ЕТИМОЛОГИЯ НА ИЗВЕСТНИТЕ ПРАБЪЛГАРСКИ ТИТЛИ И ЗАНАТИЯ
_______________________________________________________________________
1). алабагатур – висша военна титла, спомената по повод българо-хърватската война в 926 г. Към Хърватия е изпратена българска войска предвождана от άλοβογοτούρ (алабагатур). Разбира се това е титла, а не име. Макварт я свързва с тюркското alp bagatur, alyp bagatur, което означава “храбър юнак”, der tapfere Held (Marquart, Streifzüge, S. 156). Смятам че може да предложим съвсем друго тълкуване. Сравнявайки тохарското wāl – област и wal – предводител, осетинското woli, uoli – владетел, управител, вожд, предводител, wæl, uele – висок, смятам че прабългарското *ало/алу е ясен синоним на тохаро-аланските форми, или ало-багатур, по-точно ало-бахадъръ – титла, висш военен чин, „висок или пръв бахадър/багатър”. Също в осетински иронски bæхеаtыr, дигорски bægъаtъr – храбър войн, идентично със старобългарското бахадъръ/багатъръ).
2). багаин, богинъ – войскова титла. В осетински дигорски bаjgъul – телохранител, boga – сила, bogal, bogalæg – силен човек, борец, осетински иронски baxъxъænæg – охранител, персийски bayegan, партянски bakan, хинди-урду bachānā – пазач, защитник, кушанобактрийски bogono – войн, маратхи bagata - меч. В тох./б/ wako, waso, в тох./а/ wac – войн. Смислово сходно е келтското, староирландско bāgaid – двубой, бунтовник, bāga – борба, ирландски bagaid, кимвърски, бретонски bagad, латински bacca – войскови отряд, ирландски buaigh – победа, старовисоконемски bagan – борба. Така че прабългарското багъ/багаинъ е от ирански произход и е означавало войн.
3). багатур, бахадър – по-висша войскова титла. Основата е *багъ – войн и *адъръ/*атър/*эдъръ – силен, последната форма е известна в старобългарски, дало съвр.българското едър – голям. Аналогично в осетински иронски bæхеаtыr, дигорски bægъаtr – храбър войн, идентично със старобългарското бахадъръ. В тох. /а/ atar – герой, произлиза wak.atar – борец, войн-герой. Интересното е че такова словосъчетание, войни-герои се среща в текст на тох./б/ цитиран от Д.Адамс, където е използвана формата в тох./б/ - etru. Бейли например смята че тохарското atar е заемка от ирански atara, или санскритски turai – силен, герой. Д.Адамс го свързва със собствено развитие на тохарските езици. В осетински иронски еаtыr, ætыr – смел, ædærsgædzinаd – смелост, дигорски ædærsgæ – смело, ædærsgædzijnаdæ – смелост, ædærsоn – смел, хъаjtаr - герой, витяз, дързък, смел. В кховарски bahder – храбрец. В.Стоянов също посочва персийското bāhādār, bahādur означаващо войн-герой и съответното тюркско bātur, монголско baγatar, във връзка с регистрирано в 1576 г. име на “кожухарят Иван Бахадър” от софийската махала Сонгурлар. /ВС-КПАБ,стр.228/ Вижда се че багаин и багатур в монголски и тюркските езици, са заимствани на готово от тохарски или източноиранските езици. Според Локач, в основата е иранското *bag(aput)ra – божи син, т.е. приказен герой, надарен със свръхестествени качества. Според Ал.Баяр, багатур/бахатур е иранска титла, заета в алтайските езици, още в периода на първоначалните ирано-алтайски контакти в бронзовата епоха. Бахадур (тюркски батър, монголски – баатур) - така започнали да наричат своите герои, монголите и тюрките. Липсата на г/х в тюркската форма показва че се касае за заемка през монголски, в противен случай, нямаше да има изпадане. /АБ-ТТИ/ В монголски baga – екипаж, команда, войскови отряд, bǿh – борец. /МРС/ В тунгусоманчжурски се срещат buku – борец, силен човек, batu, batar, batur, baγtъr – юнак, храбрец, които се смятат за монголски или старотюркски заемки. /ССТМЯ,стр.61/ Думата е заета и в унгарски, като bator – смел. В тюркменски, карачаевобалкарски, татарски, казахски, южноалтайски, якутски batyr, шорски pagattyr, турски bahadir, узбекски botir, киргизки batymduu, чувашки pattar – войн, герой. Например в тувински ma`dyr, хакаски matyr – герой, се отличава от общотюркското batyr и се доближава до унгарското magyar – мъж, войн, юнак, превърнало се и в етноним - маджари. В ягнобски bahodūr, осетински иронски bæхеаtыr, дигорски bægъаtr – храбър войн, идентично със старобългарското бахадъръ. /ДРС/ Ясно може да разделим думата на две части, *бахъ/*багъ – войн и *адъръ/*атър/*эдъръ – силен, последната форма е известна в старобългарски, дало съвр.българското едър – голям. Фасмер посочва руското богатирь, украинското богатиґр, староруското богатырь, белоруското багатыр, полското bohater, bohatyr, старополското bohaterz – силен човек, храбрец, юнак. Смята че е заимствано или от старотюркското *ba‘atur, или от прабългарското βαγατουρ, сродно с турското, чагатайското batur, шорското pa‘attyr, монголското bagatur, калмицкото bātr• - смел (Гомбоц, Рамстедт, Бернекер, Маркварт, Банг). Това схващане е погрешно, руското богатирь или е директна прабългарска заемка през старобългарски, или е заемка от аланското (дигорско) bægъаtr. А самото понятие има не алтайски а индоевропейски корени. По данни на грузинските хронисти (Леонтий Мровели) в 5 в. предводителите на аланите се титлували „багатари” и тяхната роля е била да организират и ръководят военните походи. /ФГ-АА/
4). балии – лечител, балия – знахарка, магьосница, биле – лечебна отвара, лекарство, билки – лечебни треви. Думите биле, билка, нямат славянски аналози и е от най-вероятен прабългарски произход, а балии е заето в староруски и словенки bali - лечител. Обикновено в руски се обяснява с балить, баловать, болтать – заблуждавам, говоря празни приказки, говоря неразбрано, т.е. бая, правя заклинание (Фасмер). Но липсата на представяне в другитне славянски езици, прави тези изводи за съмнителни, т.е. въпросните руски думи да са вторични производни от балии, а не да обясняват произхода му. Значението и показва че е свързана с лекуване на рани и болести. Като вероятен източник може да посочим в тох./а/ päl, тох./б/ pīle, прототохарски *päle - рана (Adams). От същият индоевропейски корен *bhAl(w)- в албански (гегски) bolbë - загинал, общославянски боль – болка, протогеррманското *balwan, *balwōn – лош, злонамерен, дявол, старовисоконемски balo, старосаксонски balu, готски balwa, староанглийски bealo, старонорвежки bøl, bølva – увреждащ, дяволски, проклятие. Ностратически паралел в монголското *bilčawu, древнотюркското *biāĺč – белег от рана, тунгусоманчжурското *bial, bele – вреда, древнотюркски balīγ – рана. /S-AE/ Виждаме древен тохаро-алтайски паралел. Друга вероятност е в основата на биле, билка, да стои аланското bælga, съвр.осетинското bægъa, в грузински balba – растението тамариск (Tamarix), аланска заемка в руски балга – гребенщик (тамариск) (Даль). /ВА-С-1,стр.245/ Тамарискът е растение с особенно значение за древните иранци, свързано с гадаене и жречески обряди. В кашмирски bạlarun – лекувам, пущунски bala, кховарски balon – магьосница, в пущунски pal, персийски fal – врачуване. По-малка вероятност е да търсим връзка с осетинското bælas/bælasæ – зелено дърво, дърво с голяма корона. Аналогично е талишкото bêlel – дъб. /VS-ETD/ В ирландски bullace – дърво. /EDGL/ Абаев го свързва със санскритското pālaša – листа, в тох./а/ palt, тох./б/ pilta – лист. /ВА-С-1,стр.247/ Така че биле, билка и балии вероятно са свързани или с названието на тамариска bælga-билка, или с пратохарското *päle – рана.
5). бат – титла на Кубратовия син Баян (Боян). Също се среща в името на хионитския (хоногурски) владетел Крум-бат. В съвр.бълг., бат` (батьо) обръщение към по-старши по възраст. Етимологични паралели: В тох./б/ patti, patit, peti, в тох./а/ poto, санскрит paāti, протоиндоирански pati, авестийски paiti, староперсийски pat, пехлевийски pat, староосетински (p)at, съвр.осетински fæt(æg), сакски vata, хотаносакски рā, кушанобактрийски pido, bid, мунджански руе – достоен, почитан, господар, /L-IAIL/ В.Абаев посочва староосетинското pat - вожд, дало съвр. fætæg, със същото значение. /ГТ-ДСПОП,стр.20/ И.Добрев предлага съвсем основателно именно в това иранско понятие да търсим етимологията на прабългарското бат – почетно обръщение. /ИД-ЗСБХ,стр.211-212/ Първоначалното значене е било баща, старейшина, респ.вожд. Виж и византийската титла ипат – воевода, градоначалник.
От славянските езици, понятието е заимствано чрез старобългарски, в руски батька, батя, украински батьо, батько – баща, чешки, моравски bat'a – чичо, сърбохърв. бäħа, чешки bát'a – брат. Според Старостин думата *bhā-, *bhā-t- баща, е протоиндоевропейска, защото има паралели в балтийски *ba-t-ia-, *ba-l-ia- баща, протогермански *bō[w]-an-, *bōlan-, *bōlōn- брат, срещащо се само в средновековния горно- и долно-немски като bōle, buole. /IEE/ Може да се мисли за сходно развитие в славянските езици, със значение баща, паралелно на източноирнското (прабългарско) значение – вожд.
5). бахаръ – лечител, старобълг.дума (Й.Заимов). /РНДДБЕ/ Показва ясен ирански произход. В осетниски dzæbæx, ягнобски beh, кюрдски baş, пущунски, beh, bihbūd, персийски bih, шугнански bêf, вахански baf, хинди-урду bhalā, кашмирски baburu – здрав, силен, в добро здраве. Абаев свързва осетинската дума с древноиранското vahu – здрав, хубав и усилващата представка dzeb-, т.е. несъхранилата се аланска дума е била bæx – здрав, силен. /ВА-С-1,стр.390/ Така че напълно логично е прабългарското бахъ да е означавало същото – здрав, силен, виж дигорското boga – сила. От същият корен е и прабългарското багаин, багатър – войн. А бахар означава лечител, т.е. този който възвръща силата.
6). бирев – съдия, господар, в рускоцърковнославянски. Думата е от прабългарски произход. Винченцо Д`Амико посочва думите-реликти останали от Алцековите българи, борро, биро, биролас – съд, като я свързва с унгарското bird - съд, bir - власт, birodalom – кралство, държава. /ВД-БИ/ Откриваме ясни осетински аналози, bærnad – държавно учреждение, bærn – дълг, отговорност, bærdžыn – правомощия, barad – право, власт, bar – съдебно право. /ОРС/ В хинди-уруду fireb, fareb, персийски bārcha, bārgah – съд, в таджикски barpo - учреждение. /DRT/ Интересно е че тази дума присъства и в старобългарски, като пърjа – съд, позната в унгарски per и в румънски pară, pīră – съд, като старобългарски заемки. /БЦ-ИБЕ-2,стр.173,117/ Пример за алано-прабългаро-унгарски изоглос и неговото развитие. В това отношение трябва да посочим и диал.бълг.дума от Родопите барита – кмет, селски първенец, използвана във “Веда Словена”, показваща ясен алански произход. В дигорски bаrdаr, bаrdаræg, иронски bаrdаræg – повелител, управник, упълномощен с власт. /ДРС/,/ОРС/
7). бири-багаин – вид войскови командир. В осетински иронски biræ, bыræ, дигорски bеræ, bewræ - много, също bыræ/bеræ, означава множество маса хора, група, отряд. Думата е засвидетелствана в скитските имена, напр. Вαιορασπος – владеещ много коне, baior – много. В съвр.персийски и пехлеви bēwar, хотаносакски buyrra, buyrru, авестийски baewara – много, 10 000, всички те са производни на древноиранското *baiwar – много, множество, 10 000. От алански е заета в грузински bewri и кабардински beurэ – много. /ВА-С-1,стр.262/ В староиндийски bhūri, авестийски būiri – обилие, голям, богат. /IEE/ Така че бири-багаинът е командвал някакъв вид голям отряд.
8). бирчии – бирник, берия, биръ – данък. Според Фасмер старобългарското биръ – данък, бирчии – събирач на данъци, заето в староруски бир, сърбохърватски бир, словенски bir, е прабългарска дума, показваща паралел с чувашкото *bäri, bärü – давам, дар, унгарското bér – плата, заплащане, турското vär – давам. Но също в авестийски baraiti, санскритски bharati, согдйиски pr`byr, хоремзийски b`r, hbr, бактрийски parobar, baramo, пехлевийски barom, осетински barыn, barun, barst, ягнобски var, vuarta, хуфски parfur, кюрдски berîdan, пущунски bаr, pūrah, талишки barde, персийски bordän, шугнански bor, гилянски bêrdên, язгулемски bora, сариколски vor, белуджи berəg, кашмирски bạđarun, bạđarôwun, непалски puryāunu, хинди-урду ar, kharīdnā – нося, донасям, вземам. /Ch-DIV/,/VS-ETD/ В тох./б/ par, parеm - нося, вземам. /DA-DT-b/ В осетински иронски baræy – отчет, приход, bærc, дигорски bærcæ – размер, мярка, bær – натрупване, bær kænun - натрупване на пари. /ОРС/,/ДРС/ В авестийски bara – данък. Това е едно общоиндоевропейско понятие. В славянските езици се среща като брать, беру – вземам, нося, аналогично на българското бера, в арменски berem, албански bie, латински ferae, келтски (староирландски) biru, готски bairan – вземам, нося. Прави впечетление че типични български думи като барам, прибирам, бирник, берия – данък, въпреки славянското брать показват своите източни тохарски, хотаносакски, кушанобактрийски, авестийски, осетински и памирски аналогии. Така че изобщо не е задължително да търсим „тюркски” произход на бирчии.
