протобългарин

Императоре, турски султане, или по-точно тюркски кагане, не се дразни като ощипана ханъма, ("булка" ) ами дай твоята концепция за Прародината. Като си такъв голям специалист по етимологии дай твоето виждане, та да научим нещо и ние простите люде!

Уважаеми "Шопе" , веднага след окупацията на Нишкия санджак, първото нещо което правят "брачата" е да прогонят българските учители и духовници. Имало е и подкупи. Например владиката на Ниш Виктор е бил сърбофил още преди Освобождението, поради което в града има силно просръбско лоби. Например в Прокопие ли Прокупле както му казват сърбите, Българската Екзархия е била само на книга, тъй като местните българи са били вече яростни сърбомани. Всъщност реално Екзархията е достигала до Гиляне, Лесковъц, Враня и Пирот, в Ниш също положението е особено, заради силната сръбска пропаганда. След 1878 г. владиката Виктор доброволно присъединява епрахията си към Сръбската църква, но за по-сигурно, той е преместен в Белград, а на негово място е назначен сърбин. Берлинския договор изобщо не се занимава с Екзархията и по-нататъчната и съдба, което развързват ръцете на сърби и румънци, да унищожат веднага екзархийските структури в окупираните от тях български земи.

Комитатите съ въз основа на данните от Унгарската Анонимна Хроника. А ето и първоначалните граници на Средновековна Сърбия

Ето и руско-австрийските варианти за Балканите от Райхщадската среща, също по А.Ж.Иванов

Ето ви и претенциите на съседити при подписване на Сан.Стефанския договор, картата е изработана и публикувана от Антан Ж.Иванов, за което го поздравявам!

Императоре, по-точно султане, просто си много зле. Вместо да говориш глупости, поразрови се малко за да си изясниш нещата. Булоцзите са тохари и си има податки за това, но ти естествено се позововаш на гуруто си Иван Добрев. А с керамиките изобщо не си на ясно. И мен не ми издържат нервите като ти чета дълбокоумните постове по разни форуми!

Уважаеми "Хърс" трябва да се прави разлика между тохарите в Синцзян и след като се преселват в Ср.Азия. В Синцзян те не са иранци, това е общоизвестен факт. Но точно тук е тънкостта на етногенезата. Попадайки в Средна Азия те се смесват с местните ираноезични саки, като това смешение продължава около 100 години. В резултат на това надделява иранския език и започва формирането на източноиранските народности на кушани, кангари, сармати, алани. Това е един динамичен процес. Това не е епизодичен процес. Напр. в района на Хотан и Кашгар, настъпва смесване на местните тохари с преселили се тук саки още в 5-4 в.пр.н.е. и в резултат възниква източноирансикя хотаносакски език, съдържащ много тохаризми. Езикът на кушаните, засвидетелстван в Бактрия също най-приличал на хотаноскаския, т.е. имаме аналогичен процес. Също така ние не знаем, дали още в Синцзян не е започнало такова сако-тохарско смешение, въпреки че по данни на китайците за някои думи на юечжите, се вижда че са били тохароезични: сесе - търговци, търговия, нефрит - основна валута на търговията и тох.сессети - търговци, усунската дума ляо - блестяща и тох.леук - красив, блестящ, линхоу - китайска транскрипция на кушанска титла - княз, областен полу-самостоятелен управител, като кит.хоу означава точно това и тох.лант - крал, владетел.

Гръцкият шовинизъм през 1918 г.

Ето ви едно френско виждане за следвоенна Европа, от 1916 г. Германия и Австро-Унгария са савършенно раздробени, Сърбия наградена с Хърватия и Албания, Франция - със земите до Рейн. нас ни оставят в довоенните ни граници - каква щедрост, даже имаме излаз на Бяло море!

Така е, не може да се смята че са били 100% чисти. Имало е и угрофинско и древно алтайско влияние, напр. в чувашкия език се откриват думи който имат по-пряк паралел с монголски и тунгусоманчжурски, отколкото с тюркски. Един пример, прабълг.чувашкото тикър - огледало и монголското тегер - кръг, или пък старобългарското харания - казан и чувашкото хуран - казан. дори за титлата кан, вече съм склонен да мисля че е директна заемка от китайски - хуан - император, хун - княз, владетел от предимперския период. Смятам че носителите на името българи са внъндурите, т.е. българи идва от юечжи, от тохари, в тази общност се наблюдава и най-източното присъстивие на тази дума - булоцзи.

Въпросът за „Прародината” не може да се разглежда като едностранен акт. През различните епохи е била на различни места. Прабългарите идват от Средна Азия. Противно на скудоумните мнения на разни автохтономисти, археологията ясно го показва: погреб.обряд: яма с подбой и грундова яма с дървен капак, северната ориентация на главата, оскъден инвентар изр. се в оръжие и съд за ритуална храна, наличието на „тайници” в гроба – издълбани ниши където се поставя погр.инвентар, или трупоизгаряне с поставянето на костите в спец.гнезда или керамични урни, както и в 70-80% от случаите с наличие на ИЧД –изкуствена черепна деформация, както и сравнително високия ръст 170 см за мъже и 165 см за жени, съизм.със съвременния, плюс антропологичния тип: брахикранен с лека монголоидност, известен още като „раса на Средноазиатското междуречие” (у нас този тип се вмества в събирателното обозначаване „понтийски тип” който преобладава при по-голямата част от българския и „македонския” народ). Прабългарската керамика е типична, бомбовидна, повечето сл. ръчна изработка с типичния вълнообразен орнамент, характерна за предислямска Ср.Азия (кушани, ефталити, кангари, алани). Тези данни ясно показват че прабългарите са се формирали от същата изходна общност, от която възникват кушаните, кангарите, сарматите, аланите, ефталитие. Още Д.ИЛ.Димитров направи сензационните сравнения на прабълг.погребения от Девня с кушанските от Бишкетската долина, по поречието на р.Амударя. А самите кушани и кангари и пр.народи които изброих се резултат от една грандиозна миграция която се осъществява в края на 3-нач.на 2 в.пр.н.е. – прогонването на юечжите-тохари и усуните-аси от Синцзян от племената хунну. Именно тогава се появява народа Внъндур-болгар заедно със сираките и двалите (дуло) в Кавказ. Въпросния Валараш за който пише Хоренаци всъщност е основателя на династията Арташесиди – Арташес І. Арм.хронисти произволно смесват двете династии Арташесиди и Аршакиди. Това е доказано отдавна в арменската наука, но уважаваният от мен П.Голийски не знае този факт. Същия този Арташес воюва с Иверия (Грузия) и и отнема територията Басеан и Тайк (в груз.Тао-Кларджетия) и планината Париадр. Груз.източник „Картли цховерба” съобщава че съюзници на иверите били овсите (аланите), а Страбон уточнява че Араташес воювал с иверите и сираките. Сравнявайки с Хоренаци виждаме че, арменския цар (погр.наречен от него Валараш) „убедил” внъндурите да не се занимават с разбойничество и ги заселил в Басеан и Париадр, която започнала да се казва Пархар. Как става това „убеждаване”, ясно е че чрез „кютек”. В общността сираки са и внъндурите, след неуспешната война, част от тях се преселени от арменския цар в новозавладените земи. Така Париадр става Прахар – Българска планина. Още една податка – Плиний и Птолемей съобщавта народ ЕПАГЕРИТИ/ПАГОРИТИ в Кавказ, като сарматски, съседен на абхазите и двалите. Даже Птолемей помества в земите му гр.Серака (връзката пагорити-сираки, е очевидна). По-късната „Ашхарацуйц” помества народ пурку на същата територия. Тъй като Ширакаци е преписал Птолемей, пределно ясно е че един път съобщава познатите му, съвременни четири български племена и втори път съобщава българския етноним, но взет от Птолемей (пагорити-пурку, виж и по-късното пугури и брухи). В осетинските предания са съхранени спомени за древен народ „бурдари”, „бурсари” обитавал областта Бурка. Бурдарите били родствени на дигорите, но някакво бедствие (чума глад) ги погубило. Б.Алборов съвсем логично свързва Бурка с пурку от Ашхарацуйц, а споменатия в Сказанито за нартите, един от основните нартски родови Бората, са всъщност бурсарите/бурдари. Ванандаците в Армения са малка част от внъндур-болгар, бързо арменизирани. Основното ядро е в Кавказ, на територията на съвр.Осетия (Сев.и Южна, радвам се че вече е една, доживяхме и тяхната 1885 г.), Кабардино-Балкария и съвр. Ингушетия. Първата българска вълна е синхронна с юечжийската миграция. Народа внъндур-болгар (венентери, в.н.н.т.р., уногондури) е държавнотворческият народ на бъдещите парбългари. Самото внъндур показва ясна връзка с прототохарското веондуру – управляващ, най-важен. Съответно така се наричат и частта от юечжите-тохари останали в Синцзян и попднали под робството на хуните. По китайски данни името им звучи като „веноуто”, а вледетелят им се титлувал веноуто-ван. И пак там китайците ни съобщават за народ от малките юечжи носещ името „булоцзи” живеещ около Турфан. Булоцзи и българи, а самото бъл-гари означава това което означово и то-хари. Тохари – общността гара, самоназванието на тохарите е гара – хора, та в страболг.хъръ – човек не е славянска дума! То-хари – народът гара – общност от хора. Бъл-гари, в тох.вал, в иранските езици бал – означава общност, група хора, военен отряд, т.е. бъл-гари – общност от хора, общност от войни. Всички останали буламачи, бунтовници, белки-булгани са пантюркистки фантазии, на откачалки като известния фундамантален прабългарист с пантюркистки уклон Иван Добрев! Естествено че съдбата на булоцзите останали в Синцзян и тази на внъндурите преселили се на запад е различна. И пак едно пояснение, откъде идва този Вънд. Китайските хроники ясно посочват че при юечжите, управляващият род се наричал Вен, а столичата им била Чжоаву. Когато хуните изгонили юечжите в Ср.Азия, там юечжите създали нови държави, но начело на всяка застанал представител на упр.род Вен. И нашият Вънд е част от тази най-стара династия, предхождаща известните ви Дуло. Отностно Чжоаву – то това е названието Сйявуш – конният бог. Чжоаву означава Сявушиди, потомци на Сйявуш. Още Авестата съобщава че градът на Сйявуш е бил в най-източна посока, а Фирдуоси уточнява – до границите на Чина (Китай)! Представата за Сйявуш нашите предци са ни я показали чрез образа му изсечен на Мадарските скали, а в народните песни се е съхранил като Сива-бога (вж.Раковски). Аналогично осетниците почитат Вак-Устарджи (Св.Георги) прехвърляйки езеческия култ към християнския светец-конник. Българите от 19 в., също са почитали Мадарския конник като образ на Св.Георги. Никакъв Тангра не е съществувал при българите! Пантюркистки тангъртящи фантазии! Така, съседи на внъндурите са двалите-дуло, кога и как представители на това близкородствено племе стават и царе на българите и заменят династията на Вънд, не е ясно, но налице е тясно съжитлество и родство. За въпросните Авитохол и Ирник – това са митични персонажи, единият упр.300 години – една епоха в представата на иранците, втория 150 г. – половината от епохата. Категорично не може тези произволин срокове да ги обвързваме с начало на някаква държавност. Г.Бакалов, прекалено много вярва на бат`Пешо. За етимологията на имената вече ви пуснах пост, няма де се повтарям, само ще напомня че Ирник под формата Арнак си е аланско име, съхр. в България, под формата Хърнак, по турските регистири 15-16 в. Второто голямо преселение е в 1 в. и е свързано с идването на класическите алани, пак от Средноазиатското междуречие. Тогава се появават племената барсили, хазари и хайландури (олхонтор-болгар или алани-олонди, обитаващи поречието на р.Алонта(Олонта) или съвр.Терек). Третата вълна е свързана с идването на оногурите, от Согдиана, по-точно областта Уструшана (букв.зн.Голама страна), разполижена в Приаралието и ср.течение на Амударя и Сърдаря където е и гр.Бакат. Китайците я наричат с многозначителното име Унаге. Оногури или хоногури, са известни на римските и арменски автори като хиони, хионити, техния вожд Крум-бат, участва като съюзник на персите в обсадата на Амида в 4 в. Самото хиони има ясен ирански произход и означава средници, роднини, земляци. Известни са още в Авестата като хиаона – най-източния народ, отговарящ на тохарите. В осет. хиаонхъ/хеионъ – родственик, земляк и гур – род хеионгуртте ще рече общност от родственици, същото означава и алан в предсатвите на балкарците. В 463 г. под натиска на ефталитите оногурите, савирите, урогите (маджарите) и още едно племе сарагури се появават в Приазивието и нанасят катастрофалния разгром на хуните на Ернах, оттеглящи се на изток. Оногурите се установяват в Приазовието като северни съседи на внъндурите. По неизвестни нам причини се разделят на кутригури и утигури, смятма названията означават голямо и малко племе (осет.къадер – малък и устур – голям). В края на 18 в. един руски пътешественик Рейнолдс описва общоност уитигури сред осетинците-дигори. Савирите се установяват на север от Дагестан а маджарите в Кумо-маничката падина. Сред савирите има и крупен угорски елемент, за което говорят унгаро-чувашките изоглоси, както и унгарската генеалогична легенда за братята Мадяр и Хунор, които се оженили за дъщерите на Белар и Алан.Дуло!. Самите савири вземат основно участие във формирането на Волжките българи и се прдци на чувашите. Под натиска на аварите (остатъци от ефталитите), част от кутригурите отиват в Панония, а останалите и утигурите са покорени от Кубрат и заедно с внъндурите създават Стара и Голяма България. Така че край Кавказ, основното обитаване на уногондурите е около пр.Дзиакан (Конската планина) съществува и до днес като название. Осетинците и казват Суган, от кабардинското Шуган – конска, шу – кон, а арменците продължават да си я наричат Дзиакан. Намира се между Дигория и Кабардино-Балкария. Нашите историци обаче са много зле с историческата география и вместо да си размърдат мозъците и да прочетат нещо, предпочитат да преписват, разните руски измишльотини за платото Ергени, Ставрополските възвишения и Донецкия кряж. Ако ги проследим географски виждаме: Купи-болгар (внъндури, вннтр, пагорити, пурку, бурдари, пугури, брухи) носители на държавността. Обитават в Западен Кавказ (Суган) и горното и средно течение на р. Кубан. Оногури (кутригури и утригури) – северно от тях в Приазовието, северно и източно от Азовско море. Олхонтор-болгар (Терекски българи) – непосредствени източни съседи на внъндурите – обитават поречието на р.Терек. Дуло или двали, обитават съвр.Южна Осетия, югоизт.съседи на внъндурите. Дучи-болгар. Най-трудно уловимите, смятам че са еднозначни с аланите дахс-ас, респ. алани дахи, даи, максагетско племе преселило се в Кавказ с аланите. В „Ашхарацуйц” освен като Дучи-болгар фигурират и като дучики(или дачани). Разположени са източно от Терек. Китар или чдар-болкар са късни преселници от средноазиатските булоцзи, станали основатели на Ефталитската д-ва, заедно с аварите, които са също ефталиити. Хосров І Ануширван ги заселва в Дагестан. Прабългарският пъзел се нарежда логично. Прародина: 1. най-стара – Синцзян и юечжите 2. Средноазиатска – Средноазиатското междуречие, Кангюй на китайските хриники, а не Памир и Бактрия, според басните на бат`Пешо. 3. Кавказка – вече гореописана. Названието Балкария е ясен релкит за името българи, възм. звучали и като балкари (ср. с пагорити, пурку, Бурка, пугури). В осет. бал-къори ще рече войскови отряд, група войни! Самите авари са ефталитите. Китайските хроники съобщавата за народа хуа (както те наличат ефталитите) като съседен и родствен на булоцзите. В средата на 4 в. стават „големи размирици в планината Имеон” т.е. в Китай бушува яростна гражданска война. Булоцзите се включват на страната на Ши-Ле, един хунски авантюрист и му помагат да създаде свое държ.формирование. После стават някяви междуособици и един от наследниците му Ши-Мин успял да ги разгроми. Явно тогава част от тях се преселва на запад, защото от 420 г. се появява юечжийската д-ва Боло, (кидаритите) която става основа на Ефталитската д-ва. Около 459 г. персийският шах Пероз нанася съкрушителен разгром на Боло, но своевреманната намеса на аварите (хуа и хвар) спасява държавата, но се сменя управляващото племе. В 455 г. тюрките завладяват Синцзян и го откъсват от Ефталитската д-ва, закономерно в 458 г. се появяват аварите (вар и хони, вархонити) в Европа. Съвр.пущуни в Авганистан са далечни потомци на ефталитите останали в Ср.Азия. Самото понятие ефталити е гръцка транскрипция на авдал, абдал или йоптал. Китайците ги наричат още йеда. Самота ав-дал се извежда от пущунското ддала – хора, народ и ав-, което произлиза от тохарското япоо, ипе- страна, народ, или имаме израз билингва. Съседните на пущуните дарди ги наричат с името алхани, алхан-вар (народа алхан) вар озночава народ, авари – хора, люде. Това са изводите до които съм достигнал!

пу-гу или пу-ку е названието на бурятското племе беркути в "Тан-шу".

Ресавски, съгласен съм с теб по повечето въпроси. Да българите се формират едва в Кавказ. Тук осядат различни източноирански алано-сарматски племена и те както и съвр.осетинци са продукт на тази етногенеза. Според мен първите българи "внъндурите" са тук още във 2-1 в.пр.н.е, защото е научно установено че арменските хронисти смесват двете династии Артащесиди и Аршакиди и въпр. Валараш за който говори Хоренаци, всъщност е личността на Арташес І. Също през 1 в., по времето на Нерон, римския пълководец Домиций Корбулон воюва с Тигран ІІ Арменски и екзекутира един негов съюзник, варварския мегистан (вожд, ср. с нашето маготин) Вананд! Вече в началото на 1 в. има утвърдено име Вананд и ванандаци! ванад фигурира и в Певтингеровите таблици. Иначе името българи го има в Ср.Азиа, по данни на арменската география "Ашхарацуиц" под формата бушки, а китайските хроники съобщават за народа болудзи (българи), който е от юечжите!

Г.Бакалов е мниги прав, темата за прабългарите си е девствена и неизучена. Категорично българските учебрнци се нуждаят от пренаписване, защото да ми говорят че българите са тюрки, при условие че се появяват векове преди етногенедата на тюрките да започне, си е трудно разрешим факт. Жалко е обаче че в България много малко хора могат да чатнат изобщо за какво става дума! Българската тъпотия е нещо велико!

просто без коментар, с радио не се спори!

Рицаре, прабългарите идват от Кавказ, а преди това от Средна Азия. По пътя на индоевропейските корени, ще стигнеш до сходство, (напр.Спартак и Исперих) но да твърдиш че прабългарите са траки, е меко казано неграмотно и невежо, или просто искаш да ни пробуташ фантасмагориите на Ганчо Ценов!

"Масагетите били близки на българите ... като са такива , защо не поставя българите в Балканите , където те реално са , ами ги праща из пущинаците на пущунските пустини , където и гарги ние виреят???" Рицаре, масагетите са по-обща група, в която влизат и част от прабългарските племена. Или това са олхонтор-болгар в Кавказ, които Амиан Марцелин нарича аланите - бивши масагети. Тук са и барсилите и хазарите. Самото "мас сагети" означава големи саки, много саки, маса саки. Българите трайно стъпват на Балканите едва в 7 в., преди това те са в Европа, в Кавказ, част от тях е в Панония където с гепидите правят държава, но не и на Балканите. Грешката на П.Добрев е че иска да обвърже един народ формирал се от разлечни степни племена, като прабългарите с авестийската замаделска цивилизация на Бактрия, което е невярно. Той мисли че съвр.памирци са техни преки потомци, но тава е невярно, вече го изясних в един пост. А иначе всякакви опити да се изкарат прабългарите траки или не знам си какви, битували в Европа от памти-века, са също тъй гротесни, както и пантюркистките фантазии на проф.Иван Добрев.

