Хърс Златния

Позволявам си да отбележа липсата на каквито и да е факти в това изложение, свързани със "сакралната" 620 г. По-горе посочих КОНКРЕТЕН източник, който визира точното време по което славяните живеят на юг от Дунава "като в своя земя" - 548 г. Това означва, че преминаването на славяни на юг от Дунава е започнало поне 100 години по-рано - някъде към 450 г. Още нещо, вероятно банално, но виждам, че се налага - войните обикновено се водят между армии, а не между "морета" и "океани". Това че Крум стига до Константинопол, не означава, че в Одрин по това време не живеят ромеи. По същия начин, това че някакъв ромей през втората половина на 6 век се доближил до Дунава, не означава, че по това време славяните вече не живеят в Пелопонес. Схващаш ли?

Две корекции, ако позволиш: 1. В циатата не става дума за България. 2. В ориналния текст думата "юрта" отсъства.

Сигурно смяташ, че съвсем случайно нещата се развиват по едно и също време? И в общи линии по един и същи сценарии? Естествено, че има и обективни причини. Естествено, че на хората им е писнало да гледат едни и същи мутри няколко десетилетия. Но все пак......... Не знам дали Тунис е "най-образована държава". Приятели германци още преди 10 години бяха нападнати и бити в туниска провинция. Обяснението - Вие сте християни и чужденци. Много са просветени. Няма що. Разбира се има и съвсем прилични тунизиици. Но.....

Първото твърдение бих дискутирал със специалисти филолози. Опасявам се, че не всеки е компетентен да обсъжда този въпрос. Като литература препоръчвам проф. Светомир Иванчев: "Българският език класически и екзотичен". Второто твърдение въобще не се нуждае от доказателство. Достатъчно е човек да има най-бегла представа от историята на Сърбия. Покъртително е, но в този случай работа ще свърши дори и историческа литература, писана от сърби.

Бегай го кажи на Мубарак. Преди да се тръшне болен, той заяви точно обратното. Но може би ти си по-информиран от него?

Чувал съм, че средната заплата на надзирател (надзирател на българските бачкатори там) е около 4 000 щатски долара. Верно ли е това? Четох го вчера в един форум. Ако е така...................

Недей да се чудиш много. Опасно е за мозъка. Шегувам се. Сръбският не се е развил по същия начин, поради няколко добре известни и много елементарни причини: 1. Носителите на сръбския език пристигат на Балканите по-късно от носителите на славяно-българския език. 2. Пристигналите на Балканите носители на сръбския език изначално заемат една малка и сравнително ИЗОЛИРАНА област в северозападната планинска част на полуострова. Т. е. те нямат онези исторически контакти, които имат българските славяни. Тази изолация, на практика, продължава през цялото Средновековие.

Това ли щеше да обясниш или имаше предвид нещо друго?

Аз ли не разбирам български или пък горкият Прокопий не е преценил какво да каже и е изтърсил нещо "неправилно"? От една страна имаме "безсилие на ромеите", от друга страна имаме контролиране на територии в продължение на 100 г. от някакви "безсилни", в чиито земи като в собствени се настаняват някакави хора, когато им се прище?! Същият Прокопий пише, че през този период 547 г. - 548 г. славяните завладяват много крепости на юг от Дунава, и, което е най-интересното - без никаква сериозна съпротива от ромейска страна! Това не е "свръхинтерпретация", а липса на смислена интерпретация, да не кажа откровено игнориране на източник. Може би тук трябва да започнем да коригираме и историческите извори?!

С нетърпение очаквам да обясниш.

Имаше един, Прокопий Кесарийски му викаха, май. Та той разправя, че през 548 г. славяните вече живеели на юг от Дунава, "като в своя собствена страна".

Това за 620 г. го пишеш за втори път. Реагирах още първия път, но поста ми така и не се появи във форума, без каквито и да е обяснения. Реакцията ми се изразяваше във въпрос: Какъв "анализ" на какви "извори"? Факт е, че имаме ЯСНО ромейско сведение за ТРАЙНО заселване на славяни на юг от Дунава не по-късно от средата на 6 век (около 550 г.). Сведение, което се цитира в почти всеки учебник по история. Не си ли чувал за него?

