите класификации, така или иначе всичко е относително и границите са изкуствени спомням за някакъв разказ на Стелер май беше при една експедиция на север описва какъв глад е било, кучетата ( северни породи) изяждали например колани, ботуши и изобщо всичко от кожа, а хората му ходели с пръчки до голяма нужда, защото кучетата се нахвърляли в/ху изпражненията, но на такова куче дадеш ли му хляб просто не го поглеждало, а като знам на село дядо ми че хранеше кучето със смески за прасета а дадеш ли му хляб направо си умираше от щастие

много християнско изказване а това, че нямаш познания в биологията отдавна стана ясно, а сега и с чувствата на маймуните се зае като начало можеш да прочетеш "В СЯНКАТА НА ЧОВЕКА" на Джейн Гудол

hi какво се има в предвид под човешки права за маймуните

името на птицата oт англ. би могло да се преведе черно бял ястребов орел а като гледам е описан 1816 г. от Vieillot, така че римските галери трябва да почакат други доказателства :tooth: новата загадка е хубава, ще кажа че имаше план за клонирането на това животно...но айде някой друг да го познае

тук съм качил и едно клипче с тази птичка http://vid.data.bg/41nponnq?ct= чакам виии

eee никой не се включвааа андииска планинска котка (Leopardus jacobitus)

