Хърс Златния

Искаш да кажеш, че са ти известни със сигурност всички народи в Европа, които не са били "под българско въздействие"? Освен това тук говорим за една титла. Не е нужно кой знае какво "въздействие", за да бъде възприета една титла от друг съседен народ.

Где они научились говорить по украински? В школе? В деревнях восточной части по украински никто не говорит. Вы не знаете свою собственную страну.

Могилата изяснихме ли я вече "откъде идва"?

Абе, пиши на български, бе брате. Тоя руски език руснаците не го разбират..........

ШИШ-КА 1. шишарка, плод на иглолистно дърво. 2. важный человек, большой начальник, босс Второто значение съвпада. Давайте да дадем и други думи.

Има малоруски и белоруски диалект. Но все пак разликата между официалната норма и тях е по-малка, отколкото между българския скопски говор и българския бургаски говор. Диалектното членение на съвременния руски език наистина е незначително. Има отделни несъществено фонетични различия между московския и петербургския говор.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=673432 "Българката Ирина Кънева обясни, че е изпуснала първия самолет по своя вина. В миналото тя е работила като акушерка и медицинска сестра в Либия десет години. Сега обаче е била на гости при познати - германци." Медицинска сестра на гости при германци (вероятно и те медицински сестри), които и казали, че германскта охрана на Кадафи го напуснала................. Разбира се, всяка информация е ценна и не бива да се подценява. На Кадафи определено не му върви с медицинските сестри......

По всичко личи, че г-жа Кънева е информирана в детайли за ситуацията. Тя каква е по професия? В смисъл, по каква работа е била в Либия?

Явно нямаш идея за какво става дума. Въпросното сведение за сърбо-хърватите не визира началото на 7 век, а втората половина на 8 век.

Подобно нещо никой не е твърдял. Добре е да четеш по-внимателно преди да пишеш. Сега ще го напиша по-бавно, за всеки случай. И източните и централните и дори по-голямата част от западните части на Балканите са заселени от славяни, принадлежащи основно към българската група (носители на славяно-българския език) в периода 5 - 6 век. Един постепенен процес, който няма как да се случи изведнъж и по едно и също време. Сръбските и хърватските славяни се появяват около 150 г. по-късно, заемайки първоначално крайните северозападни и предимно планиски части на полуострова. Ако не се лъжа, за тази сравнително късна сърбо-хърватска поява на Балканите дори има писмено ромейско сведение, но тук има толкова много историци................. Отново не четеш. Никой не говори за никакво "местно" население. Влиянието върху развитието на българския език се оказва не от някакво "местно" население, а от съседите. Именно активните контакти със съседите представляват този потенциален екстралингвистичен фактор, ВЕРОЯТНО повлиял върху развитието на българския език към аналитизъм.

Съчувствам ти, въпреки че на мен не ми се е случвало. Научих се да пия бира доста след като излязох от студенческата възраст. Относно литературата. Археологическите находки остаряват ли и ако "да" как това влияе на обстоятелството, свързано с тяхното намиране?

Ето нещо интересно за археолозите, в случай че такива вземат участие в дискусията. "Прокопий пишет, что со времени воцарения императора Юстина (518–527) и Юстиниана (527–565) не было ни одного года, чтобы гунны (очевидно, болгары), славяне и анты не делали набегов на Иллирию, Фракию, Элладу и Херсонес (Hist. arc. С. 18). Массовое переселение славян на земли южнее Дуная в VI в. подтверждается также археологическими данными. Они были представлены в докладе П. Ваци и Г. Митша-Мирхейм на IV рабочем совещании Международного семинара по славянской археологии в Будапеште в 1963 г. (см.: Довженок В. И. Слов’яни на Дунаi // Археологія. 1965. Вып. 18. С. 210)." Малеваный А. М. Упссс, и Малеваний говори за "масово" преселване на славяни на Балканите през 6 век.

