протобългарин

Професоре, къде се загубихта, чакам вашите доказателства че булоцзите са хуни! Не бъркайте булоцзите с пугу и бугу, късни тюркски и монголски племена, беркути. А народът булгат, племето булгачи за който пишете, май идва от булга - елен. И коментар за Наги-Сент Миклош. Между впрочем Рашо Рашев отричаше българския произход на съкровището. Единственият аргумент за българска атрибуция е надписът с гръцки букви на неизвестен език, както и факта че аварите не са използвали руническа писменост, а въпросните руни нямат нищо общо нито с тюркските, нито със секелските. Препоръчвам ви да прачетете разчитанията на руничесикте надписи върху съдовете, направени единствено успешно от Г.Турчанинов.

Тя помашката история е ясна, утре всичките ще сте "турци", не се напрягай да четеш неща които явно не разбираш!

Проф.Добрев зададох ви конкретен въпрос за булоцзите, дължите ми отговор? Произволните ви съчинения за Наги-Сент Миклош са ми известни. Ето ви също разчитане на прословутия надпис! чрез алатйските езици, респ.тунгусоманджурски: „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл, „теси” – в манджурски toso – приготвям, изработвам, правя, поставям, монголски tos/toso – получавам, поставям в ръка, или евенкското tojus, удегейски tausi – кова. (ССТМЯ-2,стр.204,149), „дигетоиги” - в прототунгусоманджурски *dug, евенкски, евенски, негидалски duγ, манджурски du, улчийски, орокски dūči, нанайски dōči, удегейски dukte - издълбвам, евенкски duγtike, duktike - гравирам, duku – пиша, чувашки tăxşa, tăkxča – кова, дълбая, протоалтайски *tugì, старотюркски (караханидски) tцg, тюркменски, турски dцv, азърбайджански dцj, татарски, башкирски tцj, в останалите тюрк.ез. tьj – удрям, чукам, издълбавам, протомонголски *tьgsi, монголски tьgsi, халха-монголски tьgši, калмикски tьkšэ, ородоски dьgši – удрям, изчуквам . (ССТМЯ-2,стр.218,219,221),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.204) В дигорское dохъ е инструмент за издълбаване на корита, показващо аналогия с тунгусуманджурските и монголските форми. Следва „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, „тагроги” – в тунгусоманджурски солонски tahūra, орокски takkora, нанайски takora, манджурски takura – употребявам нещо или някого, улчийски takuraha – изработен. (ССТМЯ-2,стр.155) Следващата дума „итсиги” единствена извеждам от древнотюркското iδiš (тунгусоманджурското tiγ, tiγэ, мандж.tusxu) – съд, чаша. (ДТС,стр.203),(ССТМЯ-2,стр.176,223) И последната дума „тайси” може да се обясни по два няколко начина: 1. в манджурски tэjsu – съответствие, мярка, tэsu – удволетворен, доволен, орокски tes, негидалски tēss, нанайски tias, удугейски teжsi – пълно, манджурски tusa, солонски tosa, евенкски tusaka, удегейски tuhi, древномонголски и древно тюркски tusa – полза, удволетворение. (ССТМЯ-2,стр.229,241,173,223) 2. в тунгусоманджурски tэsī, евенкски tэsi, tэši, евенски tes, tъs, негидалски tэsi, улчийски, орокски tesu – чистя, измивам, пречиствам. (ССТМЯ-2,стр.240-241) Така смисълът на изречението е: Бойла жупан постави, направи, или изкова надписа, за да използва (употребява) Бойтаул жупан чашата, съотв. за удоволствие, удволетворение, или за пречестяване.