Имаш предвид филма "Покръстването", разбирам. Но все пак е логично да предположим, че като се хванеш да убиваш един род, няма да оставиш неговите слуги и пазванти................. Така че Стефчо си е много прав. Но сигурно и ти ме разбираш. Идеята за това, че е избиван рода на падналия от власт е екзотична, но едва ли има нещо общо с действителността. Тя по-скоро илюстрира състоянието на българската историческа наука, характеризиращо се с драстична, пълна липса на каквато и да е идея за процесите в българското общество през периода 7 - 9 век. Естествено, за това има обективни предпоставки - липсват недвусмислени извори по въпроса. Ние все чакаме някакви "недвусмислени" извори. Вече сме забравили да мислим........... Според мен не е имало "изтребване на родове". Ако позволите да се аргументирам: Изтребването на един род е изключително решителен акт. В случай, че това наистина е имало място, то тогава щяхме да бъдем свидетели на съвсем други процеси. Ето косвения признак!!! След избиването на един род, при следващия потенциален преврат, новият кан ще действа много по-решително, знаейки какво го очаква него и родът му. Той ще започне да избива другите докато е на власт, преди те да започнат да искат да го свалят от власт. И ще оказва много по-отчаяна и твърда съпротива при опит за преврат. Т. е. щяхме бъдем свидетели не на продължителен период на бърза смяна на владетели. А на много кратка, едноактна и бързо затихнала междуособица. Вместо това виждаме обратното - смутното време продължава много дълго и дори застрашава страната във външнополитически план. Едно избиване на родове би имало точно противоположния ефект - бърза и много силна централизация с размазване на всеки ромейски опит за провокации. Може би щеше да бъде дори добре за страната и днес България щеше да се простира от Бурса до Будапеща, поне. Лошото е, че нашите предци са проявили мекушавост и не са избивали никакви родове и слуги, а вероятно е трябвало. Били са твърде либерални. Дотолкова либерални, че в края на 8 век в страната се появява нова, "външна" езическа българска династия. Тя, ОБАЧЕ, вече не е толкова либерална и логично, се задържа много повече на власт.

Ето някои интересни факти във връзка с темата (настроението и подготвеността на армията и населението), които намерих в интернет. Стилът на повествованието е в духа на времето. "Перед вступлением в Болгарию в составе фронта остались три общевойсковые армии (46, 57 и 37-я), 4-й гвардейский и 7-й механизированные корпуса, 17-я воздушная армия и вся участвовавшая в Ясско-Кишиневской операции артиллерия резерва Верховного Главнокомандования. В распоряжении Неделина в общей сложности насчитывалось около 6000 орудий и минометов, 590 зенитных орудий, 270 «катюш»{20}. Митрофан Иванович отчетливо понимал, что каждый период войны характеризуется определенными особенностями, тесно связанными не только с чисто военной обстановкой, но и с политическими целями и задачами, которые обязан знать и учитывать военачальник. И на самом деле, если прежде командующий артиллерией фронта требовал от своих подчиненных ведения эффективного массированного огня по противнику, то в новых условиях, при освобождении Болгарии, надлежало поступать иначе: при полной боевой готовности артиллерийских подразделений удерживать их от активных действий, брать под свою защиту трудящихся, всемерно беречь народное достояние — не допускать уничтожения материальных ценностей, памятников культуры, порчи посевов, садов и виноградников, сохранять дороги, мосты и другие сооружения. Все это было учтено при составлении общефронтового плана, утвержденного Ф. И. Толбухиным. Утром 8 сентября 1944 года советские войска вступили на территорию Болгарии. Как и предполагалось, болгарские воинские части огня не открыли. Много было эпизодов, подобных тому, который произошел при приближении передового отряда 188-й стрелковой дивизии к погранзаставе: ее начальник быстро построил своих солдат и отсалютовал шашкой, четким шагом подошел к советскому офицеру и отдал рапорт: «Господин полковник! Болгарская пограничная застава торжественно встречает братьев-освободителей. Мы готовы выполнить ваш приказ!» Вслед за этим строй мгновенно рассыпался, и красноармейцы оказались в тесных объятиях болгарских пограничников. ================================================= 8 сентября советские войска освободили многие города и села Болгарии. А вечером, находясь на передовом командном пункте 3-го Украинского фронта, Георгий Константинович Жуков уже докладывал по телефону ВЧ И. В. Сталину о происшедших за день военно-политических событиях. И. В. Сталин распорядился не разоружать болгарские войска. (И.В. Сталин распорядился: «Всё оружие болгарских войск оставьте при них, пусть они занимаются своими обычными делами и ждут приказа своего правительства».) «Этим простым актом со стороны Верховного Главнокомандования, — справедливо отмечает Г. К. Жуков, — было выражено полное доверие болгарскому народу и болгарской армии, которые по-братски встретили Красную Армию, видя в ней свою освободительницу от немецких оккупантов и царского профашистского режима»{21}. Через некоторое время фашисты начали стягивать к болгаро-югославской границе крупные силы, а вблизи болгаро-турецкой границы были сконцентрированы турецкие войска. Под различными предлогами они в любой момент могли вторгнуться в Болгарию. В этих условиях болгарское правительство обратилось в Ставку Верховного Главнокомандования и попросило И. В. Сталина о том, чтобы Красная Армия помогла обеспечить безопасность болгарских границ. Эта просьба была незамедлительно удовлетворена. На прикрытие южной границы со стороны Турции выдвигались соединения 37-й армии, а в центр ее оперативного построения, в район города Ямбол, переходил из Бургаса и Айтоса 4-й гвардейский механизированный корпус с 10-й истребительно-противотанковой бригадой РВГК. Командованию этой бригады задачу ставил лично Неделин, так как ей предстояло совершить 460-километровый марш-бросок и к исходу 16 сентября 1944 года выйти в район полевого аэродрома, находящегося южнее Ямбола. На северо-западе Болгарии против немецко-фашистских войск предстояло развернуть 57-ю армию. Из-за того, что в стране оборонной промышленности практически не существовало, болгарскую Народную армию пришлось оснащать советской техникой и имевшимся на складах фронта трофейным вооружением. Благодаря проделанной Неделиным и его штабом титанической работе 446-тысячная болгарская армия в короткие сроки стала грозной боевой силой. В ее составе было сформировано 20 артиллерийских полков и две отдельные артиллерийские группы. В войсках имелось более 1500 полевых орудий, 1980 минометов, 1230 противотанковых и 640 зенитных орудий{22}. "

