byzantiner

Е целото съм го пейстнал, де

Хаха....византийското пиянство като сме тръгнали да си говорим за такива работи, нека да постна един материал, на който се натъкнах преди време за един логотет : Интердисциплинарна научна конференция Просветеният смях (2-3 април 2004) Снежана Ракова Новелата за лакомия логотет у Никита Хониат Добре известен пример за връх в смеховия жанр, развил се в края на Средновековието, е „Гаргантюа и Пантагрюел“ на Франсоа Рабле. Веднага си припомняме и великолепния анализ на това произведение, направен от М. Бахтин.1 Една от най-характерните черти на героите, предизвикваща смях, е преувеличеното, извънредното — прекомерното ядене, прекаленият интерес към пируването, извънмерното пиене... Толкова по-любопитно е да открием подобен разказ и подобни герои не къде да е, а у Никита Хониат — официалният историк на Комниновата династия във Византия, изписал стотици страници за делата на императорите от края на XII и началото на XIII в. Рабле преди Рабле, смехът във Византийската империя и столицата й Константинопол — това са все теми, които заслужават интерес. Тук се докосваме до един любопитен феномен. Неща и явления, които сме свикнали да смятаме за присъщи на западноевропейското средновековие, подобно на хералдиката, рицарството и т. н., откриваме и то с цели векове преди да са се появили на Запад, в Източната половина на Европейския континент. Многобройни са примерите на такива „странности“ на историята. Например фактът с музикалния инструмент орган, който е открит на Изток, но след това забравен и изчезнал там, за да бъде пренесен и да продължи съществуването си и то като съставна част от западното богослужение в другата част на Европа. Друг пример — добре известната феминистична книга на Катрин дьо Пизан от XVI в. Но не откриваме ли нещо подобно в творчеството на Ана Комнина, дъщерята на император Алексий Комнин (1081—1118) през XII в.? Да не говорим и за византийската „предхералдика“ от IX в., тогава, когато в Западна Европа няма и помен от хералдична традиция. Да се върнем към творчеството на Никита Хониат (ум. 1208). Изборът на този автор не е случаен. Той има свободен, красноречив и увлекателен стил. Известен е с това, че е очевидец на разграбването на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход през април 1204 г. На неговото перо дължим описанието на събитията и от предшестващите кръстоносни походи, които засягат и балканските провинции на империята. „Историята“ му започва с времето на втория император от рода на Комнините — Йоан Комнин (1118-1143) и новелата, за която тук става дума, е в самото начало на разказа. За Византия това е период на бляскав териториален и културен разцвет, но и на голямо военно напрежение по всички граници на империята. Непрекъснати са конфликтите с Унгария на северозапад, бунтуват се и покорените балкански народи; в Мала Азия продължава съперничеството със селджуците. При Мануил Комнин (1143-1180) се появява и още една опасност за Византия — кръстоносните походи, които западните християни започват за освобождаването на Светите места в Палестина, но които са израз и на нарасналата враждебност спрямо ромеите, генерирала се по време на предшествуващите конфликти между сицилийските нормани и византийския флот и съперничеството на Византия с търговската република Венеция. При цялата сложност и наситеност на събитията, за които разказва Никита Хониат, в неговите записи се е запазил и духът на тогавашния живот в Константинопол. Пред нас е византийската столица с нейните триумфи, развлечения, циркови игри, дворци, процесии. Авторът определено цени смеха, остроумието и комичното в ситуациите. Иначе как бихме могли да си обясним наличието на описания, накъсващи официалния разказ, в които се отделя внимание и на подробности, които будят смях. Такъв е случаят с чичото на императора, който по време на процесия