Хърс Златния

Какво знаеш ти за "панславянизма", Сашка? Предполагам не много. Но съм сигурен, че си експерт по "югославянизма" и "титовизма", барабар с неговия братовчед "македонизма". Абе, нали вие у, Скопие бехте славяни? Или не сте? Сигурно не сте, защото когато преди месец премиерът на БЮРМ рече нещо за "славомакедонците" един скопски вестник се нацупи, щот въпроснио човек "унасал разцепление меджу македонскиот народ", сред който имало много почитатели на "Античка Македония" и вихрогона Буцефал! Та, те тия се сметали за негови наследници (на Александър Македонски, не на Буцефал), а не за славяни. Айде оправете се първо вие, а после ни давай акъл за "панславянизма".

Във връзка с горното може ли да попитам "колко набези" извършват даките, преди да ги нападне Рим. Предполагам също, че те (даките) сериозно са застрашили империята и самия Рим?! Така ли е? Безкрайно съм удивен и от следното "разсъждение": Интересно, защо хората в Германия днес се занимават със земеделие, след като нямало условия за такова? Извинявам се идиотския въпрос, но смятате ли, че земята (почвата) и климатът в Германия са се променили драстично от Античността до наши дни?! Щото според разсъжденията на посленио Роман има две възможности: 1. Или земята, почвата и климата са претърпели драстична промяна! 2. Или германците и до днес се изхранват с лов и събирачество. Това е видно най-вече в Хамбург, Берлин и Франкфурт на Майн!

Тъжна картинка. Имам предвид коментарите. Очаквах някакви аргументи по същество, нещо, което да направи дискусията интересна, нещо, което да изисква разсъждение....... Нищо подобно. Просто това е нивото на участниците. Тъй като виждам, че тук има истински корифеи, които, за разлика от професор Калоянов, са наясно с термина "цивилизация", най-приятелски им предлагам вместо да дрънкат празни приказки, да ни запознаят с определението на този термин. Един цитат от авторитетен източник няма да навреди.

За да ни стане ясно колко „идилично спокойно” са се чувствали римляните на границата с Германия един цитат от Гай Юлий Цезар „Галската война” (цитирам на немски и мисля, че няма проблем): Превод: „Целият им живот (на германците) преминава между лова и военните тренировки. От млади те привикват на различни наранявания….. За славата на техните държави (общности) допринася най-много обстоятелството, ако всичко около тях е опустошено. Ако успеят да прогонят съседите си, те разглеждат това като признак на смелост. Така че те опразват граничните области и никой не смее да живее наблизо до тях. Едновременно с това, те смятат, че са най-добре защитени, ако не трябва да се страхуват от неочаквано нападение. (т. е. за по-сигурно трепят всичко наред.) Когато една държава започва война или се готви за отбрана, германците си избира предводители, които командват и разполагат с власт върху живота и смъртта. Разбойническите нападения извън техните граници не се смятат за нещо отблъсващо (недостойно). Напротив, те разглеждат това като средство за обучение на младежите и предпазването им от лентяйство. (Организирането на походите) По-изтъкнатите германци обявяват през събранието на народа, че имат намерение да предприемат подобен разбойнически поход. Те питат кой ще вземе участие и призовават участниците да заявят това публично. Тогава тези, които желаят да се присъединят към начинанието и на които предводителят им харесва, стават прави и заявяват своята подкрепа за водача. При това те биват аплодирани от събралия се народ. Ако някой по-късно се отклони от дадената дума и не вземе участие в планирания поход, той бива разглеждан от останалите като отцепник и предател и изцяло губи доверието на всички.” Както виждаме, на римската граница вероятно е било съвсем "спокойно" и римляните не са имали никакви грижи по нейната охрана! По-надолу разбираме и защо в Германия няма толкова много орни площи, за учудване на последнио Роман: „Ackerbau betreiben sie nicht viel, ihre Nahrung besteht hauptsдchlich aus Milch, Kдse und Fleisch. Niemand besitzt ein bestimmtes Ackerland oder eigenen Grund……” Превод: „Те (германците) не се занимават много със земеделие. Храната им се състои основно от мляко сирене и месо. Никой не притежава някаква определена земеделска земя…..” Сещам се, че някои тук се раздраха да ни убеждават, че прабългарите били степен народ (каквото и да означава това) щот били номади и уж не се занимавали със земеделие. Ми то излиза, че древните германци май били номади, че и степен народ в гората!!!