А). ЛЕГЕНДАРНИТЕ ПРАРОДИТЕЛИ 1). Зиези е легендарен родоначалник на българите, сведения за когото има само в т.нар. „Анонимен римски хронограф” от 354 г. Според Момзен, А.Куник, В.Розен документът е писан към 334 г. Според „Хронографа” Зиези е син на библейския герой Сим, родоначалник на семитите и внук на Ной. Името му е споменато във фразата „Ziezi ex quo vulgares” („Зиези, от когото са българите”), която е първото известно споменаване на името „българи” в европейски източник. Текстът е част от списък със синовете на Сим и народите, които произлизат от тях. Съвсем правилно П.Добрев отбелязва че предвид факта на отсъствие на Персия и фигурирането на Партия в този документ, вероятния оригинал е писан поне сто години по-рано, не по-късно то 223/24 г., когато Арташир І Папакан от династията на Сасанидите, узурпира властта и сваля последния партянски владетел Артабан V от Аршакидската династия. Немският изследовател Щерн, смята „Хронографа” за латински превод на „гръцката хроника на Иполит”, писана във 2 в. Иполит (170-235 г.) е римски папа, писал е и на гръцки език. Той разсъждава логично и стига с „учудване и недоумяване” до извода, че българите трябва да бъдат от сармато-алански произход, щом толкова рано са влезли в полезерението на гръко-римските географи. /ЮД-ГА,стр.25/ „Хронографът” включва в числото на семитските народи с техните родоначалници и българите. В „Библията”, Първа книга Мойсеева – Битие Глава 10, където са изброени потомцита на Сим, липсва персонаж Зиези. Съществуват различни мнения са произхода на персонажа Зиези. Димитров, Киряк Цонев и др., индентифицират Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр.н.е.). Ат.Стаматов смята че епонима „Зиези” със същия успех може да се сравни с библейското Iesel (Иезиел - син на Азмавета, един от героите сподвижници на Давид. 1Лет.12:3), или с името на шумерския Ной - Зиусудра - шумерският прародител, преживял Потопа, първообраз на библейския Ной. По-перспективна изглежда връзката на споменатия епоним с името на алано-сарматския вожд Зизаис отбелязано по времето на император Констанций II (358 г.) в Панония. Но търсенията в посока символното значение на името „Зиези” все още е изцяло в сферата на хипотетичното. В клинописите от времето на Саргон II (722/21-705 г. пр.н.е.) се споменава географското понятие „Зизи”, което приблизително покрива района между езерото Урмия и сегашните Талишки планини. Тъй като в Талишките планини са открити топоними с вероятен български произход (р.Булгар-чай) вероятно е станало причина по топонимичен път да са получили епонима „Зиези” в Хронографа от анонимния преписвач? /АС-TIРБИ, гл.8/ Съществуват две възможности. Едната е че Зиези е произволно измислен от преписвача, предвид източния произход на българите и връзката с асирийското географско понятие Зизи, намиращо се на изток. По подобен начин възниква известния в Библията персонаж Тогарма, от посочения в асирийските клинописни текстове град Тегарам, намиращ се в Източна Анатолия, отговарящ на хетската област Тегарема, който става център на първото арменско държавно формирование, възникнало в 4 в.пр.н.е. върху руините на Урарту, наричащо се Арма, Арматана, известна също като „Дом на Тогарма”. Предцита на арменците са потомци на малоазиатските фригийци, наричани още мизи (мушки) заради балканският им, трако-фригийски произход. Разбира се във формирането на арменската народност участва и солиден кавказки хурито-урартски елемент, хети, перси, партяни. Именно споменът за древните мушки, посредством асирийската писмена традиция, е заимстван от юдеите, които му влагат нов смисъл – представата за страшните народи гог и магог, респ. яджудж и маджудж в арабска транскрипция, които застрашават цивилизования свят. Тази легенда, известна като „Книга на пророк Йезекил”, има широко разпространение, както в античните, така, в раннохристиянските и ислямските текстове. Ясно е че под Тогарма, древните юдеи са разбирали, идващите от север индоевропейци. Това се проследява и в родословието на Тогарма. Той е син на Гамер и внук на Яфет. Братятя на Тогарма са Ашкеназ и Рифат. Гамер се свързва с гимараите, асирийското название на кимерийците, Ашкеназ, с ашкузите – скитите, Рифат – с патлагонците (индоевропейски малоазиатски народ, родствен на арменците), но е възможна връзка с т.нар. Рипеиски планини, схващани като края на света, намиращи се на север и обитавани от скити и по-късните сармати, Яфет, е древногръцкия Япет и отразява авестийското xšathem – страна, тох./б/ yapoy – страна, народ. Според Йосиф Флавий, Тогарма е прародител на фригийците. Така че потомството на Яфет и Гамер, са всъщност индоевропейските народи, смутили Предна Азия около 10-7 в.пр.н.е. и създали предсатвата за „северните народи яджудж и маджудж или гог и магог” които ще унищожат цивилизования свят, схващан от асирийци и юдеи като техния предноазиатски „семитски свят”. Според втората възможност, Зиези наистина отразява някакво древно название на божество или прародител, станало известно на автора на „Хронографа” и вмъкнато в библейската писмена традиция за синовете на Сим, които заселили Азия. Така Зиези и българите фигурират като най-източен народ, тъй като редът на изреждане спазва точно географската посока „изток-запад”. Всякакви опити да се търси връзка с митологични шумерски персонажи или владетели са напълно необосновани и фантастични, поради липса на каквито и да е исторически, културни, родствени връзки между двете общности, както и голямото разминаване между тях, във времето и пространството. Прабългарите са част от източноиранския алано-сарматски свят и там трябва да търсим произхода на Зиези. В надпис от Боспорското царство са отбелязани аланските имена Σαιοσ (Сайос), Σισα (Сиса), Σισουλι (Сисоил). Също споменатото вече аланско име Зизаис. Сравни със Зиези и Сизо, Сизов, както и с формата Сизоил, с надставка – ил/ул, типична за прабългарските имена. Основното божество което са почитали източните иранци в предислямска Средна Азия е Сйявуш. Фигурира още в „Авестата” където е посочен като владетел на „свещенната Кангха” – митична страна намираща се далече на изток. В Авестата: Яшт 5, 54-58, Кангха-Вар (убежището Кангха) принадлежи на отрицателните персонажи, на синовете на Васак от рода Тура. Топонимът Кангха-Вар се е съхранил в названието на града Кангавар до Хамадан - древната Екбатана, столицата на Мидия. По друга версия, е изграден от демоните (съратниците на васаковите синове) или пък от прародителя Йима (Ал Бируни), или Сйявуш (Фирдоуси), някъде на изток. В Кангха няма печал, тъга, болести, нейните обитатели притежавата вечна младост и неизчерпаеми жизнени сили, аналогично с представата за първограда Вар, построен от Йима. Според „Бундахишн”, Кангха имала седем стени, от злато, сребро, стомана, бронз, желязо, стъкло, тухли. Числото седем е особенно популярно в иранските митологични представи, универсален мотив от световния фолклор. /ММО/ Представата за Канха се приравнява до голяма степен с древногръцките представи за „щасливата Хиперборея”. Персийските и арабски ранносредновековни източници съобщават за град Кангх-диз, столица на Сйявуш намираща се до границите на Чина (Китай). Фирдуоси е още по-категоричен. В „Сказание за Сйявуш” включено в Шах-наме, той помества град Канг в близост до Хотан, на изток от Сърдаря. Най-древните представи за Сйявуш ни отвеждат в Синцзян. И наистина, култът ком Сйявуш тръгва точно от обитавания с юечжи-тохари Синцзян. Разпространява се в Средна Азия, след тяхното преселване тук във 2 в.пр.н.е. Анализът на данните от китайските хроники, направен от Габуев, ни показва че Големите юечжи първоначално обитавали в провинция Кансу (легендарната Кангха), от северната страна на планинанта Циляншан и столицата им се наричала Чжоаву. След като ги разгромили хунну в битката при Чанъе (град съществуващ и днес в китайската провинция Кансу), юечжите се изселили на запад, през Лъковите планини – Цунлин (Памир) в земите на Се (саките). Юечжите се разделили на две части. Големите Да-юечжи се изселили на запад, а малките, останали в Кансу, около Южните планини (веригите Алтъндаг, Няншан, Кунлун) като подчинени на хунну. Владетелят на малките юечжи, васал на шанюя, се титлувал Веноуто-ван (89 г.пр.н.е.), венюцзян-ван (91 г.). /НК-Х/ Малките юечжи са тохарските племена останали в Синцзян, покорени от хуните, за разлика от „големите” които се изселват към Средна Азия, Бактрия и Средноазиатското междуречие. Именно от тази общност се формират кушаните, кангарите, аланите и прабългарите! ”Хан-шу” казва че управляващият род на юечжите се наричал Вен/Уин, или още Хун-е (хиаона, от Авестата, най-източните племена воюващи с Арияшаяна). Когато се разселили на запад, юечжите създали нови държави но навсякъде управлявали владетели принадлежащи към рода Вен, наречен още Чжоаву (Сйявушиди, потомци на Сйявуш). В най-западните части се намирало владението Янцай, преименувало се на Аланя и Венаншана/Уананшана, в епохата на Късната Хан. Родът (племето) Уин/Вен управлява и средноазиатските държави. Винаги китайските хроники го наричат и Чжоаву, по името на столицата на юечжите в Кансу. Анализирайки данните за рода Уин/Вен/Чжоаву, Вайнберг стига до извода че към него са принадлежали владетелите на династиите в Хорезъм, Бухара, Самарканд, Фергана, Кубадиан, Ташкент, Маймург и останалите кангюйски земи в доарабското време. Използувайки сведенията на Ал Бируни, че езическите хоремзийски владетели водели началото си от Сйявуш и се наричали Сйявушиди, Толстов доказва убедително че Чжоаву е всъщност китайската транскрипция на Сйявуш и Сйявушиди. /БС-КБПИК,стр.102/ Така вече митологичните данни за града на Сйявуш (Канг-и-Сйявуш), намиращ се до границите на Чина (Китай), който Фирдуоси локализира ”някъде около Хотан”, придобива съвсем реални измерения – Чжоаву, столицата на юечжите. В ”Бей-ши” (История на Северните Дворове) се посочва Чжоаву като име на владетел от държавицата Му (Маемург). В ”Тан-шу” (История на династията Тан) , град Алан е столица на владението Бухе, Бухара (древното Ан, Анси – Аси?) а владетелят се нарича Чжоавуша (даже транскрипцията на Сйявуш е по-точна). Габуев забалязва че присъствието на топонима Алан е винаги свързан с династията Чжоаву - Сйявушиди. Връзката юечжи-канагари-алани не подлежи на съмнение. Аланите са продукт на сложна миграция и етногенеза, а усуните (асите) играят роля на обединителен център, заключава авторът. /ТГ-АКО/ Той смята че етнонимът „алани” носи събирателен характер: двата основни изходни компонента са юечжите-тохари и усуните-асии, които дълго време живеят като съседи по северните граници на Китай, докато са прогонени на запад от хунну в Седморечието и Кангюй. В качеството си на трети компонент към тях се присъединява и местното, заварено късносакско население на Средноазиатското междуречие (Кангюй), където се извършва формирането на аланите и прабългарите. Култът към Сйявуш е типичен за Средна Азия, но не и за западните иранци – персите. Толстов проследява корените му. Сйявуш винаги се изобразява като конник в статична, величествена поза пробождащ диво животно с копието си. Такъв е конникът от хоремзийските монети. Раджпутите, потомците на ефталитите в Северна Индия също секат свои монети през средновековието. В канона на изобразяване почти винаги присъствуват два персонажа, непознати от предходните времена. Единият е на Конния бог, т.нар „раджпутски конник”. Изобразява се в спокойна величествена поза с вдигнат десен крак на коня. Конникът държи в ръката си копие. Начинът на изобразяване е идентичен с „хоремзийския конник” и нашия „мадарски конник”. В своите произведения Г.С.Раковски споменава за Сива, Сиво като стар езически бог на българите, чието празнуване обхваща времето между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие. Раковски е един от първите наши етнографи и събирачи на народни песни. В коледна песен от Охридско той вижда спомена за този езически персонаж: ”Сива, Сива, Василица, Къде си се овасилила ? Тамо горе на Бей-бунар (местност до Охрид). Тамо горе на Бел Дунав. Шчо има , шчо нема. Златна чаша на коната! Божик ми е по небеса. Слава му е пасла земя”. Според Раковски: ”Сива е наш стар бог. Кога се е изменил и станал Василица, т.е. празникът на Сива-бога се е превърнал в празник на св.Василий. Вместо сурва в Охридско се поздравяват със Сива, Сива, Василица.” Нашият възрожденец ни дава нагледен пример за сливането на стари езически представи с наложената по-късна християнска обрядност. Раковски е един от първите ентусиасти който търси индоевропеиското начало в генезата на старите българи. Под влияние на модното, тогава схващане в Европа, че прародината на индоевропейците е Индия, той приравнява Сива с индийския бог Шива. Шива е едно от трите главни божества в индийския пантеон. Той обитава ”златната планина Кайласи” отговаряща на Хималаите. Култът към Шива индийците свързват с плодородието. Неговата божествена съпруга е Дева-Парвати, наричана още Кали, Дурга, Чандика. Нейният образ се свързва със Свещенната планина. Тя е дъщеря на Свещенната планина и покровитерка-превъплащение на свещенната река Ганг. /ГР-СС-т.4,стр362-365,591-592/ Виждаме че Раковски съвсем правилно се е ориентирал в съпоставката на езическите божества. Пропуснал е само ”златната чаша върху иконата”, божествен символ разпространен при скити и келти изразяващ божествения произход на царската власт. Мадарският конник също е изобразен държащ чаша. Аналогично в българските народни песни от Родопите, включени в твърде оспорваният сборник ”Веда Словена” (по-точно е да се каже ”Веда Булгара”) откриваме същият бог Сива: ”Седелъ ми Сива фъ пещере-та, Седелъ ми сега малу Сега малу три нидели, Я ми веке ни седи. Фъ рока му златна тоега, Златна тоега Златица, Яхналъ си барза-та коне Барза-та коне лестувица, Чи ни му е веке змийница, Съсъ змии гу ни припасалъ, И съсъ змии и съсъ смоци, Я му на глава три пилета, Три пиле-та лестувици, Та са шета пу земе-та, Припуща си барза-та коне Та си на дори слева, Та си качи на потоне. И си флева фафъ черица, Та седнува на йогнище, Де си гответъ малки моми. Ду вечере Суровъ Бадникъ, Суровъ Бадникъ и Бадница, Та седнува на трапеза; Де си фтегне десна рока Да си куси Суровъ Бадникъ…”. По-нататък виждаме как бог Сива прогонва зимата, за да дойде пролетта и да се събуди живота: ”Налютилъ са Сива Бога, Я си сабе ни фарле, Лу си фарле люта срела, Люта срела на поле-ту, Та си поле погурева Погурева полумева;Ни са ражда бела пшеница, Ни си пасе сиву стаду, Сиву стаду волове-те, Волове-те иници-те Иници-те и крави-те, Та са поле запустилу”. В друга песен се вижда директния двубой между бог Сива и змея, ламята, символ на зимата: Та си слезалъ Сива Бога Та си седналъ фъ пещере-та. Фафъ рока му златна тоега, Златна тоега буздугана, Та си ударилъ Царна Бога, Царна Бога Сура Ламица, Ударилъ гу прогонилъ гу…”. По-нататък се описва как момите и момците подготвят празничната трапеза, за да посрещнат бог Сива: ”Да си готви Суровъ Бадникъ, Суровъ Бадникъ и Бадница: Чи ша дойде Сива Бога Да си седне на йогнище, На йогнище на трапеза На трапеза на вечере, Да вечере Суровъ Бадникъ, Суровъ Бадникъ и Бадница…”. Аналогично на примерът даден от Раковски и в представите на родопските българи, атрибут на Сива е златната чаша със свещенната вода: ”…Фъ десна хи рока златна каната, Фафъ каната жарна вода, Фафъ лева хи рока златна чеше. Служба служи Сива Бога…”. Празникът на бог Сива е Сурвата, по-късно се слива с християнската Коледа. /ВС-2/ Друг далечен реликтов спомен за Сйявуш е народния празник Сивуйница, Совойница. Обичаят е познат във Великотърновско и в някои родопски села и наподобява коледуването. Изпълнява се преди Йордановден, само от моми. Една от тях е преоблечена като булка и покрита с червено було, а другата¬ като момък в мъжки дрехи. Цялата група обикаля домовете, булката ръси с мълчана вода. Вярва се, че сивойнишката вода прогонва караконджолите (бълг. караконджур, караконджул произлиза от турското кара-конджур – черен змей, от средноперсийски gundir - дракон). Древен сюжет отразяващ борбата на Бога-Слънце и Дракона, символ на тъмнината, сюжет познат от индоиранската митология, показващ борбата на Доброто и Злото, Индра и Врита. Според изследователя на предислямски Хорезъм, С.Толстов, източноиранският Сйявуш е пряка аналогия на тракийския Сабазий – богът на вечно обновяващата се природа, символ на живота. Той винаги се явява в обкръжението на богинята-майка Нана, респ. При траките Кибела. Предвид ясната връзка на Сйявуш с юечжите-тохари, може да смятаме че именно те, като родственици на предците на траките в „Индоевропейската прародина” са разпространителите на този култ в Азия. Възможно е първоначланта етимология на името Сйявуш да е свързано с представата за живота. В тох./б/ sāāw, sāāy, sāāwe, sāāyau – жив, жизнен. В тохарски /а,б/ sāw – велик, силен. /DA-DT-b/ В санскрит saws, sew, sūwaite – възхвала, слава. В тракийски zi, хетски sius, siu, siwali, ликийски zbali – бог, етруски swal – жизнен, жив. /EG/ В угрофинските езици, във фински siva, естонски siivakas, sivvakas, хантски sьγ, siγ, протоформа *śiwa – чист, спретнат, красив. /UE/ Сравни с българското свяст – съзнание. В чувашки savăk, тюркменски sapaly – весел, жизнен, също в чувашки sav, гагаузки sevmдд, турски sevmek, узбекски sevmoq - любов. /VS-ETD/ Старостин посочва изходното алтайско *sálo/˜z/, тунгусоманчжурското *sali, корейското *saràŋ японското sású-p – любов и протоалтайското sal(b)i, тюркското sel, монголското sel(b), *salb, тунгусоманчжурското *sala, корейското *sэr – свободен. /S-АE/ Алтайските форми показват недвусмислен произход от тохарското salpatar – свободен. От тохарски произход е и тюркменското sag, турското sag`, узбекското soglik, гагаузкото saa, тувинското, хакаското, киргизкото sao, sau, карачаевобалкарското, татарското, казахското soo – здрав, в чувашки sыvъ, sъw – здрав, жизнен. /VS-ETD/ Интересен паралел откриваме и в осетинския „Нартски епос”. Единият от нартските родове се нарича Саумаратж. Негови родоначалници са Кандс и сина му Сжва, Сжвай. Зад Саумаратж явно се крие етнонима сармати. Неговата етимология е отдавна известна на науката, от осетинските sau – черен и rom – руно, кожух, т.е. ”с черни кожуси”, облечени в черно, в осетински rujmon – рунтав. Явно Херодот е имал предвид точно сарматите като е означил един от скитските народи с името меланхлени, което на гръцки означава „облечени в черно”. Други автори тълкуват сармати от осетинските sau – черен и mжr – обработваема земя (бълг.мера), т.е. жители на чернозема, на територия отличаваща се с богати черноземни почви, каквато е Южна Украйна. Трета версия пък свързва сармат с угорското mat – страна, т.е. сармати – хора от черната страна, което смислово е еднакво. Интересен е главата на този нартовски род – Кандз и сина му Сеуай, Севай, които според легендата дошли от земите на р.Едил (Волга). /ЮД-КТН/ Виждаме ясна податка за сарматите, техния родоначлник Кандз, респ. Канг, Кангюй на китайските хроники и синът на Кандз - Сеуай, Севай или Сйявуш. В друга легенда от „Епоса за нартите” се разказва интересната история на героят Сауасс: „… В ранно утро, Бог създал човек и го изпратил на Зынджыбардуаг (Духът на Огъня), с думите: „Закали го на езиците на твоите пламъци”. Закалил Духът на Огъня, човека и го потопил в реката, за да го направи стоманен. Духът на огъня нарекъл този герой Сауасс”.Виждаме раждането на Герой, божи син, закален в огън и вода, свещенните стихии за иранците. „...След като го заткалил, Духът на Огъня казал: Господ те сътвори, аз те закалих, сега върви по своя път. А Сауасс отвърнал: няма да си тръгна просто така, дай ми възможност да работя с огън за да приготвям жертвено месо и оръдия на труда. Духът на Огъня му дал две вълшебни огнива и го научил как да си получи огън. Така Сауасс получил от Бога възможност да владее огъня. Той слязал при хората и ги научил на ковашкия занаят, сами да си изготвят оръжия и сечива, да изготвят метални острия за стрели и да ходят на лов. Сауасс бил първия Ас, т.е. родоначалник на асите, подобно авестийския Йима, или скандинавския Один. Още по-интересен е следващия епизод от живота на Сауасс: „Веднъж отишъл Сауасс на лов. Много обикалял по планинските клисури, но нито едно животно не срещнаал. Много уморен се добрал до брега на една река, където засплал. Събудил се и видял бял елен дошъл на водопой. Прицелил се и опънал лъка, еленът клекнал и стрелата профучала край главата му. Втори път стрелял Сауасс. Скочил елена и стрелата минала под него. Така еленът се скрил в гората”. Еленът има особено значение в „звериния стил”, като символ на Слънцето. Но още по-интересен е краят на сказанието. Еленът се оказал вълшебен. Това било кошута, в която се била привърнала сестрата на водния бог Донбетир. Тя се влюбила в Сауасс и Донбетир вдигнал голяма свадба. И заживали младите в мир и съгласие. „Кошутата” родила на Сауасс трима сина, най-големия Бора, средния Дзылау и най-малкия Болатбарж. Според Д.Макеев, името Сауасс означава носител на дневната светлина, на утрото, на истината, от осет. Sжw – утро и жss – истина (сравни с бълг.дума съвест!) и персонажа е синонимен на авестийскитe герои Сяоши, Сйаваршани – спасители, носители на истината и правдата. Сйаваршан е синоним на персонажа Сйявуш, а Сйявуш е символ на честността и справедливостта. /ДМ-ТАНЭ/ Самото осетниско Suжwжss, Sauжss, има много по-точен превод като създател на истина, създател на спаведливост, от suжwыn – сътворявам, създавам. Сравни с Митра – пазител на истината и угрофинския му аналог Верт! Названието Верт е аланска заемка, от осет. uart – чит, бълг.вардя – пазя. Това осетниско предание, поставя твърде интересни въпроси и аналогии. Сауасс е прародител с божествен произход, от който произлизат асите, респ. аланите, аналогично на Зиези. Кошутата се явява негова жена, тотемен персонаж, прародителка. А прабългарския Авитохол също се явява син на кошута!!! Сауасс, аналогично на Сйявуш и Митра е защитник на справедливостта и истината. В Хорезъм Сйявуш е наричан Sievus и Šauš! Така че връзката между Sauжss и Зиези не подлежи на съмнение! Представата за Сйявуш еволюира с вековете и миграциите на носителите на култа. Първоначлно е бог на везръждащата се природа и живота. После се превръща в закрилник на войните, конното божество, богът-конник, символ на Слънцето, което вижда всичко, защитник на истината и справедливостта навсякъде по света, както и своя чисто ирански аналог Митра. Йованес Драхсанакертци в своята „Итория на Армения” дава твърде интересна информация. В гл.26 пише за мъченически загинал в името на вярата християнин в 608 г. на име Степанос. Стапанос по прозвище Кон (хон?) бил от рода (племето) Севордик. Севордите произлизали от прародител на име Севук. Севордик на арменски означава черни синове, черни деца”. В гл.65 авторът обяснява че севордиките са част от жителите на гавара Утик. /ЙД-ИА/ Под името севордики авторът има предвид част от арменизиралите се и християнизирани савири. Гаварът Утик, около гр.Халхал е един от центровете на савирското заселване. Самият етноним савири се превежда като черни ири, черни вари, от сау-черен. Далечни техни потомци са суварите във Волжка България, от които произлизат чувашите. Сравни Севук и чувашкото savăk – здрав, жизнен. Сирйските хроники наричат савирите, подобно на ефталитите - ”бели хони”. М.Каланкантуаци съобщава за савирите че почитали Аспандиар, наречен още Тангрикан изобразен като конник на когото принасяли в жертва коне. Светилищата им се наричали ”даркон”. Имали чудни обичаи двама братя да имат една жена. Последното е изключително характерно за кушаните и ефталитите. Даркон, осет. аркон, означава храм и отговаря на памирското алхон – храм на огъня. Персонажът Аспандиар или Аспандиат е посочен като конен бог, който почитат савирите. При осетинците е много силен култа към Вак-Устарджи, както те наричат Св.Георги. Но това е късно пренасене на по-стар езически култ към бога-конник, върху християнският светец, изобразямван по същия начин. Аналогичен култ има и у българите, християни и българо-мохамедани към Св.Георги. През 19, началота на 20 в. Мадарският релеф се е възприемал от местното българско население като изображение на Св.Георги. Така че митологичният прабългарски Зиези е същият този конен бог, защитник на истината и справедливостта, изобразен върху Мадарския релеф, превъплащение на тохаро-източноиранския Сйявуш. 2). Вънд/Вунд е друг полулегендарен прабългарски владетел, чието име е свързано с народа внъндур-болгар, споменат от арменския хронист Мовсес Хоренаци. Това е и първото споменаване на етнонима „българи” в неговата „История на Армения” завършена към 482 г.: По времето на арменския цар Вахаршак, на север от Армения се появяват „диви племена, занимаващи се с разбойничество”. Вахаршак ги извиква и „убеждава” да оставят разбойничеството и да се заселят в плодородна страна, където да живеят постоянно за да му плащат данък. Тази страна се простира от планината Пархар(!?), където свършват земите на понтийците и егерите (мингрелите), до областта Кол/Кох. Там няма големи летни горещини, има много ливади и лозя и самия Вахаршак идвал тук през лятото на лов. Сред планинските клисури на Кавказ, в областта Шар, наричана още „Безлесен” (т.е. гол, без гори) или Горен Басеан, той заселва този северен народ, който се нарича Влъндур или Внъндур-болгар, по името на предводителя им Вунд (по-точно Вънд, Въндо). По- късно цялата област става известна като Вананд, по името на заселниците и много селища носели името на потомците на Вунд. Това е съобщението на арменския хронист, твърде подробно за да определим мястото и времето на въпросното събитие. Следващото съобщаване на „ванандаците” (внъндури) е свързано с големи размирици които станали в техните земи. Част от тях се отдали на предишният си занаят, разбойничеството, затова арменският цар Хосров ги прогонил на юг, към „Четвърта Армения” и границата със Сирия. Събитието е датирано към 387 г. когато Армения е поделена между Византия и Персия. Така че при всички случаи заселването им е преди тази дата! Планината Пархар е южно предгорие към най-западната част от Кавказ, наподобяващо подкова, вървящо паралелно на югоизточния черноморски бряг. В античните гръцки източници е наречена Париадар, страната на понтийците и егерите е Аджария и Мингрелия, част от Грузия, Кол е част от Древна Армения, разположена около изворите на р.Кура, областта Басеан обхваща изворите на р.Аракс. Плиний я нарича Паригеритска планина. С.Глинка предава названието и като „Баркара/Пигария” (Исторiя арменского народа, М., 1832 г., с. 159). Николай Адонц, посочва че в началото на 20 в., тази планина се нарича Болхар, което е повече от показателно. Виждаме че внъндурите обитават най-западните части на Кавказ, около изворине на р.Кура, като са съседи на грузинските и абхазо-адигските племена. Някои автори обясняват Пархар със значението му в гръцки като планина с плоско било, но преименуването на Париадар в Пархар/Болхар е явно свързано със заселването на българите. За датирането на тези събития, трябва да се знае че в арменската хронографска традиция, съвсем закономерно се приравнява династията на Аршакидите с по-ранната династия на Арташесидите, като събития станали във 2-1 в.пр.н.е. се преписват на владетели от по-късната Аршакидска династия. Според Хоренаци, Вахаршак е брат на третия партянски цар Аршак Велики. Неговия дядо Аршак Храбри, се възцарява над партите, в страната на кушаните (т.е. в източните предели на Иран), 60 години след смъртта на Александър Македонски, или 323 г.пр.н.е – 60 = 263 г.пр.н.е. тогава е началото на въстанието на партите срещу властта на гръко-македонските завоеватели, историците определят събитието около 250 г.пр.н.е. Смята се че начело на въстанието застават двамата братя Аршак и Тиридат. В 247 г.пр.н.е. Аршак става цар на Пратия, родоначалник на пратянската династия Аршакиди и годината на възцаряване става 1 година от Аршакидската ера. Мовсес Хоренаци посочва че партянския Аршак е управлявал 31 години, т.е. по неговата хронология, от 263 до 232 г.пр.н.е., наследен е от сина си Арташес, управлявал 26 години, или от 232 до 206 г.пр.н.е., който също е наследен от сина си Аршак, наречен Велики. Този цар воюва с македонския владетел от династията на Антигинидите, Деметрий ІІ и го пленява около 139 г.пр.н.е., като разгромява и Антиох ІІ Сидет-Евергет (138-129 г.пр.н.е.). По това време назначава брат си Вахаршак или наречен още Валараш за цар на Армения. Той управлява 22 години, или прибилизително от 139 до 117 г.пр.н.е. Наследен е от сина се Аршак І, управлявал 13 години, или от 117 до 104 г.пр.н.е. по време на неговото царуване настъпват смутове в „страната на българите” и част от тях се преселили на юг от Кол/Кох, т.е. в същинска Армения. Аршак І е наследен от сина си Арташес І, който пък е наследен от Тигран ІІ Велики (95-55 г.пр.н.е.). През неговото управление, Армения и Партия са нападнати от Рим, но в 54 г.пр.н.е., римският пълководец Марк Лициний Крас загива в битка с пратяно-арменските войски при Кара в Месопотамия. Такива са данните на Мовсес Хоренаци за този период. /МХ-ИА/ Наблюдават се доста неточности с царуването на партянските царе, Аршак І умира още в 247 г.пр.н.е., наследен е от брат си Тиридат, управлявал до 211 г.пр.н.е, наследен от Артабан I (211-191 г.пр.н.е.). Хоренаци е писал за арменската династия на Арташесидите (189 пр.н.е.-52 н.е.), предвид наличието на владетелите Арташес, Тигран ІІ Велики. Още повече че посочва Арташес като партянски цар, баща на Вахаршак/Валараш, който става първи аршакидски цар на Армения. Явно владетелят при който се заселват българите е Арташес (Артаксий) I, цар от (189-159 г.пр.н.е.), стратег (спарапет) от 200 г.пр.н.е. Неговата личност и управление съвпадат напълно с Вахаршак на Хоренаци. Приблизително съвпадат и посочените от Хоренаци, години на управление, съотв. 22 за Валараш и 30 за Арташес. Но така или иначе, заселването на българите, предвид контекста на посочените събития, може да отнесем в периода 2-1 в.пр.н.е., т.е. по времето на Арташесидите. Поради тясното сътрудничество между Армения и Партия, Мовсес Хоренаци, е слял династията на Арташесидите със следващата династия на Аршакиди или Аршакуни (52-428 г.). Тази тенденция се открива и при другите арменски хронисти. Иначе Арташес е сатрап в Селевкидската д-ва. През 201 г.пр.н.е. заедно със Зарех, като военачалници на Антиох ІІІ, разгромяват арменския владетел Ерванд ІV и присъединяват земите му към Селевкидската държава. Но по-късно в 190 г.пр.н.е. вдигат бунт и се провъзгласяват за независими владетели, възползвайки се от поражението на Антиох ІІІ в битката при Магнезия, нанесено му от Рим. Арташес става владетел на Армения, а Зарех – на Софена. Самият Арташес е родственик на сваления Ерванд, защото в арамейски надпис е посочил че е син на Зарех Ервандян Добрия. Поради завоевателните си походи, Арташес предизвиква съпротивата и консолидацията на дагестанските племена ути (утии, удини), гаргари (вайнахи, предците на ингушите и чеченците, както и на дагестанските народи), лбини (албани) и шаки (саки?), довела до създаването на държавата Кавказка Албания (Алуанк, Агуанк, Агвания). Според Мовсес Каганкатваци в неговата „История на Алуанк (Кавказка Албания)”, съгласно преданието, народът утии се смятат за потомци на митическия албански родоначалник Аран, назначен за владетел на Албания, от арменския цар Валараш. Виждаме ясно приравняване на личността на Арташес, към Валараш, защото именно Арташес воюва с племената създали Кавказка Албания, най-значителното от които е на утиите (съвр.удини). Самите утии обитават първоначално земите южно от р.Кура, в съвр.Северен Азърбайджан, наричана от античните автори (Плиний) с названието Отена, т.е. „стратна на утиите”. Според В.Ф.Минорский Отена е обхващала районите на съвр. Гяндж, Шамхор и Тауз в Азърбайджан. Г.Капанцян я локализира южно от р.Аракс, а С.Т.Еремян смята че утиите обитават долините на р.Тертер и р.Кура, т.е. района на Нагорни Карабах, На тази територия, помества Отена и К.В.Тревер. Ареалът на распространение на удините е бил доста обширен, но с времето се е свил до поречията на реките Арак, (Арцах) Кура. /ЯЯ-ЭКА/ Разбира се въпросните утии нямат нищо общо с много по-късните прабългари-утигури! Утиите са носителите на държавността и на официалния, писмен език на Кавказка Албания. Самото название Албания се свързва или с лбините, едно от въпросните племена, създатели на тази дагестанска общност, или с митичния персонаж Алупу, трети син на Яфет и техен родоначалник, а Аран е син на Алупу. В митологията на лакците Алпан е бог на мълнията, гръмовержеца, носител и защитник на справедливостта (един вид аналог на Митра и Сйявуш). /ЯЯ-ЭКА/ Вероятно зад Алупу се крие представата за бог Алпан, чието име е дало названието на страната. Съвпадението на гръцко-римската транскипция Албания, със съответната балканска страна е чисто външно и изцяло случайно. Същият владетел (Арташес) присъединява района на Париадар/Пархар към Армения. Според Леонтий Мровели „Арменският цар Арташан, със своите войски нападнал Мцхетия (Грузия) и разбил войските на съюзените грузини и овси (алани)”. Страбон уточнява че Арташес е воювал и победил сирите, т.е. сираките (голяма сарматска общност, установила се в Западен Кавказ в 3-2 в.пр.н.е.). Установено е че Мовсес Хоренаци, в своята „История” смесва личностите на Арташес и Валараш, като събитията и деанията на Арташес се преписват на Валараш. /НТГД-ПДА/ Причината поради която всички арменски хронисти смесват Арташесидите и Аршакидите се дължи на следната легенда, разказана от Вардан Аревелци: ”Ние сме слушали и чели че Вахаршак е бил не брат, а син на Аршак Велики и ето в какво се състои този разказ: ”Царят парсийски (персийски) поискал мраморната колона, намираща се в Мцбини в двореца на арменските царе. Като взели колоната, намерили на нея гръцки надпис: ”Писах аз, Агатангел: Аршак Велики имал четири сина: първият той възцарил над Теталите (кушаните, ефталитите), вторият над Лирикийците (?), третият над Партевите, четвъртият над Арменците, на който дал във владение да завоюва Хайк за себе си и чедата си”. /В-ВИ/ Виждаме че в представата на арменските хронисти личността на Арташес, завоювал Хайк (Армения) от предишната династия на Ерванидити се приравнява към сина на партянския Аршак, откъдето вече идват закономерно всички по-нататъчни обърквания на събития и владетели! Предвид войните на на Арташес с овсите или сирите, възниква логичния въпрос, не се ли крият тука загадъчните „внъндури”, които Валараш/Вахаршак/Арташес, „убедил” да оставят предишнша си начин на живот и заселил в Басеан. Обикновено арменските царе са заселвали в пограничните райони покорени племена, в случая Басеан току що е завоюван от Грузия и съюзните и „овси”,т.е. аси, в случая сираки?! Оказва се че не само Хоренаци е забелязал българите! Гай Плиний Секунд (23/24-79 г.) в своята „Естествена История” съобщава че: ”Около устието на р.Кира в Каспийско море, живеет каспиите. От Себастопол (Диоскорида, съвр.Сухуми) на 70 000 крачки, живеят ахейците (Ашуя, ашуйци предци на съвр.абхази), мардите, керкетите (абхазо-адигски племена, смята се че керкити е най-ранната известна форма на етнонима черкези, респ. Черкасия, обитавана от наследниците им кабардинците), а зад тях, във вътрешността серите (сираките), кефалотомите (букв.превод главорези). Богатият град Питиунт (Пицунда) е разграбен от гениохите (цени, цанари – грузинско племе). Зад него в клисурите на Кавказките планини, живее сарматския народ на епагеритите, а до тях - савроматите. /ППК/ При последните избягал Митридат, при (по времето на) император Клавдии. Той (Митридат) разказва че в съседство с тях живеят талите (двалите, дуласите), които на изток достигат до устието (всъщтност залив) на Каспийско море, като този залив изсъхва при морски отлив”. В своята „География” Клавдий Птолемей (2в.), описва различните народи. По посока от Причерноморието към Рипейските планини (Урал): агатирси, зад тях аорси и пагерити/пагорити, под тях – савари (саври, саубри, саури, респ.