Ето нещо твърде интересно "ХОМЕОПАТИЯТА Нийл Пиърсън Този път Хоризонт ще направи нещо съвсем различно. За първи път ще проведем собствен експеримент. Ще изследваме вид медицина, която може да промени света. Ако успеем, един човек ще трябва да ни даде един милион долара. Ако резултатите са отрицателни, тогава милиони хора, само си прахосват парите. Причина за отправеното към Хоризонт предизвикателството стана проф. Маделин Енис - учен, който откри невъзможното. Работата й засяга вид медицина, която въстава срещу законите на науката.Тя разбуди един от най-горещите спорове през последните години. Става въпрос за нещо, което се среща на всяка крачка във Велокобритания - хомеопатията. Това не е някакава смахната и повърхностна идея. Хомеопатията е на 200 г. и се използва от милиони хора, включително президенти и попзвезди. С нея Дейвид Бекъм излекува травмата на крака си, кралското семейство я прилага още от времето на кралица Виктория. Но си остава научна загадка. Причината се крие в двата й основни принципа, формулирани през 18-и век. Първият е, че веществото, което причинява симптомите, ги и лекува. Това е принципът, че подобното лекува подобно. Тази теория доведе до употребата на хиляди вещества, някои от които доста необичайни. Хомеопатично лекарство може да се направи от всичко - от растение, например отровна беладона; от Животно - змийска отрова; от минерал - калциев карбонат или обикновен тебешир; от продукти на болестта - туберкулозна жлеза от крава; от радиация. Тъй като доста от веществата са отровни, хомеопатите започнали да ги разреждат, което довело до удивителния втори принцип на хомеопатията: колкото повече разтваряш едно вещество, толкова по-ефективно става, естествено ако е разредено по специален начин. Методът, който хомеопатите използват, се нарича серийно разреждане. Към капка от оригиналното вещество, без значение дали е змийска отрова или сярна киселина, се добавят 99 капки вода или алкохол. След това разтворът се разтърсва силно. Хомеопатите удрят шишето в твърда повърхност. Независимо от начина, този етап е жизнено важен. Така се пренася лекуващата сила от оригиналното вещество върху самата вода. Резултатът е смес, разредена сто пъти - така наречения разтвор 1Це (1C), т.е. една част от сто. Когато една капка от тази смес се разтвори в нови 99 капки вода, се получава 2Це (2C). При него лекарството е една част от 10 000, но хомеопатите продължават да го разреждат и именно тук възниква конфликтът с науката. При 6Це (6C)лекарството е разредено милион милион пъти, което е равно на една капка в 20 плувни басейна. Нови шест разреждания дават 12Це (12C), равняващо се на капка в Атлантическия океан. Но дори това не е достатъчно за повечето хомеопатични лекарства. Често използвано е разреждането от 30Це (30C), едно направо астрономично ниво на разреждане. Според хомеопатите, захарни таблетки с капка от този супер супер разреден разтвор могат да лекуват. Науката твърди, че в това няма никакъв смисъл и затова хомеопатията е толкова спорна. Учените обясняват, че има граница, до която може да се разрежда едно вещество - докато остане една молекула от него. При следващото разреждане няма тази молекула няма да я има. Ако се преброят молекулите в хомеопатичната доза се оказва, че в нея няма нито една. Шансът да има и една молекула е по-малък от едно на милиард. Молекулата е най-малката частица от веществото и според конвенционалната наука, за да има някакъв ефект, е нужна поне една молекула. Затова науката воюва с хомеопатията повече от 100 години. Хомеопатите казват, че лекарствата им лекуват. Науката твърди, че са чиста вода. И изведнъж един учен заявил, че хомеопатите все пак са прави. Жак Бенвенист бил един от най-популярните учени във Франция. Името му било свързано с редица открития и някои били убедени, че ще спечели Нобелова награда. Бенвенист бил специалист в областта на алергиите, но най-вече изследвал кръвните клетки, участващи в алергичните реакции - базофилите. Когато те се свържат с нещо, към което сте чувствителни, се активират и пораждат болестните симптоми. Бенвенист разработил тест, който можел да определи дали човек е алергичен към нещо или не. Той добавил специална боя, която оцветявала в синьо само неактивираните базофили. Така чрез преброяване на сините клетки можел да каже дали е имало реакция. Когато се случило нещо напълно неочаквано. Един лаборант му казал, че не разбира защо веществото, което активира базофилите реагира, тъй като то е разредено до точка, когато не би трябвало да има реакция. Изследователят взел веществото и добавил вода, точно както хомеопатите. Резултатът трябвало да е толкова разреден разтвор, че практически да няма ефект, но странно - ефект имало. Базофилите били активирани. Бенвенист знаел, че това не би трябвало да е възможно. Екипът на учения бил смаян. Трябвало да открият какво става, затова провели стотици експерименти и скоро разбрали, че са направили изключително откритие. Оказало се, че когато едно вещество се разтвори до хомеопатично ниво, се получавала специална вода. Тя не се държала като обикновената вода, а действала така, сякаш още съдържала оригиналното вещество. Сякаш водата "помнела" веществото, което е било в нея. Бенвенист нарекъл феномена "памет на водата". Най-после имало научно доказателство, че хомеопатията може да действа. Бенвенист знаел, че това е радикално предположение, но имало начин резултатите му да бъдат приети на сериозно. Трявало да ги публикуват в научно списание. Трявало да изпрати работата си до най-престижното издание в света - "Нейчър". Работата на Бенвенист стигнала до най-внушителната фигура в науката, тогавашният редактор на списанието сър Джон Мадокс. Той знаел, че в "паметта на водата" няма никакъв научен смисъл, но не можел да пренебрегне работата на толкова уважаван учен, затова изключително се колебаел какво да прави. Накрая взел решение – да публикува статията, ако Бенвенист позволи на екип на изданието да инспектира лабораторията му. Ученият се съгласил. Така през юни 1988 г. откритието на Бенвенист се появило на страниците на “Нейчър” и предизвикало научна сензация. Бенвенист станал известен. "Паметта на водата" станала новината на деня по света. Сякаш бил намерил доказателство, което да докаже научно хомеопатията. Мадокс събрал екип изследователи, които да инспектират лабораторията на Бенвенист и изборът му разкрил истинските му подозрения. Първият избран бил Уолтър Стюърт, учен и "ловец на измамници", но следващият предизвикал истинско вълнение - Джеймз Ранди. Той не бил учен, а фокусник, твърде скептичен и свиреп противник на всичко свръхестествено. На 4 юли 1988 г изследователският екип пристигнал в Париж, готов за крайното становище. Първата стъпка била Бенвенист и екипът му да направят своя експеримент под зоркия поглед на Ранди. Приготвили два вида епруветки, съдържащи хомеопатична и обикновена вода. Ако хомеопатичната вода покажела истински ефект, различен от този на обикновената, това щяло да е реално доказателство. След преценката на резултата, станало ясно, че експериментът е успял. Но Мадокс решил, че експериментаторите знаят кои са епруветките с хомеопатична вода и кои с обикновена и може би несъзнателно са повлияли на резултата. Затова ги помолил да повторят опита. Този път епруветките били били номерирани с таен код, така че никой да не знае кои какви са. Скоро анализът бил готов. Резултатите