Хърс Златния

Разбирам иронията, но в случая тя е съвсем неуместна. Предполагам, Иванко и всички останали са чували, че между държавите се провеждат отвреме навреме консултации по актуални въпроси на двустранните отношения и важни международни събития. Всички знаят за противоречията между Пакистан и Индия, между Китай и Тайван, между Грузия и Абхазия, между Сърбия и Албания, но на никой не му хрумва да престане да разговаря с гореспоменатите държави по съответните проблеми, с потресаващия аргумент, че позицията им e вече ясна. Позицията се мени и тя зависи от различни фактори: • От мнението на конкретното политическо ръководство (в случай на конкретния папа, който, освен че е религиозен лидер на всички католици, Е ДЪРЖАВЕН ГЛАВА с голяма тежест в християнска Европа) • От намесата на трети държави. • От промяна в конкретната среда, предизвикана от конкретно събитие (убеден съм, че Борис е имал предвид някакво точно определено конкретно събитие или поредица от събития, в което са били въвлечени сарацините и ромеите /като минимум/през този период) На Иванко му е интересно защо Борис не задава конкретно въпроса: Какво е Вашето отношение в настоящия момент (предвид еди какво си събитие) към сарацините? Отговарям: Защото подобен въпрос, в контекста на останалите (и вероятно предвид конкретната неизвестна за нас ситуация) би предизвикал съвсем основателното подозрение на папата. Елементарен пример: Ако аз съм намислил да правя нещо с Петърчо срещу Митко, но не зная какви са конкретните отношения на Иванчо с Петърчо или Митко, би било проява на идиотизъм да попитам директно Иванчо дали мрази Петърчо или Митко. Иванчо би следвало да е изключително тъп, за да не се досети, че съм намислил нещо и да не съобщи за това на Петърчо или Митко. Това важи с още по-голяма сила за междудържавните отношения. В дипломацията директни въпроси рядко се задават, и което е по-важно – ОЩЕ ПО-РЯДКО ПОЛУЧАВАТ ОТГОВОР. Поздрави

Съгласен съм, че въпросът е кристално ясен, но въпреки това, изглежда много хора не могат да го разберат. В този смисъл, проблемът не е във въпроса, а в съответните хора. За преводи на славянски език и то от арабски през първата половина 60-те години на 9 век е абсурдно да се говори. Тогава на бул. Васил Левски в София все още не е имало преводачески бюра. Но да оставим шегите настрана. Смята се, че учениците на Кирил и Методий идват в България цели 20 години по-късно - през 885 г. или 886 г. Едва тогава в България нещо започва да се превежда и то не от сарацински (арабски). Въпросът, който поставя 'last_godo', обаче си е на мястото: Как са четяли книгите, като са били написани на чужд език? Ами много просто - не са ги четяли. Това още веднъж потвърждава хипотезата, че въпросът всъщност не се отнася до книгите и до написаното в тях, а има за цел да изясни отношението на папата към сарацините в политически аспект. Самите сарацински книги най-вероятни са били получени в дар от някое пратеничество на сарацините, под формата на мисия с търговски цели. Това последното, разбира се, е само предположение, но не неоснователно.

Съжалявам. Подобно изказване може да направи човек, който няма никаква представа за съдържанието на понятието "сарацин" през разглеждания период, също както и на термина "славянин" в съвременната науката и общество. Преди да обсъжда нещо човек, би следвало да си изясни какво точно означават употребяваните от него термини. Иначе ставаме смешни.

Рискувам да изкажа моето лично мнение, с което не всички биха се съгласили. За да разберем значението, смисъла на отделните въпроси към папата, трябва да познаваме целия текст. Тоест, въпросите следва да се възприемат като едно смислово цяло. Тогава става ясно, че случайни, неправилни или глуповати въпроси няма. Всеки въпрос (и разбира се, всеки отговор) има своята логика и смисъл, в контекста на политическата игра между Борис, папата и ромеите. С конкретния въпрос относно сарацинските книги, Борис не иска разрешение от папата какви книги да чете и какви да не чете (били те религиозни или други). Това би било твърде наивно възприемане на смисъла на този въпрос. Нищо подобно не става. Въпросът има съвсем друг подтекст – при това по-скоро политически, отколкото религиозен. Борис желае да разбере отношението на Римо-католическата църква към сарацините (арабите) като цяло. Виждаме, че получава пределно ясен отговор, който чудесно ориентира Борис за политическите нагласи на римския папа. Отговорът означава не просто: “Горете книгите”. Той означава: “Сарацините са наши врагове! Към тях не следва да има благосклонно отношение.” Това всъщност казва папата. Оттук нататък, всеки умен владетел, а Борис безспорно е бил такъв, би могъл да си направи съответните заключения, оценки и стратегия за действие, в контекста на конкретната политическа ситуация. Това е моето скромно мнение за смисъла на този въпрос.

