Хърс Златния

Некоректен цитат. Не съм писал за никакъв "къзик" или "бъзик", както и за никакъв "курманджи". Маке, ти да не си случайно Петър Добрев? Г-н П. Добрев, помолих Ви да пишете с нормален шрифт. Не сме кьорави.

Здрасти. Не зная дали се дължи на знанието ти на български език, но от горните примери не може да се направи такъв извод. Това е очевидно. Пак здрасти, между двете "клатения". Още нещо - В индоевропейските езици съществува такова нещо като думи със сходни корени от основната лексика. В санскрит могат да се открият много такива с всички индоевропейски езици. Това се учи в 8 клас на средното училище в България. В Унгария как е? В случая не става дума за сходни корени на изолирани думи, а за типологични прилики между прабългарски и някои келтски езици, уникални по рода си. Пак здрасти.

Не се засягай, Маке. Виждам, че ти знаеш с какво се занимаваш, затова, когато ти говорят за куче, ти се сещаш за....... Кючук (малък)! Верно че има некаква връзка. Горе долу такава, каквато между кукумявка и крокодил - думите много си приличат......... Иначе "речникът" ти на пащу е бетон. Там пише още, че kutshi на пащу значи краве масло. Значи Пущуните си правят сандвичи от кученца?! Още за "гласовете" на Скуби, дето започвали с "ку". Според речника на Макето пащуните викат магарето с думите Kuru Kuru. Въпросът е колко магарета има тук?! ПС към Макето Не сме слепи. Пиши с нормален шрифт.

Още спам, при това долнокачествен. 1. Кой "вика в Афганистан на кучетата кучи-кучи"? В тази странат живеят и "викат" около 30 националности. 2. Къде е Персия и кой вика на кучетата "Пас"? Ако действително някой им "вика" така, значи ли, че думата "ПЕС" засвидетелствана във всички славянски езици не е славянска, а е мексиканска? 3. Последен въпрос: Вие какво образование имате, г-н Макебулгар? Какъв сте по образование? Филолог, историк, булдозерист, комбайнер? Всички изброени професии са достойни за уважение! И все пак съм любопитен.....още повече, че у нас всичко е възможно.

Предлагам на модераторите да зачистват от време на време спама, който няма отношение към темата. Така ще бъде по-интересно за читателите.

Имаш някакви други идеи по въпроса ли? Ако се интересуваш специално от Косово към готов да изброя не един запазен топоним с явен български славянски характер. Напълно възможно. Това може да се установи много лесно, тъй като топонимите съхраняват определен етап от развитието на езика. Ти разполагаш ли с някакви сведения по въпроса? Точно за това говорим от два дни насам. Това не съвсем така. Защо? 1.Има исторически извори, където са посочени старите топоними. 2.На много места тези стари български топоними са запазени. Запазването им може да бъде обяснено и с факта, че старото българско славянско население не отишло никъде, а си е останало там. Един от двата основни сръбски диалекта (не този, който се говори в Босна, а този на юг, в същинска Сърбия) във фонетичен план и дори по лексика притежава типологични черти, които директно могат да се изведат от българския език. На практика, това е посърбен български диалект. Оставям настрана и фактът как говори "сръбското" население на Ниш и околностите. Хората все още (130 години след включването на града в Сърбия!!!) не са научили падежите в книжовния сръбския език и затова не ги използват........ По-точно използват само два от тях. Драстичен пример за подобен случай на запазен в исторически план топоним (въпреки официалната смяна на името) е дори споменатият от теб Белград. Интересно защо по цял свят, в международните контакти, е възприето българското име на града БЕЛград, а не сръбското име БЕОград?

w

w

w

Мартениците са разпространен обичай и след днешните власи, известни още като румънци. Не мисля, че обичаят има нещо общо с обесването на когото и да е. Както отбелязаха и други форумци, по друг повод, обичаят мартеница, свързан с пожелание за здраве и хубави неща, заслужава отделна тема, една интересна тема.

В Косово имаме и ПриЩина. Езиковата граница, маркираща землището на българските славяни, при всички случаи е минавала на север от Белград и река Сава. Между другото, литература по въпроса има предостатъчно и се радвам, че сред някои хора тук възникна интерес към проблематиката. Като начало бил Ви припоръчал една малка и лесна за четена книжка на проф. Светомир Иванчев: "Българският език - класически и екзотичен" на издателство "Просвета". Поздрави

Тоя па каква държава го гони? Аз му обяснявам за преселението на славяните, в съответствие с научно обосновани факти и обстоятелства, той....... Бегай легай, момче.

