Хърс Златния

Отново стари номера. Когато нещо не знаем, го обясняваме с друго нещо, което............... също не знаем. Абсурдно е да се твърди, че някой, който и да е, дори и Кирил Мирчев, знае как точно се е произнасял "Ъ" и "Ь" след сонорни съгласни в старобългарския език. Дали това е бил "пълноценен" гласен звук или "по-скоро знак за твърди и меко Л и Р"?! Защо не знаем? Ами по онова време, все още не е имало звукозаписна техника. Това обаче не дава право на никого да треска глупости на поразия.

Икономиката за това е интересна, защото 2 + 2 никога, или много рядко, е равно на четири. Там също много трудно се откриват линейни зависимости. Напр., ако увеличите някой данък с 5%, не значи, че ще получите 5% повече пари от него в бюджета. Може да получите 10% …….по-малко. Относно инфлацията. Печатането на „много пари” не винаги води до висока инфлация. Появата на висока инфлация, освен с „печатането” е обвързана и с безброй други фактори, които трябва да бъдат взети под внимание. 1. На първо място, много трудно е да се определи колко пари са „много” и колко са „малко” за нормалното обръщение в една икономика. 2. Отчита се конкретното моментно състояние на икономическата конюктура. 3. Следва да се отчита психологическата нагласа на хората. Не можеш да плашиш хората всеки ден, че утре е краят на света, и да искаш икономиката да се развива добре. Това е абсурдно. 4. Важни са и факторите от външнополитически характер. Една държава, която във военно-политически смисъл е важна за голям брой други държави, може да си позволи много повече, отколкото би могла при други обстоятелства (ако не беше толкова важна). В много случаи инфлация се появява и при изтегляне на пари от обръщение. Парадоксално, но факт! Тогава сме свидетели на т. нар. СТАГФЛАЦИЯ, при което имаме едновременно стагнация на икономиката, придружена с инфлация. Това е най-лошата комбинация. Тя унищожава………….

Подобно явление не е било наблюдавано до този момент в човешката история. Очевидно тук имаме чисто теоретични "разсъждения", без връзка с действителността. Икономиката е свързана много тясно с психологията, нагласата и очакванията на хората. Великата депресия през 30-те години е проява на изкуствено стимулирана паника. За това идеално подхожда фондовата борса. Оттам се завърта спиралата на предварително режисираната криза. Нещо подобно наблюдавахме през втората половина на 2008 г. Тук своята роля изиграха и СМИ с техните подобрени възможности, в сравнение с 30-те години на 20 век. Опасявам се, че това твърдение е чиста глупост. Ако стойността на парите се покачва, тогава, след необходимите ежемесечни разходи, ще Ви остават повече пари и изплащането на кредитите ще е много по-лесно и бързо. Нещо повече - дефлацията предполага много нисък лихвен процент, което допълнително улеснява изплащането на кредитите. П. П. Форумът е трагичен. Не работи нито Болд, нито подчертаване. Нищичко. Ако поддържането на предишния форум беше въпрос на финансиране, да бяхте казали?! Това сега е трагедия.

Заглавието на темата е некоректно. Византия не ни е виновна за нищо и едва ли някой смята така. Заглавието внушава представа за българите като мрънкачи, на които все някой им е виновен, и го прави много грубо и отвратително. Какво ни е виновна Византия, че цар Петър е бил некадърен, а синовете му са играели по византийската свирка? Какво ни е виновна Византия, че българската аристокрация, воглаве с царицата и патриарха предава българския народ? Ами нищо. Здравите сили е трябвало е първо да се справят с предателите, иначе са били обречени. То така и става...........

Остава предположението, че са говорили на езика суахили. За тава също няма никакви доказателсва............

Пробвам новия форум,който е доста по-зле от стария, но..... Големите градове в руския Далечен Изток и основната пътна (шосейна и железопътна)мрежа са разположени непосредствено до китайската граница, просто защото именно този най-южен район е най-благоприятен за живеене. Като казвам непосредствено, това означава в една зона до 60 - 100 км. Това е нищо за мащабите на региона.

