Хърс Златния

I. Напълно съм съгласен с Вас, г-н Йончев. Спорът и дискусията относно това има ли екзекутиране на други освен боилите и пълнолетните им синове си остава. Това, обаче, не дава основание подобен текст да присъства в учебниците по история и да бъде използван от българофобите за щяло и нещяло. Нали така? Мисля също, че разбрах Вашата позиция, изложена по-горе. II. Има и още нещо, което, обаче ме смущава. Тук не говорим за обикновен превод на значението на една дума, а за превод на свързан текст (позволявам си да твърдя, че знам за какво става дума) и интерепретация в контекста на нещо по-голямо: 1.целия текст, 2.на други налични извори; 3. на други подобни прецеденти в епохата. Привържениците на версията за избиването на родовете не приемат позоваването на първите два източника и като правило се ограничават с някакъв намерен гроб, липса на информация за споменати по-рано родове или неясни прецеденти от по-късни времена. 1.Без да съм адвокат на Г. Тодоров, смятам, че неговият подход към превода на текста е научно обоснован. Той започва от значението на конкретната дума ("поколение"), свързвайки го с интерпретацията на целия текст ("синове и бащи"). 2.След което преминава към втория тип - други източници (Бертинските анали). Отново категорична липса на каквито и да е "изклани родове". Тук не споделям изказаната от г-н Йончев хипотеза, че "Отговорите...." са по-информативни и достоверни от Бертинските анали. 3. Накрая се стига и до други прецеденти в общия контекст на епохата. Отново няма потвърждение за подобни прецеденти нито в България, нито в тогавашна Европа. И накрая, споделям виждането на г-н Йончев, че си струва да се поумува без преднамереност и без емоции.

200-метрова бойна фрегата да трупа "боен опит" в сражения с моторни лодки?! Интересна идея........ Ако въпросът е да се потрошат некакви пари, то тогава е все едно дали ще ги дадем за гориво в Египет или за нова боя в Бургас. Даже в Бургас е по-добре, щот ще намажат българските бояджии. Както отбелязах съвсем сериозно, включването на "Дръзки" в "мисия" би имало някакъв смисъл, единствено ако тази бойна единица на нашия флот зачисти до дъно всекакви сомалийски пирати за години напред. Вероятно, в тази връзка ще възникне необходимост и от десант на сомалийското крайбрежие (нищо не бива да се върши наполовина). Задачата е напълно реална, ако към 30-годишната бивша белгийска фрегата, преименувана понастоящем в "Дръзки", в качеството на спомагателни бойни единици, се присъединят ударните групи на съюзническите самолетоносачи "Ентърпрайз" и "Джон Кенеди", дислоцирани в Индийския океан. Тогава нашият флагман, предвождан от г-н Манушев, така ще подпука сомалийските пиратски лодки, че перушина ще хвърчи, дами и господа! А, дано! Ако обаче само ще се разхождат и след няколко месеца ще се върнат при женорята във Варна без кьорав сомалиец на синджир, по-добре да си стоят дома. Тъй и тъй, ако не зачистят из основи де що пират има в Сомалия, сингапурските кораби, под филипински флаг, с български екипаж ще продължават да бъдат нападани. Така че, както казва народът, файдъ от техната екскурзия цъ. Поздрави

Ако изпращането на фрегатата "Дръзки" в мисия е от решаващо значение за съкрушаването на сомалийските пирати, то мисля, че е редно да попитаме: Къде е дремал досега Манушев и екипажът на фрегатата "Дръзки" и защо всички сомалийски пирати от Аденския залив вече не са изправени пред съда в София?! Ако не се лъжа, пиратите върлуват от доста време и не се смущават нито от американския 5 флот в Индийския океан, нито от руснаци или германци. Надявам се, че след включването на нашите доблестни военно-морски сили, въпросът с пиратите най-после ше бъде решен веднъж завинаги, дами и господа! Така че - гласувам ЗА!

Подобен бълвоч може да се прочете само в ултра българофобските македонски форуми. С учудване забелязах, че дори и сръбските националисти, които също ни мразят, се гнусят от скопските еничари.

