byzantiner

Супре, значи сигурно ще си я взема, макар да съм запознат подробно с твърденията му...интересно, дали тази н Фукуяма за края на историята, има ли я?

Пускам тази тема, по повод на една статия, която ми се стори за уместно да се преведе и да я имаме тука във форума. Преведе я Уорлорд, понеже аз не разполагам с необходимото време. Все пак редакцията е моя. "Когато Изтока се сблъска със Запада, неизбежно ли е насилието?" Джеймс Пинкертън "Това тук е Багдад". Така казват необузданите мюсюлмани в Париж, според новините от последната седмица. Тези думи са напомняне за това, че Западът и Исляма са се вплели в глобален сблъсък по много различни спорни точки - сблъсък на цивилизации. Точно така - сблъсък на цивилизации. От европейският джихад в Париж, през анти-американското насилие в Ирак, до интифадата на палестинските терористи, неотдавнашната заплаха на президентът на Иран да "изтрие Израел от политическата карта", върволицата от бомбени атентати в Индия и Индонезия. Те са част от общата нишка и база на враждебността между Юдейско-християнския Запад и Ислямския Изток. Това беше аргументът на професорът от Харвард - Самюъл Хънтингтън в неговата книга от 1996 "Сблъсъкът на цивилизациите и прекрояването на новия световен ред", където той твърди, че различните цивилизации по естествен път са вкарали себе си в конфликт. Когато книгата се появи, много от критиците оплюха културно-историческия песимизъм на автора. В края на краищата, не доказва ли опита на мултикултурния Ню Йорк Сити през 90-те години, че всеки би могъл да се разбира с другия, поне през по-голямата част от времето.През последните 10 години най-значимия 11.09, в същия този Ню Йорк, подкрепи твърденията на Хънтингтън. Действително този специфичен сблъсък на цивилизациите е бил започнат още преди 14 века, когато ислямските армии нахлуват в Близкия Изток, който тогава е предимно християнски. Всъщност през 732 г. мюсюлманските войски стигнали почти до Париж преди да бъдат спряни. Други цивилизационни сблъсъци датират още от началото на историческите времена. Херодот, древногръцкият хронист познат и като "баща на историята", пише че Ксеркс, император на Персия, свикал военен съвет, на който изложил на своите благородници и генерали неговите планове за инвазия през 480 г. пр.н.е. "По този начин ние ще покорим цялото човечество под нашата власт- и онези, които са виновни, и онези, които са невинни за вършенето на неправди спрямо нас". С други думи гръцкият историк рисува в некрасив портрет персийският цар. И много хора критикуват Херодот, че е гръцки пропагандист. Но точно там е проблема - различни култури се бият за всичко, включително и за тяхното собствено виждане за историческата истина. Така, че кога можем да достигнем до вечен мир? Кога културите ще спрат завинаги да се сблъскват? Никога не е имало задоволително дългосрочно решение, но за по-кратък период най-добрия начин за избягване на конфликти ще бъде да се избягват контакти. Това е урокът, който французите не успяха да научат, след като те се изтощиха през последните два века да експортират французи към мюсюлманските страни, толкова колкото и заселваха мюсюлмани във Франция. През 1830 г. Франция започнала да колонизира Алжир. Алжирския народ се съпротивлявал, но французите взели надмощие след 42 години борба. Французите били убедени, че алжирците са им естествено подчинени и преселили много от тях във Франция, за да им вършат черната и трудна работа. В крайна сметка френските колонизатори били изгонени от Алжир чрез война, взела стотици и хиляди животи между 1954 и 1962 г. Днес единственото колониално завещание от френската колониална авантюра са милиони алжирци и други африкански мюсюлмани, които живеят - повечето от тях в нещастие - във Франция. Други страни търпят трудно съжителството с техните мюсюлмански малцинства, като Испания, Франция и Англия, приели много екс-колонизирани мюсюлмани. И както атентатите в Мадрид през 2004 г. така и в Лондон през 2005 г. показват, че интегрирането ще бъде много трудно. И Израел след десетилетия опити да подчини палестинците, трябваше да предприеме далеч по-мъдрата стратегия - давайки пълна свобода на Газа и огради с големи стени Западния бряг. А и между другото на американците предстои изключително трудната задача да омиротворят мюсюлманите в Ирак и Афганистан. Примамливо е да се нарочи виновник за всичките тези конфликти. Най-добрия урок обаче е, че насилието неизбежно изригва, когато цивилизациите, Източната и Западната, се сблъскат. Това може и да се промени някой ден, когато лъва легне кротко до агнето. Дотогава все пак по-доброто решение за двете цивилизации е да пазят дистанция помежду си. http://www.newsday.com/news/columnists/ny-...news-columnists Превод : Warlord Редакция :Byzantiner

