Хърс Златния

Tati (Iran) Tati (Persian: تاتی) is a group of northwestern Iranian dialects which are closely related to the Talysh language. http://en.wikipedia.org/wiki/Tati_(Iran) Сега вече знаеш. Други въпроси има ли или да пристъпваме към следващата дума?

Най-качествените брадви са ги правили в Синайската пустиня. От камилски фъшкии. После са секли песък. Виж, на север, дървените къщи руснаците и досега ги правят с нокти и зубе.

Няма нищо лошо, приятелю. Не се гневи, дай по-леко. Отпусни парата. Нека да си говорим за нещо по-приятно. Например, общувате ли с "Наполеон"? Свижданията често ли ги позволяват?

Преди вниманието ми да се насочи към темата за прабългарите, нямах и най-малка представа за глупостите и манипулациите, които буквално на всяка крачка може да срещне човек. Бях един вид щастлив и имах доверие на т. нар. бълг. изследователи на темата. С ужас установявам, че където и да пипне човек попада на невероятни небивалици и направо потресаващи глупости. За името "Токту". 1. Ако не се лъжа, коректната форма на името е ТОКТ, а не Токту. Нека някой да даде изписването на името от оригинала. В българската Википедия, обаче не само държат да е Токту, но и изрично са поставили ударението в името на втората сричка. Вероятно така им звучи "по-монголски". 2. Да приемем, обаче, че наистина е Токту или Токто. Веднага, на прима виста се сещам за един Токту, който е управлявал империя и тази империя не е имала нищо общо с монголците - древни, "средни" или настоящи. Vima Takto or Vima Taktu was a Kushan emperor around 80-90 AD. Vima Takto was long known as "The nameless King", since his coins only showed the legend "The King of Kings, Great Saviour", until the discovery of the Rabatak inscription helped connect his name with the title on the coins. Vima Takto's empire covered northwestern India and Bactria towards China, where Kushan presence has been asserted in the Tarim Basin. Under his reign, embassies were also sent to the Chinese court. http://en.wikipedia.org/wiki/Vima_Taktu Всякакви по-нататъшни монголски и даже "средномонголски" коментари са напълно излишни.

То и хапчета тук, види се, няма да помогнат, ама.......живот. - Искам адвокат! - Ванче, къде ни е Адвоката? - В Първо отделение, където преди бяха Наполеон и султана на Бруней.

Мислех, че бобът е дошъл от Америка в ново време, ама нейсе, щом викат от семитите, значи те са открили и Америка Дотогова българите и останалите древни индоевропейци са маали леща и грах. Освен това, когато живееш без брадва!!!, не ти трябва и да броиш до повече от 5. За кво ти е? После дошле ония от "градските центрове" и научили диваците, че имало още шест (6) и седем (7).

А в съвременния английски език "данък" означава "tax". Предполагам, че не е проблем за учените, достигнали до горното прозрение да установят дали в англоговорящите страни, за разлика от средновековна България, данъците са давани, събирани или вземани. Учудвам се как подобен плиткоумен "аргумент" може да намери място в сериозно издание като Българския етомологичен речник. В Русия пък имаме "сборы" (таможенные сборы) и "налоги". Интересно дали "сборы" се събират или се дават?! Коренът бер-, бир-, бар, в смисъл "вземам", "събирам" освен в славянските езици се среща поне в половината познати ирански езици, а също в санскрит bharati и в тохарски В par, parеm, гаелски biru. Когато, обаче, гледаш само в една посока, много често не виждаш очевидни неща под носа ти. Отново започваме да обясняваме нещо, с помоща на друго нещо, което също има нужда от изясняване. Каква по произход е наставката - чии? Какъв вид очаквате да има, ако беше "стара заемка" и защо? Доста съвременни български думи от прабългарски произход не са познати на старобългарския език. Това не е аргумент. Впрочем, освен един супермизерен и нескопосано направен малък речник на старобългарския език, обикновените хора в България, на практика, нямат достъп до езиковото богатство на старобългарския език.