Към г-н Йончев - преводът на Дечев, както и Вие признавате, е СПОРЕН. Интерепретецията на съответното съществително в текса също е спорна. Как е възможно въз основа на спорен текст и още по-спорен превод и при наличието на друг източник (Бертинските анали), който не потвърждава избиването на никакви родове, да се прави категоричен извод?! И още повече - този извод да бъде ЗАБИТ във всички учебници по българска история?! Това е смайващо за всеки разумен човек, но не и за "науката" у нас!

Нека К40 да ме поправи ако бъркам, но въпросният гроб изобщо не е датиран с технически средства. "Датирането" се изразява в предположения за "черепни деформации" и умозрителни "разсъждения". Толкоз. Нищо повече. Шокиращо, но това са възможностите на българската археология.

http://www.pravoslavieto.com/history/09/852_sv_tsar_Boris/52_roda.htm "България е все още неблагодарен длъжник спрямо паметта на своя Покръстител. Една от причините за това недостойно отношение са натрупалите се лъжовни митове, свързани с неговата личност, неговото време и неговото дело. Сред тях важна роля играе митът за мнимото "избиване на 52 болярски рода". Този мит се е вкоренил дълбоко както в историческата наука, така и в множество художествени произведения, които пресъздават Покръстването на българите. Залегнал е съответно и в обществената мисловност на българството още от времето, когато то се самоосъзнава и изгражда своята идеология през ХІХ век, а в хода на този процес преоткрива и личността на Покръстителя. Въпросният лукав мит гласи, че при потушаването на бунта на болярите скоро след Покръстването св. Борис уж бил избил не само главатарите на бунта с техните синове – на брой общо 52 души – но изклал и целите им родове с жените, децата и пр. Убиването на двигателите на бунта е действително историческо събитие. Но само по себе си то не грабва въображението и не прави мит. .......... Няма нещо, което да задейства въображението и да подхрани митотворна драматургия. Митотворната драматургия се развихря при мнимото избиването на невинните "родове". Подведени в тази посока, ние въобразяваме ужасното и безсмислено жестоко клане на жени, деца, старци, несъпричастни роднини и т. н. – всичко онова, което се съдържа в понятието "род". Митът метастазира като ракова клетка и колкото повече жертви въобразяваме, толкова те са по-безсмислени, толкова избиването им е по-несправедливо и жестоко, ирационално, а оттам и митотворно. Естествено е, че и творците, които са се насочили към личността и делото на св. Борис – поети, прозаици, драматурзи, кинематографисти – използват целия драматургичен заряд, който се съдържа в тази несъществувала сцена. Едни симпатизират на княза и се опитват да оправдаят "клането"; други го осъждат. Но и в двата случая митът избуява. Той се вкоренява и се разклонява. Черпи жизнени сокове и ражда своите отровни митораждащи плодове... " ....................................... Числото на екзекуциите (52) е взето от другия важен извор за бунта на болярите, Бертинските летописи, чиято трета част относно периода от 861 до 882 г. е писана от Реймския архиепископ Хинкмар, високообразован, високопоставен и добре осведомен съвременник на описваните събития. Ето целият пасаж, който се отнася до въпросната тема: Този летопис допълва в много отношения нашата представа за описаните събития. Броят на избитите "петдесет и двама" е даден с толкова точно число, че най-вероятно се основава на писмен източник и обозначава пълния брой на екзекутираните, чиято участ е противоположна на съдбата на "останалия народ", комуто кралят "позволил да си отиде невредим". ................. За "родове" изобщо не става и дума.

Приветствам идеята на г-н Йончев. Темата е дискутирана неведнъж, включително и в този форум. Но очевидно дискусията съвсем не е изчерпана. По повод на екзекутираните след опита за сваляне на Борис Михаил, в течение на десетилетия - съзнателно или от чиста глупост, е създавана една от най-вредните и опасни мистификации в българската история. Време е небивалицата за „избитите родове” да изчезне от учебниците по история.