Нямам за цел да доказвам или показвам какво знаеш и какво не знаеш. Също така, нямам за цел да те убеждавам в каквото и да е било. Имам обаче една препоръка - следващия път като цитираш източници, избирай тези от тях, които подкрепят твоите твърдения, а не тези които ги опровергават. Иначе ставаме за смях, Романе.

В съответствие с гореизложеното: 1. На 28 март 894 г. в Преслав се провежда Народно-църковен събор; 2. На този събор са взети следните важни решения: - Симеон - третият син н Борис-Михаил е обявен за княз; - за официален език на църквата и държавата на мястото на гръцкия е обявен старобългарския език, използващ славянската азбука; - ромейските свещеници са изгонени от България и заменени с българи; - Преслав е провъзгласен за столица, вместо Плиска. Авторът на статията свързва началото на последвалата военна конфронтация между България и Източната Римска империя именно с акта на приемане на старобългарския език за официален на мястото на гръцкия и прогонването на гръцките попове от България.

СЛАВЯНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ. ДАТА И МЯСТО НА РАЖДАНЕ: 894 Г. В ПЛИСКА Анчо Калоянов web - така е озаглавена похвалата за първоучителите в големия пергаментен сборник от ХІІ в., принадлежал на Успенския събор в Москва. Тя е непосредствено след Житието на Методий под 10 май и е допустимо да се мисли, че е била предвидена за следващия ден, защото блаженият Кирил е солунянинът Константин Философ, а 11 май е денят на Константинопол. Константинопол, на наш език Цариград, някога събра в себе си началото и края на Средновекието, за да бъде единственото, но затова пък разкошно убежище на Античността. Там и отвъд, на брега на Историята, по случай сключването на мира между България и Византия през октомври 927 г. е било произнесено "Слово за мира с българите". На тържеството присъствали и пратеници на други народи, свидетелство за значението, което придавали на акта и двете страни. Тъкмо тук най-официално било признато, че братоубийствената война (между братя во Христе) завършва с мир, който "оздравява разкъсаните части на Вселената и ги привежда към цялост и единение, щото повече да не се назоваваме скит и варварин и така или иначе, но всички да се показваме християни". С други думи, на българите буквално било признато правото на съпритежатели на християнската цивилизация (и според договора владетелят им да се нарича цар, а главата на църквата - патриарх). "Словото за мира с българите" с основание се приписва на известния византийски книжовник Теодор Дафнопат, близък сътрудник на император Роман Лакапин и вероятният продължител на Историята на Теофан, поради което можем да му се доверим, че сключването на мира между България и Византия има вселенски отзвук, защото породилите го събития са такива. Даровит оратор, с оглед на своите цели Теодор Дафнопат отъждествил в речта си цар Симеон с цар Давид - "свикнал с кърви от младини", той "подражава на Арес и скача като Аполон", завоевател е като Александър Македонски. Макар да забулва истинските имена и случки с цитати от Писанието и с примери от класическата древност и елинската митология, той невероятно прозорливо като за съвременник е показал причините за войните на Симеон: "Горко ми, пето поколение и непрестанно бедствие! Защото веднага реката на славолюбието, вихърът на първенството (в полето на ръкописа преписвачът доизяснил с името Симеон) дъждът, снегът - които неща и дори по-силни разтърсват Хемус и Дунава - нахлуха в душата на княза. Настана земетръс, който почувстваха даже и онези, които обитават отвъд Херкулесовите стълбове. Веднага прочее бяха издигнати победно венецът и престолът..." Почти в средата на своята реч, оставил назад описанието на страданията, Теодор Дафнопат припомня "златния век" отпреди войните: "Тогава живееше златното поколение и всичко се радваше на благополучие и наслада от божествените дарове. Такава бе някога нашата държава. А заедно с нея цъфтеше и се развиваше и държавата на българите. И защо пък не? Те също бидоха осиновени от нашия Бог и, след като забравиха обичаите на чергари и скитници, бяха възприели благовестието на благодатта." Непривично ще да е прозвучало в Константинопол през 927 г. това признание, но в речта то е предхождано от едно още по-непривично питане с пояснение. Смятам, че питането е отзив на призива на цар Симеон в "Сказание за железния кръст" - отдал победното оръжие (железния кръст) на манастир в Никея с думите: "Да бъде мир!", той огласил своята нова програма и същевременно наставил своя народ: "Обичайте враговете си!", т.