7). боил, боляр – феодал, областен управител, боилоди – области в І-вото Българско царство. Думата се среща като βοιλα, βοηλα, βουληα, βουλιας, βωυλε, βοιλαν, βοκλια (в ητζβοκλια), βουλις (в σουρσουβουλις), bula (в Zergobula), boilas (в zerco boilas), bule (в cerbule), а в старобългарски преминава като былiа и в новобълг. като болярин, в руски като боярин, а в румънски - boier. Общоиранският корен *bal означаващ издигнат висок, осветява етимологията на понятието. В тохарски *bal – издигнат, голям, величествен, хотаносакски bulj, buljar, buljam, bulyata - възвеличаван. /Ch-DIV/ В таджикски boliγ, рушански, хуфски bōlig – старши, старейшина, bolo – главен, върховен. /DRT/,/ВС-РХТ/ В кховарски balyak, кашмирски bōjeř – силен, голям, юначен, герой. Виж тохарското bāl, bālanma, хотаносакското bala, фригийското balaios, belo – власт, мощ, голям и balen – владетел, в ирландски bаillidh, balie, шотландски bailzie, френското (от келтски произход) bailli – съдия, управник. /EDGL/ Но по-вероятна е връзката с осетинското bal - войскова част, отряд, но и област. В тох./б/ wāl, арменски boil, чувашки pajlax означава същото. Областите на І-вата Българска д-ва, са носили също названието боилоди (проф.С.Шестаков – “Лекции по Истории Византии”). Така че боилите са областни управители, съответно на външните и вътрешни области на държавата. Дори в тракийски се открива сходно понятие bula, древногръцки φύλον – племе, род. /ВГ-ТТЕ,стр.99/ Според Фасмер, също былiа трябва да се свърже със заемка от гръцкото φύλον – племе, род, респ. предводител на племе, на войскови отряд. Да така е, само че имаме исконна прабългарска дума, индоевропейски аналог на гръцкото φύλον. Съгласно „тюркския” произход на прабългарите, титлата се смята заемка от древнотюркското boila, buila - благороден, знатен (Корш, Мелиоранский). От тохарски или хотаносакски, титлата е заета от древните тюрки, bojla baγa tarqan е титлата на Тонкук, живял в 8 в., виден държавник в І-ия Тюркски каганат. /ДТС,стр.110/ Заето също в монголски bэjl и тунгусоманчжурски bэjlэ – княз. /ССТМЯ,стр.120/
8). блэхъчии – ковач, староруска дума, от старобългарски произход. близница – стомана, старобългарска дума. Фасмер търси паралел със старовисоконемското bleh – стомана, съвр.немското, диалектно blechschmied - ковач. Думата е от безспорен старобългарски произход, предвид окончанието –чии, съхранена в руски. Фасмер смята че не може да се мисли за старонемска заемка. Той също посочва евентуален, прабългарски произход, но не може да посочи разумни тюркски паралели. Посочените чагатайското bilgüči, bilikči - мъдрец, bilgü - разум, знание, от bilig - знание, мъдрост, по Микола, Neuphilol, са нереални и неверни. Затова откриваме ясни тохарски и индоирански паралели за изходното прабългарско *блэхъ - стомана, в тохарски pilko – мед, метал, санскрит phalita, хинди-урду basal, bićhwā – желязо, пракрит bhallī, balisa, balsī, balchī – железен прът, копие, желязна кука, персийски fūlād, pālās, palākham, palād, белуджи рhulat кховарски phal, шугнански pales, phāl, осетински bоlаt, bulаt, пущунски polād, folād, fūlād, санскрит battalohaka, непалски phaulād, phawato, хинди-урду bāghan, paghāl, кашмирски polāv, palakh – стомана. В основата стои индоевропейското понятие *phal - свързано със значението ярък, изкрящ, блестящ, качество типично за метала. В.Абаев посочва че корените на булат – стомана са древноиндийски. /ВА-С-1,стр.265/ Старобългарското близница е явно по-късна, славянизирана форма на *блэхъ и отразява същата семантика – блясък. Може да посочим и руското бляхи, бляшки – метални орнаменти, пришивани към дрехите, сега археологически термин, произлизащи от същия прабългарски корен. В диалекта на с.Радовене, Врачанско, се е съхранило това понятие, като блех – метална обложка на дървената ос на кола. /ХХ-РГСРВ-БД-ІХ,стр.228/
9). боритаркан – градоначалник, бору – крепост. В осетински иронски boru, bru, дигорски buræu – стена, оградено място, партянски bărag, съвр.персийски băra – защитено оградено място, крепостни стени, също borj, borooj, bārū, хинди-урду burj – кула, аналогично на прабългарското бору – крепост. Също в персийски bar-āward, пущунски bara – крепост, обградено място, burak – вал, защитна стена, персийски burğ – кула. /ВС-ЕБ,стр.31/ Осетино-прабългарската форма е съхранена в карачаевобалкарски като, buruu – ограда, стена, заето от дигорски. Също заета във вайнахски bura, дагестанските езици buru, bura – крепост. /ВА-С-1,стр.284/ (вж.Боруй) За таркан виж по-долу. Ст.Йорданов куриозно свързва прабългарската титла боритаркан, с тюркското бьори – вълк, а боритаркан означавало вълк-търкан, предводител на вълците, от абсурдната етимология, че са съществували формирования от млади войни “вълци” подобно на тюркските дружини фули – вълци, подчинени на тюркските владетели. /СЙ-ОГОЕПБ/ Фули е име и на тюрско племе. Няма никакви данни за съществуване на “вълчи” формирования при българите, при които вълкът, въпреки че се е почитал, но никога до такава степен, както при тюрките. По тази абсурдна, преднамерена логика средновековният Боруй би се превел като Вълчеград. Съвсем ясно е че боритарканът е административна титла – градоначалник, командир на укрепена крепост и съответните индоевропейски аналогии не оставят съмнение за нейната етимология.
10). варенкан, варнекан – началник, комендант, или вожд на крепост, Варнеканций – име, или по-вероятно титла на пълководец от (пра)български произход в Италия, участвал в събития около 571 г. Според Винченцо Д`Амико, се касае за латинизиран запис на титла варенкан или варнекан – началник, комендант, или вожд на крепост. /ВД-БИ/ В тох./б/ warno, warnai – централен, начален, убежище, защитено място, сходно с авестийското, пехлевийското var – защитено, закрито място. От warno, warnai – крепост и *kan – вожд, владетел. А това подзказва че и името на гр.Варна, също може да е от прабългарски произход и е означавало крепост. Осетинският паралел е по-различен, макар и смислово сходен, респ.uart – щит, т.е. средство за закриване, за защита.
11). ватах – вожд, предводител. Българската дума ватах, ватафин означава главен майстор на рударска пещ (Самоковско), главатар на русалийска дружина. От балканските езици се среща единствено в румънски където означава надзирател, вожд на калушарска дружина – vatak, vataful, primićerul. Примикюр е средновековна българска титла, с византийски произход, така че тези понятия в румънски имат единствено български произход. /ЦС-ВАСБ,стр.88/ В в украйнски и руски където ватяга е банда, въоръжена дружина, Фасмер търси връзка с тюркското отог, одаг, одая – стая, шатра, група хора, отряд, заето и в осетински като utug – маса, народ, група хора, тълпа. Думата ватах е засвидетелствана във Виргинската грамота, писана след битката при Траянови врата (986 г.). Според Ив.Венедиктов ватах е означавало началник, водач на отряд от свободни селяни (опълчение) явяващи се със собствено въоръжение при военните сборове и походи. В БЕР се търси връзка с протоиндоевропейското wodok – водач, вожд, воевода. Откриваме в тох./б/ wayauka – лидер, вожд, тох./а/ wotak, тох./б/ yatka – водач, тох./а/ watk – заповядвям. /DA-DT-b/ В авестийски vãthwa, vãthwâ – група от хора, отряд. /JP-DCAW/ Аналогично в осетински fætæg – група от хора, но и вожд. /ОРС/ Абаев го свързва с авестийското pathaka – предводител, водач. /ВА-С-1,стр.464/ В същото време понятието в тох./а/ wotak показва пълно съвпадение с осетинското fætæg – вожд, българското ватах, а другото осетинско yatæk – вожд, водач съвпада с формата в тох./б/ yatka. Идентични са кушанското yawuga, крорайнското jutiga – водач, вожд. Българското ватах има явна тохарска или иранска етимология. В угрофинските езици, в манси vintlaŋkwe, хантски wantta, унгарски ùt, удмурски, коми vetlyny, марийски vüdaš, лапландси vodte, естонски vedama, фински vetä, мордвински v'at'ams, вепски veda – лидерство, водач /доближава се до славянското водя/. /VS-ETD/
12). вестран, вестор – презвитер, епископ – „този който гледа, следи за спазването на канона”. Сред пратениците на княз Борис в Рим, е записан “Ил вестран абаре пресит”, което П.Добрев разчита: Ил, на презвитера, главен пратеник. Смятам че преводът макар и смислово верен, не е достатъчно точен, абаре в случая не значи главен, а отговаря на осетинското аbаr kænыn – поръчвам на някого, дигорски bærnæ – поръчение т.е. абаре – пратеник с мисия, а пресит отговаря на осетинското færаst kænыn – отивам на някъде. /ОРС/,/ДРС/ Или изречението е означавало “Ил, изпратен от презвитера с мисия (поръчение)”. Според по-старата неточна версия на Д.Моравчик: “Илиас кана-таркан”. /ПД-ЗФ,стр.53-55/ Венстар, е несторианска християнска титла в Средна Азия, презвитер. В согдийски е звучала като χwyštr – старши, главен, заето и в уйгурски qoštur, чрез манихейските текстове. /ДТС,стр.460/
13). врачъ – първ.значение магьосник, ίατρός (Супр.сб., Остром.ев.), вражалец – гадател, също врач – лечител, заето и в руски врач – лекар, лечител, сърбохърватски врач - прорицател, гадател, словенски vrač – лечител, чешки vražiti – правя магия. Етимологията е неясна, обикновенно се обяснява с врать – лъжа и ворчать – бръмча, говоря неразбрано, или с чувашкото чув. vĕrűçĕ - знахар, заклинател, магьосник, което се обяснява с vĕrű-suru – заклинания, буквално „духане-плюене”. Явно се касае за „прабългаризъм” но с много по-точен паралел е пехлевийското, согдийското warz - магия, чудо, согдийското w`rzkry – правя магия. В съвр.осетински тазя дума е дало ново значение uarz – любов, uarzыn/uarzun – желая, респ.обичам, аналогично в староперсийски wardiya, согдийски warza - обичам. Но първоначалното значение е било чудо, магия, извършвам магия. Това показва че старобългарското врачъ отразява точно по-древното значение. Че тази дума е от алански произход, се потвърждава и от руското вразиться – влюбвам се, по-късна аланска заемка. Като първооснова на всички тези форми, Абаев смята авестийското varэz – върша, действам, (върша също е прабългарска по произход дума). /ВА-С-4,стр.54/
14). двалма – коняр (ίπποφορβός), думата е използвана в старобългарския превод на „Диалозите на Псевдо-Маврикий”. Суфиксът –ма, означава някакво занятие, напр.кудерма – палач. Коренът е *двал- или *дал-. Като етимологичен паралел може да се посочи протоалтайското *dala(-e-), протомонголски, съвр.монголски, бурятски *dal, калмикски dalэ, тунгусоманчжурски dal, манчжурски dalda – обор за животни, навес, покрив, в прототунгуски dolgu, евенкски dolgan, японски *da – жилище. Показва връзка с протоалтайското *dăĺà(-o) – покрит, скрит, в монголски dalda, daldadu – скрит, тунгусоманчжурски *dal(i)- скрит, dalivan – да се скрия, корейски tjэr, čэl, японски jasiro, yáshiro – храм, прототюркски *jaĺ- скрит, jašur – закривам, паралел с финското talo - дом. /S-AE/,/ТМС(d),стр.192,194,214,222/ Така че най-вероятно имаме древна алтайска заемка означаваща обор, респ. конюшня. Като друго етимологично решение, може да се посочи, чувашкото tălă – пранги, примка за завързване на предните крака на коня, или tilxepe – повод на кон, юзда, сродно с монголското delbe, delbeg – повод на кон, също н кумандински tälbügä, тобларски tilbi, казахски tilbigä, киргизки delbä – повод на кон. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.188,230/ Или двалма – „този който води и вързва конете”.
За –ма, означаващо явно занятие, може да посочим осетинското mi, miwæ – работа, дело, занятие, стара алнска дума заета и в унгарски mi, mū – занятие. Произилза от индоиранското mivati – движение. /ВА-С-2,стр.113/ Другата възможност е суфиксът –ма, да отговаря на древнотюркските отглаголни съществителни, напр.тюр-ма, от tur – стоя, поставям, т.е. тюрма място за задържане, респ. двал-ма ще означава този който се грижи за коня, обора или води коня. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.221/
15). жупан – прабългарска и аварска титла, областен управител, в старобългарски жупище – област. БЕР посочва диалектно (Панагюрище) жупа, джупа означаващо страна, област, махала. Думата жупа – област се е използвала също в Сърбия и Югославия до ІІ-та Св. война. Там Жупа се среща и като топоним, няколко области носят това име, като в едната живее българско население (до Призрен). По времето на ІІ-та Българска д-ва, титлата еволюира до бан – областен управител. Използва се от унгарците, които имат сходното ишпан, бан – областен управител. В албански zapana – господарски дом. /АС-СНА,стр.177/ Заета в славянските езици, в рускоцърковнославянски жупанъ, староруски *жупанъ, селище Жупаново в Новгородска губерния (от 15 в.), старосръбски жупань, сърбохърватски жупан, словенски župàn, чешки и словашки žuраn – областен управител. Б.Цонев посочва румънското jupăn – жупан, господар, като старобългарска заемка. /БЦ-ИБЕ-2,стр.115/ Етимологични паралели: В тох./б/ yapoy, в тох./а/ ype – страна, народ, в персийски jaban – страна, равнина, степ, заето и в тюркските езици като japan, jalan, žapan - степ. /СД-ПМ/ Съвременните памирци наричат Памир Упа-Миро което означава „Страна на Митра”. П.Добрев посочва също памирското жупа – войскови отряд, факт напълно отговарящ на териториалния войскови принцип. В осетински иронски ban – господин, господар. /ОРС/ Думата се е запазила в езика на казанските татари като banu – госпожа. Според Баскаков, „тюркското” župan – провинциален чиновник, е директна калка от китайското tsou-pan – секретар, канцлер. /НБ-КЗТЯ-ТО/ Но това не може да обясни българското жупа – област. Явно думата е двусъставна, от жупа, респ.тох. yapoy, ype – страна, област и „прабългаро-аланското” осетинско бан – господар.
16). зери-таркан – вид областен управител. Етимологични паралели: В пехлеви shahr – област, град, селище. /ИС-ПРС/ В ягнобски šahr, кюрдски şar, пущунски xahr, персийски šähr, шугнански x'аr, гилянски, язгулемски, сариколски šar – селище. /VS-ETD/ В санскрит sar – по протежение на, санскрит aājra, протоиндоирански hajāra, авестийски azrâ, razah – област, поле. /L-IAIL/ В хотаносакски harāsā, хоремзийски hr`zy, парачи rh`z – простира се. /Ch-DIV/ В тох./б/ sāāre – по протежение на, площ. /DA-DT-b/ В.Бешевлиев също търси връзка с чувашкото šеr, śэr, тюркското jär, турското jar, якутски sir, киргизки džer, казахски džir, долгански hir, шорски čer, хакаски čir – земя. /ВБ-ПЕП,стр.144/ В унгарски szér – място. В протомонголски sirui, siruγai, dzirig, прототунгусоманчжурски *ńerke, евенкски jerke – земя. /S-AE/ В Англия названията на историческите области (графствата) завършват на –шир, вероятен келтски произход, в ирландски tir, латински terra – страна, земя. Прабългарското зера – област, зери-таркан, областен управител, показва парелел и с пущунското sāīr – група хора, племе, тълпа, и нуристанското s'er – равнина, земя, площ. Но също и с чувашкото šеr – 100, стотня, военно-административна единица. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.111/ Има и алатйски и индоевропейски паралели. Изхождайки от териториалния принцип на войскова организация, зера вероятно е било и съответната войскова единица във военно време.
