Хърс Златния

Поставих на уважаемия Маготин въпрос: Бих желал да получа, също така, конкретен отговор, като в неговото формулиране са свободни да се включат всички. Специално за Rizar: Бих желал, преди да пишеш по темата да прочетеш написаното до този момент. Иначе се получава нещо като разговор между глухи. Аз пиша едно, ти ми отговаряш като че ли съм написал съвсем друго. Няма как да се се получи смислена дискусия, което е целта на занятието. Никой не е правил аналогии с император Канишка, а териториалното разширение на Кушаните в посока Индия е осъществено в един по-късен момент. Дори и тогава обаче, тази държава обхваща само крайните северозападни райони на съвременна Индия и частично запазва своите центрове в Централна Азия. Северните граници на Кушанската империя са абсолютно неизвестни и историците рисуват картите с голяма доза фантазия. Повечето англоезични и германски изследователи са единодушни, че на север границите на Кушанската държава достигат Аралско море. Това, на практика, означава, че в периода 1 - 4 век, когато е съществувала тази държава, не е било възможно да се осъществи преселение от Централна Азия към Европа, без по нянакъв начин да не бъде засегната Кушанската империя - независимо дали нейните централни или периферни области. Аз предлагам конструктивен подход - да се съсредоточим върху това, което знаем (колкото и малко да е то), а не върху това, което не знаем. Очаквам конкретни предположения за времето (с приближение от поне 50 - 100 г.) както и за изходната точка на преселението на прабългарите в Европа. Моето предположение бе вече ясно изложено в тази тема. До този момент други подобни предположения не прочетох. Поздрави

Съгласен съм. Но преки или косвени доказателства, по абсолютно същия начин, отсъстват и за коята и да е друга географска точка като изходен пункт на прабългарите. Това вече е интересно! Много интересно! Очаквам от уважаемия Маготин конкретни детайли за "бита и особеностите" на прабългарите, които да ги свържат с някоя конкретна част от "степната зона в Централна Азия" и да ги отличават драстично от такива народи като римляни, древни германци, келти, славяни и др. Дори без да съм се занимавал задълбочено с темата за аналозите при имената на прабългари и кушани (предполагам, че такива изследвания изобщо липсват) в тази тема вече имах удоволствието да посоча ясен аналог между прабългарско и ранно кушанско владетелско име. Поздрави

Доколкото си спомням съответната част от житието на св. Климент, смяната на местния областен управител по никакъв начин не е свързана с настаняването там на свети Климент. Ако се лъжа, моля поправи ме. Факт е обаче, че службата на областните управители в Първата българска държава като правило не е била наследствена.

Благодаря ти за този отговор, Ник1. Вероятно си прав, че нямам достатъчно аргументи. Сигурно е така. Извини ме, ти и всички останали, но в момента изпитвам силна болка и душевно сътресение. Така, че ще се оттегля за известно време. Бъди здрав, приятелю! Живот........

Интересно допълнение към горната хипотеза - предположение за преселението на прабългарите в Европа в средата на 2 век е добре документираният факт, че кушаните (юешчи) са били разделени на пет големи племена. През втората половина на 1 век лидерът на едно от тези племена успява да обедини и петте под властта си, като отстранява князете на останалите четири племена. Акцентът в случая пада върху факта, че тохароезичната общност на кушаните, част от която вероятно са били и прабългарите, е била изначално ФРАГМЕНТИРАНА. Тази фрагментация на отделни племена е факторът, който би могъл да подпомогне възникването на вътрешен конфликт в кушанската общност, в случай на сътресения, реформи или друг вид промени. Вероятно действително се е стигнало до подобен конфликт, който е в основата на прабългарското преселение в Европа в средата на 2 век. Сведението за отстраняването на четиримата князе идеално пасва и на обстоятелството, че Авитохол е посочен в Именника като нов лидер, без предшественици. Той поставя ново начало и повежда народа си по нов път - в буквалния и преносен смисъл на това понятие. Вероятно лидерът на тази част от кушаните, към която са принадлежали нашите предци, е бил отстранен. По-късно, при подходящи обстоятелства в това племе се утвърждава нов лидер - Авитохол. Утвърждаването му е свързано с конфликти и сътресения в кушанската общност. Нашите предци вероятно са държали да запазят своите обичаи, вярвания, традиции, вероятно и самоуправление, което се сблъсква с условията в променящата се кушанска държава. Това би могло да бъде и причината за конфликта (или една от причините) довели до преселението на прабългарите в Европа в средата на 2 век.