е. ромеите. А ето и отговорът на Теодор Дафнопат в диалога му с мъртвия вече цар Симеон: "А ние, учениците на новия закон, ние ще обичаме ли враговете си като себе си и съответно на това?" - и продължава, за пръв и единствен път в цялата реч използвайки обръщението "братя" за своите знатни слушатели. - "Никога по-нататък и по никакъв начин, братя, да не стане това, обаче ако донякъде се спречкаме с тях - защото сме от същия състав, ако и да не споделяме тяхната измама, то когато отново бъдат приведени към нас, повече да не се разлъчваме. Възможно е даже падналите да се вдигнат и да застанат по-здраво и по-високо от онези, които не са падали." Какво толкова е ставало в България по това време, за да си позволи видният византийски книжовник такова - почти заплашително - предупреждение към ромеите? Защото очевидно той има предвид наличие на творчески потенциал тук, край Хемус и Дунав, стремеж към изграждане на процъфтяваща държава, с каквито думи си служи, описвайки Златния век преди войната през 913 г. и разбира се, постигнати резултати. Ако се върнем при отказа да бъдем назовавани скити и варвари, трябва да добавим, че чрез думите на Теодор Дафнопат Византия признава правото на българите на съпритежатели на християнската цивилизация заради вече направен принос в нейното изграждане. Не получил исканото от Константинопол, цар Симеон се обърнал към Рим, който дал съгласие, но в очакване на триумфа свършил земния си път. Все пак той победил - Византия признала титлата цар за владетеля на българите и сана патриарх за църковния глава, а с това и самостойността на новия цивилизационен модел в християнския ойкумен, с днешно означение - славянската православна цивилизация. Всъщност трябва да поправим Теодор Дафнопат, защото именно Византия отказва мира с България през 894 г. и оттогава започва конфликтът между двете. Поводът за първата война е известен, а причината е стратегическият избор за историческо битие, направен от българския политически и интелектуален елит на събора през същата година. Но за Преславския събор през 893 г. няма преки вести. Под това име и с тази година в историографията го въвежда Васил Златарски. Съгласуването на данни от разнородни извори позволява твърдението му, че в края на 893 г. в Преслав е имало "всенароден събор", на който Борис Покръстителя лишил Владимир от трона и провъзгласил за княз третия си син Симеон, било решено столицата да се премести от Плиска в Преслав, а като трети важен акт - да се извърши (въвеждане на старобългарския език в държавата и църковното богослужение). За да се "прокара реформата", била осъществена и замяната на гръцките йерарси в църквата с български. Доколкото всяко едно от решенията е доказуемо по резултатите си впоследствие, а е и взаимообвързано с останалите, то съвкупността им налага извода, че не са могли да бъдат взети без общо съгласие на народен събор. В българската историография не е изказано обосновано недоверие в съществуването на Преславския събор през 893 г. Той се приемаше за реално събитие до преди десетина години, когато изпадна от хронологичните таблици в нашата история, а не се упоменава и в четиритомната Кирило-Методиевска енциклопедия. Неговото премълчаване на единадесетия славистичен конгрес в Братислава през 1993 г. (тогава се навършваха кръглите 1100 години) изостриха моето любопитство и към нашия отказ от събитие, което е едно от най-значимите в историята на християнска Европа. Изповядваното от мене верую, че историята е онова от написаното за миналото, което не само искаме да запомним, но сме и готови да го браним, ме отклони от обичайните ми занимания и ме доведе до откритие, което искам да оглася пред вас. Защото какво по-свято място от Света гора срещу Царевград Търнов и по-подходящ ден от деня на двамата наши покровители! А и да речем по Матея, глава пета, стих четиринайсти: Не може се укри град, който стои навръх планината. Сиреч, ако събитието е голямо, непременно ще остави доказуеми следи в словото на своето време. На отсамния бряг на Историята, след 1111 години, толкова са от 28 март 894 г., твърдя следното: Допрочитането на сведението за в Новгородската Кормчая датира събора към 894 г. Изправеният от Мария Спасова превод в паметта за Йоан Екзарх го представя за разорил поганско намерение и укрепил властта на царя, а още една новонамерена от Анатолий Турилов памет потвърди наличието на събор, на който на 28 март българския княз Михаил победил противниците на кръста. Тази дата попада в периода на Великденския пост, в който обичайно се свикват Поместните събори на Църквата. Неделните беседи в Учителното евангелие на Константин Преславски от 8 април 893 г. до 24 март 894 г, осемте слова на Йоан Екзарх за Господските празници от Рождество Христово на 893 г. до следващото Рождество Христово и десетте великопостни поучение и слова на Климент Охридски от Неделя Месопустна (3 февруари) до Велики четвъртък (28 март) на 894 г. образуват "общо поле" със "зададен сюжет". Предложената гледна точка изважда на показ изживяванията на проповедници и паство по време на решителен поврат (в граничната ситуация на избор с непредвидим изход). Някои от вече посочените творби могат да бъдат разглеждани и като своеобразен дневник на Събора през 894 г. в Плиска: Йоан Екзарх на 25 декември в "Слово за Рождество Христово" порицава отстъпниците от християнския морал и намеква за близко изпитание в люта битка, от която лекомислените и бледословците трябва да се изпъдят с бой; Презвитер Константин след Богоявление (6 януари) покачва градуса в речевия етикет на своите неделни беседи, а в