Но е възможна и съвсем друга етимология, от общоиранското *ser – глава, съответно дзера-таркан – главен таркан. Виж аланското *ser преминава в прабългарското джур – глава (mitsær – Миджур – снежен връх).
17). зодчии – старобългарска дума, строител, зидар, зид – стена. Б.Цонев посочва старобългарското зидздъ - зид, срещало до началото на 20 в. в някои диалекти. В средноперсийски `s`dk, āsāyag, согдийски `s`dty, санскрит shad – обхващам, обграждам, ограничавам, санскритски sāres, пехлеви sto, хотаносакски sis, sais, осетински иронски sis, дигорски ses – строеж, стена. /Ch-DIV/ Старобългарското зиздъ е максимално близко до осетинските форми. В осетински откриваме също иронското sadzыn, sagъd, дигорски sadzun, sagъd, – втиквам, забивам, като в дигорски означава и строя, което кара Абаев да свърже произхода с партянското sāž, согдийското sāč, пехлеви sāhtan, sāč, персийското sāhtan, sāž – строя, съоръжавам, приготвям. /ВА-С-3,стр.8-9/
18 ). илтивар – владетелската титла на савирите в Кавказ, ва волжките българи и на асите (таштъкската археологическа култура) в Южен Сибир. Титлата ясно е фиксирана във формата илтивар, според Мешхедския ръкопис - препис на “Рисаля” – Пътеписа на Ибн Фадлан. Там се казва: “О, Аллах, съхрани в благополучие царя, илтивар, царя (малик) на българите!” Титлата хан е непозната за волжките българи! /РФ-ТПВБ/ Те е формират предимно на савирска основа, затова и продължават да използват савирската владетелска титла, позната преди това в Кавказ. При савирите е известен владетел с името Алп Илтивар. При тюрките титлата eltäbär е заимствана от покорения народ ази. /ДТС,стр.171/ Или аси, сибирските алани (съвпадащи с носителите на таштъкската култура, техните последни наслединици, впоследствие тюркизирани). Етимологията на думата е от с персийски il, пущунски el, кюрдски êl, осетински axil, талишки elêt – род, племе и war, wars – управлявам, т.е. вожд на племе. В чувашки il – народ. Тюркското il/ilek – народ е повсеместно разпространена, с нострагически корен, има и угрофински паралели. Ефталитското царско име Хушнаваз, Ахшунвар е късна арабизирана форма на ефталитското “Кушана-варс” – владетел на кушаните. Съхранила се е и в езика на кавказките авари, далечни потомци на средновековните авари, под формата awar – пророк, предводител. Тохарската етимология е вероятна, в тох./б/ varg, в хотаносакски varga – ръководител, vrasse, vrasan – регулирам, управлявам, warksi – власт, мощ, сила. /DA-DT-b/.
19). имник – коняр, първият сред конярите. /ЦС-ВАСБ,стр.94/ В унгарски mén, марийски imnе, мордвински išme – кон. /VS-ETD/ Възможно връзка с тох./а/ yme, тох./б/ ymye – път, староиндийски ēmаs – ход, движение, така че може да предположим хипотетична връзка с прототохарското *ymаe – имен – ездитно животно за предвижване, аналогично на тох./б/ ykwes•s•e* - предвижвам се и yakwe - кон. /DA-DT-b/ В етруски tamna - кон. /EEG/ Б.Симеонов също привежда като пример хунската титла еммедзур – управител на конюшня. /ММ-ИБХ,стр.92/ В тюркските езици откриваме в хакаски, казахски ön`men, узбекски ömgэn, татарски ömgön – конски гърди, предната част на коня, от тюркското ön, un – лице, предна част и `men - кон. В японски uma – кон. /VS-ETD/ В монголски эmээl – конско седло. Хунската титла е със смесен уралоалтайски-алански произход, от *emme – кон, (японски uma) и dzur, съвр.осет. sær – глава, главен. Безспорно произхода на корена *ma/*mar – кон е индоевропейски, но не може да кажем формата имен – кон, известна и като прабългарско календарно понятие, от древен тохарски произход ли е, или урало-алтайска заемка, от сходни понятия производни на същия корен. Също откриваме в осетински emlыk, emellek, ингушки, чеченски эmalk – необязден кон, адигски emlыč – див, се смятат от В.Абаев за стари алтайски заемки в езика на аланите. /АШ-ЭСАЯ-1,стр.175/
20). ичригу(ичрегу)-боил, чъргубил – прабългарска титла, подробно изследвана от В.Бешевлиев. Фиксирана е с гръцки букви като ητζιργον βονλας, в латински като Petro cerbulae, открито в писмо на папа Йоан VІІІ от 879 г. и в старобългарски вариант – чръгоу былiа. По времето на Крум ичригу-боила командва десния фланг на войската, при Пресиян е подчинен на кавкана, а при Борис – оглавявя дипломациятя на държавата. Бешевлиев посочва далечно сходство с хунската титла ичреки, хазарската чавшигир и караханидската чагри-бек. Онигасий, най-приближения на Атила, носил титлата ичреки, равняваща се на майордом. /ВБ-П,стр.51-52/ В.Бешевлиев открива че в “Хрониката” на неизвестният продължител на Теофан, ясно е посочено че титлата на Симеоновия ичрегу-боил Теодор се превежда на гръцки като ойкейос – домашен, вътрешен, близък. /ВБ-ПЕП,стр.82/ Ясен паралел с осетниското иронското иронско čegъre – посредник, или подчинен, дигорското kеgъærе – посредник, водач, доверено лице, дигорската форма е заета в кабардински kegrej, абазински kagreya – приятел, спътник. /ОРС/,/ДРС/,/ВА-С-1,стр.592/ В пехлеви и персийски čаkаr, согдийски čāγir – слуга, подчинен. /ВА-С-1,стр.286/ Чакирите са най-близките, „хранените люде” на средноазиатските согдийски владетели. Осетинската дума е заета (по-точно съхранила се) в в карачаевобалкарски čыgъаrgъа – отивам, čаkъыrыu, čаkъыrыrgъа - призовавам, čыgъаrgъа – излизам, в татарски čыgыp* - отивам, čаkыru*, čаkыrыr* - призив, призовавам, čыgыr* - излизам, понятия свързани с функцията на майордом, посредник. В таджикски ičro – изпълняващ. /DRT/ Първоначално ичрегу-боилът е бил висш военен командир, а след това, дипломат, порсредник, подчинен на кавкана, Старобългарската форма е чръгоу, с „г” вместо „к” както е в осетински иронски čegъre, согдийски čāγir, а не с „к” както е персийската форма.
21). кавкан – втори след кана, съветник на кана. Тази титла до сега няма разумно обяснение. Ф.Алтхайм изхождайки от тюрските езици като хан на хановете, но като се опира на согдийското kāvakān – царски, аналогично с шахин-шах, шах на шаховете. Но кавканът е с по-нисък ранг от владетеля, така че подобна интерпретация е несъстоятелна. Според друга версия думата произлиза от тюркско *kapu – врата, т.е. вратар. Възможно етимологично обяснение намираме в тох./б/ kavvi, kavvintes, хотаносакски kavi, санскрит kavi, протоиндоирански kauh, авестийски kaxvarda - мъдрец. /DA-DT-b/,/L-IAIL/ Сходно е и авестийското kаvi – поет, певец дало името на една от първите митични династии на Арияшаяна. В древността поетите и певците на древни сказания са носители на родовата памет и мъдростта. В санскрит kavīh – ясновидец, мъдрец, лидийски kaveś, фригийски κοίης – жрец, kavar – свято място, древногръцки κοης – жрец. /ВГ-ТТЕ,стр.152/ В угрофинските езици, в естонски kaval, фински kavala – хитър, хитрост. /VS-ETD/ Тохаро-индоиранското kavvi, kavvintes, в смисъл на мъдрец добре обяснява кавкан – съветник на кана, аналогично на везира при персийските шахове. В пехлеви wizar – съветник, тълковател, wizīr – решение, wizīdār – проницателен. /ИС-ПРС/ В английски wize, немски weis – мъдър. В потвърждение на тези разсъждения може да посочим таджикското kоvхоn – водач на религиозна община (б.а. значи мъдър, учен човек). /ПД-СПБ,стр.143/ Както и кушанската титла ковхоно, открита от немския учен К.Цойс, в кушански документ от 1-2 в. /ПД-СДБ,стр.28/ Според франкския хронист Айнхард, аварския капкан “capcanus” Кайд, в 803 г., приема християнството и името Теодорус и признава васалитета на Карл Велики. Интересен факт показващ наличието на тази висша титла и при аварите. Като интересна аналогия може да посочим протоиндоевропейското *kont-, келтското, ирландско cond, готското handug, скандинавското hannarr, английското handy – умен, проницателен. От келтските форми, през френски, названието е еволюирало до средновековната титла конт – граф, а самото значение на граф е писар, т.е. конт – умен човек, грамотен, съветник. /IEE/
22). казначии, хазнатар – старобългарски думи, ковчежник. Селишчев посочва албанското kaznets – ковчежник, също като старобългарска заемка. /АС-СНА,стр.179/ Етимологията на думата е твърде спорен. П.Добрев свързва казначии с персийското хазна. /ПД-ЕАКБ,стр.23/ Х.Фиюзи смята че персийското hāzine – съкровище, каса е персийска заемка в български, без да посочва времето на проникване. /ХФ-ПДБЕ,стр.84/ Вероятно е по-късна заемка през турски. Фасмер посочва руското казна, фиксирано в грамота от 1389 г., като заемка от древнотюркското qaznaq, χazina, турското χaznä, кримскотататарското χazna, татарското χäzinä - съкровишница, които са персийски заемки. (Радлов). /ДТС,стр.439/ Руското казначей, се открива в грамота от 1359 г. и се смята за заемка от караимското χаznаčу, кипчакското kаznасу, турското χаznаdžу – ковчежник (Радлов). В осетински иронски kъaznadar, дигорски хæznаdаr – ковчежник, хæznыg – богат. /ОРС/,/ДРС/ В искашимски khazina – хазна, авестийски ganzabara – ковчежник. В тох./б/ kañcuki – ковчежник, висш сановник. В хотаносакски kāñcān – златен, санскрит knk, kānaka - злато. /DA-DT-b/ Според Абаев думата е от арабски произход, xazina – съкровище, от глагола xzn – пазя, съхранявам. /ВА-С-4,стр.195/ Но тогава как да си обясним авестийското понятие? Старобългарското понятие е с предосмански произход, предвид прекия осетински паралел на хазнатаръ –kъaznadar/хæznаdаr. Прабългарското таръ (вж. старобългарското технитаръ – занаятчия), отговаря на общоинранското *dar – държа, в случая държащ хазната, но се използва и за означаване на занятие или титла, например serdar – предводител, от ser – глава, главен и dar – държа, управлявам.
23). калубар, колобър, кълоубръ. – жрец. Колобър се среща като κουλουβρος, κολοβρος, κολοβρον, κολαβρα (в авар. Βοοκολαβρα, κολοβρα, βουκολοβρα). В.Томашек я свързва с османотурското qolaghuz, севернотюркските диалектни форми qolabur, qolobur – водач. /ВБ-П,стр.52/ Може да посочим по-точни етимологични паралели със скитски kalana – магьосник, шаман, осетински kælæn – вълшебство, магия и bеri – духовно лице, bеrc – монах, иронски bеridоn, дигорски bеridоnæ – манастир. /ОРС/,/ДРС/,/ВА-С-1,стр.577/ Скитско-аланското kalana – магьосник, шаман, е древна алтайска заемка и има ясен паралел в чувашкото kĕle – моля се, желая, kĕlĕ – молитва, обряд, богослужение, което показва недвусмислена връзка с kala – говоря, разказвам, съветвам, което е сродно с протомонголското kelen – език, kele – говоря, бурятското xelen – език, xele – говоря, в тунгусоманчжурското xele – говоря, разказвам, евенкски kēlē – моля се. /МФ-ЭСЧЯ-1,стр.215/ В дигорски burku означава сборище на вещици и магьосници (явно в един по-ранен етап, е означавало събрание на жреци). /ДРС/ В персийски parī-sāy, кашмирски bē-pīr, хинди-урду bīr, бенгалски bājikara – магьосник. В чувашки се е съхранила думата kělěpuse – жрец, показваща пряк паралел, с евентуалното изходно kælæn-bеr – магьосник, жрец, съдържащо алтайски и ирански корен. Старостин посочва протоиндоевропейската форма *bhlag'h-m-en- жрец. В латински flāmen, старогермански *blōtan, *blōstra, английски priest, санскритски brahman – жрец, в пехлевийски brāh – обряд. В ирландски откриваме brаman, broman, bromön – магьосник, дявол. /EDGL/ В кумански откриваме burav – гадател, предсказващ бъдещето. /ПРС/ В дравидските езици barû – жрец, предсказател. /ВИ-ПП/ Т.Симоката посочва титлата бо-колобър, съществувала и при аварите. /ФС-И/ Аварското понятие се оказва израз-билингва, съставен от две различни по произход думи с еднаво значение. В бурятски boo – шаман, жрец, booxun - шаман, booxen – шаманка. Старостин посочва протоалтайското *bògé, тюркското *bögü, моноголското *bogda, тунгусоманчжурското *bugu-ča, японското *bэnkám – свят човек или вълшебник, маг. /S-AE/ Така че бо-колобър е от смесен алтайско-ирански (прабългарски) произход и означава жрец.
24). калу-таркан – титла, вид таркан. Вероятно има паралел отново с kělě/kælæn – моля се, говоря и ще е или жречески сан, или функция свързана с език, говорене. В тох./б/ kalyw, в тох./а/ klyu – почетен, klāwi – славен, от изходното *klaw – говоря, обявявам, славя. /DA-DT-b/ В.Стоянов посочва алтайското kěl – говоря, като древен тохаро-алтайски контакт.
25) кан, кана-сюбиги, кане-сюбиги – върховен владетел. а). кан, кана, кане – първата част на прабългарската владетелска титла. Традиционно прабългарската титла се свързва с тюркското хан. В древнотюркски qaη – баща. В протомонголски хaγan, хaan, манчжурски ҳan, евенкски kaγankan, чжурчженски hān-ān-ni – владетел, император. Смята се че алтайските форми са древна заемка от китайското - huan, kuan – император, kę - велик + kuan – владетел, също hun – княз, в предимперския период. /ССТМЯ,стр.358/ При лянските и ордоски хуни владетелят се титлува също шанюй. След заселването им в Жужанската държава и обособяването им след 546 г. като тюрки, те приемат първо тилата ил-хан – владетел на племе, а после по-величественото каган (кехан). Взаимстват я от жужаните. Първото споменаване на хан, каган при жужаните е около 402 г. когато Шелун сменя древната хунска титла шанюй. Според В.Бартолд, освен при жужаните титлата хан, каган се е срещала и при друго сянбийско племе – туюхуните (ухуаните). Е.Пулебланк посочва че първо хан, каган (кехан) при древните тюркути не е означавала владетел, а просто старейшина на род, (глава на семейство, баща, респ. ил-хан), после кехан става равнозначно на благородник, аристократ, сред обкръжението на ябгуто (владетеля, титла заета от кушанското yavuga). При монголите каан също няма първоначално статут на владетел. Според П.Пелио титлата каан за пръв път е използвана от Хубилай, един от чингисидските наследници, управлявал Китай (Империята Юан). Г.Федоров-Давыдов смята че каан е използвана за пръв път като владетелска титла от Угедей (бащата на Темучин – Чингис-хан).