1)Да, действително рзбирателство не би могло да има никога....на глупостите за "края на историята", аз лично не вярвам...насилието и войната са нещо, едвма ли не заложено у самия човек.... 2) Не смятам, че ядреното оръжие вече е заплаха за съществуването на човечеството, понеже мисля, че на този етап вече политиците се осъзнаха, че ядреното оръжие е просто една тояга, която можеш да размахаш, за да те видят, че си голямата работа, но не и да тръгнат да бият с тази тояга, защото победител наистина няма да има.

кой знае, ако беше устискало две години, щеше да дойде дядо Иван и да удари братско рамо, сигурно....

Такаа, понеже темата е кръстена на книгата на Самюел Хънтингтон, а ние не споменахме нищичко за него...във м/ународния раздел има инфо http://www.bg-science.info/forum/index.php...st=0entry1568 Но хайде да кажа неколко думи за този човек и неговата теза. Той твърди, че религиозната и културна идентичност на хората ще бъде основен причинител на конфликтите в светът след Студената война. за първи път Хънтингтън излага тази своя статия през 1993г в една статия, а по-късно през 1996г публикува книгата The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order Ще приведа два популярни цитата от Хънтингтън тук : и ...понеже може да има някой, който да не разбира английски, ще ги преведа, макар да не съм много добър преводач : Е, дано да не са трагични тия преводи.....

This is a link to the text of the original essay of Huntington : http://www.alamut.com/subj/economics/misc/clash.html

Това са част от записките по антична култура, по които съм учил нявга в гимназията.....

* Състезания за деца – момчета от цяла Елада се състезават, най-често в бягане и борба. Горната възрастова граница е 18г., което много стриктно се е проверявало. Състезанията са предхождали мъжките и разстоянието било част от разстоянието, което бягат мъжете. Момичета само от Елида и Спарта са се състезавали в бягане, но извън Олимпийските игри, по време на празниците на Хиподамия и Хера (в кореспонденция с Пелопс и Зевс). f) Награди – веднага след състезанието победителят получавал палмова клонка и бяла лента около челото. На петия ден тържествено в храма на Зевс са увенчавани с клонка от дива маслина, отрязана със златен нож от 12 годишно момче, чиито и двама родители са живи в момента -αμφιθαλή. Така победителят става Ολυμπιονίκης. Награждаването се е съпровождало със стара песен, приписвана на Архилох, като вестител извиква силно името на победителя, на баща му и на полиса му, след което победителите принасят благодарствени жертви по олтарите на свещената горичка. Накрая организаторите дават пир в празнично украсения Пританейон. Пируват и всички жители в олимпийското село. Олимпионикът бил посрещан триумфално в родния си град. Дори на места разрушавали част от градската порта или пробивали дупка в крепостната стена (полис, който има такива граждани, няма нужда от крепостни стени за защита). Венецът победителят посвещава на полисното божество. Победителят е ставал почетен гражданин на полиса си и вече според неговите и на полиса възможности му се издига статуя и/или му се посвещава ода.