Ще направя още едно уточнение, защото очевидно не се разбираме. Не става дума за никакъв Аварски каганат. Тук говоря ясно за процесите на езикова и етническа диференциация на славяните, които протичат векове преди появата на Аварския каганат в Европа. Държавата на аварите се появява едва през 562 г. в Панония. Процесите сред славяните, за които говоря, протичат в тяхната прародина на север и североизток от Карпатите в периода 1 – 5 век от н. е. Надявам се, дотук всичко е ясно. Така че продължаваме нататък. Според известния и уважаван филолог – българист проф. Иванчев, разпадането на славянското езиково единство протича именно през периода 1 – 5 век от н. е. на север от Карпатите, за което имаме ясни и добре проучени данни от местната топонимия. Как протича това езиково обособяване. Според проф. Иванчев в общността на славяните на север от Карпатите първоначално се формират две големи групи, които ясно се отличават една от друга - Западна група и Източна група. I. В Западна група влизат предците на следните славяни, изброени в реда на териториите, които обитават от запад на изток: 1. Полабски славяни (тази група днес не съществува, тъй като е окончателно изтребена от германските франки още през Средновековието). 2. Лужички славяни (днес има остатъци от около 30 000 души от това население във ФРГ). 3. Източно от лужичките славяни се разполагат предците на чешките и словашки славяни. 4. На изток и североизток от чешките и словашки славяни се разполагат полските и лехитски славяни. II. Източна група (отново изброени от запад на изток). 1. Най-западни територии в нея обитават сръбските и хърватски славяни. 2. На изток от тях са предците на днешните словенци. 3. На изток от словенците са живеели нашите предци – бъдещите български славяни. 4. На изток от българските славяни е разположена групата на бъдещите руски славяни (респективно предците на руснаци, украинци и белоруси). Според проф. Иванчев, в езиково отношение, Западната група (западен протодиалект) се характеризира с консерватизъм, докато при Източната група (източен протодиалект) се наблюдава ускорено развитие. Светомир Иванчев свързва това ускорено развитие с по-неспокойната историческа среда, в която живеят представителите на Източната група. Влиянието на скити, сармати и др. Най-късно в началото на 5 век езиковото и териториално единство на славяните в тяхната прародина, не само като цяло, но и в отделните групи (Западна и Източна), е окончателно нарушено. Някои основни характеристики на славянския български език вече са формирани. Започва разселването на славяните. То също протича интересно. 1. Полабските славяни заемат поречието на Елба, освободено преди това от германските племена, които се изнасят на Запад и Юг, където не ги чака нищо добро, но това е друга история. 2. Чехите и словаците заемат приблизително територията на Бохемия (днешна Чехия) и части от Панония. Някои изследователи твърдят, че чехите заварват там остатъци от местни германски и дори келтски племена, които асимилират. 3. Поляците почти не се отместват, постепенно експандират в северна и западна посока. 4. Сърбите и хърватите, противно на повечето хипотези, не тръгват веднага на юг към Балканите. Те се отправят на запад и живеят векове наред в непосредствен контакт с чешките и словашки славяни, вероятно на територията на Бохемия. С това контактът на сърбите и хърватите с Източната подгрупа, към която до този момент са принадлежали, се нарушава за дълго време. Съответно сръбският и хърватският език са подложени на интензивно западнослаавянско влияние, следи от което езиковедите откриват и до днес. Сърбите и хърватите се спускат на юг много по-късно. Тук има различни хипотези, но най-вероятно те се появяват на Балканите през 8 век - вече след формирането на българската държава. 5. Словенците тръгват на югозапад и се озовават на територията на днешна Словения, Североизточна Италия и Австрия. Но в този период сърбите и хърватите живеят не на юг, а на север от тях. 6. Непосредствени съседи на словенците на юг са българските славяни. Българските славяни се спускат на юг и заемат, както източната, така и по-голямата част от западната част на Балканите от Карпатите до Пелопонес. 7. Бъдещите руски славяни тръгват на изток, заемайки белоруските блата и горното течение на Днепър, където формират своя протодържава. В общи линии, това е. Естествено описаното прееселение става постепенно, в течение на десетилетия. Поздрави

