протобългарин

Напротив, войната им е много успешна, със Северинскя банат си осигуряват пряк път към сърцето на България - Търново. Въпреки геополит.им интереси, по това време папата е бил силен фактор в западноевропейската политика (за разлика от източноправосл.патриарси) и с него всички се съобразяват, унгарците също! Не че това ни гарантираше завинаги спокоен тил, но си беше една превенция, която бълг.царе пропиляха и сами облагодетелстваха вечния ни смъртен враг - Византия!

ту, тут/тутом със сигурност е означавало две, втори, в езика на прабългарите! татъ – крадец, татба – кражба. В староруски и руски тать, татище, сърбохърватски тат, словенски tat - крадец. Деркенс свързва татъ, с тайна, таен, т.е.скрит, от протославянското tajiti – крия. /D-SIL/ Според Фасмер има родство с келтското tāid – крадец. Аналогично в староирландски tāti, taāid, ирландски tiop – крадец, tath – извънбрачна връзка, изневяра, английски thief, немски dieb – крадец, в протоанатолийски *tāiёu, хетски taizi, лидийски teju, tegoun, древногръцки (йонийски) τητω, (дорийски) τατω – отнемам, крада. /EID/ Също в санскритсики tāyuā, tāyús, протоиндоирански tahiu, авестийски tiiu, tāyu, согдийски t`y (tāī), кховарски tāh - крада, санскрит dobn, авестийски dab, партянски d`b (dāb), пехлеви dāwal - лъжа, вахански dowoid, белуджи dwzzi, dwzzэg, хинди-урду dhūknā, осетински dawun, dawd – крада, кражба, осетниски иронски davæg, дигорски davoj, ягнобски duzd, кюрдски diz, пехлеви dōzd, персийски dyz, шугнански dozd, гилянски duzd, язгулемски dusdi, сариколски dêzd,искашимски duzd – крадец. /L-IAIL/,/VS-ETD/,/IED/ В основата на всички тези понятия стои индоиранското *dwaya – двоен, двойствен, във вторичен план – неискрен, измамен. В древноирански dvityaka, съвр.персийски dota – двоен. /ВА-С-1,стр.352/ Аналогично в осетиски dыkag/dukkag – двоен. Според В.Милер, имаме преход от изходната „аланска” форма *dūk/dūg – две, двоен. /ВМ-ОЭ-І-ІІІ,стр.345/ В талишки duu, средноперсийски tuw, осетински dyuua – две, dыkkаg – втори, в дардски zi, калашки du, кховарски ju, нуристански dui, хинду-урду do, пущунски dwa – две, пущунски duwwom - втори. В тох./б/ wate – втори, чифт, двойка, в тох./а,б/ wu - две. /DA-DT-b/ П.Добрев посочва прабългарското тут, тутом – две, втори, известно от „Именика на българските канове” като го свързва с памирското δuw, δuwtan – две, втори. /ПД-ЦБД стр.93/ Предвид семантиката на татъ, производна на двоен, двойствен, може да предположим че е в тясна връзка с прабългарското тут/тутом – две, втори, двоен, в вероятно развитие *тув-тувт-тут(ом). Виж дигорското duguzen – кражба, лъжа, иронското dыdzesgom – двуличен, dыdag/dudag - двоен. Окончанието –ом, пряко кореспондира с осетинското -æm, др.персийското -āmа, ср.персийското -ūm – суфикса за образуване на числителните бройни.