Проблемите, които обсъждаме не са създадени от философи като Джон Роулз и съответно няма как да бъдат решени от философи като него. Книгата "Теория на справедливостта", писана в далечната 1971 г., когато повечето от нас не са били родени и проблемите пред развитите общества са били съвсем други, не е повече от безсмислено интелектуално упражнание. За "интелектуално" не съм толкова сигурен. Кои са "нетолерантните"? Как ги определяме? Кой е преломният момент, когато възниква казуса самозащита? Кой го определя" Самият въпрос: Длъжно ли е едно общество да бъде толерантно (независимо към какво)?, последван от утвърдителен отговор, предполага, че господин Роулз в Принстън, вероятно се е изживявал като тип дружинна ръководителка (пионервожатая). Обществото не е "длъжно" никому нищо. То не може да бъде "длъжно" на някого другиго. Обществото на която и да е държава е длъжно единствено на себе си, на собствените си членове, на собстената си сигурност, на собственото си бъдеще и неговото съхраняване. Оттам нататък всеки си носи последиците........... Решил си да бъдеш различен, да се цепиш. Хубаво. Носиш си кръста. Но ако решиш да създаваш проблеми, които са породени от твоята "различност", да товариш останалите с твоите тъпотии и глупости, да пречиш на общото развитие, тогава няма как да очакваш толерантност. Ако въпреки всичко, такава толерантност има (поради една или друга причина), то това общество е обречено. Ако овчарят е толерантен към вълците, рано или късно ще остане без овце. Въпросът е, кой би търпял подобен овчар и защо?! Да погадаем още, а?

Откъде имаме данни, че обичаят на изкуствена черепна деформация е бил "забранен" след покръстването и повече не е бил прилаган? Честно казано, съмнявам се, че подобна забрана е имало и че тя е била спазвана. Разполагам с информация, че изкуствената черепна деформация, от вида характерен изначално за прабългарите, е била прилагана в някои селища в Северна България до началото на 20 век. Включително и в моя род. Поздрави

Относно статията и книгата: Плюсове: 1. Казани са много истини, които са отдавна известни. Но, въпреки това, е добре да се чуят отново и отново. Минуси: 1. На места изложението наподобява „тюрлюгювеч”. По един странен начин са смесени факти и обстоятелства, които имат доста различна природа – например, нетърпимостта на емигрантите от ислямските страни към обществените порядки в новите им ЕС-родини, от една страна, с идеологеми от времето на Студената война (Движението за мир) или тотално откъснати от темата и изключително некоректно представени външнополитически казуси. 2. Още по-странен е финалът на статията. Авторът задава правилният въпрос: „Защо става така?” След което, по собствените му думи, започва да „гадае”. Като рационален човек той търси някаква логика и я намира тук: „Толерантността е менителница без покритие с бъдещо действие, оферта към победителя на утрешния ден: Днес аз те толерирам благородно, запомни това добре и утре, когато властта е твоя, да ме пощадиш и ти.” По мое мнение, Хенрик Бродер бърка. Досега, като философ, би трябвало добре да е научил следните простички нещица: • „Толерантността”, така както се разбира в Германия или Англия, е идеологема, която по принцип не се отличава от марксизма-ленинизма и неговия „пролетарски интернационализъм”. За разлика, обаче, от марксизма, който идеологически се обосновава с изграждането на по-добро бъдеще за човечеството, идеолозите на „толерантността” дори не си правят труд да обясняват на затлъстелите от пазаруване в Supermarkt бюргери каквото и да било. Поради тази причина на автора му се налага да „гадае”. • „Толерантността” (самата й същност) предполага прилагането й без да се очакват някакви дивиденти в бъдеще. Тя се определя като „въпрос на ценности”. Тук не може да става и дума за пазарлъци и "оферти". Горното не означава, че „толерантността” няма логичнно, рационално обяснение. Има, разбира се, както и всяко социално явление. Но трябва още малко да „погадаем”.....