Горкият плейбой. Да си беше стоял в Берлин. Защо му трябваше да ходи до Далас? И хубава жена сама (за малко!) остави и президентски мандат посъкрати! Лоша работа.......Но такъв е животът.......

Предлагам да приемем за отправна точка Именника и неговата първа година като вероятна година на преселението: Според тълкуването на Васил Златарски това е 146 г., а според Петър Добрев - 165 г. Съществува и вариант за начална година 152 г. от н. е. И така, приемам, че все някой от тях е прав. Тогава събитието би следвало да се е състояло в периода 146 г. - 165 г. от н. е. Смятам за логично, едно такова събитие като преселението на голяма група хора от (приблизително) района източно от Каспийско море в направление на запад (на запад от река Волга) да бъде свързано с някакво значимо събитие, катаклизъм, война или нещо подобно в изходния район на преселението. И така, да потърсим такова събитие в указания период (146 г. – 165 г.). Рискувам да предположа, че преселението е свързано с определени външнополитически действия или (още по-вероятно) с вътрешни сътресения в Кушанската империя. Това е времето на управлението на кушанските владетели Kanishka I (127–147 или 140 г.), Vāsishka (съвладетел, управлявал за кратко по времето и след Kanishka) и Huvishka (140–183). Именно през този период империята преживява значителни вътрешни сътресения и реформи, свързани с промяна на културния модел, налагане на буддизма, териториални промени на север и т. н. Смятам, без да съм сигурен, тъй като не разполагам с достатъчно данни, че преселението на прабългарите по някакъв начин е свързано с тези не добре изучении събития около империята на кушаните. Вероятно нашите предци не са възприели новите нрави, религия, административно устройство на ориентираните на юг към Индия кушански владетели. Вероятно е избухнал конфликт. Характерно е, че след Канишка се променят дори и имeната на кушанските владетели – те възприемат имена, които са лингвистично модифицирани от индийските езици. Напр. вместо Вима Такту (име на един от ранните кушански (торахски по произход) владетели, което поразително напомня за кан Токту (Токт)) имаме Канишка, Васишка, Хувишка. Между другото, ето Ви доказателство и за индоевропейския произход на имeто Токту. Тюркската хипотеза и тук издиша. Официалната титла на Вима Такту 80 г. – 90 г. от н. е. е изписвана на гръцки като ΒΑΣΙΛΕΥ ΒΑΣΙΛΕΥΩΝ ΣΩΤΗΡ ΜΕΓΑΣ "Basileu Basileon Sotir Megas": "The King of Kings, Great Saviour". Това определено заслужава внимание, въпреки че не знаем как е звучала титлата на кушански (тохарски, юешчи)! Та, след наследника на Вима Такту в Кушанската империя настъпват значителни сътресения и точно тогава бива датирано преселението на прабългарите в Европа. Мисля, че не е случайно! Това, разбира се, са само мои предположения.

Не ти вярвам, Панцер. Да твориш пропаганда (ама хубава, дето хваща дикиш!) е нещо, което не е по възможностите на всеки. С други думи, едно е да си творец (субект, който твори пропаганда), а съвсем друго е да си потребител (обект на пропагандата). Извинявай, но по мое мнение, ти си от вторите. Това обаче не е толкова лошо, Панцер. Защо? Първо, защото "пропаганда" не винаги означава "лъжа". Става дума за целенасочена информация за постигане на определени цели (политически, търговски, икономически и т. н.). Понякога и истината върши чудесна работа. Второ, защото, в известен смисъл, всички ние, в една или друга област, (особено там където не сме вещи) сме обекти на пропаганда.