Само бих добавил към казаното от Каналчек, че фатяновската култура е доста по-северно в Поволжието и миграцията на пратохарите е в посока Урал-Зап.Сибир-Минусинск. От Севреното Черноморие произлозат по-старите мигранти - афанасиевците. После се срещат в Минусинск, заедно със средната Усуневска к-ра, мигранти от т.нар. катакомбна култура (също от Сев.Черноморие земите сев.от Кавказ) формират древната индоевропейска карасукска общност, която се оформя като пратохарска. Съседи от запад в Алтай са им андроновските прасакски племена, на изток зад Байкал са праалтайците. Карасукци мигирират на юг в търсене на пасища и земи и достигат до Северен Китай, там стават известни като "ди" (вж.келтското теута - страна, народ, тохарското то - множество, общност, ттау-да-гара - множество от хора). После когато китайците ги натискат здраво, една част се връща назад като кимери, друга отива обратно в Алтай като носи със себе си "звериния стил, възникнал именно в Ордоса, при контактите с Китай, тогава възниква Пазарикската култура, а китайските хроники казват че племаната ди отишли на север и станали динлини), трета част е изтикана на запад, към Кукунор, Кансу, Тяншан и Таримскоте оазиси, те става известни като хеши, юиши, юечжи и усуни, четвърта част потъва в джунглите на Съчуан, където се разтваря сред местните племена, далечни тяхни потомци са народностите мяо и баи, пета прониква доста на изток и попада в "алтайско" обкръжение - племената шанжуни, предците на гоатси или гаоче. Забалажете че "звериния стил" е особено характерен за юечжи, прабългари и авари, нима сцените с грифони то Наги-Сцент-Миклош, трябва да се премълчават, е на хуно-тюрка от рода на Атила, проф. Иван Добрев те не му говорят нищо, защото там му се превиждат само тепсии и ичкии от прословутия надпис (впреки че защо ще търсим думата тепси и да се чудим как изпада "п"-то, докато си има хубава тохарска дума "теси" - аналогична на написаната и означава съд, чаша, или да се мъчим как да разчленим глагола дугетоги, при наличието на пехлевийското daxshag – памет, посвещение, знак, персийски dahoon – памет, санскритското daksina – жертвоприношение, дар, хинди dhyā:n - внимание, размисъл, бенгалското dekhitechi – извършвам, правя, както и таджикското takya, гилянското takyê – поддръжка, опора. Също в осетински dættagi, dættыn – давам. В белуджи dэyэg, кашмирски dokhu, персийски dihānīdan – давам. и т.н.)! Л.Клеин следва един постулат от съветското време, че юечжите и усуните в Ср.Азия са иранци - саки, масагети, а юечжи-тохари в Синцзян са само жителите на Таримските оазиси. нашите предци са първоначално тохари (юечжи), прогонени в Средна Азия от предците на проф.Иван Добрев, се смесват и сродяват с масагетите, вероятно се иранизират в известна степен. После водени от Вънд, първата вълна достига Кавказ още във 2 в.пр.н.е., следват и други вълни, докато Кубрат създал държавата! А контакти с грузинците (респ.картвелите) има не само в праиндоевропейско-настратическата древност на и после. От 2 в.пр.н.е. до 7 в. различните български генерации (внъндури-пугури) са северни съседи на картвелите. Част от кавказките срамтски племена в които са и прабългарите дори създават един от управляващите родове в Иверия този на известния Аспарукх.

"Иван Асен повтаря грешката на Симеон - съсредоточава усилията си на юг и подценява северозапада." Точно така Ресавски, унията с папата не е дипломатическа панацея, но е имала силно възпиращо значение върху унгарците. Те отнемат Северинския банат, едва когата Иван Асен ІІ прави голямата си грешка да се подведе по обещанията на Ватаций, унгарците нападат след като папата им дава зелена светлина! Това и казвам, (аз съм си атеист, за мен религиите са голяма зло за човечеството, защото разделята хората и ги правят смъртни врагове заради глупости, католици и православни - че кой знай каква разлика има между тях?) унията беше едниствения инструмант който можеше да извади България от затъването в "Балканското блато" !

към мнението на "Историк" - "Изчезналите римски легиони" При похода си срещу Усун, Чжи-чжи прави обхождане от север през земите на динлините, но губи голяма част от армията си. После се установява в Кангюй, където първоначално е посрещнат добре, даже се жени за дъщерятана кангюйския владетел. Тук отново събира армия и тръгва срещу Усун от запад. Пръвоначално има успех и изтласква усунския владетел Уцзют почти до границите с Китай. По неизвестни причини, отношенията на Чжи-чжи с кангарските му хазяи става напрегнати. Той убива новата си жена със свитаат и, и търси контакти с Партия. Вероятно тогава пленените римляни са изпратени като спомагателен отряд на Чжи-чжи. После историята е ясна. Чен Тан на своя глава започва поход с подръчните си сили и унищожава "кандидат-Зиезито" както смята И.Добрев.

