Хърс Златния

Море, баш на "милостта" си е. И тая "милост" е документирана, при това многократно. Шантавият е разглеждал англичаните като близки роднини - "арийци", с които иска да се договори, а не да воюва. Какво по-хубаво да им пусне малко "гювеч" при Дюнкерк, за да тръгне по-добре приказката. Ама приказката не тръгнала....... Защо? За това малко преди мен написа Рицар........

Хубаво Вермахтът няма превъзходство през 1941 г. в Русия и няма превъзходство през 1940 г. във Франция. И какво? Каква е връзката с хипотезата на Резун? Мисля, че това вече го дъвкахме в продължение на поне 10 страници. Още ли има да го правим?

Конкретната численост няма никакво отношение към темата. Подчертавам го и го болдирам. Това вече бе изяснено ДЕТАЙЛНО в хода на дискусията. Някои хора очевидно са го забравили и за тях можем да го повторим за 10 001-ви път. Щом имат мерак.

Тук сигурно си прав, КГ125.

Това беше "академично". За да излезеш някъде, първо трябва да влезеш, КГ125. Крим Е база за излизане в Черно море, но само ако тази "база" има връзка с това, на което е база (и ако то съществува). Какво да правят в Черно море, като са блокирани? Да ловят риба? Това е все едно, Хитлер да реши да нападне Мадагаскар през 1940 г., защото може да бъде база за излизане на Франция в Индийския океан? При положение, че немците са в Париж....... Северният аналог на Крим е Ленинград - там немците го отнасят як и дори не успяват да превземат града, въпреки, че заедно със своите финландски колеги се пънат в продължение на три години. И въпреки че и двете операции - в Крим и в Ленинград се командват от един и същ германски генерал - Ерих фон Манщайн. Вместо да заслони Ленинград - Вермахтът се пъне да го превзема. Е, накрая други превземат не Ленинград, а Берлин!

Според гореспоменатия филм на Дискавъри, руснаците пленяват 60 000 германци в Севастопол. За сравнение, при Сталинград те не са кой знае колко повече - около 90 000. В случая имаме първокласна военна катастрофа на Вермахта - поредната за Хитлер на Източния фронт.

Както стигат до Берлин от Москва. По същия начин. Или не си чувал, че Берлин е бил бомбардиран и през 1941 г. от руснаците?

Съветвам те да потърсиш в нета съответния филм на Дискавари за обратното превземане на Севастопол от руските войски. Дава чудесно впечатлние за преживения от немците "драматизъм".

До Плоещ руснаците са могли да стигнат и от Москва. По същия начин, както англичаните стигат от Лондон до Берлин. Т. е. въпросът изобщо не стои, особено в светлината на германското превъзходство във въздуха по това време. Но дори и да стоеше такъв въпрос, тогава преценяваш - Кое е по-ценно за теб: "Готските" твърдини и илюзорната защита на Плоещ с цената на няколко десетки хиляди убити и загубено време с оглед на чудесната зима; ИЛИ Евентуалната Капитулация на противника и края на войната? Тук се проявява и т. нар. "стратегическото мислене" по време на война. Нали имаш интернет? Ако не си учил (а виждам че не си), вярвам поне си играл на игри в нета?! Други въпроси?

Имаш ли географска карта на Южна Украйна? Дори и днес само две ж-п лиии и две шосета свързват Крим с континента. През 1941 г. - връзката е била само ЕДНО разбито шосе. Останалото е море и непроходимо блато. Това, разбира са забелязали и германските генерали и са направили съответното предложение на идиотина с мустачките. Но оня отрязъл - "Не, ами готите!!! Ами арийците." Сега чат ли си? И заради "готите", праща войските си да избиват и да биват избивани в една безсмислена кампания по превземането на Крим и Севастопол. "Гениалният" ход на човека с мустачките окончателно разказва играта на германците на Източния фронт и на целия план "Барбароса".

Тогава трябва да започнем от азбуката, приятелю. Или може би още от предучилищна възраст. Очаквах повече от теб. Целта на която и да е военна кампания, провеждана от мислещи хора, не е да се унищожи живата сила на противника, а да принуди врага ти да капитулира и да се съгласи с твоите искания. Унищожаването на "живата" и "умряла" сила на противника има смисъл само дотолкова, доколкото подпомага, а не пречи на тази цел. В случая, полуостров Крим е могъл да бъде ефективно блокиран с много малко сили, а ресурсите на настъпващите да бъдат пренасочени към главното направление, вместо да се запиляват из чукарите на бившата "готска" империя, където месеци наред да водят безсмислени сражения.