Старостин посочва протоалтайското k`iòŋi, тюркското k/i/aŋ, тунгусоманчжурското xuŋ, японското kimi, които означават старейшина, родоначалник. Също протоалтайското k(i`a)ŋe, тюркското k(i)aŋ, монголското kaŋga, тунгусоманчжурското kunile означават управлявам. /S-AE/ В някои тюркски езици, в чувашки köne, турски köhne, казахски köne, узбекски kůxna – стар, показва паралел с иранските фрми, в ягнобски kuhna, пущунски kohne, кюрдски kohna, талишки, гилянски kanê, персийски kohān, шугнански kina, язгулемски kana, хуфски, рушански kōna, сариколски keno, белуджи konag – старейшина, вожд, произлизащи от авестийски *hanaka, пехлевийски kahwan – старец. /VS-ETD/ В ягнобски kanna – главната, най-издигнатата част от жилището, където спи главата на семейството и съпругата му. /МА,ЕП-ЯТ/ В пущунски kan, khon, означава господар, а в нуристански (кховарски) khonza – владетелка, царица. Още Старостин посочва протоиндоевропейското *k(w)en- глава, главен, като го свързва с келтското cеаn – владетел, вожд, латинското genus – родоначалник, consul - предводител. /IEE/ Аналогично е прагерманското *kuningaz или готското *kuniggs, старовисоконемското kuning, произлизащо от kuni - род, откъдето е и финско-естонското kuningas и славянското княз, *kъnedzь – крал, владетел, според Фасмер. Също откриваме протоиндоевропейското *g'ene-, *g'nē-/*g'nā-, в хетски genzu, прототохарски *kän, латински genuī, genitum, арменски cnanim – пораждам, създавам, старовисоконемски kind – син, knōt, knuot, kunni – род, семейство в англ. kind, kin – порода, род. /IEE/
Хармата въстановява аланската дума χšayant – владетел, царска власт, като изхожда от названието на сарматското племе Ξάνδιοι (ксандии, саи), известни и като “царски сармати”. Връзка с авестийското χšaya – власт, но с първоначално значение сияещ, после преминало в титла, аналогично в староиндийски (ведийски) ksāita – владетел и ksāh, авестийското χšayanа – земя, страна, т.е. названието старана, владение, е производна на понятието за власт и владетел. Откриваме аналогично в тох./б/ kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение, което подсказва че трябва да очакваме и kan - владетел. В Сурхкоталския кушански надпис е спомената титлата канаранг, засвидетелствувана е при Сасанидите като граничен управител в Кушаншахр.
Ако задълбаем още повече в древните палеолитни връзки се откриват интересни сравнения: виж протоиндоевропейското *g'enэ-, *g'nō- знание, в хетски kanes, тох./а/ knān, латински nōsco, gnōsco, готски kann, kunnum, kuntha, норвежки kjön, kunna, шведски kan, känna, староанглийски cennan, съвр.англ. know – зная, знание. /IEE/
Ностратически паралел с със еврейското kоen – вожд, предводител, жрец, в протосемитски *kVhVn, угаритски, финикийски, арамейски, арабски khn, хебревски kōhēn – жрец. В афразийските езици, в западночадски *kinn, източночадски kónyà, централночадски *kan, кушитски *ken – зная, уча. /SE/ В синокавказотибетски *khān˜*gh- знаещ, тибетски mkhan – учител, в старокитайски khāns – знание, чета, в адигски kana - учител. В дравидски *kan – око, респ. знание, kēnu – истински, верен, справедлив. /ВИ-ПП/ В грузински gen, мингрелски gin – знание. В ескимоски *qinэ, америндски *ḳan – гледам, протокойсански *kV`V[ŋ] - зная. В кетски q`jeŋ, котски hijan, арински kej - княз. /S-YE/
Древният общ палеолитен корен *kan- е означавал първоначално действие, дейност, съзидание, знание, респ.даващо сила на човека да стане жрец, а по-късно, старейшина, родоначалник, предводител, владетел. Знанието е в основата на властта. Сравни huan, kuan – император, синокавказотибетски *khān˜*gh- знаещ, тибетски mkhan – учител, в старокитайски khāns – знание, чета, в адигски kana - учител.
Така въпросът с поризхода на думата се затруднява още повече. При усуните, владетелят се е титлувал кунмо, което според Зуев отразява изходното „кан-баг” (владетел-бог). Усуните са били тохароезични, непосредствени съседи на юечжите, сравни kaniya, keniya, kentsa – страна, държава, еkaññe, ekaññi – владение, респ. кан - владетел.
Вероятните решенията са две: 1. При прабългарите титлата „кана” да е самостоятелно възникнала, предвид развитието на изходния ностратически корен, аналогично на усунското кан-баг (кан-бог), кана-сюбиги (от бога владетел). Аналогично Турчанинов разчете в един от надписите от маяцкото градище израза „алануй кан” – алански кан. (Турчанинов смята че думата кан е заета от „тюркоезичните прабългари” непосредствени съжители на аланите-аси в салтомаяцката общност. /ГТ-ППЯНКВЕ,стр.71/ Само че думата е била написана точно „кан” а не като „хъан”, както в осетински се изписва тюркската заемка хан. Това показва че се касае за собствена дума, а не за тюркска заемка. Интересно е че в осетински думата хъан означава също възпитаник, младеж даден за въспитаване в благарадническа фамилия! /ОРС/ Титлата кан е съществувала в езика на аланите и прабългарите, независимо от употребата и в алтайските езици.)
2. Имаме директна заемка от китайски – хуан, куан – император, както е при жужаните и родствените им ухуани (протомонголци). Хуните не могат директно да са я предали на прабългарите, тъй като са използвали титлата шанюй. При жужаните тя също е късна.
б) Втора част на титлата „Сюбиги”. Въпросът с втората част е далеч по-лесен. Традиционно се извежда от тюркските sü-baši, sü-bägi, sü-beki, със значение “хан-бег, предводител на войската“ което не почива на никаква историческа аналогия, а на не особено оргинално съчинителство. Може да посочим следния етимологичен паралел: В български сой – род, произход, е турцизъм, от турското soy, древнотюркското soη - произход, при алтайските тюрки seok - род, угрофинското, марийско šэwä – потомство, но всички те са тохарски заемки. Протоиндоевропейска форма е *sowэ – син, потомство, авестийски sawāl, прототохарски *seiw, *soiw, тох./а/ se, тох./б/ soya – син. /IЕЕ/,/DA-DT-b/ В авестийски zadako, съвр.персийски zayad, zaye, пехлеви zādan, zāy, кюрдски zayn, zayi, zoin, осетински zaiыn, zaiun, zad, zæыc, пущунски zāwul, zay, zuy, ягнобски zau, zaūta, zača шугнански (баджовист) zu, zad, рушански zau, zad, сариколски, белуджи zod, кховарски zhaw, талишки zoj, zoê, гилянски za, zay, шугнански za' – син, потомство. /Ch-DIV/ Тохарската дума сой обяснява титлата на прабългарския владетел кана-сюбиги – от бога поставен владетел, т.е. от божествен произход, или син на бога, от общоиранското *baga, согдийски b`γ, кушанобактрийски baγэ – бог, господар. По подобен начин се титлуват кушанските владетели, владетелите на тохарските държавици в Източен Туркестан за които има изворов материал. Е.Пулебланк разчита китайската транскрипция на владетелската титулатура използвана от малките юечжи (останали около Тяншан и Тибет, част от които са асимилирани от кяните – тибетци), звучала като nyaktsia идентично с тохарското naktemist soy – син на бога. Така е титлуван Канишка в тохарските будистки текстове. В бактрийските надписи, кушанските владетели също са синове на бога, baga-sao. Владетелят на Куча се титлува deva-putra (индоизирана форма) - син на бога. Deva-putra e и титлата на Хувишка, а в Сурхкоталскиия надпис, Канишка е baga-purо, от иранските baga, bağ – бог и purо - син. /БЛ-ВТДРС-1992,стр.19/ Древноперсийското bagpur, е аналог на партянското bvgpwr и согдийското vagpur, хоремзийското fagfur, със значение божи син. /ВБ-т.7,стр.376/ Изхождайки от дадените примери, кана-сюбиги може да означава само три неща: 1.сой, произход, сю-биги, от божествен произход, сой и до днес в български означава род, произход. Биги – бага(бог) в родителен падеж, 2. сой – син, сю-биги – син на бога, сю-биги = син-божи. И двете значения са смислово идентични и напълно отговаря на формулата “от бога поставен владетел”. 3. Директен превод на поставен от бога, от тох./а/ se-, тох./б/ saim, sai-n, прототох. *sāäiä – поддръжка, защита, „покровителстван от бога” (от бога поставен), в хотаноскаски şşau, šayo – власт, сходно с авестийското χšaya – власт. Във всички човешки общества от древността и средновековието царската власт се легитимира с божествения си произход. Владетелите отговарят за делата си единствено пред бога и историята.
При аварите владетелят също се титлува cani-zauci (кани-зауци), близко до прабългарската титла. /ВБ-П,стр.43/ Ако разгледаме зауци можем да открием пущунското зай – син, сходно с тохарското сой, също почти идентично е осетинското zæыc/zæuc – потомство и хуца, худо, означава в източноиранските езици бог, господар. В прабългарски рунически надпис от Мурфатлар, П.Добрев също открива думата хуца – бог. В съвременния осетински хuъsаъi означава бог, а хicаu – главен, господар. Такова е значението на кани-зауци, аналогично и идентично с кана-сюбиги.
26). канар-тикин – престолонаследник. Значението е кански, канов потомък, наследник на кана. При хетите tuhkanti, означавало “дете, първороден син”, престолонаследник. /ИКФ-Х,стр.68/ Титлата се среща в согдийски tykyn, кушанабактрийски togino, средноперсийски tkyn. В санскрит toko – потомство, takman, авестийски taohman, кховарски dagan – деца, потомци, dag - момче. /VS-ETD/ В карачаевобалкарски tukъum – род, tugъan – роден, киргизки tukum – семе, в останалите тюркски езици *tugan – родственици, което е иранизъм, от toχm – семе, потомство, вероятно стара, несъхранила се в осетински аланска дума, в осетински tug – кръв, дало и прабългарското тикин (също и тужар) – потомък, кръвен родственик. Абаев посочва осетинското tug като пряко развитие от общоиранското toχm. /ВА-С-3,стр.310/ Във връзка с прабълг.титла „тикин” може да посочим българската дума тукани – родственици, кръвни роднини. Г.Занетов също соъбщва че в Бесарабия и във Варна, гагаузите наричали съседите си българи с името „тукани”. Т.Балкански съобщава че румънското население нарича българите във Влахия със същото име „тукани”. Райко Сефтерски предлага друго обяснение, търсейки паралел с чувашкото тавън-тукан с най-общо значение на „родных братьев и сестрев”. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.183/ В основата и на тукан и текин е корен *тукъ/тугъ. В осетински иронски tug, дигорски tog – кръв, обяснява произхода и на бълг.думи, хора свързани с кръвно родство.
В древнотюркски tajsi, манчжурски tajzsi, монголски taiz – престолонаследник, според Räsänen (1969) и Н.Баскаков е заемка от китайското t`aj-tšeng – принц, наследник на трона. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ В кситайски tšуt – дете, син. Заето в чжурчженски čūy-yih, dzyi – син. /ССТМЯ,стр.271/ Титлата тегин, текин, тексин е възприета и от тюркските племена. При огузите престолонаследникът се наричал yanal-tekin. /ВБ-П,стр.45/ Виждаме два вероятни пътя на навлизане в алтайските езици, чрез китайски и чрез иранските езици.
27). книн – прабългарска титла, каня, поканвам – привиквам някого, думата няма славянски аналогии. Тази дворцова титла е спомената сред най-близките служетили на цар Петър І, наравно с чашника – крон. Възможни поролели с тох./б/ kāuaiñe, kakonta – покана, осетински иронски хоnыn, xuыnd, хuыndæg, дигорски xonun – поканвам гости, в искашимски qiwd, шугнански qiw – викам, извиквам някого. /IED/ В санскрит cinoti, персийски kay – събирам. /VS-ETD/ В кховарски kanan, kanavos – празненство, пир. Възможна етимология на прабългарското титла книн, е някакъв вид церемониалмайстор, майордом, от каня, поканвам, kāuaiñe, хuыnd. Ностратически паралели, в ненецки kaŋa, унгарски hív, hívok, hilok, híok, híjom, hijom, маторски kаgnаmъ – каня, призовавам. В алтайските езици Старостин посочва изходното `k`inv, тунгусоманчжурското xiunda – ела, покана, в тюркските езици keŋeš – съвет, събрание. В чувашки xăna – гост. /S-AE/
28). комит – българска титла от І-то Българско царство. Традиционно се смята че е латино-византийска заемка κμης, от римското comes – висш сан в императорския двор. В ранносредновековните западни държави comesitis били най-приближените до владетеля, неговата дружина, аналогично на средноазиатските чакири – дружината на владетеля. Комес се приравнява с късносредновековната френска титла конт, равняваща се на граф. В България комитите били областни управители. Българското комитат – административна единица се възприема и от унгарците, които го използват и сега. Но освен административното значение, комит е означавало също просто болярин, благородник, приближен на царя. Тази форма е заимствана в староруски комитъ – управител, излязло от употреба, но по времето на Петър І получило временна употреба, като аналог на западното „граф”. Вероятно при Симеон с назавнието комити се означават и “хранените люде”, свитата на владетеля. /АС-БПСР,стр.68/ Възниква въпросът, комит изцяло романска заемка ли е, или е съществувало подобно собствено (пра)българско понятие. В иранските езици, в кюрдски komek, пущунски, искашимски kumak, талишки komêg, персийски komak, шугнански kumak, гилянски kumêk – помощ. /VS-ETD/ В осетински иронски komыn, дигорски komun – подчиняващ се, послушен, изпълняващ, помагащ, дигорски kоmmægæs – послушен, изпълняващ. /ОРС/,/ДРС/ В основата е древноиранското *kam – искам, согдийски kām, хотаносакски kamayatai – искам, желая, обичам. /ВА-С-1,стр.601/ Или българските комити са помощници на владетеля. Също в кховарски gomit – шурей, зет, роднина, т.е. комит – приближен, вкл. и с роднински връзки с владетеля. Но може да посочим и кховарското komiyat, белуджи kəwm, кашмирски kōm – племе, тох./б/ kem – земя, което пък ни насочва към администротивния характер на титлата. Така че българското комит показва верояте ирански произход.