предназначената за Неделя Месопустна (3 февруари) казва, че със словата на Златоуст са се обогатили не само гърците, но и ; Климент в Поучение за Неделя Сиропустна (10 февруари) настоява слушателите му да изоставят гнева, яростта и протестите си (очевидно по повод на някакво решение); в Поучение за Втората неделя (24 февруари) се обръща към приятели и гости, пришелци и чужденци; в Поучение за третата неделя (3 март) приканва към активност в някакво важно дело: "Ако ли в бездействие пребивавахте, поне богоугодно отсега нататък завършете, кое ви е тежко, пребивавайки в църквата, така всички здраво да се заловите"; в Поучение за Четвъртата неделя (10 март) използва обръщението "черковни чеда" и израза "вашето събрание"; липсва поучение за петата неделя (17 март); в Похвала за Цветница (24 март) с името Климент епископ велички отново укорява - "докога в греховно бездействие ще пребивавате като доброволно погубени?"; в Поучение за Благовещение (25 март) забелязва, че е принуден да произнесе това слово, защото вижда, че църквите са "празни от вас" (някои вече са напуснали Събора); в Поучение за Велики четвъртък (28 март) отправя предупрежденията да не бъдем двулични като Юда (двоемислещи), да не се изобличаваме един друг, да не се причастяваме, ако сме неверни, и "ние сме принудени да ви кажем, а вие изпълнявайте или не изпълнявайте", всеки от нас своето бреме (отговорност) ще понесе и което е посял, това и ще пожъне - или слава, или срам. Йоан Екзарх на Великден (31 март) произнася Слово за Пасха, в което прави равносметка на Събора: "Ние не окървавихме оръжие, нито застанахме в бойна редица, не бяхме бичувани, нито видяхме рани, а постигнахме победа. Подвигът е на Христа, а венецът е наш. И така, понеже победата е наша, нека днес всички възкликнем като воини с победна песен!" Без съмнение, съвпадението между българската памет за 28 март и реконструирания ход на събитията доказва, че след първата неделя на поста е започнала работата на Събора в Плиска, на който дошли представители на други Църкви, но след Цветница някои от участниците го напуснали, а до решителния сблъсък между двете страни се стигнало на Велики четвъртък, когато победила партията, оглавявана от Борис Покръстителя. Вероятно е било оспорвано назначението на заместник на архиепископа на България - презвитер Йоан, почетен със сана екзарх, водеща фигура в заседанията на Събора (своето "Слово за Сретение Господне" - 2 февруари, той надписал като"презвитер и екзарх"), а в петата неделя Климент е бил ръкоположен за епископ величски, равнозначно на архиепископ. Изглежда, около четвъртък на Цветната неделя (21 март) е било утвърдено решението за , във вторник (26 март) на Страстната седмица е произнесена от Наум речта срещу княз Владимир, но мнозинството не се съгласило да бъде низложен, затова Борис Покръстителя го обвинил в двоеверие и отстъпничество и според "Слово на Христолюбеца" заплашил несъгласните, че ще ги сполети съдбата на изкланите от пророк Илия жреци. На 31 март, Великден през 894 г., от Плиска Йоан Екзарх възвестил на България и на християнския свят, че победата над отстъпниците във вярата била постигната без проливане на кръв. Влязла в действие програмата, която предвиждала новият народ да слави Бога на своя език. Така на този ден зад старобългарския език (третия свещен език), заставала мощта на една процъфтяваща държава и затова с право можем да го означим и за рожден ден на славянската православна цивилизация. Ще си позволя едно етноложко приближение към разбирането за термина цивилизация - престижно название за постиженията на народи, обединени от сродство в езиците, споделена ценностна система - религия, и обща история и култура. При пестеливата употреба на означението, задължителните изисквания към претендиращите за него явления са: определено време и територия, а също така и писменост, чрез която да увековечи откритото от нея послание за смисъла на човешкото съществуване. Ако е до време - вече 1111 години, ако е до територия - на остров Сахалин има манастир с покровител Иван Рилски, ако е до писмена - с кирилица беше изписано името "Восток", с който първият човек полетя в Космоса, ако е до творци и посланията им - Йоан Екзарх, славянският енциклопедист от IX до XVIII в., в "Слово за Сретение Господне" ще изрече на старобългарски, че Бог е станал Човек, за да може човек да се уподоби на Бога, а хиляда години по-късно Фьодор Михайлович Достоевски чрез Иван Карамазов ще откаже билета си за рая, ако той струва и една детска сълза (сълза, пролята в България, забележете!). Ако е до това, което аз, отклонилият се от обичайния си път, намерих в словата на онова велико време, ето го. Принадлежи на перото на Симеон, а е изречено от неговия духовен наставник Отец Памфил: -------------------------------------------------------------------------------- Академична реч, произнесена на Тържествено общо събрание на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" на 11 май 2005 г. © Анчо Калоянов ============================= © Електронно списание LiterNet, 24.05.2004, № 6 (66)