Проф. Добрев как ще обясните факта че въпросните "булодзи" са юечжи по произход, съобщени още в Хан-шу като билу и ичжи, родстевни на народа на Чеши. булоцзите, пулей и др. още 5 племена заедно и начело с Чеши образуват федереция, а Чеши са тохари, говорещи на тох.(а). Китайците ги наричат шестте държави Юйши (юйши е форма на юечжи). Цялата ваша хитпотеза за хуните-булоцзи просто рухва, тъй като не познавате китайските източници? Или в 3-2в.пр.н.е. когато хуните изгонват юечжите (тохари) от Синцзян, една част от тези юечжи-булоцзи се появява в Кавказ и става известна като внъндур-болгар. В тохарски веундуру - главен, управляващ, най-важен, в иранските езици венд - победител. Внъндурите се появяват в Кавказ по времето на Арташес (3-2в.пр.н.), тъй като поголовно в арменската историографска традиция Арташес се приравнява с Вахаршак. Мегистан на име Вананд е съюзник на Тигран ІІ във войната му с римляните и загива обезглавен от Домеции Корбулон около средата на 1в.пр.н.е., вероятно наследник на легендарния Вънд. Римските географи Плиний (1в.) и Птолемей отбелязват народ пагерити и епагерити в Западен Кавказ. А като махнем мн.ч. в алано-сарматски -те, от пагорите се получава пагори или пугури! По време на империята Тан, булоцзите за окито пише Сампиен Чен вероятно да били в процес на алтаизация, тъй като от 2 в.пр.н.е. до танското време (7в.) те живеят в обкръжението но сянбите (протомонголи но различни от съвр.монголи). Даже титлата сълифа която е фиксирана при тях се привежда идеално с тунгусоманджурски и означава владетел. Интересен паралел и е одно съобщение на Тан-шу за възникването на държавата Болудзя между Куча и Кашгар, на мястото на старот, известно от ханското време Венсю. Тан-шу казва че в Болудзя се говорил език сроден, но малко по-различен от този в Куча. Е в Куча се е говорил тохарски (б)! Аналогично през 420 г., група юечжи, водени от Кидар (името на тунгусоманджурски означава здрав, силен, твърд) напущат Западния край и основават д-вата Боло в оазиса Карш, коато става известна като Ефталитска д-ва. А нека си припомним че булоцсите участват в междуособиците на хунските държавици и са съюзници на Ши Ле, по-късно изпадат в немилост и са подгонени от Ши Мин, който избил много от тях, а те се отличавали от хуните с високите си носове и гъстите си бради (европеиди, за които Яо Вен Юан в 7 в. казва че те(булоцзите) не трябва да се бъркат с хуните защото не са хуни а юечжи! ------------------------------------------------------------------------------------- Първоначлано носителите на името българи са юечжи-тохари и българи ознамчава много хора, самоназванието на тохарите е "гара" та-много, гара - хора или тохари - много хора, аналогично бъл-гари, в тох.бал - голям и гара - хора, много хора, общнаст народ. С изселването на юечжите част от носителите на българския етноним попадат в Ср.Азия и е иранизират, после достигат до Кавказ заедно със сарматския народ дуласи (съвр.двали) и образуват държава чиято династия е от дуласите. В 463 г. нова голямъ вълна преселници идват от Ср.Азия - савири, оногури и уроги (угри, нашите добри познайници маджарите). Причината за изселването е разширението на Ефталитската д-ва! Оногурите са обитавали Устурушана, това ни го казва дядо Симоката ама кой да го прочете, градът Бакат (сега село Вокат) се намира по средните течения на Аму-дара и Сър-даря. Точно там и до ден, днешен котловината която дели каракум от Казълкум се нарича Унгуз (отр.по-старото Унгур) а китайците ясно казват че старата Янцай се преименувала на Суте или Аланя и Уананшана. Суте се намира на същото място в Приаралието. как ще разтълкуваме суте - ассуте - аси, аланя - то е ясно, уананшана от уан/вен - уни или хони и иранското шаяна - страна! Или хоногурите са си хионити, известни и в Кавказ като масаха-хона, хони-масагети! Като археология и погребален обряд - типични алани (катакомбни и подбойни погребения) вж. Кузнецов по въпроса. по-късно тези оногури които са заели района около Азовско море изведнъж изчезват от историческата сцена....защото се разпадат на кутигури и утигури (малкото и голямото племе, в осет. къадер - малък, устур - голям). Имената на техните вождове Заберган, Сандилх, Акага, Хиниалон са на 1000% ирански ! Интересен е проблема със савирите. Били са мешания, имало е угри сред тях, казва го К.Багрянолродни че савартите-ефсали са родствени на маджарите. Наскоро унгарците публикуваха в нета един савиро-арменски речник, правен по време на мисията на епископ Израил при Алп-илтивар. Има доста угорски думи. сега доколко са екзактни унгарците във въпросната публикация, не мога да кажа. Има нещо друго, савирите са били родствени на ефталитите, защото при тях е съществувал полиандричния брак (една жена има двама съпрузи, предимно братя) но с тях идав и една група алтайскоезично насаление, смятам че са били алтаизирани тохари, тъй като липсва монголоидния тип. Като са говорели език близък до тунгусоманджурския, възм. да са от същата група късни булоцзи, за която стана дума. Именно техните наследници са съвр.чуваши и затова чувашкия език е доста странен тюркски език, по-близък до монголски и тунгусоманджурски отколкото до останалите тюрксик езици. Оттам са и фантасмагориите на съветските тюрколози за моного древния булгаро-хазарски език останал от хуните!! Та наличието на чувашко-български езикови аналогии, които са значителни според мен, скромния лаик показва че прабългарите са били двукомпонентен народ, основната маса е сарматска (внъндурите, дуло) но има и втора голяма алтайскоезична група, явно отделела се от савирите! Във Волжка България чувашите които никога не са се наричали българи а са съхранили суаз (суар, савир) поради щастието че не са приели най-отвратителната от всички религии на този свят - Исляма, са изпаднали в изолация от останалите, станали правоверни. така са съхранили езика си. Останалите волжки българи се коипчакизират, още преди монголската експанзия, тъй като са залети от кумани, печенези и пр. тюркски племена в 10-11 в. Иначе в най-древната си форма волжките българи са били 60 % сарматоалани (есегели или по-старите асиаки и барсилите които също са хони-масагети) и 30% савирско присъствие! ----------------------------------------------------------------------------------