от декодирането били пълен провал за Бенвенист и хората му. Този единствен неуспех бил достатъчен екипът да напише унищожителна статия срещу Бенвенист, твърдейки, че "паметта на водата " е заблуда. Научната репутация на учения била съсипана. Теорията за "паметта на водата" била забравена. Науката отново решила, че не е доказала хомеопатията, но странно - това не довело до изчезването й. Напротив. След експериментите на Бенвенист продажбите на хомеопатични лекарства скочили до небето. Хомеопатията станала моден начин на живот, природосъобразна медицина, по-популярна през 21-ви век от всякога досега. Независимо от скептицизма на науката, милиони хора я използват и са убедени, че именно тя им е помогнала. Тези случаи изправят науката пред проблем. Ако хомеопатията е научна глупост, защо тогава толкова много хора очевидно са излекувани от нея? Някои скептици твърдят, че причината може да е в плацебо ефекта. Това е един от най-странните феномени в науката. Лекарите знаят отдавна, че някои пациенти могат да бъдат излекувани с таблетки, в които няма активни съставки, а само обикновена захар и са го нарекли плацебо. Забелязали са и нещо още по-интересно - по-големите таблетки действат по-добре от малките, оцветените - по-добре от белите. Ключът е просто да вярваш, че таблетката ще ти помогне. Това освобождава сили в мозъка, които намаляват стреса и могат да подобрят здравето ви. Много учени смятат, че хомеопатията действа заради плацебо ефекта. Идеално обяснение, но се оказва, че хомеопатията действа и когато плацебо ефектът не е възможен - когато пациентите дори не знаят, че взимат лекарство. Из цялата страна се лекуват животни с хомеопатични лекарства. На бременните крави се дава разредена сепия, за възпалените очи на овцете се дава хомеопатично сребро, а прасетата се угояват със сяра. Все повече ветеринари са убедени, че това е медицината на бъдещето. Като Марк Елиът, който е използвал хомеопатията винаги и върху всякакви животни. За някои учени твърдението, че хомеопатичната вода може да лекува, е като все едно да намериш еднорог. На хомеопатията са й нужни доказателства от високо ниво. В науката най-доброто доказателство е щателно сравняване на медикамента с лекарство с плацебо ефект и през последните години с хомеопатията са правени такива опити. Дейвид Райли бил конвенционален лекар, който се заинтригувал от тази медицина. Той решил да я подложи на тест и за тази цел избрал сенната хрема. И хомеопатията, и конвенционалтата медицина използват полени за лечение на сенна хрема. Хомеопатията се различава по разреждането. Той събрал 35 пациента със сенна хрема. На половината от тях било дадено хомеопатично лекарство от полен, а на останалите плацебо - захарни таблетки. Никой не знаел какво взима. След четири седмици попълнили въпросник в какво състояние са симптомите им. Въпросът бил ще има ли разлика? За всеобщо изумление резултатът беше ясен: тези на активно лечение имали значително подобрение на симптомите в сравнение с тези с плацебо лекарството. Според тези данни, лекарството е подействало. За да бъде напълно сигурен, Райли решил да повтори изследването и резултатът бил същият. Отишъл още по-далеч и изследвал различни видове алергия. Отново резултатите били положителни, но въпреки тези изследвания, повечето учени отказват да повярват на работата му. Причината опитите на Райли да бъда пренебрегнати е, че заключението му няма научно обяснение. Скептиците посочват очевидния проблем - все още няма доказателство как нещо, което прилича на чиста вода, може да действа. За да убеди науката, хомеопатията трябва да намери механизъм, който да обясни как хомеопатичната вода лекува. Това означава да се докаже, че водата наистина има памет. Изведнъж един учен, като че ли намерил такова доказателство. Маделин Енис, професор по фармакология, знаела, че това е научно невъзможно. Но на една конференция тя чула един френски учен да представя объркващи резултати, които изглежда показвали, че водата има памет. Енис знаела, че "паметта на водата" нарушава законите на науката, но вярвала, че един учен винаги трябва да е готов да изследва новите идеи. Така скептичната Енис започнала да тества централната идея на хомеопатията. Тя извършила експеримент, почти идентичен с този на Бенвенист, като използвала същите кръвни клетки. После добавила хистамин, разреден до хомеопатично ниво. Решаващият въпрос бил дали ще има някакъв ефект върху клетките. За да разбере, трявало да преброи клетките една по една, за да види дали са повлияни от хомеопатичната вода. Резултатите били изумителни. Макар в хомеопатичната вода да нямало нито една молекула на хистамина, тя пак оказала ефект върху клетките. Енис се чудела дали броенето на ръка не е дало някаква грешка, затова повторила експеримента, като използвала автоматична система, която да брои клетките. За нейно учудване резултатът бил същият. Най-после има доказателство от високоуважаван учен, че хомеопатичната вода има истински биологичен ефект. Все пак твърденията на хомеопатията ще се окажат верни. Но скептикът Ранди не бил впечатлен. Като част от кампанията си да докаже необичайни твърдения, Ранди е решил да прибави и парична награда. На уеб-страницата му има официално обещание да плати 1 милион долара на този, който може да докаже научно невъзможното. Затова Хоризонт решава да приеме предизвикателството на Ранди. Експерти от водещите научни институции в Англия се събират, за да повторят експериментите на Енис. Те щели да се опитат да открият някакви доказателства за "паметта на водата" при най-строго наблюдение. Джеймз Ранди от Съединените щати идва, за да наблюдава експеримента. За абсолютна стриктност втори учен - Мериън Мейси от Ройъл Ландън хоспитъл, да извърши паралелен анализ. След разкриването на всички кодове, резултатите са ясни - те са напълно случайни. Статистическият анализ го потвърждава. Хомеопатичната вода няма ефект. Така Хоризонт не спечелва наградата. Още един триумф за Джеймз Ранди. Репутацията му и парите му са спасени, но дори той признава, че това не е последната дума. Хомеопатията се връща там, откъдето започва - без научно обяснение. Това няма да спре милионите хора да вярват в нея. Но науката е убедена - хомеопатията е невъзможно лечение." източник : http://www.lafim.com/modules.php?name=News...cle&sid=221 бих бил много радостен ако се окаже, че хомеопатията наистина помага, но хайде някои да обясни как става това, какъв е механизма - за мен е смешно това - подобно се лекува с подобно, само като си помисли човек...например трябва ти нещо против главоболие и търсиш това което го предизвиква, разреждаш го колкото е необходимо ( а то е необходимо наистина много ) и имаш хомеопатично средство- именно така са създадени тези ...средства, а на някои монопрепарати направо не мога да се начудя, например Blata orientali (хлебарка ) с/щу алергии при животните наистина плацебо ефекта може да се изключи, но можем ли да бъдем сигурни, че "излекуваното" животно е нямало да оздравее и без прилагане на хомиопатията, мисля трябват задълбочени изследвания и достатъчно голяма статистическа извадка наистина има много необеснени неща и затова темата е интересна Куртенков, сподели твоя опит, ще бъде интересно п.п. дядо ми , мир на душата му почина от рак на белите дробове- голямо страдание... колко работи изпи човечеца бедна ви е фантазията между тях и доста хомеопатия...нищо