Да кажеш, че няма да коментираш нещо, щото не ти е интересно и веднага след това да го коментираш, е интересен похват. Бих отговорил, използвайки буквално думите и стила на уважаемия 'last_godo': " Пък заключението, че тези книги касаят исторически тълкувания на факти от миналото, които не са удобни за католиците е много интересно. Кой го е споделил,че да го твърдим с такава сигурност?" Поздрави

Като говорим за карти.... До скоро, а предполагам, че и в настоящия момент, на гарата в Гюргево може да видите като огромно пано следната карта: териториите приблизително на днешните България и Румъния обединени, а до тях се мъдри надпис: "Румъно-българската империя на Асан и Петру". Симпатично. Историята на същата империя ”на Асан и Петру” изучават в училище всички румънски деца като част от румънската история.

Позволявам си да твърдя, че цитираният от last_godo текст представлява прекрасен пример на историческа манипулация като съчетание от фантасамагории и неистини. През 9 век в Багдад или където и да е по света няма как да има ”повече от 100 книжарници” поради следните причини: 1. По това време ”книжарници” изобщо няма. Нито една! Никъде по света! 2. Една книга през 9 век струва огромно състояние. Книгопечатането не е изобретено в Багдад, а в Германия и то чак през 15 век. Рядко, дори и най-богатите хора са могли да си позволят да закупят книга. Възниква въпросът с какво тогава са се занимавали тези 100 книжарници в Багдад? Кой ”пазарувал” там? 3. 99% от населението, не само в Багдад, е било абсолютно неграмотно. Именно поради тази причина още тогава възниква поддържаната до наши дни традиция да се наизустяват колективно цели пасажи от Корана, като се повтаря това, което чете някой друг грамотен (1 на 100). Нещо, на което преди десетина години бях свидетел в едно помашко село. Караха децата да повтарят някакви непознати за тях звукосъчетания (арабски думи), да ги заучават наизуст и да ги декламират, без да разбират абсолютно нищо, от това, което са научили. Нарисуваната обща картина на ”разцвет” на науките и медицината също не отговаря на историческата истина, но това е друга тема.

Едва ли някой се съмнява в знанията на румънските историци. Съмнения предизвиква по-скоро техният морал и добросъвестност. Хората в България нямат и най-малка представа в каква чудесна атмосфера на съзнателно "поддържана" и "напомпвана" националистическа еуфория живеят нашите съседи в Турция, Гърция и, разбира се, в Румъния. Не казвам, че това е непременно лошо. Лошото е, че българите нямат представа за това, като че ли живеят на друга планета. Основна ПОСТОЯННА тема на румънските СМИ са "румънците зад граница". Напоследък внимание се обръща най-вече на българска Бесарабия и Северна Буковина. Румънската телевизия предава нон - стоп за тези "изстрадали, но запазили "румънското", пардон "влашкото" в себе си съотечественици". Най-често вижданият артикул в румънските книжарници на Букурещ са карти на "Романия маре" от периода след Първата световна война с Южна Добруджа вътре. Не съм ги търсил специално (картите). Но те буквално се ръгат в очи от всяка книжарска витрина. Поздрави