За "масово" не знам. Честно да си призная нямам идея какво влагаш в понятието "масово". По-горе сравних заселването на славяните на Балканите с това на англо-саксите в Британия. Нямам представа колко "масово" англо-саксите са се заселвали в Британия, но процесът е доста продължителен - около 150 години. При това в Британия не е имало мощно държавно образование, подобно на Римската империя на Балканите. И въпреки това процесът продължава толкова дълго. При славяните не е било по-различно. Двата процеса протичат приблизително по едно и също време през 5 - 7 век. Както и при англо-саксите, които първоначално заемат една малка област - Кент (източните части на Англия), така и славяните напредват постепенно. Логично първоначално са усвоени северните части на полуострова - Подунавието, Мизия, Поморавието, Добруджа. След това разселването е продължило на юг - Елада, Пелопонес, Егейските и Йонийски острови, Мала Азия. Също както и англо-саксите в Британия, славяните, които пристигат на Балканите идват по различно време на сравнително неголеми групи. Това е толкова логично и освен това подкрепено от източниците, че всякакви спорове ми се виждат безсмислени. П. С. така и не чухме нищо за митичната 620 г. Какво е станало тогава?

Тук съм склонен да се съглася. Славяните вероятно се заселват трайно още в края на 5 век, но Прокопий, който не е добре информиран, ни съобщава за това чак пред 40-те години на 6 век. Въобще заселването на такава маса хора не е еднократен акт. То продължава стотици години през ликвидирания северен лимес. Бих го сравнил със заселването на англо-саксите в Британия - един продължителен процес, траещ поне 150 - 200 г. между 5 и 7 век.

Прокопий пътува от Италия. Логично Дунава е на юг за него. По онова време още няма самолети.

Интересно, че именно той дава най-точно и подробно описание на външния вид на славяните.

Отново 6 век - средата му. става дума за Адрианопол, който не е в Западна Тасмания. Иордан с огорчением отметил, что славяне, еще недавно такие ничтожные, «ныне по грехам нашим свирепствуют повсюду». Остановить их нашествия не помогла даже грандиозная оборонительная система из 600 крепостей, возведенных по приказу Юстиниана I вдоль Дуная: у империи не нашлось достаточного количества солдат для несения гарнизонной службы. Славяне довольно легко прорывались за пограничную линию. В один из таких походов их отряды достигли Адрианополя, отстоявшего от Константинополя всего в пяти днях пути. Юстиниан вынужден был послать против них армию под началом своих придворных. Славяне стали лагерем на горе, а ромеи – на равнине, неподалеку от них. Несколько дней ни те, ни другие не осмеливались начать сражение. Наконец ромейские воины, выведенные из терпения скудным рационом, заставили своих полководцев решиться на битву. Выбранная славянами позиция помогла им отразить нападение, и ромеи были полностью разгромлены. Византийские полководцы спаслись бегством, едва не попав в плен, а славяне среди прочих трофеев захватили знамя святого Константина.

Още нещо от Прокопий: В 547 году небольшой отряд антов в триста человек участвовал в военных действиях в Италии против войск остроготского короля Тотилы. Их навыки ведения войны в лесистой и гористой местности сослужили хорошую службу ромеям. Заняв узкий проход в одном из труднопроходимых мест холмистой Лукании, анты повторили подвиг спартанцев при Фермопилах. «С присущей им доблестью (при том что и неудобство местности им споспешествовало), – как повествует Прокопий Кесарийский, – анты... опрокинули врагов; и произошло великое их избиение...». Склавены, однако, не присоединились к византийско-антскому соглашению и продолжали опустошительные набеги на земли империи. В 547 году они вторглись в Иллирик, грабя, убивая и забирая в плен жителей. Им удалось даже овладеть многими крепостями, считавшимися ранее неприступными, причем ни одна из них не оказала сопротивления. Вся провинция была парализована ужасом. Архонты Иллирика, имея под началом 15-тысячное войско, тем не менее, остерегались приблизиться к противнику и только следовали за ним в некотором отдалении, безучастно наблюдая за происходящим. На следующий год бедствие повторилось. Хотя славян на этот раз насчитывалось не более трех тысяч, и при этом их отряд разделился надвое, ромейские войска, вступившие с ними в битву, «неожиданно», как говорит Прокопий, потерпели поражение. Начальник византийской кавалерии и телохранитель императора Асвад попал в плен к славянам и нашел там ужасную смерть: его сожгли, предварительно нарезав из спины ремней. Затем славяне растеклись по фракийским и иллирийским областям и взяли осадой множество крепостей, «хотя раньше они не штурмовали стен». При осаде Топира, например, они прибегли к военной хитрости. Выманив притворным отступлением гарнизон из города, славяне окружили его и уничтожили, после чего всей массой ринулись на приступ. Жители пытались обороняться, но были согнаны со стены тучей стрел, а славяне, приставив к стене лестницы, ворвались в город.