Почти дословен преразказ на съответното място от ПВЛ: Тогда Ольга послала сказать древлянам: «Я уже на дороге к вам, наварите медов в городе, где убили мужа моего, я поплачу над его могилою и отпраздную тризну». Древляне послушались. Ольга с небольшою дружиною пришла к Игоревой могиле, поплакала над нею и велела своим людям насыпать высокий курган, а когда насыпали, то велела праздновать тризну. Тризна е типичен езически обичай. Елементи от него по-късно преминават в християнската обрядност. Вярвам всички знаят това. Отделно насипването на висока могила върху гроба на починалия също не е християнски обряд. Предполагам и това е добре известно.

Българското влияние в покръстването на Киевска Рус е неоспоримо и за това има огромен брой източници. Стотици хора (историци и филолози) са написали докторски дисертации и научни трудове по въпроса. Темата, обаче, не е за българския културен принос по отношение на източните славяни, а за незащитимата и непонятна хипотеза, според която княгиня Олга, съпругата на киевския княз Игор, живяла в началото на 10 век била дъщеря на цар Симеон. До този момент, след изписани 11 страници във форума, няма нито един читав аргумент в полза на предполагаемата Симеонова дъщеря. Има ли смисъл тази дискусия да продължава още?!

Очевидно не се разбираме. Не те питам по кой канон е била погребана покръстената в Цариград Олга (получила гръцкото име Елена). Питам те следното: В руските летописи не веднъж се споменава за извършвани от Олга езически ритуали - например, след смъртта на съпруга й Игор. Как се връзва това с мнимото й християнство и предполагаемия поп-българин Григорий? За още по-голямо уточнение ще спомена, че съпругът на Олга е убит преди тя да посети Цариград и да се покръсти. В изворите е посочено, че Олга ЛИЧНО извършва езически ритуали над гроба му, при това неколкократно. Как това би могла да направи жена, набедена от професора за дъщеря на цар Симеон и предполагаема християнка по рождение, на всичкото отгоре придружавмана от личен свещеник?! Ми, няма как да стане.

Сигурно ще те изненадам, но прочетох "няколко реда" от проф. Добрев. Това което пише уважаемият професор не е сериозно. Това е моя оценка, но виждам, че и други тук също я споделят. В руските летописи не веднъж се споменава за извършвани от Олга езически ритуали - например, след смъртта на съпруга й Игор. Как се връзва това с мнимото й християнство и предполагаемия поп-българин Григорий? Можеш да помогнеш на професора, ако той се затрудни с отговора.

Не е зле, преди да се пише, да се чете. Иначе няма смисъл нито да се чете, нито да се пише. Поздрави

Българска връзка в управляващия княжески род в Киевска Рус има, но не по линия на Олга, а чрез съпругата (една от съпругите) на великия княз Владимир. Руските летописи са категорични, че една от съпругите на Владимир (внука на Олга) е била българка. Почти сигурно става дума за българска принцеса. Нейното име не е известно. Известно е, че нейните деца Борис и Глеб са били любимите деца на Владимир и именно на тях (на Борис) той оставя руския трон. Вестта за смъртта на Владимир заварва войските на руснаците на поход под предводителството на Борис срещу печенегите. Но Борис се оказва или прекалено благороден (вярващ християнин) или прекалено малодушен и глупав. Случва се следното: Тем временем Борис, не найдя печенегов возвращался с войском в Киев. По дороге пришла ему весть о смерти Владимира. Борис остановился на речке Альте и стал горько оплакивать его. Отцовская дружина советовала ему: "Есть у тебя достаточно воинов, пойди, сядь в Киеве на отцовском столе". Но Борис отвечал советникам: "Не подниму руки на брата своего старшего. Коли умер у меня отец, пусть старший брат будет мне заместо отца". Услышав это, воины разошлись. Борис остался на Альте один, лишь с немногочисленными слугами. Святополк послал сказать Борису: "Хочу иметь с тобой любовь. К тому, что дал тебе отец, я еще прибавлю тебе владений". На деле же замышлял убить его. Летопись так повествует об этом преступлении. Святополк приехал из Киева в Вышгород, тайно призвал к себе боярина Путшу и других вышгородских мужей и спросил их: "Преданы ли вы мне всем сердцем?" Те отвечали: "Готовы головы свои положить за тебя". Тогда Святополк повелел им: "Не говоря никому, ступайте и убейте брата моего Бориса". Убийцы немедленно отправились в путь. За ночь они доскакали до Альты, тихо подступили к шатру Борисову и услыхали, что тот поет заутреню. Один из убийц ударил Бориса копьем сквозь ткань шатра и убил его. Потом перебили многих из слуг его. Тело Бориса завернули в ковер, погрузили на телегу, тайно привезли в Вышгород и похоронили в церкви св. Василия. Малко по-късно е убит и родният брат на Борис - Глеб. (Светополк е заварен брат на Борис и както много руски историци предполагат, Владимир дори не е бил негов биологичен баща, но това е друга история). Така българинът по майка Борис вместо велик княз на Киевска Рус и един от най-мощните владетели на Европа, заедно с убития си брат се оказва първият руски светец. Може и да е бил прав, че е избрал нетленното. Въпросът е: Имал ли е право да го избира?

