fixxxsers

Добавяме 1. Звуци на животни - 724,6k прегледа; публикувал fixxxsers 2. Демокрация. - 643.8k прегледа - автор П. Теодосие 3. Произход, език и култура на прабългарите - 338,7k прегледа - автор проф. Добрев 4. Познай това животно 287,7k прегледа; публикувал fixxxsers 5. Интересни снимки и картинки, красящи десктопа - 286.3k прегледа ; публикувал ISTORIK 6. Теория за еволюцията - 282,1k прегледа; публикувал Warlord 7. Как се пише есе? - 231,2k прегледа; публикувал ISTORIK 8. Теориите на В.Б.Резун - 224,5k прегледа; публикувал Warlord 9. Коя според вас е най-великата историческа личност? - 222,4k прегледа; публикувал manzikert 10. До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите - 188,6k прегледа - автор Южняк 11. Всеки, който има въпрос, да пише тук! (Химия) - 186,8k прегледа - автор Beki 12. Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта! - 185,6k прегледа - автор Last roman 13. Дървета и храсти в нашите паркове и градини - 173,1k прегледа - автор fixxxsers 14. Археологически статии - 149,5k прегледа - автор Nike 15. Българските влечуги - 146,3k прегледа - автор goshawk 16. Грешките на историка Ганчо Ценов - 146.3 прегледа - автор RIZAR, 17. Аналитична Химия 1 - 124,7k прегледа - автор ROCK

Мислех да направя тази тема като въпрос, но тя позволява ( надявам се ) по- широко обсъждане и няма да си играем на въпроси и отговори. Втората ми мисъл беше " къде адже ба да я сложа"! След около 30 сек. размисъл реших да е тук, защото: повече хора, които са попадали на някакви исторически източници биха я видели и съответно се отзовали. Та някой попадал ли е на сведения за едрата шарка по нашите земи? Всъщнос може да разширим ареала - на Балканите, че и оттатък. За запада тя е голям бич. Дали и по няшите ширини е така?

Дългоопашат синигер (Aegithalos caudatus) По мое мнение е една от най- красивите нашенски птички. Изтегли: long t.t..mp3

Шмак (Rhus) Родът обхваща доста сходни видове. Вероятно сте виждали често този храст без да му обръщате много внимание. Оформен като малко дърво е доста красив и ефектен. Плодовете на някои видове се използват за подправка за месо и салати, особено в близкия изток. Придава кисел вкус на храната, а и я оцветява в червено. Познат е още и като сумак. У нас най- често се среща дъбилния шмак ( Rhus coriaria ) и влакнестия шмак (Rhus tiphina), който е привнесен от Сев. Америка.

И още няколко години по- късно... Най- посещавани теми: към 21.03.21 1. Звуци на животни - 724,6k прегледа; публикувал fixxxsers 2. Демокрация. - 643.8k прегледа - автор П. Теодосие 3. Произход, език и култура на прабългарите - 338,7k прегледа - автор проф. Добрев 4. Познай това животно 287,7k прегледа; публикувал fixxxsers 5. Интересни снимки и картинки, красящи десктопа - 286.3k прегледа ; публикувал ISTORIK 6. Теория за еволюцията - 282,1k прегледа; публикувал Warlord 7. Как се пише есе? - 231,2k прегледа; публикувал ISTORIK 8. Теориите на В.Б.Резун - 224,5k прегледа; публикувал Warlord 9. Коя според вас е най-великата историческа личност? - 222,4k прегледа; публикувал manzikert 10. До всички, които оспорват тюркско-алтайския произход на прабългарите - 188,6k прегледа - автор Южняк 11. Всеки, който има въпрос, да пише тук! (Химия) - 186,8k прегледа - автор Beki 12. Владимир Буковски: Педерасти и феминистки превзеха властта! - 185,6k прегледа - автор Last roman 13. Дървета и храсти в нашите паркове и градини - 173,1k прегледа - автор fixxxsers 14. Археологически статии - 149,5k прегледа - автор Nike 15. Българските влечуги - 146,3k прегледа - автор goshawk 16. Аналитична Химия 1 - 124,7k прегледа - автор ROCK

Темата заслужава да бъде вдигната. Мисля има какво да се научи от нея!