открил на тълпата плешивината под бляскавата си корона.2 Смехът присъствува по различен начин в това историческо произведение. Когато Хониат прави характеристика на императорите или на други свои персонажи, не пропуска да отбележи сред добродетелите им дали обичат и ценят остроумието, шегата и веселбата. Да не пропуснем и това, че повечето от императорите имат свои прякори, някои от които са известни и в историята. Тези прякори са давани или от дворцовите служители и родственици на императора, но също така и то често — от тълпата на Константинопол. Въпросът за образа на константинополската тълпа в това произведение е цяла една голяма тема за изследване. Аналогията с площадните тълпи от западноевропейското средновековие и площадния смях в градовете веднага се набива на очи. Наистина събирателният образ на простолюдието от византийската столица присъства при всяко по-важно събитие като посещението на чужди пратеничества, триумфи след победи на императорите, празненства. Но тълпите могат и да се бунтуват, способни са на ярост и кръвопролития. Обаче по-често осмиват. По израза на самия Хониат „обсипват господаря с неприлични шеги“3. Пеят закачливи песнички в чест на императора, императрицата и други злободневни личности. Място за развлечение на тълпите са площадите на града и хиподрома. За това също има множество страници в историята на Никита Хониат. Една съществена част от веселието, което откриваме на страниците, които сполучливо съперничат на всяко съвременно занимателно и развлекателно четиво, е съсредоточена в двореца на императора. Тук са пировете, веселбите, богатите угощения. Самият император Мануил „обича разкошните пирове и яде месо“4. В двореца кипи непрекъсната битка между гостите и блюдата — по сполучливата аналогия на нашия автор.5 Присъствува и добре известният ни от дворовете на западноевропейските феодали антураж — комедианти, джуджета, музиканти и танцьори.6 Хониат си позволява и да назидава читателите си, да поучава и да разсъждава за общочовешки ценности в духа на добрите приказки. Разказът, на който искам да се спра специално, този за лакомия логотет, всъщност представлява отделен параграф в началото на трета книга на Историята. Основната тема е за завистта. Завист срещу издигналия се в йерархията на двореца и спечелилия благоразположението на император Мануил Теодор Стипиот. Чувството на завист се поражда у логотета на дрома Йоан Дука Каматир. Логотетите са висши държавни чиновници, занимаващи се с различни ресори на управлението — в случая „логотетът на дрома“ отговарял за пътищата и съобщенията. Великият логотет бил първи министър. Йоан Дука е изпълнявал и дипломатически поръчения на императора. Виждаме го на посещение при предводителя на Третия кръстоносен поход Фридрих І Барбароса в Нюрнберг и още веднъж в Белград все пред 1188 г.7 Нашият герой е обхванат от силни чувства, крои козни срещу съперника си и го изобличава с хитрост. Но това е само една част от неговия характер. Друга негова черта е извънредната му страст към пиенето и яденето. Веднага прави впечатление преувеличеното — прекомерните чувства, огромните количества, изобилието, големите възможности за хранене и пиене, надхвърлящи обикновеното. Тук отново трябва да си припомним „Гаргантюа и Пантагрюел“. Логотетът обича да пие. Веселието около него е пълно. Той дори сключва облог със самия император, че ще може да изпие съдържанието на огромна порфирена чаша в предверието на двореца — и успява. Срещу това получава голямо количество дарове и скъпоценности. Логотетът е любител и на танците и веселието. Хониат споменава, че обичал да танцува някакъв танц с доста неприлични движения. Въобще в няколкото страници, които Хониат ни е оставил за поука и назидание, веселието присъствува с цялата си пищност — пирът, угощенията — така както векове по-късно ни ги е оставил Рабле. Нека отново да наблегна, че