Намерени са следи от юрти? Сега, ако някой ми каже, че са намерени следи и от ескимоски иглута, окончателно ще се шокирам.

Никой. И в това е проблемът. Никифор Геник е бил добър император и пълководец. Доста по-добър от други преди него. Ако беше победил, за него щяхме да четем славословия, а не позорни неща. Историята се пише от победителите.

Вероятно са ги изтребили до крак. Въпросът е дали са ги требили заедно с жените, децата и слугите или все пак са оставяли на мира поне слугите? Мен това ме интересува в случая.

Човешкото общество е една много сложна система и процесите в него, логично, също са сложни. Прав си, че цялата "тази интелигенция" е искала нещо. Не бих казал, че са искали "смяна на абсолютизма". Първо много от представителите на "тази интелигенция" не са могли изобщо да дефинират понятието "абсолютизъм". И второ в самата Русия от края на 19 век и началото на 20 век нямаме абсолютизъм. Това понятие повече подхожда за държавната система на Франция от времето на краля-слънце Луи Четиринадесети. Може би за любознателните читатели трябва да отбележим, че избираеми органи на местно самоуправление, т. нар. Земски съвети, действат в Русия от началото на 70-те години на 19 век. А през 1906 г. се появява и пълноценен парламент с горна и долна камара и дори с гарантирано работническо представителство в долната камара - Думата. За какъв абсолютизъм говорим изобщо? Ако не беше злощастното убийство на царя - освободител през 1881 г. парламентът щеше да се появи още тогава, през тази 1881 г. Указът е бил подписан, проектът за конституция готов, но след убийството на Александър Втори от такива хубави "леви", какъвто си щял да бъдеш и ти, новият цар ги скъсва и хвърля в боклука. Така парламентът се появява 25 години по-късно - през 1906 г. Но да се върнем на "тази интелигенция". Тя безспорно е искала някаква промяна, искала е да се случи нещо, проблемът е, че в хода на всекидневното словоблудство, не е знаела точно какво иска. Много ми напомня на малоумния призив, познат и на нашите съвременници: "Да разрушим системата!" Само че тук този левичарски анархистки призив ни беше преподнасян като десен?! Ами разрушават я, системата. Какво става после? Нищо добро, разбира се. Просто погребват собствената си държава. След много кръв и мъки се появява нещо ново, но това е друга история. Точно за това ми беше думата! Благодаря ти много, Митак. Тук всякакви по-нататъшни коментари са просто излишни. Десното в България си е десно! Само да не ни признаеш, че си "десен марксист"? Иначе съм съгласен с теб, че "класиците" трябва да се четат и познават.

