simple_stupid

Ами "БГ" (забележително е как, някой който не го мързи да изпише името на Швейцария или Швеция, някак не успява да изпише не по-дългото България, ама нейсе...) като не участвала във войни, що руснаците я уважили с война, а съюзниците с бомби?!! Като става дума за инфлация след войната, тя е повсеместен европейски феномен, но различна по-размер и продължителност. Рекордът за непосветените се държи от Унгария. Юли 1945 един щатски долар се разменя за 1320 пенгьо, за 290 000 в края на годната, и за 4 600 000 квадрильона пенгьо през юли 1946г. (ако ще се сравняваме с "най-добрите" хубаво е да знаем рекордите). (за който не му се вярва - Ласло Контлер "История на Унгария" стр. 430)

И аз да вметна малко статистика за престъпността общо http://www.nationmaster.com/graph/cri_tot_...imes-per-capita http://www.nationmaster.com/graph/cri_tot_...me-total-crimes и ААА... какво се оказа бе, че в Финландия, Дания и Великобритания престъпността е по-голяма от тази в САЩ. Германия и Холандия почти колкото янките. А Русия далеч назад... Ех, волно се живее в света на статистиката... (Китай са далеч в бъдещето, тях статистика не ги лови, там в комунизма престъпността е на изживяване. В КНДР, при другаря Ким, тя определено е ликвидирана (като са я превърнали в държавна политика.)) тук пък е за убийствата http://www.nationmaster.com/graph/cri_mur_...ders-per-capita http://www.nationmaster.com/graph/cri_mur-crime-murders и пак ААААА...., к'во става тук бе! Със всичката си "култура на себеподтискане" Русия пред САЩ!!! ОМГ! Не может бъть! Руснакът може да се "самоподтисне" и да не се оплаче и включи в статистиката с обикновени престъпления, (за да не се излага с наивност), но при убийство не може да се подтисне и го "регистрират". Затова пък смешният финландец, като пие няколко бири и си загуби без да помни как мотиката, се обажда, че са му я откраднали и регистрираните престъпления растат. Когато например скандинавски министър пазарува "частно" със служебна карта, го хващат, и престъпленията пак растат. (В България за сметка на това имаме "първия доказано честен политик" - Софиянски, след като се насра да краде, съда "го доказа" като честен и престъпността намаля). Та скандинавците не могат да се самаподтиснат и регистрират щяло и нещяло, като така изпреварват не само развити нации в самоподтискането като Русия и Китай, но и толкова изостанали като САЩ. Та, в заключение, между другото, тук, в този форум, е много трудно някой да напише "най-голямата глупост", но всеки ден много ревностно се опитват. Малко сме като в САЩ и "генерираната" им престъпност, нямаме онази азиатска "култура на себеподтискане и редица други културни особености", които да ни сопрат за момент и да размислим преди да напишем... Тъй че не трябва да губим надежда, че това може да ни се отдаде, утре може и ти да спечелиш. Днес са просто "обикновени" глупости. Но да не се отчайваме, колкото повече пише човек, толкова шанса да каже "Голяма" глупост расте, както е казал Човекът - "който ни играе, ни пичели". Както и да го мисля обаче за да напишеш "голяма" глупост, си трябва и поне малко въображение и все пак да и помислиш... Опитай пак...

Е те това е христоматиен пример за това що за наука е статистиката и как някой особено (на)учени могат въз основа на данните й да се опитват да счупят тъпометъра. ( Все пак горният отговор е напълно кохерентен и се вписва идеално в характера и смисъла на темата, която трябва да призная ревниво, че надминава въображението ми с научния си потенциал и фактическа актуалност. Цяло лято разсъждавах върху тема, с която като се върна във форума да блесна, но тази без съмнение е по-добра Моя жалък опит се заключи в следното – Темата - Защо българинът не си мие краката, а в същото време пие, пуши, сношава се, храни се, и даже гледа телевизия от по 2 сателитни антени? Но след като измъдрих само това– "Да видим... И моля да не разправяте легендите за ниските доходи. Цигарките, ракийката, салатката, леген и сапун, и Булсаткома, и други подобни глупости са сумарно около 10 лв. на ден. " се отказах... Не я пуснах, щото не вярвах някой да се върже на моето „Да видим”, но по-вещите и учените от мен явно добре познаван „мат’риала” в българските научни форуми и ето че налице са вече близо 20 страници чисто научно злато с много факти и мисъл. ) Няма как в тема за фасадите и тяхната мазилка да не стигнем до въпроса за „серийните убийци”. Тема дащна, тема сочна, където всеки с малко статистика и много ум, може да си направи заключенията... Както се казва – Когато фактите говорят и боговете мълчат! Ако на нас ни е мило обществото, мира и живота, а то без съмнение като участници в един научен форум е така, какви изводи бихме направили върху горната статистика. Че Китай и Русия и тяхната „местна култура” са разкрили нещо, чрез което са се преборили с това отвратително обществено явление „сериен убиец”... Дали можем да разкрием това нещо и неговата тайна?! Представете си, че се открие такаква система за обществен подбор, при която всеки с нагласа и предразположение към развитие на такива „серийно-убийствени” наклонности бъде открит, и се назначи на държавна служба или в органите за сигурност, където да развива на воля и да усъвършенства своите способности. Имаме ли сериен убиец?! Зависи, по броя унищожени хуманоиди, очевидно имаме, но тъй като това става под „шапката” на държавата и от нейно име и в нейна „полза” – нямаме. Диалектика!!! Хем „серийните убийци” удоволетворяват нагона си, хем вършат „полезна” за „народа” дейност, като пазят народа от неговете „врагове”, хем в статистиките изпъква зверството и чудовищността характерни за западните общества. Така обективната статистика ни разкрива цялата Истина за нЕкой специфики на „местните култури” и тяхната без съмнение културна напредналост в Китай и Русия. Надявам се, тази така богата и дащна на мъдрост и мисъл тема, с нейните неизбродими хоризонти да продължава да ни радва в общение и взаимното обогатяване и с нови научни откровения в светлината на горното.

Можеше и без този отговор, но безсрамието когато остане безответно, почва да си вярва и става нагло... Признавам си, че малко се изненадах... Не че комуноид може ме да ме изненада с глупост, наглост и ненормалност, ама на... изненадах се. Горе отговорих кротко, защото исках да му дам възможност да се изхлузи спокойно, но то не отбира. Значи, Когато някой те пита риторично, дали си чел „секретен протокол”, дори и да си го чел, като не виждаш каква е връзката, какво да отговаряш... Очевидно нашият приятел само го е „мирисал” и е забравил да го прочете, но това не е проблем. Всеки може да се отнася с документите, както му идва отръки и да ги тълкува колкото може. В главата му обаче, кой знае защо докато е „мирисал” документа, този въпрос му звучи „неудобно” за опонентите... той си знае... Човек приема едни неща, други не приема, както едни си правят труда да прочетат нещо, а други само да „помиришат”. Нямаше да има нужда и от 2 страници, ако някой просто преди това знаеха кой е Мерецков, и каква е неговата история, и не трябваше "20 и кусур страници" да ги образоват, и бяха чели, а не „мирисали” документи, и приемаха малко по-спокойно цитати, при това не от Суворов, а от един от най-авторитетните историци на Втората Световна война. Сега вече изпълниние в пълен блясък. С апломб „помирисалият” ме уверява, че в документ който съм чел, „черно на бяло” е записано „ИЗРИЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ”, което не съм помирисвал. Признавам такова нещо не съм "помирисвал." След като пуснах документа, за който толкова много питаше, най-накрая и той да го прочете, се оказа, че не просто няма никакво такова „ИЗРИЧНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ” записано „черно на бяло”, ами напротив, въпрос за оставането на бъдеща Полска държава остава открит за последващо обсъждане. "Вопрос, является ли в обоюдных интересах желательным сохранение независимого Польского государства и каковы будут границы этого государства, может быть окончательно выяснен только в течение дальнейшего политического развития." ( апропо възможността за което подлежеше на доказване.) Значи, ако напишеш някаква глупост (на всеки му се случва) или лъжа (това не на всеки му се случва), му прилича или да се извиниш, или да се скриеш за малко, или ако поне закратко някак малко по-скромно да го даваш, за да се забрави... Трябва да си наистина завършен комуноид да се изтъпаниш и кажеш вие тъпаци нищо не сте мирисали, в документа пише така и така, айде гледайте си работата. И след това като ти покажат документа с "мирисането" на който си парадирал, да се окаже, че няма нищо такова,( т.е. че ти който си притендирал със знание, дори не си го чел, а си обявил другите за глупаци) и след това без едно извинявай, или поне краткотрайно покриване, да покажеш зачатък на срам... Да се правиш, че не разбираш какво е станало и за какво става дума, или е малоумие, или ... пак е малоумие. Та, не всички безсрамници са комуноиди, но всеки комуноид е безсрамник. Не мога да си кривя душата, че Вие, приятелю, също много сте ме веселили, и се забавлявах отлично на първичните ви реакции, но все пак освен да си прави удоволствие, на човек е необходимо да чувства и някакво предизвикателство. След горното с Вас вече не интерсно... Времето е чудесно, живота е прекрасен, отивам на море... На есен с песен.