Да възродим темата що е това?

Разбира се, че е правено. Доста отдавна се знаят всички етапи на развитието на ембрионите. Това не е загадка. Резултатите са, че вече отдавна вниманието е насочено към гените.

Това беше картата на разпространение на балканския гекон (Mediodactylus kotschyi ). Тя вече изглежда по друг начин... Няколко думи първо за систематиката на това симпатично животинче. Както знаете напоследък се натрупват все нови данни за систематиката във всички класове от животинското царство. И вероятно назря моментът и при балканския гекон да настъпят корекции. Доскоро приеманият за един единствен вид - Mediodactylus kotschyi вече е разделен на пет отделни вида: M. kotschyi; M. orientalis; M. danilewskii; M. bartoni и M. oertzeni (Kotsakiozi et al., 2018). Така България фактически се сдоби с два вида гекони - Mediodactylus kotschyi, който се среща в южните части на страната и M. danilewskii, който е описан по черноморието, насевер докъм Варна и в близост до Русе ( две популации ). От няколко години вече има наблюдавани стабилни популации в североизточна България на Mediodactylus danilewskii, различни от известните за наукта до този момент. Новите точки са Разград, Шумен, Добрич, Ивански и Осмар. За Разград специално мога да кажа, че наблюденията са от 2016, 2017, 2019 и 2020 г., като три от тези наблюдения са извършени от мен на различни места в града, два от геконите успях да хвана, за да бъдат заснети и точно идентифицирани, което беше извършено от най- добрите специалисти в областта в България - проф. д-р Николай Начев и д-р Теодора Койнова от Шуменския университет "Епископ Константин Преславски". на картата черните точки са по- рано потвърдени популации (2015 г.), червените са новите популации Публикацията е от 02.01.2021 в Journal of Vertebrate Biology и е озаглавена: Citizen science assisted monitoring provides new data concerning the distribution of the Bulgarian Bent-toed Gecko (Mediodactylus danilewskii Strauch, 1887) in North-East Bulgaria Teodora V. Koynova1,*, Pavlina Marinova1, Nikolay Nikolov2, Maria Kaschieva1, Chavdar Chernikov3, Valeria Velkova4 & Nikolay D. Natchev1,5

Strophurus род гущери (около 20 вида) от сем. Diplodactylidae. Уникалното при тях е защитната им стратегия. Имат жлези разположени по опашката, които при опастност отделят секрерт, който отблъсква хищниците. Все още почти нищо не се знае за този секрет- освен,че смесен с амоняк е лесно възпламеним. На снимката Strophurus spinigerus

№ 2 – По следите на морските катастрофи – Лев Скрягин (1964) https://bg.wikipedia.org/wiki/Георги_Бакалов_(издателство)

Далече си от истината resavsky. Точно при положение, че се гради нов отбор и инвестираните пари не са малко. От ръководството мисля са наясно, че тази година дори Лига Европа ще е бонус.

Сами разбирате, че подобно мнение не би трябвало да се публикува по подобен начин. Въпросният лекар явно е в неведение, за тази публикация и не може да постне своето мнение. Разбирам вашите емоции и чувства към домашния ви любимец, но в медицината те често подвеждат.

Преди два дни Voland ми изпрати следното съобщение : "Днес се събудихме с 4 нови вида котки"! Мда, хората ( и по специално Fabio Oliveira Do Nascimento, Jilong Cheng и Anderson Feijó ) действат. Тяхната ревизия е на комплекса пампаска котка Leopardus colocola. Публикацията е от 28.05.2020 в оксфорското Zoological Journal of the Linnean Society. Четири от подвидовете на Leopardus colocola стават самостоятелни видове, така пампаските котки стават общо 5 вида: Leopardus colocola Leopardus braccatus Leopardus munoai Leopardus pajeros Leopardus garleppi ( тук се включват budini и wolffsohni, който по - рано са определяни като подвидове на Leopardus colocola, като синоними на L. garleppi ) Авторите не разпознават отделни подвидове на тези 5 вида.