Че тюркизацията на волжките българи е вторичен процес, спор няма. Но наличието наособенните чувашко-български аналози и техните тунгусо-манджурски и монголски аналози говорят за древно алтайска нетюркско присъствие, при това в период преди 681 г., щом ги има и при нашите българи. Ето някои от тях: двалма - укратител на коне, кудерма - палач, харания - котел, казан, дохътор - възглавница, тикър - огледало, бахор - кървавица (думата е посочена още от Шафарик като старобългарска заемка в словашки, чувашкия аналог е пакарта - вътрешности), пахар - метална чаша, купе - ризница, кожух, шаръчи - художник, ватра - отнище и чув. вут - дърва за огрев, дори поток и чувашкото потъкан - капе тече, и т.н. Изцяло алтайски по произход е прословутия животински календар, както названията на животните в него и числиталните показващи чувашки паралели. Но при чувашите спомен за такъв каленадар няма. Естествено моножестовото глупости които се написаха - колко съвършен е бил и пр. са изцяло неверни. От малкото запазени факти за него, не знаем лунен ли е били или лунно-слънчев, така че всякакви въстановки са невъзможни.

Не това си е точно стреме, тояга или жезъл няма, а конникът държи повода на коня в ръката си. Подобен начин изобразяване има в някои сасанидски блюда. Покривало също няма (не вярвам на фантазиите на И.Т.Иванов по темата). Също е спорно и съществуване на змия за което писа Хофарт.

Аз пък мисля че Мадарския конник е Сйявуш!

Олга (Хелга) е от варяжки произход! Първо тя живее във втората половина на 10 в, т.е. родена е около 920 г. Второ тя е езичница и се покръства едва в зряла възраст - няма как ако е дъщеря на Симеон да остнае такава. Така че не вярвам на тази версия. Светослав постъпва много жестоко с евентуалните си братовчеди, съсипва България с голямо удоволствие, ако имаше някаква родствена връзка едва ли щеше да постъпи така.