Какво вярваш или не вярваш, не е мой проблем. Вместо да вярваш, седни и научи английски преди да ни раздаваш линкове на този език. Нямам намерение да "преразказвам" нищо. Всеки, който иска може да прочете написаното. http://www.mun.ca/mst/heroicage/issues/2/ha2tf.htm Освен това ще те помоля да се държиш коректно. Поне в тази тема, не съм си позволил некоректен тон към теб или оценки на написаното от теб. Аз не казвам, че пишеш идиотизми, че лъжеш, че или че манипулираш. Просто оставям другите да преценят това. Ти определено не манипулираш, защото за това се изисква определено ниво на интелигентност. Написаното от Виктор Мейър НЕ Е АНАЛИЗ. Надявам се, повечето хора тук знаят какво е анализ и какво обикновен предговор на книга или кратка рецензия, от тези дето ги публикуват на последната страница на вестниците. Анализът анализира и оценява определени факти, въз основа на което прави изводи и прогнози. Г-н Мейър няма претенции за такова нещо. Той просто преразказва накратко за какво става дума в книгата и оценява (хвали) труда на авторите - така се прави във всеки предговор или кратка рецензия (есе/така е назован "анализът"/). Обяснявам, защото очевидно има хора, които не правят разлика между предговор и анализ. Това си е техен проблем. Последен приятелски съвет - вместо да раздаваш оценки и да лепиш етикети, НИК1, отговори, ако можеш, поне на един конкретен въпрос, който ти беше поставен тук. Ако не можеш - мЪлчиш! P.S. Специален жест към хората, които дават линкове на английски език, но не разбират този език: Victor H. Mair: This was the so-called Marcomannian War of 175 C.E., after which 5,500 Iazyges were forcibly sent to Britain as armored auxiliary cavalry, primarily to bolster the defenses along Hadrian's Wall. It was this large infusion of Sarmatians that brought the first layers of the Arthurian cycle to Britain. The next major northern Iranian inputs to Arthurian tradition arrive with the Alans

Горният линк не показва никакъв "анализ", а най-обикновен предговор към книгата на C. Scott Littleton и Linda A. Malcor, в коята двамата автори правят определени паралели между исторически и легендарни сведения, свързващи митичтния цикъл за крал Артур със скитите и аланите. Авторите определено търсят сензация. Самата книга, ако се доверим на предговора, е посветена, в по-голямата си част, на присъствието на скитите и аланите изобщо в Европа, и в съвсем малка степен се докосва до митичния крал Артур. Според Виктор Мейър скитите били "русокоси и синеоки". 5 500 от тези блондини били пленени от Марк Аврелий по време на Маркоманската война (маркоманите май бяха германско племе) и изпратени да защитават Хадриановия вал в днешна Северозападна Англия. Това става през 175 г. Скитите пък, веднъж озовали се в Британия, поставят началото на Артурианския цикъл легенди и за това как крал Артур громи с верните си рицари англо-саксите, които идват в Британия 300 години по-късно!!! Шантава работа. Или пък трябва да приемем, че легендата за крал Артур в самото начало изобщо не го е свързвала с битки и победи срещу англо-саксите?! Това, според авторите, била "първата вълна", донесла "Артурианската традиция" в Британия. Имало и "втора вълна", която се свързвала с аланите. Само че не става много ясно кога и как точно тази "втора вълна" донесла своето благотворно митологично влияние в Британия. Толкова за "синеоките и русокоси" скити, техните римски господари, келтските приказки, саксите, нормандските рицари, змейовете и художествените произведения за злополучния крал Артур.

Nik1, задай конкретен въпрос, дай конкретен пример на широко разпространена сарматска топонимия в Британия и ще получиш конкретен отговор. Така тъкмо ще излезем от сферата на обобщенията. Прави ми впечатление, че с "изследвания" на топонимите и техния лингвистичен произход обикновено се занимават хора без необходимите за това елементарни познания. В случая с осетинците и британската топонимия случаят е още по-гротесктен, защото става дума за хора, които нямат дори сянка от понятие за обекта на съответната дискусия. Ето ти нещо конкретно. Споменатото от мен име на Лондон, дето съдържало осетинското "дон". Проблемът е, че древното име на града не е съдържало "дон", било то осетинско или не. Смята се, че най-древното име на Лондон, отбелязано в Historia Regum Britanniae е Kearlud, означаващо буквално "градът на крал Луд" (така се е казвал човекът). По-късно името е било видоизменено на Kearludain. С идването на римляните през 43 г. градът получава името Londinium. След 600 г. саксите дават на града ново име Lundenwic. Никой не знае кога точно се появава съвременното название Лондон с "осетинското" "-дон", но се предполага, че това става не по-рано от 11 век. Господата осетинци обаче не се впечатляват особено. Лондон за тях е осетински и идва от "-дон", демек вода. В този сърцераздирателен дух са повечето етимологични напъни на нашите братчеди от Владикавказ (бившия Орджоникидзе). Хората си нямат история и тепърва набират това, на което му викат национално самочувствие, но нас самите не мога да разбера. Защо ние се занимаваме с такива неща?! Подобно на македонците осетинските гении си приватизират отделни думи (те били САМО осетински), отделни топоними, създават исторически фикции от псевдомитове и т. н. Техен си проблем........ Това би било смешно, ако не беше жалко.