С Voland - автора на темата "Индекс на семействата в Клас Бозайници" стигнахме до извода, че самата тема се нуждае от някои пояснения, бележки, отговори ( ако могат да бъдат намерени ). Самата тема аз считам за изключително важна и полезна и ми се иска да е чиста и да не я разводняваме, затова тук като паралелна тема всеки ще има свободата да дискутира по нея. За самата тема са използвани възможно най- авторитетните източници, много от нещата са нови, още горещи както се казва. Подобна информация на български ( за съжаление) съм сигурен, че няма и скоро вероятно няма да има, още по- малко пък публикувана в български форум. Ще се радваме на всякакви въпроси ( защото глупави въпроси няма ), предложения как да се развива темата, защото би могла да стане един огромен ресурс от знания.

След повече от десетилетие застой на темата, ще има "лек" ъпдейт...най - накрая! И докато ние си почивахме, таксономията хич не стоеше на едно място, а фелинолозите имат какво да кажат относно тази на котките. Предполагам е било мъка голяма, докато се стигне до настоящата ревизирана таксономия, но тя все пак е факт. Немалък екип от учени и специалисти в областта успяха да стигнат до единно мнение относно Felidae: 2 подсемейства, 8 линии, 14 рода, 41 вида и 77 подвида Китайската котка (Felis bieti) отново е самостоятелен вид. Felis silvestris е разделена два вида - Европейска дива котка (Felis silvestris) и Африканска дива котка (F. lybica) - така сякаш нещата си идват на местата. Домашната котка (Felis catus) е самостоятелен таксон, произлязла от Felis lybica lybica (някъде в месопотоамия). Лека изненада с тигрите и лъвовете, където подвидовете са орязани - по два за всеки вид. И не, азиатския лъв не е самостоятелен подвид, той е азиатска популация на Panthera leo leo. Има разбира се и други изменения, които всеки сам може да види. Благодарности на Voland, който изкъсо следи новостите в таксономията на бозайниците. Няма да променям съдаржание или да вкарвам поправки в текстовете по- горе ( не само поради липса на време и лек мързел ), за да може да се проследи и самата промяна в таксономията. Ето ги и Felidae в цялото им великолепие: Subfamily Pantherinae Panthera lineage (2 genera, 7 species, 14 subspecies) Panthera leo leo (Linnaeus, 1758) melanochaita (Hamilton Smith, 1842) Panthera onca (Linnaeus, 1758) Panthera pardus pardus (Linnaeus, 1758) nimr (Hemprich and Ehrenberg, 1832) delacouri Pocock, 1930 fusca (Meyer, 1794) kotiya Deraniyagala, 1949 melas (Cuvier, 1809) orientalis (Schlegel, 1857) tulliana (Valenciennes, 1856) Panthera tigris tigris (Linnaeus, 1758) sondaica (Temminck, 1844) Panthera uncia (Schreber, 1775) Neofelis diardi diardi (Cuvier, 1923) borneensis Wilting, Christiansen, Kitchener, Kemp, Ambu and Fickel, 2011 Neofelis nebulosa (Griffith, 1821) Subfamily Felinae Caracal lineage (2 genera, 3 species, 8 subspecies) Caracal aurata aurata (Temminck, 1827) celidogaster (Temminck, 1827) Caracal caracal caracal (Schreber, 1776) nubicus (J. B. Fischer, 1829) schmitzi (Matschie, 1912) Leptailurus serval serval (Schreber, 1777) constantina (Forster, 1780) lipostictus (Pocock, 