Става дума за земи, разположени на Юг от река Дунав. Действието се развива в началото на 6 век. Прокопий Кесарийски споменава Илирик и Тракия. Изрично споменава за превзет от славяните град на Егейското крайбрежие и разгромена ромейска войска. Споменава за множество превзети от славяните крепости. Някакви неясноти има ли? В отделна своя творба, посветена на войната с готите, същият Прокопий отново натъртва, че славяните живеят на юг от Дунава. "И некогда даже имя у славян и антов было одно и то же: в древности оба эти племени называли спорами [рассеянными], думаю потому, что они жили, занимая страну «спораден» . (рассеянно), отдельными поселками. Поэтому-то им и -земли приходится занимать много. Они живут на большей части берега Истра по ту сторону реки. Считаю достаточным сказанное об этом народе." Това казва Прокопий през 40-те години на 6 век (540 г.). Ако имаш още въпроси, казвай.

Нещо не се разбираме. Тълкуване на какво? На това, че в някакъв текст от 10 век не е споменато понятието "Беломорска Тракия"?

Понятията "Гърция" (Елада) през 6 век и "Гърция" през 21 век се различават малко............ Някак си ми е неудобно да ти напомням подобни неща. Понеже спомена за някакви групи от момчета и момичета, останах с впечатление, че си учител по история.................. Но впечатлението ми може и да е било погрешно................

Не само че е основателен. Той е факт. Бих предположил и конкретния механизъм, по който е направено. Вземат се всички жертви - загинали и ранени (дори и леко ранените, които не напускат боя) и цялата тази цифра се цитира като "убити". Така е станало и в случая. Да допълня нещо, тъй като темата е за Отчествената война, все пак. Българските загуби във войната са изкривявани години наред по абсолютно същата схема - броят на ранените се прибавя към този на загиналите и всички заедно се записват в графа "убити". Реалният брой на убитите български войници по време на Отечествената война е около 10 000 души. Така твърдят специализираните български издания по военна история, където са публикувани имената на всеки един загинал. Обаче десетилетия наред по СМИ и в много учебници беше записана цифрата 30 000 убити български войници, което очевидно не отговаря на истината.

Това вече е гротеска, Дендро. Вероятно ромеят е трябвало задължително да визира "Монтанска област и околностите на град Бойчиновци"?! Аз, обаче, все още нищо не виждам за "620 г."? Цитираният от теб извор като че ли не подкрепя твоето твърдение. Сам себе си ли опровергаваш?

Аз ти посочих такива сведения, при това именно за бойни действия и превзети крепости на юг от Дунава и то от първата половина на 6 век. Ти, обаче, упорито ги игнорираш. Е, не мога да ти помогна. Насила хубост не става.

Винаги съм се чудил откъде идват тези цифри, цитирани толкова много, включително и от съветски източници. С цифрите на убитите и ранените има пълен миш-маш и всеки си ги ползва както му кефне. В миналото в СССР дори се е считало за престижно да се завишава броят на убитите - считало се е, че така още повече се откроява приносът на СССР за победата над Германия. А по времето на Плясуня (Хрусчов) косвено е бил обвиняван и главнокомандващия.............. Естествено, че никакви 300 000 руснаци не са загинали в Берлинската операция. Последните и смятани за най-меродавни руски данни споменават 78 291 убити, от които в сраженията, водени в самия град са загинали не повече от 5 000 души. Това е. За сравнение, загубите на германците в цялата операция са около 400 000 убити - редовни войски и опълчене, което извергите комплектоват от 13 - 14 годишни германски момчета.