Това, което пише Ник за наличието на окончания -ОМ пр образуването на числителни бройни в пущу е вярно. Но освен окончанията, не откривам нищо друго в този език, което да напомня за прабългарските числителни. Разликата в корените на числителните при прабългарски и пущу е драстична. Както и между келтски и прабългарски, впрочем. Числителни в пущу: Ноль – сефр. Один - як. Два – ду. Три - се. Четыре - чаhар (произносится "чА-ар"). Пять - пандж. Шесть - шаш. Семь - hафт. (начално Х не се произнася) Восемь - hашт. Девять - ноh. Десять - даh. Одиннадцать – яздАh. Двенадцать – дуаздАh. Тринадцать – cЕздаh. Четырнадцать – чАрздаh. Пятнадцать – пандздАh. Шестнадцать - шАздаh. Семнадцать - hафтдаh. Восемнадцать - hаштдаh. Девятнадцать - ноздаh. Двадцать - бист. Двадцать один - бист о як. Тридцать - си. Сорок - чЕhель (произносится как "чЕ-эль"). Пятьдесят - пинджА (или нИмсад - "полста"). Шестьдесят - шаст. Семьдесят - hафтАд. Восемьдесят - hаштАд. Девяносто - навАд. Сто - сад. Числителни бройни: Первый – аввАль. Второй – довОм. Третий – сейОм. Определени аналогии виждам единствено, и то условно, при: тутом - довом (втори) вечем - панджом (пети)

Друг интересен момент (някой може да ме обвини пак в келтомания!), но окончанията на числителните бройни в гаелски /шотландски/ в изходната си форма имат окончание -АМ/Х/ (amh).

Тъй като споменах за индоевропейско, а не за иранско окончание, най-елементарния пример, който ми хрумва за числителни бройни (в падеж) е в руския славянски индоевропейски език: в первом, в пятом, в третьем, в шестом и т. н. Това, разбира се, са окончания за прилагателни. Но все пак......

Виждам, че има интерес към темата. Основен източник е Именника на българските владетели. твирем вечем алем шехтем алтом алтем тутом Окончанията на думите са еднотипни, което е нормално за числителните бройни в който и да е език. За мен е очевидно, че те са от индоевропейски произход (без да се ангажирам с твърдението дали ирански или друг).

Изписването на Звиница е "Звинитсис". Не мога да го предам с гръцки букви. Бешевлиев го представя като "Звинич", което е приемливо, но после го превръща в "Свинч", т. е. турското Севда и "Радост", което е гротеска. Според мен, името е славянско. Не става дума за келтомания, а за елементарно чувство за срам. Снимката на Тироглифос беше полезна, но не разбрах какво точно "разби на пух и прах". Идията на Бешевлиев за налагане на изкуствени правила при четенето на прабългарските надписи с гръцки букви? Това определено го разби!

Ето още нещо от Бешевлиев за прабългарските имена, което поразява с "научния" си подход: В случая объркването на Винех със Сабин е най-малкият проблем. Пред очите ни се разкрива "методът" на г-н Бешевлиев, който по абсолютно нищо не се отличава от този на "счетоводителя - непрофесионалист" Петър Добрев. "Натамъняване" и "курдисване" са тактиките на този "учен". 1.Сабин се извежда от "Севда" и турския глагол sevmek - обичам. Демек името се превежда като "Обичливия"?! 2.Звиница - сина на Омуртаг е превърнат в Севинч - и той "Обичлив" или "Радостин". 3. Не само се появява несъществуващата дума "сюбиг", но Бешевлиев си позволява дори да ни разясни фонетичните изменения в тази "дума", илюстрирайки ги с редукцията на неударената гласна в ......... съвременния български славянски език. 4. За завършекът - ех в хипотетичното име "Сивинех", който Бешевлиев определя като "някакъв тюркски суфикст", дори не искам да споменавам. Това е гротеска!

Толкова по-зле. Представям си какво би се получило, ако помолим един български селянин от Горно Камарци, да предаде английската реч, която чува, с кирилски букви. Ако ставаше дума за прабългари (носители на езика), които са овладяли местен гръцки говор и след това предават с гръцки букви прабългарски думи, иди - доди. Обаче да се говори за вярно предаване на прабългарски звукове от местни, неуки гръцкоговорящи (както твърди Бешевлиев?!), е просто смешно и твърде несериозно. В цялата история има нещо гнило.......... Тогава звуковата стойност на прабългарските думи е още повече компрометирана.

Признавам, че изобщо не видях тези "коси черти". Мислех, че има нещо написано след Т, което не се вижда добре. Картината е неясна. Не говоря за първобългарските надписи, а за лигатурите изобщо.