1907) Ocelot lineage (1 genus, 8 species, 16 subspecies) Leopardus colocola colocola (Molina, 1782) braccatus (Cope, 1889) munoai (Ximenez, 1961) budini (Pocock, 1941) garleppi (Matschie, 1912) pajeros (Desmarest, 1816) wolffsohni (Garcia-Perea, 1994) Leopardus geoffroyi (d’Orbigny and Gervais, 1844) Leopardus guigna guigna (Molina, 1782) tigrillo (Schinz, 1844) Leopardus guttulus (Hensel, 1872) Leopardus jacobita (Cornalia, 1865) Leopardus pardalis pardalis (Linnaeus, 1758) mitis (Cuvier, 1820) Leopardus tigrinus tigrinus (Schreber, 1775) oncilla (Thomas, 1903) Leopardus wiedii wiedii (Schinz, 1821) glauculus (Thomas, 1903) vigens (Thomas, 1904) Bay Cat lineage (2 genera, 3 species, 4 subspecies) Catopuma badia (Gray, 1874) Catopuma temminckii temminckii (Vigors and Horsfield, 1827) moormensis (Hodgson, 1831) Pardofelis marmorata marmorata (Martin, 1837) longicaudata (Blainville, 1843) Lynx lineage (1 genus, 4 species, 8 subspecies) Lynx canadensis (Kerr, 1792) Lynx lynx lynx (Linnaeus, 1758) balcanicus (Bureš, 1941) carpathicus Heptner, 1972 dinniki Satunin, 1915 isabellinus (Blyth, 1847) wrangeli Ognev, 1928 Lynx pardinus (Temminck, 1827) Lynx rufus rufus (Schreber, 1777) fasciatus (Rafinesque, 1817) Puma lineage (3 genera, 3 species, 6 subspecies) Puma concolor concolor (Linnaeus, 1771) couguar (Kerr, 1792) Acinonyx jubatus jubatus (Schreber, 1775) hecki Hilzheimer, 1913 soemmeringii (Fitzinger, 1855) venaticus (Griffith, 1821) Herpailurus yagouaroundi (E. Geoffroy Saint-Hilaire, 1803) Leopard Cat lineage (2 genera, 6 species, 11 subspecies) Prionailurus bengalensis bengalensis (Kerr, 1792) euptilurus (Elliot, 1871) Prionailurus javanensis javanensis (Desmarest, 1816) sumatranus (Horsfield, 1821) Prionailurus planiceps (Vigors and Horsfield, 1827) Prionailurus rubiginosus rubiginosus (I. Geoffroy Saint-Hilaire, 1831). koladivius Deraniyagala, 1956 phillipsi Pocock, 1939 Prionailurus viverrinus viverrinus (Bennett, 1833) rhizophoreus Sody ,1936 Otocolobus manul manul (Pallas, 1776) nigripectus (Hodgson, 1842) Domestic Cat lineage (1 genus, 7 species, 10 subspecies) Felis bieti Milne-Edwards, 1892 Felis catus Linnaeus, 1758 Felis chaus chaus Schreber, 1777 affinis Gray, 1830 fulvidina Thomas, 1928 Felis lybica lybica Forster, 1780 cafra Desmarest, 1822 ornata Gray, 1830 Felis margarita margarita Loche, 1858 thinobia (Ognev, 1927) Felis nigripes Burchell, 1824 Felis silvestris silvestris Schreber, 1777 caucasica Satunin, 1905

Сем. пасажери няма, нито врабчоподобни! Семейството е чучулигови ( Alaudidae). В Бг имаме и малко индианец и много вожд, но прерии няма.

Абсолютно не съм съгласен (ще ми позволите това мнение)! Повърхностно погледнато има някаква прилика, а всъщност разликата е като между медицина и псевдомедицина. Ако някой докаже имунна реакция след прием на хомеопатичен препарат ( когато се използват различни органични в-ва като екстракти от пчела, хлебарка, няколко вида змийска отрова, жаби и т. н.), в което се съмнявам, защото разрежданията са колосални, просто ще покаже, че това не е хомеопатия. А ако такава реакция все пак има вероятно би била алергична.