Да се говори за "новосъздадена граница" с построяването на стената през август 1961 г. е не просто неточно, това е невярно. Границата, при това съвсем истинска, функционираща граница с КПП и проверка на документи, си е съществувала поне от едно десетилетие, преди построяването на стената. Нещо повече, стената е построена не на самата гранична линия между Източен Берлин (съветската окупационна зона) и окупационните зони на западните съюзници (Западен Берлин), а от 50 до 250 метра навътре в територията на Източен Берлин. Това ясно може да се види на всички архивни снимки и дори днес по остатъците от стената. Поради тази причина всички КПП, включително и най-известния от тях Чек пойнт Чарли се намират не зад, а пред стената. В този смисъл, дълбоко се учудвам на приведената тук информация, за някакво реално желание или възможности на дислоцираните в Зап. Берлин американски части да разрушават гранични съоръжения на територията на ГДР. Това просто не отговаря на истината и е поредната опашата, пропагандна финтифлюшка. Разбира се, двете велики сили може да са разиграли поредното шоу в контекста на Студената война. Но освен не особено красивите берлински жени (лично мнение!), едва ли са могли да впечатлят някой друг, бръмчейки с танкове и булдозери в продължение на няколко часа.

Не твърдя, че знам нещо съществено по темата, но.... Името на конника в България не е "Мадара". Мадара се нарича близкото село и местността. Сега, не зная. Ако оня конник в Афганистан се наричал "Мадара", както ни информира автора на темата, какво ли пък значи това?! 1.Чувал съм хипотези, че "мадара" означава "свещенно място", или "място за отдаване на почит към боговете". 2.От друга страна, едната от столиците на Кушанската империя се е наричала "Матура". Дали има някаква връзка, нямам идея. 3.Любопитно е също, че "куче" на ирландски (келтски) означава madra. Предвид предполагаемия особен статут на кучето при прабългарите, включително и като жертвено животно, някаква връзка не е изключена. Но нищо не е сигурно. Аз просто предполагам.

Намирам тази тема не само за интересна, но и за ключова по отношение на това, което знаем за прабългарите. За съжаление, стройна хипотеза за това събитие в българската историческа наука, поне аз, не съм срещал. Важна отправна точка би могъл да бъде Именника на българските владетели, въз основа на който повечето тълкуватели определят периода на преселението като средата или втората половина на 2 век сл. Хр. Бих желал да чуя Вашето мнение по този въпрос.

Твой проблем, ник1. Както казах, не мога да ти помогна. Бъди здрав! ....

Чакай сега - хем пропаганда, хем немци. Или са немците (народа) или пропагандата. Имаш ли съмнение, кого щяха да изберат за "най-велик германец на 20 век", ако войната не беше приключила в Берлин? Нямаш съмнения, нали? Ако имаш представа от историята и възникването на т. нар. Рейнска Република (просъществувала няколко месеца през 1923 г.), щеше да знаеш, че почти всички политически сили в Германия (център /Народната партия и др./, крайнолеви /комунисти/ и крайнодесни) се борят и то успешно срещу напъните на Аденауер и неговите френски господари. Буквално целият германски народ се надига срещу тях и Рейнската Република (вече призната от Франция като независима държава!!!) потъва в небитието. Относно Федеративната структура - ако си чел нещо, каквото и да е, за историята на Германия до Първата световна война, щеше да знаеш, че федеративната структура в Германия не е измислена от Аденауер. И де - факто и де - юре Германската империя в периода 1871 - 1919 г. си е една ФЕДЕРАЦИЯ, състояща се от големи и малки федерални единици (само че монархийки, а не провинции), обединени в най-различни съюзи и съюзчета, при което господстваща позиция заема бившият пруски владетел и тогава вече германски император.