Не виждам нищо толкова особено в представеното ни от КГ 125 описание. Същата картина, ако не и още по-драматична, се разиграва при обратното превземане на Севастопол от руснаците 2 години по-късно. Тогава немците също драпат да се качват на самолети и кораби. А руснаците им пращат листовки да се предават, наричайки Севастопол "най-големия лагер за немски военнопленици". Но по-важното! От военно-стратегическа гледна точка, превземането и на Севастопол и на целия Крим от страна на германците през 1941 г. е ПЪЛЕН ИДИОТИЗЪМ. В сраженията германците похабяват ценен ресурс и губят решаващо време. Но, казват, Хитлер бил воден от идеологически съображения - Крим, в съответствие с пропагандата, бил разглеждан като изконна германска (готска!!!) земя, затова трябвало на всяка цена да бъде превзет. Та да има с какво да се похвалят "арийските" дебили в Берлин. Нещо повече - след превземането на Крим германците провеждат "археологически разкопки", по време на които "намират" свастики, мълний на Водан и други "арийски" артефакти. Идиотизмът няма предели, дами и господа!

Бройката на германците няма никакво отношение към темата и това беше дъфкано поне 10 000 пъти дотук.

Тълкуванията на фактите не могат да бъдат "патриотични" и "непатриотични", а обективни и необективни. Разделянето на "патриотични" и "непатриотични" и стремеж за някакво непременно дистанциране, само по себе си е индикатор за идеологически подплатена необективност. От друга страна, историята като наука, по свая характер, е идеологическа, т. е. тя не просто изучава фактите, но и внася определени отсенки и оценки, при тяхното тълкуване. Дали идеологическата натовареност на историята, е нещо хубаво или лошо, е съвсем друг въпрос. Аз не съм го измислил. Това е просто факт. Това е така не само в България, но и навсякъде по света. Така че те разбирам. Не разбирам, обаче, защо се занимаваш именно с българска история. Историята на Рим и гръцката античност би била къде-къде по-интересна за теб. Ще ти дам пример. Защо ми е да се занимавам с историята на град Перник, ако не ми пука за града и неговите жители и нямам никаква емоционална или каквото и да е друга връзка с тях? За да акцентирам на фактите, които ги унизяват и позорят и които, всъщност никой не отрича? Извинявай, но лично за мен подобно занимание, ако не е платено от съответните "фондации", е абсолютно безсмислено. Трябва да си изпаднал в пълен маразъм, за да си губиш времето с такива неща. Или обратното - за да изследвам и акцентирам на нещо, което би било приятно на перничани? Тогава моите усилия биха имали смисъл и от тях би имало някаква полза. Така аз виждам нещата, Йончев. Ти, очевидно, не си съгласен с мен и това е твое право.

Още по-интересно е, че централният площад в Киев се нарича с турцизма "майдан". Какво общо има "Майдана" и "Куртгород" с прабългарите е съвсем отделен въпрос. Най-вероятно - нищо.

Не, Йончев. Нямам предвид никого персонално в този форум. При теб проблемът е малко по-друг. Ти работиш с предпоставени тези. Решаваш, че нещо е така или не е така и тръгваш да търсиш доказателства. Самото ти решение е базирано, по стара българска традиция, на някаква идеологическа зададеност - напр. стремеж да се изтъкнем като модерни, сиреч, непатриотични изследователи. Всеки факт, който може да бъде тълкуван, "патриотично" от твоя гледна точка, бива оспорван или най-малкото игнориран. Тази иделогическа "предзададеност" води до грешки и необективност, а на моменти е дори смехотворна. Често в „доказателствата”, които намираш, не вярваш и самият ти. Но и това не проблем. Така ли е?

Разтърсващо откровение, г-н Щърбов. Естествено, че трябва да се четат изворите, а не само учебниците. Шокиращото е, че много от авторите на университетски учебници в България всъщност не познават изворите - никога не са ги чели! Това е факт. Друг, още по-шокиращ факт е, че дори и тези малцина, които са чели съответните извори, нямат идея как да ги тълкуват. За това се иска някой да те научи да тълкуваш правилно изворите, но съответната методология в българската историческа наука отдавна е отмряла (още след 70-те години на 20 век). Имаме само банални плагиати с доцентски и професорски титли, както правилно бе забелязал преди време дори и авторът на исторически романи Антон Дончев. Затова хората четат и не разбират какво са прочели!