народа шави у Плиний, или савири? За появата на които е твърде рано) и боруски (борани) до Рипейските планини. Пагерити/пагорити е форма идентична с по-късното ”пугури” (форма на българи) във византийските източници. То фигурира и в Картата на Касторий или „Певтингеровите таблици” под формата пархаци или пархаки. Птолемей помества в земите на пагеритите град Серака, което е ясна податка за близост със сираките, победени от Арташес. В това отношение е интересна легендата на осетинците от Куртатинската теснина, записана от Пфаф. Според нея, преди техните деди да се заселят тук, е обитавал загадъчния народ Бурдартж или Бурсартж. Местното население си го обяснява като русокоси, жълтокоси, от осет. bur – жълт, светъл. Всъщност Бурдартж би означавало бурдари и Бурсартж – бурсари, тъй като –тж е частица за мн.ч. В преданията на осетинците-дигори има мъгляви спомени за митичната област Бурка, намираща се в близост с техните земи, където обитавал някакъв митичен народ царциатж, загинал от природни бедствия и глад. По записите на Мусо Цаллагов „Фолклорни материали”, от разказа на Ягор Бигулаев (1932 г.) се казва че в Северна Туалетия (Двалия, Двалетия) живял някога силния народ царцата, който бил постигнат от някаква заразна болест и те умирали със стотици. Нартите и царца, в друго осетниско сказание, се приравняват като един народ, но тъй като били горди и силни, разсърдили боговете и те ги наказали. (И.Джанаев, запис в с.Кесаты Кау, 1932 г.). В Санибанската теснина „ущелье” народните предания твърдят, че на север от селата Старая и Верхняя Саниба, по пътя към село Верхнее Кани, на планинския склон и близо до реката се намират древните селища на народа царциата, който загинал от чума (рын). Умрелите погребвали в катакомби. Това станало преди 2000 години според разказвача Гатази Дзусов. Според Борис Алборов е съществувала реална област „Бурка” разположена в Западен Кавказ, в земите на съвр.Балкария и Дигория. Дори Албаров смята че родът Бората от нартския епос, всъщност отговаря точно на загадъчните бурка. В арменската география „Ашхарацуйц” ясно е посочен народ пурка/пурку, обитаващ в съседство с цанарите (саунартж) в равнината до ардозците (обл.Ардоз при изворите на р.Терек), близко до Аланските врата (прохода Дарйял). Пурка се поместват между зихите и цанарите, следователно, народа Пурка е живял някъде на Моздокската равнина, простирайки се до зихите на Черно море. Това е територията на съвр.Северна Осетия и Кабардино-Балкария. Пурку от „Ашхарацуйц” точно отговаря на осетино-дигорското Бурку. /БА-ЭЦОНС/ Или ако продължим логичните разсъждения на Алборов виждаме че загадъчнтите бурка/пурка отговарят точно на плиниевите епагерити, птолемеевите пагерити, пархаците от Певтингеровите таблици, или това е едно от първите споменаванията на българския етноним в Кавказ!!! Част от прабългарите обитават точно Балкария, Дигория и Западен Кавказ и са съседи на абхазците (зихи). Съставителя на „Ашхарацуйц” един път е съобщил за известните му купи-болгар в Западен Кавказ и втори път е преписал птолемеевите пагерити, под формата пурку, без да подозира че става дума за един и същи народ! Прокопий Кесарийски, в своята „История на войните с персите” казва: „Зад пределите на абасгите (абхазите родствени на зихите) до Кавказкия хребед живеят брухи, намират се между абасгите и аланите. По крайбрежието на Понт Евксински са се утвърдили зихите... Зад тях живеят сагините. Приморската част на страната им, по-рано се е владяла от римляните. Там те са построили двете крайморски крепости Севастопол и Питиунт, намиращи се една от друга на два дена път.” В нашата литература П.Добрев изказва интересната хипотеза че зад въпросните „брухи” се крие българския етноним. Повечето рускоезични изследователи ги причисляват към абхазо-адигските племена, други - към сармато-аланските племена. Интересна гледна точка според Гаглойти, е че етнонима произдлиза от осет. bыru – преграда, укрепление, вал, крепост. В това отношение заслужива внимание, че едно от убихските племена се нарича в средновековието ”алани”. Псевдоариан в своето описание на Черно море, споменава река Брухонта (Βρούχοντα), отговаряща на съвр.Мзимта, намираща се на територията на Абхазия, аналогично на птолемеевата р.Бурка: ”Зад Коркондам, на Понта, зад град Ампсалис е река Бурка”. Трето споменаване на този топоним е от Агатий, който в своята „История за царуването на Юстиниян” съобщава за крепост между земите на лазите и аланите, наричащо се Бухлоон и че принадлежи на апсилите (абазгите). Четвъртото споменаване на този етноним е от Плано Карпини (13 в.), в своята „История на монголите”, сред народите в Кавказ, покорени от монголите: „каси (касоги), якобити, алани или аси, обези (абазги) или георгиани (грузинци), несториани, арменци, кангити (кангари), комани, брутахи, които са иудеи…”. Виждаме че брутахите са същите брухи, или са едно от абхаските племена, или в крайна сметка асимилирани прабългари, в случая са посочени че изповядват юдаизма. Етнонимът брухи, традиционно в рускоезичната литаратура се свързва с убихите, които са част от абхасците. Самоназванието им звучи като пьок, пьох, бьох. /НВ-ЭПНСК,стр.59-69/ Днес убихите обитават същите райони, където са посочени от Прокопий, но по-голямата част от тях, поради ислямската си религия, през 19 в. е изселена в Турция, известни ни като сборната кавказка мюсюлманска общност „черкези”. Така че много по-достоверно е приравняването на етнонимите брухи (бурки) и българи. Например Новоселцев също свързва брухите с българите, предвид сходния район на обитание, Западен Кавказ, на границата, между абазгите и аланите. Смятам че основателно може да търсим връзка между брухи и бурдари, бурсари, бурки, пурка, пагерити. Това са различни названия на един и същ народ! А последните остатъци от тях, са били асимилирани от абхасците. В същия географски район, Захари Ритор посочва ”бургари със свой език, народ езически и варварски” обитаващ на север от Капийските врата (в случая Дарйял), а от Каспийските врата до морето е страната Базгун /Барсилия/. /ЗМ-И/ Бургарите на Ритор съвпадат напълно по локализация с пагеритите/бурка/пурка/брухи. Следователно внъндур-болгар за които пише Хоренаци са всъщност „българите на Вунд или Вънд” участващи в сиракската общност, с които воюва Арташес І, а римските автори ги наричат епагерити/пагерити. Появата на сираките в Кавказа е свързано с мащабната промяна на етническата обстановка в Средна Азия в 3-2 в.пр.н.е. свързана с установяването на юечжите-тохари, усуните-асиани и кангюйците-пасиани по поречието на р.Сърдаря. Самите сираки се свързват със споменатия четвърти народ, участвал в съюза на тохари, аси/асиани, пасики/пасиани, известен като сакаравали или сакарауки. Хаусиг смята серите за тохари и ги свързва с едно от племената учавствало в юечжийско-усунския съюз, завладял Гръко-Бактрия: племето сакаравали или сакарауки. Той вижда в това название двусъставна дума sarag и тох./а/ wla, тох./б/ wāl – цар, владетел, т.е. царски сери. /ВС-К,стр.69-71/ В гръко-римската географска традиция с етнонима сери се обозначават тохарите, съседи на Китай. Китайското чи-ди е аналогично по значение – червени ди, потвърждаващо сери = червени. В тохарски ark, arkwi, arsi – сребро, блестящ, санскрит sāukrar, sāubhraā, протоиндоирански cāukra, авестийски suxra, староперсийски лuhra, средноперсийски suxr, осетински sirх, surх – светъл, блестящ, червеникав, ормури sowrb, пущунското sara – чист, светъл, свят. /L-IAIL/ В съвр.български сур означава светъл, пепеляв, сивкав, но насурял означава зачерван, зреещ. Напълно е възможен преход в тохарски arsi – sarsi – sartas – rtar - червен. Тибетците наричали тохарите белоглави, светлокоси, червенокоси, жълтокоси, т.е. сери, в тибетски ser – червеникав, жълт, в искашимски surkhun, пущунски surh, sur, sra, означават блестящ, светлочервеникав, рижав, черевеникав, а пущунското sursarey – риж, червенокос. Вероятно осетинското sirx, sirxu, стои в основата на етнонима сираки, който в Кавказ е известен и като сири, сери, суракийци. Не приемам версията на В.Абаев че сираки произлиза от осет.sirak – чужденец. Самото име Вунд/Вънд съвсем не е случайно. То отразява една обща закономерност за която ни съобщават с учудващо постоянство китайските хроники. Управляващото племе при юечжите се наричало Хун-е (хиони, хиаона от Авестата), а управляващият род или династия Вен. Когато хуните разгромили юечжите, последните се преселили на запад, където създали нови държави. Но при всички начело застанали предсатавители на династията Вен, която водила началото си от града Чжоаву (града на Сйявуш, намирал се някъде до Хотан, според Фирдуоси). Родът Вен е управлявал всички кангюйски владения по поречието на р.Сърдаря и Фергана (Даван). Нещо повече, „малките юечжи” т.е. тези тохари които останали в Синцзян и се подчинила на хуните, се управлявали от „веноуто-ван” в по-късна транскрипция е даден като „венюцзян-ван” като ван е китайска титла означаваща подчинен княз, а веноуто е самоназванието на народа, явно по името на управляващата династия. Като използува анализите на В.С.Таскин и Н.И.Крадин, Габуев доказва че йероглифа на изписване на Вен, от израза Веноуто-ван е един и същ с йероглифа означаващ управляващата династия в кангюйските земи и Даван, както и със синонима на Аланя – Уананшана/Венаншана. Така през 4-5 в. се неричат земите около Аралско море в китайските хроники (Бей-ши). /ТГ-АКО/ Оказва се че коренът „вен” не е случаен и има своето сходно обяснение както в тохарските, така и в иранските езици. В етимологичния речник на Дъглас Адамс, wntare означава изключителен, важен, winānne – победа, wināsk – чест, поклонение, wincane – най-силен. Като първооснова той посочва прототохарското *weonduru – силен, славен, велик, водещ, управляващ. Паралели в хетски uлent, uen, латински venus, старовисоконемски winida, кимвърски gwent, um-wan, санскрит vaānats, vanati, авестийски vanaiti, vantor, vanaiti, староперсийски vantan, *vanat – желая, стремя се, искам, боря се, заповядвам, владея, в пехлеви winārbeg – разпредител, заповядващ. /P-IEW/ В авестийски van, vanaсt, средноперсийски wjn`r, winar, winrg – победоносен, порядък, процъфтяване, winner – заповядващ, вахански wыnыar – устойчив, силен, съвр.персийски wеnd – държа. /Ch-DIV/ Също виж осетинското wajыn/wajun (изговаря се като уайын/уайун) – управлявам, fжnd – говоря, заповядвям, управлявам, ръковода, fжndоn – воля, желание, uжndоn – смелост, победа. /VS-ETD/,/ОРС/ В осетински дигорски uenddug – виден, представителен, известен, също в иронски wыnd (uыnd), дигорски windж (uindж) – с представителен, хубав, привлекателен вид. /ВА-С-4,стр.110,116/ В искашимски wanuw – призовавам, шугнански wintao - побеждавам. /IED/ В пеласгийски, в надписите от Микена wanaka – господар, владетел. При етруските е съществувал бог наречен Vanth. /ВГ-ДЕЕ,стр.17/ В палийски viňňū – мъдър, знаещ, viňňati - известен, vineti – водещ, управляващ. Тези примери напълно прилягат на рода Уин/Вин – победоносен, най-силен, почитан, най-важен изобщо водещ, управляващ и осетинското (аланско) вънд/винде – с представитилен, важен вид. За връзката на внъндур с Вен говори и титлата на владетеля на малките юечжи Веноуто-ван, владетел на народа веноуто – венетери, внъндури. По-късните форми са, уногондури, в-н-н-т-р, нандор! Внъндури-веондуру, е максимално близко до тохарското понятие! Появата на внъндурите в Кавказ, посочени от М.Хоренаци, е синхронна с първата юечжийска вълна от 2 в.пр.н.е., оставила и топо- и етнонима тохари в Кавказ, разселила се в Средна Азия и Средноазиатското междуречие. В кушанобактрийския език ванандо означава победител, Ванинда е богиня на победата. Българското име Въндо (Вунд) отразявя тази древна тохарска и иранска етимология! А.Стаматов посочва че в 59 г. по времето на император Нерон, римският пълководец Домиций Корбулон при обсадата на Тигранакерт, обезглавява плененият съюзен на арменците варварски владетел носещ титлата мегистан, megitanes. Както обяснява К.Тревер името му е било Вананд. /АС-ТІРБИ,гл.2/ Спорно е, това ли е българският Вананд, по-вероятно е негов наследник. Но титлата мегистан – владетел на съюзен народ по това време е разпространена при партите. Факт показващ че в 1в. внъндурите са в Кавказ. Още при Тигран ІІ започват сблъсъците на Армения с римляните, така че напълно възможно е внъндурите като съюзници на Армения да са пострадали от римското нашествие, свалило от власт и самия Тигран ІІ. Акад. Я.А.Манандян, изследвайки главните пътища на Армения според „Tabula Peutingeriana” или „картата на Касторий” стига до извода, че станционните пунктове в Армения са носили имената на областите, в които се намират и обслужват. Между тях се споменават „Banantea”, „Arachia” (изв. като „Archene” у Плиний) и „Artaza” (Ардоската равнина, в осет. жrdoz е високопланинско пасище, аналогично на старобълг. рудина), (Манандян Я.А., Круговой Путь Помпея в Закавказье, ВДИ, кн. 4/1939 г., с. 81). Интересуващата ни станция е била разположена в Горен Басиан и е изписана като „Barantea”. Я.А.Манандян я чете „Banantea” с пояснение, че отговаря на древноарменското „Vanand” - в род. пад. „Vanandeay”. Без колебание споменатите станции и области той идентифицира с „Вананд”, „Харк” и „Артаз”. Но това значи, че когато са били създавани Певтингеровите таблици (вт. пол. на 2 в. - нач. на 3 в., с окончателна редакция в 4 в.) областта „Вананд” вече е носила своето българско име. /АС-ТІРБИ,гл.5/ Трябва да уточним че въпросната римска пътна карта, съставена от 11 пергаментни листа, е изготвена още в 1 в. по поръчение на император Октавиан Август. След това е допълвана до времето на император Константин Велики. Става известна като „Певтингерови таблици” едва в Ренесанса, когато препис от нея става собственост на Конрад Певтингер (Konrad Peutinger 1465-1547 г.) – немски учен енциклопедист и историограф от Аугсбург, който пръв я отпечатва и публикува, като я прави достояние на научната общественост. Или още в периода 1-4 в. вече имаме утвърдено название Вананд в Армения отговарящо на областта в която били заселени българите на Вънд, впоследствие арменизилрали се и станали неделима част от арменския народ. Всъщност основната маса българи (внъдури, в.н.н.т.р., нандор, уногундури, купи-болгар) продължава да обитава на север от Кавказ и става държавнотворческия елемент в бъдещата Кубратова България. Арменските българи във Вананд са една малка част, вероятно пленена и заселена том от Арташес І. Аналогично съседна на Вананд е областта Артаз, заселена с пленени алани, а топоним Ардос съществува и днес в района на Сев.Осетия. А самият Вънд и неговите потомци са представители на същия юечжийски род Вен управляващ в Средна Азия. Б). ИМЕНАТА НА ВЛАДЕТЕЛИТЕ ОТ „ИМЕННИКА НА БЪЛГАРСКИТЕ КАНОВЕ” Именникът на българските канове (князе) е кратък летопис или владетелски списък към несъхранила се хроника, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата кан не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз”, с която са наречени Испор (Аспарух) и петимата му предшественици. Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 в., а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 в. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец”: между първата част – „Четвърта книга на царете”, и третата – „Хроника на Георги Амартол”, без да бъде отделен от тях. Текстът е твърде кратък: „АВИТОХОЛ живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем. ИРНИК (ЕРНИК) живя 150 години. родът му Дуло, а неговата година дилом твирем. ГОСТУН 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем. КУРТ управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем. БЕЗМЕР 3 години, а родът му Дуло, а годината му шегор вечем. Тези петима князе управляваха княжеството оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега. АСПАРУХ (ИСПОР, ИСПЕРИХ) княз 60 и една година (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем. ТЕРВЕЛ 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем. СЕВАР 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом. КОРМИСОШ 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем. ВИНЕХ 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем. ТЕЛЕЦ 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем. УМОР (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а годината дилом тутом”. Първоначално ще се спра на етимологията на владетелските имена, В следваща глава ще разгледам календарните термини. 1). Авитохол. Той е първи подред във „владетелския списък”. Традиционно привържениците на хунския или тюркския произход на древните българи, смятат че това е хунският вожд Атила. Дори на пръв поглед е твърде съмнително, предвид съвпадението само на три звука при сравняването на имената – „а”, „и”, „л”. Атила е известен от германските саги като „Етцел” и „Атли” в скандинавските, но никой никога не го е наричал Авитохол. Самият факт че в „Именника” за него са отредени 300 години на управление, показва че се касае не за историческа личност, а за митологичен персонаж, прародител. В представите на аланите, 300 години е една завършена епоха от развитието на света. За етимологията на името мога да предложа няколко версии”: а). Авитохол - син на сърната. Тази версия е популяризирана от П.Добрев, аргументирайки се със съответната легенда за българския княз отгледан от кошута, фиксирана от източниците: „От една старинна литовска хроника, записана през 14-15 век, личи че българите са разказвали една легенда за своя произход - те вярвали, че създателят на техният народ е бил отгледан в горският пущинак от една милосърдна кошута”. /ПД-ППЕКстр.92/. Той посочва хипотетичното прабългарско-памирско афи, аху – сърна, кошута и тофъл, тафъл – дете. Съотв. в авестийски āba, санскритски ābhā, персийски āf, āhū, ahwal, пехлеви āhūg, пущунски аfi, аhu, aosī, осетински хъuaz, хинди-урду āhū, gawaz, искашимски ахvi, кашмирски āhō, раджахстхански aphandī, белуджи ask – елен, в осетински кошута. В тох./б/ aiyye, aineye – антилопа, елен. /DA-DT-b/ В келтските езици, кимвърскои ewig, корнуелски euhik – сърна. За тофъл, откриваме в кюрдски tifal, пущунски tiflak, персийски tefl, taulīh, гилянски, таджикски, шугнански tifl, сариколски tēxēl, кховарски tвьkur, хинди-урду totlā, totlānā – дете, в средноперсийски tola – новородено животно. /VS-ETD/ В авестийски toχm, пехлеви tōhm означава семе, род, племе, семейство. В ингушки tīexьe – потомък. /РИС/ Аналогично в някои варианти на аланския „Нартски епос”, героят Батраз, притежаващ много от характеристиките на Бога-войн, Бога-гръмовержец, като новороден е бил откърмен от кошута, а в друг вариант, майката на Батраз е родена от бяла кошута. /АД-РГ/ както видяхме Сауасс (Зиези) също се жени за кошута. И.Добрев, оспорва извода на П.Добрев, посочва че тафъл е арабска дума, вторично заета в иранските езици, след ислямизацията. Авторът се аргументира с ”мащабната арабизация на всички ирански езици, с изключения на осетинския”, настъпила по пътя на излямизацията. Той смята че, зад Авитохол се крие Яфет-оглани, т.е. потомък на легендарния прародител Япет, Яфет, или ”тюркобългарското” авит е форма на общотюркското aba – баща, прародител, т.е. Авит-охол е ”син на прародителя”, а охол е „тюркобългарската” форма на общотюркското ogul – син. /ИД-ПХА/ И.Добрев явно не знае, че и в осетински присъства думата tаlа – фиданка, младо дръвце, за което В.Абаев посочва унгарското fia-tal – кълн, зародиш, млада клонка, младо дръвце, като стар алано-унгарски изоголос (Blьten), така че е съществувала аналогична на другите ирански езици, аланска дума talfa/tulfж, аналогично на осетинското tжrыn което означава, младенец, отрок, потомык, а в другите ирански езици е със значение свежа трева, млада клонка. /ВА-С-3,стр.225/ Или имаме древен ирански корен, а не късна арабска заемка, което автоматически отхвърля категоричността в извода на И.Добрев. Коренът tafl/tefl си е ирански, зает от арабите, както и много др.ирански думи, а не обратното. Аналогичният семитски корен е *wld, акадски walādu, арамейски yld, юдейски yэlēd, yэlīd, арабски wld, walad, етиопски walada, wдlдdд – новородено, дете. /SE/ Всъщност иранските tulfa, tifl, tefl и хипотетичното прабългарско тохол, тух(ол), са иранските разширения на същия древен корен, със значение син, потомък. б). Авитохол – прародител, защитник, покровител. В тох./б/ awe – дядо, прародител, етруски apa – баща, латински avus - дядо. /DA-DT-b/,/EG/ С общ произход са староиндийското avi, авестийското avaiti – благосклонен, защитник, закрилник. Също в авестийски aiwyвxshayeiсti, aiwi-xshi – ръководещ, управляващ. /JP-DCAW/ Изхождайки от общоиндоевропейското *avi – прародител и общоиранското *toχm – род, семе, потомство, в български тужар – потомък, туканъ – сродник, респ. осетинското иронско tug, дигорско tog – кръв, което също е производно на *toχm, в Авитух, Авитохол може да се види „прародител на рода”. Също в дигорски ахil - род, поколение, близки родственници по кръв, от персийското xail, xīl – род, поколение. /ДРС/,/ВА-С-1,стр.90/ Тогава Авит-охол – прародител, защитник на рода, племето, респ. прабългарското *oхолъ е аналог на дигорското *aхил – род или Ави-тог-хил – прародител по кръв. в). Авитохол – прародител на двалите, дуласите, Дуло. В ”Именника на българските канове” ясно е посочено че митичният Авитохол е пръв от управляващия род Дуло. Съществува голямо основание, както смята Гадло, да смятаме че ”родът Дуло” всъщност е сарматското племе двали, дуласи, тали, туласи, чийто далечни наследници са съвр. осетинци двали, двал-дигор. Двалите или туласите са непоследствени съседи появили се съвместно с прабългарите от групата внъндур-болгар в Кавказ. Така че Ави-тохол, респ. Ави-тул, може да се разглежда и като ”прародител на Дуло”, дуласите. г). Авитохол – Авдул, богът-покровител на елените и дивите кози. Днес съществува мъжко осетинско име Авдул. При цахурите и дагестанците се среща персонажа Абдал, а при лакците той се нарича Авдал, който е покровител на дивите кози, елените и туровете. Авдалът може да открадне неродено дете от майчината утроба и да го направи пастир на елените и туровете. Като порастне детето същ става Авдал. При осетинците този персонаж се нарича Афсати. В Дагестан, когато ловец убие дива коза или елен, сърна, трябва после да занеса костите на животното обратно в гората, за да се възроди то отново. /ГГ-ДВНД,стр.161/ Аналогичен обичай е съществувал и в Гилгит (Памир) сред дардите, също и при осетинците. Когато ловец убие дива коза, то трябва да занесе костите и кожата и в гората, за да се „съживи” животното. В Гилгит и Таджикистан се смятало че дивата коза е най-чистото и свято животно. При язгулемците, когато ловецът убие дива коза, оставя месото и в гората и след края на лова изпраща друг човек, който не е участвал в лова, да донесе месото в селището. Така се смятало че духът на животното ще се прероди отново. При памирските таджики, богът покровител на дивите кози и елени са нарича Брух. /БЛ-ККМ,стр.144-145/ При дардите и нуристанците, покровителката на дивите кози и елени е самата върховна богиня Крумай или наречена още Муркум, която пък при кавказките аварци се нарича Мера. Или корените на този култ не са кавказки, а източноирански и Авдал е аланско (и аварско) божество, възприето от съседните кавказки народи. В българските народни вярвания също има засвидетелствана почит към елена и се смята че убиването на елен носи нещастие. Може да мислим, предвид легендата за кошутата, че прабългарският Авитохол, също е накакво превъплащение на този много древен култ. Особено интересно е мнението на В.Абаев за произхода на осетинския Жfsati. В карачаевобалкарски се сраща като Afsatэ, Apsatэ, в свански Apsat е бог на лова, паралелно с богинята Dal, в абхазки Ažweypšaă, чеченски Elta – бог на лова. Абаев превежда мнението на Н.Марр, че названието е възникнало в Кавказ, върху основата на арменското aspac`, aswac` - бог, покровител, защитник, явно свързано с по-древното трако-фригийско Sabazios – Дионис (Вакх, Сйявуш), респ. с преход sabad-aspat. /ВА-С-1,стр.108/ Показва прилика с шумерския Cипад/Шипад (Sipad) полубога, получовека, съпруг на богинята Инана, умиращ с настъпване на зимата и възраждащ се с идването на пролетта, символ на вечно възраждащата се природа. Самото име Шибад произлиза от шумерското šib-ad – пастир, пасище. 2). Ирник. Той е втори подред във владетелския списък. Царувал е 150 г., точно половината от годините на Авитохол. Това показва половин епоха, т.е. отнова имаме митологичен персонаж. Привържениците на тюркската теория го приравняват към хунския вожд Ернах, син на Атила, без да имат някакви доказателства за това. В надпис от Танаис, от 2 в. Фасмер разчита аланското име Арнак (Άρνάκης). На Таманския п-в, през 1910 г. е открита надгробната плоча на Ирак – главния преводач на боспорския цар Савромат ІІ (174/175 - 210/211г.). /ВК-ИА,гл.3/ От този корен са името Ирник в Именника. Сходно по звучене, но различно по значение е името на хайландурския (олхонторски) вожд Еран в Кавказ, около 450 г., свързан със самоназванието на част от осетинците – ирони. П.Голийски посочва че в арменските източници, името Еран се пише с аспирално „х” което показва че трябва да се чете Херан. А в областта Еретия, на границата между Грузия и Кавказка Албания (Алуанк) също в арменските източници се споменава народа „херан”. /ПГ-БКА,стр.326/ Според В.Абаев, областта Еретия, в груз. Hereti, носи названието си от етнонима ирони, ири, източни алани, съвр.носители на иронския диалект са техни наследници, защото чеченците, аварците и андийците и днес наричат иронските си съседи hiri – „хири”. /ВА-С-1,стр.546/ Така че напълно реално Херан/Еран, вероятно е отразявало етнонима ири/ирони – алани, което показва че хайландурите/олхонторите (олхонтор-болгар), всъщност са алани-ирони!!! Според П.Добрев, именно този Еран, живял в 5 в. е Ирник от „Именника” което е трудно доказуемо. В.Стоянов посочва сред турските регистри от Ксантийско и Драмско от 15 в. българското име Хърнак, далечен аналог на Ирник. /ВС-КПАБ,стр.217/ Интересно е че в прехода Арнак-Ирник, откриваме същата закономерност както между протоаланското *ar- и съвр.осетинското *ir- . От тюркският корен jerne – млад, силен мъж, вероятно произлиза името на хунския вожд Ернах. Но коренът *ar-/*er-/*ir- човек, мъж, хора е общоностратически, показващ паралелно семантично развитие в ностратическите езици, което обяснява присъствието му и в иранските и в алтайските езици. Етимологично обяснение на Ирник/Арнак/Хърнак може да се изведе от осетинското жrnжg – див, яростен, тох./б/ arāni, хотаносакски ārānaia – див. /ОРС/,/DA-DT-b/ В авестински auruna, `rsna, древноиндийски arаna, алански arnak, согдийски ārak – див, чужд, яростен. /ВА-С-1,стр.179/ Сравни согдийската форма с Ирак, което показва че то е форма, вариант на изходното Арнак. В.Кузнецов смята Ернах, като форма на аланското име Арнак и директна аланска заемка. В случая имаме тъпично алано-сараматско име със заплашваща етимология, „да бъде яростен към враговете”. 3). Гостун е третият владетел в „Именника” на фона на управлението на предходните, за него е отреден срок от две години, като се посочва че е бил наместник и принадлежи към друг род – Ерми. Неговото намесничество е мезду 603 и 604 г. и предхожда управлението на Кубрат. Затова се свързва с аварската зависимост и се приравнява към съобщения във византийските източници Органа, който е бил чичо на Кубрат. Явно Кубрат в твърде ранна възраст е седнал на трона, което е налагало регентско управление. На пръв поглед имената гостун и Органа се отличават твърде много за да се свържат с едно лице. В.Бешевлиев посочва няколко версии за етимологията на прабългарското име Гостун. Според Куник името Гостун е идентично с иранските имена Γαστεις, Γαστειν и произлиза от староперсийското gasta, съвр.персийски gast – отвратителен, лош, осетински иронски gоzе, gоdzа – изпражнение, което е нереално, или от хипотетичното аланско gasti – гост, според В.Абаев, аналогично на в ягнобски, пущунски gašt, шугнански, язгулемски gax't, кюрдски geşt, талишки gкšt, гилянски gкštкn, персийски gдšt – отивам, вървя. /VS-ETD/ Окончанието –ун, отговаря на осет. окончание –on, древноиранското –ān/āna за мъжки лични имена. /ВБ-ИЕП/ Според Вернадски Гостун най-вероятно е бил славянин ант, което не можем да приемем, предвид рода му Ерми. Възможно е и друго заначение на Гостун – силен. Етимологични паралели: В пехлеви gōshn – сила, т.е. силен. В осетински иронски gоcъеf, дигорски gucъеf, guэštiэfi, ягнобски qaiš, кюрдски gыc, сариколско kыč, хинди-урду quwwat, означават силен човек. От осетински заето в адигски guašaie, кавказки аварски guč, лакски, лезгински guž – сила, мощ. Явно от ирански думата е попаднала и в старотюркски gьз – сила, мощ. /АШ-ЭСАЯ-1,стр.110/ Дигорската форма е производна и на ciахъ – великан, guc+ ciахъ – силен великан. /ДРС/ Може да се свърже с българското Гочо, Гоце, които са явни предхристиянски прабългарски имена, впоследствие прикрепили се към християнското Георги, преминали в умалителни форми. При осетинците се срещат фамилните имена Гоцъатж, Гоцъойтж, съответно в руски вариант Гоциеви, Гоцоеви, аналогично на българското Гоцеви, Гочеви. Така че Гостун най-вероятно е свързан със сила, а Гоце и Гочо са съвремените му форми. Откриваме и сходна етимология на името Органа. Можем да се свърже със санскритското oganaŕ, пракритското ogr.naā, санскритските форми ugrāna, ugrānā, urgana, ugraā, авестийските ugra, aoggar.n, староперсийските ugraka, протоиндоиранското hugra – силен, най-силен, черезмерно силен. Сходно по произход е протоиндоиранското haugas, авестийското aojah, хотаносакското uxšnaā, староперсийското ŷz, белуджи jor, бенгалски ugra, маратхи ugira, ugrata, orataghana, кашмирски zonguru – здрав, силен. /L-IAIL/ В ирландски urchуid – застрашаващ, убиващ. /EDGL/ Тези примери обясняват етимологията на прабългарското име Органа, както и на думата ургулешката – грубо, непохватно, разрушаващо. Аналогично в дигорски urgъu – непохнватен, груб, urgъujаu – разсипан, разпилян. /ДРС/ Вероятно от същия корен е етнонима угри – силни, иранска заемка. Самоназванието на унгарците magyar означава същото – хора юнаци, храбредци. Или Гостун и Органа се явяват смислови синоними, означаващи силен човек. Ако се приеме версията че това са две имена на един човек, не може да кажем защо са били използвани. 4). Курт е четвърти подред в „Именика”. От старобългарската форма Коуъртъ, според Бешевлиев, би следвало че оргиналното произнасяне е било Коувратъ, аналогично на гръцкия запис Κούβρατος. /ВБ-ИЕП/ Етимологията на името е разгледана от В.Бешевлиев. То естествено няма тюркски аналози. К.Мюленхов свързва Кубрат с авестийското huroda – хубав, красив. В осетински kurdiat – надарен. Според В.Мюлер произлиза от авестийското hvar – слънце и осетинското uta – легло. Фасмер го свързва с авестийското hu-urvada - приятел, а Юсти посочва смислово сходното hva-urvada – обичан, имащ приятели. В.Абаев предлага друго смислово тълкуване, от осетинските xor – слънце и wac – дума, слово, т.е. ”предвестник на слънцето”. Фасмер го свързва с авестийското haurvati – пазя. Може да посочим и иронското rаtu kжnыn, дигорското rаtu kжnun – извършвам, rаttжg – творец. /ОРС/,/ДРС/ Кубрат или Хоуврат (както е запизано името в арменските източници (Ашхрацуиц) вероятно означава „създаващ добро” от общоиранското *xub – добро. В староирландски cob – щаслив, успешен. Виж също българското ратувам – желая. 5). Безмер е записан като следващ владетел в „Именика” управлявал само три години. Историците обвързват Безмер, като славянизиран вариант на известния от византийските данни най-голям кубратов син Батбаян или Баян. Въпреки че това е много спорно, защото името Безмер не е славянско, а иранско. В.Бешевлиев обяснява името Безмер от Именника като Боз-Михр, (Bozmixr), скъп на Митра, също с помощта на осетински. Възможно е изобщо кончанието -мер, в прабългарските имена да означава Михр, подобно на санскритските имена, завършващи на -митра. Със славинизацията -михр, -мер преминава в -мир. /ВБ-ИЕП/ В осетински иронски boz означава скъп, обичан, благороден, bozi – водя, вожд, buz, buzn – благодарност, признателност. /ОРС/. В дигорски bоznж – благодарност, bоzdzijnаdж – благодарност, признателност. /ДРС/ Абаев въстановява аланската форма būznyg, санскрит bhunj, староирански bauzna, авестийски baošnah, согдийски βuzn – благодарност, признателност. /ВА-С-1,стр.275/ В скитски *βāša – прекрасен. /КВ-СЯ/ От същия индоевропейски корен е и английското boss – най-важен, респ.началник. Осетинските понятия стои в основата и на друго прабългарското име Бузан. А в езика на прабългарите *бозъ/*безъ е означавало скъп, обичан, почитан, благодарен, или водач, вожд. 6). Аспарух, Испор, Исперих – следващ по ред владетел в „Именика”, основател на Дунавска или Балканска България. Авторът на „Именика” отбелязва че до Аспарух, българските вледетели са управлявали „оттатък Дунава”. Арменската география ”Ашхарацуйц” използува формата Аспархрук, а формата Аспарух е използувана в хрониките на Патриарх Никифор и Теофан Изповедник. В „Анонимната българска хроника” се използва формата Испор или Испор-цар. В Московския и Погодиновия препис на „Именника” името на Аспарух е предадено като Исперихъ, респ. Есперерихъ, а в Уваровия препис то е Есперихъ. Според В.Бешевлиев етимологията на имено е иранска. Свързва се с корена *asp – кон. Предлагат се няколко етимологични варианта: а) от aspa+urga означаващо „мощен кон”, според В.И.Абаев, Томашек, Хармата и Згуста, обясняват името Ασπουργος, което в съвр.осетински е жfsъurg/жfsarg производно на аланското *aspurg - име на легендарна порода коне. /ВА-С-1,стр.112/ Съществувало е и име на сарматско племе „аспургияни” – силноконни, имащи силни коне. Един от най-видните владетели на Боспорското царство, също носи името Аспург (Ασπουργος), управлявал (8 г.пр.н.е.-38 г.). /КС-БНПб-М-1-2005,стр.28/ б) от aspa+rauka което означава „светъл, бял кон” според друга версия на В.Абаев. Той вижда същото име, в името на грузинския цар от 2 в. Asparug (Aspacures у Амиан Марцелин) от *Asparug. Във 2 в. в Грузия (Иверия) живеее и управлявя питиахът (княз) Аспарукх, за който се знае че е от алански произход. /DL-AfI/ в) от староперсийското *aspabāra, средноперсийски asvār (’swb'l) – конник, предложено от Юсти. г) Хибридна ирано-тюркска етимология предлага Алтхайм, от *aspar – конник и и тюркската дума oq – стрела, в значение „племенно поделение”. Цялото име значи според Алтхайм „лице, чиято племенна част са конници”. Подобна хибридна етимология предлага и П.Д.Скорчев, приемайки че името Аспарух е съставено от персийската дума asp - кон и арабската рих, рух - вятър, вихър, т. е. „вихрен кон” или „кон вихрогон”. /ВБ-ИЕП/ Привържениците на тюркската теория предлагат несериозното съчинителство: еш-берю – другар на вълка, или връзка с древнотюркското име Ъшбара, което или е също иранска заемка, от *aspabāra, или както смята С.Клящорний Ъшбара е калка от крорайнското (тохаро-индийското) usvara – господар, управник. Името Аспар което е аланско и съвр.осетинско е фиксирано и в българските данъчни регистри в първите векове от турското робство. Среща се при чувашите под формата Ишпар, Аспар, Йашпар, Еспер. Въпроса със съществуването на втория вариант на името Испор, Исперих, дава основания и за други етимологични решения. Според О.Прицак, монограма „ЕСПОР” от „Орела в Перешчепина”, е оргиналната форма на името на българския владетел. Той я свързва с иранската дума *espor – орел, във вахнски bispьr, кховарски bisbar – орел. П.Добрев извежда еспор от партянското ispurr, ispurrig – чист, извисен, в латински pur – чист, в тох./б/ āsrap – чист, безгреховен. В кховарски ishperu – свят, справедлив. В персийски ispuroz, aspuroz – висок планински връх. Смятам че за името Исперих/Аспарух може да се предложи и друга етимология. Етимологични паралел: В тох./б/ spārtо, spertte – успех. /DA-DT-b/ В латински рrоsреr, *рrоsраrоs – успешен, общогерманското *spara-, *sparōn, *spare, означава икономичен, пестелив. В ирландски spаirn, spбirn, sbбirn – борба, стремеж, усилия, норвежки sporna, sperna, английски spar – усилия, борба, в ирландски spиiread – сила, храброст, английски spread - разширявам (се), разпространявам. В латвийски spara, spars, литовски spartù – бърз, енергичен, старолитовски sparta-s – юзда, повод, управление. В санскрит sparh, sprha, sphirás, авестийски spar, средноперсийски spur, пехлеви и съвр.