За мен няма съмнение, че Георги Димитров е най-деконструктивният тип от изброените. Той не е имал за приоитет българската си идентичност, а верността си към комунистическата империя. За добро или за лошо, и през ХХ век по-градивни се оказаха националните държави от измислените интернационални творения. В сревнителен план може да се прави паралел Фердинанд - Димитров. Фердинанд е чужденец, който се приобщава (и то много сполучливо) към местните реалности и успява да се утвърди като владетел. Отговорността за фаталния 16 юни е колкото негова, толкова и на някои от нафуканите генерали, с които е заобиколен. Аз лично смятам, че отговорността за краха през Втората балканска война на Фердинанд и на Вазов е общо взето съизмерима. Искам да кажа, че масираната пропагандна кампания на непремерени цели във ваншната политика също е важна предпоставка за краха от 1913 и за този от 1918 г. Това малко "оневинява" Фердинанд. Все пак той прави нещо, което обществото иска НЕИСТОВО. При Димитров е обратното. Той действа в посока, която не е много симпатична на мнозинството българи. Броят на жертвите на несполучливите властови напъни на единия и на другия е близък в цифрови изражения. Ако не броим за жертви на Димтитровата линия всички от поколението на моите родители от нашето - частично.
Сравнете и края на единия и на другия. Този на Димитров и много по-жалък. В другия случай здравата аристократична закалка си казва своето.
Напоследък все си мисля, че Фердинанд І Български е сатанизиран повече от колкото е полезно за нашата национална идентичност. Може и да не съм права... Но трудноще ме разубедите.