за мен хомеопатията е една от най-големите лъжи измисляни от човека с цел печалба...е може би Ханеман ( откривателят ) наистина е вярвал в нея, но самия принцип на хомеопатията е просто абсурден и всеки който има някакъв допир с медицината или биологията ще разбере това, защото не можеш да излекуваш болеста като лекуваш само симптомите, а самото разреждане на активното вещество при хомеопатията е напрово смехотворно, защото при високи разреждания, които се смятат за най-лечебни отдавна е доказано, че надали има и една останала молекула от активното в-во, но тогава хомеопатите измислиха как да обеснят всичко - просто водата в която става самото разреждане добива "памет" за активното в-во и е лечебна ето какво казват за хомеопатията: "Хората страдащи от всички видове болести, от депресията до артрита, от мигрената до язвите, и сега все по "модерните" СПИН и МИАЛГИЧЕН ЕНЦЕФАЛОМИЕЛИТ, могат да бъдат излекувани чрез ХОМЕОПАТИЯ . " и това лекар го казва... а иначе напоследък хомеопатията е една огромна индустрия убеден съм, че хомеопатията може да помогне много на някои хора, но само чрез плацебо ефекта... все пак и психичната нагласа е важна

та споделете вашето виждане за хомеопатията после и аз ще кажа моето мнение

дайте малко инфо за това, кога и как възниква сръбската държава, кои и какви са първите и владетели благодаря

разбира се има синтетични аналози, които инжективно могат да се вкарат в организма има и някои растения, които могат да се ползват за целта...но всъщност защо ти е да го повишаваш, един здрав организъм не се нуждае от повишаване на даден хормон по- скоро ще се окаже вредно, ако търсиш анаболен ефект приятелски съвет зарежи таз работа, ако проблема е медицински-преглед от лекар, изследване и така форумите не са място а такива теми най-много да послушаш нечии съвет и после да съжеляваш

???

сложен е този въпрос на мнението на Galahad съм ако се забранят абортите, то те няма да намалеят съществено, просто ще станат по-опасни за майката , а дори и да намалеят децата които ще се родят са обречени ( една голяма част от тях ) на мизерия по домовете и т.н. и не може да се разсъждава така збъркала - да си търпи последствията - не живеем в първобитния строи винаги може да се случи по една или друга причина друг е въпроса от морална гледна точка, но може би е по добре "родителите" да решат това а и специално за абортите ( и проституцията ) най-добрият начин да се контролират е като се легализират

благодаря Aquila ето обещания тапет като гледам много оживено е тук, хайде раздвижете се де