Видях, че mitaca, е написал една "." и го изтълкувах, че ще пусне отговор и изчаках. Може да се отказал, а аз трябва да излизам. наистина е много смешно и весело да си пише човек с Хърс... Хайде сега, приятелю, стани от земята, оправи си мебелите, успокой се и седни пред монитора. Ти написа това Аз ти отговарям това http://katynbooks.narod.ru/year/God_krizisa_1t_2t.htm#603doc 603. Секретный дополнительный протокол к Договору о ненападении между Германией и Советским Союзом [23 августа 1939 г.] При подписании договора о ненападении между Германией и Союзом Советских Социалистических Республик нижеподписавшиеся уполномоченные обеих сторон обсудили в строго конфиденциальном порядке вопрос о разграничении сфер обоюдных интересов в Восточной Европе. Это обсуждение привело к нижеследующему результату: 1. В случае территориально-политического переустройства областей, входящих в состав Прибалтийских государств (Финляндия, Эстония, Латвия, Литва), северная граница Литвы одновременно является границей сфер интересов Германии и СССР. При этом интересы Литвы по отношению Виленской области признаются обеими сторонами. 2. В случае территориально-политического переустройства областей, входящих в состав Польского государства, граница сфер интересов Германии и СССР будет приблизительно проходить по линии рек Нарева, Висла и Сана. Вопрос, является ли в обоюдных интересах желательным сохранение независимого Польского государства и каковы будут границы этого государства, может быть окончательно выяснен только в течение дальнейшего политического развития. Во всяком случае оба правительства будут решать этот вопрос в порядке дружественного обоюдного согласия. 3. Касательно юго-востока Европы с советской стороны подчеркивается интерес СССР к Бессарабии. С германской стороны заявляется о ее полной политической незаинтересованности в этих областях. 4. Этот протокол будет сохраняться обеими сторонами в строгом секрете. Москва, 23 августа 1939 годаПо уполномочию Правительства СССР В. Молотов За Правительство Германии И. Риббентроп Печат. по сохранившейся машинописной копии: АВП СССР, ф. 06, оп. 1, п. 8, д. 77, л. 1-2. Та не знам какво и къде си чел, но нека да повторим за границите Вопрос, является ли в обоюдных интересах желательным сохранение независимого Польского государства и каковы будут границы этого государства, может быть окончательно выяснен только в течение дальнейшего политического развития. Во всяком случае оба правительства будут решать этот вопрос в порядке дружественного обоюдного согласия.

Днешният ден, уважаемият Хърс започна с един въпрос Уважаемият Хърс, в началото на този ден не знаеше, че 1. генералите Мерецков и Рокосовски са били малтретирани и пребивани от сталинския режим. 2. Хитлер е предлагал създаването на "буферна държава" между Германия и Русия. 3. чувството му за хумор е трагично. в края на деня Уважамият Хърс научи 1. че генералите Мерецков и Рокосовски са малтретирани и пребивани от сталинския режим. и вече няма да прави изказвания от сорта на 2. Хитлер е предлагал мирна конфереция за Полша, която е отхвърлена от Запада. Това уважаемият Хърс го прие, но близкото до акъла, че след като се предлага, обсъждане на създаване на "буферна държава" между Германия и Съюза, на Франция и Великобритания, с които Хитлер е във война, то той го е предлагал и на съюзника си Сталин, не може да го приеме. Тази очевидно логическа стъпка е непосилна за уважаемия Хърс... и ще трябва да почакаме... някой прости неща при някой ... хора стават трудно. 3. че има неща които не могат да се научат (от началото на деня до този момент чувството за хумор на уважаемия Хърс остава като нивото на световния Океан, без промяна. Можем само да се надяваме, между двете да има връзка и чрез Глобалното затопляне двете нива да се повишат.) Като рекапитулация, бихме могли да обобщим, че беше един спорен и успешен ден за Форума. И ако като аксиома се приеме, че нивото на един Форум се определя от нивото на най-ограничената и неподатлива на развитие особа, то днес Форума направи една голяма крачка в правилната посока.

Уважаемий Хърс, не мога да не призная, Вие сте едно голямо богатство, както за "цялото прогресивно човечество", така и за нас тук, които сме изпаднали от него. Истинско удоволствие е да се наблюдава и изучава как действа нагона Ви за Истина и Просвещетие на заблудените. Само изключително почтен и убеден в правотата си човек, може след като прочете отговора на съфорумник, да отиде и да допълни собствената си недомислици в мнението на което другия е отговорил. Това е манталитет, който е добре познат, но си е друго да наблюдаваш манифестацията му така ачик... Това, че Мерецков е бил малтретиран веднъж, не изключва да е пребиван и преди това. (Това вие сам може да разберете, като си спомните, че след като включихте Испания в участващите във Втората Световна война, демек казахте глупост, това с нищо не ви пречи и тука отнова да приказвате такива. С това искам само да ви подскажа, че щом веднъж, това не изключва по никакъв начин два пъти.) Уважаемий Хърс, Вие отначало изключихте възможността на каквото и да предходно насилие върху командващ, защото това изключва неговата лоялност. Сега вече гледам, че "еволюирате" и приемате такава възможност... Признавам, че еволюцията на екземпляри с Вашите заложби не е просто работа, но ето че вече имаме първи успехи, за което можем заедно да се поздравим. Що се отнася до "пребиваването" на Рокосовски в Испания, няма да ви мъча да ми сочите източника на знанието си, защото сигурно ще изпаднете в неудобно положение. Обидно е някак, толкова интелигентен човек като вас, "да си направи труда" и да се хване на една толкова плоска пропаганда. И до 40-та година Рокосовски бил в Испания, и като какъв!? Това е началото на "Войнишки дълг" http://militera.lib.ru/memo/russian/rokossovsky/01.html знаете ли защо започва от Сочи? Ами правил си е зъбите... и няма един лаф за Испания! Колко скромно. Четири години служба без следа... последната година там сигурно е бил партизанин... Уважаемий Хърс, пишете, човече, пишете повече и напоително, и питайте... с Питане едно време са стигали да Цариград. За Вас не съм сигурен че може да стигнете по-далеч от Църна Маца, но и това е нещо. В това Прераждане толкова, в следващото още по-добре.

Уважаемий Хърс, с вас живота става наистина някак по-лек и весел. Приемам, че времето е много горещо, и вие сте забравили много от което като човек чел и знаещ сте научил. Това е от енциклопедията на многочелите като Вас http://ru.wikipedia.org/wiki/Мерецков,_Кирилл_Афанасьевич дори в руската версия може да се прочете, и никой не му идва да го маха, щото е ноторен факт за всеки който поне малко е чел за Втората световна война. "На второй день войны, 23 июня 1941 года, был арестован, подвергался долгим допросам и издевательствам; ему инкриминировался военный заговор вместе с Г. М. Штерном, позже Д. Г. Павловым и другими. В отличие от этих военачальников, Мерецков не был приговорён немедленно к расстрелу, а в критический момент войны (сентябрь 1941) после личного обращения к Сталину освобождён. Впоследствии выступал свидетелем при расследовании преступлений НКВД при Хрущёве в 1950-е." Очаквам времето като се разхлади и да почнете да пишете малко по-смислено. Сърдечни поздрави!

Винаги е удоволствие да се спори с високо интелигентни и възпитани събеседници. Та "През 1937 г. Рокосовски е арестуван по скалъпено обвинение за връзки с японското и полското разузнаване — започнала е Голямата чистка на Сталин. След разпити, включващи изтезания (резултата е изтръгнати нокти, девет избити зъба и три счупени ребра) и 3 фалшиви разстрела, е изпратен в прочутия затвор „Кресты“ в Ленинград. Освободен е без обяснение през март 1940 г., със съдействието на бившия си командир Семьон Тимошенко — очевидно заради подготовката за война. След разговор със Сталин е реабилитиран с ранг камандир на корпус в Червената армия. С въвеждането през същата година на генералските звания в армията, му е присвоен чин генерал-майор. Рокосовски преминава от кавалерията в механизираните войски и е назначен в Киевския военен окръг." Явно че може, уважаемий Хърс,. Очевидно без да разглеждаш "трите системи" и да разбираш логиката им на действие нищо не може да се разбере.