самият разказвач отделя този разказ в самостоятелно съществуващо цяло и изрично посочва и целта си — за поука и назидание. Но нека да оставим византийския автор да разказва: [...] Всъщност споменатият логотет, заради когото прекъсна за малко сериозният разказ, не блестеше с особени достойнства в науката, нито със задълбочени познания в свещената премъдрост [философията]. Не обичаше и сериозното чувство, но имаше прекрасен дар слово като бездънен кладенец, който му спечели голяма слава. Сред простосмъртните се отличаваше с голяма лакомия и беше цар на пиенето. Умееше да пее в съпровод на лира, да свири на цитра [арфа], да скача кордакс* като се движеше невероятно бързо. Колкото и много вино жадно да погълнеше, толкова по-малко при него се забелязваха следи от опиване. Колкото повече пиеше, толкова повече виното изостряше ума му и го правеше по-словоохотлив. За това го канеха по пирове; беше винаги добре дошъл при императора, бе драг и за управителите на провинции, по-точно за онези от тях, които обичаха празненствата. Когато отиваше при тях като пратеник, успяваше така да напие някои, че те дълго време не можеха да изтрезнеят и да дойдат на себе си. С други пиеше на равна нога — наливаха се като бъчви, в ръцете им чаши бяха амфорите, а бокалите им можеха да съборят Херкулес. И тъй като вече стана дума за този човек, редно е да се разкажат и дела, достойни да бъдат запомнени. Веднъж той се условил с император Мануил, че ще изпие свръхпълна с вино порфирената ваза, която преди стоеше в залата на Никифор Фока срешу Вуколеона**, а сега се намира в мъжкото отделение на палата на императора, чиято история описваме. Императорът, възхитен, възкликнал: „Чудесна идея, логотете.“ Обещал му ако стори това, да му даде голямо количество пъстри, скъпоценни дрехи и много злато. Не го ли стори — да получи от логотета същото. Логотетът бил доволен от условията. Когато вазата била пълна до ръба, а тя побирала два хоя***, той надигнал съда и го пресушил като бик. Само веднъж спрял, за да си поеме дъх. Императорът незабавно му изплатил обещаното. Освен това бил голям почитател на зеления грах и можел да яде ненаситно. Веднъж, когато лагерували на брега на една река, той забелязал на отсрещния бряг насаждения. Съблякъл се, преплувал реката, изял голяма част от боба, но и това не го удовлетворило. Останалият грах свил на вързоп, метнал го през рамо и отново преплувал реката. Седнал на пода на палатката и продължил да рони грах и да яде, сякаш бил постил и не бил виждал храна дълго време. Беше човек с изключителен ръст и атлетично телосложение, не толкова як, колкото силен, достоен за фамилията, от която произхождаше по майчина линия. На смъртния си одър почувствувал угризения за това, че бил наклеветил несправедливо Стипиот. Накарал да го повикат и със сълзи на очи го помолил за прошка. Стипиот, който бил забравил обидата, на драго сърце му простили дори се молил за спасението на душата му. Това исках да разкажа за него и мисля, че за мнозина този разказ ще е от полза, поука и забава. ... (Из „Трета книга за Мануил Комнин“ от Никита Хониат) * весел неприличен танц с подскоци. ** Вуколеон — площад в Константинопол, наречен така по каменната скулптурна група, изобразяваща борбата на бик с лъв. *** мярка за тежест, равна на 90 унции. -------------------------------------------------------------------------------- 1 Бахтин, М. Творчеството на Франсоа Рабле и народната култура на средновековието и Ренесанса, С., 1978. 2 Цитатите са по руския превод: Никиты Хониата история начинающаяся с царствования Йоанна Комнина. Пер. В. И. Долоцкого, 1-2, СПб, 1860-1863, Т. 2, с. 146. 3 Пак там, с. 250. 4 Пак там, Т. 1, с. 185. 5 Пак там, Т. 2, с. 142. 6 Пак там, Т. 2, с. 118. 7 Вж. за тази му дейност Е. Койчева, Първите кръстоносни походи и Балканите, С., 2004, с. 147. http://www.slovar.org/c18/smehat/rakova.htm