Ти ми кажи като евнух, който не само знае как се правят нещата, но и с когото са ги правили нещата, как можеш да изцепиш подобна глупост като горната?! "Всички били достигнали до извода, че им трябвала нова религия......." Абе, Пенчо, ти в ред ли си? Къде и кога по света обикновените хора изобщо са мислили по този въпрос, камо ли да достигат до некакви "изводи" На орача в полето, на война на границата или на баба Иванка на село им е изгорело ухото за някаква нова религия и дълбокомислени изводи! Оди се прегледай, момче! Не се шегувам. Освен това съм леко заинтригуван от предположението ти, че ако някой принася жертва на Бог, не може да подвие крак и да се моли. Или принася жертви или се моли?! И двете не стават наведнъж! Верно, иди се прегледай.

Две малки забележки: 1. Определението "най-успешен политик" е неподходящо в конкретния случай, защото въпросното лице не е политик. Той е лидер на етническа фракция от обществото. Докато успехът на един политик, до голяма степен, зависи от неговите действия, успехът на подобен род лидери, е гарантиран от самата позиция, която заемат. Каквото и да направи, неговият властови ресурс и гласовете за него няма да намалеят. Затова, в настоящата система той може да си позволи това, което нито един политик в България не може. Включително и изказване като горното, което не е признак на особена мъдрост, а е пореден индикатор за особената му позиция на "неполитик", която нашият човек много добре осъзнава. 2. Твърдението за "очевидната некадърност на неговите конкуренти" също не е точно. Конкуренти изобщо няма! Били те некадърни или способни. Който и да е индивид, заемащ подобна позиция в подобни условия, по правило, не би могъл да има конкуренти. Това не зависи от неговите способности. Може да си най-големият некадърник и тупан на света - пак няма да имаш никакви конкуренти.

По логиката на лицето "лубо-юве" българските владетели са требвали да изчакат с приемането на християнството, некъде докъм Самуил или Иван Владислав. Идва, например Василий Българоубиец и точно преди да плени 14-те хиляди войници при Беласица, Самуил му вика: "Чекай шефе, приемем християнството от теб." Василий отпървом са упулил, но после обърнал веднага коня към Цариград, че и отгоре дал на Самуил Солун като армаган и накрай го и разцелувал. Лубо юве, точно такива като тебе пишат чалга - история, братчед!