* πάλη (борба) – води се само от стойка и целта е три пъти да се свали противника на земята. Целите са се мажели със зехтин, за да се отчитат точките от полепналата прах по телата им, а не за да са хлъзгави. Често поради нечетен брой състезатели някой стига до финала без да се е борил с никого. Такъв победител се нарича έφεδρος и неговата победа е много по-ниско ценена. Тя изрично се е показвала в надписа на статуята и в епиникийте. * πυγμή (бокс) – целта е единият да се предаде или да не може повече да се състезава (нокаут). Боксьорите обаче е трябвало да притежават голяма сила, техника, мъжество да понасят раните. Особено се е ценил победител без видими увреждания. Състезателите увиват около дланта си тесен дълъг ремък от нещавена кожа, пропита със зехтин, която стига до 1/3 от лакътната кост, като пръстите остават свободни, за да могат да се свият в юмрук. Тренирали са със сянка и с круша. Често боксьорите са били изобразявани до неузнаваемост и са им правели много лошо изглеждащи статуи, тъй като дисциплината не е от най-ценените. * πανκράτιον - между борба и бокс. Всичко било позволено. Често завършвал със смърт. Целта била единствено да обезвредиш противника. В Античността панкратионът е бил държавно покровителстван заради огромните му сходства с ръкопашният бой във война. Затова и статуите на победителите са много елегантни. * πένταθλον (петобой) – смятали са, че това е спортът, който способства за най-хармонично развитие на тялото. Според Аристотел петобойците са най-красивите хора на Елада, тъй като те в равна степен показват и бързина, и сила. Петобоят включва: * δίσκος – хвърляне на диск. Той е от бронз и теглото му варира от 1кг 350г до 1кг 750г в различните времена. Хвърлял се е от βαλβίς - специална площадка, оградена от три страни, като имало праг, който не е трябвало да се прекрачва (сега правилата са абсолютно същите). * άλμα – скок на дължина от място. Състезателите използвали оловни, железни или каменни гирички за удължаване на скока. Вероятно скачали по пет пъти и сумата определяла победителя. Скачали под звуците на флейта. * ακοντισμός – мятане на копие. От същата площадка, както и δίσκος. Било без засилване, както е и по време на война. Целели са мишена, но са измервали само дължината. Флейтата е традиция. Първите три части на петобоя са задължителни и след тях обикновено има победител, но ако той още не е излъчен следват δρόμος и πάλη.΄ * надбягване с коне и колесници. Колесниците са двуколки без ресори, със 4, а по-късно с два коня. Хиподрумът има дължина два стадия, а колесниците правели по 12 обиколки. Стартът бил сложен: колесниците се нареждали във формата на триъгълник и последните са тръгвали първи. Стартът бил даван с делфин и орел. В момента на старта делфинът започвал да потъва, а орелът – да се издига постепенно. От двете страни е имало повратни стълбове, като най-опасни били източните. Ето защо на източната страна бил олтарът на Τραξίππος - объркващ конете. Преди състезания жокеите са му принасяли жертва. Често колесниците са се обръщали върху тях, а и са следвали по много жертви, обикновено от публиката. Наградата получава собственикът на впряга, а жокеят бива удостоен само с вълнена лента - ταινία - на челото. Така веднъж жена – собственичка на конете – станала олимпийски победител и й била издигната статуя без дори тя да е стъпвала в Олимпия по време на игрите. P.S.Правени са опити за вкарване и на други дисциплини, но безуспешни.