29). копан – титла, форма на жупан, коупъ – старобългарска дума означаваща тълпа, много, повече. Една интересна дума. В осетински се среща като guppаrеj, kupеu, gupu – със същото значание – група, хора, племе. Като старобългарска заемка е заета в румънски, cupie - тълпа. /БЦ-ИБЕ-2,стр.67/ В унгарски cupie означава тълпа, а в селкупски kup означава народ. В тунгусо-манчжурски, евенкски, улчийски, монголски kupp, kuppu, kupp-te, gubi/kupi, gb.n/kb.n означава цялостен, в пълен обем, срещало се и в древнотюркски под формата qop. /СС-АППЯЯ/ В киргизки, хакаски, якутски, казахски, тюркменски köp, узбекски kůp, татарски küp, карачаевабалкарски köb – много, много хора. /VS-ETD/ В български едно от значенията на куп е много хора. Това обяснява и по-особената форма но жупан – копан, типична за българите. Имаме урало-алтайски корен.
30). крамарин – рядката необяснена дума, която се среща в българските народни песни, означаваща болярин: “Дане, бане, болярине и ти Петре крамарине.” В БЕР се посочвот отвлечени и неверни аналогии с водач на гурбетчии, правят се сравнения с руското, украинското крамер отразяващо немското kramer – дребен търговец на сергия или с малък дюкян, лавка, което е производно на немското kram – дреболии, дребни вещи. От украински крамар е заето в полски kramarz, чешки kramar - дребен търговец, лавкаджия. Също в украински крам, полски kram, чешки krám – лавка, от средновисоконемското kram - лавка, дюкянче, сергия. Б.Цонев посочва унгарската дума komorin – дворянин, придворен, смятана за българска заемка (коморникъ – придворен) в унгарски. /БЦ-ИБЕ-1,стр.173/ Откриваме в тох./б/ kamartke – управлявам, kamartane – суверинитет. /DA-DT-b/ В авестийски kamarkša - глава, grāāma – стопанин, господар, в пехлеви kāmar – главен. /ИС-ПРС/ П.Голийски посочва аналогия с тохарските krāmar, kramartstse – тежест, тежък, или „тежък болярин”. Българското крамарин, управник, болярин показва очевадна връзка с тохарското понятие, а не с дребен търговец - дюкянджия! Връзката с тохарското камартке – управлявам е логична. Аналогично, в угрофинските езици, в мордвински karma, ненецки kometá, нганасянски karbútu, маторски choryndžörga, протоформа *karma – желая, искам, в марийски kormэž, мордвински kurmoś, коми kørøm – длани, ръце, юмрук. /UE/ От същия корен е българското име Кърамар, (респ. Крамар – болярин) отбелязано в турските регистри – 15 в. /ВС-КПАБ,стр.264/
31). крон – прабългарска титла, чашник, кондеръ, крондиръ – старобългарска дума означаваща кана, особена кана използвана при свадбената церемония, в диалектна форма - кондел. БЕР посочва етимология с латински през румънски. Б.Цонев посочва унгарските kondér – кана като заемка от старобългарски кондеръ, крондиръ – кана и kanso - канче. /БЦ-ИБЕ-2,стр.167/ Твърдението че крондир е новогръцка заемка – κροντήί, е невярно. /СМ-РРОД,стр.221/ Етимологични паралели: В тох./б/ kuntisāke, kunti, в хотаносакски kun.d, xãndr – малки съдове, бъклица. /DA-DT-b/ В санскрит kiqn, kahina, сариколски cenэk – чаша, /Ch-DIV/,/IED/ В коми kundi, хантски kiṇ, манси kōn, унгарски hány – изливам, във фински kynä, естонски küna, коми kejnes – кръгъл съд, чаша. /UE/ В тюркските езици, könek, хönek – лъжица, в монголски qunija, xuńā – дървено блюдо, в тунгусоманчжурски *xuńa, xuńo, onkān, ońaxān – лъжица, дървено ведро, корейски *kùńí – корито. Особенно интересен паралел продставлява руското крынка, украинското кринка – съд за мляко, старобългарското криница, в гръцки στώμνοη (Супр.сб.) – стомна (гръцка заемка в съвр.български), съвр.български и старосръбски крина – съд, мярка за жито, словенски krinjа, krnica – съд, каче, чешки krńinka, okrńin – съд, чаша, полски krzynow, skrzynow - кръгъл дървен съд, чаша, горнолужицки krńinа дървено корито, долнолужицки ksinkа - чаша, hoksin - корито. Въпреки общославянския характер на думата, Фасмер не може да посочи произхода и. Свързва я неубедително с латинското scrīnium – кръгъл калъф, кутия (дало съвр.българското скрин – съндък, шкаф за дрехи). А това показва че имаме стара сарматска заемка на общославянския етап, и прабългарска дума със същия произход и значение, съхранила се в думите крондир и прабългарската титла крон – чашник, виночерпец, което напълно изяснява етимологията и!
32). кудерма – палач. Според Фасмер, думата се среща в рускоцърковнославянски (Пандекты Никона) и е „темное слово”. Въпросните ”Пандекти” на Никон Черногорец, са преведени на руски, от старобългарски, като интересуваща ни дума се превеждаи като «обидник» - обиждащ. (К.А.Максимович. Международная конференция «Переводная литература в Древней Руси», 05-08.10.2004 г., Институт по рускоа литература (Пушкински Дом) РАН - http://www.pushkinskijdom.ru/Default.aspx?tabid=2306 ) В такъв случай трябва да търсим връзка със старобългарското коудити, бъларското кудя - псувам, хуля, прокуждам – прогонвам. В руски кудить, кужу, прокудить, прокужу - да извърша лошо действие отностно някого, да причиня зло, прокуда - ущърб, беда, злина, окудник – шегаджия, подиграващ се (злобно), староруски кудити - псувам, порицавам, старосръбски кудити – псувам, клеветя, словенски kuditi, полски диал. prze-kudzic` дотягам, омръзвам на някого. Фасмер ги свързва с древноиндийското kutsāyati, съвр.персийски ni-kіhīdan, гръцки κυδίζω – хуля, псувам, обиждам, шведското hutа, англ. tо hооt – викам, шумя.
Също може да мислим за бълг.диалектно кундя – бия. Думата е с вероятен ирански произход. В осетински kindæ, kыin, kinæ, ягнобски, язгулемски kina, кюрдски kin, kim, пущунски kina, персийски kine, kineväri, khūn, шугнански kīn, гилянски kīnê, кашмирски kahar, хинди-урду khudā – сърдит, отмъщавам, вендета. /VS-ETD/ Всички те са свързани с древноиранското *kayna – ненавист, мъст. /ВА-С-1,стр.596/
Най-вероятно кудерма е с алтайски произход, изходна форма *k`ĕta, в древнотюркски *Katar-, уйгурски kädär, караханидски qatar, чагатайски kätär, хакаски xadar, шорски, ойратски и тувински qadar, турски katarla-, katala-, чувашки kater, татарски, башкирски kitэr, казахски kitar, киргизки ketär – отделям, прогонвам, изгонвам, отстранявам, преследвам, в башкирски, татарски и казахски, означава и унищожавам. Алатайски паралел в протомонголски *kadagala-, монголски qadaγala, бурятски xadagal, калмикски xadэγl – държа заключен, прототунгусоманчжурски *xete-, чжурчжунски hete-xe, манчжурски ete и японски *kàt - побеждавам, преодолявам. /S-AE/,/МФ-ЭСЧЯ-1,стр.240/ Вероятно наслагването на прабългарската дума със сходното по звучени и знечение кудя, коудити (ностратически паралел?) е станало по-късно.
Но интересен паралел представлява и протокартвелското *kod, в грузински, мингрелски, чански kod – сека, кастрирам, съсичам, в грузински kodal, мингрелски kidu, чански kid – кълвач, (дълбаещ, сечащ), грузински xe-koda – дървосекач. /ЭСКЯ,стр.113/ Покзва твърде близко значение до прабългарската форма, респ. палач – съсичащ. Или протокартвелското *ḳwed-/ḳwd-, грузински ḳwed-, ḳwd-, свански ḳwäd- умирам, убивам. /S-KE/ Грузинскада дума е заета в осетинското cъata – сека. /ВА-С-1,стр.330/ Така че и евнтуалното картвелско заемане, също не може да се изключи.
33). къметищи – старобългарска дума, използвана в “Закон за съдене на хората”, за означаване на свободни селяни, стоящи малко по-високо в обществената ерархия от “простите люде”- редовите общинници, подлежаши в последствие на закрепостявана. Според гръцкия учен Малингудис, разликата между двете категории не е голяма. /АС-БПСР,стр.65/ Навлязла и в гръцки κωμήτης – селянин. В.Абаев посочва точен осетински аналог на старобългарското къметищи, осетинското иронско xuыmæteg – свободен селянин, съвр.зн. – прост човек, простак, в дигорски хumætæg – прост, обикновен човек. /ДРС/ В осетински думата има още няколко разширения: иронски хuыmgænæg, хuыmоn, дигорски хujmоn – орач, иронски хuыmgænd, дигорски хumgændæ – оран, иронски хuыmgærdæg, дигорски хumgærdæg – жътвар, или това показва че първоначалното изходно значение е било, редови общинник, селянин-земеделец. /ОРС/,ДРС/ Авторът посочва разпространението на тази дума в останалите славянски езици, но не може да обясни как е станало това. Позовава се на прадревни хипотетични, славяно-скитски контакти. /ВА-СЕИ,стр.21/ Всъщност това е станало посредством старобългарски, където къметищи е от прабългарски (алански) произход и за това е еднаква с осетинската форма. От старобългарски е проникнала в староруски като къметъ – свободен сeлянин, войн, полски kmieć, словашки kmet`, сърбохърватски kmĕt – свободен селянин, старосръбски кьметь – феодал (явна старобългарска заемка, от комит). Според Фасмер, имаме заимстване от латинското соmеs, -itis - спътник, другар, през народнолатинското соmеtiа, comitatus (повече е старобългарско, а не латинско) - окръг, област, (Ягич, Брюкнер, Тиц, Бернекер). По-малко вероятно обяснение, от хипотетично, исконно славянско *kъm-et, образувано подобно на, аналогичното германско halith – герой, англосаксонското hælе – мъж, или от чешкото kmen – племе, род (Ван-Вейк). Откриват се и балтийски паралели, в древнопруски kumetis, литовски kùmetis – същото значение. В румънски също cumet – селски първенец. Балтийските паралели могат да се обяснят с факта че подобна титла комет е съществувала при даките, с която се наричали хората от благороден произход. /АС-БПСР,стр.66/ и евентуално в старобългарски да е дако-тракийски наследство. Днес се знае че в езиково отношение траките и дако-гето-дарданците са стоели особено близко, до балтийските народи, така че румънското cumet, ако не е старобългарска заемка, то тогава е от античен произход. В съвр.български език, от къметищи е произлязло административното понятие – кмет, респ.селски първенец. Думата не е типична за съседните сърби, където кметът се нарича кнез, а по-старото значение е изчезнало от употреба.
34). кърчии, кръчии – старобългарска дума, означаваща ковач, превод на гръцкото χαλκές. Съхранене в руски като корч, староруски корчии – ковач. Обикновено се свързва с литовското kuriu, kurti, староиндийското kŗnōti, karōti – създавам, правя. Кнутсон предполага заимствоване от тюркски (чрез прабългарите), древнотюркски kurč, татарски kоrоč, алтайски, телеутски, лебедински, узбекски kurč - остър, силен, стомана + суф. -či (професия). Според В.Абаев, названието Керчь, в староруски Кърчевъ, произлиза от кърчии – ковач. Прабългарската дума е с ясен „алански” произход. В осетински иронски kъærc, kъuъrcc, kъuыrtt-kъuыrtt, дигорски kъærc, kъærcc, kъærcc-kъærcc, kъuær-kъuær, kъurcc, kъurc-kъurc – удар, чукане, тракане, семантика аналогична на славянското ковач, от кова – удрям. В тохарски k.rk, тох./б/ kārst, k.rsk, в тох./а/ k.rst – чупя – чупя, кърша, къртя. В санскритски krsāaā, протоиндоирански krcāa, авестийски kārāsaoxš, пущунски krach, хинди-урду ćūrnā – чупя, удрям. Във вахански kэrs – метал, желязо, а в чувашки хurs е стомана. /ПД-САХ,стр.45/ Също в осетински gъrzaræ – твърд, gorda, gurda – стомана. /ОРС/ Сходни понятия откриваме в угрофинските езици. В манси kört, хантски kárt, унгарски kard, удмурски kort, мордвински kšńi, kšńe, коми kört, лапландски kurtńo, фински karrt - желязо. /VS-ETD/ В тюркски kurč, монголски xongor – стомана. В в дагестански korta, kurta, kwarta – чук. Смятам че произхода на кърчии трябва да се свърже с осетинското къурц/къаерц – удрям, чукам, аналогично на ковач, кова – удрям, чукам!
35). маготин – прабългарска титла. Спомената е през 927 г. при изброяване на българското посолство в Константинопол, водено от Георги Сурсувул за свадбата на Петър І с византийската принцеса Мария. Въпроса за произхода и е твърде заплетен. Сходно название – „могуты” се среща в „Слова о полку Игореве”. Според И. И. Срезневский, думата е старославянски произход, тъй като се среща в рускоцърковнославянски като могутьный, могутьник, могутель, могутьць, могутьство за превод на гръцкото δυνάστης, или точна калка от гръцкото megistanos (μεγιστάνοι) – нотабили, големци, букв „големи хора”. Сереща се и в съчетания като „могуты людскые”, „могуты племен” и означава владетели, първенци, от славянското мощ, могъщи, могучие.
Според учени тюрколози (Баскаков, Рашони) думата е от тюркски произход и поризлиза от mäg – възхвала, слава (Рашони) или от möngü – вечен (А. Зайончковский), или от bögü – силен, герой (С. Е. Малов). Н.А.Баскаков свързва „могути” с род в узкото племе (черные колубки, или каракалпаци) боути, като обяснява прехода боути-могути с типичния за тюркските езици преход „б-м”.Радлов предлага сходен начин на образуване, подобно на монголските племена Moŋgut и Myŋγat (монг.мн.ч. miŋγat от miŋγan „1000“), т.е. хилядници. (Энциклопедия "Слова о полку Игореве", т.3, 1995 г. : http://feb-web.ru/feb/slovenc/es/es3/es3-2641.htm ) У нас Б.Симеонов го извежда от тюркското maγ – слава, хвала. посочват се хакаското, уйгурското и куманско magat-ta – добър, честен, справедлив. Същият автор посочва и абсолютно несериозните паралели, в якутски mogotoy - белка, старотюркски magha - змия. /ЦС-ВАСБ,стр.94/ Старостин посочва протоалтайското *miàga, монголското *magta, тунгусоманчжурското *m(ia)g, корейското *maga-r, *mār, японското *mawə-s – слава, похвала. /S-AE/ В чувашки muxta, кумикски maxtan, турски maktal, татарски maktanu, казахски maktan – прославен. Така че едното становище е за алтайски произход на титлата.
Като друга възможност е да търсим връзка с гръцкото „мегистан” – големец, издигнат човек, родственик на владетеля. Самата титла се смята гръцка по произход но е заимствана и използвана в Партия, откъдето се разпространява и в Армения.