персийски spur, spurdan, партянски `upaspar, гилянски ispurdan, ispur, исфахански espartan, separ, пущунски spārāl, шугнански sipŷrt, вахански ыspыrd, осетински жfsжrst/жfsard – желая, заповядвам, управлявам, настъпвам, санскрит āspardh – боря се, āspar – печеля, изгода, пехлеви uspurrīg – пълен, обилен, авестийски spārādā, согдийски `sp`r`t, хотаносакски spa`tti, spalāri – усърдие. /Ch-DIV/ В хетски ispar, isparra, авестийски sparкĝa, осетински spar означава настъпвам, завладявам. В пехлеви spar, spurdan – ограничавам, владея. Виж славянския аналог *sроrъ – успешен, благоприятен, в староруски споруй – успешен, украински спо́рий, чешки, словашки sporý, полски, лужицки spory – значителен, сърбохърватски спор, -а, -о, словенски spoлr, spóra – излишък, български спорно, спори ми - успех. /D-SIL/,/IEE/ В това отношение В.Абаев посочва съвр.осетинска фамилия Жfsжrжgtж, произлизаща от името Жfsжrжg, което е съвр. форма на аланското Aspаrak, идентично с българското Аспарух, Исперих. Също осетинското фамилно име Жfsжrжgontж, производно на личното имяе Жfsжrжgon, съвр. форма на алнското Aspаragan. За Абаев, те са производни на иранското spar – настъпвам, завладявам, управлявам, което дава в авестийски spar, хотаносакски āspar, согдийски anšpar, осет.иронски жfsжrыn, дигорски жfsжrun, шугнански nisparam, съвр.персийски sparidan – настъпвам, напирам. /ВА-С-1,стр.483/ Името Испор, Исперих означава управляващ, владеещ, заповядващ, напиращ, настъпващ, усърден, печелещ. Старостин посочва индоевропейската протоформа *(a)sparag-, *(a)sprāg-ph- стремеж, бяг, настъпление, натиск. /IEE/ В този аспект виждаме че Испор е вероятния точен аналог на тракийското име Спартак и названието на гръцката милитаристична държава Спарта. Независимо от различните варианти за значението на Аспарух/Исперих, името е с явна иранска (сарматска) етимология, нямаща нищо общо с тюркските езици. Същото казва и В.Бешевлиев: „От всичко изложеио до тук се вижда, че иранският произход на името Аспарух стои извън всякакво съмнение. И въпреки изтъкването на този произход в продължение на повече от сто и двадесет години никой от турколозите, които са се занимавали с етимологията на Аспарух, не споменават, че съществуват ирански етимологии. Това може да се обясни само с обстоятелството, че съществуването на ирански имена у първобългарите им се е виждало по начало изключено.” /ВБ-ИЕП/ 7). Тервел, следващ по ред владетел в „Именика”. П.Добрев предлага връзка с памирското тербиел – възпитан. В таджикски tarbija – възпитание. /DRT/ Думата е заимствана и в татарски като tērbijalе – възпинан. /РТС/ В санкритски turai - силен, trayate – устойчив, здрав. В ирландски derb, *dervo, англосаксонски treуwe, съвр.английски truth, немски treu – устойчив, истински. /EDGL/ В угрофинските езици, в марийски tyre, фински, естонски terve, вепски t'erveh – силен, вероятно индоевропейска, иранска заемка. /VS-ETD/ В славянските езици, в полски trwać, чешки trvati, словашки trvat`, украйнски трiвати, сръбски траjати, български траен – устойчив, здрав. В.Стецюк, смята че в славянските езици, това е стара ”скито-сараматска” заемка, от староиранското *tarvaya - здрав, устойчив. Изводът на украинския лингвист е твърде интересен. Предвид и угрофинските примери, може да мислим за индоирански произход на понятието, което обяснява прабългарското име Тервел – траен, здрав, респ.съвр.българско име Трайо, представлява по-далечен славянизиран израз на същата иранска основа. 8) Севар – наследник на Тервел. Може да се изведе от осетинското иронско sжvжrыn, дигорското isжvжrun – налагам, запавядвам, наричам, постановявам. /ОРС/,/ДРС/ Във връзка със санскритското sver, swaira, персийското sarv, кашмирското shrūtsarun, swātantryatā – свободен. Възможна е и друго значение, от савир/сувар, като етноним. Като трета възможност е от иранското сувар/севар – конник, ездач. В кюрдски suwar, персийски sдvar, siwār, suwār, пущунски sparlanaey, шугнански sawor, гилянски sкvar, язгулемски sкwer, рушански и хуфски sawōr, сариколски sыvur, белуджи zawбr, кашмирски suwār, ashowār, хинди-урду, непалски sawār, suwār, непалски ashowār, маратхи svari, svarmi, бенгалски sōуāra, āsōbāra – конник, ездач. /VS-ETD/,/IED/ 9). Кормисош и Кормесий. Според едно сведение на Теофан Изповедник се говори за искане да бъде подновен договор, сключен между император Теодосий III (715-717 г.), патриарх Герман (715-730 г.) от една страна и ”Кормесий, господарят на българите по онова време.” В.Златарски произволно определя 716 г. като годината на сключване на договора. Единственият му довод за това е импелатор Теодосий III „е царувал само през тая пълна година”, но това не е от съществено значение. Важното е че за разглеждания период има данни за български владетел с името Кормесий. За него се споменава като ”Крумесис, архонта” и в надписа от Мадарския конник. В.Златарски обявява за анахронизъм споменаването на Кормесий от Теофан, тъй като го отъждествява с кан Кормисош, властвал по-късно. Г.Цанкова-Петкова, базирайки се основно върху сведенията на хронисти, също достига до извода, че след Тервел е управлявал кан с името Кормесий. Тази теза косвено се потвърждава и от сведението на монаха Алберих: ”Година 750, Над българите пък....вече царувал трети владетел, на име Кормесий”. Годината съвпада с управлението на Кормисош (737-754 г.) Така нещата стават още по-заплетени, а в случая данните на Алберих се потвърждават отчасти и от „Именика” за трети подред владетел, респ. В „Именика” се пада четвърти. В случая най-вероятно имаме двеме владетели с това име, което е и причината за объркването от страна на хронистите. Този кан Κορμέσιος е посочен в „Именника” след Севар, като представител на друг род – Вокил. Х.Менгес, се опитва да го обясни от тюркски, където обаче няма съответно лично име и затова допуска все пак възможността да бъде тюркизирана форма на иранското име Hormuz или Hormizd (средноперсийски форми на авестийското Ahurфmazdвo - Ахурамазда) което се среща в уйгурски (манихейска заемка) като Qormuzda, Qormizda. /ВБ-ИЕП/ Ахурамазда е богът символ на доброто, светлината, ясното небе, слънцето. Ако приемем че Кормесий и Кормисош са две форми на едно и също име, то най-вероятно е звучало като Кормузд/Кормизд. Съгласно Менгес и Бешевлиев, това е форма на средноперсийското Хормузд, аналог на древноперсийския Ахурамазда. Съгласно „Авестата” името Ахура-мазда означава „мъдър бог”. В авестийски аxura означава бог, в санскрит аsura има значение на зъл демон, лошо божество. Предполага се че първоначалното значение на думата е било ahuras/asuras – жреческо съсловие, от asha – истина, защитници на истината. Като индоевропейски аналог на думата се посочва скандинавското жser – бог. Втората част на името е със значение „ум, способности”. В санскрит majjaān, тох./а,б/ msāsāut, протоиндоирански mazgha, авестийски mazga, хотаносакски māstai, согдийски m`z, средноперсийски mazd, осетински magъz/magжz, белуджи maj`g, пущунски m`zāā, язгулемски mul`z – ум, мозък. /L-IAIL/, /DA-DT-b/ Като друго решение може да се приеме че името произлиза от общоиранското *xor – слънце, В пехлеви xwarshēd, осетински xūr, xor, khour, ягнобски xur, кюрдски hыr, гилянски haši, персийски xoršid, шугнански xīr, язгулемски xкwur, сариколски xer – слънце. /VS-ETD/ Името е явно двусъставно, от *xor – слънце, съответно формите завършващи на - shēd/šid, в пехлеви и персийски озн. „сияещо, блестящо слънце” (тъй като shēd/šid – блясък, *saja – сияе, в осетински дигорски sаjnжg – сияние, siau - сияе) и осетинското иронско жmхuыzоn, дигорско жmхuzоnаdж – подобие, прилика, като бълг.диал. мясам - приличам. /ОРС/,/ДРС/ Кормисош – подобен на слънце. 10 ). Винех – следващ представител на рода Вокил. Етимологията на името може да се обясни с осетинското иронско uыnаg, дигорско uinаgж, inаgж (wыnаg/winаgж, поради прехода w-u от алански в съвр.осетински) – зорък, със силен поглед. /ОРС/,/ДРС/ В пехлеви wēn - виждам, wēnāk – виждащ, глаголът *wēn/win – вждам е общоирански. /ВА-С-4,стр.118/ Вероятни наследница са имената Винко, Венко и производните им форми. 11). Телец - според „Именика” управлявал три години, представител е на рода Угаин. Византиййските автори посочват за край на управлението на Телец в 763 г., когато бил разбит от византийците в битка, провела се на 30.06.763 г. на Анхиалското поле. Както пише Никифор, ”Българите като видели злощастието на Телец, въстанали, убили го и поставили за свой господар едного от своите първенци, комуто името било Сабин.” Етимологията на името може да се свърже със старата българска дума телот – злато, съхранена в народните песни като „наниз телотен” – златен наниз, показващи безспорен източноирански произход. /ПД-ЕАКБ,стр.142/ В санскрит haltika, ягнобски telaŷti, кюрдски tila, пущунски tкly, tilā, талишки tāla, персийски tillo, tilā, шугнански tкle, гилянски tilo, рушански, хуфски tillo, язгулемски tilu, искашимски tila, вахански tille, сариколски, йидга tilla, бенгалски tila, кашмирски tilā, tol, белуджи tanka, tanga - злато. /VS-ETD/,/IED/ В маратхи tola – мярка за злато и сребро, непалски tilari – златна огърлица, в хинди-урду tilarī – огърлие, от коприна и златни висулки. Санскритската форма протоиндоевропейското *alэwih, хетското hali/uwant – жълт, респ. общославянското *olovo, производно на балтийското литовското álvas – светъл, бял метал, олово. /IEE/ Явно от същия произход е и името Телериг на следващ владетел управлявал преди Кардам. Самото име Телериг означава владетелят Теле, тъй като окончанието –риг, означава владетел и е най-вероятно готска заемка. Така че името Телец/Теле означава ”златен”. Но може да посочим и друг етимологичен паралел, в чувашки teley, teleylě – щастие, щаслив. 12) Умор – последен владетел в „Именика”, от рода Вокил, управлявал само 40 дни. В осетински umar означава жизнен, респ. в таджикски umr – живот, а в персийски umūr - красив. /ВА-СЕИ,стр.29/,/DRT/ Това обяснява напълно значението на прабългарското име – жизнен, красив. Също можем да посочим сходното тохарски ymor – работа, дейност. В). ИМЕНА НА ВЛАДЕТЕЛИ ОТСЪСТВАЩИ ОТ „ИМЕНИКА” И УПРАВЛЯВАЛИ СЛЕД СЪСТАВЯНЕТО МУ 1). Сабин. Управлявал в 764 г., наследил Телец. Вероятно е вариант на записване на Сивин – прабългарско име, открито върху надпис от сребърна чаша ”Господи помози + Сивин, велик жупан в България”. В.Бешевлиев го разчита като Савин. Съществуват няколко версии за етимология на името: 1.тюркска, свързана с тюркското sevin - обичам, sдvin, sдbin – радвам се (б.а. тюркските думи са тохаризми от sāāw – живот, жизнен). 2.романска, издигната от румънски учени, свързвайки Сивин с латинското име Сабин. /ВБ-ИЕП/ 3.аланска: предлагам връзка с осетинското иронски suжwыn – сътворявам, правя, т.е. Сивин – творящ, създаващ. /ОРС/ 2) Паган – управлявал в (764-765 г.) след Сабин. Никифор съобщава за него, че след като бил свален от боилите избягал във Варна, където бил убит от слугите си „Друг едни вожд техен, когото наричали Кампаган (кан Паган), избягал във Варна, както се види, за да се спаси бил убит от собствените си слуги”. Не е удачно да се свързва с поганъ – езически, езичник, нечист. В осетински иронски и дигорски paka, pаkаgоnd – широк, обширен. /ОРС/ Също в хинди-урду pahnā, персийски bahw, pakhch, пущунски pahan-dār, кашмирски bakhēra, белуджи prāh, непалски *phakka – широк. За В.Абаев етимологията е неизвестна, вероятно звукоподражателна? /ВА-С-2,стр.236/ Й.Заимов посочва и Пако, Пакул – стари бълг.имена. Вероятното значение е голям, широкоплещест. В осетински се среща фамилията Пагатж, Погатж, Поготж – Пагаеви, Погаеви, Погоеви, производни на името Пага, Паго срещащи се и при балкарците. 3). Токт – за този владетел управлявал между 765-766 г., Никифор съобщава: „В 766 г. българите свалили от власт, както съобщава пак същият извор, владетеля Умар (Умор), поставен от Савин (Сабин), който избягал в Цариград, и провъзгласили на негово място „Токт, мъж българин, брат на Баян”. /ВБ-ПЕП,стр.155/ Привържениците на Тюркската теория, произволно променят името на Токту, предвид аналогичното татарско име. Името Токту (Tуktos) Куник, Фиркович сравняват с татарското име Тохтамыш; този хан по монети се среща като Тохта, Мир Тохта, Тохтогу, Тохту-Бег, у русите Тогта, Тохта. И други татарски владетели носят имената Токта, Токтаи. /КИ-ИБ,стр.158/ В осетински се срещат формите Токкитж, Токгж, Токкатж, Тохтиатж (Токкиевы, Токговы, Токаевы, Тохтиевы), в български Токови, Й.Заимов посочва Токан, Токо, Тока, Токал – бълг.имена от 16 в., както и съвр.фамилия Токов. От същия корен е аланското име Τοκού (Токой), отбелязано в надпис от Боспор, а в надпис от Керч (2 в.) е записано аланското име Τόκωνος (Токон). /ПГ-БКА,стр.213/ Както и името на кушанския владетел Вима Такту. В тох./б/ tāks, в хотаносакски takc, санскрит taks, кюрдски taşin, пущунски t`yā, tožel, талишки toše, персийски tiše, гилянски tкx', парачи thā, ягнобски taš, шугнански tax, рушански tixt, tyw, бартангски tjx, сариколски tuxno, tux', язгулемски taw, texnot, tex't, вахански tы - сека. /Сh-DIV/,/VS-ETD/,/DA-DT-b/ Също в сходното алтайско toku, тюркски tok, древнотюркски toqп, монголски togsi, тунгусоманчжурски tokta, корейски tuk – поразявам, удрям. В древнотюркски toquš – битка. /ДТС,стр.576,578/ В марийски tuγe – удрям. Коренът е палеолитен, в синотибетски *tōk, протосемитски *tuk-, акадски takāku, арабски tkk [-u-], *thok, америндското *tok – удрям, размазвам. /S-AE/ В осетински иронски tых, дигорски tuxж – сила, мощ, удар, tыхжj – насилие, toxun - борба. /ОРС/,/ДРС/ Аналогично в старобългарски т@гъ означава сила, мощ, по- т@ка – битка, сражение. Според В.Абаев осетинските форми произлизат от общоиранското *tаk – бързо движение, устремявам се, tаgъd – бърз. Също в иронски tыxun, дигорски toxun – бия се, сражавам се, tugъd – война, борба, tugъdon – войн, виж и кимерийското име Тугдам, означаващо „силен войн” от *tugd – войн и *ama - силен. Според Абаев формите toxun и tugъd са производни на смислово близък древноиндоевропейски корен *teuk/*tuk – бия, удрям, дало и древногръцкото τύκος – бойна брадва, а приликата с древнотюркски toquš – битка, смята за случайна „контаминация” или замърсяване, наслагване. /ВА-С-3,стр.306, 307,314/ Така че името Токт е от алански произход и означава войн, удрям, сека, поразявам. 4). Кардам – владетел наследил Телериг, управлявал е между 777 и 802 г. В.Бешевлиев вижда сходство между българското име Кάρδαμος и алано-грузинското Kartham (Кαρτώμης). /ВБ-ИЕП/ Леонтий Мровели съобщава за един от ериставите на Картли, който бил от алански произход и се наричал Картам. Според М.К.Андроникашвили името произлиза от осетинското karzan – жесток, убиващ. /ФГ-РАЗИ/ Под формата Ξάρταμος (Ксартамос), името е открито като аланско, върху надпис от Олвия. Показва идентичност с алано-грузинското Картам. Хармата го извежда от авестийските *šara – власт, господар, кшатрий и *ama – силен, мощен, т.е. Ксартам – силен господар. Може да посочим и алтернативно решение: В тох./б/ kertte, в тох./а/ kāreid – меч, ker – отрязвам, karšmi - отрязък. /DA-DT-b/ В осетински kardжid – меч, иронски kжrdin, karst, дигорски kжrdun, шугнански kirh, йидга keroh – режа, нож, авестийски karta, санскритски kartana, пехлевийски kārd, съвр.персийски kard, kurt, таджикски kord, kordčа – нож, меч. Заето и в татарски като koral – оръжие. /РТС/ В славянските езици, този корен се проектира в руското скорода – брана, оскорд – брадва, словенското oskrd – чук за наклепване на коса, чешкото oškrd - точило, полски oskard - кирка. Гръко-римските автори използуват термина картазии – меч на асите, от карта и аси. Ст.Младенов посочва албанската дума korδ-a – меч, която в албано-немския речник на проф.Вайганд (Лайпциг, 1914 г.) е посочена като българска заемка. Прабългарското име Кардам може да се изведе най-точно от аланските (осетински) *kard – меч и *ama – силен, мощен. Несъмнено означава сечащ, поразяващ, със силен меч. Възможно е Кардам и Ксартам, Картам, да не са различни форми на едно име, а смислово различни алански имена. 5) Крум – велик български владетел наследил Кардам, Крум-бат, владетел на хионитите (хоногурите) в Согдиана, Крум е име останало и от Алцековите българи. /ВД-БИ/ В осетински се среща име на род Курмтж – Крумови. При нуристанците върховната богиня се нарича Крумуй. Възможна връзка със санскрит grāma – село, авестийското grāāma – стопанин, господар, в пехлеви grāmīg – ценен, почитан. В нуристанските езици krum – покрив. В тох./б/ kw.r, kur - масивен, голям, старши, почитан. /DA-DT-b/ Възможно значение почитан, господар. 6) Мортагон, Муртагон, Μορτάγων – вариант на прабългарското владетелско име Омуртаг. И.Добрев отбелязва че окончанието -ων е окончание за родителен падеж в средногръцкия език. /ИД-ЗСБХ,стр.133/ Така че името е звучало като Муртаг. Връзката която правят тюрколозите с тюркското yumurta – яйце и напълно изкуствена, без логически смисъл, вложен във всяко име. В.Бешевлиев посочва иранското име Μουρδαγος фиксирано в надпис от черноморския град Олбия. Милор го извежда от осетинското murdag, murtad, murttakk – езичник, идолопоклонник. /ВБ-ИЕП/,/ОРС/,/ДРС/ В пехлеви и съвр.персийски murdār – пропаднал човек, което е навлязло в български като турска заемка (от персийски) - мундар, мръсен, долен човек. Очевидно е че подобни етимологии са недопустими за име на човек, камо ли за владетел. Или ирландското murrtha – богат, muire, muiredach – благородник, знатен. /EDGL/ В тох./б/ murtas.s.e – висок, величествен, отнася се за планински връх. /DA-DT-b/ Напълно обяснява името на българския кан, особено формата Муртаг(он). Трябва да отбележим че в Източен Тяншан, на изток от Турфан и Урумчи и до днес съществува връх Омуртаг. В санскрит mirdhān, протоиндоирански mrhdhan, персийски mutūĥ, кашмирски mudār, mŏdarun, непалски mūrdhā – планински връх, било. В.Стоянов посочва българското име Мурто, съхранено в османските регистри от 16 в. /ВС-КПАБ,стр.267/ Това е явна умалителна форма от Муртаг. В угрофинските езици, в естонски murd, murdus, лапландски moarast, moarašt, фински marasto, мордвински mar, хантски mora, селкупски margэ, marge – планина. /UE/ Смятам че тохарската етимология е най-удачна – величествен, планински връх. 7) Маламир, наследил Омуртаг. Като производно може да посочим редките, все още срещащи се български имена Малам и Мальо. Откриваме ирански корени. В осетински иронски milжngоm, mжlжtы, дигорски mеlжngоn, пущунски maluk, персийски maleh, гилянски mкlih – красив, или кюрдското melыm, гилянското malum – открит, правдив. /VS-ETD/ В пущунски mal, meelma - приятел. /HP-PD/ В пракрит malya, кашмирски masāl – възхвала. Малам-михр е означавало ”красив, или правдив като Митрa”, или ”приятел, възхваляващ Митра”. 8) Пресиян (Пресиам), Персиян – владетел наследил Маламир, също името Пресиян ІІ носи пристолонаследника на цар Иван Владислав. В 1978 г. в Михаловце (Словакия) надгробен надпис гласящ: „Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997], [починал] в годината [1060/1061]”, което показва че българският принц е завършил живота си като емигрант в Унгарското кралство. Според В.Бешевлиев етимологията на ивмето е обяснена най-удачно от името ПЕРСИАНЪ (Περσιανος, Περσιαμ). Това име Иван Дуйчев свързва напоследък с народностното име на персите, като приведе за доказателство славянските форми ПЕРЪС НИНЪ, ПЕРЪСIАНИНЪ, ПЕРСIАНIНЪ, ПЕРС НИНЪ - персиец. /ВБ-ИЕП/ Като аланско име е засвидетелствано и в Боспорското царство – Περσίαν (Персиан). /КС-СНПб-М-1-2005,стр.28/ Като втора възможност предлагам връзка с тох./б/ parsāntse, в тох./а/ p.rs – пъстър, красив, великолепен. Д.Адамс го свързва със санскритското prsani – пъстър. /DA-DT-b/ В осетински fжruxs, кюрдски ferik, ferx, пущунски pкraq, гилянски pеr – бляскав, светъл. /VS-ETD/ Възможно е Персиян да отразява индотохарското пъстър, красив, великолепен, светъл. Трета възможност може да се посочи в осет.иронски fжrsыn, дигорски fжrsun – възхвалявам, говоря, чета, гадая, правя магия. Аланският първообраз е persin, persan и показва връзка с авестийски pэrэs, древноперсийски pras, пехлеви pursītan, съвр.персийски pursidan, согдийски a`pr`s, хотаносакски, ягнобски purs, кюрдски pirsin, белуджи pursaγ, мунджански pэrs, йидга p`rs, вахански pцrs – питам, говоря, искам. /ВА-С-1,стр.454-455/ Или Персиян да отразява това древно значение на гадател, знаещ. 9) Борис (Богорис) – български владетел. Според Бешевлиев, името му Βορης, Βορίσης, Βόγορις, може да се сравни с иранските имена посочени от Абаев: Βορυς (надпис от Горгипия), Βορασπος (в надпис от Танаис, от bor-asp – риж кон), Βωρακος (Burag), които се извеждат от осет. bыur/bor, персийски, гилянски bur, кюрдски, пущунски bor, ягнобски, белуджи bewr – жълт, червеникъв, риж, светъл. Аналотично аланското име Βοχρης може да се свърже с осетинското bыurxil/borxжlж - светлокос, блондин, Bыurxor/Borxuar – бог на урожая, на житото. Според Абаев то същия корен е и името на рода Бората (Bыuratж/Boratж) от „Нартския епос”. В преданието представителите му са богати, земеделци, т.е. богати на жито. /ВА-С-1,стр.271,273/,/ВБ-ИЕП/ Според Х. Менгес, ако името има тюркски произход, би могло да произлиза от тюркското bars - тигър, пантера, леопард, което се среща како лично име в Орхонските надписи: Bars-beg, Bars-Tegin. Н отгава трябва да очакваме Барс или Барис, а не Борис. /ВБ-ИЕП/ Така че едната версия за значението на името и риж, светлокос, блондин. Фасмер също посочва старобългарския произход на името, но търси връзка с монголското bogori – малък (Томашек, Паули). В руските предания св.Борис се смята че носи щастие, приходи и затова празникот му се нарича още ”Боришь день”, което кара някои учени (Унбегаун, Савинов, Калужняцкий, Jagic, Festschrift) да виждат първоосновата в тюркското bariš – приход, данък. В българското народно творчество се среща старинния израз „Не боре ве, войници от войска!”. Не-боре означава нов късмет. П.Добрев посочва памирското bori, келтското, гойделско bor – щастие. /ПД-ЕАКБ,стр.142/ Етимологични паралели показват санскритското barh, авестийските barāz, barez, barezahi, barezangh, bareshna, bareshnu, bэrэzant, средноперсийското bwlc, burz, партянското bwrz, осетинското bжrzond – възвеличаван, издигнат, висок, авестийското bereja – благословен от боговете, bairišta – най-добър, в пехлеви abrāz – висок, abrāzīdan – издигам се, burzishīg – похвала, burzīdag – превъзнасян, согдийското br`s, br`s`ym (bārz, bārzīm) – възхвалявам, издигам, възвеличавам, в хинди-урду bar, bariyāī, baŗāījatānā, bor, baur, съвр.персийски bārāna, bāznāna, непалски bharak, baŗo – възхвала, в остеински дигорски bаjrаjжg – поздравен, радостен, почетен, санскрит bhrsa – силен, протоиндоевропейски *bher- добър, доблестен. /Ch-DIV/,/IEE/,/JP-DCAW/,/ВА-С-1,стр.254/ Виждаме че в коренът barz, в различните ирански езици, със значение висок, издигнат, възвеличаван, настъпва промяна на гласната а в е, ж, u. Всички тези примери показват че етимологията на българското име Борис, може да се разглежда и като възхваляван, възвеличаван, най-близко до иранските форми. От същия индоевропейски корен, са ирландското borr, *borso, bhorso – величествен, горд и borrach – надменен. /EGDL/ Името Борис – възхваляван, благословен, богат, щаслив, носещ удача и късмет, показва ясен паралел със старинното боре – щастие, късмет, изясняващ напълно въпроса за етимологията, още повече че в разговорния език, Боре, Борьо, Борил, славянизираното Борислав, са широко използвани умалителни, или производни форми на Борис. От същия корен са българското женско име Боряна и осетинският му аналог Борена. Така че правилно русите са съхранили значението на името – носител на щастие, удача, богатство, но са го заимствали директно от българите, а не от тюрките, при които думата е явен иранизъм, или по-старо ностратическо понятие, сродно с древнотюркското bar – имам, притежавам. /ДТС,стр.83/ 10). Расате, езическото име на княз Владимир. Етимологията е иранска. Има връзка със старобългарското р снота, ръзъ – правда. Реснота – истина, е заета в староруски, сръбскоцърковнославянски р снотивъ, словенски rе•s истина, re•snotа сериозност. Фасмер търси връзка с литовското raiškus – ясен, явен. Селишчев посочва албанското rešit – прощавам, като заемка от старобългарското ръзъ - честност. /АС-СНА,стр.192/ Има мнение (невярно) че е турцизъм от турското irz – чест. /СИ-РРОД,стр.434/ Ив.Дуйчев посочва аналогичното име на персийски пълководец Ραζάτης. /ВБ-ИЕП/ В санскритски rjuā, ārjava, протоиндоирански hrjāu, авестийски razišta, rāšta, rita, хотаносакски rras.ta – право, истина, rrāsā.te – управляващият по право, по закон. В пехлеви rāst - справедлив, rastīh – правда. В авестийски ratu, пехлевийски rat – съдия. /ДС-КЛДИ,стр.145/ В партянски rās, rasta – прав, истински, согдийски r`t - правда, r`tyk - истински, rēž – обичан, хоремзийски rz – прям. /Ch-DIV/,/L-IAIL/ В кашмирски rāstī, rцstī – справедливост. В осетински rast, ягнобски rost, кюрдски rast, пущунски rust, талишки ros, персийски rast, шугнански rost, гилянски rеst, язгулемски razg', сариколски rust – истина. /VS-ETD/ В рушански и хуфски rizo, ягнобски rizogi – съгласие. /СИ-РХТ/, /МА,ЕП-ЯТ/ В осетински иронски rжst – добър, правдив, rжstаg, rжstжj, rаcжugж – истински, rаsоg – неопетнен, чист, rrаjž – разум, разсъдък, в дигорски rast – правда, истина, rasti – праведен, справедлив, истински, rastжnжg - праведник. /ОРС/,/ДРС/ Всички те са производни на древноиранското *rašta – направлявам, което дава в иранските езици и понятието за дясно, т.е. дясното е истинската, правата, вярната посока. /ВА-С-3,стр.350-351/ Тези примери изясняват детайлно етимологията на прабългарското име Расате – справедлив, правдив, обичан, законен владетел, неопетнен, чист. Г). ИМЕНА НА ВЛАДЕТЕЛСКИТЕ РОДОВЕ 1). Дуло – първият известен владетелски род, започващ от легендарния Авитохол. Според Грегоар, може да се търси връзка между прабългарския Дуло и името Δουλας открито в надпис от Танаис. Според Фасмер името е сходно с осетинското име Dula, което се споменава от O.Marquart. Според Згуста обаче името произлиза от гръцката дума δούλος – роб, което е неприемливо. /ВБ-ИЕП/ Превържениците на тюркската теория свързват нереално Дуло с тюрките от Източния Тюркски каганат, наричащи се племената Дулу, само че те нямат никакво отношение към събитята свързани с прабългарите. Смятам че връзката трябва да се търси със сарматското племе двали, тали или дуласи, които са били непосредствени съседи на внъндурите-пагерити в Кавказ. Пръв Плиний, живял в 1 в.пр.н.е. съобщава туалите, двалите под формата talos и walos, обитаващи от Кавказ до Каспийско море, съседи на епагеритите, разположени на юг от ”долните/южните” аорси, (осет. туал, двал, груз. двали, дуални, двални, в арменски дуалк, респ. Дуло, дуласи, двал-дигор). Локализацията на ”южните” аорси в Централното Предкавказие и непосредствените им съседи с туалте (двалите), показва че между 2-1 в.пр.н.е. сарматското население вече е усвоило предгорията и самия Западен и Централен Кавказ. /ЮГ-А-1/ Спорид Плиний „От Кавказките врата в Гурдинските планини (?) живеят валите и суавите, диви племена добиващи злато в рудниците”. Птолемей в общи линии повтаря казаното от Плиний и също нарича двалите вали, а в съседство с тях поставя саври, саури които са най-вероятно аналог на плиниевите шави. Твърде вероятно шави да произлиза от осет.sau – черен, което да отразява вътрешно делене на двалите, на бели и черни? Виждаме и известно препокриване със земите на въндурите-пагерити – изворите на р.Кубан! В арабските източници си пишат като *tulas – дуласи, двали. В ”Худуд Ал Алам” се съобщават народите тулас и луг.ри (лугар), обитаващи планините на Хазария, отричаващи се със своята войнственост и добра въоръженост. Не остава съмнение че тулас са двалите, дуласите/дуло а лугар, е една деформирана форма на етнонима българи! А.В.Гадло също стига до извода че най-вероятно владетелският род при прабългарите Дуло, произлиза от етнонима дуласи, двали. Той се аргументира с факта че прабългарските владетели носят ирански, алански по произход имена. Както видяхме внъндурите и дуласите са непосредствени, близкородствени съседи, като най-вероятно поради неизвестни нам междуплеменни отношения, в един момент начело на прабългарското обединение застават представители на дуласите-двали. Според унгарската легенда, братята Маджар и Хунор (маджари и оногури) се оженили за дъщерите на князете Алан-Дуло и Белар - аланите двали, (съвр.осетински tual, чийто наследници са южните осетинци, известни в ранното средновековие като тулас, дулас) и прабългарите. Самият етноним Алан-Дуло, ни кара да мислим че всъщност българската династия, управленчески род Дуло, произлиза от двалите, дуласите, днес част от осетниския, но тогава сарматско племе преселило се в Кавказ, още във 2 в.пр.н.е. заедно с пагеритите или внъндур-болгар (в.н.н.т.р, уногундури, основното прабългарско ядро). Също топонимът „маджар” илюстриращ реално унгарско присъстви в района е често срещан на територията на съвр.Кабардино-Балкария и по поречието на р.Кума. Етимологията на „дуло”, „двали” е спорна. Смятам че тя е във връзка с пущунското ddбla, осетинското dzыle – хора, народ, племе, явно староаланското (сарматско) dual/dwal/tual/twal, е аналог на пущунското понятие, вероятно производни на общоиранското *tulf - син, потомък, с разширение в осетински *tala – млада клонка. Аланско име Δουλασ е открито сред надписите от Боспорското царство. Й.Заимов посочва българските имена от 15 в., Дуле, Дульо, Дулчо, Дуля, Дулян. А Дулатж, Дулитж, Дулутж (Дулаевы, Дулиевы, Дулуевы) са съответните осетински аналози на това име. Съществува мнение, че в осетински, думата е местна кавказка заемка, от адигски žile, čile, džъыle – селище, група хора, общност, грузински džilagi, удински cil – род, фамилия, арменски čeł – род. /АШ-ЭСАЯ-1,стр.197/ Типичен пример за наслагване на древни предностратически корени и понятия, в случая ностратически със синокавказко, предвид по-късното влияние. Ю.Гаглойти вижда в туласите, предци на съвр.южни осетинци, наричащи се двал, двал-дигор, а областта им на обитаване – Двалетия, до скоро в грузинските предели. Г.С.Ахвледиани смята двалите за първата осетниска вълна проникнала южно от Кавказ. Осетинската фамилия Тлиаг, Тлиагтж, (т.е. тулаг) се смята че също произлиза от древния етноним, тъй като е разпространена в Двалетия. Според В.Н.Гамкрели, в двалската етногенеза участва и един по-древен местен субстрат, най-вероятно от вайнахски произход, дал според него и името двали. Г.А.Меликишвили посочва че в свой надпис, асирийският цар Тигратпаласар І, съобщава племето туали, като живеещо в страната Наири (Урарту). /ВК-ИА,гл.9/ Обиковенно хипотезата за неиранския произход на двалите се подкрепя предимно от грузински учени. На това мнение и Абаев. /ВА-С-3,стр.326/ Но Плиний и Птолемей недвусмислено посочват че талите/вали са сарматски народ! Може съвсем уверено да смятаме че част от дуласите/двали са взели твърде важно участие във формирането на прабългарската общност в Кавказ, при това дали и първата ни известна българска владетелска династия. В този аспект особенно ценна информация дава Я.Рейнегс, който в 19 в. посещава Кавказ. Той съобщава за осетинското общество (род, племе) „уитигури”, които са съседи на „народа бадил” (балкарците) и принадлежи към осетинската група „тигур”. Според Клапрот, няма съмнение че групата уитигури е част от „остенците-дигори”! /МИ-ДДОЯ,стр.31-32/ Виждаме че тази част от утигурите, която е останала в Кавказ, по-късно се е сляла с близкородствените си дигори, към които принадлежат и двалите! 2). Ерми – родът на наместника Гостун. Името Ерми (Έρμη) е засвидетелствано и в сарматското Боспорско царство. /КС-СНПб-М-1-2005,стр.28/ В староосетински жrmi-rmi означава събиране на данъци. Във връзка с дигорското жrmаrmi, иронски жrm-жrmы – букв.зн. „от ръка в ръка”. /ДРС/,ИРС/ Възможна етимология на прабългарското родово име Ерми – бирник, събирач на данаци, възникнало като прозвище, или има пряка връзка с аланското *arm/жrm - ръка. Вероятно далечни наследници на това име са посочените от Й.Заимов, стари бълг. имена Ярмо, Ярма, Ярмен, Ярмин, Ярмил и съответните им заподнобългарски „Е”-форми: Ермо, Ерма, Ермин, Ермил. /ЙЗ-БИ,стр.359,148/ Т.е. първоизточникът е бил Эрми. (разб.э-е "двойно") 3). Вокил, или Укил – родът сменил династията Дуло. Векил, Вико, Викул, Векул – стари български имена. /ЙЗ-БИ,стр.70,63/ Гаркавец посочва куманската дума uakil – със значение пратеник. В древнотюркски elči – посланик, пратеник. /ДТС,стр.169/ В османотурски също се среща понятието vekil – поръчител, надзорник. /СИ-РРОД,стр.54/ Аналогично в осетински иронски uakъel, дигорски uоkil (wakъel/wоkil)– представител, уполномощен, доверен, свидетел, пратеник. /ДРС/ Според В.Абаев думата е от арабски произход wakīl, проникнала в осетински и другите кавказки езици през тюркски, респ.кумански. В грузински vekili, wāčīl, със същото значение. /ВА-С-4,стр.45/ Ако примем това мнение, няма как името Вокил/Укил, звучащо еднакво с осетинските форми, да присъства в езика на прабългарите, преди още „тюркската” форма от арабски произход да е проникнала в Кавказ. Вероятното етимологично обяснение е свързано с индоиранското *wak –глас, говор, в санскрит wak, vaāc, vacanah, палийски vacana – говоря, протоиндоирански uāč, авестийски vāx, vāci, vāxš, wāz, персийски waza – дума, сариколското w`ga – говоря, согдийското wāxš, wātāk, хоремзийското wsāk, хотаносакски avācā – говоря. /L-IAIL/, /Ch-DIV/ В тох./б/ wek, в тох./а/ wak – глас, шум, wektark – говорещ, крещящ, watk – говоря. /DA-DT-b/ В осетински uaz, wac, ягнобски waast, талишки vož, персийски vāz – глас. В пехлеви, средно- и съвр.персийски āwāz – глас, оратор, ēwāzīn – реч, ēwāz – дума, wāz – изречение, в пущунски zzagh - глас. Сходно е осетинското uаc, uаcхъuжd – известие, uаzжg – покана, гостуване. /ОРС/ Както и името на божеството Уацил – божествения пратеник, но и бог на гръмотевицата и бурите. При източните иранци е съществувал бог Вак, Вахш, дал римското Бакхус, тъй като според гърците иранския Вахш, кушанския Охшо, отговаря на гръцкия Дионис, т.е. Вахш е синоним на Сйявуш. Името Уацил (Wacilld/Wacelia) според Абаев означава точно пратеник на Елия. А Елия е „гръмовержеца, бога на бурята” аналогично на Св.Илия, християнския светец, приравнен към по-старото езическо божество при славяните. /ВА-С-4,стр.31/ Интересно е че при тохарите е съществувало подобно божество Илай (Yllaiy) свързвано точно с бурите, името на което е съхранено в тохарските текстове. Така че Вак-Илай или Уацил си е изцяло езическо божество съществувало преди християнизацията. Самата дума wak при аланите, както и при хоремзийците и согдийците е придобила и второ значение „свят, божествен” (Вак-Устарджи – осет.Св.Георги). В български съществува и думата викам, викам му – говоря, говоря му, (или диал. баткам, набатквам – мънкам, налучквам, пелтеча, ср.с тох. watk, согдийски wātāk – говоря) която няма славянски аналогии, респ. си е прабългарска по произход. Ето защо смятам че Векил/Укил е означавало пратеник, вестоносец, упълномощен, довереник, но има собствено развитие в езика на прабългарите и аланите, въз основата на корена *wak/*wac – глас, дума, вест, а в арабски и тюркски да имаме ирански заемки. 4). Угаин – родът сменил Вокил/Укил. Името показва интересни осетински паралели: uag – закон, ред, правдивост, порядък, uаgdžыn – порядъчен, честен. /ОРС/ В дигорски uаggin – състоятелен, нормален, порядъчен, uаggun - честен, uаgж - нрав, характер, норма, традиция, поведение, порядък, положение, състояние. /ДРС/ Абаев посочва като най-близък паралел хоремзийското wāk, āβwāk – нрав, характер, ūβwāk – добронамереност, добри отношения.