Все пак е добре да чуем някакви имена на "повечето анализатори и историци". Да ги видим кои са? Не ми се повтаря, но вече го споменах: тоталитаризмът не е форма, а начин на управление. Тоталитаризмът може да има дори и форма на парламентарна демокрация. В страната цари хаос и произвол. Нормално е. Хаосът и произволът не създават по-добри условия за законна опозиционна дейност. Освен ако не си анархист. Тогава те са били в стихията си. Такъв избор (тоталитаризъм или буржуазна демокрация) изобщо не е стоял.

Ами, май няма.

1. Сравнявам режима в Русия с режимите във Франция, САЩ, Великобритания, Германия. Това имам предвид под "либерален". 2. Именно след Февруарската революция репресиите по отношение на опозицията рязко се засилват. А ти твърдиш, че тогава си щял да бъдеш вече десен?! 3. През втората половина на 19 век Русия вече много трудно може да бъде наречена "абсолютна монархия". Да не говорим, че формата на управление няма пряка връзка с начина на управление. Испания по време на зверската диктатура на Франко формално е парламентарна република. Хитлеристка Германия - също. Китай - също.

Добре. Не харесваш Достоевски. Твоя работа. Но декларацията ти, че ако си бил живял тогава си щял да бъдеш "ляв" по отношение на "романовия строй", е любопитна. Само за сведение. По времето на Херцен и Достоевски (втората половина на 19 век) т. нар. от теб "романов строй" представлява един от най-либералните политически режими в света. В страната има опозицонна преса. Смъртното наказание е отменено. Присъдите дори за откровенна терористична дейност са смешни - 3-4 години живот на чист въздух в Сибир. Съществува развито местно самоуправление. Появяват се първите легални политически партии. Почти всички съвременници отбелязват, че въпреки наличието на политическа полиция (такава има по онова време във всяка европейска страна), режимът е доста либерален. Да не кажа безобразно либерален. И в тези условия Митака твърди, че щял да бъде също ляв?! Тогава се питам какъв ли трябва да е той днес по същата скала на "демократичните ценности"? Може би член на италианските "Червени бригади" или на германската Фракция "Червена армия"?!

Винаги съм се чудил как така "десните" по убеждение у нас, така силно почитат левите, "прогресивни" по убеждение руски литератори? И Херцен и Чернишевски са социалисти и "революционери-западници". Но, о чудо!, именно тяхното творчество ни препоръчва "десният" Митак като източник на обективно знание за обществените процеси в Русия. В същото време наистина десният Достоевски някак си не влече нашите "десни". Странна работа. Не случайно отбелязвам горното обстоятелство. Просто у нас, а и не само, цари тотално и преднамерено объркване на политическите понятия "ляво" и "дясно". След като не сме в състояние да дефинираме такова основно понятие, няма как да определим характера на такива събития като Великата Френска революция, Октомврийската революция (или "преврат", както Ви харесва), Унгарската съветска република, вълненията в Бавария и Прусия след Първата световна война и т. н. Понеже споменахме Достоевски. Неговите герои, бъдещите "Бесове", които ще унищожат Русия по време на предстоящата революция (Достоевски го казва в прав текст), не са нито пролетарии, нито работници, нито селяни.................... Това са "прогресивни интелигенти", много често синове на помешчици, инфантилни и дебилни студенти и студентки, най-обикновени подлеци, хитри докторчета. Но никакви пролетарии.............

Четете история г-н Павлов. Първо четем, после пишем. Така ще бъде по-интересно и за Вас самият.

Тук верно имаме някакъв тюрлю-гювеч от понятия и сбъркани представи. Повечето хронисти ясно отличават народа "рус" от варягите. Най-малкото това е доста дискусионен въпрос. Поне толкова дискусионен колкото въпросът за произхода на прабългарите.