А.Стаматов, позовавйки се на Секст Фронтин и неговите „Стратегеми”, посочва че в 59 г. римският пълководец Домиций Корбулон при обсадата на Тигранакерт, обезглавява плененият съюзен на арменците варварски владетел на име Ваданд, носещ титлата мегистан (μεγιστάνοι). Както обяснява К.Тревер името му е било Вананд. /АС-ТІРБИ,гл.2/ Няма допълнителни податки посочващи, това ли е българският Вананд, негов наследник, или просто съвпадение в имената. Титлата мегистан при партите означава висш сановник от управляващия род, най-близкото обкръжение на владетеля. По-късно е разпространена и във византийската титулна практика, откъдето е заети и по готите, където мегистани (megistanes) са готските първеници, князете, обкръжението на краля. Самото мегистан получава много точно обяснение и в иранските езици. В авестийски mazant, староперсийски magus, съвр.персийски magu, mohkam, кюрдски masike, осетински mæstæg, miš, шугнански mаst, талишки mаkam, гилянски mokêm – голям, силен, сила. В пехлеви meh – голям, mehtar – почтен, най-старши, mahist – най-голям, велик. /ИС-ПРС/ Също в тох./б/ mak, в тох./а/ moķats – силен, могъщ, mokiān – стар, старши, в тох./б/ makā – много, голям, moko, mokonta – старши, по-стар. /DA-DT-b/,/ВГ,ИД-Е,стр.319/ В хетски mekkiš, санскрит magh, mahāānt – голям, велик. Коренът е ностратически, в картвелските езици *make – тъжък, голям. /ЭСКЯ,стр.125/ Също в иранските езици, *tan означава човек, личност, човешко тяло, в осетински tæn, ягнобски tan, кюрдски ten, пущунски, памирски, сариколски tan, талишки tan, персийски tän, язгулемски tana – тяло на човек, изобщо човек, личност. /VS-ETD/ В пушщунски tána, téna – хора, мъже, táni, téni – жени. /HP-PD/ Също в тохарски taññe, пущунски tanhaa, означава ти самия. А последното хвърля и светлина към етимологията на бълг.име Тиньо, Тина – човек, човешко същество (б.а. напълно хипотетично може да предположим че детските броилки от вида „Ан дан тина, сарака тина,..” са съхранили тази дума прабълг.дума тинъ – човек, респ. „един, два човека, четери човека...” както смята доц.И.Иванов). Така вече титлата маготин, дори и да е заета чрез партите, Армения или чрез Византия, получава логичното си обяснение от магъ – голям (в пехлеви mahist) и тинъ – човек (общоирански *tan), маготин и пехлеви mahist+tan – издигнат, големец. В българските македонски диалекти, мок – сила, мощ, Могош –е българско име от 16 в. /ВС-КПАБ стр.266/ А в надпис от Боспорското царство, фигурира аналогичното аланското име Μοκκού (Моккой) – силен, голям. Че маготина е бил сред на близкото владетелско обкръжение, говори и факта че той, заедно с кавкана (Георги Сурсувул), крона – чашника и имника – първия коняр, участват в делегацията която уговаря свадбата на младия цар Петър с византийската принцеса Мария, в 927 г..
36). миник – титла от времето на І-та Бълг.д-ва. Някои автори приравняват миник с имник (пръв сред конярите). Но това са различни понятия. През 924 г. българска войска, предвождана от миник и ичиргу-боил, налага българската власт в Рашка (Сърбия). Така че миник е военоначалническа титла, а не прислужник, коняр. Може да я обясним с осетинското min – 1000, т.е., миник – хилядник. Според Абаев думата има явен древноалтайски първопроизход, в монголски mjanga, mjangan – хиляда. /МРС/ В древнотюркски bin, древномонголски min – 1000.
37). оjьминъ – войн, старобългарска дума, στρατιτης (Супр.сб.). Заета единствено в староруски като оимин. Етимологията е неясна, вкл. се предполага че е прабългарска дума. Нахтигал предлага абсурдното решение, оjьминъ да се изведе от готското Oium, названието на Готската д-ва, един вид от гот, жител на Оюм – войн. Или е гръцка заемка, сравни с υσμινι - воювам, или най-вероятно има връзка със санскритското ojmaān, уudhmaā, хотаносакското on•a - силен, войн, санскритски jema – побеждавам, тохарското weñmo – защитник. /P-IEW/,/L-IAIL/
38). олг(у)-таркан – прабългарска титла, управител на област. Според доц.Пл.Павлов, вероятно е звучало като олг-таркан, а олгу е в падежна форма, съдейки по надписа: „Епи Симеон(у) архон(т)у, олг(у) тракан(у) Теодор(у), комит(у) Дристр(у)”. Етимологични паралели: Според П.Добрев произходът е свързан с грузинското olkа – област. /ПД-ЕАКБ,стр.26/ В пракартвелски *wel, грузински wel, мингрелски we(l) – поле. /ЭСКЯ,стр.82-83/ Според Климов това е индоевропейска заемка, но е възможно и ностратическо родство, предвид дравидското *veḷ- открито място (Бомхард 1996 г.). /S-KE/ Според привържениците на тюркския произход на прабългарите, олгу е тюркска дума със значение велик.
Но най-пряка аналогия обясняваща смисъла на прабългарската титла е тохарското wāl – област и кюрдското olk означаващо 1. провинция, 2. войскова част, полк. Сравнявайки тохарското wāl – област и wal – предводител, осетинското woli, uoli – владетел, управител, вожд, кховарското ulus-wal – управител на провинция, както и кюрдското olk – войскови отряд и област, не може да не открием общите закономерности, приравняващи областта с нейното опълчение. Може да посочим и келтското (галско) olka – разорано поле. Покорни посочва че от същия корен са руското полоса – област, равнина, поле, старовисоконемското felga, съвр.немското felg, английското field, унгарското fëld, със същото значение. /P-IEW/
Тохарското wāl – област е сходно с тюрското еl – област, държава и тюрко-монголското ulus – област. В манси elm, хантски èl, лапландски olma, мордвински loman' – човек. В осетински дигорски axil, персийски il, пущунски el, ulus, кховарски ul`us, кюрдски êl, талишки elêt – род, племе. Така че олг-таркана е предводител на териториална войскова единица, от съответната провинция която управлява.
В този аспект може да посочим като куриозно, мнението на Ст.Йорданов, който робувайки на тюркските заблуди, обяснява олгу-таркан като предводител на оглани, т.е. от тюркското оглан – младеж, юноша, респ. млади войни. /АС-БПСР,стр.54/ Авторът явно прави погрешни паралели с формированията “аджеми-оглан” от млади войни в армиите на турските завоеватели.
39). паркалабъ – старобългарска титла, посочена от Б.Цонев като заемка в румънски и унгарски. В румънски părkalăb – началник на крепост /комендант/, в унгарски porkoláb – тъмничар. /БЦ-ИБЕ-2,стр.115,173/ Виждаме че и двета форми са свързани семантично със затворено, обградено пространство. Мога да предлижа две алтернативни етимологии:
а) Връзката с индоирано-тохарските корени вар-бори-парк- обграден затворен. Сравни с бълг.дума запирам – затварям и осетинското bыru – ограда, стена, вал. В тох./а/ pärkár, тох./б/ pärkare, прототох.*pärk(ä)re, хетски parkus, parkiya – висок, също в тох./б/ prautke – затвор, prāämä – задържам, затварям. /DA-DT-b/ Фасмер посочва руското и украинско паркан, баркан, полски раrkаn, чешки parkan, средновисоконемското parkan - ограда, за което смятя че е арабска заемка. Както виждаме, имаме старобългарска заемка в съотв.славянски езици, проникнало и в немски, или от чешки, полски, или от унгарски. Що се отнася до втората част на титлата, тя чудесно се обяснява със санскритското kaālpate – управлявам нещо си, производно на протоиндоиранското *kar/lp – управлявам, аналогично на тохарското k.lp – достигам, постигам, придобивам, произлизащи от протоиндоевропейското klep – държа в ръцете си. /DA-DT-b/ Или паркалаб е просто управляващ крепост, или затвора.
б) Думата може да се резгледа като съставно от иранското и аланско *bar – воля, желание, власт и kala/qala – крепост, укрепено селище. В иронски хъаllæ 1) уст. крепост, дигорски хъаlа крепост, укрепление, иронски galuan, дигорски gаlаuоn 1) каменна ограда, крепостна стена; 2) замък, дворец, укрепление, крепост. Абаев свързва исходния корен хъаlа/gаlа като производни на иранското kala/qala – крепост, укрепено селище (съотв.бълг.турцизъм кале). /ВА-С-1,стр.507/
40). пиле-жупан – прабългарска титла. В.Бешевлиев предполага че пиле (πηλε) е съюз – със, заедно. /ВБ-П,стр.31/ П.Добрев я свързва с талишкото пиле – старши. /ПД-ЕАКБ,стр.26/ Етимологични паралели: В пехлеви pahlom – най-добър, важен. /ИС-ПРС/ В хинди-урду pāl, pālān – почит, уважение, подчинение, в кюрдски и гилянски pille – голям, степен, в рушански, хуфски pālāwan – герой, персийски pählävan - борец. /ВС-РХТ/ В тох./б/ pale – длъжностно лице, pele, pelaikne – закон, справедливост, в тох./а,б/ pāl - възхвалявам. Д.Адамс свързва pale с тох./а/ palom, тох./б/ peleunā – похвала, висока оценка. /DA-DT-b/ Така че тохарската и иранската етимология на понятието е напълно логична. Старши, висш жупан, или блюстител на закона?
41). самачии, самъчии – прабългарска титла, с две значения, означавала според гръцкия превод μείςοτεροξ – пратеник, посредник, парламентьор и иконом, управляващ стопанството οίκονωμος (Супр сб., Житие на Св. Климент, σαμψίς, ζιωματικος). Българската титла самачи в латинска транскрипция е фиксирана като sampsis. Етимологични паралели: В санскрит samaya – среща. В иранските езици samh – примирение, съгласие, согдийското xprsim – обсъждане, въпроси, хоремзийското s`m – позволявам, съгласявам се, пущунското sema – направо, така. /DA-DT-b/,/Ch-DIV/ В иронски somы, дигорски somi – клетва, договореност, дигорски sem – мъдрец. /ДРС/ Абаев го извежда от персийското sāma – клетва, договор, древноиндийското sam, sams, samsa, протоиндоиранското *sahman – клетва, договореност. /ВС-С-3,стр.133-134/ В тох./б/ samai, в хотаносакски samaya – съглашение, договореност. П.Добрев посочва памиро-дардската дума само – парламентьор и санскритското самадж – общуване. /ПД-ЕАКБ,стр.26/ За значението иконом, се смята че прабългарското *sаmčу е свързано с чувашкото sum - число, сметка, турски, уйгурски, чагатайски, татарски, кипчакски, казахски sаn - число, сметка, множество. В тох./б/ ksum, в хотаносакски ks.u.na – период от време означаващ години на на владетел, тох./б/ sämäs, säamäsäi – изчисление, сметка. /DA-DT-b/ В хотаносакски sumār, пущунски šumar, кушанобактрийски aumaro, пехлеви osmar, съвр.персийски šomar, средноперсийски myr`u, партянски m`r – смятам, пущунски cymra – колко, осетинското дигорско fæsmard – помня (за числа), кюрдското ajmar – сметка. /Ch-DIV/ В чувашки sum означава също смятам. Според БЕР сума е френска заемка през румънски, от латинското summa. /ВГ-ВБЕ,стр.51/ Наличието на думата в чувашки, хотаносакски и иранските езици говори за вероятна тохарска или иранска етимология. Най-вероятно става дума за две прабългарски понятия със сходно звучение, но различна семантика.
42). сетит-багаин – прабългарска титла, която според Цв.Степанов е заемал най-висшия ранг сред багаините, поради най-големия брой ризници за които е отговарял. /ЦС-СБ,стр.122/ В хотаносакски tsaita, авестийски šātya, согдийски š`t - богат. /L-IAIL/ В палийски sata – щастие, благополучие. В чувашки sete – добавям, увеличавам, се смята за персийска заемка. /МФ-СЭЧЯ-2,стр.46/ В осетински stawd, ягнобски stůvd, шугнански sitid, сариколски sitig – голям, масивен, богат. /VS-ETD/ Произлиза от древноиранското staūta – голям, масивен. От близък ирански корен е и древноосетниското stwt, осетниските stud, stыd – известен, прославен, stawыn – възхвалявам, осветяват значението на прабългарското сетит – прославен, висш по чин, багаин. Абаев ги извежда от древноиранското *steu, авестийски stūta, персийски situdan, пехливш stūtan, партянски stāw – награда, възхвала. /ВА-С-3,стр.145,146/ П.Добрев посочва тибетското понятие šed – силен. /ПД-СПБ,стр.45/ В тох./б/ sat – богат, висш. /DA-DT-b/ Така че сетит-багаин е означавало, голям или прославен багаин.
43). сокачии – старобългарска дума, означаваща готвач според гръцкия и превод - μαγεροε. В унгарски szacacs, в румънски socacin е също готвач и е българска заемка. /ПД-ЕАКБ,стр.26/,/БЦ-ИБЕ-2 стр.84/ Имаме аналогия с тох./б/ sāake, soke, в тох./а/ sāuk – вкусно, за храна или питие. /DA-DT-b/ В угрофинските езици *sewe, *seγe, означава храня се, ям. /UE/ Откриват се подобни алатайски корени за хрнене и пиене: В древнотюркски süčig, süčüg, уйгурски süčük, čüčük, čüčü, караханидски süči, sücig, турски südzi, südzü – сладко вино, монголски čöčügei – сладко. В древнотюркски soq, уйгурски sok, чувашки săx, săxă – жаден, монголски *sogta, soxta – пия, алкохолна напитка, корейски su'ir, sùùr – вино, япански sake – алкохолна напитка, саке. В протоалтайски *sogì, древнотюркски, караханидски *sögül-, турски sögür-, sövür, тюркменски sövüš – пека месо, монголски *suγumaj – ядене с месо, евенкски suγulēn – варено месо, японски sukiyaki – ядене с месо. В протоалтайски *sokVр, древнотюркски *sogut/*soktu, киргизки soqto, казахски soqta – колбас, калмицки soγvdzi, soγāl, монголски suγuči, subudzi – вид колбас, тунгусоманчжурски *sokta – месо със сланина. В караханидски suγ, suγut – сирене. /S-AE/,/МФ-ЭСЧЯ-2,стр.34,35/ Урало-алатйско тохарска аналогия.