Вие как разбирате този цитат на г-н Бешевлиев: "Обаче както самият гръцки език, който не е тогавашният литературен език във Византия, а местно гръцко наречие, така и самите надписи не са подражание на гръцки, съответно византийски образци. По своето разнообразие и оригиналност те нямат съответствия и в тогавашния западен свят, в който официалният език също не е бил съответният народен, а латинският." За какъв гръцки говорим? Очевидно вече сме наясно и с местните гръцки наречия в България през 8 - 9 век?! Наистина удивителни неща!

Колко "подобен"? Самият Бешевлиев намеква, че надписите не са били писани от хора, владеещи добре старогръцки (т. е. не е ясно доколко са могли да преценят звуковата стойност на отделните букви в старогръцки, използвайки ги за изписване на прабългарски думи).

Ако "смацването" на Y, поради неразчетенето място върху камъка, наричаме "лигатура", нямам нищо против. Именно такова беше и моето обяснение за неясния малък графичен знак след "Т". Лигатури с модифицирана звукова стойност се употребяват редовно в текстовете. На тази основа, в някои случаи, дори възникват нови букви.

Ще оставя г-н Бешевлиев лично да Ви даде отговор на този въпрос: "За опити да се пише с гръцки и латински букви съобщава и Черноризец Храбър, който казва, че след приемането на християнската вяра славяните били принудени да пишат на езика си с гръцки и латински букви и възразява: „Но как може да се пише добре с гръцки букви „бог” или „живот” и пр.” Изказаната от Черноризец Храбър трудност за предаване на присъщи на старобългарски език звукове точно с гръцки важи и за тюркския език на българите, както се вижда от следните думи. В инвентарния надпис на прабългарски език думата estrОgin е написана няколко реда по-долу и estrYgin." http://www.promacedonia.org/vb/vb_4.html По тази логика можем да твърдим, че Y е имала звулова стойност на [О] в надписа за Зент. Ако прабългарите имаха звук идентичн с гръцкия [ь], нямаше да има това колебание.

Защо обърнах внимание на твърдението за наличието на лигатура, което не споделям? Лигатурата или свързаното изписване на два графични знака обикновено не се прави за красота, а с цел да изрази МОДИФИЦИРАНА звукова стойност на двете букви. Ако приемем за вярно наличието на лигатура между Т и Y, това внася допълнителен елемент на неизвестност относно призношението на звуковете, обозначени с двете букви. И прави още по-проблематична хипотезата за звук със стойност [ü] в надписа.

Очевидно става дума за много специфичен звук в старогръцки, който не следва да се търси буквално и в други езици.

Според мен, такова трърдение или предположение звучи малко несериозно. Первоначально буква υ обозначала звук (русское «у»), а также использовалась как компонент диграфов αυ, ευ, ου, обозначавших соответствующие дифтонги. В результате фонетических изменений в греческом языке уже в классическое время она стала обозначать звук [y] (как буква u во французском языке или ü в немецком); в то же время диграф ου, ранее обозначавший дифтонг [ou], стал читаться как просто . В современном же греческом языке υ обозначает звук (русское «и»), а в позиции между гласными — звук [v] (русское «в»). В русском языке нет точного соответствия древнегреческому звуку [y], поэтому его обычно передают буквами «ю» либо «и». Истинное же произношение лежит между ними (чтобы его воспроизвести, рекомендуют сложить губы для произношения у, а языком произносить и). http://ru.wikipedia.org/wiki/%CE%A5

Твърдите, че в прабългарския езук е имало звук със стойност [ü].

В такъв случай единственото, което ни остава, е допускането, че тук има живи съвременници на прабългарите. Доколкото зная, нито в гръцки, нито в латински, има отделен графичен знак специално за "Ю". Бъркам ли?

За преписвачите на Именника не говорим. Става дума за конкретния текст от плочката за Зент. Не разбирам реакцията ти, още повече, че в коментара си защитих твоята версия.

1. Ако съдим по картинката, последните две букви Τ и Υ не са в лигатура. Следователно Υ не би следвало да има стойност на ю. 2. Последната буква Υ наистина не е изписана като останалите - тя има по-малки размери както на височина, така и на ширина. Най-вероятната причина за това е, че авторът на надписа е бил неопитен и не е разчел наличното място за всички букви. В резултат, последната буква се е получила такава, каквато я виждаме.