ЗА СМИСЪЛА И ПРОИЗХОДА НА ЕТНОНИМИТЕ “СЛОВЕНЕ (СЛАВЯНИ) И САКАЛИБИ” Иван Танев Иванов Много учени отбелязват, че произходът и смисълът на термина "славяни" не е изяснен. Още в миналия век са били предприети опити да се даде характеристика на този етноним. Названието на славяните при римляните и византийците - "склави" и "склавини" винаги се явява с буквата "К". Откъде идва това "К"? Д. И. Иловайский пише: "да вземем... названието славяни или словене; ние го извеждаме от думата СЛАВА; по такъв начин се получава ГОВОРЕЩ НАРОД (в противоположност на немците – НЕГОВОРЕЩ НАРОД), а също така и СЛАВЕН НАРОД”. В Русия това се изучава още от ученическата скамейка <1. Говорейки за характеристиката на етнонима "саклаб", М. А. Голубцов повтаря същото твърдение. Той счита термина "склавини" като чуждоезично изкривяване на “собственото” название на славяните, което е добре известно на гърците в VI-VIII в. Този изследовател пише, че в речниците за древногръцки език не може да се намери нито една дума с начално "сл" от което той заключава, че такова съчетание е неприемливо и неудобно за гръцкия език. Според него, при гърците се появило "вмъкнато" "к" получавайки се "склавое", "склавени" и тази гръцка дума твърде рано е преминала в латинския средновековен език (“sclavus” - “славянин”, “роб”). Този термин се разпространил и на изток при арабите “сакалиб – славяне” <3. Това заключение на М. А. Голубцов влязло и в Советската историческа енциклопедия <4. Н. Гаркави поддържа тезата, че гърците от неудобство да произнасят думата "сло" вмъквали буквата "К", както това се вижда при Птолемей "склавани". Той счита, че последната форма станала за византийците стереотипна. Арабите назовават славяните Саклаби или Сакалиби, отново с буквата "К"... По отношение на съгласната “К” в етнонима "саклаб", А. Н. Гаркави пише, че най-напред арабите се запозанали с юго-западните славяни, живеещи във Византийската империя и са заимствали от гърците този термин, предавайки го като "саклаби". За да се избегне нетърпимото за арабите струпване на две съгласни - пише А. Н. Гаркави - арабите добавили още гласни и се получило Saqlab <2. По този начин, в науката се утвърждава мнението, че етнонимът славяни е първичен - собствен за славяните, а останалите “склави, склавини, склавои, сакалиби” са по-късни и производни от него. До днес все още не е изяснена характеристиката и на етнонима "саклаби" <5. А. Н. Шербак подчетава, че при източните историци и географи указания етноним може да означава човек не само от славянски произход, но и въобще светлокож човек, например финландец, германец <6. Ареалът за разпространение на етнонима "саклаби" е доволно обширен. Историческите източници го упоминават в такива райони, където в тази отдалечена епоха славяни не са живеeли. Най-често обаче арабските източници споменават този етноним в района на Причерноморието, Поволжието и Предкавказието, където живеят предимно ранни българи. Този етноним обаче е регистриран и в Мала Азия, на север от Андалусия и в Германии <7. Определенен интерес в това отношение представляват киевско-славянските летописи, в частност "Повесть временных лет", съставена в 1112 г. от черноризеца Нестор и известна от по-късни версии от 1116 г. и 1118 г. В тази повест Нестор говори за дейността на просветителите Константин и Методий <8, което свидетелства за значителното българско влияние върху славянските летописци. Летописът "Повесть временных лет" започва със "сътворението на света" <9: "След потопа трите синове Ноеви - Симъ, Хамь и Афеть разделиша земля. Сим и Хамь и Афеть, разделили земята, жребие метавше, и живяхо, кождо въ своята си част. Бил язикъ одинъ. И умножившемься человеците на земята и помислиша да създадат столпъ до небесе, в дните на Нектан и Фалек. И собравшася на месте Сенарь, започнали да градят столпъ до небесе и градили го около Вавилонъ; и созда столпь то за 40 летъ, и не свершен бысть. И сниде (отгоре) господь богъ видети градъ и столпъ, и рече господъ: "Се родъ един и язык единъ". И съмеси богъ языки, и раздели на 72 языка, и расъсея по всей земли. След размешението на езиците богъ разруши столпъ с ветромъ великим, и есть останокь от него промежо Асюра и Вавилона... По (след) разрушението на столпа и по (след) разделението на языкъ прияша синове Симови изсточната, а Хамови синове полуденната (южната) страна. Афетови же прияша западъ и полуношната (северната) страна. Един от тези 72 езика е езикът словенски, от племето Афетово, нарпи, тъй като са словените по Дунава, където днес е земята Угорска и Българска (еже суть словене по Дунаеви, где есть ныне Угорьска земля и Болгарьска)". По тази начин "Повесть временных лет" свидетелства, че разпространението на славяните започва от Балканите, от земята Българска. В книгата "Худуд ал-Алем" се казва, че "Вътрешната България" се намира на изток от страната на саклабите. А. П. Новосельцев обаче произволно премества указаната територия на запад като приема, че разказът за вътрешните българи (на персийски “българи-андаруни”) се отнася за дунавските българи <10. Анализът на арабските източници свидетелства за това, че арабите достаточно добре са различавали отделните родове българи. Например, Ибн Хаукал, автор от втората половина на X в., разказвайки за поволжските българи пише: "Езикът на българите е както езика на хазарите... Болгар – това е названието на града и неговата област (ва булгар исму ли-л нахийе ва ли-л-мадина)... До него друг град се нарича Сувар". Ибн Хаукал посочва и съседите на волжските българи - хазари, буртаси, гузи и печенеги. За Дунавската България същият Ибн Хаукал пише: "Великата България граничи с Рум (Византия) на север (ва булгар ал-а'зам мутахимуна ли-л-рум мин шимал). Те са много, Рум ги облага с харадж и налози". В същото време, Ибн Хаукал, както и неговия съвременник, авторът на анонимния труд "Худуд ал-Алем", знаят и за вътрешните българи (по арабски "булгар ад-дахил", по персийски "булгар-андарун"), отбелязвайки, че сред тях има и християни и мюсюлмани (ва би-булгар ад-дахил насара ва муслимуна) <11>. Забележете, че Ибн Хаукал нарича Дунавска България така, както се е наричала Кубратовата Стара Велика България – Велика България! С това се подчертава, че Дунавска България е продължител на Кубратова България. Трудно може да се разбере, защо гърците е трябвало да вмъкват в думата "склавини" буквата "к", при положение, че този етноним не е от гръцки произход? Ако съчетанието “сл” е трудно произносимо за гърците, много по-удобно е за тях да вмъкнат гласен звук, например “а”, вместо “к”. Тогава ще се получи нещо като ТЕСАЛИЯ и ТЕСАЛОНИКИ. Също така, не е ясно защо Йордан, който много добре познава склавините, запазил буквата "к" след "с", а не го е предал като "slaveni". Ако формата "slaveni" е действително първична, то тя би влияла единакво върху слуховото възприятие както на гърците, така и на латинците. Знаменитият чехски славист П. А. Шафарик още в 1848 г. пише: "трябва да се отбележи, че ... даже в най-древните новгородских източници (например в Руската Правда), винаги се пише “словянин”, “словене”, и че свързването на тези названия с името на славяните е просто една догадка, според която названието “славяне” произлиза от "слава". Специално за термина "славяне" П. А. Шафарик отбелязва, че формата "славяне" за пръв път се появява в граматиката на Милетий Смотриский в 1619 г. <12. Етимологията на етнонима "саклаб" се извежда по друг начин в уйгурския епос "Огуз-каган". В този епос се говори за Огуз – каган и неговите съседи, един от които бил Урум-каган (Византия?). Тъй като Урум-каган не се подчинил на Огуз-каган, последния праща против първия своята войска. Битката станала при реката Итил (Волга), в която Огуз-каган спечелил победа. Урум-каган избягал. В резултат на това, Огуз-каган завладял неговите владения. Урум-каган имал брат с име Урус-бек. Урус-бек изпратил своя син (с войска) към добре укрепения град, който се намирал на една височина. Обаче, синът на Урус-бек преминал на страната на Огуз-каган, след като му дал много злато и сребро <13. Огуз-каган, приемайки дружбата на сина на Урус-бек, го нарекъл "Саклаб". А. Н. Бернштам счита, че събията, описани в този епос са настъпили в печенежката епоха и че под саклаби трябва да се разбира славяни. Желанието да се вижда в етнонима саклаби изключително само славяни не позволява на руските изследователи да обърнат внимание на едно важно съобщение в епоса "Огуз-наме", където се подчертава родословното дърво на народа "Саклаб". Синът на Урус-бек, давайки на Огуз-каган злато и сребро, в своето обращение към него казва: “О ти, мой каган... Нашето щастие е и твое щастие, а нашия род представлява род от твоето родословно дърво" <14>. Тук се има пред вид наличието на силен ирански (тохарски) субстрат сред уйгурите и огузите, по което те имат далечно родство със саклабите - иранци. Важен принос за осветляването на дадения въпрос имат и арабските източници, сред които може да се назове “Рисал" на Ибн Фадлан, където царят на болжските българи, Алмуш е наречен “малик ас-сакалиб”, т.е., царят на сакалибите <15. Във всички документи е видно, че етнонимът саклаби се свързва предимно с българския ареал. Така например, в разказа "Пътят между Джурджан и града на хазарите - Хамлидж", авторът Ибн Хордадбех съобщава: "Този град (Хамлидж) е северен град... От Джурджан до Хамлидж, разположен в края (устието) на реката, която тече от страната ас-Сакалиб и се влива в морето Джурджан (Каспийско море), има 8 дена път по море при попътен вятър" <16. От този разказ на Ибн Хордадбех е видно, че авторът недвусмислено има пред вид река Волга която, според автора, тече от страната ас-Сакалиб в посока към Каспийско море. Очевидно е, че под “страната ас Сакалиб” авторът разбира Волжска България. В много арабски източници река Волга е наречена "нахр ас-Сакалиб - реката на Сакалибите", т.е., реката на българите. В интерес на истината обаче, в някои арабски източници под "нахр ас-Сакалиб - реката на Сакалибите" се разбира не река Волга, а река Дон. Това двусмислие е обяснено от В. Ф. Минорский по следния начин. През ранното средновековие арабите считали, че двете реки, Дон и Волга имат общо начало, като приемали река Дон за ръкав на Волги <17. В този смисъл използването на названието "нахр ас-Сакалиб" веднаж за река Дон, друг път за река Волга е напълно оправдано, тъй като в представите на арабите река Дон е просто отклонение (ръкав) от река Волга. В същото време, Волга е била основна водна магистрала, съединяваща арабските страни със земите на север от Прикаспието и е повече позната на арабите. В същото време, както арабските, така и гръцките и киевско-славянските летописи говорят за наличието на гъсто население от българи по долното течение на река Дон. Това също може да обясни използването на названието "нахр ас-Сакалиб" и за река Дон, чийто брегове са били населени от сакалиби –българи. Възприемайки етнонима "саклаб" като тъждествен на "славянин", бившите съветски историци автоматично превеждат названието "нахр ас-Сакалиб", т.е. "река ас-Сакалиб" като "река Славянска". По това време обаче, по средното и долно течение на реките Волга и Дон е нямало никакви славяни. Даже А. П. Новосельцев подчертава, че до към 737 / 738 г. славяните са населявали само горното течение на Дон и Волга <18. В последната си монография А. П. Новосельцев допуска, че на юг биха могли да настъпят отделни прониквания на славяни <19. Но това е трудно доказуемо, тъй като в района на долния Дон отсъстват славянски вещественни паметници, по-ранни от XI в., а в Саркел се появяват едва след похода на Светослав против хазарската държава в 965 г. <20. Славянските поселения на север от Причерноморието се появяват едва към края на X в. и постепенно заемат мястото на Тмутараканското княжество на “черните”, т.