e) Дисциплини – още Омир в XXIII песен от “Илиада” споменава основните спортове, които ще влязат в панелинските игри, а именно: надбягване с колесници, борба, бокс, бягане, двубой, хвърляне на диск, стрелба с лък, хвърляне на копие. От тези дисциплини двубоят ще стане панкратион, а стрелбата с лък ще се замени със скока на дължина. Основните разлики между Панелинските игри и съвременните Олимпиади и други състезания са:  липсва рекорд – състезателите се побеждават помежду си на принципа на елиминацията (има само един победител) без постиженията им да се измерват и регистрират.  липсва категория – състезателите от по-ниска категория е трябвало да компенсират физическата с интелектуална сила. ΄ През първия ден на игрите състезателите са под надзора на хеланодиките. Теглят жребий от сребърна урна – υδρία – посветена на Зевс: един по един се доближават до нея, призовават Зевс и теглят своя жребий, подобен на бобено зърно, обозначен с буква; състезатели, изтеглили еднаква буква са двойка за състезанието. Вероятно за вторият манш не се е теглел жребий, а се е следвала азбучната последователност на буквите. Втория, третия и четвъртия ден са се провеждали състезания в следните 4 дисциплини: * δρόμος (бягане) – най-старата олимпийска дисциплина. Първоначално било състезателен бяг до олтара на Зевс, където жрецът е държал факел. Победителят, като богоизбран, е имал право да запали жертвения огън. Ето защо най-стария стадион στάδιον е стигал до олтара на Зевс вътре в Алтида. По-късно стадиона постепенно се измества извън Алтида. Той е с дължина 192м 27см (мерил го е Херакъл). Стартът е нисък, от специални каменни стартови прагове за отблъскване. Бягали са по четирима (2 двойки), макар че е имало място за 12 (6 двойки). Бяга се от изток на запад, за да се достигне до олтара, който след като стадионът бил изнесен извън Алтида, е пренесен като допълнителен жертвеник на Зевс на самия стадион. Бегачите са бягали приведени, силно изнасяйки ръцете си напред и докосвайки се и отблъсквайки се от земята за ускорение. По-късно се въвежда δίαυλος (двойно бягане). Тръгва се от запад на изток, за да се свърши пак при жертвеника. Обръщането се извършва при определени повратни стълбове. На трето място е въведено дългото бягане - δόλιχος - по 8-10-12 или 24(28) стадия в различните времена. Най-късно се въвежда бойното бягане – с оръжие и доспехи - οπλιτοδρόμος. Първоначално се е бягало в шлем, щит, наколенници, но по-късно наколенниците отпадат. Дължината му е 2 стадия. Участниците са длъжни да спазват дистанция 1м 25см. Забранено било да пречат на съперниците си по какъвто и да било начин (макар че тайно са го правели, псувайки се). Бягането било много ценено, тъй като било полезна тренировка за война. Не случайно персите са получили психологически шок според Херодот, като видели бягащата срещу тях фаланга.

d) Организация на игрите – в годината на Олимпиадата трима σπονδοφόροι обикалят Елада, обявяват предстоящите игри и оповестяват свещеното примирие – εκεχειρία. След тяхното съобщение постепенно към Елада по седемте пътя към Олимпия се отправят първо състезателите и след това зрителите. Организацията и прякото провеждане на игрите се осъществява от колегия от десет ελλανοδίκας – хора, отлично знаещи правилата на игрите. Занимават се с:  надзора над състезателите (засега само кандидати); дали изпълняват условията за участие, достойно ли се държат по време на тренировките и състезанията, спазват ли законите на Елида и Олимпия. Всички простъпки са били санкционирани;  свещенодействията и церемониите по време на игрите; двудневния марш в навечерието на игрите из Елида;  тържествената процесия и жертвоприношението към Зевс Хоркий в Булевтериона на кандидатите в първия ден;  правилното провеждане на жребия същия ден;  състезанията и излъчването на победителите следващия ден;  тържественото награждавана в петия ден;  за това на игрите да присъстват само мъже (изключение прави само жрицата на Δημήτηρ Άμίνη), тъй като това са тайни мъжки празници. В тяхна компетенция е признаването на Олимпиадата за невалидна - Ανολυμπιάς (случвало се е три пъти); тяхното задължение е да впишат Олимпиадата и годината в регистрите.

c) Участие в състезанията – разрешавало се е участието само на елини, свободно родени, неопетнени с кръв, върху които не тежи божие проклятие. Изисквало се е десетмесечна активна подготовка в родния град и интензивна 30-дневна тренировка в самата Олимпия. Спортистите (άθλητής) са се обучавали от местни треньори по обща подготовка παιδετρίβης и по специална подготовка γυμναστής по специални, твърде тежки методи. Спазвали са определена вегетарианска диета и са водели спартански начин на живот. В последните 30 дни преди състезанието собствените им треньори не са били допускани до тях, за да се избегнат злоупотреби с допинг. Всеки опит за подкуп, за общуване на треньор със състезателите, както и всяко нарушаване на правилата от състезателите се наказва с тежко телесно наказание и/или глоба. За най-тежките нарушения се налага дисквалификация и издигане статуя на Зевс с парите от глобата. Тя се поставя на алеята на статуите на Ζάνες (Зевсове). Тренират и се състезават голи, с изключение на колесничарите, които носят дълъг до земята йонийски хитон с колан (като онзи в музея в Делфи).