проф. Добрев новак Регистриран: Oct 2008 Местоположение: София Мнения: 33 "в оня, елитния форум" Барс, верени, кюпе, шегор и др. в прабългарските езици и диалекти, а впоследствие и в онези къпчашки или огузски езици и диалекти, които имат прабългарски субстрат, като татарския и куманския например, или пък са били в тесен етнолингвистичен контакт с тях, са индоирански заемки от времето до началото на ІІ хил. пр.н.е., когато североизточният челен фронт на индоиранците опира до Алтай, а прабългарските родове и племена са съсредоточени главно в Минусинската Котловина. ---------------------------------------------------------- И какви са тези племена в Минусинската котловина - Афанасиевска, Усуневска и Карасукска култура, все индоевропейци, първите проникват в Таримската котловина, "афанасиевските" племена и бай`Виктор Майер им намери мумифицираните погребеиня - високо руси и белокожи хора, че на всичкото отгоре имали и по един бяло-червен амулет, подобен на връвчица, вързан за китката. Що ли е това, че и киданите го прихванали? После идват карасукците-тохари, които заливат цял Синцзян, стават известни като племената "ди", по-късно като юечжи, усуни и динлини. И имлаи лошия навик да стягат главичките на децата си, да ставали остри, мъжете пък, не знам защо си, си бръснели главите и си оставяли нещо като чембас? А пък тези глупави манси и ханти в Алтай, както и късните тюрки - кумандинци, шорци и пр. имат едни странни митове за някакви високи бели юнаци, целите в желязо, с остри глави, дето се казвали с никому неизвестните имена "яляни" и "нарти" и живеели в Алтай, преди тях!!! Странна работа, че и археолозите изкопават по някой от тях и ги свързват с някаква си таштъкска култура, наследила карасукската и тагарската! По същото време "протоалтайците" които се свързват с Алтай по погрешка, са зад Байкал, в Саяните, Източна Монголия, Манчжурия, Корея. ....Или това са носителита на шиверската култура, културата на плочестите могили, дунбейската култура. Ха такаа, професорът ще дойде на моя...., , само трябва да се ограмоти още малко по отношение на въпросните култури и носителите им! Ние в "гетото" иначе трева пасем, както смята ИЦА-та. Човек докато е жив се учи, дерзайте професоре, имате все още време да прогледнете!

Прав си Фружине, имат си арабели, и "Мъдрата Франция" си изпати от техните "протести" преди няколко години. Просто не може да се интегрира една маса, която не го желае, а нашите манговци са си социални паразити, които стават все по-опасни и по-нагли, поради липсата на читава българска държава! Арабите и негрите на Запад са "новите варвари" които ще разрушан прогнилата им Неоримска империя - ЕС! И тогава Историята започва отново.

Уважаеми "fixxxsers" става дума за неславянска дума в българския език, на която трябва да намерим корените, иначе ще свържем сурвата със суровата дряновица.