е, подчинените българи, съществувало от края на X до началото на XII в. В такъв случай е крайно неубедителен опитът да се преведе ранноарабското название "нахр-ас-Сакалиб" като "река Славянска", защото незначителното поселение на славяни в горното течение на Волги не би могло да даде повод на арабските географи и пътешественици от времето на Ибн А'сама ал-Куфи и Ибн Хордадбеха да наречат тази река "река Славянска". Възниква въпросът: защо "нахр ас-Сакалиб" в процеса на историческото развитие започва да се нарича с нейното днешно название река "Волга", а не река "Славянска"? Известният познавач на европейската топонимика А. И. Попов допуска, че произходът на названието "Волга" трябва да се търси във думата "волгас", която в средноруските диалекти означава "по-ниския бряг на реката" <21>. Твърде двусмислено е и мнението на Р. А. Агаеева, която счита, че съвременното название "Волга" може да има две обяснения: или славянското "влага", "волглый", т.е. "неузрял / влажен", или фино-угорското - "бяла, светла" <22>. Освен това, много руски учен допускат отъждествяването на "Волги" и "Олкога" от скандинавските източници <23>. Странно защо в руската ономастика се измислят толкова много изкуствени конструкции, а се пренебрегва очевидната – названието на река Волга може да произлезе от етнонима на волжските българи. Паисий Хилендарски много точно предава названието “Волга” и твърди, че това име на реката е дадено от българите <24>. Сравнете – “Волга” и “Болга” (преход в / б) - Волга (Болгар). Тази интерпретация на названието "нахр ас-Сакалиб", т.е. Волга, позволява отново да заключим, че интересуващия ни етноним "саклаб" трябва да се свърже именно с територията населена от българи. Като друго доказателство за тази теза може да се приведе ал-Мас'уди, който разказвайки за народа "ал б.р.г.р." (така в арабските източници са изписвали българския етноним) отбелязва, че те са вид саклаби <25. Ибн Фадлан говори за владетеля на волжските българи Алмуш като “цар, владетел на саклабите”. Уйгурският епос също помества саклабите на река Волга. Паисий Хилендарски отбелязва, че името Волга ("нахр ас-Сакалиб" в арабските източников) е дадено от българите. Даже ако към времето на съставяне на “Повесть временных лет” българите от Мизия вече да са пославянчени и за Нестор тези българи и славяне да са едно и също, важно е това, че киевско-печьорския монах също свързва произхода на славяните (склавините) с Българската земя.. Може ли да се считат всички тези съобщения случайни? По-долу се представя наше обяснение за появата и употребата на историческите термини сакалиби, скловени, славяни. Древното предславянско население на Северното Причерноморие са основно иранските народи скити и сармати. Самоназванието на скитите, съгласно Херодот е "Skolotous" - "сколот", като средногръцката форма на това название е променена на "sklaboi" - "склабои". Сравнението на основите "skolо" и "skla" показва, че те са идентични. "Os/us" е наставка в гръцкия език, а крайното "т" в думата "сколот" е частица за множествено число при скитите и сарматите. Средногръцката форма на "Skolotous" е "sklaboi" - "склабои” или “склавои”. От последната форма може лесно да се изведе названието склави, с преход б-в. Още по-близка до средногръцката форма "sklaboi" - "склабои" е арабското название "saqaliba”. Имайки пред вид тези съвпадения, може да се допусне, че всички тези много близки помежду си названия, skolotous - sclaboi - sclaveni (sclavus) - as-saqaliba, са образувани всъщност от основата на скитското самоназвание СКОЛОТИ и на неговата гърцизирана форма - СКЛАБОИ. В течение на историческото развитие, в “гърцизирания” етноним на скитите, sclaboi, започва да се влага ново съдържание в зависимост от представите на източниците и авторите. Така например, обозначавайки волжските и причерноморските българи като as-saqaliba, арабските автори са подчертавали техния скито-сарматски етнически произход. Към това те може да са били подтикнати и от факта, че един от трите раннобългарски рода – есегели има название много близко с това на сколотите <26. Друг подтик в това направление може да бъде названието на голямото източно иранско племе саки, влязло в етногенезата на българите, което е също много близко до арабското обозначение за ранните българи saqalib. Както е извесно, в етнообразователния процес на ранните славяни са били включени и големи маси иранско население от северното Причерноморие, добре познато на ранните гърци като късни скити и сармати. В такъв случай никак не е учудващо, че гръцкото и по-късно латинско обозначаване на новосформираните славянски племена се основава на стария скитски етноним sclaboi - sclaveni. С това се подчертава факта, че славяните заемат земите на старите скити и имат език включващ стотици скито-сарматски думи. По-общо, Прокопий от Касария еднозначно пише за склавините (славяните): "Техният начин на живот е както на массагетите <27>. По-късно, от чуждо-езичното название sclaboi - sclaveni, пренесено на славянска езикова почва вече може да се създаде новото название СЛОВЕНЕ, чрез отпадане на досадния за славяните звук “К” от началната сричка. Следователно, названието СЛОВЕНЕ (по - късно СЛАВЯНИ) не е първично, а производно от по-общото название СКОЛОТИ – СКЛАБОИ - СКЛОВЕНИ, което означава скити, скитски. В представите на гърците и латините, славяните са наследници на скитите и традиционно напълно заслужено са получили името СКЛОВЕНИ - скити. Друго производно название е САКАЛИБ (скитски, сакски), с което арабите са наричали друг, вече изцяло скито-сарматски народ – българите. Причината СЛОВЕНИТЕ-славяни и САКАЛИБИТЕ-българи да носят близки и смесващи се етноними образувани върху обща основа е, че те имат общ етнически субстрат, това са скито-сарматите от Северното Причерноморие. Както се вижда, славяните нямат нужда да присвояват етнонима САКАЛИБИ, защото от това по-големи скити няма да станат. Също, тюрките нямат нужда да присвояват етнонима БЪЛГАРИ, защото ясно е казано – българите са сакалиби, т.е., скити!