Олимпийски игри Според елинската традиция първите Олимпийски игри са проведени на 1 юли 776г. Всяка Олимпиада носи името на победителя в бягането, която е най-старата олимпийска дисциплина. a) Произход – първите Олимпийски игри са били проведени по желание на Зевс в чест на победата му над Кронос и титаните. За втори път Херакъл провел Олимпийски игри в чест на победата над Авгий. Ежегодно се провеждат след смъртта на Пелопс, чийто гроб се е намирал в свещената област Алтида. b) База на Олимпийските игри – областта Ολυμπία се намира в югоизточната част на Елида, в подножието на хълма на Кронос – Κρόνιον, там, където река Κλάδαος се влива в река Αλφειός, близо до Пίσα, градът на Еномай. Тук Зевс се е състезавал с Кронос. Олтарът на бащата е на неговия хълм, а олтарът на сина – в подножието му, в свещената му горичка. Тя е почти правоъгълна и се нарича Αλτίς – Алтида. Тук се намират основните съоръжения на Олимпия:  олтар на Зевс, който е конусообразен и ежегодно дострояван със смес от праха на изгорените жертви, вода от река Алфей и пепел от огнището на Хестия като свързващ материал;  храм на Зевс, пред който е площадката за награждаване, зад него – свещеното маслиново дърво с клонка от което се награждавали победителите (фронтоните и метопите на храма могат да се видят в олимпийския музей, а статуята на Зевс е била едно от седемте чудеса на света);  наоколо – статуи на победители;  олтар и храм на Хера. От този олтар днес се пали Олимпийския огън;  олтар и храм на Рея (на хълма);  гробът на Пелопс и Хиподамия (не се знае точно къде е);  πρυτανείον с огнището на Хестия, където са се посрещали и се давал обяд на видни гости и на олимпийските победители;  стоата на Ехо, където са се състезавали глашатаи Извън Алтида са основните спортни съоръжения: стадионът, където са се провеждали всички спортни състезания, без състезанията с колесници; хиподрумът, където са се състезавали с колесниците (Нека всички кратко и ясно порицаем Мецка, задето измами на състезанието!); гимназионът γυμνάσιον където са се тренирали спортове, които изискват дължина – бягане, хвърляне на копие и диск; παλαίστρα – тренирали са се дисциплини, които не изискват дължина – борба, бокс, панкратион, скачане. Извън Алтида са и: Βουλευτέριον – сградата на магистратите в Олимпия; сградата на жреците; хотел; хероон – светилището на Хера; бани; работилницата на Фидий, която е ориентирана точно, както храмът на Зевс, за да може скулпторът да преценява светлината, докато е правел статуята на бога.