Идеята е много добра. Въпреки че методът не винаги дава сигурни резултати. Например, ако го приложим към съвременния английски език, ще трябва да приемем, че това е романски език. В същото време официално го водят като част от групата на германските езици. И така да започваме: I. Думи с несигурен произход (възможен и тюркски и ирански или друг) II. Думи с ирански или ИЕ произход, които не се срещат в тюркските езици. 1. pile (Преславски надпис), предполагаемо значение "голям", "велик". Съдържа се в титлата "тортуна пиле жупан";В същата форма и в значение "голям" думата съществува в съвременния татски език /pilla/ и в съвременния персийски език /pil/. III. Думи с тюркски произход, които не се срещат в други ИЕ езици.

Сключването на мир или примирие с някого се приема за де факто признаване. Това е така както по времето на Петър и Асен, така и днес. Такова примирие между българи и ромеи от 1188 г. има. Поне така се твърди. Иначе нямам идея за какво "признаване на владетелско достойнство" става дума.

Това е интересна идея, но в такъв случай, обикновено, има смяна на династията. При Крум такава няма. Значи предположението отпада.

Това за "орендата" винаги ме е кефело! Добре че не се говори за вуду практики и ритуален канибализъм от рода тези в Хаити и Централноафриканската Република. Но никога не е късно. "Професори" и "академици" у нас, дал Господ!

С такива хора човек трябва да е умерен и внимателен, предвид тяхното състояние. ============================================================= Спокойно, приятелю. Ти си много умен и толерантен. Човек с моите умствени възможности не може да се мери с теб. Това е истина. Ти си най-толерантният и цивилизован жител на Пловдив и даже на неговите квартали. Сега си изпий хаповете и си завивай гърба на топло. Животът понякога е тъжен...................

Като говорим за систематизация - да започнем от титлите. Много от тях индикират не непременно ирански произход, но поне индоевропейски (тохарски?). 1. (тортуна) пиле жупан; "Пиле" - в същата форма и в значение "голям" думата съществува в съвременния татски език /pilla/ и в съвременния персийски език /pil/. И двата езика са западни ирански езици. Първият е северозападен, вторият югозападен ирански език. Буквален превод - голям жупан, велик жупан. Доколкото зная, в тюркските езици дума с подобен смисъл и форма не е употребявана.

Аз Ви казах, че случаят е медицински........

Отново съм в чуденка. Думата "бирник" е очевидно славянска по произход. Корен "бир-", от "сбирам", "събирам". Следва изключително продуктивния в българския език славянски суфикс - ник. Къде е "куманското" тук?! Вие тюрколог ли сте? Ако "да", това обяснява много...........

Кое "U", според Вас, преминава в "Ъ" в старобългарски? Да не би да е в Перкъънас? Чини ми се, че някой бърка Сара Бернар със Сан Бернара. "Хубав" е типична индоевропейска прабългарска дума с преки аналози поне в два други индоевропейски езика.

Не зацепвам какво общо има Истанбул с темата?! По същата логика, можеше да споменеш нещо за Кайро или Куала-Лумпур. Там, пък, знайш ли какви концерти праскат хората? Иначе Истанбул си го бива. Сигурно са го направили с подобни декларации за това какво е станало с истанбулските арменци в периода 1884 г. - 1915 г. Странното е, че въпреки масовите кланета арменци все още обитават компактно някои от предградията на Истанбул. Като казвам "арменци" имам предвид, че прадядовците и прабабите им са били такива. Днешните им правнуци не смеят дума да обелят за това, че имат нещо арменско. Ако не знаете защо, питайте Хрант Динк............ Иначе концертите са върха!

Всички знаят, че, меко казано, не съм фен на сърбите, но горното изказване индикира по-скоро за медицински проблем.................. Каква полза имаме от това дали сърбите ще си "признаят" нещо или няма да го направят? Ми, никаква. Те не дават на нашите попове да служат на български в българските църкви в Сърбия, той щел да ги накара да си "признаели" като си свалим гащите?! Пък, може би, сърбите като видят голо ду......е, дет се вика, от изненада и да си признаят нещо..............

Точно така. В случая обаче има малък неприятен проблем за нагласеното мнение на хер Рюдигер. А проблемът е, че съответният суфикс -АН се среща доста често в личните имена дори и на познатите ни писмени ирански езици. Как решава хер Рюдигер този "проблем"? Няма да повярвате. "Ученът" прави следния финт: Цитира мнението на друг негов колега, който бил предположил, че съответното лично име има връзка с ЕТНОНИМ, характерен за иранските народи. Оттук нататък, вече здраво хванал "етнонима", хер Рюдигер тържествено ни заявява, че, забележете, не личното име, а етноним?! със суфикс - АН в иранските езици не се срещал?! Вярвам, ще ме подкрепите, че в случая не става дума за наука. За какво става дума е пределно ясно на всички нормално мислещи хора.............