Мисля, че имаше такова нещо, понеже самият Константин е роден в Ниш, а в никомедия при император диоклециан е прекарал голяма част от младежките си години.

Еми аз, доколокото знам общо взето Константин като цяло се е спрял на няколоко град- Сердика(нашата настояща столица), Тессалоники(по нашенски Солун) и Византион(Константинопол)....и в крайна сметка се спрял на Константинопол....аз за Божо Димитров той си пада леко националист човека....не знам, де...заинтригуваме това твърдение, че той самият е искал София, а сенатът Константинопол. Ще се поровя да го проверя. Сега даже се рових в нета за Константинопол, покрай това нещо, което каза, ама забравих да си запиша във файлче линковете. Нищо де те материалите не беха кой знае кво....така или иначе мога да ви препоръчам да си намерите книгата The Walls of Constantinopole от Оспреките(мисля, че я има в директорията, дето съм дал линк към нея при темата за книгите. Тя е на Оспрей Милитъри Пъблишинг и в ПДф формат). Ще потърся евентуално, какво пише в изоврите по въпроса...и ще ви кажа.

Искам да те питам тва за сената отде го изрови като информация, щото за да си призная за сефте го чувам. Кажи и след това ще ти кажа какво мисля по въпроса и ще дам линкове. Малко се съмнявам, тъй като по това време вече сенатът има някаква по-скоро второстепенна роля.

Не обичам да правя прогнози, но мисля, че имат реален шанс да се отделят.....по не доколкото съм запознат с въпроса... Ето линк на английски с моного линкове за него от Уикипедията за Молдова: http://en.wikipedia.org/wiki/Moldova

Президентът се казва Игор Смирнов( така не е в падеж), нали?? щото така малко звучи малко като име на жена..... Абе те нелошичък портал са си направили тия Приднестровски руснаци Ето един линк на който пък аз се натъкнах пак на руски: www.zatulin.ru/institute/ sbornik/043/10.shtml

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, УОРЛОРД ПОЖЕЛАВАМ ТИ МНОГО ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ, УСПЕХИ В РАБОТАТА И ЛЮБОВТА....И ВСИЧКО, КАКВОТО ПОЖЕЛАЕШ В ГОЛЕМИ КОЛИЧЕСТВА - БИРА, МЕТЪЛ....ВСИЧКО

Добре де, а тва с ква цел е направено?

Браво Уорлорд, супер темичка си пуснал Тука ще сложа няколко карти :

Ето едно хубаво сайтче с тестове : http://www.ict.hit.bg/test_index.html Мисля, че са от учебника по системата Headway....

О.К не е лошо като идея....в такъв случай предлагам да вземем да изровим първо таблици с владетели и години на управление, като за начало....

Супер, ставаме все по-известни!!!

А сега да видим кой са с образователна насоченост : http://www.answers.com http://www.who2.com/ разбира се http://wikipedia.org/ http://askjeeves.com

http://bgfactor.org/gates.php?&cm=160&PHPS...0ad603555c87b5f Ето тука има списък с линкове и тем подобни.......

http://www.answers.com/Richard%20Lion%20heart

Тва все пак е само част(и от доста малка, но с нея разполагам) от лекциите Мисля, че е доста добре пояснено от текстът това : След като Филип си е позволили да изостави Ричард явно наистина е имало обективни причини да го направи, а Ричард просто е искал да покаже колко е смел и велик...... Поясни с примери, кво точно имаш предвид