Въобще не ме затруднява, но ме озадачава как разбираш текста. Не ми е ясно дали става дума за езиков проблем (не разбираш добре значението на руския текст) или за проблем с логиката (не разбираш смисъла на казаното). Съвсем добронамерено, ако искаш да четем заедно: Цитат: (Германия )в общем достаточно плодородная, она непригодна для плодовых деревьев; Коментар: Пояснява се, че страната е ПЛОДОРОДНА. И тя няма как да не е, предвид ресурсите, с които разполага германската земя и днес. Не ставала обаче за овощни дръвчета като в Италия. Ами то портокали и в Дакия не растат, нали така? Цитат: мелкого скотав ней великое множество, но по большей части он малорослый. Да и быки лишены обычно венчающего их головы горделивого украшения, но германцы радуются обилию своих стад, и они — единственное и самое любимое их достояние.Коментар: Развито скотовъдство. Не ми говори за бедност. Цитат: В золоте и серебре боги им отказали, не знаю, из благосклонности к ним или во гневе на них. Однако я не решусь утверждать, что в Германии не существует ни одной золотоносной или сереброносной жилы; ведь кто там их разыскивал? Коментар: Тук има ли нещо, което да ти е неясно. Човекът казва, че не са известни златни или сребърни залежи, но и никой не ги е търсил! Просто германците не са се интересували от това. Цитат: Хорошо известно, что народы Германии не живут в городах и даже не терпят, чтобы их жилища примыкали вплотную друг к другу. Селятся же германцы каждый отдельно и сам по себе, где кому приглянулись родник, поляна или дубрава. Свои деревни они размещают не так, как мы, и не скучивают теснящиеся и лепящиеся одно к другому строения, но каждый оставляет вокруг своего дома обширный участок, то ли, чтобы обезопасить себя от пожара, если загорится сосед, то ли из-за неумения строиться. Строят же они, не употребляя ни камня, ни черепицы; все, что им нужно, они сооружают из дерева, почти не отделывая его и не заботясь о внешнем виде строения и о том, чтобы на него приятно было смотреть Коментар: Оттук научаваме, че страната е обширна и е богата на дървен материал. Всичко това е от твоя цитат. Интересно ми е да разбера как ТИ тълкуваш горните текстове, които ни дават кристално ясна информация?!

Още по-прост въпрос - отговор: Защо е нужно да има комисия и да я оглавява Балева, когато същата работа, без комисия и без Балева, вършат други хора и в настоящия момент?! За твое сведение: Доколкото разбирам от прочетеното, въпросната комисия ще има единственото функциите на консултативен орган към определени институции. Тя няма да раздава наказания, нито ще издава присъди. Поне така пише в пресата на оригинален език - в случая това е руски език. Винаги съм намирал за странно да обсъждаш нещо, използвайки информация от трета ръка, която отгоре на всичкото е невярна.

Извинявай КГ125, но ти пак не разбираш основното. Не разбираш, нали? Тук изобщо не ства дума за "опониране" и за "дебат". Хора като Балева и Брунбауер търсят ефект на провокация, срещу определено заплащане, а не дебат! Историческите факти и съответно същностния дебат по тях не ги интересуват, изобщо! Един "дебат", обаче би им направил допълнителна реклама и съответно би спомогнал за реализирането на предварително замислената провокация. Т. е. дебатът не би помогнал, а напротив, би навредил на изследователския процес. Ще ти дам разбираем пример: "Ако един миризлив пияница заяви на всеослушание, че сестра ти е к.......ва, ти би ли встъпил в дебат с него, за да го убедиш, че тя е съвсем прилично момиче? Или напротив, би му фраснал един в мутрата? Не знам за теб, но мисля, че 99% от мъжете-участници в този форум биха направили второто. В тази връзка си спомням едно интервю по телевизията с историка Божидар Димитров. Журналистката го попита, какво би отговорил на Балева и Брунбауер, ако имаше възможност. Той отговори: "Нищо не бих им казал. Бих им ударил по един шамар! С такива хора не се говори." И човекът беше абсолютно прав, ей богу!

Извинявай КГ125, но ти пак не разбираш основното. Не разбираш, нали? Тук изобщо не става дума за "опониране" и за "дебат". Хора като Балева и Брунбауер търсят ефект на провокация, срещу определено заплащане, а не дебат! Историческите факти и съответно същностния дебат по тях не ги интересуват, изобщо! Един "дебат", обаче би им направил допълнителна реклама и съответни би спомогнал за реализирането на предварително замислената провокация. Т. е. дебатът не би помогнал, а напротив, би навредил на иследователския процес. Ще ти дам разбираем пример: "Ако един миризлив пияница заяви на всеослушание, че сестра ти е к.......ва, ти би ли всъпил в дебат с него, за да го убедиш, че тя е съвсем прилично момиче? Или напротив, би му фраснеш един в мутрата? Не знам за теб, но мисля, че 99% от мъжете-участници в този форум биха направили второто. В тази връзка си спомням едно интервю по телевизията с историка Божидар Димитров. Журналистката го попита, какво би отговорил на Балева и Брунбауер, ако имаше възможност. Той отговори: "Нищо не бих им казал. Бих им ударил по един шамар! С такива хора не се говори." И човекът беше абсолютно прав, ей богу!