Уважаемий Хърс, можеше и да не отговоря на изключително любезното ви и смислено мнение, но именно защото е любезно и смислено, ще е неучтиво от моя страна да не Ви уважа. Първо, да се презастраховам, да не би пак да Ви хрумне да призовавате да ми затрият мнението, нещо което почва да Ви става навик, бързам да поясня, че то е тясно свързано и по същество с дебата по темата «Теориите на В.Б.Резун, Виктор Суворов». Второ, за да бъда по-ясен, ще разделя мнението си на подточки, та да е по-прегледно, едно да не се затормозите, друго, да не се объркате пак в разбирането на това което четете. 1. Та, във връзка с темата «Теориите на В.Б.Резун, Виктор Суворов», искам, уважаемий Хърс, да заявя, че безкрайно много Ви уважавам и високо ценя Вашето активно участие във Форума. Вашата емоционална експлозивност и ментална спихнатост придават неповторима атмосфера и цвят на всяка тема, в която решите да участвате. Първичната Ви спонтаност и искрените първосигнални реакции добавят онзи ритъм без който всеки един форум би замрял в скучно словоблудство. Бедни на факти, но богати на скрито знание, Вашите мнения, дълго време са ме поставяли безмълвен в ... «оркестъра», за да търся дълбокия им смисъл. Защото темата е «Теориите на В.Б.Резун, Виктор Суворов», бих казал че Вие точно като този смел руснак и забележителен изследовател, сваляте покривалото от много тайни и задавате неудобни въпроси, за които е трудно еднозначно да се говори. За всичко това Ви Благодаря. 2. И във връзка с темата «Теориите на В.Б.Резун, Виктор Суворов», уважаемий Хърс, искам най-сърдечно да ви благодаря, че следите с такова внимание участието ми в тази тема. Разбира се, чувствам се поласкан, и мисля при първа възможност да ви даря с няколко маркера, та ди си подчертавате по монитора, някой мои мисли, които ви се сторят забележителни. Виждам, че и без маркер сте забелязали и запомнили моята оценка за някой «емоционални безпристрастности». Уважаемий Хърс, Вашата, без съмнение широко скроена натура, може без усилие да приема трите системи – комунизъм, нацизъм и демокрация – равнопоставено и без емоцианална оценка, но уви не съм способен на такава висша абстракция. Затова се изисква особено «знание» и «сила на духа», от които някак съм лишен, и тая тиха надежда, че огромната част от сънародниците ми също да са лишени от тях. Та, претенцията за тази «безпристрастност» ми се вижда ненормална, още повече след като вече има и достатъчно свобода и достатъчно информация да си изгради безпристрастна оценка за «трите системи». Разбира се, уважаемий Хърс, Вие сте напълно свободен да бъдете «над» и «отвъд» всяка емоционалност и «свръх» всяка безстрастност, но това не ви прави нормален, нали? Или може би, емоционално и не съвсем безпристрастно за Вас комунизмът, нацизмът и демокрацията като политически системи са равнозначни и Ви е безразлично при коя власт си пишите постингите в този Форум? 3. Като стана дума за темата «Теориите на В.Б.Резун, Виктор Суворов», дойдохме и до така вчетлилото Ви «забележително» в едно мое мнение. То е просто една констатация. От която Вие, като дълбок сърцевед и психолог извеждате съвсем невинно някакви завладели ме «бесове» и «революционен плам», които са ми безкрайно далечни и чужди. Но пък е истина, че всеки подсъзнателно търси и вижда в другия свое отражение и подобие, така че дали не е хубаво Вие да се замислите... ако все пак победите «безпристрастието» може и да успеете. (Инак, за да не се уморите да се чудите, за мен Вие сте един много добър, макар и не особено «сложен» човек.) И все пак, трябва да ви е известно, че «тираноубийството» като тема сложна и хилядолетна има дълга история. В случая с горното ми «забележително...» Вие пак сте разбрал всичко непредубедено и доколкото Ви е позволено от природата. На мен не ми е известно, някой днес да осъжда Клаус фон Щауфенберг за опита му гръмне Хитлер. В Русия такъв опит няма, защото Сталин е действал на ниво «евентуалност» на «престъпмисъл». Това казах, Вие какво сте разбрали е въпрос към майката Природа... 4. А доколкото сме в темата «Теориите на В.Б.Резун, Виктор Суворов», в която се повдигна въпроса от друг участник за «подвеждането», което очевидно пак не сте успели да разберете, не аз, а този, който твърди, че военните командвания в Германия и Русия са подвели «политическите върхушки», трябва да обясни къде и с какво точно са ги подвели. Накрая още веднъж да повторя, общуването с Вас е истински празник в скучния трудов делник. Цяло щастие е, че Форума притежава участник като Вас, който с ерудицията си, доколкото я има, с интелигентните мнения, приливащи от факти и съдържание, и убийственото си чувство за хумор е пример и истинско богатство за нас. Още веднъж Ви благодаря!

Не намирам нищо иделично в казано от мен. А честно, изобщо не разбирам за какво става дума и каква е връзката на горното с "подвеждането", и кой и кога е подвел. Няма спор, че руския и германския народ дават много добър "материал" за "репресивен апарат". За сталинска съветска Русия мисля като за скотобойна, така че там не намирам място за идиличност. Просто констатирам, каква е съдбата на с нещо несъгласните. Не че съм чувал за такива. Германия се е засилила да я достигне, но все пак уволнените генерали ги пенсионират и връщат в резерва, а не ги разстрелват направно. Забележително е, че в Германия все пак се планират и правят няколко атентата срещу Хитлер, а не е известен за такъв срещу Сталин.

Хайде пак отначало Няма такъв човек, който в Съюза да каже на Сталин, че това което той иска е неизпълнимо. Това би била последната му реплика. Когато става въпрос до простото физическо оцеляване, "подвеждането" се превръща във въпрос относителен. Така стоят нещата тогава, и това е ясно на всеки, който поне малко се е занимавал с "онази" епоха. Няма един пример за критика или съмнение в решенията на Вожда. В Германия е малко по-меко, но накрая и при нея опира до това, какво ще реши Хитлер. Там както едно време казваше Николай Генчев е "несъвършен комунизъм".

Този който мисли, че "политическата върхушка" в двете държави е "подведена" от "военните си командвания" трябва да обясни как това е могло да стане. Има две опции. А. Сталин и Хитлер не се занимават с армията, но генералите направили разчети и планове, и двамата ръководители без да се бъркат са се "доверили" на военните, които им обещали нещо, но не го изпълнили и ги подвели. Б. Сталин и Хитлер кадруват в армията, и поставят удобни и послушни на тях генерали начело (в Русия това става, разбира се, много по брутално). Двамата диктатори поставят стратегията и задачите си на новите доверени генерали, които те изпълняват както могат. Къде тук е подвеждането?

това може да го мисли, напише и вярва, само някой който хал хабер си няма как стоят нещата по това време в Съюза и Германия, или целенасочено се опитва да манипулира.

Искам да репликирам. Мисля че горното ми мнение е точно по-темата, и държа то да остане, не разбирам реакцията на уважаемия съфорумец 'Хърс Златния' и я намирам за напълно неоснователна. Не зная кой е "Джон Пръцкоу", но Базил Лидъл Харт и неговата книга "История на Втората световна война" са класика, и наред с Норман Дейвис "Европа във война 1939 - 1945" са най-добрите книги за Втората световна война излизали на български по мое скромно мнение. Поздрави!