Пускам този материал от едни лекции, които имам в електронен формат. Мисля, че е полезен и би породил плодотворна и конструктивна дискусия.... В резултат на Кръстоносните походи диалогът между християнския Запад и Византия става директен, което постепенно, но окончателно разбулва мистичния ореол на Византия. От една далечна страна, за чиито богатство, култура, история, западните хора чуват само от време на време, Византия се превръща в непосредствен диалогичен партньор, в резултат на което западните хора опознават нейните слабости и изпитват дълбоко разочарование. В резултат от този непосредствен диалог западното обществено мнение възражда мита за Graecus Perfidus (веролом-ния грък). Той започва още от Античността. Разказът за Троянския кон е удобен митологически инструмент, с когото римляните се избиват комплексите от гърците. За първи път, целенасочено и ясно този мит е разработен в Енеида. Появата на този мит е от изключително значение за оформянето на католическата и православната общност. Именно в хода на Кръстоносните походи заради този мит схизмата от 1054г. придобива такова значение, каквото има и днес – на окончателна Велика схизма; именно тогава тя започва да се осмисля така, както и днес. За да разберем значението на Кръстоносните походи като непосредствен контакт с Византия, трябва да си дадем сметка за следното: Терминът „кръстоносен поход” е русизъм, вкаран в обръщение от руската византинистика през ХІХв. Той е неточен, защото създава илюзия за поредица от военни екипи, между които има хиатос. Реалните термини в западните езици имат коренно различно значение – Croisade, Crusade, Kreuzig, което по-скоро трябва да са преведи като „Кръстоноство” и ясно показва, че това движение на западни хора към Светите места не спира нито за миг в продължение на два века. В резултат няма човек във всяко поколение на която и да е западноевропейска аристократична фамилия, които да не е достигнал до Византия и да не я е видял лично. Освен това „кръстоносен поход” прекалено много набляга на военната страна, върху това, че преди всичко кръстоносният поход е военна експедиция, която е замаскирана от религията. Истината е друга – Кръстоносните походи са и военна и религиозна практика, като религията е много по-важната. Първи кръстоносен поход 1095-1099г. Започва на 28.11.1095г. край френския град Клермон с речта на папа Урбан ІІ на специално свикан от него събор. На последното заседание, на което пред новопостроената катедрала Nótre Damme de Puis папата призовава за кръстоносен поход, ентусиазмът, с които е посрещната речта му, е изключително голям. Насъбралата се тълпа крещи: „Deos Le vult”. Кръстоносния поход продължава четири години и завършва на 15.07.1099г. с превземането на Йерусалим. След влизането на кръстоносците в града цялото мюсюлманско население е избито. Един от участниците Фуше дьо Шартр казва, че в храма на Соломон кръвта е стигала до колене. За това се пише даже и в китайските хроники. В резултат в Ориента (или Левант) е образуват четири нови политически формации: * т.нар. Йерусалимско кралство, където се установява династията на Буйоните – това са графовете от долен Барбант (днешни Холандия и Белгия, а по това време заема междинна позиция между Френското графство и Свещената римска империя) Първият йерусалимски крал става Годфроа дьо Буйон. Титлата „крал” се употребява условно. Династията на Буйоните ще управлява до Бодуен VІ Прокажения. Същата династия в лицето на Бодуен дьо Буйон (брата на Годфроа) окупира графство Едеса. * графство Едеса * Триполитанско графство, обхващащо териториите на днешен Ливан, където се установява династията на графовете Сен Жил - това са графовете на Тулуза, най-големите сеньори в Южна Франция. В лицето на Раймон дьо Сен Жил тази династия е обвързана с Клюнийското движение (от Хв.), чиято основна цел е въвеждане на принципа на монархия в Западната църква. Тази династия излъчва около 10 папи. Основната разлика между католицизма и православието е, че на Запад династията е много по-важна от държавата. * Антиохийско дукатство (херцогство, маркизство), където се установява династията на Гискарите, враждебна към Византия. В резултат от Първия кръстоносен поход става така, че източната граница на Византия се напълва с западноевропейска проблематика. На където и да се обърне византиеца вижда Запад. Тази проблематика е и конфликтна; формална причина за това е конфликта между Алексий І Комнин и водачите на кръстоносния поход през зимата на 1096/97г. Когато последните са в Константинопол сключват договорка с императора, да върнат на византийците всичко, което е било византийско и отвоювано от селджуките. Само че представата за „византийско” на византийците и на западноевропейците е различно. За византийците византийско е всичко на Изток, вкл. и Египет, а за западноевропейците византийското се изчерпва с Мала Азия. Срещу това византийският император се задължил да подпомогне Първия кръстоносен поход военно. Най-напред кръстоносците останали недоволни от малкия изпратен отряд, начело със сириеца Татикий, чиято хитрост постоянно