На няколко места източниците изрично споменават, че Светослав и неговите воини (скандинавски наемници и варяги от народа рус) се движат по вода – на лодки и кораби. Вероятно след принудителното напускане на Дръстър (Силистра) Светослав се отправя с флота си по Дунава, а после по северозападното крайбрежие на Черно море на север до устието на Днепър. Източниците споменават за праговете на Днепър. Въпреки че е пълноводна, в древността река Днепър не е била удобна за корабоплаване. Реката е имала множество прагове по течението си. Тези прагове се преодоляват по суша, като лодките и малките кораби се влачат по специално трасе. Светослав научава, че на един от тези прагове го чакат печенегите. Затова решава да презимува в делтата на Днепър с надеждата да се размине. (Константин Багрянородни споменава, че варягите рус владеят остров в устието на Днепър, където почиват по време на пътуванията си от и към Византия. Дори праговете на Днепър са имали двойни наименования – скандинавски (германски) и славянски.) През пролетта на 972 г. Светослав се отправя на север към праговете на Днепър, но не се разминава…………… Печенегите се оказват необичайно упорити. Защо - това е знаел само техният вожд......... Още нещо. В отчаяната ситуация, в която е изпаднал, Светослав не е могъл да не поиска помощ от Киев. Такава помощ не пристига (поне ние не знаем да е пристигала), което още веднъж косвено доказва мащабите на военната катастрофа за Киевска Рус. Моето предположение е, че варягите рус вече са били изчерпали своя човешки ресурс. От друга страна киевските славяни, по стар славянски обичай, са решили да си затраят. Още повече, че не са имали особена мотивация да спасяват своите бирници-варяги и техния тартор Светослав. Така Светослав е оставен на самия себе си, без помощ. Унищожаването на войската му, на практика означава унищожаването на варяжка Киевска Рус. Това е повратен момент в историята на Русия, която окончателно се формира като славянска общност с доминация на славянския етнически елемент, за сметка на отмирането на варяжския рус (германски) етнос. Косвено потвърждение за това, че Светослав и неговите разбойници навръщане са пътували с голяма плячка, ни дава следният детайл. В един момент вторият човек след Светослав войводата Свенелд (човекът носи скандинавско име) предлага да изоставят флота, да съберат колкото коне имат и да бягат, с надеждата, че ще се отскубнат от печенегите. Светослав отказва. Един от мотивите за този отказ би могла да бъде именно плячката, която варягите не са искали да изоставят. В крайна сметка, обаче, губят и плячката, и главите си.

Аз си казах мнението, базирано на научно проверени факти. Ако има други заинтересовани да продължат дискусията, нека да заповядат. Поздрави

Прародината на северите, както и на всички славяни (поне така смятат повечето учени) е именно Западна Украйна, Южна Полша. След като северите са напуснали прародината си, къде са ходили, какво са правили и как са се асимилирали е въпрос на отделна дискусия. Предполагам на тази база не твърдиш, че смолените от Егейска Македония са дошли от Смоленск в Русия?! Съвпадението на имената на славянски племена на север и на юг е нещо нормално и в това няма нищо чудно.

Вероятно има нужда от малко разяснение. 1.Топоними, възприети от носителите на друг език, много често имат свойството да се консервират непокътнати векове и дори хилядолетия, поради една изключително проста причина - в чуждия език: гръцки, албански, унгарски, влашки и т. н. те не претърпяват развитие, заедно с развитието на съответния език. Те остават като консервирани елементи, попаднали в чужда среда. 2. Още нещо, което съдейства за тяхното оригинално запазване - изходното им значение често не е известно на носителите на новия език. Поради горните две причини, ако една река се е казвала "Дъмбовица", например, с течение на времето тя няма да стане "Дъбовица" или "Дъбник", а ще запази архаичното си звучене именно като Дъмбовица (Влашко). Ако става дума за чуждоезикова среда, но славянска, тогава веднага на преден план излизат топоними, които не са характерни за полския език, например, но си присъстват в българския от дълбока древност. Именно такива топоними имаме в Южна Полша. Поради тази причина запазените български славянски топоними, в Тесалия, Пелопонес, Егейските и Йонийски острови, Албания и Унгария с голяма доза вероятност ни представят АВТЕНТИЧНО един минал етап от развитието на езика, с неговите характерни само за българските славяни особености. Уверявам те, че са доста на брой. Има съставени цели карти със съответните топоними и изоглоси, които в светлината на сръбско-македонските извращения, доказват по безспорен начин, че в Пелопонес, например, са живели славяни именно от българската група.