1. Протокол от разпита на сина на Сталин. Любопитен е предпоследния въпрос. http://radzinski.ru/books/stalin/4/ Из протокола допроса Я. Джугашвили в штабе командующего авиацией 4-й армии. 18 июля 1941 года: "- Вы добровольно пришли к нам или были захвачены в бою? - Я вынужден... Нас окружили. Это вызвало такую панику, что все разбежались. Я находился в это время у командира дивизии в штабе... Я побежал к своим, но в этот момент меня позвала группа красноармейцев, которая хотела пробиться к своим. Они попросили меня принять командование и атаковать ваши части. Я это сделал, но красноармейцы испугались, и я остался один... Если бы мои красноармейцы отступали, если бы я увидел, что моя дивизия отступает, я бы сам застрелился, так как отступать нельзя... Но это были не мои солдаты, это была пехота... Я хотел бежать к своим... В деревне я обменял у одного крестьянина одежду. Я отдал военную и получил гражданскую... Я зашел в избу, крестьянин говорит: "Уходи сейчас же, не то мы донесем на тебя". Крестьянка прямо плакала, говорила, что убьют ее, детей, сожгут ее дом... Выхода не было. Я увидел, что окружен, идти некуда, я пришел и сказал: сдаюсь... - Красное правительство главным образом состоит из евреев? - Все это ерунда, болтовня. Они не имеют никакого влияния. Напротив, я лично, если хотите, сам могу вам сказать, что русский народ всегда питал ненависть к еврейству... О евреях я могу только сказать, что они не умеют работать... Главное, с их точки зрения, - это торговля. - Известно ли вам, что вторая жена вашего отца тоже еврейка?.. Ведь Каганович тоже еврей? - Ничего подобного. Она была русской... Что вы там говорите?! Никогда в жизни ничего подобного не было! Его первая жена была грузинка, вторая - русская, вот и все. - Разве фамилия его второй жены не Каганович? - Нет, нет, это все слухи, чепуха!.. Его жена умерла... Аллилуева. Она русская. Человеку 62 года. Он был женат. Сейчас нет... - Насчет того, что сжигают все запасы в местах, которые оставляют. Это же ужасное бедствие, которое постигает все население... Считает ли он это правильным? - Скажу откровенно, я считаю... - Известно ли вам, что мы нашли письмо... от русского офицера, там есть фраза: "Я прохожу испытание, как младший лейтенант запаса. Я хотел бы поехать осенью домой, но это удастся только в том случае, если этой осенью не будет предпринята прогулка в Берлин. 11 июня 1941 года. Виктор". И допрашивающий записывает первую реакцию Якова: "Читает письмо и бормочет про себя "черт возьми". - Действительно ли были такие намерения? - Нет, не думаю, - отвечает Яков осторожно". В заключение он говорит: "Мне стыдно перед отцом, что я остался жив". 2. Когато четох Базил Лидъл Харт «История на Втората световна война» http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=15715 стигнах до прословутия момент за срещата Рибентроп- Молотов през 1943 г. http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?a...Id=46#textstart «Въпреки това степента, в която германците успяват да се държат при такова наблагоприятно за тях съотношение на силите потвърждава, че руските войски все още не са в състояние да преодолеят техническото превъзходство на германските. Съзнанието за това професионално превъзходство дава отражение върху перспективите и пред двете страни през пролетта на 1943 г. То окуража-ва Хитлер и дори военните му съветници да се надяват, че ако бъдат избегнати грешките от миналото, везните могат да се наклонят в полза на Германия. То донякъде намалява увереността на руските ръководители, придобита от успе-хите през зимата, тъй като те не могат да забравят, че надеждите им за успех предишната зима са се изпарили през последвалото лято. Сега, когато им пред-стои ново лято, те не са сигурни, че нещата могат да се променят. Може би тази несигурност е причина за многозначителната дипломатическа пауза преди възобновяването на битката. През юни Молотов се среща с Рибентроп в Калининград, който тогава е в германския тил, за да обсъдят възможностите за прекратяване на войната. Според германски офицери, присъствали на срещата като технически експерти, Рибентроп предлага като условие за мир бъдещата граница на Русия да минава по Днепър, докато Молотов не се съгласява да обсъжда нищо по-малко от възстановяване на довоенната граница. Преговорите стигат до задънена улица поради трудността да бъдат преодолени толкова големи различия и те са прекъснати след съоб-щението, че са станали известни на западните сили. Въпросът отново е оставен за решаване в битката.» Викам си «Иба’си! Как ли го коментират руснаците?” Намерих руското издание Б. Лиддел Гарт - Вторая мировая война – Военное издателство Мин. Обороны М’1976 и го търся, няма и следа; прескачат се няколко абзаца и направо от там откъдето е удобно. Стана ми смешно и почнах да чета «успоредно». Някъде липсват цели абзаци, някъде изречения, а някъде части от изречение. Например http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?a...Id=63#textstart «Но Сталин и началникът на Генералния щаб Василевски имат по-големи и по-амбициозни цели в разширения план, който са подготви-ли. Те гледат към Одер и от там към Берлин, който са намира на близо 500 км от позициите им близо до Варшава с намерението да разширят мащабите на офанзивата, за да се възползват от по-широкото пространство за маневриране. Възможността за маневриране е дори по-важна от численото им превъзход-ство, което е в съотношение 5 : 1 в тяхна полза.» В съветското издание «незнайно защо» е отпаднал края на последното изречение - «което е в съотношение 5 : 1 в тяхна полза». Може би са преценили, че се губи героизма при съотношение 5 : 1, знае ли човек. От инак статистическият абзац http://bg3.chitanka.info/mylib/index.php?a...Id=64#textstart «От страна на съюзниците дясното крило на армейската групировка на Марк Кларк (наричана 15-а) е изправена пред германската 10-а армия и се състои от 8-а армия, командвана от Макрири, и включва 5-и британски корпус (4 диви-зии), полския корпус (2 дивизии) и 10-и британски корпус, който сега по-скоро е останал само с 2 италиански бойни групи, една еврейска бригада, скаутите „Ловат“ и 13-и британски корпус, който всъщност се състои само от 10-а ин-дийска дивизия. В резерва на армията е оставена 6-а бронетанкова дивизия. На Запад е 3-та армия, командвана от Тръскот, която се състои от 2-ри американ-ски корпус (4 дивизии) и 4-ти корпус (3 дивизии) с още 2 дивизии в резерв. Това са 2 бронетанкови дивизии — 1-ва американска и 6-а южноафриканска.» В съветското издание отпада «10-и британски корпус, който сега по-скоро е останал само с 2 италиански бойни групи, една еврейска бригада, скаутите „Ловат». Да се чудиш «еврейската бригада» ли им пречи, или малобройността, но винаги има върху какво да си помислиш. Когато почетете така 50-ина страници, почвате да развивате «интуиция» и като четете «оригинала» веднага се «сещате», че това не може да го има в руското издание – винаги познавах. 3. Когато четох Дуайт Айзенхауер - Кръстоносният поход в Европа -Военно издателство С’1986 най-накрая стигнах до Парада на Победата. Бях чувал нещо за припадъка на американеца и чаках да прочета за него.... В книгата нищо не стана. След това загрях, че тя е с „малки и незначителни съкращения”. Как да напишат руснаците (а и нашите тогавашни издатели) отговора на Жуков на въпроса „Как толкова бързо са стигнали в Берлин, след като всичко пред него е било минирано?” Историята е много повече в пропуснато „малко и незначително”, отколкото в пуснатото. Ще бъде една велика книга, в коята се съберат тези „малки и незначителни” моменти, които мъдри и учени „специалисти” са прецинили като „излишни”. 4. Та за руснаците Втората Световна война не е просто историческо събитие, което трябва да бъде изследвано, а е художествено произведение, което сами са си създали, на което трябва да се възхищаваш и което трябва да се пази от критика, защото тя би го убила. Фактите, като при велико „произведение” са относителни; има които са санкционирани като „велики” или „приемливи” и влизат в оборот, и такива които са излишни, и които не просто се замитат под килима, а направо се преследват ( има моментни пропуски - предаването на документите за Катин „в момент на слабост”; но ей го, че поляците някак ги „изгубиха”(кой ли им ги гепи?!) и пак въпроса абе тези офицери тогава, кой ги отрепа се разглежда като открит.) Интерпретациите са ограничени до определени граници. Всяко усъмняване в „мирното” руско и „изненадващото” германско граничи не с ерес, а напрово с скверно насилие върху свещена истина. 5. Интерпредацията на Суворов е достатъчна за да повдигне въпроси и съмнения върху цялостта и завършеността на съветското „Произведение” и несъмнеността на неговата интерпретация. Реакцията на анти-рузунистите показва единствено, че Мита е "уцелен в сърцето", въпрос на време е да се приеме резултата... няма Мит удържал дълго на ерозията на събуденото съмнение. Колкото и руснаците да си крият архивите, колкото и да ги филтрират, колкото и да пишат като опълченци за да пазят неспасяемото – резултата е анкетата отгоре на страницата. Единственото което им остава е да се хранят с омразата си към „предателя” Резун. 6. Още на първата страница на темата Сталин е цитиран "В 1941 г. войны не будет". Всеки който е запознат със сталиновия „новоговор” е наясно, че с това той казва, че войната ще започне през 1941 година. (извинявам се, ако на някой звуча парадоксално, но изучавайте Сталин дето се вика. Мисълта му е такава.)

Ами на който не му отърва и не иска да вярва на Суворов, да чете Бунич. Там е същото, обосновано и върху документи. http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=12117

Значи всеки който е чел поне малко историята на комунизма и нацизма, надали може да не си даде "емоционалната си оценка" за тях, след това да се абстрахира от нея и "безпристрастно" да съди и мери. Изобщо не мога да безпристрастен при подобни сравнения. Годините 1929-1932 са изпълнени с немислим за други държави терор в СССР, селото е тотално разбито, лагерите са пълни, но въпреки това населението на Русия нараства с 11 милиона души. Смятайте каква ескалация на насилието е, след като през следващите 4 години 1933-1937 без война населението на Съюза намалява с 2 милиона човека. Както и да го смятате това си е една малка вътрешна терористична война на Властта срещу собствения си народ. Не се съмнявам, че някой безпристрастно могат да я обясняват и разберат, но не мога да споделя претенцията им за нормалност.