А ето и принципите на водещия прабългарист с тюркски уклони проф.Иван Добрев. Той е върл противник на всеки който се усъмни в т.нар.тюркска теория! Прочетете неговия "символ-верую" направил съм коментарии към тезите му! Вижте как изглежда съвременния пантюркизъм, на който проф.Добрев се опитва да му скрои българска дреха! Отношението към "Памирския въпрос" е косвен, но пък показва какво мислят опонентите! http://www.bolgnames.com/ ПРАБЪЛГАРИТЕ – МОСТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ КЪМ ЗАПАДА НА КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА (т е з и с и) Проф. Иван Добрев А. ОСНОВНИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ НА ПРАБЪЛГАРИСТИКАТА В резултат от анализ-синтеза на всички достъпно-налични исторически, лингвистически, эпиграфски, палеографски, археологически, антропологически, этнографски, этногеографски и други сведения и данни, при това със задължителното вземане предвид на вече достатъчно добре наблюдавания факт, че в последно време особено интензивно и широкомащабно в цялата световна историческа и лингвистическа наука имплицитно или експлицитно се проявява и взема връх тенденцията за съвсем пълното или най-малкото частичното отъждествяване на централноазиатските хунну/сюнну и европейските хуни с прабългарите или булгарите от тюркското етнолингвистическо семейство, минималният, но напълно достатъчен за нуждите на настоящото научно съобщение набор и състав на основните фундаментални принципи на прабългаристиката, трябва да бъде следният: 1. Тях ги наричат най-различно: Китайците им казват хунну/сюнну, от кит. ху ”инородец”, о-кут (огур), полюхан/було (болгар), пугу (булк), шан-ху (планинци); сасанидските перси - туран, торкан, ефталити; древните арменци - болкар, булх, чени (китайцы), хуни; древните гърци и римляните - хуни, скити, варвари, тюрки, булгари, булгарос, вулгарос, оногури, уногондури; арабите - булган, бурджан, сакалиба; тибетците и индусите - уйгури, но в действительност и главно това са прабългарите, за които ние предпочитаме да употребяваме и името болгари като по-малко общо спрямо родовото наименование българи. Коментар: Булоцзите са тохари, юечжи покорени от хуните, европеиди а не монголоиди хуни, проф.Добрав на знае тези подробности! Самото хунну в согд.запис „ксюнхун” от бурятски се превежда като „силни хора”. А шан-ху (планинци), по-точното название е шанжуни са най-източно проникналите белокожи прототохари, наричани от китайците жуни и ди. Пугу е късно название използвано в «Тан-шу» в „Повествование за уйгурите” и се отнася за бургутите – част от бурятите. „Сакалиба” не е етноним а название означаващо „блондин, русокос, от тюркското „саръ чечле”. Изброяването на толкова много народи известни от античността и приравняването им към етнонима българи си е чиста фантазия и велика неграмотност. 2. Ако не се броят тюркутите, които наистина извършват мащабен по дълбочина, но въпреки това единствено и само боен поход до Крим, късноантичните и ранносредновековни българи по същество са първите и единствени тюрки, които излизат на историческата сцена през първата половина на ІІ хил. пр.н.е. и които в продължение на 10-12 века мигрират, разпръскват се, общуват, заселват и владеят огромната територия и множеството племена и народи от Саяно-Алтай до Балканите и Рейн. Е това е върха, значи тюрките, древните тюркути извършват единствен поход към Крим и Кавказ, който с нищо не променя етническата картина, освен с последващото налагане на тюркски бегълци за управляваща хазарска династия, то българите, които според професора още от 2 хил.пр.н.е. са в Европа (как го изчисли не знам, може би по данните на първоучителя си Съсълов, според мен за българи в Кавказ може да говорим едва във 2 в.пр.н.е., по данните на Хоренаци!) били първите тюрки. Абе професоре, кое по-първо, яйцето или кокошката? Не може да има тюрки в Европа, преди още етногенезана на тюрките да е започнала в Синцзян и Ордоса, в 4-5 в.?! 3. Българите вървят начело на Великото Преселение на Народите; именно те са първопричината за издигането на Великата Китайска Стена, която се простира на 4 000 км, висока е 10 м и на всеки 60-100 м има стражеви кули и е единственото наземно съоръжение, видимо с невъоръжено око от Космоса; малко по-късно, изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, подготвят гибелта и участват в събарянето на Римската Империя, а по този начин и в събарянето на робовладелския строй и установяването на феодалния строй в историята на всемирното човечество. [i]Машалла, аферим на тези дълбокотъпоумни изводи! Китайските хронисти много добре разделят хунну от покорените им булодзи, цзе, хуа (аварите), Йеда (ефталитите) и пр. За тези народи те казват че са сродни на държавата Чеши, до съвр.Турфан, която се очертава като най-източния център на езика тохарски (а). Те са срадни на чешийците и образуват федереция с тях. Те са част от племената ди. Племената ди китайците делят на „бели” и „червени” съотв. бей-ди и чи-ди. Техните наследници след векове ще се появят в Средна Азия като бели и червени хиони. Хрониката „Вей-люй” съобщава за наличие на по-малка група ди, наречени „зелени ди”. Тези цветови определения се дават според цветът на дрехите, използван от различните общности ди. Самите ди се самонаричат също и хеши „Hezhi”. Вероятен ранен аналог на ючжи/ичжи/юечжи/чеши. Хуните на Атила, които са поразили гръко-римските хрониси с външния си вид, се отличават с поразителна дивотия и примитивизъм. Мръсни, живеещи на конети си, вкл. серящи и пикаещи от тях, за справка вж.Амиан Марцелин. Те не създават държава а една грабителска орда, която живее единствено от грабежа на римските провинции. И когато кривокракия монголоид Атила пукнал след поредното юнашко препиване, доистощен от германската хубавица Хилдико, синовете му си получават заслуженото, като в избиването на последните хуни се включват и дошлите от Согдиана оногури (бъдещите кутригури и утигури), савирите (суварите, предците на чувашите) и урогите (маджарите). Професоре, прочети Т.Симоката по въпроса! Ако Атила беше Авитохол, т.е. произлизащ от управляващого племе, няма как това да не беше забелязано от хронистите. Но виждаме че никой не говори за българи сред племената на Атила, има всякакви "–дзури" и пр. Но няма българи!!! Авитохол е митичен персонаж, 300 год.управление е една епоха в представата на алано-сарматите. 4. Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прото-тюрките европеиди с монголоиден примес от Плочестата Археологическа Култура се разделят на огуротюрки - ре-езиков клон, от една страна и от друга страна - на огузотюрки - зе-езиков клон, където се намират бъдещите огузи, къпчаки, уйгури, карлуки. Носителите на Културата на плочестите могили са изцяло монголоиди. Те са протоалтайците, все още неразделени хуни, дунху и сушен на кит.хронисти. Прародината на т.нар. алтайски народи е в Източна Монголия и Манчжурия и няма нищо общо с планината Алтай. Би трябвало мастит професор като Добрев, водещ тюрколог и прабългарист, да знае тази подробност! От вътрешна гледна точка първият клон следва да се назове български (Bulgarian), а негов археологически експонент е Афанасиевската Култура, по-късен приемник и продължител на която е Карасукската Култура. Машалла бе професоре, аванасиевци са първите индоевропейци проникнали в Минусинск. Това отдавна е доказано, археологически. Техните предци принадлежат към т.нар. Репинска култура от Северното Черноморие. А карасукци са прототохарите, идват от Северното Поволжие, от Фатянавската култура! После карасукци се разселват от Синцзян към съвр.Сев.Китай и стават известни като племената «ди» - белокожите варвари. Прочети Л.Клейн по въпроса! Пропуснал си междинната Окуневска култура с която идва и обичая на изкуствената черепна деформация, напълно чужда за по-късните хуни и тюрки, но типична за тохари, кушани, алани, прабългари, авари, ефталити! 5. С течение на времето българските племена се консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на българите. Да консолидират се като тохари и саки (от съседната андроновска к-ра), т.е. индоевропейци и европеиди!? В Минусинската Котловина най-близки съседи на българите са прото-огузотюрките, индоиранците, неголяма група от които постепенно се интегрира и инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, след това скито-сарматите, после усуните, угрофините, монголите, тунгузо-манджурите, къпчаките, кит. динлин, китайците, тохарите и др. Голям буламач си направил професоре, в Минусинск има ясна приемственост между кулкурите карасукска-тагарска-преходна тесинска-таштъкска, които са с ясни индоевропейска изява. А таштъките се наричат аси и са най-севената част на аланската етногенеза (пр.Малолатко, Яценко, Туллагов по въпроса), за тохарските корени на аланите, днес се пише много усилено сред учените от съвр.Осетия. Усуните са тохароезични и се наричат аси, асиани. Индоиранците от Андроновската Култура още преди края на ІІІ хил. пр.н.е. опитомяват коня и така извършват първата и най-важна културно-икономическа революция в историята на човечеството, а българите афанасиевци са първите които го възприемат и впоследствие предават и на други народи. Андроновци не са индоиранци, а предци на източните ираници. Професорът сигурно не е чувал за кавказкия път на разселване на индоиранците достигнали през Иранското плато към Бактрия и Индия. Източните иранци се отделят още в Индоевропейската прародина и техни представитери са носителите на абашевската, срубната и андроновската к-ри. Професоре археологията ти куца! 6. В своята прародина българите са главно скотовъди номади, но допълнително-спомагателно се занимават и със земеделие, като още през Бронзовата Епоха към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. те жънат с бронзови сърпове; строят и живеят в постоянни дървени жилища, а по време на извеждане на добитъка на летните пасища използват и преносими шатри; обличат се в кожено облекло, съшито с животински жили и състоящо се от кожени ботуши, гащи, куртка, шуба, шапка и ръкавици; погребват своите мъртви с изписани гипсови маски на лицата в ковчези; строят светилища с рисунки и скулптури; дълбаят върху скалите изображения на хора и животни; дялат дървени или каменни фигури с изображения на хора и животни; отливат златни и бронзови фигурки за украса на облеклото си; изработват кожената сбруя за конете си, като отливат металните й части. Т.е. професорът приписва на българите тагарски и таштъкски черти! 7. Към средата на І хил. пр.н.е. на северозапад и север от Китай българите (Bulgars) вече чувствително се диференцират до три сравнительно обособени и самостоятелни групи племена: -авари, кит. ухуан, по-късно като че ли ефталити; -прабългари/болгари (Bоlgars), кит. Poluohan и други варианти, включително и племе на име булк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабиры, кит. сянби; -хазари, кит. хэсе. Пълен буламач: булоцзите са юечжи, пугу-бугу са по-късни племена. Ухуаните са част от сянбите и нямат нищо общо с хуа – едно от названията на ефталитите и аварите! Името у-хуан озн.жители на "Червената планина" 8. Българските племена проникват в Европа главно по два пътя - северно от Каспийско Море през средата на ІІ в. и южно от Каспийско море в началото на ІІІ в. За северния път съм съгласен, заедно с родствените им и вероятно едноезични алани, алани и хони, Аланя и Уананшана, алани и хоногури (хиони, хионити), но за южния? Професорът забравя за силната Сасанидска Персия, която не би пропуснала никаква миграция през земите си! Дори и да имаше такова преселение, римските автори щяха да го забележат! През Късната Античност и Ранното Средновековие само болгарските/прабългарските племена наброяват към тридесетина (проф. Егоров). Па къде ги наброи този чуваш тези племена! Чувашката историческа наука е такава наивна трагедия, че по-добре не я цитирай! 9. Още от най-древни времена най-близки и неизменни съседи на българските племена и народи са ирански племена и народи, с които българите общуват и си обменят елементи на материалната и духовната култура и езика или пък се примесват с тях, в резултат на което и като цяло самите българи се оказват частично иранизирани, именно поради което етнолиннгвистически те следва да се определят като частично иранизирани тюрки. Хайде сега, частично иранизирани тюрки! А защо всички познати прабългарски владетелски имена, още Бешевлиев извиди от осетински!? 10. При своето движение на запад българските племена и народи създават, организират и възглавяват болгарската Източнохунска Империя в Централна Азия, болгарската Западнохунска Империя в Европа, кавказската болгарска държава Барсилия, приазовската болгарска Велика България, Аварския Хаганат, Хазарския Хаганат, болгарската Волжска България, придунавската империя на Първото Българско Царство, Керамисийска България в Македония, болгарското в основата и началото си Унгарско Кралство. Стига с тези патриотарски глупости вонящи на пантюркизъм, къде са тези империи. Първото българско фрмирование е племенния съюз на Кубрат, не надживял създателя си. В Армения българите са известни като ванандаци, бързо асимилирани още във 2-3 в., които са част от по-северните внъндур-болгар, в-н-н-т-т-р, уногондури или погорити/пагерити, сарматски народ съседен на талите (двали-дуласи-Дуло) споменати от Плиний и Птолемей! Какви империи, какви глупости. Как този „имперски” народ щом дойде на Балканите, веднага започна да пише официалните си кански надписи на гръцки език! В Древен Китай има болгарски по произход монархически династии, болгарска по произход е династията на Мамиконяните в Древна Армения, болгарски са династиите на Арпадите и Корвин в Унгарското Кралство, а има също така и немалко самостоятелни болгарски княжества или жупанства като Дуглатите в днешен Казахстан, но такива има и в Трансилвания и Панония. Иначе мразиш Петьо Голийски, ами си преписал неговите изводи, а?! За императора от Източна Вей, се знае че е от народа булоцзи, ама за Арпадите и «Корвин» в Унгария....? Професоре, династия Корвин няма, има владетел Матиаш Корвин, който е син на Янош Хуняди, а той е от кумански произход!!! Па за тия от Казахстна да не говорим, те имат жусове, а не жупанства, нещо езиковедските ти способности хич ги няма! В гръцки дулос значи роб, да не би твоите Дуло да са пролетарии угнетени от лошите робовладелци!? 11. С масовото покръстване на прабългарите и славяните през 866 г. се засилва и отива към своя край започналата много преди това славянизация на прабългарите под формата на етнолингвистическа взаимна интеграция, сливане, смесване и кръстосване или метисизация на числено близките местни прабългарски и славянски племена до смесено-кръстосаната, метисизираната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност, вътре в която прабългарите се запазват и продължават да съществуват във и посредством славяните, но не като нещо собствено-наследено, самостоятелно и единно цяло, а във вид на външно привнесени, сравнително чужди, отделно-разпръснати или дисперсни, по-дребни или по-едри частици съставки на тяхната антропология, език, материална и духовна култура, именно поради сегашното наличие, проява или функциониране и развитие на които съставки и съвременните българи са първите след чувашите и единствените, напълно легитимните и преки наследници и продължители на прабългарите. Принципно е така, но съществуването на руническите надписи от Мурфатлар, който е функционирал в последните години от І-вото Бълг.ц-во, показват че прабългарският език е изчезнал окончателно едва в годините на византийското владичество, когато има нови големи заселвания на чуждо (тюркско) население в бълг.земи. Да имаме тюркска кръв, но не от прабългарите а от куманите и печенезите, но такава имат и унгарците и съвр.румънци и украинците и русите. Всъщност най-големи кумански заселвания има в Северозападна България, дн.Софийско, Вардарска Македония и в Североизточна България, където последен остатък от тях са гагаузите. 12. Взаимното преливане, смесване и кръстосване на двете етнически общности и култури е необходимото и достатъчно условие предпоставка за появата и наличието в резултативната българска народност на изключително оригинално-самобитната и висока духовна култура, съвременно потвърждение на което е и фактът, че изобретателят на компютъра Джон Атанасов е с български произход; българските средношколци винаги вземат първите награди на международни математически олимпиади; българските оперни певци неизменно гастролират на най-големите международни сцени; българските народни песни и танци се радват на световна слава и дори НАСА, подбирайки измежду хиляди песни от целия Свят, все пак предпочита българска народна песен и именно нея изпраща в Космоса на кораба Вояджър и още мн.др. Джон Атанасов си е американски възпитаник, незнаещ бълг.език, т.е. той си е 100% американец, както и вс.останали американци, които все са отнякъде из Европа или Азия по произход. Създателят на американската историческа наука е руснака Вернадски, на американските хеликоптери - руснака Сикорски, а на ракетната им техника – самия Вернер фон Браун. Това не пречи на факта че сега българите сме се превърнали в една от най-изостаналите, разложени и бързо затъпяващи нации в Европа, която вече 20 год. не е в състояние да издигне читав управленски кадър, а се е оставила да се управлява от бандити, крадци и мошеннници! В самия ЕС ни свързват единствено с корумпираните политици, показните убийства в столицата, автокрадци, пласьори на наркотици и проститутки и долнопробна нископлатена раб.ръка Б. НЯКОИ ОТ КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА, РАЗПРОСТРАНЕНИ ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ КЪМ ЗАПАДА Разпространените към Запада от прабългарите културни постижения на народите от Изтока са от областта на социално-политическата организация, етногенезиса, антропологията, материалната и духовната култура. 1. СПЕЦИФИЧНО-ХАРАКТЕРНА ДЪРЖАВНОСТ Прониквайки на запад прабългарите създават редица държави, които по същество са полиетнически военно-племенни конфедерации с доминантно-водещо ядро от група прабългарски племена, ханът на най-многобройното и силното от които е и държавен глава или император, и с относително-условна централизация, при която властта на племенните вождове и старейшини по места е автономна до известна степен спрямо централната власт и които вождове и старейшини същевременно са членове на съвета, председател на който е ханът император в качеството си на държавен глава. Именно поради това може да се каже, че в Европа прабългарите донасят и реализират на практика първите европейски съединени щати с многонационален парламент. Ха-ха-ха това не подлежи на коментар по своята дивотия, парламент и прабългарски САЩ!!??? 2. НОВ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ Изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, прабългарите подкопават политико-икономическата мощ на Римската Империя, а чрез Първата Велика Битка на Народите през 451 г. и последвалия я военен поход на територията на Италия, по време на който те превземат и разрушават около 20 крепости, прабългарите и техните съюзници я обезкървяват и съкрушават и нейната военна мощ, в резултат на което след не особено продължително време Рим пада и на мястото на робовладелския строй се установява новият, феодалният строй в историята на всемирното човечество, именно поради което може да се приеме, че прабългарите донасят на европейските народи и нов, по-прогресивен обществен строй. ------------------------------------------------------------------------------------------ Хуните за които пишеш не създават нищо – рекетираща орда, занимаваща се само грабежи и разорения! А иначе изложението е типичния класово-партиен подход от преди 1989 г. 3. УЧАСТИЕ В ЕТНОГЕНЕЗИСА НА РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ В различна степен и с различен относителен дял прабългарите вземат участие в етногенезиса на башкирите, казанските татари - с чувствително висок относителен дял; на тюркмените, азерите, гагаузите, турците, балкарците, осетините, арменците, на по-голямата част от кавказските народи и на приуралските угрофински народи; на русите, украинците – със сравнително голям относителен дял поради черните, но всъщност северните болгари; на белорусите, поляците, чехите, сърбите, хърватите, румънците – със сравнително висок относителен дял по линия на шкеите; на унгарците - с изключително висок относителен дял главно поради оногурския род на княз Арпад и секелите; на италианците, немците - по линия на баварците; на норвежците, шведите и даже ирландците, които се формират като народност на основата на германски племена, инкорпорирали прабългарски етнически групи по време и непосредствено след Западнохунската Империя на хан Атила/Авитохол. Специално при русите, след татаро-монголското нашествие и гибел на Волжска България много от прабългарките князе и боляри, приемайки Свето Кръщение, преминават на служба при руските царе и императори, така че прабългари по произход са немалко от по-късните руски сановници, пълководци, интеллектуалци, артисти и даже като че ли и цар Борис Годунов. Специално при русите....няма такова нещо. Има много татари, които след завладяването на Казанското ханство са покръстени, но Казанско хансктво и Волжка България са съвсем различни неща!! То не остана народ на земята който да не сме оплодили, я се обърни към духовния си и интелектуален брат Фархат Нурутдинов за да научиш че и маите и инките са от семето на Атила и Маугли е прабългарски принц! 4. НОВ ЗА ЕВРОПА РАСОВО-АНТРОПОЛОГИЧЕН ТИП Типичният расово-антропологичен вид при прабългарите е европеидният с повече или по-малко изразени монголоидни черти, но те пренасят на запад и расово-антропологичния тип на тураноида, който през Ранното Средновековие е типичен за оногурите, а понастоящем се наблюдава сравнително често при българите и при унгарците, и който започва да се формира още по средата на ІІ хил. в Минусинската Котловина при смесването на индоиранците андроновци с българите афанасиевци, като окончателно се доизгражда около началото на Новата Ера в Средна Азия след смесването на придошлите прабългарски племена и местните ирански типове. Тураноид между впрочем е и хан Омуртаг, изображението на който е на Кана № 2 от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош. Нещо не си наясно с антропологията. Няма такъв расов тип, това е стар термин. Понастоящем расовия тип за който говориш се нарича памиро-фергански или "расов тип на Средноазиатското маждуречие". Първи негови представители са тохарите в Синцзян, после разпространението му върви с преселването на юечжите и усуните в Ср.Азия. Кушаните са типични негови представители. В основата на този тип влиза смесването на брахикранните андроновци с източносредиземноморските долигокранни европеиди (авестийци, карасукци) и монголоидните популации (сянби, хуни, китайци и пр.). Но основата е европеидна, монголоидните черти са едва забележими! 5. РЕДИЦА ЕЛЕМЕНТИ ОТ МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА Строителство и архитектура Прабългарските светилища в Плиска, Преслав и Мадара имат своите прототипи в Средна Азия в лицето на кушано-персийските храмове (by B. BRENTJES). По времето на цар Симеон прабългарите изграждат дворцовия комплекс във Велики Преслав, който няма аналог в Европа и с някои свои елементи, като например наличието на цитадела, е продължение на строително-архитектурната традиция от Предна и Средна Азия, а пренос на архитектурно-строителни елементи от този регион като че ли се наблюдават и при изграждането на прабългарските светилища капищата. Прабългарите от Източна Европа, в това число и волжските българи, основават и изграждат до определен етап редица сега големи руски градове като Киев, Казан, Новгород, Владимир и най-вече единия от съвременните мегаполиси на Света - Москва, с неговия знаменит площад Арбат, наречен така по името на болгарския воевода от началото на ХІІ в. княз Арпад. Тюрките и хуните нямат изразени строителни традиции и живеят в юрти, е хуните в Сев.Азия са имали и постоянни селища. Волжките българи са строили с дърво. Москва и др.руски градове, нямат нищо общо с тях. Железарство Прабългарите донасят на европейците извитата стоманена сабя, технологията за производството на която те откриват и усвояват още преди контактите си с китайците, които наистина през Късната Античност познават многопластовото изковаване на разсичащи оръжия, но доколкото прабългарите още в прародината си Минусинската Котловина през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. овладяват металообработването и благодарение на това жънат с бронзови сърпове, то трябва да се допусне, че китайците възприемат тази технология от прабългарите, заедно с редица други още нововъведения за тях специално във военната област. От края на ІV в. сабята като нов вид разсичащо оръжие започва да се заимства от съседите на прабългарите в рамките на Западнохунската Империя, докато преминава у всички племена, на основата на които се изграждат по-късните западноевропейски народности, именно поради което и в езиците на почти западноевропейски народи се заема и среща и съответната прабългарска дума наименование на това страшно за времето си и за самите европейци оръжие. Названието на желязото е донесено от карасукците-тохари в Азия. Сабята с чупеща се дръжка е също тяхно дело! По онова време сабята наистина е страшно оръжие и технологията на нейното производство, закаляване и заточване се знае само от прабългарите, видно от носещите се легенди, че хуните закаляват сабите си, като хвърлят в огъня млади жени в напреднала бременност и когато те се изпекат до определена степен, разпарят коремите им и закаляват сабите си в нагорещените тела на неродените им деца. Хайде стига с тези ужасяващи фантазии, къде ги гледа, най-вероятно в някой долнопробен американски филм! Златарство Изключително високо ниво на развитие при прабългарите достига златарството, достатъчно показателен пример за което са Блюдото за хранене на хан Денгиз, Блюдото за хранене на хан Аспарух и Златната кана на хан Омуртаг, като последните произведения на това златарство в лицето на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош като цяло по художествена стойност се нареждат на второ място след Златото на Фараоните и преди световно прочутото Скитско злато на Ермитажа. Скъровището на „хан Дингиз” е согдийско или хоремзийско по произход, писмеността го доказва, вж.Вайнберг по въпроса. Дето ходиш в разни пантюркистки сайтове и форуми може само глупости да научиш. Така че няма хан Дингиз, това си е съвр.тюркска уйдурма! Съкровището от Наги-Сент Миклош показва много ясни скито-сибирски традици и т.нар. „зверин” или „животински” стил, също възникнал първоначално от племената „ди”. Добив на сол През Ранното Средновековие северните владения на прабългарите имат или крият извънредно големи богатства, най-ценни сред които са солните области на Седмоградско, около р. Марош, благодарение на които българите се издигат и застават на нивото на съществено-доминиращ фактор в цялостния обществено-политически живот и дейност на цяла Европа. Свидетелство и доказателство за това е например отправеното през 892 г., чрез нарочен посланик, от краля на Франция, Арнолф до българския цар Владимир-Расате, искане българите да не продават повече сол на моравците (Histoire de la Transylvanie), да не говорим за факта, че външнополитическите отношения между българската империя и маджарската държава чак до 20-те години на ХІ в. преминават главно под знака на солта. Грънчарство Прабългарите донасят на Балканите грънчарското колело, като специално при грънчарството те достигат и определена степен на специализация един да изработва съдовете, а друг да им нанася глечта, глазурата и да ги рисува, доказателство за което са и двете отделни думи в старобългарския език – ЗЪДЧИ ”майстор на глината, глинар” и ШАРЧИ ”майстор на глазурата, гледжар”. Ха стига бе, нима древните гърци и римляни не са познавали грънчарското колело? Нещо археологията пак куца, а да си чувал за осетинското зидз – зид, стена!?) Коренът на втората дума ШАР ”глеч, глазура” е китайска заемка в прабългарския език, от което следва, че мигрирайки през един период от 3-4 века покрай китайските граници, прабългарите не само воюват с китайците и ги принуждават да си издигнат небезизвестната стена, но и живеят в мир с тях и така осъществяват сравнително разнообразен културен обмен. Принципно може и да си прав, но *шар е ностратически корен! Ако е китайска заемка, то тя е станала дирктно, а не чрез хуни или тюрки! Както впрочем може да мислим и за думата кан, кана, в кит.хуан - император! Военно дело Прабългарите донасят на европейските народи бронираната конница с нейната нова бойна тактика, пластинчатия лък, извитата сабя, твърдото седло, стремето и талигата, които европейците възприемат и въвеждат в своите армии, докато специално римляните и византийците реорганизират войската си и въвеждат бронираната конница като нов вид въоръжени сили. Прабългарите савири от първата половина на V в. в състава на войската на хан Авитохол/Атила изумяват византийците с уникалната си и непозната за тях крепостно-обсадна техника и технология, благодарение на което южно от Дунав остава непревзета само една-единствена крепост. Прабългарите донасят в Европа сасанидо-персийската ризница, която е по-различна от съществуващите по това време римски ризници, и такава носи хан Омуртаг на портрета си от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош. Дрън-дрън, ризницата и всичко останало го донасят още сарматите и аланите, както и конника наречен катафрактарий. Хуните са били лековъоръжени конници, използващи най-вече лъка. А обсадната техника е позната много преди това, още древните гърци я използват! А кан Омуртаг ти ли го фотографира, че и изтипоса върху каната от Наги Сент.М.!!??? Скотовъдство Прабългарите имат определени успехи в селекцията на коня, и свидетелство за това е не само добре известният от древнокитайските хроники факт, че първият голям прабългарски вожд и ръководител, императорът хан Багатур/Маотун има във войската си цели полкове, които яздят коне само от един цвят – черни, бели, червеникави и др., но също така и това, че те селектират особена порода бойни коне, които доставят на китайците за нуждите на тяхната войска, защото техните са ниски и слаби. Пренесени в Европа от прабългарите са най-вероятно конете тежковози, които са особено разпространени в Унгария, но се срещат и у нас, главно по Дунав. Дрън-дрън, Маотун или шанюя Моде (сигурно произлиза от мъде, човек с големи мъде, осеменител, прародител, за всички хунстващи пантюркисти, подвизаващи се в България днес!?) не познава този тип „небесни коне” прочети историята за даванския поход на император У-ди! Храни и хранене Прабългарите откриват консервирането на месото под седлата, а определено високо ниво на развитие при тях бележи и млекопреработването, краен продукт от което са киселото мляко, сиренето и кравето масло. Местото, млякото и сиренето са познати в Европа още от скитите! Вкл.Херодот описва и правенето на курбан от скитите, които варили овчето месо с вода поставена с изчистения търбух на животното! Облекло Мъжките гащи и подвесният колан са донесени в Европа от прабългарите от Западнохунската Империя, които са тяхно изобретение още през най-дълбока древност, а мъжките гащи между впрочем много преди това те предават и на китайците, които почувстват нужда от тях, когато реорганизират войската си и въвеждат конница по прабългарски образец. Специално в Европа мъжките гащи под формата на сегашния панталон навлизат в масово-всекидневна употреба едва през ХІІ в. След IV в. подвесният колан получава достатъчно широко разпространение по территорията на Европа и се заимства във византийската армия, като има запазен папирус от Фаюмския Оазис от началото на VII в. с разписка от византийски военачалник за получаването на партида "български колани". Впоследствие изглежда отношението към тези колани се променя, защото в "Тактика" от Псевдо-Маврикий (VI-VII в.) се забранява на византийските войници да носят "български колани и плащове". Този тип облакло е познато още от аланите и от пазарикските погребения в Алтай, при аланите и при юечжите в Пазирик, панталонът е бил като дълъг чорап, закачван за специален колан, нещо като женските жартиери! 6. НЯКОИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ДУХОВНАТА КУЛТУРА Книга и буква Прабългарите пренасят от изток на запад и по специално от китайците, културологически изключително значимите и показателни предмет, понятие и дума за книга и буква, които те предават освен на унгарците, още и на всички славянски народи, в това число и на русите, от които тези предмети, понятия и думи се предават впоследствие и на изключително голям брой племена и народи от Карпатите и Балтийско море чак до бреговете на Тихия океан. Хуните са неграмотни, тюрките заимстват писмеността си едва от согдийците в 6-7 в. Да си чувал за тохарското кнатса – знание и родопското каница – книга, или тохаро-согдийското пустак – книга, сравни с нашето печат! Наука в смисъл на предмет на науката Прабългарите като народ и култура са предмет на науката Прабългаристика, която към настоящия момент е световна наука и нейните по-общи или по-частни проблеми се разработват от учени от целия Свят. Под името хунну българите се споменават в древнокитайска хроника, като появили се за първи път от север около 1 700 г. пр.н.е. и оттогава досега няма китайски, римски или византийски летописец, който да не е написал или съобщил нещичко за тях. За средновековните летописци няма по-велик от Атила и той здраво е заседнал в тяхното въображение, а конкретно в германските страни през Средновековието той е ”фигура на свръхчовешкото величие”, както се изразява Ото Менхен-Хелфен. Апотеоз на простотията! Как реши че презрения кривокрак бандит Атила е най-велик, може би си го прочел в някой пантюркистки сайт, в киргиския форум където ходиш и си на почит сред тамошните пантюркисти, пише че и Чингис-хан е много велик политик, според мен си е масов убиец, пред когото Хитлер, Сталин и Буш са невинни деца играещи си на война. Фолклор и Епос В рамките на Западнохунската империя германските родове и племена се намират в най-тясно сътрудничество и взаимодействие до степен на симбиоза с прабългарските родове и племена; техните вождове и старейшини са членове на Императорския Съвет на хан Атила и дори някои от вождовете на готите са лични приятели на ”щедрия и великодушен Атила”, какъвто той е в започналите да се пеят още тогава и лично пред него германски епическо-геройски песни. Безброй са народните песни и предания за Атила сред европейските народи, а скандинавските народи имат цели саги, където хан Атила е главен или един от главните герои. Именно затова не само германците, но много по-често и унгарците кръщават децата си с неговото име. Само дето веднага след Недао, германците клъцват главите на твойте хуни, за да ги довършат част от прабългарите! Изкуства В Европа хан Атила започват да го рисуват още приживе, но дори и в наше време за него продължават да се носят, слагат и пеят песни, поеми и даже опери и филми. Друг прабългарски персонаж в изкуствата е прабългарската принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини. Е супер развинтена фантазия! Да не си гледал някой филм в дворцовия салон на Атила! В ЗАКЛЮЧЕНИЕ През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която те предават на редица други племена и народи при миграцията си от изток на запад. Някои от тези елементи, като например мъжките гащи под формата на панталона и книгата, и до края на Света ще си останат сред първите и ненадминати постижения и придобивки на всемирното човечество. В заключение: типична шизофрения, пациентът живее в свой измислен свят и е създал сложна историческа паранаука, в която искренно вярва! Агресивно настроен е към всеки който противоречи на неговата шизоидна действителност Този човек днес претендира че е едва ли не единствения истински академичен учен който се занимава професионално с прабългарите. В своя сайт както и в книжлето което издаде преди наколко години хвърля огън и жупел по всеки усъмнил се в тюркската теория или дрознал да му противоречи по някой въпрос! Но като махнем псувните му, някак си академично изложени, не остава нищо друго, освен явните му пантюркистки фантазии! Като се има предвид академията в която преподава турски език, т.нар."Овенна академия", както си я наричат самите военни, или още "ПУЦ за командири и началник-щабове" и нейното "високо научно ниво", не трябва да ни учудва степентта на грамотност на уважаемия професор, пълно копие на един друг смехотворен проф.Юлиян Вучков, изявяващ се като медийна звезда. Предлагма проф.Иван Добрев да бъде избран за пожизнен и несменяем велик хан на "Българска Орда" за да обедини вече поразпадналите и се улуси в една нова хуно-тюркска империя на българската простотия!