Виждам, че някои хора се интересуват не от конската опашка като сакрален символ на българи, римляни и келти, а по-скоро от подмиването на конски задници. Какво пък, г-н Станков, всеки с интересите си. Но в тази тема подобни коментари са твърде неуместни. Освен всичко друго, г-н Станков дори не си е дал труда да прочете отговора на папата и затова спекулира, предполага. Имал време човекът, написал нещо! Но нямал време преди това да прочете за какво пише?! Жив и здрав да е. Уместен въпрос, на който се опитах да отговоря аргументирано и отговорът е, НЕ! В единственото сведение по въпроса ясно се говори за СИМВОЛ. Предполагам участиниците в дискудията са наясно с термина СИМВОЛ. Да коментираш дали конската опашка става за попиване на кръвта (демек за това са я носили), и е същото като да коментираш дали можеш да си сгрееш задните части на вечния огън или да си объшеш сополите в знамето. При всички случаи не говори добре за автора на подобни коментари и неговата интелигентност, освен ако целенасочено не се търси провокация.

Nik1, няма никаква сведения, че тези митични 5 000 сармати, след приключването на службата им в римската армия са останали и създали семейства в студения и неприветлив северозападен Ланкашир. Самият Lucius Artorius Castus след време е изтеглен от района, изпратен на континента и приключва земния си път на другия край на империята, в Далмация (днешна Хърватия). Дори и да приемем, обаче, че сарматите остават, звучи наистина невероятно, че тази сравнително малка група хора и техните потомци, могат да оставят забележими следи в общобританския!!! фолклор, да въведат определени традиции в именната система на цяла Британия?! и военното дело и всичко това да се запази непокътнато и устойчиво векове наред, преживявайки нашествия на пикти, скоти, англосаксонци, викинги и какви ли още не. В осетинските сайтове може да прочетете и още по-невероятни твърдения от рода на това, че тези 5 000 души са автори на по-голямата част от топонимията на римска Британия – като започнете от съвременното! име на Лондон (което им звучало на осетински щото имало частицата ”дон”) и свършите с герба на Уелс, където също имало богати осетински мотиви. Завалийте пропускат факта, че съвременният герб на Уелс съществува в днешния си вид от 70-те години на 20 век и е резултат от волен полет на фантазията на местни любители на историята в Уелс. Но и това не е достатъчно за нашите осетински братовчеди, които в своите фантасмагории излизат дори извън границите римска Британия и предевяват претенции за Ирландия, информирайки ни, че и там живели.......... осетинци?! Твърдейки, че името Белфаст (Северна Ирландия) било чисто осетинско – от тия същите сармати на крал Артур. Какво (и кога) са правили в Ирландия, никой не знае. Между другото, не е нужно да откриваме топлата вода, както безуспешно се пънат нашите осетински приятели. Тя отдавна си съществува. Езиковите и етимологични и дори етнокултурни паралели в Ирландия, Франция, Британия, Украйна, Осетия не са нещо ново за науката и в тях няма нищо учудващо. Те биха могли да бъдат обяснени много лесно с общото индоевропейско лингвистично и етнокултурно наследство на келти, осетинци, иранци, и т. н. И още нещо нещо – МНОГО ВАЖНО: Самите паралели не са толкова много и в повечето случаи се касае за привидни прилики, които не издържат сериозен лингвистичен анализ!!! Поздрави