Не мога да ти помогна, Ник1. Опитах се най-добронамерено да ти обясня, но не става. Ами, здраве да е! Горните въпроси бяха надълго и нашироко (повече от 10 страници) дискутирани в съответната тема на този форум. Да ти обяснявам наново нещо, при положение, че не познаваш изворите и не си чел споменатата от мен тема, смятам за напълно безсмислено занимание. Поздрави

Благодаря ти за информацията относно сарматските легенди и обичаи, Ник 1. Относно горния ти коментар - препоръчвам ти да четеш източниците и да мислиш. Нищо повече. Теофан само би се радвал, ако можеше да изкара императора толкова некадърен, че е бил победен от жени и някакво набързо набрано опълчение. Теофан обаче не пише такова нещо. (Той все пак не е автор на фентъзи и не е искал да става за смях и резил.) Нещо повече, такова нещо не се споменава и в другия източник - Ватиканския разказ. Изобщо не намирам нищо за участие на жени в решаващата битка при Върбишкия проход. Относно споменатата от теб "битка за Плиска" - такава просто няма. В източниците изобщо не се споменава град на име "Плиска", още по-малко участие на жени в някаква битка за него. Поздрави

Напротив, ако някога е съществувал реален шанс да се избегне разделението на Германия и построяването на самата стена, то това е именно по времето на Аденауер и то в периода 1949 г - 1953 г. Съгласен съм, че не всичко е зависело от Аденауер. Но доколкото нещо е зависело от него, този човек е направил всичко възможно това обединение да не се състои. И не само това - той лично настоява пред западните съюзници изобщо да не се дискутира идеята за такова обединение. "Стената", като гранично съоръжение, е пряко следствие от разделението на Германия, а не от инициативата или решението на "немските другари", които просто не са имали решаващата дума за нищо. В конкретния случай въпросът не е дали този човек постига целта си (доколкото тази цел може да бъде негова). Въпросът е на каква цена е била постигната тази цел. Отговорът е: С цената на съзнателно игнориране на съдбата на 17 милиона негови сънародници и допълнително задълбочаване на изолация за германците от ГДР. За някои хора всяка цена е приемлива, стига да не я плащат те. Никак не го забравяме. Ето какво пише дори и в супер фризирания текст на германската Википедия: "Als langjдhriger Vorsitzender des PreuЯischen Staatsrates war er Anhдnger einer Abspaltung des Rheinlands von PreuЯen........." Превод: "Като дългогодишен председател на Пруския Държавен съвет той бе привърженик на отделянето на Рейнската провиция от Прусия". Очевидно Аденауер наистина е бил "неразривно свързан с всичко пруско". До такава степен, че е искал да си вземе една част нейната територия и да си ходи. С други думи, човекът е бил най-обикновен сепаратист и още тогава, в периода след Първата световна война 1919 г. - 1923 г. е ритал здраво падналата и унизена Германия. Е, как да не го направиш такъв първия канцлер на ФРГ. Ама, той си е заслужил човекът. Този момент някак странно се губи в повечето биографии на "великия създател на ФРГ". Споменава се набързо, с две три изречения. При това с идиотската уговорка, че Аденауер всъщност бил искал да отдели Рейнската провинция от Прусия, но да си останела в Германия. Това, разбира се, не е вярно. През 1923 г. именно Аденауер е един от най-активните сепаратисти, подпомагани пряко от окупационните френски и белгийски части и се бори именно за отделянето на провинцията от Германия - ни повече, ни по-малко. Как да искаш от такъв човек, буквално предал народа си в трудно време, да ратува за обединението на Германия 20 години по-късно, в една още по-тежка ситуация за Германия? Ами че това е абсурд!