съгласен!

А ето и принципите на водещия прабългарист с тюркски уклони проф.Иван Добрев. Той е върл противник на всеки който се усъмни в т.нар.тюркска теория! Прочетете неговия "символ-верую" направил съм коментарии към тезите му! Вижте как изглежда съвременния пантюркизъм, на който проф.Добрев се опитва да му скрои българска дреха! Отношението към "Памирския въпрос" е косвен, но пък показва какво мислят опонентите! http://www.bolgnames.com/ ПРАБЪЛГАРИТЕ – МОСТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ КЪМ ЗАПАДА НА КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА (т е з и с и) Проф. Иван Добрев А. ОСНОВНИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ НА ПРАБЪЛГАРИСТИКАТА В резултат от анализ-синтеза на всички достъпно-налични исторически, лингвистически, эпиграфски, палеографски, археологически, антропологически, этнографски, этногеографски и други сведения и данни, при това със задължителното вземане предвид на вече достатъчно добре наблюдавания факт, че в последно време особено интензивно и широкомащабно в цялата световна историческа и лингвистическа наука имплицитно или експлицитно се проявява и взема връх тенденцията за съвсем пълното или най-малкото частичното отъждествяване на централноазиатските хунну/сюнну и европейските хуни с прабългарите или булгарите от тюркското етнолингвистическо семейство, минималният, но напълно достатъчен за нуждите на настоящото научно съобщение набор и състав на основните фундаментални принципи на прабългаристиката, трябва да бъде следният: 1. Тях ги наричат най-различно: Китайците им казват хунну/сюнну, от кит. ху ”инородец”, о-кут (огур), полюхан/було (болгар), пугу (булк), шан-ху (планинци); сасанидските перси - туран, торкан, ефталити; древните арменци - болкар, булх, чени (китайцы), хуни; древните гърци и римляните - хуни, скити, варвари, тюрки, булгари, булгарос, вулгарос, оногури, уногондури; арабите - булган, бурджан, сакалиба; тибетците и индусите - уйгури, но в действительност и главно това са прабългарите, за които ние предпочитаме да употребяваме и името болгари като по-малко общо спрямо родовото наименование българи. Коментар: Булоцзите са тохари, юечжи покорени от хуните, европеиди а не монголоиди хуни, проф.Добрав на знае тези подробности! Самото хунну в согд.запис „ксюнхун” от бурятски се превежда като „силни хора”. А шан-ху (планинци), по-точното название е шанжуни са най-източно проникналите белокожи прототохари, наричани от китайците жуни и ди. Пугу е късно название използвано в «Тан-шу» в „Повествование за уйгурите” и се отнася за бургутите – част от бурятите. „Сакалиба” не е етноним а название означаващо „блондин, русокос, от тюркското „саръ чечле”. Изброяването на толкова много народи известни от античността и приравняването им към етнонима българи си е чиста фантазия и велика неграмотност. 2. Ако не се броят тюркутите, които наистина извършват мащабен по дълбочина, но въпреки това единствено и само боен поход до Крим, късноантичните и ранносредновековни българи по същество са първите и единствени тюрки, които излизат на историческата сцена през първата половина на ІІ хил. пр.н.е. и които в продължение на 10-12 века мигрират, разпръскват се, общуват, заселват и владеят огромната територия и множеството племена и народи от Саяно-Алтай до Балканите и Рейн. Е това е върха, значи тюрките, древните тюркути извършват единствен поход към Крим и Кавказ, който с нищо не променя етническата картина, освен с последващото налагане на тюркски бегълци за управляваща хазарска династия, то българите, които според професора още от 2 хил.пр.н.е. са в Европа (как го изчисли не знам, може би по данните на първоучителя си Съсълов, според мен за българи в Кавказ може да говорим едва във 2 в.пр.н.е., по данните на Хоренаци!) били първите тюрки. Абе професоре, кое по първи, яйцето или кокошката? Не може да има тюрки в Европа, преди още етногенезана на тюрките да е започнала в Синцзян и Ордоса, в 4-5 в.?! 3. Българите вървят начело на Великото Преселение на Народите; именно те са първопричината за издигането на Великата Китайска Стена, която се простира на 4 000 км, висока е 10 м и на всеки 60-100 м има стражеви кули и е единственото наземно съоръжение, видимо с невъоръжено око от Космоса; малко по-късно, изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, подготвят гибелта и участват в събарянето на Римската Империя, а по този начин и в събарянето на робовладелския строй и установяването на феодалния строй в историята на всемирното човечество. Машалла, аферим на тези дълбокотъпоумни изводи! Китайските хронисти много добре разделят хунну от покорените им булодзи, цзе, хуа (аварите), Йеда (ефталитите) и пр. За тези народи те казват че са сродни на държавата Чеши, до съвр.Турфан, която се очертава като най-източния център на езика тохарски (а). Те са срадни на чешийците и образуват федереция с тях. Те са част от племената ди. Племената ди китайците делят на „бели” и „червени” съотв. бей-ди и чи-ди. Техните наследници след векове ще се появят в Средна Азия като бели и червени хиони. Хрониката „Вей-люй” съобщава за наличие на по-малка група ди, наречени „зелени ди”. Тези цветови определения се дават според цветът на дрехите, използван от различните общности ди. Самите ди се самонаричат също и хеши „Hezhi”. Вероятен ранен аналог на ючжи/ичжи/юечжи/чеши. Хуните на Атила, които са поразили гръко-римските хрониси с външния си вид, се отличават с поразителна дивотия и примитивизъм. Мръсни, живеещи на конети си, вкл. серящи и пикаещи от тях, за справка вж.Амиан Марцелин. Те не създават държава а една грабителска орда, която живее единствено от грабежа на римските провинции. И когато кривокракия монголоид Атила пукнал след поредното юнашко препиване, доистощен от германската хубавица Хилдико, синовете му си получават заслуженото, като в избиването на последните хуни се включват и дошлите от Согдиана оногури (бъдещите кутригури и утигури) и савирите (суварите, предците на чувашите) и урогите (маджарите). Професоре, прочети Т.Симоката по въпроса! Ако Атила беше Авитохол, т.е. произлизащ от управляващого племе, няма как това да не беше забелязано от хронистите. Но виждаме че никой не говори за българи сред племената на Атила, има всякакви –дзури и пр. Но няма българи!!! Авитохол е митичен персонаж, 300 год.управление е една епоха в представата на алано-сарматите. 4. Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прото-тюрките европеиди с монголоиден примес от Плочестата Археологическа Култура се разделят на огуротюрки - ре-езиков клон, от една страна и от друга страна - на огузотюрки - зе-езиков клон, където се намират бъдещите огузи, къпчаки, уйгури, карлуки. Носителите на Културата на плочестите могили са изцяло монголоиди. Те са протоалтайците, все още неразделени хуни, дунху и сушен на кит.хронисти. Прародината на т.нар. алтайски народи е в Източна Монгорлия и Манчжурия и няма нищо общо с планината Алтай. Би трябвало мастит професор като Добрев, водещ тюрколог и прабългарист, да знае тази подробност! От вътрешна гледна точка първият клон следва да се назове български (Bulgarian), а негов археологически експонент е Афанасиевската Култура, по-късен приемник и продължител на която е Карасукската Култура. Машалла бе професоре, аванасиевци са първите индоевропейци проникнали в Минусинск. Това отдавна е доказано, археологически. Техните предци принадлежат към т.нар. Репинска култура от Северното Черноморие. А карасукци са прототохарите, идват от Северното Поволжие, от Фатянавската култура! После карасукци се разселват от Синцзян към съвр.Сев.Китай и стават известни като племената «ди» - белокожите варвари. Прочети Л.Клейн по въпроса! Пропуснал си междинната Окуневска култура с която идва и обичая на изкуствената черепна деформация, напълно чужда за по-късните хуни и тюрки, но типична за тохари, кушани, алани, прабългари, авари, ефталити! 5. С течение на времето българските племена се консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на българите. Да консолидират се като тохари и саки (от съседната андроновска к-ра), т.е. индоевропейци и европеиди!? В Минусинската Котловина най-близки съседи на българите са прото-огузотюрките, индоиранците, неголяма група от които постепенно се интегрира и инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, след това скито-сарматите, после усуните, угрофините, монголите, тунгузо-манджурите, къпчаките, кит. динлин, китайците, тохарите и др. Голям буламач си направил професоре, в Минусинск има ясна приемственост между кулкурите карасукска-тагарска-преходна тесинска-таштъкска, които са с ясни индоевропейска изява. А таштъките се наричат аси и са най-севената част на аланската етногенеза (пр.Малолатко, Яценко, Туллагов по въпроса), за тохарските корени на аланите, днес се пише много усилено сред учените от съвр.Осетиь. Усуните са тохароезични и се наричат аси, асиани. Индоиранците от Андроновската Култура още преди края на ІІІ хил. пр.н.е. опитомяват коня и така извършват първата и най-важна културно-икономическа революция в историята на човечеството, а българите афанасиевци са първите които го възприемат и впоследствие предават и на други народи. Андроновци не са индоиранци, а предци на източните ираници. Професорът сигурно не е чувал за кавказкия път на разселване на индоиранците достигнали през Иранското плато към Бактрия и Индия. Източните иранци се отделят още в Индоевропейската прародина и техни представитери са носителите на абашевската, срубната и андроновската к-ри. Професоре археологията ти куца! 6. В своята прародина българите са главно скотовъди номади, но допълнително-спомагателно се занимават и със земеделие, като още през Бронзовата Епоха към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. те жънат с бронзови сърпове; строят и живеят в постоянни дървени жилища, а по време на извеждане на добитъка на летните пасища използват и преносими шатри; обличат се в кожено облекло, съшито с животински жили и състоящо се от кожени ботуши, гащи, куртка, шуба, шапка и ръкавици; погребват своите мъртви с изписани гипсови маски на лицата в ковчези; строят светилища с рисунки и скулптури; дълбаят върху скалите изображения на хора и животни; дялат дървени или каменни фигури с изображения на хора и животни; отливат златни и бронзови фигурки за украса на облеклото си; изработват кожената сбруя за конете си, като отливат металните й части. Т.е. професорът приписва на българите тагарски и таштъкски черти! 7. Към средата на І хил. пр.н.е. на северозапад и север от Китай българите (Bulgars) вече чувствително се диференцират до три сравнительно обособени и самостоятелни групи племена: -авари, кит. ухуан, по-късно като че ли ефталити; -прабългари/болгари (Bоlgars), кит. Poluohan и други варианти, включително и племе на име булк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабиры, кит. сянби; -хазари, кит. хэсе. Пълен буламач: булоцзите са юечжи, пугу-бугу са по-късни племена. Ухуаните са част от сянбите и нямат нищо общо с хуа – едно от названията на ефталитите и аварите! 8. Българските племена проникват в Европа главно по два пътя - северно от Каспийско Море през средата на ІІ в. и южно от Каспийско море в началото на ІІІ в. За северния път съм съгласен, заедно с родствените им и вероятно едноезични алани, алани и хони, Аланя и Уананшана, алани и хоногури (хиони, хионити), но за южния? Професорът забравя за силната сасанидска Персия, която не би пропуснала никаква миграция през земите си! Дори и да имаше такова преселение, римските автори щяха да го забележат! През Късната Античност и Ранното Средновековие само болгарските/прабългарските племена наброяват към тридесетина (проф. Егоров). Па къде ги наброи този чуваш тези племена! Чувашката историческа наука е такава наивна трагедия, че по-добре не я цитирай! 9. Още от най-древни времена най-близки и неизменни съседи на българските племена и народи са ирански племена и народи, с които българите общуват и си обменят елементи на материалната и духовната култура и езика или пък се примесват с тях, в резултат на което и като цяло самите българи се оказват частично иранизирани, именно поради което етнолиннгвистически те следва да се определят като частично иранизирани тюрки. Хайде сега, частично иранизирани тюрки! А защо всички познати прабългарски владетелски имена, още Бешевлиев извиди от осетински!? 10. При своето движение на запад българските племена и народи създават, организират и възглавяват болгарската Източнохунска Империя в Централна Азия, болгарската Западнохунска Империя в Европа, кавказската болгарска държава Барсилия, приазовската болгарска Велика България, Аварския Хаганат, Хазарския Хаганат, болгарската Волжска България, придунавската империя на Първото Българско Царство, Керамисийска България в Македония, болгарското в основата и началото си Унгарско Кралство. Стига с тези патриотарски глупости вонящи на пантюркизъм, къде са тези империи. Първото българско фрмирование е племенния съюз на Кубрат, не надживял създателя си. В Армения българите са известни като ванандаци, бързо асимилирани още във 2-3 в., които са част от по-северните погорити/пагерити, сарматски народ съседен на талите (двали-дуласи-Дуло) споменати от Плиний и Птолемей! Какви империи, какви глупости. Как този „имперски” народ щом дойде на Балканите, веднага започна да пише официалните си кански надписи на гръцки език! В Древен Китай има болгарски по произход монархически династии, болгарска по произход е династията на Мамиконяните в Древна Армения, болгарски са династиите на Арпадите и Корвин в Унгарското Кралство, а има също така и немалко самостоятелни болгарски княжества или жупанства като Дуглатите в днешен Казахстан, но такива има и в Трансилвания и Панония. Иначе мразиш Петьо Голийски, ами си преписал неговите изводи, а?! За императора от Източна Вей, се знае че е от народа булоцзи, ама за Арпадите и «Корвин» в Унгария....? Професоре, династия Корвин няма, има владетел Матиаш Корвин, който е син на Янош Хуняди, а той е от кумански произход!!! Па за тия от Казахстна да не говорим, те имат жусове, а не жупанства, нещо езиковедските ти способности хич ги няма! В гръцки дулос значи роб, да не би твоите Дуло да са пролетарии угнетени от лошите робовладелци!? 11. С масовото покръстване на прабългарите и славяните през 866 г. се засилва и отива към своя край започналата много преди това славянизация на прабългарите под формата на етнолингвистическа взаимна интеграция, сливане, смесване и кръстосване или метисизация на числено близките местни прабългарски и славянски племена до смесено-кръстосаната, метисизираната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност, вътре в която прабългарите се запазват и продължават да съществуват във и посредством славяните, но не като нещо собствено-наследено, самостоятелно и единно цяло, а във вид на външно привнесени, сравнително чужди, отделно-разпръснати или дисперсни, по-дребни или по-едри частици съставки на тяхната антропология, език, материална и духовна култура, именно поради сегашното наличие, проява или функциониране и развитие на които съставки и съвременните българи са първите след чувашите и единствените, напълно легитимните и преки наследници и продължители на прабългарите. Принципно е така, но съществуването на руническите надписи от Мурфатлар, който е функционирал в последните години от І-вото Бълг.ц-во, показват че прабългарският език е изчезнал окончателно едва в годините на византийското владичество, когато има нови големи заселвания на чуждо (тюркско) население в бълг.земи. Да имаме тюркска кръв, но не от прабългарите а от куманите и печенезите, но такава имат и унгарците и съвр.румънци и украинците и русите. Всъщност най-големи кумански заселвания има в Северозападна България, дн.Софийско, Вардарска Македония и в Североизточна България, където последен остатък от тях са гагаузите. 12. Взаимното преливане, смесване и кръстосване на двете етнически общности и култури е необходимото и достатъчно условие предпоставка за появата и наличието в резултативната българска народност на изключително оригинално-самобитната и висока духовна култура, съвременно потвърждение на което е и фактът, че изобретателят на компютъра Джон Атанасов е с български произход; българските средношколци винаги вземат първите награди на международни математически олимпиади; българските оперни певци неизменно гастролират на най-големите международни сцени; българските народни песни и танци се радват на световна слава и дори НАСА, подбирайки измежду хиляди песни от целия Свят, все пак предпочита българска народна песен и именно нея изпраща в Космоса на кораба Вояджър и още мн.др. Джон Атанасов си е американски възпитаник, незнаещ бълг.език, т.е. той си е 100% американец, както и вс.останали американци, които все са отнякъде из Европа или Азия по произход. Създателят на американската историческа наука е руснака Вернадски, на американските хеликоптери - руснака Сикорски, а на ракетната им техника – самия Вернер фон Браун. Това не пречи на факта че сега българите сме една от най-изостаналите, разложени и бързо затъпяващи нации в Европа, която вече 20 год. не е в състояние да издигне читав управленски кадър, а се е оставила да се управлява от бандити, крадци и мошеннници! Б. НЯКОИ ОТ КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА, РАЗПРОСТРАНЕНИ ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ КЪМ ЗАПАДА Разпространените към Запада от прабългарите културни постижения на народите от Изтока са от областта на социално-политическата организация, етногенезиса, антропологията, материалната и духовната култура. 1. СПЕЦИФИЧНО-ХАРАКТЕРНА ДЪРЖАВНОСТ Прониквайки на запад прабългарите създават редица държави, които по същество са полиетнически военно-племенни конфедерации с доминантно-водещо ядро от група прабългарски племена, ханът на най-многобройното и силното от които е и държавен глава или император, и с относително-условна централизация, при която властта на племенните вождове и старейшини по места е автономна до известна степен спрямо централната власт и които вождове и старейшини същевременно са членове на съвета, председател на който е ханът император в качеството си на държавен глава. Именно поради това може да се каже, че в Европа прабългарите донасят и реализират на практика първите европейски съединени щати с многонационален парламент. Ха-ха-ха това не подлежи на коментар по своята дивотия, парламент и прабългарски САЩ!!??? 2. НОВ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ Изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, прабългарите подкопават политико-икономическата мощ на Римската Империя, а чрез Първата Велика Битка на Народите през 451 г. и последвалия я военен поход на територията на Италия, по време на който те превземат и разрушават около 20 крепости, прабългарите и техните съюзници я обезкървяват и съкрушават и нейната военна мощ, в резултат на което след не особено продължително време Рим пада и на мястото на робовладелския строй се установява новият, феодалният строй в историята на всемирното човечество, именно поради което може да се приеме, че прабългарите донасят на европейските народи и нов, по-прогресивен обществен строй. ------------------------------------------------------------------------------------------ Хуните за които пишеш не създават нищо – рекетираща орда, занимаваща се само грабежи и разорения! А иначе изложението е типичния класово-партиен подход от преди 1989 г. 3. УЧАСТИЕ В ЕТНОГЕНЕЗИСА НА РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ В различна степен и с различен относителен дял прабългарите вземат участие в етногенезиса на башкирите, казанските татари - с чувствително висок относителен дял; на тюркмените, азерите, гагаузите, турците, балкарците, осетините, арменците, на по-голямата част от кавказските народи и на приуралските угрофински народи; на русите, украинците – със сравнително голям относителен дял поради черните, но всъщност северните болгари; на белорусите, поляците, чехите, сърбите, хърватите, румънците – със сравнително висок относителен дял по линия на шкеите; на унгарците - с изключително висок относителен дял главно поради оногурския род на княз Арпад и секелите; на италианците, немците - по линия на баварците; на норвежците, шведите и даже ирландците, които се формират като народност на основата на германски племена, инкорпорирали прабългарски етнически групи по време и непосредствено след Западнохунската Империя на хан Атила/Авитохол. Специално при русите, след татаро-монголското нашествие и гибел на Волжска България много от прабългарките князе и боляри, приемайки Свето Кръщение, преминават на служба при руските царе и императори, така че прабългари по произход са немалко от по-късните руски сановници, пълководци, интеллектуалци, артисти и даже като че ли и цар Борис Годунов. Специално при русите....няма такова нещо. Има много татари, които след завладяването на Казанското ханство са покръстени, но Казанско хансктво и Волжка България са съвсем различни неща!! То не остана народ на земята който да не сме оплодили, я се обърни към духовния си и интелектуален брат Фархат Нурутдинов за да научиш че и маите и инките са от семето на Атила и Маугли е прабългарски принц! 4. НОВ ЗА ЕВРОПА РАСОВО-АНТРОПОЛОГИЧЕН ТИП Типичният расово-антропологичен вид при прабългарите е европеидният с повече или по-малко изразени монголоидни черти, но те пренасят на запад и расово-антропологичния тип на тураноида, който през Ранното Средновековие е типичен за оногурите, а понастоящем се наблюдава сравнително често при българите и при унгарците, и който започва да се формира още по средата на ІІ хил. в Минусинската Котловина при смесването на индоиранците андроновци с българите афанасиевци, като окончателно се доизгражда около началото на Новата Ера в Средна Азия след смесването на придошлите прабългарски племена и местните ирански типове. Тураноид между впрочем е и хан Омуртаг, изображението на който е на Кана № 2 от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош. Нещо не си наясно с антропологията. Няма такъв расов тип, това е стар термин. Понастоящем расовия тип за който говориш се нарича памиро-фергански или "расов тип на Средноазиатското маждуречие". Първи негови представители са тохарите в Синцзян, после разпространението му върви с преселването на юечжите и усуните в Ср.Азия. Кушаните са типични негови представители. В основата на този тип влиза смесването на брахикранните андроновци с източносредиземноморските европеиди (авестийци, карасукци) и монголоидните популации (сянби, хуни, китайци и пр.). Но основата е европеидна, монголоидните черти са едва забележими! 5. РЕДИЦА ЕЛЕМЕНТИ ОТ МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА Строителство и архитектура Прабългарските светилища в Плиска, Преслав и Мадара имат своите прототипи в Средна Азия в лицето на кушано-персийските храмове (by B. BRENTJES). По времето на цар Симеон прабългарите изграждат дворцовия комплекс във Велики Преслав, който няма аналог в Европа и с някои свои елементи, като например наличието на цитадела, е продължение на строително-архитектурната традиция от Предна и Средна Азия, а пренос на архитектурно-строителни елементи от този регион като че ли се наблюдават и при изграждането на прабългарските светилища капищата. Прабългарите от Източна Европа, в това число и волжските българи, основават и изграждат до определен етап редица сега големи руски градове като Киев, Казан, Новгород, Владимир и най-вече единия от съвременните мегаполиси на Света - Москва, с неговия знаменит площад Арбат, наречен така по името на болгарския воевода от началото на ХІІ в. княз Арпад. Тюрките и хуните нямат изразени строителни традиции. Волжките българи са строили с дърво. Москва и др.руски градове, нямат нищо общо с тях. Железарство Прабългарите донасят на европейците извитата стоманена сабя, технологията за производството на която те откриват и усвояват още преди контактите си с китайците, които наистина през Късната Античност познават многопластовото изковаване на разсичащи оръжия, но доколкото прабългарите още в прародината си Минусинската Котловина през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. овладяват металообработването и благодарение на това жънат с бронзови сърпове, то трябва да се допусне, че китайците възприемат тази технология от прабългарите, заедно с редица други още нововъведения за тях специално във военната област. От края на ІV в. сабята като нов вид разсичащо оръжие започва да се заимства от съседите на прабългарите в рамките на Западнохунската Империя, докато преминава у всички племена, на основата на които се изграждат по-късните западноевропейски народности, именно поради което и в езиците на почти западноевропейски народи се заема и среща и съответната прабългарска дума наименование на това страшно за времето си и за самите европейци оръжие. Названието на желязото е донесено от карасукците в Азия. Сабята с чупеща се дръжка е също тяхно дело! По онова време сабята наистина е страшно оръжие и технологията на нейното производство, закаляване и заточване се знае само от прабългарите, видно от носещите се легенди, че хуните закаляват сабите си, като хвърлят в огъня млади жени в напреднала бременност и когато те се изпекат до определена степен, разпарят коремите им и закаляват сабите си в нагорещените тела на неродените им деца. Хайде стига с тези ужасяващи фантазии, къде ги гледа, най-вероятно в някой долнопробен американски филм! Златарство Изключително високо ниво на развитие при прабългарите достига златарството, достатъчно показателен пример за което са Блюдото за хранене на хан Денгиз, Блюдото за хранене на хан Аспарух и Златната кана на хан Омуртаг, като последните произведения на това златарство в лицето на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош като цяло по художествена стойност се нареждат на второ място след Златото на Фараоните и преди световно прочутото Скитско злато на Ермитажа. Скъровището на „хан Дингиз” е согдийско или хоремзийско по произход, писмеността го доказва. Дето ходиш в разни пантюркистки сайтове и форуми може само глупости да научиш. Така че няма хан Дингиз, това си е съвр.тюркска уйдурма! Съкровището от Наги-Сент Миклош показва много ясни скито-сибирски традици и т.нар. „зверин” или „животински” стил, също възникнал първоначално от племената „ди”. Добив на сол През Ранното Средновековие северните владения на прабългарите имат или крият извънредно големи богатства, най-ценни сред които са солните области на Седмоградско, около р. Марош, благодарение на които българите се издигат и застават на нивото на съществено-доминиращ фактор в цялостния обществено-политически живот и дейност на цяла Европа. Свидетелство и доказателство за това е например отправеното през 892 г., чрез нарочен посланик, от краля на Франция, Арнолф до българския цар Владимир-Расате, искане българите да не продават повече сол на моравците (Histoire de la Transylvanie), да не говорим за факта, че външнополитическите отношения между българската империя и маджарската държава чак до 20-те години на ХІ в. преминават главно под знака на солта. Грънчарство Прабългарите донасят на Балканите грънчарското колело, като специално при грънчарството те достигат и определена степен на специализация един да изработва съдовете, а друг да им нанася глечта, глазурата и да ги рисува, доказателство за което са и двете отделни думи в старобългарския език – ЗЪДЧИ ”майстор на глината, глинар” и ШАРЧИ ”майстор на глазурата, гледжар”. (да си чувал за осетинското зидз – зид, стена!?) Коренът на втората дума ШАР ”глеч, глазура” е китайска заемка в прабългарския език, от което следва, че мигрирайки през един период от 3-4 века покрай китайските граници, прабългарите не само воюват с китайците и ги принуждават да си издигнат небезизвестната стена, но и живеят в мир с тях и така осъществяват сравнително разнообразен културен обмен. Военно дело Прабългарите донасят на европейските народи бронираната конница с нейната нова бойна тактика, пластинчатия лък, извитата сабя, твърдото седло, стремето и талигата, които европейците възприемат и въвеждат в своите армии, докато специално римляните и византийците реорганизират войската си и въвеждат бронираната конница като нов вид въоръжени сили. Прабългарите савири от първата половина на V в. в състава на войската на хан Авитохол/Атила изумяват византийците с уникалната си и непозната за тях крепостно-обсадна техника и технология, благодарение на което южно от Дунав остава непревзета само една-единствена крепост. Прабългарите донасят в Европа сасанидо-персийската ризница, която е по-различна от съществуващите по това време римски ризници, и такава носи хан Омуртаг на портрета си от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош. Дрън-дрън, ризницата я донасят още сарматите и аланите, както и конника наречен катафрактарий. Хуните са били лековъоръжени конници, изпобзващи най-вече лъка. А обсадната техника е позната много преди това, още древните гърци я използват! А кан Омуртаг ти ли го фотографира, че и изтипоса върху каната от Наги Сент.М. Скотовъдство Прабългарите имат определени успехи в селекцията на коня, и свидетелство за това е не само добре известният от древнокитайските хроники факт, че първият голям прабългарски вожд и ръководител, императорът хан Багатур/Маотун има във войската си цели полкове, които яздят коне само от един цвят – черни, бели, червеникави и др., но също така и това, че те селектират особена порода бойни коне, които доставят на китайците за нуждите на тяхната войска, защото техните са ниски и слаби. Пренесени в Европа от прабългарите са най-вероятно конете тежковози, които са особено разпространени в Унгария, но се срещат и у нас, главно по Дунав. Дрън-дрън, Маотун или шанюя Моде (сигурно произлиза от мъде, човек с големи мъде, осеменител, прародител, за всички хунстващи пантюркисти, подвизаващи се в България днес!?) не познава този тип „небесни коне” прочети историята за даванския поход на император У-ди! Храни и хранене Прабългарите откриват консервирането на месото под седлата, а определено високо ниво на развитие при тях бележи и млекопреработването, краен продукт от което са киселото мляко, сиренето и кравето масло. Местото, млякото и сиренето са познати в Европа още от скитите! Вкл.Херодот описва и правенето на курбан от скитите, които варили овчето месо с вода поставена с изчистения търбух на животното! Облекло Мъжките гащи и подвесният колан са донесени в Европа от прабългарите от Западнохунската Империя, които са тяхно изобретение още през най-дълбока древност, а мъжките гащи между впрочем много преди това те предават и на китайците, които почувстват нужда от тях, когато реорганизират войската си и въвеждат конница по прабългарски образец. Специално в Европа мъжките гащи под формата на сегашния панталон навлизат в масово-всекидневна употреба едва през ХІІ в. След IV в. подвесният колан получава достатъчно широко разпространение по территорията на Европа и се заимства във византийската армия, като има запазен папирус от Фаюмския Оазис от началото на VII в. с разписка от византийски военачалник за получаването на партида "български колани". Впоследствие изглежда отношението към тези колани се променя, защото в "Тактика" от Псевдо-Маврикий (VI-VII в.) се забранява на византийските войници да носят "български колани и плащове". Този тип облакло е познато още от аланите и от пазарикските погребения в Алтай. Така напр. Руското чулок – чорап е с алански, осетински произход, защото в осетински тази дума озн.гащи, защото при аланите и при юечжите в Пазирик, панталонът е бил като дълъг чорап, закачван за специален колан, нещо като женските жартиери! 6. НЯКОИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ДУХОВНАТА КУЛТУРА Книга и буква Прабългарите пренасят от изток на запад и по специално от китайците, културологически изключително значимите и показателни предмет, понятие и дума за книга и буква, които те предават освен на унгарците, още и на всички славянски народи, в това число и на русите, от които тези предмети, понятия и думи се предават впоследствие и на изключително голям брой племена и народи от Карпатите и Балтийско море чак до бреговете на Тихия океан. Хуните са неграмотни, тюрките заимстват писмеността си едва от согдийците в 6-7 в. Да си чувал за тохарското кнатса – знание и родопското каница – книга, или тохаро-согдийското пустак – книга, сравни с нашето печат! Наука в смисъл на предмет на науката Прабългарите като народ и култура са предмет на науката Прабългаристика, която към настоящия момент е световна наука и нейните по-общи или по-частни проблеми се разработват от учени от целия Свят. Под името хунну българите се споменават в древнокитайска хроника, като появили се за първи път от север около 1 700 г. пр.н.е. и оттогава досега няма китайски, римски или византийски летописец, който да не е написал или съобщил нещичко за тях. За средновековните летописци няма по-велик от Атила и той здраво е заседнал в тяхното въображение, а конкретно в германските страни през Средновековието той е ”фигура на свръхчовешкото величие”, както се изразява Ото Менхен-Хелфен. Апотеоз на простотията! Как реши че презрения кривокрак бандит Атила е най-велик, може би си го прочел в някой пантюркистки сайт, в киргиския форум където ходиш и си на почит сред тамошните пантюркисти, пише че и Чингис-хан е много велик политик, според мен си е масов убиец, пред когото Хитлер, Сталин и Буш са невинни деца играещи си на война. Фолклор и Епос В рамките на Западнохунската империя германските родове и племена се намират в най-тясно сътрудничество и взаимодействие до степен на симбиоза с прабългарските родове и племена; техните вождове и старейшини са членове на Императорския Съвет на хан Атила и дори някои от вождовете на готите са лични приятели на ”щедрия и великодушен Атила”, какъвто той е в започналите да се пеят още тогава и лично пред него германски епическо-геройски песни. Безброй са народните песни и предания за Атила сред европейските народи, а скандинавските народи имат цели саги, където хан Атила е главен или един от главните герои. Именно затова не само германците, но много по-често и унгарците кръщават децата си с неговото име. Само дето веднага след Недао, германците клъцват главите на твойте хуни, за да ги довършат част от прабългарите! Изкуства В Европа хан Атила започват да го рисуват още приживе, но дори и в наше време за него продължават да се носят, слагат и пеят песни, поеми и даже опери и филми. Друг прабългарски персонаж в изкуствата е прабългарската принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини. Е супер развинтена фантазия! Да не си гледал някой филм в дворцовия салон на Атила! В ЗАКЛЮЧЕНИЕ През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която те предават на редица други племена и народи при миграцията си от изток на запад. Някои от тези елементи, като например мъжките гащи под формата на панталона и книгата, и до края на Света ще си останат сред първите и ненадминати постижения и придобивки на всемирното човечество. В заключение: типична шизофрения, пациентът живее в свой измислен свят и е създал сложна историческа паранаука, в която искренно вярва! Агресивно настроен е към всеки който противоречи на неговата шизоидна действителност Този човек днес претендира че е едва ли не единствения истински академичен учен който се занимава професионално с прабългарите. В своя сайт както и в книжлето което издаде преди наколко години хвърля огън и жупел по всеки усъмнил се в тюркската теория или дрознал да му противоречи по някой въпрос! Но като махнем псувните му, някак си академично изложени, не остава нищо друго, освен явните му пантюркистки фантазии! Като се има предвид академията в която преподава турски език, т.нар."Овенна академия", както си я наричат самите военни, или още "ПУЦ за командири и началник-щабове" и нейното "високо научно ниво", не трябва да ни учудва степентта на грамотност на уважаемия професор, пълно копие на един друг смехотворен проф.Юлиян Вучков, изявяващ се като медийна звезда.