дразнела кръстонос-ците. Второто недоразумение дошло след превземането на Антиохия, понеже не била върната на Византия, а тя очаквала обратното. Друг конфликт – за да бъде сигурен Алексий І Комнин, че кръстоносците ще се съобразят с волята му поискал от всички по-важни барони да му дадат клетва за васална вярност – hommagium (homminem + agere). Те обаче не можели да дадат такава клетва, поради простата причина, че василевсът не им отстъпвал земя, а и защото били суверени (шеф на феодалите, който не зависи от други феодали, собственикът му получава пълна политическа власт). Всички тези конфликти имали дребнаво значение, но дали старт на реставрирането на мита за Graecus Perfidus, а той се актуализирал под действието на два фактора с обща посока. а. спецификата на кръстоносната идеология; б. низходящото развитие на кръстоносното движение. Първият регресивен факт в развитието на кръстоносното движение идва през 1143г., когато емирът на Мосул Имад ед-Дин Зенги, който е чичо на Саладин, кюрд по етнически произход, превзема Едеса и слага край на едната от четирите християнски държави. В Западна Европа това е посрещнато с голямо негодувание от една страна, а от друга – като възраждане на Кръстоносните походи. Резултатът – организирането и провеждането на Втория кръстоносен поход 1147-1149г. Първото нововъведение, което се прави е, че начело застават двамата най-големи владетели в християнския свят – френският крал Луи VІ и германския крал Конрад ІІ. В организацията и пропагандирането взел участие Бернар дьо Клерво, абат на френския манастир в Клерво и голям интелектуалец. Неговите догматически съчинения за първи път правят опит за систематизиране на кръстоносната идеология: „De laude novae militiae”, в която той обосновава философски основните идеи на тяхната идеология и прави възхвала на войските, монашески ордени и по-специално тамплиерите и йоанитите. Този поход за първи път завършва безславно, има парадокс между блестящото начало и много, много скромния край. Драмата, която довежда до неуспеха на този кръстоносен поход се разиграва в Антиохия, където красивата съпруга на Луи VІ Алиенора Аквитанска се влюбва в антиохийския дук Роже дьо Поатие (6ото бил голем пич ). Любовта между кралицата и Роже дьо Поатие има пречки. За да може да си осигури време измисля той какви ли не предлози да забави кръстоносната армия в Антиохия. Луи VІ обаче ги заварва в леглото и силно повлиян от емоционалната реакция, той отпътува само с френския отряд и не се вслушва в призивите на Конрад ІІ. В гнева си пристъпва самостоятелно към обсадата на Дамаск. Тя не донася никакви военни придобивки, въпреки че по-късно се присъединяват Конрад ІІ, Роже дьо Поатие и йерусалимският крал Бодуен ІІ. Това засилва противоречието в лагера и двете големи армии си тръгват по различни пътища. Когато се прибира във Франция, Луи се развежда с Алиенора и я праща в манастир. В съдбата й се намества обаче Хенри ІІ Плантаджинет. За да я спаси, се жени за нея и й прави четири деца – първото е Ричард Лъвското Сърце, а второто – Джон Безземни. Благодарение на този брак от 1154г. английската корона слага ръка върху Югозападна Франция и графствата по течението на р.Лоара, най-богати във Франция. След като Алиенора Аквитанска изпълнила тези функции Хенри ІІ предварително взел мерки и я затворил в замък. Второто ключово събитие в това низходящо развитие на Кръстоносните походи става ¼в. по-късно. На 02.10.1187г. султанът на Фатимидите Халифат Салах ед-Дин (Саладин) превзема Йерусалим. Събитията, които довеждат до падането на Йерусалим са пресъздадени в „Небесно царство”. Западна Европа е потресена. Пръв и неотменен императив става връщането на Йерусалим. Затова Западът организира най-мащабния от всички кръстоносни походи – Третия (1189-1193г.). Говорейки за него можем да кажем, че цяла Западна Европа се надига срещу Египет. В него участват тримата най-големи западноевропейски монарси – Фридрих І Барбароса; Филип ІІ Август (Огюст), западноевропейски владетел, който поставя нов модел на политическо мислене в Западна Европа и накрая Ричард Лъвското Сърце (Lion Heart). Отново небивал ентусиазъм, който напомня времето на Първия кръстоносен поход, което символизира, че кръстоносната идея е още жива, а желанието за християнски Йерусалим е изключително голямо. Отново обаче след грандиозното начало имаме скромен край и резултат. Фридрих І не достига Светите места, защото се удавя в р.Ликет в Мала Азия. Филип Август и Ричард Лъвското Сърце пътуват по море. Ричард Лъвското Сърце е младеж на 20 години, влюбен в спорта, лова и военните подвизи. Филип Август е 28-годишен, знае латинските закони и чете „Илиада” и „Одисея”. Конфликта им е неизбежен – единият иска да се докаже, а другият – да се покаже. През 1190г. е обсадата на морската крепост Сен-Жак д`Арк, която продължава три години и е концентрирана цялата военна мощ. На шестия месец Филип Август си тръгва, казвайки, че не може да се направи нищо, и оставя Ричард Лъвското Сърце да демонстрира цели три години морално превъзходство над противниците си без резултат.