Лел-е-е-е, сега разбрах. Добре, че ме светна! Гледай, как отдалече подхожда човекът. Мислех, че "тюркската хипотеза" е бита карта отвсякъде и няма нужда да носим вода от девет кладенеца, за да я опровергаваме. То всъщност няма и какво да се опровергава. Не са ми известни факти, които да споменават, че жените на българи, сармати, амазони и амазонки, са се сражавали "наравно с мъжете". До този момент и ти не си привел такива. Поздрави

Бих казал, доста опростено виждане на нещата. В лични мои разговори със западни германци (и то не случайни хора) нито един не е хвърлял вината за построяването на стената само на ръководството на бившата ГДР. Всички подчертаваха, че вината е и на двете страни - и на Изтока и на Запада. И ако някой познава историческите факти, свързани с построяването на стената, ще се убеди, че това е действително така. Има въпроси. Прекалено много и прекалено неудобни....... Включително и за сегашното ръководство на ФРГ. Колкото до това, кой пречел на германците да се обединят, съветвам Ви да прочетете няколко изказвания на първия канцлер и най-сакралната фигура на днешната ФРГ Конрад Аденауер от периода 1949 г. - 1954 г.,че и от по-късно време. Ако се затруднявате да намерите цитати, ще Ви помогна. Човекът си казва всичко - право куме в очи. Изобщо не се притеснява. За него раделението на Германия е било окончателно и завинаги. Обединение, под никаква форма, не му е било нужно - той си е канцлерче. Освен това, неистово мрази всичко, свързано с прусаците (Източна Германия) и Берлин. В един от последните си "ленински" завети, господинът заклева потомците - "Берлин НИКОГА, АМА НИКОГА, не трябва да бъде столица на Германия". Дори и някога страната да се обедини! Поздрави

Добре е двата текста да се възприемат като цяло и да се анализират, когато се четат. Ако вадим отделни фрази от източниците, и въз основа на това правим изводи, просто си губим времето. ”Той заповядал да избиват безжалостно безсловестните животни, децата – кърмачета и хората от всякаква възраст..........” Това пише Теофан Изповедник за действията на Никифор I в България. Още един важен момент - Теофан не обелва и дума за въоръжени жени! За разлика от него Анонимния Ватикански разказ е доста по-благосклонен към Никифор – не пише нищо за убийства на деца и мирно население, но затова пък, ни в клин ни в ръкав, ни разправя за наемници и въоръжени жени?! С половин уста се споменава, че войските ”грабели и вършели непозволеното”. Как да разбираме това драстично разминаване на двата източника? По мое мнение, авторът на Ватиканския разказ определено желае да представи ромеите, дори претърпели поражение, като жертви на един варварски и див противник, който воюва не по правилата – напада, докато ”почти спиш”, ”въоръжава жени”, и други подобни глупости. А те, горките ”благородни” ромеи се сражават по правилата и ето ти, на, претърпели неуспех. Каква е вероятната истина? Имало ли е наистина въоръжени жени? Може и да е имало. Но цялостният анализ на двата източника ясно показва, че те не са участвали в последната, унищожителна за ромеите битка в подножието на Върбишкия проход. Защо тогава е имало въоръжени жени? Много просто – когато безчинстващите ромейски банди в околностите на завзетия български град избиват деца и кърмачета, (използвайки отдалечеността на главните български сили, начело с кан Крум), съвсем нормално е жените, също вкл. с оръжие в ръка, да защитят своите семейства от беснеещите бандити. Очевидно някой от бандитите е бил впечатлен или изплашен от това самоотвержено поведение на някои жени и по-късно, съответното сведение, в контекста на образа на ”воюващите не по правилата българи”, е кацнало в Анонимния Ватикански разказ. Където обаче, съвсем случайно!!!, е пропусната важната подробност за убийствата на деца. Въоръжени жени, в смисъл на въоръжена войскова единици изобщо не е имало. Това е общия извод дори от повърхностния анализ на двата известни ни източника. За повече подробности http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4344 Оттук нататък всякакви спекулации за ”амазонки”, ”сарматски жени”, женски трупове от войската на киевския княз Светослав и други подобни щуротии, нямат никакво основание. Поздрави