От същата книга Едвард Радзински «Сталин» Прозорец 1997 http://radzinski.ru/books/stalin/3/ 5 мая, выступая на выпускном собрании Академии командиров Красной армии, Сталин прямо сказал: "Дело идет к войне, и противником будет Германия". Он заявил: "Произошла коренная перестройка армии и ее резкое увеличение", привел точную цифру - 300 дивизий - и сообщил: "Из них треть - механизированные". Беда всех диктаторов - им говорят то, что они хотят услышать... Хозяин не знал, что из 300 дивизий четверть еще только формируется, что из его военных училищ, которые он лихорадочно открывал в те годы, выходят плохо обученные командиры. После выступления, уже во время банкета, он пояснил: "Теперь, когда мы нашу армию реконструировали, насытили техникой для современного боя, когда мы стали сильны, - теперь надо перейти от обороны к наступлению. Проводя оборону страны, мы обязаны действовать наступательным образом". Вот что пишет об этой речи слышавший ее Чадаев: "Слова Сталина: "Дело идет к войне, и противником будет Германия" были вычеркнуты. В "Правде" был очень скупой отчет. Через корреспондента немецкого информационного бюро был направлен ложный текст, где Сталин делал упор на пакт о ненападении, подчеркивал, что мы не ожидаем агрессии от Германии..." Тогда же ему докладывают проект создания Ставки Главного командования. Предполагалось в скором времени провести военные учения - "перевод страны под руководством Ставки на военное положение"... Еще в феврале состоялась партийная конференция, посвященная "оборонным вопросам". Сталин предложил "увеличить объем промышленности (военной. - Э. Р.) на 17-18 процентов". Так он спешил с "обороной". "САМИМ НАЧАТЬ" - Сталин не планировал нападение на Германию в 1941 году, - заявил автор книги о нем Дмитрий Волкогонов - генерал-лейтенант, историк, первый, кому разрешили работать во всех секретных архивах. "Передо мной, - писал он, - несколько документов, адресованных Сталину и Молотову. Нарком обороны маршал С. Тимошенко, начальник Генштаба Г. Жуков докладывали "уточненный план развертывания Вооруженных Сил Совет-ского Союза на западе и на востоке", подготовленный 11 марта 1941 года... В плане говорится, что сложившаяся политическая обстановка в Европе заставляет обратить исключительное внимание на оборону наших западных границ. Военачальники считают, что Германия может нанести главный удар на юго-востоке, имея целью прежде всего захватить Украину, а вспомогательные - на Двинск и Ригу. 14 мая Тимошенко и Жуков отправляют особой важности директивы командующим вой-сками Западного, Прибалтийского, Киевского военных округов. Нигде ни слова об ударе по германским войскам, все документы требуют предпринимать меры обороны". Но старый работник Политуправления Волкогонов должен был знать цену идеологическим словам. "Оборона" - идеологическое слово. На "глубоком языке", как выяснилось уже в финскую войну, оно часто означает нападение. Тот же Волкогонов впервые привел удивительный документ, подготовленный Жуковым в Генеральном штабе для Сталина 15 мая 1941 года: "Учитывая, что Германия в настоящее время держит свою армию отмобилизованной, с развернутыми тылами, она имеет возможность предупредить нас в развертывании и нанести внезапный удар... Чтобы предотвратить это, считаю необходимым ни в коем случае не давать инициативы действий германскому командованию, упредить противника в развертывании и атаковать германскую армию в тот момент, когда она будет находиться в стадии развертывания и не успеет еще организовать фронт и взаимодействие родов войск". Волкогонов указывает: "Жуков не расписался". И делает вывод: документ не был доложен Сталину. Но ситуация оказалась иной. Документ, о котором писал Волкогонов, сохранился полностью, находится в Историко-архивном и военно-мемориальном центре Генерального штаба и называется "Соображения по плану стратегического развертывания Вооруженных Сил Советского Союза на случай войны с Германией и ее союзниками". Документ адресован Сталину. На 15 страницах текста "Соображения" рассказывают о плане внезапного нападения на Германию. "В настоящее время Германия... вместе с союзниками сможет выставить против СССР 240 дивизий". Предлагалось: "Упредить противника в развертывании и атаковать... Стратегической целью действий войск поставить разгром главных сил немецкой армии... и выход к 30-му дню операции на фронт Остроленка - Оломоуц... Для того, чтобы обеспечить выполнение изложенного выше замысла, необходимо: 1. Произвести скрытое отмобилизование войск под видом учебных сборов офицеров запаса. 2. Под видом выхода в лагеря произвести скрытое сосредоточение войск ближе к западной границе. 3. Скрытно сосредоточить авиацию на полевые аэродромы из отдаленных округов и теперь же начать развертывать авиационный тыл..." Главный удар должен был нанести Юго-Западный фронт в направлении Краков - Катовицы. Целью этого наступления было отрезать Германию от ее южных союзников (Италии, Венгрии, Румынии). "Соображения" снабжены подробными картами и схемами. Документ разработан и написан от руки черными чернилами генерал-майором Василевским, заместителем начальника Генерального штаба, поправки внесены первым заместителем генерал-лейтенантом Ватутиным. Оставлено место для подписей начальника Генштаба Жукова и наркома обороны Тимошенко. Обе подписи действительно отсутствуют, но это совсем не значит, что документ не был доложен Сталину. Просто перед нами типичный рукописный черновик (подлинник, скорее всего, был уничтожен во время регулярных чисток архивов, ибо не должен был сохраниться документ, свидетельствующий о планах нападения СССР на Германию). Нет, подобная кропотливая работа руководителей Генштаба не могла делаться без ведома Хозяина. Недаром, согласно Журналу регистрации посетителей Сталина, вся троица - Жуков, Тимошенко и Василевский - побывала в те майские дни не раз (12, 19 и 24 мая) в кабинете Сталина. И не случайно тогда же (15 мая) в войска была направлена директива Политуправления, уже откровенно настраивавшая армию: "Многие политработники забыли известное положение Ленина: "Как только мы будем сильны настолько, чтобы сразить весь капитализм, мы немедленно схватим его за шиворот". И далее: "Иногда дается такое толкование о войнах справедливых и несправедливых: если страна первой напала на другую и ведет наступательную войну, то эта война считается несправедливой. И наоборот: если страна подверглась нападению и только обороняется, то такая война якобы должна считаться справедливой. Из этого делается вывод, что якобы Красная армия будет вести оборонительную войну, забывая ту истину, что всякая война, которую будет вести Советский Союз, будет справедливой". Яснее не скажешь.

вчера, заради една друга тема прегледах отново една книга. http://radzinski.ru/books/stalin/3/ там има част за войната във Финландия, от там е и цитата "Маршал Конев в своих воспоминаниях пишет, как в присутствии адмирала Исакова и Ворошилова, начиная финскую войну, Хозяин сказал: "Надо будет финнов переселить... Население Финляндии меньше населения одного Ленинграда, можно будет переселить...""