За съжаление, "със сигурност" такова нещо не може да се твърди. Става дума за хипотеза. Това че българските славяни в периода на заселване - 6 в. не са единна хомогенна група, е съвсем нормално. Сръбските, хърватските, руските и славашките също не са. Веднага възниква и въпросът: Какво значи "нехомогенна група"? Отговор: Такова преселение се осъществява от сравнително малки групи за един дълъг период от време. Те идват на юг от Дунава по различни пътища. В този смисъл не са единна (хомогенна) група. От друга страна, редица авторитетни български учени в областта на филологическата наука, сред които проф. Светомир Иванчев, смятат, че българските славяни, в своето мнозинство формират лингвистично обособена група по ред езикови признаци още в района на своята прародина и предполагаема изходна точка на преселение - Североизточните Карпати. Доказателства - езиковите характеристики на топонимите на определени райони в Западна Украйна, Южна Полша, Словакия и Северна Румъния ясно кореспондират с характерни само за българските славяни езикови модели. Т. е. проф. Светомир Иванчев, и не само той, твърди, че българските славяни идват на Балканите вече като обособена от останалите славяни езикова общност. Границите на тази езикова общност ясно могат да се проследят и в топонимията на райони, които никога не са влизали в територията на Средновековната българска държава или са били български в политическо отношение за сравнително кратко време - Пелопонес, Тесалия, Албания, Източна Тракия, Беломорието, Косово, Панония (на изток и на запад от Дунава), островите в Егейско и Йонийско море и др. В тази връзка, терминът "български славяни" от историческа и езикова гледна точка е напълно обоснован и точен. Общността на славяните, известни като български, е формирана, на практика, още преди тяхното присъединяване към българската държава. В същото време, именно присъединяването им към българската държава запазва тази общност от заличаване, предвид политиката на Източната Римска империя и останалите "добри" съседи.

Не се ядосвай, Михов. Ти нали не си "комплексар"? Аз пак твърдя, че повече общуване по икономически теми с твоите съграждани от Русе няма да ти навреди. Иначе индекс "ритуални убийства", а не, извинете "междуфирмена задлъжнялост" не случайно няма по белия свят. Просто това явление е функция на развитието на определени икономически процеси, за които разбираме от такива универсални индикатори като БВП, БВП на глава от населението, инфлация, безработица, потребителско търсене, лихвен процент, равнище на инвестиции, равнище на фалити и т. н. Ако приемем междуфирмената задлъжнялост сама по себе за първичен икономически фактор, тогава трябва да приемем и задлъжнялостта на Пешо от тринайстия етаж към Бончо от партера и Здравка от съседния блок също за фундаментален икономически фактор, като за целта някой (сигурно домоуправителят) трябва да призовава съдилищата да го решават по-бързо, така че Пешо да се озове или в затвора или на улицата. Та ти казваш, че имаш фирма, така ли?

Интересна е турската интерпретация на термина етнос (за малцинство, още повече за национално?! там изобщо не се говори). Според официалната доктрина на турската държава всички турски граждани по националност са турци. Оттук и записаното в Конституцията: "Всеки турски гражданин е турчин". Следователно за национални малцинства и дума не може да става. Да се върнем, обаче, към термина етнос. Турската държава все пак признава наличието на различни етноси в Турция, но всички те (според премиера Ердоган около 23 на брой) са части от турската нация. Тези етноси изграждат турската нация. Логично, според тази доктрина, всеки един индивид - турски гражданин, независимо от неговия етнос (кюрд, лаз, българин, арабин или циганин), също е турчин по националност. Ако някой се опита да дели етносите в Турция (а значи и самата турска нация), турският съд е особено ефективен и съответното лице получава безплатен билет за прожекцията на филма "Среднощен експрес" в Диарбекир за доста години напред. Накрая ще припомня, че държава като Франция - бастион на европейската демокрация, категорично отказа да подпише и да се съобразява с нормите на Конвенцията за защита на националните малцинства на Съвета на Европа. Германия пък, където живеят 3 милиона турци, признава само две национални малцинства - датчаните (около 50 000 души в провинция Шлезвиг - Холщайн) и славяните - зорби, малцинство наброяващо около 30 000 души в Саксония и Бранденбург.