„Рим и християнството”, безспорно, е една голяма тема. Относно това, дали християнството е „продължило” живота на държавата, известна като Римска империя, или напротив, доста го е съкратило, може да се спори доста. Да започнем от това, че по принцип, всякакви значителни промени, отнасящи се до държавното управление, религията и обществения живот, носят нестабилност и несигурност. Както и съответните последици от това. Понякога тези промени имат положителен ефект, но както забелязва и Макиавели, много често те не водят до нищо добро и завършват с гибелта на държавата, обществото и разбира се, милиони хора. Във вътрешен план, на психологическо равнище, въвеждането на християнството колкото и постепенно да става това, също представлява нов удар, шок за римляните. Изведнъж се случва нещо немислимо – в империята се появява не просто задължителен култ (както е напр. при „служебния” култ към императора), а именно задължителна религия. Във външен план, новата религия рязко разграничава поданиците на империята от външния свят и ги противопоставя на всички останали. Новата религия има и положителни страни за римското общество, свързани с маргинализирането на робската институция и последвалото й отмиране като обществено значимо явление.

Какво общо имат Рицарите с траките и котараците? Виждам, че ликвидирахте и тази тема.

За "референдум" ли говорим или за акт от страна на властите на славяните и респективно на Литовската Република, Естония и Таджикистан? Само питам. Относно присъединяването на Литва към СССР в интернет намерих това: А също и това от американската журналистка Анна Луиз Стронг: Сега, славянските старейшини може и да не са били толкова единодушни колкото литовските депутати, но кой да ти каже.

Поне според обяснението на ген. Сандалов, това означава "подценихме противника".

Съгласен съм с теб, че цитатът отново говори доста ясно, но не в полза на Резун и защитаваната от теб хипотеза. Поздравявам те и за болдирания текст на последното изречение: Мы явно недооценивали вероятного противника; к оперативной обороне, особенно в условиях начального периода войны, готовились плохо. Точно това твърдя и аз от има-няма 40 страници. Поздрави

Рицар, съвсем добронамерена молба. Ако искаш да изясняваш произхода на бабата на Юстиниян или на стринката на Виталиан, предлагам да откриеш нова тема. Става ли? Честно. Лично мен този животрептущ въпрос не ме вълнува особено.

Абсолютно "равноправен" съюз, КАКВОТО И ДА ОЗНАЧАВА ТОВА, няма и е не имало никога, нито на тази планета, нито на някоя друга (в друга галактика). Още повече, че тук никой не говори за "равноправни" или "неравноправни" съюзи. Никой не отрича, че държавата е имала един върховен владетел и това е бил българският кан. Никой не отрича, че именно войската, под командването на на този владетел, носи решаваща отговорност за сигурността на държавата. Горното обстоятелство не пречи, а напротив, подпомага вероятното конституиране на държавата на основата на договореност (съюз) между седемте (славянски) племена и прабългарите.

Виждам, че имате напредък, г-н Йончев. Вече си изяснихте въпросът за "държавния монопол върху външната търговия". Това е похвално. Полека - лека ще стане. Сега да видим как стои въпросът относно "императорът, който казва на кой пазар могат да продават / купуват българските търговци и на кой - не". Тук г-н Йончев безспорно е прав - именно властите на една държава (в случая Източната Римска империя) определят на кой пазар да продават чужденците (в случая - българите). НО, както се казва, тука има едно мнооого голямо НО, г-н Йончев. По принцип, подобни въпроси са обект на междудържавните отношения, т. е. това дали българските търговци ще продават стоките си в Константинопол или в Солун не е само въпрос на вътрешно ромейско решение, а на договореност между Източната Римска империя и България. Логично е да е съществувала договореност (писмена или устна), че българските търговци ще могат да продават своите стоки именно там, където са го правили - в столицата на империята, на едно определено място. С решението си, което, както посочих по-горе, има характер на съзнателен неприятелски акт спрямо България, ромейските власти нарушават преднамерено дотогавашната договореност. Оттам нататък настъпват последици........ Въпросът, дали ромейското решение е било отговор (реакция) на въвеждането на българския славянски език като официален език за българската държава, е интересен. Това е вероятна хипотеза, но аз не бих се ангажирал с определен еднозначен отговор.