чета някви македонски форуми и се шашкам до къде може да стигне човешката глупост може би по-вярно би било да се каже до какви висоти може да стигне промиването на мозъци то не бяхме татари, цигани , монголи , такава омраза имаше в тези хора, че се плаша стигна се до там , че някакъв цитира източници разни за да докаже, че българия за пръв път се появява през 13-14 век - тогава бил споменат , че съществува някакъв си там български език та дали някога ще се осъзнаят тези хора как мислите то се вижда че мого македонци искат бг паспорти, но е ясно и защо ги искат ето тука и малко "македонска история" - и песничка измислили - умни глави

ето един от любимите ми тапети да видим ще я отгатнем ли ще има подарък - още един тапет

да със сигурност страхотна книга много ме е яд, че в бг сме толкова назад откъм специализирана литература

пеницилина е открит от Александър Флеминг 1928г. и дълго време той се опитва да го изолира в чиста форма, бил вече луднал, но не можел да го изолира - почти всички вече му се подигравали едва 1939г. Флори и Чейн успели да изолират чист пеницилин - през 1945 г. получават нобелова награда ( Флеминг,Флори и Чейн) антибиотиците са метаболитен продукт на плесенни гъбички и някои бактерий ( има вече и полусинтетични и и синтетични аналози на тези продукти )

абе и аз гледам тоз Pachydactylus не се среща в Либия, но викам знам ли как е попаднал там - може да е закупен от магазин а като гледам и тоз Т. deserti го няма в Либия, а в Алжир кво ще кажеш за Т. mauritanica - и в Либия го има