КГ125, трябва да призная, че вашето неуморно рвение да обяснявате ме изпълва с нарастващо удивление (което обаче така и не може да прерасне във възхищение, защото осъзнавам безсмислието на усилието ви като краен резултат) Всеки по свой си начин се опитва да се пребори реалността и да я направи приемлива и "удобна". Поставете се на мястото на опонента, когато вече е станало очевидно и няма как да докажеш, че твоето е по-добро от срещустоящото, каква стратегия можеш да измислиш за да запазиш себеуважението си... ами само, че и срещустоящото е толкова низко, долно и противно колкото твоето. Това разбира се не е така, но трябва на всеки да дадем право да се справя с реалностите. Щом им отърва, нека се облекчават. Почнах и аз като вас да обяснявам, но файда няма да има... и се отказах Затуй рекох да си поиграя малко с цитати. Тук живеем, във същност живеем ли тук, И говорим, но никой не чува и звук, А пошушнеш ли, и ти се струва, Че кавказецът в Кремъл го чува... А край него вождленца подтичват безброй, с шайка получовеци играе си той... Осип Манделщам I. В это время готовилось торжественное заседание в Большом театре, посвященное юбилею Октября. После заседания Эйзенштейн должен был показать свой фильм "Октябрь". Он не успевал и все ночи напролет монтировал картину. Г. Александров, бывший тогда вторым режиссером у Эйзенштейна, вспоминал: "В 4 часа в монтажную вошел Сталин. Поздоровавшись, спросил: - У вас есть в картине Троцкий? - Да, - ответил Эйзенштейн. - Покажите эти части". После просмотра Сталин был категоричен: картину с Троцким показывать нельзя. И Эйзенштейн начинает вырезать из картины "Октябрь" того, кто был отцом Октября. (1) Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Той, Уинстън Смит, знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия само преди четири години. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото — тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. „Който контролира миналото — гласеше лозунгът на партията, — контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“ И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“. (едно кратко вмъкване «Една случка, запазена от генерал Исмей под формата на почти апокрифен виц, ще ми помогне да разведря малко разказа си. Неговият адютант, офицер от морската пехота, разглеждал забележителностите на Москва с един от екскурзоводите на «Интурист». «Ето нова, казал руснакът, е хотел «Идън», бивш «Рибентроп». Това е улица «Чърчил», бивша «Хитлер». Това е гара «Бийвърбрук», бивша «Гьорснг». Искате ли цигара, другарю?» Нашият офицер отговорил: «Благодаря, другарю, бивш негодник!» Тази история, макар и под формата на виц достатъчно добре показва странната атмосфера на тези срещи.» Уинстън Чърчил Мемоари. Том 3 «Великият съюз» Труд 1994 стр.445) II. "ВИДЕТЬ ЕГО... БЫЛО СЧАСТЬЕМ" Перед самым Новым годом Сталин устроил для народа великий праздник: дал ему Конституцию, написанную бедным Бухариным. "Под гром восторженных оваций в честь творца Конституции великого Сталина Чрезвычайный Восьмой съезд Советов единогласно постановил: "Принять за основу... проект Конституции". Из письма рабочего А. Сукова: "Трудно описать, что делалось в Кремлевском зале. Все поднялись с мест и долго приветствовали Вождя. Товарищ Сталин, стоя на трибуне, поднял руку, требуя тишины. Он несколько раз приглашал нас садиться. Ничего не помогало. Мы запели "Интернационал", потом снова продолжалась овация. Товарищ Сталин обернулся к президиуму, наверное требуя установить порядок, вынул часы и показал их нам, но мы не признавали времени". Газеты завели новую рубрику - "Письма делегатов съезда". Несколько забыв о Конституции, делегаты писали: "Незабываемые минуты пережил я, когда увидел светлое лицо любимейшего Вождя" (рабочий П. Калинин). "Спешу поделиться с вами величайшей радостью: в Кремлевском дворце я увидела самого дорогого нам человека на Земле. Сидела как очарованная и не могла оторвать взгляда от лица товарища Сталина" (ткачиха Н. Ложечникова). "Мне и Дусе сказали: завтра с вами будет беседовать товарищ Сталин. Не знаю, какое у меня было лицо, но Дуся вся вспыхнула, засветилась, глаза у нее буквально засияли" (ткачиха А. Карева). И это не было тупой пропагандой. Увидеть его - земного бога - стало величайшим событием. Писатель Корней Чуковский описывает его появление на съезде комсомола 22 апреля 1936 года: "Что сделалось с залом!.. Я оглянулся - у всех были влюбленные, нежные, одухотворенные лица... Видеть его, просто видеть - для всех нас было счастьем... Каждый жест его воспринимали с благоговением. Никогда я даже не считал себя способным на такие чувства... Пастернак шептал мне все время восторженные слова... Домой мы шли вместе с Пастернаком и оба упивались нашей радостью" - так пишет (причем в дневнике!!) один из умнейших, образованнейших людей России... (2) Омразата стигна кулминацията си. Гласът на Голдщайн беше преминал в същинско блеене и за миг лицето му заприлича на овча муцуна. След това муцуната преля във фигурата на евразийски войник, който настъпваше, огромен и страшен, с гърмящ автомат, сякаш щеше да изскочи от екрана, и някои хора от първия ред инстинктивно се дръпнаха назад в столовете си. Но в същия миг, като изтръгна от всички въздишка на облекчение, враждебната фигура преля в лицето на Големия брат, с черни коси и мустаци; то излъчваше сила и тайнствен покой и бе така огромно, че почти изпълни екрана. Никой не чуваше какво говори Големия брат. Няколко окуражителни думи, каквито се казват в разгара на битката, неразличими една от друга, но вдъхващи увереност със самото изговаряне. След това лицето на Големия брат избледня и на негово място се появиха изписани с черни главни букви трите лозунга на партията: ВОЙНАТА Е МИР СВОБОДАТА Е РОБСТВО НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА Но лицето на Големия брат остана още за няколко секунди на екрана, като че ли се бе запечатало в зениците на всички прекалено ярко, за да избледнее незабавно. Дребната сламеноруса жена се бе хвърлила върху облегалката на стола отпред. Като шепнеше възбудено „Спасителю мой“, тя протягаше ръце към екрана. После покри лицето си с длани. Очевидно се молеше. 3. Това е Бухарин от затвора, преди да го застрелят, едно от 43-те писма до Сталин. «Книгу я задумал написать. Хотел ее тебе посвятить и просить тебя написать маленькое предисловие, чтобы все знали, что я целиком признаю себя твоим. До чего же ужасно противоречиво мое здесь положение: ведь я любого тюремного надзирателя-чекиста считаю "своим", а он... смотрит как на преступника, хотя корректен. Я тюрьму "своей" считаю... Иногда во мне мелькнет мечта: а почему меня не могут поселить где-нибудь под Москвой, в избушке, дать другой паспорт, дать двух чекистов, позволить жить с семьей, работать на общую пользу над книгами, переводами (под псевдонимом, без имени), позволить копаться в земле, чтоб физически не разрушиться (не выходя за пределы двора). А потом, в один прекрасный день, X или Y сознается, что меня оболгал..." (3) «Взря се в огромното лице. Цели четирийсет години му бяха необходими, за да разбере каква усмивка се крие под черните мустаци. О, жестоко, излишно недоразумение! О, твърдоглаво, своеволно изгнание от любящата гръд! Две ухаещи на джин сълзи се стекоха по носа му. Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.» "Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги." П.П. — Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че тук няма мъченици. Чел си за религиозните преследвания в миналото. През средновековието е имало инквизиция. Провалила се е. Тя си е поставяла за цел да изличи ереста, в резултат на което я е увековечила. На мястото на всеки еретик, когото е изгаряла на кладата, са се раждали хиляди. Защо е станало така? Защото Инквизицията е убивала враговете си открито и ги е убивала, без да са се разкаяли. Хората умирали хора, защото не искали да се отрекат от истинската си вяра. Естествено цялата слава принадлежала на жертвата и целият позор — на инквизитора, който я изгарял. По-късно, през двайсетия век, се появили тоталитарните режими, както ги наричали. Немските нацисти и руските комунисти. Руснаците преследвали ереста по-жестоко и от Инквизицията. И си въобразявали, че са се поучили от грешките на миналото, поне знаели, че не бива да се създават мъченици. Преди да изправят жертвите си на публичен процес, умишлено правели всичко, за да потъпчат достойнството им. Сломявали ги с изтезания и самота, докато не ги превръщали в окаяни раболепни отрепки, които признавали всичко, вложено в устата им, покривали се с лъжи, обвинявали и се прикривали един зад друг, хленчели за пощада. И въпреки всичко само след няколко години ставало същото. Загиналите се превръщали в мъченици и моралното им падение било забравяно. Още веднъж — защо се е получило така? На първо място, защото признанията им очевидно били изтръгнати насила и не били искрени. Ние ги правим искрени. И преди всичко, ние не позволяваме загиналите да се изправят срещу нас. Трябва да престанеш да си въобразяваш, че бъдещите поколения ще отмъстят за теб, Уинстън. Бъдещите поколения изобщо няма да чуят за теб. Ти ще бъдеш напълно изличен от хода на историята. Ще те превърнем в газ и ще те разсеем в стратосферата. Нищо няма да остане от теб: нито име в регистрите, нито спомен в нечия памет. Ти ще бъдеш ликвидиран както в миналото, така и в бъдещето. Ти никога не ще си съществувал. Тогава защо си правите труда да ме мъчите? — помисли Уинстън с мимолетна горчивина. О’Брайън направи крачка, сякаш Уинстън бе изрекъл на глас мисълта си. Едрото му грозно лице се доближи, а очите му леко се присвиха. — Мислиш си — каза той, — щом възнамеряваме да те ликвидираме и няма никакво значение какво говориш или вършиш — защо тогава си правим труда изобщо да те разпитваме? Това си мислиш, нали? — Да — отвърна Уинстън. О’Брайън се усмихна едва забележимо. — Ти си слаба брънка в системата, Уинстън. Ти си петно, което трябва да се изтрие. Нима не ти казах, току-що, че ние се отличаваме от мъчителите в миналото? Нас не ни задоволява неохотното подчинение, нито дори най-жалкото смирение. Когато най-сетне се предадеш, то трябва да е по твое собствено желание. Ние не ликвидираме еретика, защото ни се съпротивлява: ние никога не го ликвидираме, докато ни се съпротивлява. Ние го превъзпитаваме, ние пленяваме най-съкровените му мисли, ние го преправяме. Ние изгаряме всичкото зло и всичките илюзии в него, ние го привличаме на наша страна не привидно, а истински, с душата и сърцето му. Преди да го убием, ние го правим един от нас. За нас е недопустимо някъде по света да съществува грешна мисъл, колкото потайна и безсилна да е тя. Не можем да позволим никакъв уклон, дори в смъртния миг. Навремето еретикът си е оставал еретик и на кладата и с ликуване е разгласявал ереста си. Дори жертвата на чистките в Русия в очакване на куршума, който го настига в коридора, е можел да остане бунтовник в съзнанието си. Но ние, преди да унищожим съзнанието, го правим съвършено. Заповедта на диктатурите от миналото е била: „Ти не ще!“ Заповедта на тоталитарните режими е била: „Ти ще!“ Нашата заповед е: „Ти си!“ Нито един човек, когото доведем тук, вече не може да ни се опълчи. Всеки се пречиства. Дори онези трима жалки предатели, в чиято невинност ти някога вярваше — Джоунс, Ааронсон и Ръдърфорд, — накрая и тях сломихме. Самият аз участвах в разпитите им. Видях ги как постепенно се изтощават, как хленчат, угодничат, ридаят — и накрая болката и страхът изчезнаха, остана единствено покаянието. Когато свършихме с тях, от тях бяха останали единствено обвивките. В тях нямаше нищо друго освен разкаяние за това, което бяха сторили, и любов към Големия брат. Беше трогателно да се види колко го обичат. Молеха да ги убием по-скоро, та да умрат с пречистено съзнание. «И как при римском изувере императоре Нероне, женщины оказывались порой более стойкими. Вдову Нестора Лакобы, умершего диктатора Абхазии, ежевечерне уводили на допрос, а утром без сознания, в крови, втаскивали в камеру. В ответ на требования подписать показания против покойного мужа она отвечала: "Не стану клеветать на память своего мужа". Она устояла, когда ее сына, шестнадцатилетнего школьника, били при ней и сказали, что убьют, если она не подпишет протокол. Вдова Лакобы умерла в камере после очередной пытки, так ничего и не подписав.» (4) (1,2,3,4) от Едвард Радзински «Сталин» Прозорец 1997 http://radzinski.ru/books/stalin/2/#12 в глава 12 има една забележителна част «Автора!» много е дълга е препоствам. останалите цитати естествено са от "1984"