Отдавна се знае важната роля на този витамин. Подчертавам, трябват доказателства, че при различни заболявания, приеман в по- високи дози от ежедневно постъпващите има лечебен ефект или някакъв ефект. А направо ми е писнало да се подчертава колко са важни антиоксидантите - много е модно. Но нашите тела са минали толкова дълъг период на еволюция, че би било трудно да не се сети човек, че т. нар. свободни радикали също са впрегнати в някаква полза за организма. Тук няма само лоши или само добри в-ва, реакции, механизми и т. н. Подобно на набедения холестерол.

Ето, това искам да го видя като научна публикация! Да им се чуди човек на учените, защо вместо да се лутат и пробват с какво ли не да лекуват вирусните заболявания, просто да ги тръшкат с витамина. Всъщност за това говоря: това излишно митологизиране. То е изцяло в полза на индустрията, ползата за човешкото здраве (говоря при подобни заболявания) е обект на изследвания с доста противоречиви резултати вече повече от 60 години.

Посочи (явно минахме на ти) за кое аз нямам представа. Ок. Все пак да отбележа, че сме в научен форум. Съжалявам ако на някого му се струва, че тук не е място в дискусиите някоя от страните да има все пак претенциите за научно обяснение. Иначе по нищо няма да се отличаваме от Бг Мама - нищо против тях. Ето, стигнахме до някъде. Засега това е факт. Искрено се надявам някой ден за вит. Ц да може обосновано да се каже: помага при вирусни заболявания. Гледам да не се дразня. Необяснимо ми е обаче, как хора дори без базисни знания в дадена материя, се опитват да обяснет процеси и явления от същата тази материя.

И аз ще рискувам: доказателства трябват! Колкото и пъти до го повторите фактите няма да се променят. Когато говорим за наука с вярата трябва да боравим по- внимателно. Абсолютно съм наясно, че Вие ще продължите да си ядете лимони за допълнително Ц, вярвайки, че Ви помага. Аз говоря за научно и критично мислене... защото ми се иска да го има повечко във форума. Не да си разменяме рецепти от бабите или колежките ни, а да си приказваме за наука. Съжалявам , че ще го кажа, но от написаното от Вас става ясно, че хал хабер си нямате за какво иде реч. Вирусите не се размножават, не се генерират, не се самовъзпроизвеждат- те се реплицират. Меките тъкани на лигавиците? - тук се изгубих в превода! Явно това са Ваши умозаключения с ролята на Ц при болестен процес. Странно ми е понякога... дали е българска черта? Самочувствието, че си компетентен в различни области. "Картина обущарят съзерцавал и грешка във обувките открил. Художникът в миг грешката поправил, но обущарят важно продължил: „Лицето ми се вижда малко криво. Не са ли твърде голи тез гърди?…“ Тук Апелес го спрял нетърпеливо: „Ти, друже, до обувките съди!“"

Разбира се, че има много неща за изясняване около ваксините. Сигурен съм, че отговаряйки на някои въпроси учените си задават двойно повече. Отделно от това съм сигурен, че изследванията около ваксините няма да спрат. А първият, който докаже, че плашещата картина, която описват антиваксърите се доближава до истината ще получи не просто овации... т. е. стимулът не е малък. Но, каква е Вашата позиция? Оставам с впечатлението, че е по- скоро "не на ваксините".

За това говоря в примера с урината. Абсолютно псевдонаучно! Ролята на вит. Ц е всеизвестна. От това обаче не следва, че допълнителен прием помага при вирусни заболявания. А съвременния начин на живот ни осигурява достатъчно количество. Този витамин се изследва от десетилетия и резултатите са такива, че няма учен, който да може с категоричност да каже: вит. Ц помага. Благодарение на огромния авторитет на Полинг ( и яхната разбира се от огромната индустрия на хранителни добавки ) това засега остава една от заблудите в медицината.