Колкото до "стратегическите ходове" по закопаването на живи хора в земята или изгарянето на други в руска баня, докато се къпят, мисля, че една езичничка - лодкарка от крадлив варяжки род би била много по-подготвена, отколкото една изнежена българска принцеса от онова време.

Като баба на княз Владимир, Олга също е имала пряко отношение към варягите. Ето малко за нейния произход: Согласно самой ранней древнерусской летописи, «Повести Временных Лет», Ольга была родом из Пскова. Житие святой великой княгини Ольги уточняет, что родилась она в деревне Выбуты Псковской земли, в 12 км от Пскова выше по реке Великой. Имена родителей Ольги не сохранились, по Житию они были не знатного рода, «от языка варяжска»!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Присутствие предположительно скандинавов в тех местах отмечено рядом археологических находок, возможно датируемых 1-й половиной X века. Ето откъде идва и по-късното недоразумение за уж българския произход на Олга: Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение Нового Владимирского Летописца[7] («Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу»[8].) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска — болгарская столица того времени. Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора Нового Владимирского Летописца перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления. Мисля, че нещата стават по-ясни. С една малка корекция, вече отбелязана от други - българската столица по това време вече дори не е Плиска........С това версията за българския произход на Олга още повече издиша.

Какво общо има тук Руско-турската Освободителна война от 1877 г. - 1878 г.? Българи във Влашко е имало и преди войната, имало е и след това. Компактно българи живеят във Влашко и до днес. Освен това, държавата Румъния, дори първоначално, обхваща далеч не само Влашко. Доколкото разбирам, тук не става дума за Молдова, а именно за Влашо, нали така?

От това, което е написал Михай, разбираме, че става дума за български ДИАЛЕКТИ. Какъв черксовнославянски и "руска прапагандна литература" те гони, не ми е ясно?! Едва ли по онова време е имало много грамотни по селата, така че не ми се вярва да са чели много "пропагандна литература" на чужд език и да са слушали радио "Russische Welle". Пардон Дойче Веле........ Кога са живели не знам, но най-вероятно са дошле от Луната. Тамо ги има много....... Че става дума за "непросветеност на некаква рая", с това съм съгласен. Но че раята е от Османската империя - категорично не съм! Османската империя я няма поне от 1922 г. Докато раята си чатка във форума и днеска....... Терминът "Влашко" или "Влахия" не е никакъв жаргон. Той е исторически обоснован и географски много точно детерминиран. В никакъв случай - нито политически, нито географски, понятието "Влашко" не може да се бърка с днешната държава Румъния, която обхваща два или три пъти по-обширни територии, от това, на което образованите хора казват Влашко (част от днешна Южна Румъния).