44). талъ – заложник. Думата е позната в староруски, руски и украински таль, сърбохърватски талац, род.п. таоца, словенски talêc – заложник. Според Р. Мух, е родствено на латинското tālea – млада клонка, гръцкото τάλις - девойка, древноиндийското tālī, tālas - палма. (Фасмер) Въпросните етимологии са крайно неубедителни. Вероятно имаме старобългарска дума с прабългарски произход. В тох./б/ tālaikantsa – предяветел, в тох. /а/ tāl – искам, да бъде. /DA-DT-b/ В ягнобски taloš, шугнански talōs - искам. /VS-ETD/ В дигорски имаме и tælæt – конфискация, предявяване на претенции, tolax – отставка, развод. ДРС/ Сходно до тохаро-иранските примери е киргизкото talaš – спор, talap – искане, потребност. /КРС/ Менгес смята че първоизточника е тюркски, от *til – език, като при тълмач. Старостин посочва общоалтайското ti`ula, тюркското t`lda, монголското tula, тунгусоманчжурското tul – разсъждавам, говоря. /S-AE/ Според Абаев в основата е тюркското talaš – безпокойство, спор, дало осетниското talasa – оказвам внимание, лаская, talas – защита, поддръжка, персийски talaŝ – старание, суета, кюрдски talaš, пущунски tales – грижа, безпокойство. /ВА-С-3,стр.223/ Но по-вероятен е тохарския първопроизход. В келтски (кимвърски) tâl, taliad – плащане, разплата, talu, tâl – предявявам парични претенции, talwr – длъжник, изплащащ, talai - получател. /КмРС/
44). таркан – прабългарска титла. Като най-близък паралел е осетинското tærxon - обсъждам, tærxni-læg - съдия, от læg – човек. В.Абаев посочва че липсва сходен ирански корен, а най-близко е санскритското tark – съдия, арийското t`rkana – мисля, обсъждам, предполагам. /ВА-СЕИ,стр.19/ Но също в тох./б/ tarkāñe – проява на безразлично, индефернтно поведение, tär – защита пред съда, tärkauca - опрощение. /DA-DT-b/ В лувийски tarkumjia, хетски tarkumai – обявявам, в сароиндийски tarkana – говоря, хинди-урду tāŗnā – съдя. В етруски tamera - съдия. /EEG/ В унгарски tarchan – съдия, е аланска или прабългарска заемка. Таркан – съдия, княз, управник, широко разпространена титла сред кушаните (под формата торконо), както и при прабългарите, аланите, аварите, суварите, ефталитите, келтите. Абаев посочва скитското, сакско ttarkāna, в согдийски tarxan – съдия, княз, по-късно заимствано от тюрките. В согдийски съществува и лично име Tarxun. Баскаков посочва древнотюркското tarxan – човек, свободен от данъци, благородник, като заемка от китайското t`ât – благородник, което е съмнително. /НБ-КЗТЯ-ТО-1987/ Етимологията на титлата е древна, индоевропейска – санскритска, или тохарска, получила широко разпространение сред всички източноирански народи. При етруските съществува личното име Таркон, Тархон, в латинизиран вариант Тарквиний. В лидийски също е известно името Таркон. /ВА-С-3,стр.277/
45). татъ – крадец, татба – кражба. В староруски тать, татище, сърбохърватски тат, словенски tat - крадец. Деркенс свързва татъ, с тайна, таен, т.е.скрит, от протославянското tajiti – крия. /D-SIL/ Според Фасмер има родство с келтското tāid – крадец. Аналогично в староирландски tāti, taāid, ирландски tiop – крадец, tath – извънбрачна връзка, изневяра, английски thief, немски dieb – крадец, в протоанатолийски *tāiёu, хетски taizi, лидийски teju, tegoun, древногръцки (йонийски) τητω, (дорийски) τατω – отнемам, крада. /EID/ Вероятно се касае за дума от прабългарски произход, в санскритсики tāyuā, tāyús, протоиндоирански tahiu, авестийски tiiu, tāyu, согдийски t`y (tāī), кховарски tāh - крада, санскрит dobn, авестийски dab, партянски d`b (dāb), пехлеви dāwal - лъжа, вахански dowoid, белуджи dwzzi, dwzzəg, хинди-урду dhūknā, осетински dawun, dawd – крада, кражба, осетниски иронски davæg, дигорски davoj, ягнобски duzd, кюрдски diz, пехлеви dōzd, персийски dyz, шугнански dozd, гилянски duzd, язгулемски dusdi, сариколски dêzd,искашимски duzd – крадец. /L-IAIL/,/VS-ETD/,/IED/ В основата на всички тези понятия стои индоиранското *dwaya – двоен, двойствен, във вторичен план – неискрен, измамен. В древноирански dvityaka, съвр.персийски dota – двоен. /ВА-С-1,стр.352/ Аналогично в осетиски dыkag/dukkag – двоен. Според В.Милер, имаме преход от изходната „аланска” форма *dūk/dūg – две, двоен. /ВМ-ОЭ-І-ІІІ,стр.345/ В талишки duu, средноперсийски tuw, осетински dyuua – две, dыkkаg – втори, в дардски zi, калашки du, кховарски ju, нуристански dui, хинду-урду do, пущунски dwa – две, пущунски duwwom - втори. В тох./б/ wate – втори, чифт, двойка, в тох./а,б/ wu - две. /DA-DT-b/ П.Добрев посочва прабългарското тут, тутом – две, втори, известно от „Именика на българските канове” като го свързва с памирското δuw, δuwtan – две, втори. /ПД-ЦБД стр.93/ Предвид семантиката на татъ, производна на двоен, двойствен, може да предположим че е в тясна връзка с прабългарското тут/тутом – две, втори, двоен, в вероятно развитие *тув-тувт-ту(в)т-тут(ом). Виж дигорското duguzen – кражба, лъжа, иронското dыdzesgom – двуличен, dыdag/dudag - двоен. Окончанието –ом, пряко кореспондира с осетинското -æm, др.персийското -āmа, ср.персийското -ūm – суфикса за образуване на числителните бройни.
46). тишма – старобългарска дума от прабългарски поризход, означаваща съгледвач. Етимологични паралели: Аналогично в осетински дигорски tæаsхæ – съгледвач. Запазана в карачаевобалкарски като tахsаčы – съгледвач и в татарски като tаmаšаčы – зрител, гледащ. Техни аналози са също санскрит tiksnakara, персийски tamaša, пущунски tamāshā, tamākū, таджикски tamošo, шугнански tamаšō, гилянски têmošе, язгулемски tamaho, рушански, хуфски tamōxō, сариколски tamašu, хинди-урду tamāshā – гледам. Възможно от същия корен да произлиза и тох./а/ tāsāsāi, tāssi – водач, показващо паралел в осетински, където txæmatæ означава също водач. /ОРС/ Не мога да се съглася с Абаев, който смята понятието за кавказко, от убихски t`axsa, кабардински taxsa – тайна. /ВА-С-3,стр.352/ Понятието има ясен ирански произход! В основата е названието на окото, в санскрит cáksus – око (производно от санскр. глагол cas+te – виждам, гледам), авестийски cašman, съвр.персийски čašm, пехлеви cashm, осетински cæst, ягнобски čašm, кюрдски çesm, талишки čes, персийски, таджикски čašm, талишки česm, рушански, хуфски cām, сариколски čaxh, белуджи čos, хотаносакски tceima, искашимски, шугнански, зебакски tsem, вахански cŭsm, мунджански, йидга cam, кховарски ghes – око. Явно че прабългарското *тишъ/тишмъ, е означавало око, а суфикса –ма означава занятие, като кудерма и двалма.
47). тортуна-пиле-жупан – прабългарска титла, тр ть – старобългарска дума, означаваща, тълпа, група хора, съхранило се в диалектното турия – дружина, известно и като топоними в България. /ДДСБНТ/ Интересната чувашка дума turta, turda - племе, показва идентичност с прабългарското тортуна, тр ть. Има преки индоевропейски паралели в старогръцкото στρατοσ - войска, фригийското therm, арменското tarm, латинското turma, ирландското drong, старонемското trym, thrym, кюрдското tîre, персийски tire – племе, тълпа, също в ирландски trét – стадо, староирландски tura – тълпа, въоръжена група, врагове, кимвърски tyrfa - войска. /VS-ETD/,/EDGL/ Прабългарската дума е съхранена в старобългарски тр ть – тълпа, група хора, съхранила се в староруски трутъ – тълпа, съвр.руското трутить – трупам, натискам. Старостин въстановява протоиндоевропейското *(s)trent – тълпа, стадо, група хора /IEE/ От чувашкото турта – племе може да обясним смисъла на прабългарската титла тортуна-пиле-жупан. Изхождайки от принципа на териториалното опълчение, на който явно е била изградена прабългарската войска, турта, тр ть, турия е било териториална област на обитание на дадено племе, а тортуна пиле-жупанът е нейн управител в мирно време и войскови командир по време на война. Представката пиле – старши, висш, законен показва по-големият ранг на този жупан, от по-голямата единица която управлява.
48). трунъ – знатен човек, велможа във Волжка България. Фасмер посочва староруската дума трунъ (Троицки летопис - 1230 г.), като директна заемка от езика на волжките българи и предполага съществуването на подобна дума и в Дунавска България, *turun, която съответстала на древнотюркското tudun - княз, позната и при хазарите Τουδοάνος (Теофан). Подобна постановка е неприемлива, титлата тудун, в древнотюркски tutuŋ е пряка заемка от китайски dotun, tu-thuŋ – управител на област. Може да предложим две вероятни етимологични решения: а) трунта, тр тъ е аналог на тортуна (пиле-жупан).
б). трунт – съдия. В чувашки türe – съдия, чиновник, tür, tör, törе – истина, правда, в унгарски törveny – закон, удмурдски törа, марийски törо – предводител, вожд, княз. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.263-264/ В уйгурски törü – принц, княз, татрски, башкирски ture – началник, хански чиновник, киргизки törö – съдебно решение, в монголски tör – държавно управление, строй, törü – закон, тунгусоманчжурски *turgun, turuxun – причина, следствие, японски totonó - ред. В древнотюркски *tör – ценност, значение, törä - правило, закон, toγur – справедливост, töri – създавам, творя, törü – порядък, правило, ред, törüči – проповедник, учител, törülüg – знаещ законите, респ.съдия, toruš - спор. /ДТС,стр.593,589,582,581/ Старостин смята монголските и тунгусоманчжурските форми за производни на тюркския корен *törgü с последващо изпадане на „г”. Ностратически паралел със славянското товорить – създавам, балтийските tvẽria, tvērē – държа и еврейското tora – закон, тох./б/ tär – съд, съдя, отстояване на каузата, tärkauca – опрощение, също в арменски thrthrak – оратор, санскритски tārá – говоря високо. /IEE/
49). тълмач – преводач, пратеник, тлъковати, тлъкъ – ήρμηνες (Супр.сб.), тълмеж, тълмя, тълкувам – вниквам в смисъла, обяснявам. (СИ-РРОД,стр.517) Думата е заета в руски толк, толковати, в литовски tulkas, латвийски tulks, естонски tulk – обяснявам, тълкувам, превеждам. Фасмер я свързва с толмач – преводач. Също в среднодолнонемски tolk, староскандинавски tulkr, холандски tolk, английски tale – разказвам, talk – разговор, норвежки tal, фризки tale, немски zahl, нидерландски taal – говоря, разказвам. Твърде вероятно старобългарската дума да е с прабългарски произход. В осетински дигорски tælæn – мечта, блян, дума с неясна етимология. (ВА-С-3,стр.255) Аналогично в чувашки tĕlĕk – сън, заето в марийски като tыlnäš – мечта. Свързва се с древнотюркското tül, tüš – сън, съновидение. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.214,215),(ДТС(t),стр.596,599,600) Като произход тълкувам се свързва с тълмач. Заимствана в унгарски и се счита за българизъм – tolmaćs. (БЦ-ИБЕ-2,стр.174) В староруски тълмачь, толмач (16-17 в., Сказание об Мамаевском побоище), хърватско (глаголическо) тльмачь, сръбски тумач, словенски tolmač, чешки tlumač, словашки tlmač, полски tłumacz, горнолужицки tоłmаč – пратеник, преводач, последното е заемка от полски. От някой западнославянски език или унгарски, понятието попада в средновисоконемски tolmetsche, нововисоконемски Dolmetsch – преводач. Има и точен осетински иронски tælmac, дигорски tælmaci и чувашки аналог, tolmač – пратеник, преводач. Заето в кавказките езици, чеченски talmaž, ингушки talmač, убихски tеlmaž, кабардински tэlmэš, лакски dilmač – преводач. /ВА-С-3,стр.258/ Смята се че произлизат от куманското tylmač, казахското tilmäš, телеутско-алтайското tilmäč, турското dilmač, уйгурското tilmäži – пратеник, преводач (Радлов). Други учени търсят произхода на думата в индоарийския митаннийски език, където talami – преводач (Клюге-Геьотце, Юркянкалио). Натъкваме се на древен ностратически корен. В тох./б/ t.laikantsa – предяветел, в тох. /а/ tāl – да бъде. /DA-DT-b/ В ягнобски taloš, шугнански talōs - искам. /VS-ETD/ Сходно до тохаро-памирските примери е киргизкото talaš – спор, talap – искане, потребност. /КРС/ Менгес смята че първоизточника е тюркски, от *til – език. Старостин посочва общоалтайското ti`ula, тюркското t`lda, монголското tula, тунгусоманчжурското tul – разсъждавам, говоря. В тунгусоманчжурски tэlъu – разказвам. /S-AE/,/ССТМЯ,стр.180/ Като цяло може да кажем че или имаме древна алтайска заемка, достигнала с аланите и прабългарите до европейските езици, или независимо развитие на ностратическия корен *tāl-, имаш съответното развитие и в алтайските езици.
50). ук-багаин – прабългарска титла. При аварите се среща аналогична титла угор. Етимологични паралели: а). Ук – голям, висок, висш. В тох./б/ auki, auks, тох./а/ ok, yuk – ръст, израстване, развитие, старшинство, силен, победоносен, сходно със старонемското auka, готскто aukan – растна, латинското augeo – увеличавам. /DA-DT-b/. В осетински иронски uæjыg, дигорски uæjug – великан, висок човек, но според Абаев е свързано с древноиранското божество на вятъра Вайо ? /ОРС/,/ДРС/ Тохарските auk, ok обясняват етимологично прабългарската титла ук-багаин – велик или старши, голям багаин. Производно на auki, ok е тохарското yuk – преодоляващ, победоносен, старши, което е напълно идентично с прабългарската титла. Тохарската дума е проникнала и в алтайските езици където юк означава висок. В турски jükаrы, jüхаrы, карачаевобалкарски оgъаrы, татарски jugаrы* - високо. Виж протоалтайското iugu – висок и съответните аналози в тюркски jüg, монголски augā, öje, ögse, тунгусоманчжурски ug, корейски uh, японски u-pa. /S-AE/ В турски yük – голям, тежък. /СИ-РРОД стр.584/ Наблюдава се ясен тохарско-алтайски изоглос, auks - i`use и yuk - iugu. б). Ук – вид войсково подразделение. Може да предложим и друга, угрофинска етимология на титлата. В удмурски, коми juk, естонски jõuk, фински joukko, унгарски gyakor – въоръжен отряд, подразделение. /UE/ Така че ук-багаинът е командвал ук или юк – вид войсково подразделение. Виж също протоугрофинското *uk`/*ok` - глава. /UE/ Трябва да посочим и аварската титла югур, чието значение е вероятно – висок, големец, ако го приемем за алтайско-тохарско, или предводител на въоръжен отряд, ако го приемем за угрофинско.