Цитат: проф. Добрев написа За да ги разпознае и транскрибира правилно, той задължително трябва да е носител на прабългарския език, т.е. да е прабългарин, иначе няма как да налучка точния прабългарски звук, но не само при тези думи. Същевременно обаче той трябва да е и книжник, т.е. писател-преводач, който да се справя достатъчно квалифицирано с цялата тази материя едновременно и в прабългарски, и в славистичен план. Сравнително късно с този календар продължава да си служи племенникът на княз Борис - Тудор Доксов, видно от добре известната приписка, който е записал Именника или по памет, или от нанесен на дъсчици рунически текст, податки за каквито записи по това време има като че ли в Историята на Нариман, ако добре си спомням името. Пак според тази история Именникът е бил издълбан на руника и върху скалата около Мадарския Конник. Може би, защото ги прегледах доста набързо, от тези ви съобщения не мога да разбера дали ползвате книгата на проф. Москов? ДОПЪЛНИТЕЛНО ДОПИСВАНЕ(11.11.2008) Именникът безспорно е родословие, само че на равнището на прабългарската държава. Родословието като хранител на родовата памет е широко разпространено сред тюркските народи, като изглежда неговият най-пълно-завършен, направо класически вариант е налице при казахите. В етногенезиса на казахите съществено място заемат прабългари от рода Дуло, които в тяхното Шежире – Родословие са описани и представени като Дулати. Точно тук е записано, че основната и по-голяма част от този род е продължила на запад и е основала държавата Дунавска България, именно поради което нещата тук изобщо не са случайни. Казахи все до единого бережно хранят свою генеалогию. Это сидит глубоко в подсознании даже современных казахов. Люди не всегда отдают себе отчет для чего они хранят свои шежире, но они твердо уверены, что это очень важно. И пусть многие не знают наизусть всю свою родословную, но они однозначно знают к какому роду принадлежат. В каждой казахской семье есть шежире. Шежире - это генеалогические записи. Они передаются от отца к сыну и состоят из нескольких поколений предков мужской линии. Иногда в эти записи включают и наиболее выдающихся женщин. Кроме имен эти записи содержат биографии, историю и географию наиболее значимых событий, легенды. Часто в семье хранят как реликвии вещи своих предков: книги, седла, одежду, украшения и т.д. Нередко это вещи 16-18 веков. Знание своей родословной казахами является естественной вещью и не воспринимается как что-то необычное. Но если посмотреть на это с точки зрения других народов, то это явление выглядит неординарно. Многие наши друзья не казахи очень удивлялись, узнав, что мы знаем около тридцати поколений своих предков. И след като научаваме всичко това, аз си мисля, че изобщо няма никакви причини да не приемем и признаем, че именно един мъж от рода Дуло - Тудор Доксов, знае наизуст и съхранява в рунически запис Именника, който е преминал у него, разбира се, от неговия баща, и когато към края на живота си се занимава само с превод и писане на български език и кирилица, той го и преписва от своите дървени дъсчици върху пергамент, откъдето пък е преписван най-малко един път, податки за което има в самия Именник в лицето на негови загубени части, които първи и последен възстановява проф. Москов. -------------------------------------------------------------------------------- Последна редакция от проф. Добрев : Днес в 13:10. проф. Добрев Виж публичния профил Изпрати Лично Съобщение до проф. Добрев Виж личната страница на проф. Добрев! Потърси други мнения на проф. Добрев ----------------------------------------------------------- Днес, 14:46 #438 Guy de Mont Ferrand chevalier Регистриран: Nov 2006 Възраст: 28 Мнения: 1,650 Яяя!!! И от коя година е въпросното шежире? А откъде идва извода, че Тудор Доксов е от рода "Дуло"? Това за Именника дори не го коментирам. ПП: ИЦА? ------------------------------------------------------- Да видим какво пошат враговете! "Ивандобревщини"? - човекът има много развинтена фантазия. Сигурно има машина на времето с която отлита до тази или онази епоха, да прави сверки! може би професорът не знае че етногенезата на казахите е твърде късна, от следчингисидското време! Те са остатъци от кипчакските племена, разпертушинени от Чингис! Какъв ти Дуло?

Олга не може да е българка, тъй като до 50-сетте си години е еизчничка, кръщава се в Цариград. Освен това синчето и Светослав разори България, при това с нейно знание. Ако Светослав беше братовчед на Борис ІІ и Роман, това нямаше да се случи.

сурва - В санскритски surkshati – почит, уважение, в ирландски saoire - празник. /EDGL/,/EID/ В кюрдски sыr, пущунски saršok, талишки syre, персийски sorur, гилянски sкr - радост, удоволствие, веселие. /VS-ETD / В осетински sжrft - чист. /ОРС/ В санскрит srobh – красив, а в иранските езици sourb – свят, обичан, почитан, авестийски srira, согдийски šir, хотаносакски cirā – хубав, прекрасен. /Ch-DIV/ В кюрдски xarы, пущунски и персийски sara – чист. В тох./б/ sarya, saryo – любим, скъп. /DA-DT-b/ Сурва-година, свята, почитана! Коренът е *сур (радост, почит) + суфикс ва, вероятно сходен с авест.сувикс за обр.на прилаг.имена -йа, в осет.дигорски -иуа (wa). Виж също "сур-елен" - святу почитан. Ако питате ИЦА-та веднага ще ви го преведе на "атилохунски". При чувашите зимният празник отбелязващ зимното слънцестоене – 22.12. аналог на нашата сурва, се нарича сурхури. Те си го превеждат като "овче краче" поради някакъв ритуал, свързан с хващане на овцата за крака, но кой-знае, възм.е да отразява много по-старо несъхранило се в съзнанието им понятие, сурхури буквално в ирански - "свято слънце"!

Раковски е в плен на модерната през 19 в. теория че "Индоевропейската прародина" е била на север от Индия, в любимата на бат`Петьо Бактрия. Той просто се опитва да намери "доказателства" че българите са от памтивека славяни и са дошли от индоевропейската прародина. И има защо, още тогава сърбите са тръбели теорията на Шльцлер и Тунман че българите са татари. Ако порчетете неговия "Ключ към българския език" видите теорията му. Отчитайте че живее в средата на 19 в. и плаща дан на времето си.

Книгата на П.Юхас си е много вярна. Човекът ви дава ясна фактология, с извори. Великоморавия тръгва от Българска Морава, образно казано, а не от Чехия и Словакия. Историята на Великоморавия, така като ни я поднасят до сега е ясен пример за едни фалшив исторически мит, превърнал се в държавнотворческо начало за чехите. За словаците не говоря, защото те нямат средновековна д-ва.