В никакъв случай не твърдя, че съм прав. Вероятно бъркам, но това е дискусия и нека всеки да изкаже съображенията си. 1. Преходна форма "ЗУБ" между "ЗОМБ" и "ЗЪБ" няма. Преминаването на голямата носовка в старобългарския език "ОН" вместо в "Ъ" в "У" (както в руския език) е характерно за много ограничен брой български диалекти. 2. Предполагаемото наличие на предлог "от" в "от оногре" също изключва употребата на местен падеж и както виждате отново имаме движение (нещо идва от някъде). На мен това "оногре" по-скоро ми прилича на причастие, но не съм сигурен.

Подкрепям казаното от КГ125 и пак повтарям - междуфирмената задлъжнялост не е проблем на икономиката сама по себе си. Проблем може да бъде, 1.безработицата, 2.инфлацията, 3.слабото потребителско търсене, например. Затова развитите икономики имат съответните икономически индекси за тези показатели. Не знам, обаче, да има индекс "междуфирмена задлъжнялост". Това е абсурд. Михов, разбрахме, че имаш фирма и вероятно сега очакваш да паднем ничком пред такъв капацитет като теб, който няма "дефицити". Препоръчвам ти вместо да се оплакваш и проявяваш компетентност във форума, да напривиш нещо за фирмата си.

От ефективно съдопроизводство са заинтересовани не само работодателите, но и всички български граждани. За това две мнения няма. Идеята, че единствено и главно "бавните процедури за събирания на вземанията" са виновни за междуфирмената задлъжнялост е доста примитивна и далеч от действителността. Тук изобщо не коментирам упорития слух, че поне половината от тези 160 милиарда лева са кредити на фирма А, собственост на бай Пенчо, дадени на фирма Б, собственост отново на същия бай Пенчо. Естествено бай Пенчо не води дело срещу себе си. Михов, казах ти да се поразходиш из Русе. Питай тук-там. Хората ще ти обяснят.

Да си призная, нямам идея за какво става дума, но не мисля, че началното "ОН" в думите "Оногурия" или "оногре" има нещо общо с голямата носовка в старобългарския език. Този гласен звук в съвременния български език, с много малки изключения, се трансформира в "Ъ" - Ъогре? Да не говорим, че съчетание на носова с последваща друга гласна е изключително странно за старобългарския. Такова нещо няма. Не знам за какъв "предложен падеж" става дума. Ако това е местният падеж, той не се употребява за обекти при движение.

Основната ми идея е, че междуфирмената задлъжнялост, където и да е по света, е следствие, а не причина за проблема. Да си представим следната ситуация (нарочно много опростена). Имаме три различни частни фирми - А, Б и В. Фирмата А продава таксиметрови коли. Тя ги продава на посредническа фирма Б на разсрочено плащане. На свой ред фирмата Б ги прадава на разсрочено плащане на таксиметровите шофьори В (ВВВВВВВВВВВВ). За да могат да изплатят кредита на фирмата Б, а тя на свой ред на фирмата А, таксиметровите шофьори ВВВВВВВВ трябва да имат достатъчно клиенти - т. е. хора, които имат пари, за да им заплатят за тяхната услуга. Поради някаква причина, обаче, (безработица, криза, страх, несигурност) клиенти с пари няма - услугата не се продава добре. Какво става? 1. ВВВВВ не могат да изплатят колите си на фирмата Б. Те фалират - точно както иска г-н Колев от БСК. Съответно попълват редиците на безработните, които са без пари и не могат да създават платежоспособно търсене. Започват да получават помощи за безработни. 2. Фирмата Б им взема колите. Тя е изправена пред алтернативата да си свари супа от тях или на свой ред да фалира, в съответствие с неистовото желание на гореспоменатия господин и да върне колите на фирмата А. Супа не става, значи и фирмата Б фалира и връща колите на фирмата А. 3. Фирмата А започва да търси нов клиент за колите, но тъй като няма клиенти, тя също фалира. Работниците от фирми Б и А също попълват редиците на безработните. Накрая всички са фалирали и безработни, междуфирмени задължения няма, а БСК и най-вече гусин Колев са доволни. Михов, горният пример важи за всяка "материя" в бизнеса. Излез на улица "Борисова", завърти се покрай "Халите", пий една боза до "Кораба" и питай първия срещнат русенец. Русенци са интелигентни хора. Ще ти обяснят всичко подробно.