Съжалявам, че нямам време за превод, но т. нар статия на Рюдигер Шмидт е наистина безобразна. При това не защото имаме предпоставена и абсолютно незащитена теза. Най-лошото е, че дори по неговата собствена специалност - иранистиката човекът не благоволява да каже нещо смислено. Всичките му "анализи" се развиват по една и съща схема: Посочва се съответната дума (име, титла), дават се едно-две мнения на други учени. Изразява се съмнение, без да се дава алтернативно виждане. Накрая всичко завършва с извода - нямаме сигурни ирански аналогии. На някои места, въпреки че се е обявил за неспециалист, човечецът посочва, че всъщност няма и никакви тюркски аналогии, но това е между другото, тъй като според него езикът "без съмнение!!!" е тюркски. В някои от случаите ("жупан", "Пресиян") "специалистът - иранист" от Германия всъщност изобщо не се занимава с иранските езици. Титлата "жупан" той просто обявява за "общославянска", въпреки че това не е така. При източните славяни такава титла никога не се е срещала, а при западните славяни тя се появява доста късно - края на 10, началото на 11 век. Най-ранната употреба на титлата е фиксирана при българите и южните славяни, но за хер Рюдигер това са подробности без значение. Личното име "Персиан" или "Пресиан" предизвиква у него лека чуденка, но само за малко. Той бърза да ни информира, че форма ПерсиАН, именно със суфикс -АН "никога не се била срещала като народностно име сред ираноговорящите". Откъде хер Рюдигер, е запознат със суфиксите на народностните имена при ираноезичните в древността, при положение, че голяма част от тези народи не са оставили достигнали до нас писмени паметници, остава пълна загадка. Още по-голяма загадка е, защо, след като разполагаме с буквално няколко лични имена, трябва непременно да търсим пълно съвпадание на формата, та чак и на суфиксите?! Съвпадание с какво?! Мисля, че по-нататъшен коментар на тази глупост е излишен.

Подобно изказване свидетелства за политически инфантилизъм. Лично за мен е от значение какво мисли един политик (ако приемем Слави за такъв) за бъдещето на българското здавеопазване или за размера на пенсиите и заплатите. А не да ми обяснява кой му бил симпатичен, щот бил говорил, ял и пил с него. Кво ми дреме за това?! Жалкото в случая е, че Слави далеч не е изключение. По правило всички правят като него..................... И никой не им задава правилните въпроси.

Още във втория си абзац, преди да е представил каквито и да е аргументи и преди да е разгледал поне една дума, този "специалист езиковед иранист" твърди следното: An Resten dieser Sprache, die zweifellos zu den Turksprachen gehört — auf die weiteren Zusammenhänge will ich nicht eingehen, zumal da ich mir Kompetenz dafür nicht anmaße —, sind nur eine Reihe von Namen, Titeln und einzelnen Wörtern bekannt, bei deren Deutung die Ansichten der Gelehrten mitunter weit auseinandergehe. Превод: "От остатъците на този език (прабългарския), който безспорно принадлежи към тюркските езици /за по-нанатъшни взаимовръзки няма да влизам в детайли, тъй като нямам необходимата компетентност за това/, са познати само няколко имена, титли и отделни думи, чието тълкувание, според виждането на учените, доста се различава." Мисля, че след горния цитат, няма никакъв смисъл да се чете по-надолу. Още повече, че г-н Рюдигер Шмидт е достатъчно доблестен, да си признае, че не е компетентен в съответната материя. Защо, тогава, пише тази статия, за мен е загадка.

Не смятам, че в случая материалът на статуите е от значение. В други източници (Презвитер Козма) се говори за статуи от камък и дърво. В трети за фигури от мед. Вероятно е имало и едното и другото.

Думата "капище" се е използвала в старобългарския език (писмено засвидетелствани форми) в две значения: 1. Статуя на божество. 2. Езически храм. При всички случаи, думата индикира за наличието на храмове (светилища) и статуи на богове ("от сребро и злато") в езическа България. След всичко написано дотук, вече не смея да говоря за произхода на думата. Явно има по-добри познавачи на този проблем.