51). ур, урове – първенци, боляри, старобългарска дума, заета и в унгарски. Б.Цонев смята че е унгарска заемка в старобългарски. Етимологични паралели: В тох./б/ orotstse, в тох./а/ aryu – голям, висок, велик, славен, orotstse walo – велик цар (епитет на Канишка в будистките текстове). Д.Адамс го свързва с протоиндоевропейското horeh, hor – голям, силен, висок. Мелхерт смята че прототохарската форма е била uru, с общ корен с хетското aru, лидийското, лувийското uru – голям, висок, палийското arahai, arahant – издигнат, достоен. В етруски arai, хетски arraais – издигам се. /ВГ-ДЕЕ,стр.22/ Сходни са скандинавското ярл и англосаксонското ърл – благородник, велможа. В староирландски ueramos – висш, с високо положение, ирландски airigh, староирландски aire – благородник, urra, urrainn, иrradh – господар, феодал. /EDGL/ В старонемски arjoste, латински erus, древногръцки αριστοσ, санскритски ariya, авестийски airyo – аристократ, големец, господар. Виждаме че думата ур е синоним на боляр – човек със знатен произход, високо положение, големец, аристократ и по звучене съвпада с прототохарската форма - uru.
52). усмаръ - кожар, усма, усмъ – кожа. Думата е старобългарска, но от прабългарски произход. Показва прак паралел с прабългарското хумсхи – кожени, от „Преславския надпис” – хумсхи кюпе – кожени доспехи (ризници). Фасмер посочва староруското усмарь - кожар, староруското усма, усмъ - кожа, усм нъ – кожен, производни на църковнославянското, т.е. старобългарското усма, усмъ, българското усмаръ - кожар, сърбохърватското усмина – подбедрица на животно, словенското usnjа, usnjе, чешкото usnê - обработена кожа, usnaŕ - кожар, Формата usnьje се обяснява се обяснява с хипотетично протославянска дума *usmnьje. Но прабългарското хумсхи показва че имаме прабългарски произход, явно изходната форма е хумъ, хумсъ, хусмъ – кожа с последваща редукция на началното „х” в славянските езици, посредством старобългарски. а). Възможна връзка с осетински иронски хъоm, дигорски gъоn, gъоm – едър рогат добитък, иронски хъuыmаc – дебела вълнена материя, т.е. названието на кожата да идва от съответното животно. /ОРС/,/ДРС/ б). Връзка с общоиранското *xom – суров, респ. сурова, необработена кожа. В санскрит āmaā, āma, пехлеви xam, протоиндоирански hāma, хотаносакски hāma, согдийски x'm, осетински xom, ягнобски xu'ma, xom, кюрдски xam, пущунски xa'm, ŷm, ōm, талишки xom, персийски xamuš, xām, kham, таджикски xom, белуджи [h]amə[g], шугнански xu°m, гилянски xеm, сариколски xum, рушански, хуфски xōm, хинди-урду ām, āmā, khām, кашмирски āma, ômu, khām – влажен, суров. /VS-ETD/ В арменски hum, латински humidus, ирландски amаā – влажен, суров, необработен. /L-IAIL/,/ВА-С-4,стр.213/ П.Добрев също търси връзка с „памирското” хум – дебела кожа. /ПД-ДБЕ,стр.93/ В персийски kham – сурова необработена кожа.
53). хонса, хънса, – крадец, хуса – грабеж, засада, хусник – разбойник, старобългарски думи. Във византийски източник: (Суидас) се казва: „хонса – по български крадец”. П.Добрев го свързва с персийското хоnsа – порочен човек. /ПД-ЕАКБ,стр.28/ Сходно с немското hohn – гавра. Откриваме точният аналог на прабългарската дума хонса в иронски хuыsnæg (мн.ч. хuыsnædžыtæ), дигорски хusnæg (мн.ч. xusnægutæ) - крадец. /ОРС/,/ДРС/ За Абаев етимологията не е много ясна и посочва вероятното изходно древноиранско *krsnaka – нося, вземам, показващо паралел с тох./б/ krkanamo – кражба, присвояване, k.rkauka – крадец, k.rk, karkatsi - крада. /ВА-С-4,стр.270-271/,/DA-DT-b/ Но много по-сходно е кашмирското hondu – крадец, в авестийски hazah, хотаносакски haysga, таджикски hašmigin – лош, неприятен. /L-IAIL/,/DRT/ В чувашки hašan, чагатайски, татарски kašañ, телеутски kažan, монголски hašin – лентяй, лош човек. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.315/ Във фински huono, вепското hond – лош, иранска заемка. Явна осетино-(пра)българска аналогия. Думата хонса не е изчезнала безследно, а се е съхранила в старобългарското хуса, явно се е пишело хънса – грабеж, заето в староруски хусити, хусить – правя засада, в старосръбски хуса – грабеж (14-15 в.), словенски хόusnik – крадец, старополски chasa – грабеж. Според Фасмер, именно хуса стои в основата на староруското хусарь – първоначлно означавало разбойник, в последствие – род войска, лековъоръжена, бързоманеврена конница. В чувашки hurrah – разбойник. /ИА-УЧРС/ В хотаносакски hasir, husare – преследвам, ловец. /L-IAIL/ Връзката на хусар, особено с осетинската и хотаносакската форма, показва пряко етимологията – преследвач, ловец, нападател, респ.разбойник в засада. Хусарите са кавалерийски части, които унгарците възприемат от южните славяни по време на османската инвазия, при крал Матияш Корвин (1458-1490 г.). В началото, според достъпните ни документи, хусари са наречени български разбойници. От Унгария, този вид лека кавалерия се разпространява по цяла Европа, като в началото хусарите в Австрия, Чехия, Германия, Франция са предимно маджарски наемници. В Полша от 14 в. нататък хусарите (наричани независимо от народността им с красноречивото название “сърби”) са тежковъоръжени кавалеристи, рицарска конница. На гърбовете им са прикрепени изкуствени орлови крила, които при атака произвеждат страховит шум, всяващ паника в редовете на противника. От тази страна възприемат хусарите Литва, Прусия, Русия. В Законника на сръбския крал Стефан Душан (1331-1355) се споменава за хусари, т.е. за разбойници-българи, които тероризират населението на областта Крайще (около днешния български град Кюстендил). В паметник от 14 в. се говори за хусари в планината Странджа, които обират и отвличат местни хора, за да ги продават на пиратите в Черно и Мраморно море. В житието на Св.Ромил Видински се разказва именно за разбойници “хонсари” в Странджа планина. Това е ясно доказателство за произход от прабългарското хонса, х са. В сръбския език закономерното съответствие на българското “хонсар” , или „хънсар” пък е именно познатото на цяла Европа “хусар”, с прехода “ -у”. Така че хусар, хуса, хънса (хънса), хънсар (хънсар) са старобългарски, прабългарски по произход думи, превърнали се в общоевропейско армейско понятие. Съществуват и абсурди, куриозни опити за обяснение на етимологията, напр.: от унгарските думи huzs – 20 и ar – заплата, сиреч наемници, или от славянското (руското) гусь – патица, гъсок – самец, препускащ ездач. /СР-Х-ВИС-2005-3,стр.74/
54). чепа-багатур – прабългарска титла. В осетниски čаpаr – охрана, полицай. /ОРС/ Вероятна връзка с осетинското čаpp/čаppæ – готов, снаряжен, в изправност. /ВА-С-1,стр.330/ В пущунски chapāwul – пазач, сега озн. и полицай. Т.е. някаква охранителна длъжност. Виж също българското име Чебул, фиксирано в турските регистри от 15 в. /ВС-КПАБ,стр.287/
55). чигот – прабългарска титла, предевна на гръцки като σπαφάριοσ - меченосец. /ВБ-П,стр.29/ П.Добрев, свързва чигот с памирското čiko – нож, чигот - меченосец. /ПД-ЕАКБ,стр.28/ Тази дума и днес съществува в български под формата чекия – джобно ножче. Етимологични паралели: Най-близко е осетинското cegot, dzegot – брадва с полукръгло острие, в дигорски cægаt – втулката на брадвата, къдете се закрепва към дръжката, т.е чигот – войн въоръжен с меч, или по-вероятно респ. бойна брадва. Заето в адигски (кабардински) džыdэ - брадва, даргински, лезгински džыdа, žida – копие, пика. /АШ-ЭСАЯ,стр.152/ Виж и българското джага – голям трион. В хуфски и рушански čeg – нож, искашимски tegh – бръснач, шугнански ćak - брадва. В тох./б/ task – прониквам, сека, akwatse – остър. /DA-DT-b/ В ирландски tuag, tuagh – брадва, староирландски tъagach – удар, сеч. /EDGL/ В хотаносакски ttc, согдийски tycq, съвр.персийски ta – брадва. /Ch-DIV/ В синокавказката група, в източнокавказките, лезгински čuḳul, цезки *ṭ(w)iq – нож, в тибетски čēk, старокитайски dzhāk(w), бурушаски *ćak, в енисейските езици *čok – брадва.
56). читко(зитко)-мир – прабългарска титла, с вероятно значение управител на крепост, имение, или комендант. В язгулемски skat, искашимски skud, пущунски čat, chat, персийски čat, белуджи chat, кашмирски chath, непалски chāt, хинду-урду chat, кховарски istan – покрив, стряха. /VS-ETD/,/ПД-ЕАКБ,стр.128/ В памирските езици čed/čid означава къща, в осетински иронски skыæt, kыæt, дигорски æskæt, iskæt – селскостопанска постройка, обор. Произхождат от древноиранското kata – посторойка, fsukata – обор. /ВА-С-1,стр123-124/ В корнуелски chi – къща. В пущунски tsokaī – защитена постройка, укрепление, максимално близко до старобългарското понятие. В съвр.български четия е диал.дума озн. покирв на къща. А *mir – управител, владетел е общоиранска титла, дала и турцизма миралай – войскови командир в османотурската армия. В известният „Преславски надпис” където се изброяват различни видове брони, ризници и шлемове, написан с гръцки зукви се посочва „зиткоиичригуй буле”. П.Добрев смята че зитко или читко е отделна дума, озн. военен лагер, т.е. ичрегу-боила на военния лагер. /ПД-ДБЕ,стр.88-96/ Но може да се смята че читкои-ичрегу-боил е една титла, със значение комендант, или боил отговаряш за въоръженията, респ. ичрегу - посредник. За наличие на подобна титла говори и надписа намерен при с.Мадара, където на прабългарски с гръцки букви е описано въоръжение, за което отговарят различни командири.: “YK BOHΛA ΛORHKHA Kς` HTZHRGOY BAGAHNOY HB` ZITKOMIROY HZ` YK BAGAHNOY KB` BHPH BAGAHNOY KB`. ΛORHKHA е гръцкото название на ризницата. /ПД-ДБЕ,стр.104-105/ Така надписът се изяснява напълно: “Ук-боила има Kς`, (гръцки запис на 26) ризници, ичрегу-багаина – 12, зитко-мира – 17, ук-багаина – 221 бири-багаина – 22 (ризници)” виждаме двусъставността на прабългарските титили, като ичрегу – посредник може да бъде както боил, така и по-нисш чин – багаин, също имаме ук-багаин и паралелно по-висш ук-боил!
57). чъванчии – чашник, чъванъ – чаша, чугун – вид високовъглеродно желязо. Аналогично в осетински cwan – метален чугунен съд, котел, в иронски swan, дигорски ciwancыi – поставка за котел, sinon – метална чаша. Свързани са с cwan/ciwan – чугун, дигорското cigon, иронското cængæt – чугун, дума със широко разпространение сред кавказките езици. /ВА-С-1,стр.318-319/,/ВА-С-3,стр.178/ Смята се че са стяря тюркска заемка. В тюркските езици Махмуд Кашгари, пръв соъбщава думата čoδïn – бронз. В „Codex Cumanikus” звукът „δ” се редоцира, до кипчакското čоyun – бронз. Днес думата се е съхранила в кипчакските езици, в татарски čojïn, кримскотатраски, кумикски, киргизки čojun, карачаевобалкарски cugan, казахски, шорски šojun, уйгурски čöj(g)ün, телеутски čöj(g)ön – матален сдд, метална тенджера, метален котел. Произлиза от среднекитайското - dzэw, съвр.кит. zhùtiê – лят метал, което е дало вероятно общоалтайското *coj – лят метал, в калмицки co, в говорите на алтайските тюрки (телеути, кумандинци) cöj, тувински šöj – лят метал. Също в монголски čodugar – с форма на чаша. Древният произход на думата е от китайски, но вероятно заимстването в иранските езици е станало независимо от алтайските или имаме древна алтайска заемка в български. Също в лидийски kuwanza, хетски kuwanna, древногръцки κυανοσ – мед, метал.
58). шаръчии - художник шар – боя, цвят. Заимствано в албански като šaran – луничав, сравни с българското шарка – заболяване свързано с дребен обрив по кожата. /СМ-ИС,стр.41-58/ Шар е бореално, палеолитно понятие. В етруски shren - рисувам, shrencve – украсен, шарен. /EEG/ Древнокитайското sir, sïr – лак, глазура, рисувана керамика е в основа и на старотюркското sürči, sïrči – художник. В чувашки sъrъ – цвят, багра, sыru – пиша, sыrăr - писма. /ДТС,стр.505/,/ИД-ЗСБХ,стр.314/ В тунгусоманчжурски žuru, монголски žiru – рисувам, чертая, пиша. В марийски seraš – пиша. /МФ-ЭСЧЯ-2,стр.155/ В хотаносакски hvāraka, осетински xwarun, xurst – художник, иронски sыræt, дигорски suræt – картина, боядисан, писан, sахоrыn - боядисвам. /ОРС/,/ДРС/ Заето и в грузински surati, чеченски, ингушки surt, basar – шарка, аварски, даргински, лакски surat, лезгински sürat – рисунка, карачаевобалкарски, като surаt – картина, surаtčы – художник, кумански rēsеm, surēt – рисунка, картина, rēssаm - художник, surеt – рисувам, татарски rēsem, surēt – картина, рисунка, също surēt означава образ. /РИС/,/ПРС/,/РТС/ В таджикски surat - картина. /DRT/ Думата се среща и в арабски и в тюркските езици, но В.Абаев я опраделя като исконно иранска по произход, sur, surаt – образ, картина, проникнало по-късно в арабски. /ВА-С-3,стр.171/ (вж.бълг.турцизъм сурат – лице) Също иранският корен *xwar – рисувам, аналог на индоевропейското *swer – оцветен в тъмен цвят, в согдийски xwār – боядисан в тъмно, персийски xwāl – сажди. /ВА-С-4,стр.252/ В баски isuri, хуритски c`urg – кръв. /БКС/ Не е трудно да открием ностартическото понятие sar, ser – цвят, от което произлизат названиета на червения, белия, сивия, жълтия цвят, респ. и първоначално названието на кръвта, свързвана винаги с червения цвят, цвета на кръвта. В немския език от същия корен е schwarz - черен цвят (вж. тох.rtar, тракийски sarsi – червен). Българското шаръ също води началото си от този корен. Приликата с древнотюркското sürči, sïrči – художник е очевидна, но не е задължително българското понятие да е непременно древнотюркска заемка. Също може да имаме прабългарско развитие на корена *xwar с преход x-š, или директна заемка от китайски.
---------------------------------------------------------------------