Извинявай за въпроса, КГ125, на "исторически дебат" с кого? С Мартина Балева и Улф Брунбауер ли? Тук се надига вой за един неприет закон?! За един закон, който дори не знаем как ще изглежда след неговото приемане (ако изобщо бъде приет). Дали ще забранява дебати, исторически изследвания, уточняване на факти, или просто ще бъде насочен против преднамерената политическа атака, против провокацията срещу нечии национални интереси? Всяка държава има не само правото, но и задължението да защитава своите интереси, нали така? Ако е второто, то въпросът няма нищо общо нито с науката история, нито със забраната на каквито и да е изследвания. В същото време в редица държави (всички знаем в кои) има вече приети закони, които забраняват подлагането на съмнение на определени исторически факти по какъвто и да е начин - изследвания, изказвания и т. н. Т. е. имаме типичен случай на идеологизация, и то от най-мракобесен средновековен тип. За "държавния контрол върху историята" обаче, там никой не обелва и дума. Не е много здравословно, дами и господа.

Съвсем "по същество" зададох конкретен въпрос: Очаквам отговор, ако не ви затруднява.

Ако позволиш да те светна, приятел. Нито едно общество в човешката история, никога не е било "монолитно". Дори и това в Северна Корея. Очаквам други ценни "заключения" и "прозрения".

Ресав, очевидно скоро не ти е попадала карта на БЮРМ. Иначе щеше да знаеш, че ако минаваш през Куманово напът за Кюстендил и София, няма как да минеш през Скопие. Това е все едно, както казвате вие в Плевен, да минеш през Кайлъка за гарата. Освен това се съмнявам, че някога си минавал по въпросния маршрут - той е толкова планински и чукарест, че изобщо не може и да се сравнява с маршрута Солун - Одрин - Пловдив. Не мога да разбера, защо непременно натрисате горкия Комнин в най-големите чукари и дивотии. Той най-добре е знаел откъде и защо трябва да мине и тъкмо оттам е минал. Иначе алтернативни маршрути много - би могъл например да мине по маршрута Солун - Дуръс (Албания) - Печ (Косово) - Ниш - София. Тогава напълно щеше да изненада всички, включително и себе си!

Именно. Ето я и удобната позиция ("нема документи") на безмилостния г-н Йончев, за която споменах по-горе.

Май не само аз не съм чел темата, Ресав. Това написах малко по-горе: Мое предположение: Иван Асен научава за приготовленията на ромееца в Солун и съвсем логично от военно-географска гледна точка съсредоточава войските си около Средец (София). Ако си в Солун и искаш да нападаш България, по вероятно е да се насочиш директно на север. Комнин обаче решава да мине през Одрин. Едно, за да присъедини към войската си местните бойни части, друго, за да разтрепери допълнително гащите на латинците, трето, за да изненада българите. После тръгва към Пловдив, евентуално Средец - които, по негово мнение, са лесна плячка. Характерно е, че той изобщо не очаква сериозна съпротива от българска страна и дори си мисли, че българската войска и царят са далеч от района на бъдещата битка. Той изобщо не очаква битка! Иван Асен научава за този маньовър и естествено тръгва от Средец за Пловдив, подминава Пловдив и в землището на село Клокотница двете войски се срещат. Срещата, както знаем, завършва с пълна победа за българите. Това е една от възможните хипотези за хода на кампанията. Отговорът "контрааргумент" на г-н Йончев беше: Безспорно един "перфектен" и "изчерпателен аргумент", който окончателно реши дискусията. Поздрави

Добър отговор. Все пак стигнахме до някаква систематизация. Да започнем подред: 1.Самия Иван Асен заявява че е излязъл на бран в Романия. Това аргумент в полза на какво е? От казаното разбираме, че Иван Асен е водил война. Нищо повече. Кой кого е нападнал и как, изобщо не става дума. 2.Сведенията на патриарх Евтимий и Никифор Григора че Иван Асен е нападнал в "сгоден момент". Цитирай тези сведения, ако обичаш. "Нападнал в сгоден момент", може да означава всичко, включително, че е устроил засада на нахлулите в България ромеи. 3. Фактът че Пловдивска област / на чиято територия се разиграва битката/ е присъденина към държавата на Комнин преди 1230 г./. Откъде със сигурност разбираме за този "факт"? И какво разбираш ти под "Пловдивска област"? Предполагам не днешната Пловдивска област?! Ако не е, за каква територия говорим, тогава? 4. Има достатъчно сведения от които е ясно че Комнин се е готвел през 1230 г. за поход срещу Цариград а не за война с българите.нещо което Иван Асен не можел да позволи. Този "аргумент" отново се оказва голо предположение. При това не е едно, а цели три предположения. - че Комнин се е готвел за война с латинците; - че не се е готвел за война с българите; - че Иван Асен не е можел (или искал) да позволи това. За нито едно от трите нямаме никакви СИГУРНИ сведения. Поздрави