А ето и принципите на водещия прабългарист с тюркски уклони проф.Иван Добрев. Той е върл противник на всеки който се усъмни в т.нар.тюркска теория! Прочетете неговия "символ-верую" направил съм коментарии къв тезите му! Вижте как изглежда съвременния пантюркизъм, на който проф.Добрев се опитва да му скрои българска дреха! Отношението към "Памирския въпрос" е косвен, но пък показва какво мислят опонентите! http://www.bolgnames.com/ ПРАБЪЛГАРИТЕ – МОСТ ЗА РАЗПРОСТРАНЕНИЕ КЪМ ЗАПАДА НА КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА (т е з и с и) Проф. Иван Добрев А. ОСНОВНИ ФУНДАМЕНТАЛНИ ПРИНЦИПИ НА ПРАБЪЛГАРИСТИКАТА В резултат от анализ-синтеза на всички достъпно-налични исторически, лингвистически, эпиграфски, палеографски, археологически, антропологически, этнографски, этногеографски и други сведения и данни, при това със задължителното вземане предвид на вече достатъчно добре наблюдавания факт, че в последно време особено интензивно и широкомащабно в цялата световна историческа и лингвистическа наука имплицитно или експлицитно се проявява и взема връх тенденцията за съвсем пълното или най-малкото частичното отъждествяване на централноазиатските хунну/сюнну и европейските хуни с прабългарите или булгарите от тюркското етнолингвистическо семейство, минималният, но напълно достатъчен за нуждите на настоящото научно съобщение набор и състав на основните фундаментални принципи на прабългаристиката, трябва да бъде следният: 1. Тях ги наричат най-различно: Китайците им казват хунну/сюнну, от кит. ху ”инородец”, о-кут (огур), полюхан/було (болгар), пугу (булк), шан-ху (планинци); сасанидските перси - туран, торкан, ефталити; древните арменци - болкар, булх, чени (китайцы), хуни; древните гърци и римляните - хуни, скити, варвари, тюрки, булгари, булгарос, вулгарос, оногури, уногондури; арабите - булган, бурджан, сакалиба; тибетците и индусите - уйгури, но в действительност и главно това са прабългарите, за които ние предпочитаме да употребяваме и името болгари като по-малко общо спрямо родовото наименование българи. Коментар: Булоцзите са тохари, юечжи покорени от хуните, европеиди а не монголоиди хуни, проф.Добрав на знае тези подробности! Самото хунну в согд.запис „ксюнхун” от бурятски се превежда като „силни хора”. А шан-ху (планинци), по-точното название е шанжуни са най-източно проникналите белокожи прототохари, наричани от китайците жуни и ди. Пугу е късно название използвано в «Тан-шу» в „Повествование за уйгурите” и се отнася за бургутите – част от бурятите. „Сакалиба” не е етноним а название означаващо „блондин, русокос, от тюркското „саръ чечле”. Изброяването на толкова много народи известни от античността и приравняването им към етнонима българи си е чиста фантазия и велика неграмотност. 2. Ако не се броят тюркутите, които наистина извършват мащабен по дълбочина, но въпреки това единствено и само боен поход до Крим, късноантичните и ранносредновековни българи по същество са първите и единствени тюрки, които излизат на историческата сцена през първата половина на ІІ хил. пр.н.е. и които в продължение на 10-12 века мигрират, разпръскват се, общуват, заселват и владеят огромната територия и множеството племена и народи от Саяно-Алтай до Балканите и Рейн. Е това е върха, значи тюрките, древните тюркути извършват единствен поход към Крим и Кавказ, който с нищо не променя етническата картина, освен с последващото налагане на тюркски бегълци за управляваща хазарска династия, то българите, които според професора още от 2 хил.пр.н.е. са в Европа (как го изчисли не знам, може би по данните на първоучителя си Съсълов, според мен за българи в Кавказ може да говорим едва във 2 в.пр.н.е., по данните на Хоренаци!) били първите тюрки. Абе професоре, кое по първи, яйцето или кокошката? Не може да има тюрки в Европа, преди още етногенезана на тюрките да е започнала в Синцзян и Ордоса, в 4-5 в.?! 3. Българите вървят начело на Великото Преселение на Народите; именно те са първопричината за издигането на Великата Китайска Стена, която се простира на 4 000 км, висока е 10 м и на всеки 60-100 м има стражеви кули и е единственото наземно съоръжение, видимо с невъоръжено око от Космоса; малко по-късно, изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, подготвят гибелта и участват в събарянето на Римската Империя, а по този начин и в събарянето на робовладелския строй и установяването на феодалния строй в историята на всемирното човечество. Машалла, аферим на тези дълбокотъпоумни изводи! Китайските хронисти много добре разделят хунну от покорените им булодзи, цзе, хуа (аварите), Йеда (ефталитите) и пр. За тези народи те казват че са сродни на държавата Чеши, до съвр.Турфан, която се очертава като най-източния център на езика тохарски (а). Те са срадни на чешийците и образуват федереция с тях. Те са част от племената ди. Племената ди китайците делят на „бели” и „червени” съотв. бей-ди и чи-ди. Техните наследници след векове ще се появят в Средна Азия като бели и червени хиони. Хрониката „Вей-люй” съобщава за наличие на по-малка група ди, наречени „зелени ди”. Тези цветови определения се дават според цветът на дрехите, използван от различните общности ди. Самите ди се самонаричат също и хеши „Hezhi”. Вероятен ранен аналог на ючжи/ичжи/юечжи/чеши. Хуните на Атила, които са поразили гръко-римските хрониси с външния си вид, се отличават с поразителна дивотия и примитивизъм. Мръсни, живеещи на конети си, вкл. серящи и пикаещи от тях, за справка вж.Амиан Марцелин. Те не създават държава а една грабителска орда, която живее единствено от грабежа на римските провинции. И когато кривокракия монголоид Атила пукнал след поредното юнашко препиване, доистощен от германската хубавица Хилдико, синовете му си получават заслуженото, като в избиването на последните хуни се включват и дошлите от Согдиана оногури (бъдещите кутригури и утигури) и савирите (суварите, предците на чувашите) и урогите (маджарите). Професоре, прочети Т.Симоката по въпроса! Ако Атила беше Авитохол, т.е. произлизащ от управляващого племе, няма как това да не беше забелязано от хронистите. Но виждаме че никой не говори за българи сред племената на Атила, има всякакви –дзури и пр. Но няма българи!!! Авитохол е митичен персонаж, 300 год.управление е една епоха в представата на алано-сарматите. 4. Още преди края на ІV хил. пр.н.е. прото-тюрките европеиди с монголоиден примес от Плочестата Археологическа Култура се разделят на огуротюрки - ре-езиков клон, от една страна и от друга страна - на огузотюрки - зе-езиков клон, където се намират бъдещите огузи, къпчаки, уйгури, карлуки. Носителите на Културата на плочестите могили са изцяло монголоиди. Те са протоалтайците, все още неразделени хуни, дунху и сушен на кит.хронисти. Прародината на т.нар. алтайски народи е в Източна Монгорлия и Манчжурия и няма нищо общо с планината Алтай. Би трябвало мастит професор като Добрев, водещ тюрколог и прабългарист, да знае тази подробност! От вътрешна гледна точка първият клон следва да се назове български (Bulgarian), а негов археологически експонент е Афанасиевската Култура, по-късен приемник и продължител на която е Карасукската Култура. Машалла бе професоре, аванасиевци са първите индоевропейци проникнали в Минусинск. Това отдавна е доказано, археологически. Техните предци принадлежат към т.нар. Репинска култура от Северното Черноморие. А карасукци са прототохарите, идват от Северното Поволжие, от Фатянавската култура! После карасукци се разселват от Синцзян към съвр.Сев.Китай и стават известни като племената «ди» - белокожите варвари. Прочети Л.Клейн по въпроса! Пропуснал си междинната Окуневска култура с която идва и обичая на изкуствената черепна деформация, напълно чужда за по-късните хуни и тюрки, но типична за тохари, кушани, алани, прабългари, авари, ефталити! 5. С течение на времето българските племена се консолидират в Минусинската Котловина, именно която област се явява и прародина на българите. Да консолидират се като тохари и саки (от съседната андроновска к-ра), т.е. индоевропейци и европеиди!? В Минусинската Котловина най-близки съседи на българите са прото-огузотюрките, индоиранците, неголяма група от които постепенно се интегрира и инкорпорира в българите, а по-късно – източните иранци, след това скито-сарматите, после усуните, угрофините, монголите, тунгузо-манджурите, къпчаките, кит. динлин, китайците, тохарите и др. Голям буламач си направил професоре, в Минусинск има ясна приемственост между кулкурите карасукска-тагарска-преходна тесинска-таштъкска, които са с ясни индоевропейска изява. А таштъките се наричат аси и са най-севената част на аланската етногенеза (пр.Малолатко, Яценко, Туллагов по въпроса), за тохарските корени на аланите, днес се пише много усилено сред учените от съвр.Осетиь. Усуните са тохароезични и се наричат аси, асиани. Индоиранците от Андроновската Култура още преди края на ІІІ хил. пр.н.е. опитомяват коня и така извършват първата и най-важна културно-икономическа революция в историята на човечеството, а българите афанасиевци са първите които го възприемат и впоследствие предават и на други народи. Андроновци не са индоиранци, а предци на източните ираници. Професорът сигурно не е чувал за кавказкия път на разселване на индоиранците достигнали през Иранското плато към Бактрия и Индия. Източните иранци се отделят още в Индоевропейската прародина и техни представитери са носителите на абашевската, срубната и андроновската к-ри. Професоре археологията ти куца! 6. В своята прародина българите са главно скотовъди номади, но допълнително-спомагателно се занимават и със земеделие, като още през Бронзовата Епоха към края на ІІІ и началото на ІІ хил. пр.н.е. те жънат с бронзови сърпове; строят и живеят в постоянни дървени жилища, а по време на извеждане на добитъка на летните пасища използват и преносими шатри; обличат се в кожено облекло, съшито с животински жили и състоящо се от кожени ботуши, гащи, куртка, шуба, шапка и ръкавици; погребват своите мъртви с изписани гипсови маски на лицата в ковчези; строят светилища с рисунки и скулптури; дълбаят върху скалите изображения на хора и животни; дялат дървени или каменни фигури с изображения на хора и животни; отливат златни и бронзови фигурки за украса на облеклото си; изработват кожената сбруя за конете си, като отливат металните й части. Т.е. професорът приписва на българите тагарски и таштъкски черти! 7. Към средата на І хил. пр.н.е. на северозапад и север от Китай българите (Bulgars) вече чувствително се диференцират до три сравнительно обособени и самостоятелни групи племена: -авари, кит. ухуан, по-късно като че ли ефталити; -прабългари/болгари (Bоlgars), кит. Poluohan и други варианти, включително и племе на име булк, кит. поуку/пугу/боху, а така също и сабиры, кит. сянби; -хазари, кит. хэсе. Пълен буламач: булоцзите са юечжи, пугу-бугу са по-късни племена. Ухуаните са част от сянбите и нямат нищо общо с хуа – едно от названията на ефталитите и аварите! 8. Българските племена проникват в Европа главно по два пътя - северно от Каспийско Море през средата на ІІ в. и южно от Каспийско море в началото на ІІІ в. За северния път съм съгласен, заедно с родствените им и вероятно едноезични алани, алани и хони, Аланя и Уананшана, алани и хоногури (хиони, хионити), но за южния? Професорът забравя за силната сасанидска Персия, която не би пропуснала никаква миграция през земите си! Дори и да имаше такова преселение, римските автори щяха да го забележат! През Късната Античност и Ранното Средновековие само болгарските/прабългарските племена наброяват към тридесетина (проф. Егоров). Па къде ги наброи този чуваш тези племена! Чувашката историческа наука е такава наивна трагедия, че по-добре не я цитирай! 9. Още от най-древни времена най-близки и неизменни съседи на българските племена и народи са ирански племена и народи, с които българите общуват и си обменят елементи на материалната и духовната култура и езика или пък се примесват с тях, в резултат на което и като цяло самите българи се оказват частично иранизирани, именно поради което етнолиннгвистически те следва да се определят като частично иранизирани тюрки. Хайде сега, частично иранизирани тюрки! А защо всички познати прабългарски владетелски имена, още Бешевлиев извиди от осетински!? 10. При своето движение на запад българските племена и народи създават, организират и възглавяват болгарската Източнохунска Империя в Централна Азия, болгарската Западнохунска Империя в Европа, кавказската болгарска държава Барсилия, приазовската болгарска Велика България, Аварския Хаганат, Хазарския Хаганат, болгарската Волжска България, придунавската империя на Първото Българско Царство, Керамисийска България в Македония, болгарското в основата и началото си Унгарско Кралство. Стига с тези патриотарски глупости вонящи на пантюркизъм, къде са тези империи. Първото българско фрмирование е племенния съюз на Кубрат, не надживял създателя си. В Армения българите са известни като ванандаци, бързо асимилирани още във 2-3 в., които са част от по-северните погорити/пагерити, сарматски народ съседен на талите (двали-дуласи-Дуло) споменати от Плиний и Птолемей! Какви империи, какви глупости. Как този „имперски” народ щом дойде на Балканите, веднага започна да пише официалните си кански надписи на гръцки език! В Древен Китай има болгарски по произход монархически династии, болгарска по произход е династията на Мамиконяните в Древна Армения, болгарски са династиите на Арпадите и Корвин в Унгарското Кралство, а има също така и немалко самостоятелни болгарски княжества или жупанства като Дуглатите в днешен Казахстан, но такива има и в Трансилвания и Панония. Иначе мразиш Петьо Голийски, ами си преписал неговите изводи, а?! За императора от Източна Вей, се знае че е от народа булоцзи, ама за Арпадите и «Корвин» в Унгария....? Професоре, династия Корвин няма, има владетел Матиаш Корвин, който е син на Янош Хуняди, а той е от кумански произход!!! Па за тия от Казахстна да не говорим, те имат жусове, а не жупанства, нещо езиковедските ти способности хич ги няма! В гръцки дулос значи роб, да не би твоите Дуло да са пролетарии угнетени от лошите робовладелци!? 11. С масовото покръстване на прабългарите и славяните през 866 г. се засилва и отива към своя край започналата много преди това славянизация на прабългарите под формата на етнолингвистическа взаимна интеграция, сливане, смесване и кръстосване или метисизация на числено близките местни прабългарски и славянски племена до смесено-кръстосаната, метисизираната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност, вътре в която прабългарите се запазват и продължават да съществуват във и посредством славяните, но не като нещо собствено-наследено, самостоятелно и единно цяло, а във вид на външно привнесени, сравнително чужди, отделно-разпръснати или дисперсни, по-дребни или по-едри частици съставки на тяхната антропология, език, материална и духовна култура, именно поради сегашното наличие, проява или функциониране и развитие на които съставки и съвременните българи са първите след чувашите и единствените, напълно легитимните и преки наследници и продължители на прабългарите. Принципно е така, но съществуването на руническите надписи от Мурфатлар, който е функционирал в последните години от І-вото Бълг.ц-во, показват че прабългарският език е изчезнал окончателно едва в годините на византийското владичество, когато има нови големи заселвания на чуждо (тюркско) население в бълг.земи. Да имаме тюркска кръв, но не от прабългарите а от куманите и печенезите, но такава имат и унгарците и съвр.румънци и украинците и русите. Всъщност най-големи кумански заселвания има в Северозападна България, дн.Софийско, Вардарска Македония и в Североизточна България, където последен остатък от тях са гагаузите. 12. Взаимното преливане, смесване и кръстосване на двете етнически общности и култури е необходимото и достатъчно условие предпоставка за появата и наличието в резултативната българска народност на изключително оригинално-самобитната и висока духовна култура, съвременно потвърждение на което е и фактът, че изобретателят на компютъра Джон Атанасов е с български произход; българските средношколци винаги вземат първите награди на международни математически олимпиади; българските оперни певци неизменно гастролират на най-големите международни сцени; българските народни песни и танци се радват на световна слава и дори НАСА, подбирайки измежду хиляди песни от целия Свят, все пак предпочита българска народна песен и именно нея изпраща в Космоса на кораба Вояджър и още мн.др. Джон Атанасов си е американски възпитаник, незнаещ бълг.език, т.е. той си е 100% американец, както и вс.останали американци, които все са отнякъде из Европа или Азия по произход. Създателят на американската историческа наука е руснака Вернадски, на американските хеликоптери - руснака Сикорски, а на ракетната им техника – самия Вернер фон Браун. Това не пречи на факта че сега българите сме една от най-изостаналите, разложени и бързо затъпяващи нации в Европа, която вече 20 год. не е в състояние да издигне читав управленски кадър, а се е оставила да се управлява от бандити, крадци и мошеннници! Б. НЯКОИ ОТ КУЛТУРНИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ НА НАРОДИТЕ ОТ ИЗТОКА, РАЗПРОСТРАНЕНИ ОТ ПРАБЪЛГАРИТЕ КЪМ ЗАПАДА Разпространените към Запада от прабългарите културни постижения на народите от Изтока са от областта на социално-политическата организация, етногенезиса, антропологията, материалната и духовната култура. 1. СПЕЦИФИЧНО-ХАРАКТЕРНА ДЪРЖАВНОСТ Прониквайки на запад прабългарите създават редица държави, които по същество са полиетнически военно-племенни конфедерации с доминантно-водещо ядро от група прабългарски племена, ханът на най-многобройното и силното от които е и държавен глава или император, и с относително-условна централизация, при която властта на племенните вождове и старейшини по места е автономна до известна степен спрямо централната власт и които вождове и старейшини същевременно са членове на съвета, председател на който е ханът император в качеството си на държавен глава. Именно поради това може да се каже, че в Европа прабългарите донасят и реализират на практика първите европейски съединени щати с многонационален парламент. Ха-ха-ха това не подлежи на коментар по своята дивотия, парламент и прабългарски САЩ!!??? 2. НОВ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ ЗА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НАРОДИ Изтласквайки източните и западните римляни зад Балкана и Среден Дунав, прабългарите подкопават политико-икономическата мощ на Римската Империя, а чрез Първата Велика Битка на Народите през 451 г. и последвалия я военен поход на територията на Италия, по време на който те превземат и разрушават около 20 крепости, прабългарите и техните съюзници я обезкървяват и съкрушават и нейната военна мощ, в резултат на което след не особено продължително време Рим пада и на мястото на робовладелския строй се установява новият, феодалният строй в историята на всемирното човечество, именно поради което може да се приеме, че прабългарите донасят на европейските народи и нов, по-прогресивен обществен строй. ------------------------------------------------------------------------------------------ Хуните за които пишеш не създават нищо – рекетираща орда, занимаваща се само грабежи и разорения! А иначе изложението е типичния класово-партиен подход от преди 1989 г. 3. УЧАСТИЕ В ЕТНОГЕНЕЗИСА НА РЕДИЦА ЕВРОПЕЙСКИ НАРОДИ В различна степен и с различен относителен дял прабългарите вземат участие в етногенезиса на башкирите, казанските татари - с чувствително висок относителен дял; на тюркмените, азерите, гагаузите, турците, балкарците, осетините, арменците, на по-голямата част от кавказските народи и на приуралските угрофински народи; на русите, украинците – със сравнително голям относителен дял поради черните, но всъщност северните болгари; на белорусите, поляците, чехите, сърбите, хърватите, румънците – със сравнително висок относителен дял по линия на шкеите; на унгарците - с изключително висок относителен дял главно поради оногурския род на княз Арпад и секелите; на италианците, немците - по линия на баварците; на норвежците, шведите и даже ирландците, които се формират като народност на основата на германски племена, инкорпорирали прабългарски етнически групи по време и непосредствено след Западнохунската Империя на хан Атила/Авитохол. Специално при русите, след татаро-монголското нашествие и гибел на Волжска България много от прабългарките князе и боляри, приемайки Свето Кръщение, преминават на служба при руските царе и императори, така че прабългари по произход са немалко от по-късните руски сановници, пълководци, интеллектуалци, артисти и даже като че ли и цар Борис Годунов. Специално при русите....няма такова нещо. Има много татари, които след завладяването на Казанското ханство са покръстени, но Казанско хансктво и Волжка България са съвсем различни неща!! То не остана народ на земята който да не сме оплодили, я се обърни към духовния си и интелектуален брат Фархат Нурутдинов за да научиш че и маите и инките са от семето на Атила и Маугли е прабългарски принц! 4. НОВ ЗА ЕВРОПА РАСОВО-АНТРОПОЛОГИЧЕН ТИП Типичният расово-антропологичен вид при прабългарите е европеидният с повече или по-малко изразени монголоидни черти, но те пренасят на запад и расово-антропологичния тип на тураноида, който през Ранното Средновековие е типичен за оногурите, а понастоящем се наблюдава сравнително често при българите и при унгарците, и който започва да се формира още по средата на ІІ хил. в Минусинската Котловина при смесването на индоиранците андроновци с българите афанасиевци, като окончателно се доизгражда около началото на Новата Ера в Средна Азия след смесването на придошлите прабългарски племена и местните ирански типове. Тураноид между впрочем е и хан Омуртаг, изображението на който е на Кана № 2 от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош. Нещо не си наясно с антропологията. Няма такъв расов тип, това е стар термин. Понастоящем расовия тип за който говориш се нарича памиро-фергански или "расов тип на Средноазиатското маждуречие". Първи негови представители са тохарите в Синцзян, после разпространението му върви с преселването на юечжите и усуните в Ср.Азия. Кушаните са типични негови представители. В основата на този тип влиза смесването на брахикранните андроновци с източносредиземноморските европеиди (авестийци, карасукци) и монголоидните популации (сянби, хуни, китайци и пр.). Но основата е европеидна, монголоидните черти са едва забележими! 5. РЕДИЦА ЕЛЕМЕНТИ ОТ МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА Строителство и архитектура Прабългарските светилища в Плиска, Преслав и Мадара имат своите прототипи в Средна Азия в лицето на кушано-персийските храмове (by B. BRENTJES). По времето на цар Симеон прабългарите изграждат дворцовия комплекс във Велики Преслав, който няма аналог в Европа и с някои свои елементи, като например наличието на цитадела, е продължение на строително-архитектурната традиция от Предна и Средна Азия, а пренос на архитектурно-строителни елементи от този регион като че ли се наблюдават и при изграждането на прабългарските светилища капищата. Прабългарите от Източна Европа, в това число и волжските българи, основават и изграждат до определен етап редица сега големи руски градове като Киев, Казан, Новгород, Владимир и най-вече единия от съвременните мегаполиси на Света - Москва, с неговия знаменит площад Арбат, наречен така по името на болгарския воевода от началото на ХІІ в. княз Арпад. Тюрките и хуните нямат изразени строителни традиции. Волжките българи са строили с дърво. Москва и др.руски градове, нямат нищо общо с тях. Железарство Прабългарите донасят на европейците извитата стоманена сабя, технологията за производството на която те откриват и усвояват още преди контактите си с китайците, които наистина през Късната Античност познават многопластовото изковаване на разсичащи оръжия, но доколкото прабългарите още в прародината си Минусинската Котловина през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. овладяват металообработването и благодарение на това жънат с бронзови сърпове, то трябва да се допусне, че китайците възприемат тази технология от прабългарите, заедно с редица други още нововъведения за тях специално във военната област. От края на ІV в. сабята като нов вид разсичащо оръжие започва да се заимства от съседите на прабългарите в рамките на Западнохунската Империя, докато преминава у всички племена, на основата на които се изграждат по-късните западноевропейски народности, именно поради което и в езиците на почти западноевропейски народи се заема и среща и съответната прабългарска дума наименование на това страшно за времето си и за самите европейци оръжие. Названието на желязото е донесено от карасукците в Азия. Сабята с чупеща се дръжка е също тяхно дело! По онова време сабята наистина е страшно оръжие и технологията на нейното производство, закаляване и заточване се знае само от прабългарите, видно от носещите се легенди, че хуните закаляват сабите си, като хвърлят в огъня млади жени в напреднала бременност и когато те се изпекат до определена степен, разпарят коремите им и закаляват сабите си в нагорещените тела на неродените им деца. Хайде стига с тези ужасяващи фантазии, къде ги гледа, най-вероятно в някой долнопробен американски филм! Златарство Изключително високо ниво на развитие при прабългарите достига златарството, достатъчно показателен пример за което са Блюдото за хранене на хан Денгиз, Блюдото за хранене на хан Аспарух и Златната кана на хан Омуртаг, като последните произведения на това златарство в лицето на Златното съкровище от Наги Сент-Миклош като цяло по художествена стойност се нареждат на второ място след Златото на Фараоните и преди световно прочутото Скитско злато на Ермитажа. Скъровището на „хан Дингиз” е согдийско или хоремзийско по произход, писмеността го доказва. Дето ходиш в разни пантюркистки сайтове и форуми може само глупости да научиш. Така че няма хан Дингиз, това си е съвр.тюркска уйдурма! Съкровището от Наги-Сент Миклош показва много ясни скито-сибирски традици и т.нар. „зверин” или „животински” стил, също възникнал първоначално от племената „ди”. Добив на сол През Ранното Средновековие северните владения на прабългарите имат или крият извънредно големи богатства, най-ценни сред които са солните области на Седмоградско, около р. Марош, благодарение на които българите се издигат и застават на нивото на съществено-доминиращ фактор в цялостния обществено-политически живот и дейност на цяла Европа. Свидетелство и доказателство за това е например отправеното през 892 г., чрез нарочен посланик, от краля на Франция, Арнолф до българския цар Владимир-Расате, искане българите да не продават повече сол на моравците (Histoire de la Transylvanie), да не говорим за факта, че външнополитическите отношения между българската империя и маджарската държава чак до 20-те години на ХІ в. преминават главно под знака на солта. Грънчарство Прабългарите донасят на Балканите грънчарското колело, като специално при грънчарството те достигат и определена степен на специализация един да изработва съдовете, а друг да им нанася глечта, глазурата и да ги рисува, доказателство за което са и двете отделни думи в старобългарския език – ЗЪДЧИ “майстор на глината, глинар” и ШАРЧИ “майстор на глазурата, гледжар”. (да си чувал за осетинското зидз – зид, стена!?) Коренът на втората дума ШАР “глеч, глазура” е китайска заемка в прабългарския език, от което следва, че мигрирайки през един период от 3-4 века покрай китайските граници, прабългарите не само воюват с китайците и ги принуждават да си издигнат небезизвестната стена, но и живеят в мир с тях и така осъществяват сравнително разнообразен културен обмен. Военно дело Прабългарите донасят на европейските народи бронираната конница с нейната нова бойна тактика, пластинчатия лък, извитата сабя, твърдото седло, стремето и талигата, които европейците възприемат и въвеждат в своите армии, докато специално римляните и византийците реорганизират войската си и въвеждат бронираната конница като нов вид въоръжени сили. Прабългарите савири от първата половина на V в. в състава на войската на хан Авитохол/Атила изумяват византийците с уникалната си и непозната за тях крепостно-обсадна техника и технология, благодарение на което южно от Дунав остава непревзета само една-единствена крепост. Прабългарите донасят в Европа сасанидо-персийската ризница, която е по-различна от съществуващите по това време римски ризници, и такава носи хан Омуртаг на портрета си от Златното съкровище от Наги Сент-Миклош. Дрън-дрън, ризницата я донасят още сарматите и аланите, както и конника наречен катафрактарий. Хуните са били лековъоръжени конници, изпобзващи най-вече лъка. А обсадната техника е позната много преди това, още древните гърци я използват! А кан Омуртаг ти ли го фотографира, че и изтипоса върху каната от Наги Сент.М. Скотовъдство Прабългарите имат определени успехи в селекцията на коня, и свидетелство за това е не само добре известният от древнокитайските хроники факт, че първият голям прабългарски вожд и ръководител, императорът хан Багатур/Маотун има във войската си цели полкове, които яздят коне само от един цвят – черни, бели, червеникави и др., но също така и това, че те селектират особена порода бойни коне, които доставят на китайците за нуждите на тяхната войска, защото техните са ниски и слаби. Пренесени в Европа от прабългарите са най-вероятно конете тежковози, които са особено разпространени в Унгария, но се срещат и у нас, главно по Дунав. Дрън-дрън, Маотун или шанюя Моде (сигурно произлиза от мъде, човек с големи мъде, осеменител, прародител, за всички хунстващи пантюркисти, подвизаващи се в България днес!?) не познава този тип „небесни коне” прочети историята за даванския поход на император У-ди! Храни и хранене Прабългарите откриват консервирането на месото под седлата, а определено високо ниво на развитие при тях бележи и млекопреработването, краен продукт от което са киселото мляко, сиренето и кравето масло. Местото, млякото и сиренето са познати в Европа още от скитите! Вкл.Херодот описва и правенето на курбан от скитите, които варили овчето месо с вода поставена с изчистения търбух на животното! Облекло Мъжките гащи и подвесният колан са донесени в Европа от прабългарите от Западнохунската Империя, които са тяхно изобретение още през най-дълбока древност, а мъжките гащи между впрочем много преди това те предават и на китайците, които почувстват нужда от тях, когато реорганизират войската си и въвеждат конница по прабългарски образец. Специално в Европа мъжките гащи под формата на сегашния панталон навлизат в масово-всекидневна употреба едва през ХІІ в. След IV в. подвесният колан получава достатъчно широко разпространение по территорията на Европа и се заимства във византийската армия, като има запазен папирус от Фаюмския Оазис от началото на VII в. с разписка от византийски военачалник за получаването на партида "български колани". Впоследствие изглежда отношението към тези колани се променя, защото в "Тактика" от Псевдо-Маврикий (VI-VII в.) се забранява на византийските войници да носят "български колани и плащове". Този тип облакло е познато още от аланите и от пазарикските погребения в Алтай. Така напр. Руското чулок – чорап е с алански, осетински произход, защото в осетински тази дума озн.гащи, защото при аланите и при юечжите в Пазирик, панталонът е бил като дълъг чорап, закачван за специален колан, нещо като женските жартиери! 6. НЯКОИ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ДУХОВНАТА КУЛТУРА Книга и буква Прабългарите пренасят от изток на запад и по специално от китайците, културологически изключително значимите и показателни предмет, понятие и дума за книга и буква, които те предават освен на унгарците, още и на всички славянски народи, в това число и на русите, от които тези предмети, понятия и думи се предават впоследствие и на изключително голям брой племена и народи от Карпатите и Балтийско море чак до бреговете на Тихия океан. Хуните са неграмотни, тюрките заимстват писмеността си едва от согдийците в 6-7 в. Да си чувал за тохарското кнатса – знание и родопското каница – книга, или тохаро-согдийското пустак – книга, сравни с нашето печат! Наука в смисъл на предмет на науката Прабългарите като народ и култура са предмет на науката Прабългаристика, която към настоящия момент е световна наука и нейните по-общи или по-частни проблеми се разработват от учени от целия Свят. Под името хунну българите се споменават в древнокитайска хроника, като появили се за първи път от север около 1 700 г. пр.н.е. и оттогава досега няма китайски, римски или византийски летописец, който да не е написал или съобщил нещичко за тях. За средновековните летописци няма по-велик от Атила и той здраво е заседнал в тяхното въображение, а конкретно в германските страни през Средновековието той е “фигура на свръхчовешкото величие”, както се изразява Ото Менхен-Хелфен. Апотеоз на простотията! Как реши че презрения кривокрак бандит Атила е най-велик, може би си го прочел в някой пантюркистки сайт, в киргиския форум където ходиш и си на почит сред тамошните пантюркисти, пише че и Чингис-хан е много велик политик, според мен си е масов убиец, пред когото Хитлер, Сталин и Буш са невинни деца играещи си на война. Фолклор и Епос В рамките на Западнохунската империя германските родове и племена се намират в най-тясно сътрудничество и взаимодействие до степен на симбиоза с прабългарските родове и племена; техните вождове и старейшини са членове на Императорския Съвет на хан Атила и дори някои от вождовете на готите са лични приятели на “щедрия и великодушен Атила”, какъвто той е в започналите да се пеят още тогава и лично пред него германски епическо-геройски песни. Безброй са народните песни и предания за Атила сред европейските народи, а скандинавските народи имат цели саги, където хан Атила е главен или един от главните герои. Именно затова не само германците, но много по-често и унгарците кръщават децата си с неговото име. Само дето веднага след Недао, германците клъцват главите на твойте хуни, за да ги довършат част от прабългарите! Изкуства В Европа хан Атила започват да го рисуват още приживе, но дори и в наше време за него продължават да се носят, слагат и пеят песни, поеми и даже опери и филми. Друг прабългарски персонаж в изкуствата е прабългарската принцеса Турандот от едноименната опера на Пучини. Е супер развинтена фантазия! Да не си гледал някой филм в дворцовия салон на Атила! В ЗАКЛЮЧЕНИЕ През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която те предават на редица други племена и народи при миграцията си от изток на запад. Някои от тези елементи, като например мъжките гащи под формата на панталона и книгата, и до края на Света ще си останат сред първите и ненадминати постижения и придобивки на всемирното човечество. В заключение: типична шизофрения, пациентът живее в свой измислен свят и е създал сложна историческа паранаука, в която искренно вярва! Агресивно настроен е към всеки който противоречи на неговата шизоидна действителност Този човек днес претендира че е едва ли не единствения истински академичен учен който се занимава професионално с прабългарите. В своя сайт както и в книжлето което издаде преди наколко години хвърля огън и жупел по всеки усъмнил се в тюркската теория или дрознал да му противоречи по някой въпрос! Но като махнем псувните му, някак си академично изложени, не остава нищо друго, освен явните му пантюркистки фантазии! Като се има предвид академията в която преподава турски език, т.нар."Овенна академия", както си я наричат самите военни, или още "ПУЦ за командири и началник-щабове" и нейното "високо научно ниво", не трябва да ни учудва степентта на грамотност на уважаемия професор, пълно копие на един друг смехотворен проф.Юлиян Вучков, изявяващ се като медийна звезда.