Clash of Civilizations The Clash of Civilizations is a controversial theory in international relations popularized by Samuel P. Huntington. The basis of Huntington's thesis is that people's cultural/religious identity will be the primary agent of conflict in the post-Cold War world. Huntington's thesis was originally formulated in an article entitled "The Clash of Civilizations?" published in the academic journal Foreign Affairs in 1993. The term itself was first used by Bernard Lewis in the September 1990 issue of The Atlantic Monthly entitled "The Roots of Muslim Rage." Huntington later expanded his thesis in a 1996 book The Clash of Civilizations Huntington began his thinking by surveying the diverse theories about the nature of global politics in the post-Cold War period. Some theorists and writers argued that liberal democracy and Western values had become the only remaining ideological alternative for nations in the post-Cold War world. Specifically, Francis Fukuyama argued that the world had reached the 'end of history' in a Hegelian sense. Huntington believes that while the age of ideology has ended, the world had only reverted to a normal state of affairs characterized by cultural conflict. In his thesis, he argues that the primary axis of conflict in the 21st century will be along cultural and religious lines. As an extension, he posits that the concept of different civilizations, as the highest ranking of cultural identity, will increasingly become useful in analyzing the potential for conflict. In the 1993 Foreign Affairs article, Huntington writes: "It is my hypothesis that the fundamental source of conflict in this new world will not be primarily ideological or primarily economic. The great divisions among humankind and the dominating source of conflict will be cultural. Nation states will remain the most powerful actors in world affairs, but the principal conflicts of global politics will occur between nations and groups of different civilizations. The clash of civilizations will dominate global politics. The fault lines between civilizations will be the battle lines of the future." Due to an enormous response and the solidification of his views, Huntington later expanded the thesis in his 1996 book The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order. Huntington's Civilizations Using various studies of history, Huntington divides the civilizations in his thesis as such: -The Western Christendom, centered on Europe and North America but also including Australia and New Zealand. Whether Latin America and the former member states of the Soviet Union are included, or are instead their own separate civilizations, will be an important future consideration for those regions, according to Huntington. -The Orthodox world of Orthodox and/or Slavic Eastern Europe and Russia. -Latin America -The Muslim world of the Middle East, North Africa, South Asia, Malaysia, Indonesia -The Hindu civilization, located chiefly in India, Nepal, and culturally adhered to by the global diaspora -The Sinic civilization of China, Vietnam, Singapore, Taiwan, which includes the Chinese diaspora, especially in relation to South East Asia. -Sub-Saharan Africa -The Buddhist areas of Northern India, Nepal, Bhutan, Mongolia, Buryatia, Myanmar, Thailand, Cambodia, Laos and Tibet. -Japan, considered an independent civilization Huntington's Theories for Civilizational Clash Huntington argues that the trends of global conflict are increasingly appearing at these civilizational divisions. Wars such as those following the break up of Yugoslavia, in Chechnya, and between India and Pakistan were cited as evidence of intercivilizational conflict. Huntington also argues that the Western belief that the West's values and political systems are universal is naive and that continued insistence towards democratization and universal norms will only further antagonize other civilizations. Huntington sees the West as reluctant to accept this because it built the international system, wrote its laws, and gave it substance in the form of the United Nations. Huntington identifies the Sinic civilization, with its rapid economic growth and distinct cultural values, to be the most powerful long-term threat to the West. He sees Islamic civilization as a potential ally to China, both having more revisionist goals and sharing common conflicts with other civilizations. Huntington also believes that the demographic and economic growth of other civilizations will result in a much more multipolar civilizational system. The demographic decline of the West, combined with its inability to unify and even a decadent society, risked significant dangers. Huntingon labels the Orthodox, Hindu, and Japanese civilizations as "swing" civilizations, with the potential to move in different directions vis-a-vis the West, perhaps mostly tied to the progress in their relations with the Sinic and Islamic groupings. Huntington argues that an "Islamic-Confucian connection" is emerging in which China will cooperate more closely with Iran, Pakistan, and other states to augment its international position. Modernization, Westernization, and "Torn Countries" Clash of Civilizations critics often target traditional culture and internal reformers who do not wish to Westernize whilst modernizing. They sometimes claim that to modernize is to necessarily become Westernized to a very large extent. Those who consider the Clash of Civilizations thesis accurate often offer in refutation of its argument the example of Japan, claiming that is not a Western state at its core. They argue that it adopted much Western technology (inventing some technology of its own in recent times), parliamentary democracy, and free enterprise but has remained culturally very distinct from the West. China is cited by some as a rising non-Western economy. Perhaps the ultimate example of non-Western modernization is Russia, the core state of the Orthodox civilization. The variant of this argument that uses Russia as an example relies on the acceptance of a unique non-Western civilization headed by an Orthodox state such as Russia or perhaps an Eastern European country. Huntington argues that Russia is primarily a non-Western state although he seems to agree that it shares a considerable amount of cultural ancestry with the modern West. Russia was one of the great powers during World War I. It also happened to be a non-Western power. According to Huntington, the West is distinguished from Orthodox Christian countries by the experience of the Renaissance, Reformation, the Enlightenment, overseas colonialism rather than contiguous expansion and colonialism, and an infusion of Classical culture through Rome rather than the Byzantine Empire. The differences among the modern Slavic states can still be seen today. This issue is also linked to the "universalizing factor" exhibited in some civilizations. Huntington refers to countries that are seeking to affiliate with another civilization as "torn countries." Turkey, whose political leadership has systematically tried to Westernize the country since the 1920s, is his chief example. Turkey's history, culture, and traditions are derived from Islamic civilization, but Turkey's Western-oriented elite imposed western institutions and dress, embraced the Latin alphabet, joined NATO, and is seeking to join the European Union. According to Huntington, a torn country must meet three requirements in order to redefine its civilizational identity. Its political and economic elite must support the move. Second, the public must be willing to accept the redefinition. Third, the elites of the civilization that the torn country is trying to join must accept the country. Criticisms of Huntington's Thesis Huntington's piece in Foreign Affairs created more responses than almost any other essay ever published in that journal. There have been many criticisms of his thesis from wildly different paradigms. Some have argued that his identified civilizations are very fractured with little unity. Vietnam still keeps a massive army, mostly to guard against China. The Muslim world is severely fractured along ethnic lines with Kurds, Arabs, Persians, Turks, Pakistanis, and Indonesians all having very different world views. It has been pointed out that values are more easily transmitted and altered than Huntington proposes. Nations such as India and Japan have become successful democracies, and the West itself was rife with despotism and fundamentalism for most of its history. Supporters, however, have noted that tensions have often emerged between democratic states and that emerging (or future) democracies in civilizations could very well remain hostile to states belonging to civilizations which are viewed as hostile. Furthermore, they point out that the countries of different civilizations place greatly different amount of emphasis on the nature of the internal governments of countries with which they trade and support in international issues (as with India, Russia, and Japan). Some also see Huntington's thesis as creating a self-fulfilling prophecy and reasserting differences between civilizations. However, Huntington's argument may often be caricaturized, creating false assumptions about its content. Many people who claim to speak with authority on Huntington have not actually read his work.