Абсолютно съм съгласен с това, че при крал Артур имаме събирателен образ на несъществуваща личност. Единствено бих допълнил, че този събирателен образ очевидно е имал не само един прототип (Амброзий), а няколко, живели в различни епохи. По-късните художествени произведения обединяват този образ и го "обогатяват" с псевдоисторически детайли от различни времена. Друг кандидат за прототип на крал Артур е римският префект Lucius Artorius Castus, живял през второта половина на 2 век - около 300 години преди появата на англо-саксонците на Британските острови. За него е известно, че е роден в Южна Италия и за известно време е служил в Legio VI Victrix (Victorious), в село, разположено близо до северозападаните граници на провинция Британия. Предполага се, че е имал под свое командване отряд от сармати (кавалерия) - около 5 000 души. Lucius Artorius Castus никога не се е сражавал с англо-сансонци и не е и помирисвал битката при Mount Baton - напротив, впоследствие дори е ангажиран в потушаване на келтски въстания в днешна Западна Франция. Относно битката при Mount Baton като най-голямата победа на митичния крал Артур: За тази битка не се знае почти нищо, включително и това дали изобщо се е състояла. - Не се знае къде изобщо се намира Mount Baton! - Не се знае точната година на битката - предположенията варират в интервал от 10 - 20 години. - Не се знае със сигурност кой е командвал романо-келтите и кой саксонците. - В англосаксонските хроники това "катастрофално поражение" изобщо не е споменато.

Не мисля така – относно кандидата. Дори от написаното от теб е ясно, че Амброзий, освен някой не особено ясни биографични детайли, няма връзка нито с въпросната битка при Mount Baton /между 490 г. и 503 г./, нито с останалите ”подвизи” на крал Артур. Има една друга ”кандидатура” за това /още по-абсурдна/, при това със сармати! Но за нея малко по-късно.

Доколкото разбирам, според тази версия, историческият прототип на Крал Артур всъщност няма нищо общо с никакъв крал на име Артур, никакви рицари (през 5 век?!) и никакви сармати. Логично. Бих обърнал внимание на израза "окончателно отблъскване на саксонското настъпление". Такова отблъскване всъщност няма. Победата при Mount Badon е само временно отлагане на (с около 10 - 15 години) на окончателната гибел на келто-римските образувания в Британия - гибел, която в буквалния смисъл на думата носи изтребление на местното келтско население. Населението, което не е изклано в хода на завоеванието, е унищожено методично, чрез налагането на специфична система на управление от саксонците. Някои западни изследователи определят системата като изроден праобраз на съвременното понятие "апартейд", при което келтите са съзнателно и напълно унищожени буквално за две - три поколения. Например, представителите на местното келтско население от мъжки пол е трябвало да получат специално разрешение от своя саксонски господар, за да се оженят. Такова почти никога не е получавано и келтските жени са били принудени да се омъжват за саксонци. Същевременно на саксонските жени не е било разрешавано да се женят за келти. Подобно разрешение е било необходимо за упражняването на определена работа или за напускането на определена територия. Келтите са били лишени и от всякаква форма на собственост върху земята си. Но това е друга тема. Легендата за крал Артур - защитника на Британия от саксонците, възниква векове по-късно като една красива приказка, за съжаление, без никаква връзка с горчивата реалност.

Инцидентът и особено това, което последва, е много показателен за хората, които могат да мислят. В тази връзка, поздравявам Дениз за идеята да открие темата. За съжаление, конкретни смислени коментари засега не прочитам.

Без да вземам отношение към изказаната от Иванко хипотеза и спора му с БГ Влах, ще си позволя едно уточнение. Романските езици също са част от индоевропейското езиково семейство. Това е общоизвестен факт. Използвам написаното в Уикипедия. Различните групи на индоевропейското семейство включват: • Балто-славянски езици, включват балтийски езици и славянски езици — най-старите свидетелства са на старобългарски език (9 век). (Обединяването на балтийските и славянските езици в една група не е общоприето). • Германски езици. • Гръцки език — фрагментарни записи от микенски от 14 век пр.н.е.; старогръцки език добре засвидетелстван от 7 век пр.н.е.. • Индо-ирански езици — включително санскрит, засвидетелстван от 2 хил. пр.н.е., авестийски и персийски. • Италийски езици — включват латинския и неговите наследници, романските езици, засвидетелствани от 1 хил. пр.н.е. • Келтски езици — галски надписи датират от 6 век пр.н.е.; стари ирландски текстове от 6 век. • Тохарски език — изчезнал език, с две разновидности, засвидетелствани около 6 век. • Трако-дакийски език — изчезнал език, състоящ се от тракийски език и дакийски език; фрагментарни сведения. • Фригийски език — изчезнал език на древна Фригия, фрагментарни сведения. • Албански език — засвидетелстван от 16 век; понякога е поставян, заедно с няколко изчезнали езика, в отделна илирийска група. • Анатолийски езици — най-рано засвидетелстваният клон — 18 век пр.н.е.; изчезнал, най-значим език от тази група е хетският. • Арменски език — засвидетелстван от 5 век. Вероятността за общ произход на тези отделни езици е изказана за пръв път от Уилям Джоунс, който забелязал сходството между четири от най-старите езици, известни по негово време — латински, гръцки, санскрит и персийски. Систематичното сравнение на тези и други стари езици, проведено от Франц Боп подкрепило тази теория.