Ако ще още 100 страници да се изпишат по темата, отново ще трябва да се върнем на фактите, а не на измислиците. А фактите са: 1. Родителите на княгиня Олга са езичници. Това го пише черно на бяло в нейното житие. 2. Нещо повече - изрично е посочено, че майката на княгиня Олга е от народа на скандинавските варяги. Това също го пише в житието й. 3. Името на княгиня Олга също е скандинавско по произход. 4. Светослав поверява на Владимир (и на майка му Олга) управлението на Новгород - район, известен с това, че е обитаван от компактни групи скандинавски варяги. За разлика от Киев, например, където варягите са само управляващата прослойка. 5. Когато нейният син Владимир, по време на избухналата гражданска война в Киевска Рус (след гибелта на княз Светослав) го закъсва, той бяга при краля на Норвегия, с когото са роднини по майка. Това също го пише в руските хроники. Оттам Владимир се връща с над 6 000 скандинавски наемници, благодарение на които завзема Киев, убива доведения си брат и се провъзгласява за велик княз. По-късно Владимир, за разлика от баща си, обаче, проявява стратегическо мислене и решава да се избави от своите роднини и съюзници - норвежските наемници, които дават воля на известните си наклонности да грабят и изнасилват де кого хванат в Киев. Владимир елегантно ги изпраща на служба при ромейския император, нещо като "дар", като предварително го предупреждава за своеобразния им нрав. Съветва го да ги раздели на малки групи и да не ги държи в столицата, за да си няма неприятности. Поздрави

Това е по-скоро сценарии на "Властелина на пръстените", 4 серия, не история. Колкото за Константинопол и Солун. Съгласен съм с извода на някои хора тук, че за българите не е имало необходимост да ги превземат. И двата града имат своите алтернативи като пристанищни центрове и контролни стретегически пунктове. България е можела да контролира търговията през Солун и без да владее самия град, когато границата е минавала на 20 километра от града. По същия начин стои въпросът и с Констатинопол. Това, което е било важно за нас да владеем и контролираме, сме могли да го направим и без да владеем самия град на Златния рог. Това важи не само за Средновековието, но и за съвременността, когато заради идиотизма на един монарх през 1912 г. при Чаталджа загиват стотици български войници. Парадоксално, но Константинопол (а също и Солун) е превзет именно тогава, когато градът не е имал вече никакво значение - нито в стратегически план като контролиращ Протоците, нито като търговско и военно пристанище, нито като столица на империя. Когато османците го превземат, за техния султан това е по-скоро символичен политически акт. Много преди това те изцяло контролират Протоците и хинтерланда на града.

Идеята, че крайното "а" в съвременното географско наименование Буда ПещА би могло да се интерпретира като окончание за членна форма, следва да бъде обявена за революционна. Признавам си, че досега не ми беше хрумвало, както предполагам и на никой езиковед на тази планета. Наистина съм изненадан. Още повече, че почти повсевместно топонимът се произнася без крайното "А" и звучи като Буда Пещ или Буда Пест. Но това, дет съ викъ, са незначителни детайли. Сега сме в очакване някой друг да ни разясни от коя членна или друга форма на българския език иде окончанието на влашкото село "Стоенещи". Намира се недалеч от Букурещи. Дерзайте

Чистосъдечно си признавам, че този "аргумент" е далеч над моето интелектуално равнище. С него няма как да се спори. Безпомощен съм. Всички изследвания в областта на топонимията и сравнителното историческо езикознание по целио свет са направени на пух и прах от великия Туранага сан. Домо алигато, Туранага сан. Или по нашенски казано, аферим, ашколсун и машаала, взети заедно. Как никой не се сети, че Лайпциг е кръстен на "официалната версия" на полския крал или чешкия княз, а не от местното славянско население?! Пък то не се знае, славянско ли е било наистина или германско, а може би пакистанско. Казва ли ти някой, Туранага сан? Така или иначе "никой не е питал" местното население от областта на Лайпциг и Дрезден как трябва се пише или произнася името на тези населени места. Ето това е "остроумно". Наистина се прекланям пред "гения" на нашия уважаем съфоромник. Или както казват нашите германски приятели: "Все така!", "Так держать!", извинете, това бяха братушките, швабите са: Weiter so! За наименованието на Белград и на другите Белиградове от Албания до делтата на Дунава и Днестър са изписани томове литература, така че не виждам никакъв смисъл да откриваме топлата вода. Мисля, че даже в Джапонско тя е открита много отдавна.