За мен пък този сериал е почти безумно тъп и не ми харесва.....най-великият американски сериал е "Женени с деца"

Ако разсъждаваме в тази посока за разселване- наистина е спорно, дали ще се решим на тази стъпка....като знам американците, кви са толерантни, сигурно нема и пръстчето да си бутнат за нещо в тази насока.....и ние тогаз по светъл пример....абе....

Това не съм го писал аз, ама трябва, според мен на Спартак да му призанем, че е повел банда роби срещу римляните, което не е чак толкоз малко постижение....е, сага що се отнася до Крас....този изход е бил неизбежен, щото както казваш ти, кво щеше да бъде, ако срещу него бяха Помпей или Ликул....

Хммм не съм убеден в това...самво се замисли, ако я нямаше световната търговия, в която Америка е лидер един вид, то биха ли могли в Дубай и Абу Даби да се извисяват тези небостъргачи, да се прави рай в пустинята и т.н.....ако ония хора си живееха буквално в 16-17 век(щото те според мен те живеят сега това на светогледно равнище), аз лично не мисля.....така че що се отнася до големите пачки- ползата е един вид взаимна..... Проблемът е, че по принцип нефът изобщо в светът е на изчерпване.....не случайно Буш официално с речта си насърчи опитите за изнамиране на алтернативни видове горива..бях чел, че докъм 50-тина години, ако не и по-малко световните запаси ще се изчерпят максимално.....ясно е, че Буш го каза щото по всяка вероятно се готви поредния удар на Щатите- вероятно в Иран....но за първи път поне аз чувам лидер от такъв мащаб да каже, че ще се насърчават опитите за изнамирането на подобно нещо....така че рано или късно на Западът ще му се наложи да преодолее тази зависимост.....и тогаво от кво ше живее примерно Суадистска Арабия не ми е много ясно....неслучайно в ОАЕ се опитват да напрявт Хонг Конг на Персийския залив и региона- стимулира търговията изключително много, дават огромни парични суми за строежи на вмодерни сгради( дори владетелят им пред време решил да срути всичко и да го построи наново, така се появява и съвременния вид на АОЕ- можете да видите снимки в доклада ми за АОЕ ) направата на футуристични съвременни проекти, с които да се привличат туристи, превръщане на пустинята в рай и т.н и т.н., защото хората са се осъзнали, че петролът ще свърши един ден неминуемо.

Хмм на интересни мисли ме навеждате: Абсолютна изолираност и дистанцираност м/у цивилизациите не би могла да съществува напълно...а пък като ги знам американците кви са толерантни и всички европейци покрай тях.....дори и малкото, което теоретично може да се направи в тази посока, не е възможнов нашата епоха въобще.....сега се сещам, какво е казал Ницше по въпроса за толерантността(тук го прилагам, имайки предвид толерантността в нейните крайни и изродени форми) : "Не знам по-големи злини от тези, направени от толерантните"- нещо подобно, не е точен цитат, щото цитирам по памет... не, честно казано, не мисля, че тази идея най-доброто възможно решение на проблема....мисля, че требва да държим на порядките си, колкото и самите араби- например да бъде забранено на жените им да носят кърпи....така както примерно е забранено на мен, когато пребивавам в някой ислямска страна да употребявам алкохол, например(е, верно не във всички е забранено, ама...), като държим на тия неща....който от тях не може да ги понася, сам би се върнал, а на който му харесваще се интегрира и ще живее добре заедно с нас....т.е. за да не се получава сблъсък на ценности и култури, трябва да има една поддържано силно доминираща култура- нашата....в крайна сметка те са решили да дойдат при нас и доколкото познавам араби(предимно) мюсюлмани....не са избягали от много хубаво....така че, както аз мога да се съобразявам с техните обичаи, ако живея например в Дубай , да не пия алкохол, да не заговярям забулена жена, да спазвам дистанции, да не ям свинско и т.н., така и те ще спазват нашите....като не им хареса те сами ще си тръгнат и така конфликтът ще се избегне някак естествено.....

Дизайнът е супер!! готино е станало....а и статиите за ВПН, славяните, заедно с изворите са добро попадение

Мдааа това е доказателство, че "черното злато" е способно да превърне пустинята в райска градина....