"Бес Ас кишлере" съм го срещал в превод от същия Риза Бариев, който изобщо не е учен, а пантюркистки пропагандатор, бивш полковник от СА, е като "Ние сме хора Аси". За езика на суварите мога да ти каже че повечето запазени суварски имена Кутилзис, Илигер, Балмах, Балах (Балаш), Боарикс са ирански, единствено името Зилгиб и алтайско. Самите сувари или савири се появяват в Предкавказието едва в 463 г. когато са подгонени от ефталитите и заедно с оногурите, сарагурите, урогите (маджарите) се преселват от Согдиана (гр.Бакат е в согдийската обалст Уструшана). За поризхода им, най-вероятно е ефталитски, тъй като М.Каганкатваци съобщава в "История на страната Алуанк" че имали чудни обичаи, двама братя да имат една жена. Също в Кавказ ги наричат бели хуни, както ефталитите. А сред ефтарлитските племена заселили се в Индия има и саувири!?. Какви са ефталитите - смес от тохари и източни иранци, какот и портокиргизи - гургари (съвр.гуджари в Индия са далечни техни наследници). Какви са протокиргизите - руси, синеоки високи европеиди, което показва че са тохари по произход, възможно е в описания период да са езиково алтаизирани, което обяснява алтайския елемент дал началото на чувашкия език. Интересното е че скато лексика чувашкия език показва повече паралели с тунгусо-манджурски и монголски отсоклкото с тюркските езици, затова и някои световноизвестни учени като Менгес не го смятат за тюркски език. Руските пантюркисти-тюрколози като Баскакаков го отделят в изолирана "древнотюркска" група, азедно с хазарския и древнобулгарския??!! Да бе не се знае какви са хазарите но езикът им бил тюркски?! Интересното е че се наблюдават и доста чувашко-български лексикална аналози което показва че определаня алтайска, казвам по-древна алтайска, а не тюркска група се е вляла в прабългарите, но в никакъв случай това не е "тюркски елит" както съвсем изкуствено и тенденциозно пишеше Рашо Рашев. Елитът на българите е алано-сарматски, произлизащ от племето двали (Дуло) а първите българи в Кавказ са внъндурите или пагеритити (пугури), фиксирани още във 2 в.пр.н.е. Съществуват и данни, че освен алтайско е имало и доста силно угорско присъстиве сред савирите, съдейки по публикуваните от унгарците данни за савиро-арменски речник правен от арменски мисионери в 7 в. Унгарските предания също съобщвата че една чест от маджарите, наречини саварти-ефсали се отделили от общата маса и се преселили до границите на Персия - иде реч за савирите. Вж. http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...GESTAN-HONI.htm Волжка България възниква поне 100-150 години след Дунавска, като първоначално се създава салто-маяцката общност в Северното Черноморие, в резултат на миграциите от Кавказ породени от арабсокот нашествие. Никакъв Котраг не е съществувал и пр. легендарни сведения за брат на Аспарух, преселил се на Волга. Единственото сведение за езика на Волжка България е поемата "Сказание за Юсуф" писана на смесен огузо-кипчакски езики няколко години преди монголското нашествие, т.е. в 13 в. волжките българи са напълно тюркизирани от кипчакската и огузката вълна която осяда на територията на държавата им. Волжка България първоначално е била слаба държава, подчинена на хазарите, после след като Русь разгромява хазарите, стават самостоятелни, но едва ли са били способни да спрат тюркското преселение, което в крайна сметка ги поглъща. Днес има една твърде наивна Волжкобългарска мания която тресе част от патриотарите занимаващи се с прабългарите, рисуват В.България до Тибет и Севериня океан, но това са болни фантазии на болни мозъци, дядо Петър Чолов също се оля в тази насока, като написа едно книжле с напълно невярно съдържание. От сведенията на Ибн Фадлан за обичайте им - погребален обряд - катакомба с подбой, използване на финдс (малка масичка при хранене, съвместното къпане на мъже и жени, поставянето на траурно знаме "алем" пред къщата на починалия показват недвусмислена алано-сарматска основа. Съвр.чувашка наука, доклокото може да говорим за такава, обсебва изцяло прабългарското начало и смята че чувашите са изцяло прабългарски потомци. Това не е вярно, те са потомци на савирите, а това е племе да кажем родствено но не идантично с прабългарите!

Някои карти:

Ето ви една интересна, пропагандна карта с българските мераци по време на Балканската война. (Картата ми бе предоставена от Драгомир йорданов, млад историк от гр.В.Търново). В българската зона са включени и чисто гръцки територии като п-в Халкидики и най-южните части на Македония.

Прабългарското или алано-прабългарското писмо се е използвало и след покръстването, даже находките с които разполагаме са именно оттози период. Ситовският надпис е възхвала към Исус Христос. Подобни са всички надиписи от Мурфатлар, както и някои други от Равна. Въпросното писмо е производно на сирийското несторианско писмо и древноеврейското. За справка четете Турчанинов, единственото що годе сериозно мнение по въпроса.

Малка и Нова България е нашата Дунавска България, за разлика от Стара и Голяма България която е Кубратовия съюз.