Вероятно си прав, nik1, това не е форум за специалисти в една определена област, а свободен форум за всички. В този смисъл, това, което за мен е очевидно и отдавна доказано, за теб подлежи на доказване. Все пак се надявам, че няма да се появи някой, който да пожелае да му се доказва, че в Черно море има вода. За думата ”гачи”, понеже питаш, ти отговарям – едно от основните значения на думата в руския език е ”ГАЩИ” – прани или непрани, както си избереш. Предвид на цитата ти от италианския речник, предполагам, си чувал, че някои думи имат основно значение и друго значение, в което се употребяват не особено често. В случая думата гачи /гащи/ присъства в руски, български, сръбски, словенски, полски и чешки. Във фонетиката на думата ясно се откроява рефлексията на праславянското съчетание Tj, Dj и изключително характерното преминаване в ”Щ” и ”ЖД” в старобългарския и съвременния български език; както и също така типичното преминаване на същите съчетания (Tj, Dj) в руски и староруски в ”Ч”, и ”Ж”. Примери: ГАЩИ – ГАЧИ; ПЕЩ – ПЕЧь; Горните обстоятелства са сигурен индикатор, че думата (и, разбира се, понятието) е съществувала още преди разделянето на славяните на руски, български и т. н. Още тогава хората са си носели гащи и пет пари не са давали. Това, разбира се, не пречи на никого да твърди, че думата (гащи) е финландска, пакистанска, сарматска или японска. Ентусиасти има много. Един от тях е нароченият за велик учен, споменатият от теб Макс Фасмер – едно от големите недоразумения в славистиката, но за времето си, преди повече от 100 г. си е бил ”капацитет”.

Предлагам да оставим на мира вълнуващата тема за "гащите на жените" (били те кюлоти или прашки) и да се съсредоточим върху историческите извори. Напривх си труда да прегледам писаното от Теофан Изповедник за битката и не видях никъде да говори за "жени въоръжени по мъжки", още по-малко в контекста на решаващата битка.

Развеселих се, когато прочетох написаното от уважаемия Каналчек (Kanalcek) и то не защото човекът не знае каква точно тема е отворил – уж за езика на прабългарите, а ни говори за някакви ”етнически съставки”?! Като че ли става дума за кулинарна рецепта как се прави джуркан боб, а не за сложен етнообразуващ процес?! Не това е най-смешното. Нещо друго ме развесели. Вниманието ми привлякоха цитираните от уважаемия Каналчек ”авторитети” в областта на прабългарския език. Кои са те? Изброявам: Илко Стоев, Петър Добрев, Живко Войников, Пламен Цветков, Петър Голийски. И така да припомня. Говорим за език. Няма значение за какъв. Просто за изследване на един език. Ако не се лъжа – с изключение на Петър Голийски, НИТО ЕДИН ОТ ИЗБРОЕНИТЕ НЯМА ФИЛОЛОГИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ. Как тогава може да си стойностен изследовател в една област (филологията, езикознанието), когато ти липсва не просто съответното образование, но и основни познания (basic knowledge) в съответната област?! Аз, например, не съм медик, но не ми е и хрумвало да пиша учебник по сърдечно-съдова хирургия, с претенциите за откривателство в съответната област. В болница съм влизал 2 (два) пъти през живота си. Разбира се, докторските джунджурии като скалпел, слушалки, спринцовки и на мен са ми интересни, но изобщо не ми е теквало, че мога да напиша научен труд по медицина и да откривам нови простори пред медицинската наука!!! По логиката на гореизброените ”изследователи”, обаче, това е напълно възможно! И така да видим в каква област са специалисти тези ”експерти” по прабългарски език: • Илко Стоев - специалист по ”Приложна психология и психотерапия” – поне това е завършил в Пловдивския университет ”Паисий Хилендарски”; • Петър Добрев – специалист по ”Стопанска история”; • Живко Войников – медицински доктор (лекар); • Пламен Цветков – историк, преподавател в ”Нов български университет” (любител на сензации и необосновани хипотези, с демонстративно негативно отношение към всичко славянско, в унисон с линията на определени политически сили /това е лично мое мнение, но също и мнение на редица историци, с които съм разговарял/); • Петър Голийски – специалност ”Арменска филология”, защитава докторска дисертация на тема ”Ономастични и лексикални аспекти на арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието” (малко далече от прабългарския език, но нейсе). Та това са най-големите ”капацитети” по въпроса за прабългарския език. На ум ми идва единство известната българска поговорка: ”Майка плаче, грамфон свири!” На този фон, няма защо да се учудваме, че и на Запад и на Изток, с тези ”изследователи” и с направените от тях ”открития” се подиграват и се дивят що за чудеса става у нас. Ето Ви един пример за това: http://chudinov.ru/chtenie-ilko-stoevyim-n...azbuki-dobreva/ P. S. Надявам се, не съм обидил никого. Просто това е моето лично мнение. Поздрави