1941

Хърст Златни, ти явно етимологичен речник не си и виждал през живота си? В.Абаев се занимава с осетинския език. С прабългарски остатъци никой не се занимава, като изключим опитите на нашите учени да търсят аналози в тюркските езици. Бешевлшив също плаща дан натова но търси и ирански, предимно осетински паралели, когато е правил анализ на някое име. А как уважаеми ще свържеш прабългарско с келтско понятие? Или прабългарите са келти! Чувал ли си и за ностратически понятия, които могат да се открият и в индоевропейските и в алтайските езици и пр. П.Добрев хвърля по две три думи и толкова. Сайта е http://allingvo.ru Там има много неща, така че трябва да напишеш Абаев в търсачката на сайта, за да изкара всички работи на този автор. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ 81. Онегавон, Ънегавон– прабългарско име, Неугион – аланско име. Приближен на кан Омуртаг, зера-таркан, удавил се в р.Тиса. Може да се може да се изведе от осетниското иронско nыgæd, дигорско nigæd – погребан, мъртъв, с отрицателната частица он-, в осетински æn-, старобълг. ън-. Онегавон – безсмъртен. В пехлеви anōshag – безсмъртен. В тох./а/ nak, nek – умира и отрицателната частица он-, неуморим, безсмъртен, аналогично на тохарското onuwaññe – безсмъртен, съзнателен, или от Идентична е семантиката на гръцкото Атанасий, от а- без и танатос – смърт и тохраското onkrotte, в тох. /a/ onkrac, от on- и kw.r – възраст, неостаряващ. 82. Органа – прабългарско име. Можем да се свърже със санскритското oganaŕ, пракритското ogr.naā, санскритските форми ugrāna, ugrānā, urgana, ugraā, авестийските ugra, aoggar.n, староперсийските ugraka, протоиндоиранското hugra – силен, най-силен, черезмерно силен. Сходно по произход е протоиндоиранското haugas, авестийското aojah, хотаносакското uxšnaā, староперсийското ŷz, белуджи jor, бенгалски ugra, маратхи ugira, ugrata, orataghana, кашмирски zonguru – здрав, силен. В ирландски urchуid – застрашаващ, убиващ. Тези примери обясняват етимологията на прабългарското име Органа, както и на думата ургулешката – грубо, непохватно, разрушаващо. Аналогично в дигорски urgъu – непохнватен, груб, urgъujаu – разсипан, разпилян. Вероятно от същия корен е етнонима угри – силни, иранска заемка. Самоназванието на унгарците magyar означава същото – хора юнаци, храбредци. 83. Пачан – българско име от 15 в. С неизвестна етимология за В.Стоянов. Възможно връзка и с пехлевийското pēshan – чело, бълг.диалектно пача - глава. 84. Пекюр – българско име от 15 в. в Търновско, отбелязано в турските регистри – “Михо син на Пекюр”. В.Стоянов се насочва към иранска етимология, в пущунски pāk – спретнат, чист. Сравни също с разпрастряненото партянско, царско име Пакор. В пехлевийски pāk – чист, възвишен. Във осетински дигорски fes – стаслев. В ягнобски pogiza, кюрдски, персийски pak, талишки pükê, шугнански pok, гилянски pеk, язгулемски pogiza, сариколски puk - чист. Явно името Пекюр е от прабългарски произход. Наследено е от съвр.българско име Пеко, фамилията Пеков, Пецов. 85. Перина, Пирин – ранносредновековни български имена, Перник – топоним. Проф.К.Попконстантинов публикува имена на български пратеници, които по времето на княз Борис І посещават манастира “Св.Петър” в Залцбург. Двама от тях се наричали Perina и Pyrin. Д.Адамас посочва тохарското мъжко име Pernik. То е идентично с името на българския гр.Перник. В тох./б/ pernerñe, в тох./а/ par.m, parñno, parnore – слава, pernen – достоен, славен. В български се среща рядката дума парнó – спетрато облечен. Производни тохарски думи са още perma – хубав, добър. Според Д.Адамс прототохарското perne е заимствано от иранските езици и в разбирането за фарна. В согдийски prn, хотаносакското phāra – фарн. Авестиското hwarnah – фарн означава слава, божественото предопределение на царската власт. В персийски farrehee, пущунски fakhr, хинди-урду pūrņa – слава. В езика на прабългарите понятието е навлязало явно пряко от тохарски, защото не наблюдавам замяната п-ф типична за иранските езици. Името на Перник е очевидно идентично с тохарското име Pernik. Негов закономерен ирански аналог е името Фарнак, така се е наричал сина на Митридат Евпатор, владетел на Боспорското царство. Сравни с идентичното осетинско иронски færnыg – богат, щаслив и иронското færnыg, дигорското fernug – носител на фарна, щасливец. Абаев го свързва с името Фарнак. В нашата литература планината Пирин се свързва със славянския бог Перун. Ако беше така, защо има преходи е – и, у – и ? Вл.Георгиев предлага друга етимология – от тракийското perint – стръмнина, скалиста местност. Подобни са пелазгийското Пергамон, град в Лидия и на о.Крит, Пергам в Анатолия, Перинос на Мраморно море. В санскрит paārvati, протоиндоирански parauta, авестийски paurauta, пущунски parṣ̌á, хетски peru, peruni - скалист. Но имената Перина и Пирин, които са прабългарски, на пратениците на българския владетел, пряко съвпадат с тохарските етимологии. 86. Персиян, Пресиян – прабългарско владетелско име. Доц. П.Павлов доказа че един от последните наследници на Комитопулите е носил също името Персиян /997-1061г./ П.Добрев го свърза с перс, персиец. Буди недоумение фактът че име на български владетел, ще отразява чужд етноним, при условие че няма данни за евентуален чужд произход. Още повече че отношенията на прабългари и перси в Кавказ са почти винаги враждебни, а в Средна Азия Персия е основният враг на източноиранските общности. Като аланско име е засвидетелствано и в Боспорското царство – Περσίαν /Персиан/. Етимологчни паралели: В тох./б/ parsāntse, в тох./а/ p.rs – пъстър, красив, великолепен. Д.Адамс го свързва със санскритското prsani – пъстър. В осетински færuxs, кюрдски ferik, ferx, пущунски pêraq, гилянски pеr – бляскав. По-вероятно е Персиян да отразява индотохарското пъстър, красив, великолепен. 87. Пижо и Пендо – имена известни от българската фолклорна традиция. Името Пижо е с прабългарски произход, защото го откриваме в балкарския вариант на нартския епос. Там героите близнаци Ахсар и Ахсартаг се наричат Пидж и Пиагаш. /Ю.Гаглойти “О произхождение термина нарт”/ Ахсар и Ахсартаг, произлизат от осетинското xsart – войнска сила и доблест. В осетински fyd, пущунски pênd – сърдит, агресивен. В осетниски дигорски pъænæz – тесла, малка брадвичка. В тох./б/ pen.ke – тояга, с протоиндоевропеиското bhongoā – чупя, троша, разрушавам. Пижо и Пендо явно означават яростни, агресивни, имена с типичната иранска „заплашваща” етимология. В съвр.осетински съществуват мъжките имена Пижа, Пида, Пидо. 88. Пирогаст – име на един от славянските архонти, от прабългарски или аварски произход. Името е с явна иранска етимология. В авестийски frii, средноперсийски pwry, партянски fryx, согдийски brywk – възхвалявам, в осетински fyr – много, изобилие. В санскрит ghasta – ръка. Така че Пирогаст – възхваляваща ръка, или от общоиранското pir – стар, респ. старши, старейшина. 89. Пумир – прабългарско име, разчетено от В.Бешевлиев, върху варовиков блок, намерен в Плиска, сега в Археологическия музей в София, представя рисунка на конник и на две човешки фигури, придружени от следния надпис на гръцки език: „Тук бяха велемощният, Пумир, Негюн, Петър”. Негюн е вариант на Негавон, Онегавон, сравни с аланското Неугион. За Пумир откриваме ясна осетинска етимология, от fæmærzыn – отмъщавам, fæmur kænыn – разбивам, fæmаrnн – убивам. Прабългарското “п” закономерно преминава в осетинското “ф” /сравни Перник и Фарнак/, така че прабълг.корен *пум- отговаря на осет. аналог *fæm- означаващо убивам, руша, насилвам. Или Пумир – убиващ, отмъщаващ, разбиващ (враговете), име със заплашителна семантика. 90. Райчо – българско народни название на слънцето. Етимологични параели: В хетски arew, санскритски rawi, искашимски remuz, вахански уir – слънце. Също в осетински, rаjsоm, rag, ягнобски rahšin, талишки rê – утро, в искашимски roz, вахански rawar, ягнобски ruz, кюрдски roj, пущунски rvadz, талишки rüž, персийски ruz, шугнански ru'z, гилянски ruz, сариколски rûz, белуджи roč - ден. 91. Ралица, Рали – български имена, Ралеви – съвр.фамилия. В кушанобактрийски брачен договор от 343 г. /времето на Сасанидското владичество в Кушанска Бактрия/ е споменато женското име Ралик. Ралик встъпва в брак с братятя Баб и Пидук. При кушаните и ефталитите е съществувал обичая полиандрия, съхранил се почти до 19 в. в Кафиристан, когато двама братя имат една жена. Като етимология може да посочим осетинското иронско rаlыg kænыn – раздичам, отрязвам, или иронското rаlæuuыn, дигорското rаlæuun – начален, начало на нещо, изправен.

зери-таркан – вид областен управител. Етимологични паралели: В пехлеви shahr – област, град, селище. В ягнобски šahr, кюрдски şar, пущунски xahr, персийски šähr, шугнански x'аr, гилянски, язгулемски, сариколски šar – селище. В санскрит sar – по протежение на, санскрит aājra, протоиндоирански hajāra, авестийски azrâ, razah – област, поле. В хотаносакски harāsā, средноперсийски pr`rz, пехлеви pargan, хоремзийски hr`zy, парачи rh`z – простира се. В тох./б/ sāāre – по протежение на, площ. Заето и в алтайските езици sire, тюркски sere, тунгусоманчжурски siru, японски sir - ширина. Д.Адамс го свързва с хотаносакското sāāra – покривка. Може да го свържем с българското шир – простор. В.Бешевлиев също търси връзка с чувашкото šеr, тюркското jär, турското jar – земя. В Англия названията на историческите области (графствата) завършват на –шир, вероятен келтски произход, в ирландски tir – страна, земя. Но най-точен паралел с прабългарското зера – област, зери-таркан, областен управител, показва пущунското sāīr – група хора, племе, тълпа, и нуристанското s'er – равнина, земя, площ. Изхождайки от териториалния принцип на войскова организация, зера вероятно е било и съответната войскова единица във военно време. В дигорски откриваме sera – странчната страна на сградата. Така че възможно е прабългарското „зера” да означава и специфично положение на областта в държавата?