Най-доброто мелнишко е от Кордопуловата къща....ама айде да не говориме за тва, че админите ше ме бия вече....иначе има обекти....все пак това е бил важен център в региона....до началото на ХХ век Мелникон е бил населин почти напълно с гърци, а с попадането му в наши ръце сме ги изгонили Разправят даже, че гръцкия крал бил готов да замени за Мелникон Кавала...но има обекти даже мисля тва последното лято чух, че от класическата гимназията е имало едно или две седмично копане в неква стара средновековна църква....така че има, кво да се копае, по принцип, ама аз не съм фен на подобна идея, както вече казах...просто не обичам разкопки....обичам да обикалям музеи и да гледам строго и експертно експонатите :blink:

Е, шегувам се просто, де, стига...истината е даже, че всъщност аз не пия много

По принцип разкопават, дококолкото ззнам една старасредновековна църква....но аз го предложих, заради виното и механите....ако намериме съкровище, ще има къде да го ополозотвориме...ше пием само Уорлорд и аз

Да, имах предвид точно такива на подвижна платформа....само руснаците, нали?

Ако ше е така, аз предлагам да отидеме в Мелник и само да гледаме от верандата на некоя механа(те там са повече от къщите), да си пиеме и да даваме експертно мнение за работата на работниците ....малко соц метод, ама ми се нрави.

Абе нещо май картинката не ми се отваря.... ____________ Bathory: Я сега?

Немаш ли все пак некъв снимков материал под ръка?

Хайде и аз да си кажа....тука сред некъв отбор метъли.....слушам по принцип ретро- Roxette, Modern Talking, ABBA, Cher, Smokie, Whitesnake, Scorpions.....класическа слушам, когато съм се изнервил нещо за глупости и искам да успокоя топката....народна музика слушам, разбира се, ама предимно македонска, родопската нещо не я търпя....от съвременната т.нар. популярна музика единствено харесвам Кайли Миноуг...слушам по мълко и рап, като съм с един приятел, който е луд фен на 2рас...слушам гръцка музика, за да си тренирам скромните познания по новогръцки език ...иначе бг чалга не понасям....все пак мога да я слушам като съм с човек, който слуша или съм на место, където се слуша, на известно количество алкохол , разбира се.... ама иначе да тръгна така български боклуци да слушам, нема да стане...

Мисля, че туй чудо на техниката го имат само руснаците, доколкото знам....или бъркам?

17)Известен османски султан. (6 букви) Що не порбваш с МАХМУД- 6 букви точно! 7)"Рожденото име на виден европейски просветител" Ами хайде да видим- най-известните са Волтер, Монтескьо, Русо, Дидро...поне що се отнася до Франция....иначе още Шилер, Гьоте, Хайдер...може да потърсиш инфо за тях и да видиш....другото и на мене нещо не ми се връзва зася....

Еми, кво да кажа, Фружине, както самият ти се изразяваш много сполучливо- некои хора не позволяват фактите да им развалят хубавата статия- мисля, че тва е есенцията на въпроса, по който си хуснал темата....