Пред моите руски приятели винаги съм подчертавал, че руският език е много близък до българския и повечето българи разбират без проблем всичко, но очевидно не е така. Съврменната руска дума за панталон е "брюки", а не "штаны". В руския език си съществува и се употребява също и старата славянска дума "гачи", което е директно съответствие на българската славянска дума "гащи".

Парадоксално, но ироничната бележка на Иванко е още един аргумент за политическия подтекст на въпроса. Ако приемем, че Борис е имал предвид само религиозната сфера и съответните (богослужебни) сарацински книги, но в същото време, както намеква Иванко, е знаел за негативното по принцип отношение на "папството към сарацинската вяра", то какъв е изобщо смисълът да го пита и за книгите? Никакъв, нали? Няма смисъл. Затова и подтекстът на въпроса очевидно не се отнася до някакви книги, а до политическите отношения между тогавашните велики сили в света и играта между тях.

Да започнем първо от т. нар. преводаческа дейност на патриарх Евтимий. Ето какво буквално пише Григорий Цамблак за нея: И така, можем ли смятаме, че Григорий Цамблак има право, когато говори за проблемите, появили се при разбирането на богослужебните книги от 14 век, превеждани през 9 век? Григорий Цамблак обяснява тези проблеми с лошите преводачи и грубия им език. Отговорът е определено ”НЕ”! Григорий Цамблак не е прав. Обяснението му е неточно и неправилно. Защо смятам така? Много просто. За 500 години – на толкова по времето на патриарх Евтимий са били българските преводи на богослужебните книги, всеки един език търпи промени, значителни промени на всички равнища: фонетично, морфологично, лексикално, граматично. В случая ни интересува преди всичко лексикалното равнище, което отговаря за значението на отделните думи. С течение на времето значението на отделни думи се променя, добавят се нови смислови отсенки, старият смисъл се губи, някои думи изобщо излизат от употреба. В този смисъл, нищо чудно, че богослужебните текстове след 500 години вече се възприемат от българите по друг начин – езикът се е променил, а те не са! Преводачите от 9 век, сред които Св. св. Кирил и Методиий и Светите Седмочисленици (едни от най-ерудираните хора на своето време) нямат никаква вина за това. За времето си (9 век) преводът на богослужебните книги е бил възможно най-добрият, а езикът най-извисен и благозвучен. Но Григорий Цамблак не е можел да оцени това 500 години по-късно и отдава проблемите на ”лоши преводачи и груб език”. В потвърждение на написаното ще приведа пример с богослужебните книги в самата Византия, които периодично през 8 век и 11 век също са редактирани езиково и стилистично и то поради същите причини – лексикалните промени, настъпили в гръцкия език от времето на първите преводи на християнски богослужебни книги. Един от летописците дори посочва, че поради изменилия се език, четенето на богослужебни книги в Константинопол вместо божествено вдъхновение често предизвиквало смях. Именно затова и във Византия е предприета подобна езикова редакция на богослужебните книги.