Значи, когато чета глупости, първо си мисля, че другият, поради липса на занятие, скука и свободно време, се базика и си прави весело с участниците, но когато определено много настоява в упражненията си, почвам и да допускам, че е автентичен, и дава най-доброто от себе си и просто толкова си може. Все още си мисля, че някой тук се базика с участниците в темата, но вече в мен покълва съмнението, че май имаме случай на хлевоусто парадиращо и позиращо самомнение, разкриващо едно автентично скудоумие, което като резултат, ако не беше толкова тъжно, щеше да е само смешно. Хайде отначало... Темата е „Тоталитаризмът и Оруел” 1. Тоталитаризмът е трагична, но не е кой знае колко сложна тема. Има една книга, която от десетилетия си е философско-политическа КЛАСИКА. Бих казал, че ще си остане ненадмината, не виждам кой, как и с какво може особено да я развие. Книгата е „Тоталитаризмът” на Хана Аренд http://www.bgbook.dir.bg/antbook_old.php?ID=2986 за да не се разхвърлям излишно, и в духа на нивото на някой от участниците, в гуглето на „Тоталитаризмът на Хана Аренд” най-горе излиза веднага едно кратко, и за случая добро изложение с „признаците” на тоталитаризма http://boyadzhieva.blog.bg/nauka/2008/05/1...myt-quot.191181 2. Оруел е създател на антиутопията „1984”, която разказва за живота в един „съвършен” тоталитарен свят. Всеки може да си го прочете, и защото е литература, демек „царството на субективното”, може да си го асоциира с каквото си иска и да прави каквито си иска връзки. Какво може да се отговори на разкрилото ни се тук великомудрото откровение за „съвременния великобритански тоталитаризъм”, изпят с толкова много данни и болка в сърцето? 1. ако подходим „научно”, щото сме в „научен” форум, пък бил той и български с руски участници, трябва да направим една матрица с признаците характерни за „тоталитализма”, разкрити от Хана Аренд, и приети от съвременната политическа и философска наука и с кръстче да отбележим, кои от тях са налице. След като ги разгледах, аз не можах да намеря една, повтарям НИТО ЕДНА ОТ ХАРАКТЕРИСТИКИТЕ на „тоталитаризма” като политическа система приети от АРЕНД и съвременната НАУКА, които да могат да се припишат на съвременната английска политическа система. Може да не съм запознат, да съм невежа, подведен, заблуден, затова ще бъда безкрайно благодарен на този който ми посочи ЕДНА, повтарям ЕДНА ХАРАКТЕРИСТИКА определяща тоталитаризма, коята е налице в съвревмнна Великобритания или САЩ. Предварително Благодаря! (едно добро и евристично занимание ще е да разгледаме матрицата и за други страни по света. Да сравним данните и да намерим и определим кое място на Земята е най-свободно (което за мен се асоциира с най-добро и желано) с оглед на липсата на горните характеристики и изобщо „качеството” на демокрацията, но това е друга тема...) 2. Относно субективното възпримане на антиутопията на Оруел „1984” и асоциативни полети на мисълта на някои особено чувствителни читатели тук припознаващи в нея ужасния живот в съвремена „развита кап. страна” (това „кап” ще е остатък от някой научен и недозабравен „Новоговор”) ще споделя моето пълно безразличие. Все пак недоумявам, що се набляга на асоциацията на „1984” със съвременна „кап” Великобритания, а не например с путинска Русия, която очевидно също е позната, или комунистически Китай, когото всички еднакво не познават, където и контрола, и цензурата, и духа, са далеч по-близо, откъдето и да го погледнеш, до системата разкрита в романа. Но комплексите си имат своя логика, и всеки сам се справя с тях, както му се отдаде. Можем само да го наблюдаваме и да съчувстваме.

1. Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си. Конфуций Конфуций е мислител на кризата. Горната мисъл е опит да се мисли и определи „окото” на кризата. Периода в който живее Конфуций се казва Джан-го (Воюващите царства), предходният е наречен на едно от произведенията на му - Чун-цю (Пролети и Есени). Когато на Земята има ред тече естествения ход на Сезоните, когато Редът се загуби се появяват Воюващите царства. Философията която Конфуций проповядва, е и стратегия, с която иска да възстанови Реда в Поднебесната, и идеологията, с която общо казано „построява” Китай такъв какъвто го познаваме от историята – тази стратегия и идеология се нарича „Изправяне на Имената”. Тя се състои в това да се върне смисъла на думите, т.е. думите да значат точно това, което значат. Ни повече, ни по-малко. Това е ... утопия. 2. Когато някой тръгва да мисли дадена тема, той мисли темата, но същевременно някак и темата го „мисли”, като го разкрива какво може да „измисли” по нея. Т.е. на пръв поглед той обяснява, какво стой зад тази тема, но същевременно много по-сигурно той разкрива какво има и крие в себе си независимо от темата. Всички ние при цялата си претенция, че разкриваме „как стоят нещата” по даден въпрос, по-скоро демонстрираме своите предразсъдъци, предубеждения и интуиции... Нищо не може да се скрие, тъй че... 3. Не че мога особено да се изненадам, какво може да се мисли и каже по тема „Тоталитаризмът и Джордж Оруел” в „научен” български форум, но е просто показателно как от самото начало темата се „измисли” дотам, докъдето може да мисли най-тъпия и зацикли неспасяемо. Трябва да призная, че получилата се тема „Тоталитаризмът в съвременна Великобритания” е тема дащна и кохерентна за упражненията по малоумие на стада комуноиди; точно като такива, същите, същевременно в други теми защитават и не намират нищо порочно в „суверенната демокрация „ на Путинова Русия. Толкова за „критиката”... За мен „тоталитаризма” в съвременна Великобритания е тема, която може да ме накара да се смея... 4. За Джорд Оруел мога да кажа само толкова, колкото съм прочел в биографията му от Гoрдън Бaукър. http://www.book.store.bg/c/p-p/m-343/id-37...dyn-baukyr.html Всяка биография е субективна, няма с коя друга да я сравня, но мога да кажа като цяло, че е много интересна и поучителна. Ерик Артър Блеър, познат на света като Джорд Оруел, е в общи линии комплексиран особняк и темерут. (Никой не е съвършен) Изключително интелигентен, се нахакал в училище за доста по-богати и състоятелни от него, където като бедняк, се комплексирал още повече от заденато му по карма, и прегърнал „левите идеи”. За разлика от многото интелектуалци, които мислят, без да изпитват идеите си, http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=1835 той още от началото тръгва да упражнява убежденията си. Службата в Бирма, след това мизерията в Париж, посещаване на работническите коптори в Англия и пр. Всичко това обаче по-скоро затвърждава у него маразма и разочарованието от човека, отколкото да събуди хуманизъм и благост в характера. Така стигаме до Испания, участие в гражданската война, ключово преживяване в живота му, участва на страната на анархистите; там получава коршум в гърлото и „прояснение” относно комунизма и неговите методи. Връща се от Испания антикомунист. Джорд Оруел до края на живота си остава убеден левичар, затова свидетелства и поведението му; когато в последните си години, покрай романите, става направо състоятелен, той като всеки човек с леви убеждения, обвиняващ богатите в алчност и искащ налагането на по-високи данъци, се консултира със счетоводител и адвокат и си прави фирма за да плаща... по-малко данъци. 5. Това което е прави тоталитаризма тоталитаризъм е опита за контрол върху мисълта. Всяка политическа система се опитват да контролира телата, повече или по-малко, но само тоталитаризма е тази, която иска да властва и върху Мисълта. Как става това – чрез Езика. ( Тука трябва да признаем, че Оруел е имал примера с руската и нацистка политика, пропаганда и практика, които просто е трябвало да се систематизират и обобщят) Може много да се пише, но Оруел си го е казал най-добре. http://bg3.chitanka.info/mylib/lib/text/291/24 Това е Антиутопия. 6. „Изправянето на имената ” на Конфуций е утопия, 1984 - антиутопия. Никой не може да „владее” езика, нито да го„изправи” напълно, нито да го „изкриви” както си иска. Но всеки може да се опитва да го натиска натам или насам. Това, с което ще завърша не е утопия, не е и антиутопия, е реалност. Една октоврийска или ноемврийска(началото) вечер на 2004 година, гледах едно политическо предаване по ARD на Сабине Кристиансен ( немски не знам, но малко поразбирам ). Беше точно преди изборите в Америка, вторият мандат на Буш. Участваха бивш американски посланник, един социалдемократ (бивш военен министър, подал наскоро оставка, щото пътувал с държавния самолет на почивка), режисьора Вим Вендерс и още някакъв, дето го забравих. Вим Вендерс беше леко окопирал обсъждането, незабравимо преживяване, как да не повярваш на човек който живее там... В САЩ е диктатура, тоталитаризъм, там е страшно... Американеца се смееше, социалдемократа чак почна да защитава Америка... Сабине Кристиансен накрая пита Вим Вендерс вие утре си отивате в Америка, от години не сте идвали, кога отново да ви очакваме... големият режисьор каза, че няма представа и си отиде в ... „тоталитарнта” „диктаторска” Америка. Забележете без никой да го експулсира, интернира, насилва, притуждава ще отлети за Америка. Сам. Доброволно. Сега се питам, имат ли думите смисъл, когато някой ги използва така, като немския режисьор. Очевидно е, че той беше искрен, и го мисли така. Но всеки знае, че „тоталитаризмът” и „диктатурата” са ужасни политически системи, лишени от свобода и никой, още повече гражданин от друга националност, не би отишъл доброволно да живее на такова място... Мисля си, че цялата тази неразбория с думите е продукт на времето, разпадналия се Ред в Поднебесната, всеки си ползва думите, както му отърва, по-скоро за да въздейства върху емоциите и представите, отколкото за да опише адекватно реалност, без да мисли какво значат, и без да се интересува, че с това „бута колоните поддържащи Небето”... Каква стратегия може да използва човек за да се ориентира и познава, когато изгуби и илюзията, че имената някога може да се изправят? Какво може да направи когато като се почне разговор за тоталитаризъм, за Оруел и 1984, някакви малоумници напрягайки въображението и акъла си, „отпочват” и зациклят на ... Великобритания, Църквата, и Запада... Ами колкото и да го мисля и както и да го въртя, по-добра стратегия от старото: „Не слушай какво говорят, гледай къде отиват.” Не мога да измисля. Като ги слушам всичките комуноиди приказват колко е ужасно на Запад, но като гледам стига да им се отдаде възможност се жертват и отиват набегом... Досега не знам някой да мечтае или да е избрал с желание да живее в тревопасната Северна Корея, по островно свободна Куба, нито дори в нетоталитарната путинска Русия. Не познавам такива. Приемам, че контактите ми са ограничени. Знам, и познавам, имам не малко приятели, които живеят в "тоталитарните" Великобритания и САЩ и при всичките им забележки, вицове и приказки, съм сигурен че ще изпаднат в амок, ако им кажат, че границите се затварят и те не могат да се върнат там... Толкоз за "Тоталитаризмът във Великобритания" (темата "Тоталитаризмът и Оруел" тук няма как да се състои.)

Ааа в туй нямай никакво съмнение. Айде бе, не думай... Какви загуби?!! От кой бе?! Литва е окупирала Вилно. И кога?! Та да се върнем на темата – Кога започна Втората световна война и кой я започна?! Ааа, не ме надценявай, мнооого съм задръстен. Но не очаквах точно «знаток» като теб да даде примера със Западната Полска граница, щото е най-красноречивия пример за това що е то «споразумение» с руснаците. Ако си чел, ще разбереш. Айде пак отначало. Темата е за Началото на Втората Световна война и това кой носи отговорност за нейното избухване. Войната като такава си има свой край и резултати, «материализирани» в нови граници, които са международно признати и установени с договори. Това беше темата, докато не дойде един учен човек, който поради липса на това какво да коментира по същество каза, че Литва не може да говори за Втората Световна война и вината за нейното започване, защото се е нагушила с Вилно и региона. Просто посочих, че ако се спазва «високия морален критерий» на учения мъж, логично би трябвало той сам да признае, че и Полша и Русия не могат говорят за вина, щото и те са се «нагушили». На учения мъж обаче това не му отърва и «умно» сменя принципа. Апропо границите на Литва, включая Вилно, също са международно признати (включая "любимите" ти Великобритания и САЩ). Значи мога много да пиша, но гледам че файда няма да има. 1. отиди в библиотеката 2. поръчай си Адам Замойски «Полският път» Абагар ВТ‘2005- има прекрасни карти на Полша и Полско-литовското кралство през вековете 3. ако 2 е невъзможно за изпълнение си поръчай – Михал Тимовски, Ян Кеневич, Йежи Холцер «История на Полша» Абагар ВТ’1998 има няколко карти, но не са толкова ясни и подробни. 4. Добре ще е освен да се разгледат и да се прочетат. 5. ако не можеш да изпълниш 2 и 3, като всеки лаик поне можеш да влезеш в уикипедията http://bg.wikipedia.org/wiki/Вилнюс#.D0.98....80.D0.B8.D1.8F и там да прочетеш нещо бегло за историята на Вилнюс 5. като разгледаш подробно картите от 2 ще можеш да добиеш някаква представа, кога Вилно е било полски, и кога литовски град през 400 годишното им обединено кралство и въз основа на какво Вилнюс е столица на съвременна Литва. (истинска Полша е до Мазовше, по нататък има една голяма зона на етническо смешение, чиито граници не са ясни, пораждащи напрежение и противоречия, които Русия имперски е използвала в политиката си) 6. Като си направиш изводите от наученото можеш да пишеш със самочувствието, което демонстрираш. Дотогава демонстрираш, само непознаване на фактите, "обогатено" от изявен морален дефицит. Нерде Начало на Втората Световна война, нерде Франко. Тук говорим за Началото на Втората Световна война и кой носи вината за нея. При тема за «тоталитаризма и Оруел» ще участвам с удоволствие, като се надявам да си способен да запазиш високия си «морален» градус при коментиране на броя на жертвите. Аз съм глупак, но ти пишеш пълни глупости. Би ли ми посочил някакъв източник освен теб самия, който да твърди, че Испания е страна и участва във Втората Световна война. Във войната участват и дивизии с руснаци (доброволно) на страната на хитлеристка Германия, това създава ли ти съмнения Русия на коя страна участва? (между другото Войната можеше да бъде много по-различна, ако Франко все пак участваше на страната на Германия, но това говори единствено колко си далеч от фактите, и колко е безсмислено да се спори с теб.)

Frujin Assen, нещата никога не са прости, Руснаците обвинявали "Франция и Англия, че нарочно оставят Хитлер да се превъоражава, за да воюва с СССР", пък някак забравят, че авиацията и танковете германците ги разработвали и изпробвали във същия този СССР, за да избегнат версайските ограничения.