Вероятно съобщението ми се е загубило по технически причини, затова си позволявам да го повторя. Славяните са делени на сръбска и българска група не защото са се "осъзнавали" по определен начин, а поради основният (супер)диалект (език), който са употребявали двете групи славяни на Балканите. Още в доста ранен период - (7 - 9 век) двата диалекта ясно се отличават един от друг. Как разбираме за това? В този безписмен период за това разбира главно от топонимията, съдържаща характерните фонетични групи за българските славяни, от една страна, и за сръбските славяни, от друга страна. Тезата, че вксички славяни на Балканите първоначално не се отличават помежду си се припокрива с тезата на сръбските ултранационалисти. Според тях всички славяни на Балканите са били сърби. По-късно някои от тях са "отатарени", т. е. побългарени. Съответно всички славяни на Балканите подлежат на ново посърбване и "връщане към корена". Теза, която няма нищо общо нито с историческите факти, нито с науката, наречена лингвистика.

Бих желала да се даде повече информация за термина "жупа" и т. нар. "жупно" разделение. Конкретно: 1. Кой и къде за първи път споменава за такава организация при славяните? 2. До кога съществува тази организация?

Едно съмнително твърдение и то не от лингвистична, а от чисто историческа гледна точка. Както посочва и самият потребител Фружин Асен, славяните идват на Балканите по различно време, в състава на различни групи. Съществува обосновано мнение, че говорещите протосръбски диалект славяни идват на Балканите значително по-късно от българските славяни. Исторически днешна Сърбия е разположена изцяло на територия, населена през Средновековието с български славяни. Но дори и териториите на север - дори северно от река Сава са населени изначално с български славяни. Сръбските славяни първоначално заемат само най-крайните западни и северни части на Балканите. В този смисъл да се твърди, че славяните, живели в изолация стават сърби, а другите, които са в контакт с Византия -българи, е неиздържано от научна гледна точка. Българските славяни край Белград или в Косово или в днешна Румъния не "в контакт с Византия", но си остават българи поне до края 14 век.

Разделението на славяните на сръбска и българска група от самото начало се основава не на тяхното "осъзнаване" като отделни народи, а на конкретни характерни черти на говорените от тях супердиалекти.

Извинявай, че засягам един деликатен въпрос, Last roman, но дали организацията възнамерява да открие филиал в Ерусалим по повод годишнина от основаването на римската провинция Палестина? Твоето мнение ме интересува и по въпроса: Смяташ ли, че ще дойде време и ще намерят хора, които да обяват Nova Roma за "фашистка" и "антисемитска" организация? (Знаем какви задачи са изпълнявали легионите на Тит Флавий в Близкия изток, а и по-рано какво са направили римляните с тъй близкия до сърцето на някои хора Картаген). Идеята за този въпрос ми даде твоето участие в дискусията по Втората световна война. Просто съм любопитен. Приеми въпроса ми като лека закачка. Но, все пак, не съвсем........ Някои хора, в някои страни, приемат историята и митологията съвсем сериозно, даже прекалено сериозно.........

Добре, де, ама какво стана с "Бъза"?!

Аз ви рекоф, че апчета требат тука, ама тенекето не вдява. "Черница", лично на мен, ми прилича на афганистанска, по-точно на гръко-бактро-осетинска дума с древноперсийски примес и лек тракийски уклон. Не, сериозно. Кимеро-тракийското в тази дума просто се набива в очи. Тя няма нищо общо с такива слова като "черный", "черника", "чернослив" и т. н. В никакъв случай. Трако-бактро-кимеро-афганистанската връзка не може да бъде оспорена! Работа е бетон.