Ресав, не ме интересува какви думи ще използваш. Но поне бъде честен пред себе си, не пред другите. Само пред себе си. "Аргументите" на Йончев за това, че не Комнин е нападнал, а е бил нападнат, се свеждат до инфантилния въпрос: "Защо му е било на Комнин да напада България?". Нещо като: "Защо му е било на Наполеон да напада Русия?" или "За какъв дявол й е било на Италия да напада Абисиния?" А сега, де! Хайде да ви видя! Сгащи ли ви бай Йончев по бели гащи с тоя жесток "аргумент". В действителност, никой не може да отговори СЪС СИГУРНОСТ на подобен въпрос, тъй като няма как да питаме отдавна починалия Теодор Комнин. Можем само да изказваме предположения, които неумолимия г-н Йончев от удобната позиция "нема документи" би разгромявал на пух и прах. Разбира се, без да му хрумва, че по представената от него хипотеза също "нема документи"; или че може да бъде зададен контра въпрос: "А за какво му е било на Иван Асен да напада Теодор Комнин, че и да демонстрира на копие нарушения от същия този Комнин договор?!" Извинявай, Ресав, но от аргументация на Йончев или на когото и да е било тук няма и следа. Поздрави

Не само че битката е станала на гръцка територия, но и Иван Асен е бил грък! Пише, че междуособицата е станала между гърците! И така да обобщим най-важните прозрения, които г-н Йончев предстои да оформи в научна студия: 1. Тая Клокотница не е оная Клокотница! 2. Тоя Иван Асен не е оня Иван Асен! 3. Тая българска територия не е оня българска територия. 4. Тоя договор на Иван Асен не е оня договор на Иван Асен! Виждаме, че нещата, с общите усилия най-вече на уважаемите господа К. Гербов, Щърбов и Йончев, взеха да се проясняват.

Така става, когато човек гледа прекалено много телевизия - щеш - не щеш попиваш глупостите, с които пълнят кухите глави на зрителите. Оттам и клишето за нискоквалифицираната работна ръка, дето не знае английски, пардон, латински. Предполагам, обаче, че древните римляни не са очаквали да се сблъскат с тълпа дипломирани инженери в тогавашна Германия преди 2000 г. Не че Галия тогава е била препълнена с "висококвалифицирана работна ръка". На мястото на Париж и Сорбоната вероятно се е плацикало някое кално блато - рай за дивите свине от околните гори. Виж, това, че работната ръка в Германия, на всичкото отгоре, била и робска!!! не ми беше хрумвало! Това безспорно е попадение! Колкото за ползата от завоеванието, интересно, че хората взели да преценяват, че не си струва, щото бедно!, след като им наритали задниците. Да не би да се е получило като с лисицата и гроздето? Малко накиселява, таквозинка. А иначе тогавашна Германия не е била никак бедна. Не и в сравнение с Галия или Британия, например. На тази територия вече са функционирали оловни мини (изключително ценен за римляните ресурс), горите пък са били ценен източник на дървен материал, имало е, както и днес, обширни площи, годни за обработваема земя и т. н.

Идеята е интересна. Предлагам да я допълним с един паметник на загиналите турски храбреци през ПСВ в Кюстенджа (вие му викате Констанца). Това би заздравило румъно-турските отношения. Освен това би допринесло за по-доброто самочувствие на татарското и гагаузко малцинство в Румъния. Между другото, след евентуалното присъединяване на Молдова към Румъния (за което силно драпате) гагаузкото население в Румъния значително ще се увеличи, заедно с интереса на турските бизнесмени към задните части на букурещките хубави жени - домни. И още нещо - не е зле да се спретне един хубав паметник на турските витязи и във влашко Търговище - в памет на загиналите в битките с човеконенавистника и известен кръволок Влад Дракул (българин по род, но това е друга тема). Вероятно е добре паметника да има вид на гора от колове, където власите всяка година през октомври (на турския национален празник) да поднасят цветя и да си посипват главите с пепел. Не е лоша идея, нали?