Първо няма никакви археологически данни българската граница да е стигала до р.Днепър. Тя от времето на Аспарух до Петър и Борис ІІ е вървяла по р.Прут-р.Бик-долно течение на р.Днестър. Това че Аспарух е погребан във Вознесенска не заначи че тези земи са били български. Погребението е извършено на бързо, но така или иначе горели кости не са открити? А къде ще поместите маджарите, техния Ателкуз е между Днестър, Прут и Днепър. Трето отчитайте факта че на Балканите се появява Нова държава. Преди това в Европа Българска д-ва не е имало. Кубратовата д-ва е племенен съюз, ефимерно и нетрайно формирование като много други от тази епоха. Така че 681 г е рожденната дата на Нашата Дунавска България!

В събота на 14.03. телевизия "Европа" зададе поредния си въпрос към зрителите за отговор със "СМС" : Партизаните трябва ли да се считат за ветерани от войните или не? Вие какво мислите? Аз мисля че партизаните са били национални престъпници и предатели, обслужващи съветски, англо-американски, сръбски и гръцки инетреси, но не и български и са рабитили против териториалната цялост на тогава Обединена (донякъде) България. Техният тартор, Георги Димитров е идейният баща на съвр.сепаратистка и антибългарска организация (х)ОМО "Илинден"!

------------------- Произходът е скитски, във всички ирански езици, вкл. и в тохарски (който не е ирански език, но е повлиян от иранските езици и санскрина), ахшен, оксин, ексин означава черен. Вероятно това е и значението на прабългарското име Охшин - Черньо.

Ето сръбските претенции към България след І-вата Св.война!

Една интересна карта, направена от мой приятел историк!

------------- Само че "Ашхарацуйц" ясно казва че на о-в Певки се спасил Аспархрук, бягайки от хазарите от своята Конска планина (съвр.Суган). Каганът Йосиф ясно казва че предците му преследвали българите до р.Дунав. Имаме пълен разгром и паническо бягство на част от българите, които създават НОВА ДЪРЖАВА на НОВО МЯСТО! Нека не се правим на по-велики и по-големи отколкото сме!

Смятам че е напълно правилно да отнесем възникването на нашата Дунавска България в 681 г. Това е ключов момент свързан с възникване на ново държавно формирование на ново място. Старото държавно формирование, Кубратова България, която надживява създателя си с няколко години, престава да съществува. Абсолютно наивно е да се твърди че държавата "се преместила" на Балканите. Няма такова нещо, държавите не се местят, местят се хората, създали на Балканите едно ново формирование в което вече участва и друга етническа група - славяните! А иначе фантастичните отнасяния за някакво начало на Българска държавност в Европа в 160 г. изхождайки само по произволно написаните години на управление на митологичните персонажи Авитохол и Ирник, са напълно несериозни. Има бегли данни, единствето от аремнските извори за "българи" в Кавказ, дори още във 2 в.пр.н.е. но няма данни за изградена и завършена държавна структура.

Ник не е Ж.В. може да сте сигурни. Това че вижда логиката в моите статии за разлика от вечно заядливия и нищо конкретно не казващ Хърс е друг въпрос!

------------- Хунско влияние няма уважаеми, хуните са точно звероподобни, както са ги описали съвраманиците, а Авитохол и Ирник са изцяло ирански имена и няма нищо общо с Атила. Нито аварите нито хазарите имат нещо общо с хуните! Просто много хора плащат данък на инерцията натрупана в последните 100 години! Прабългарите са в основата си сармати, с държавнотворческа прослойка от юечжите (тохари) и усуните (аси). Има и някакъв примес от угри и алтаизирани тохари, дали алтайските паралели в чувашкия език, но алтайски на общоалтайско ниво, а не тюркско защото между алтайското езикова наследство в прабълг.език и появата на тюрките има разлика от векове. Но като цяло водещото и основното е салматското или алано-сарматското!

Напълно възможно, тракийското име на Одрин Уску-дама означава "Воден град", съотв. уску - вода.Та "Ички" ако не е тохарска заемка, то показва общ ностратически произход с индоевропейското "ишк".

Доколкото знам "Велика Влахия" е в Тесалия!

"Whiskey идва през галски и значи жива вода (aqua vita), преминало през галското прозношение става нещо като "ишкабах" "ускабах" (" "usquebaugh",") после поанглийчено става уиски. "Жива вода""......... ------- Ако го прочете някой от нашите тюрколози това "ишкабах", веднага ще обясни с тюркското "ички" - пия, (бълг.разговрно ичкия-питие). Друг е въпроса че тюркската форма си е тохарска заемка, от тох. yok - пия. (майтап - за разведряване на атмосферата)