Не се засягай Иванко, имах предвид че сръбската асимилаторска машина е страшна. Лошото е че ние нямаме никакво разузнаване, което да ни покаже каква е релната картина там. Но не трябва да се заблуждаваме че болшинстовот от населението е със сръбско съзнание, въпросът е да не се забравят тези, които се осъзнават по една или друга причина. "участва и един млад моравски български патриот от Ниш, филолог по образование." - дано нищо лошо не му се е случило, след като се е прибрал в Ниш, ония не се церемонят!

"- East Mediterranean 60% (източносредиземноморски тип - траки)" в т.нар.източносредизамнопорска раса, влизат точно източните иранци, с подрасата на средноазиатското междуречие. Древните тохари и предците им фатяновци също се определят като източносредиземноморски расов тип! Какви ти траки в 60 %, че ние трябва да сме албанци тогава? Тези 60% са точно прабългарското участие в българската етонгенеза! Иначе има грубо разминаване между данните на археологияна, изворите за почти пълното запустяване на Балканските провинции при заселването на прабългарите и въпросното "тракийско море"! Дайте сега да заменим "славянското море" с "тракийско"!

И все още отделни хора там се сещат за българските си корени, спомняте ли си отец Йован от Призренския манастир "Св.Архангели" който в предавнето "другата България" излъчено юни месец, т.г. каза на доста правилен български, че около Ниш живеели сърбо-българи и населението не било нито сръбско, нито българско.

Изобразителното изкуство си е било винаги добра форма и за пропаганда, особенно по време на война. Я вижте "германските супермени" от изобразителното изкуство на Райха, или "партизанските герои" от соц.изкуството, грозните им паметници още стърчат в българските градове и села. Че гръцката картинка е по-нескопосана е ясно, но тя е все пак илюстрация във вестник. Ето ви някои премири 1.Румънски вестник - българите, варварите на Балканите. 2.хуните -маджарска картинка, нарисували ги направо руси като съвр.унгарци? 3.Някякъв германец през 19 в. рисува турските обноски спрямо раята при потушаване на бунтове, твърде реалистично. 4.Великото изселване - също сръбски национален мит, всъщност не е мит, реален факт но твърде хиперболизиран от сръбската "наука" и изкуство". 5.Берлинският конгрес, картината на Антон Вернер е особенно реалистична и показва основните политически тенденции на времето, тройният съюз Бисмарк-Андраши-Шувалов, проанглиските ходове на Горчаков, турските и италианските представители, натирени в ъгъла и пр. 6. Още от Балканската война, все още сме съюзници и заедно колим турския караконджур. 7.Триумфът на Фердинанд в Одрин, от френски вестник 8.Букурещкия мир - изключително реалистична като значение румънска карикатура, липсва само румънското куче, по обясними причини. 9."Новият съюзник"

Че ВМОРО-то тогава е гъмжало от всякакви авантюристи като Алеко паша е ясно. Нима сегашната "АТАКА" не гъмжи от всякакви авантюристи, въпреки че сравнението не е много уместно. Но в Поморавието не са можели да очекват такъв успех, нашенци тогава все още са се чувствали донякъде потомци на българи!

"И че имаме налице около 60 % J2b1, което специалистите генетици считат за автохтонен ген. Дали е тракийски или предтракийски (което е по-вероятно) един Бог знае." Категорично не може да е тракийски или предтракийски, иначе държавата ни щеше да се казва Тракия, а не България. Ако искате да видите наследниците на траките, идете в Косово или Албания.

Тогарм, трудно може да вкараме неясните ирландски митове в хронологични рамки, ти казваш 5.4 в.пр.н.е., а защо да не са по-стари с 1-2 века? На какво се основававаме че точно ги вкарваме. После говорим за едно и също, аз ти казвам че понятието булоцзи е синоним на тохари, ти че кимерите са синоним на тохари, какъв е пробелма, нима не е възможно сред тоси тохарски племенен съюз, наречен кимери (предвижващи се войни) да има роди или племе българи? Името е пределно просто бал, бала - военна сила отрад, тохарски вал - област и гара, гхари, кхари - хора, люде, паргари, в пущунски парк - военене отряд - гари - люде! Така че вулгус - народ си е индоевропейския паралел на българи! Етнонимът тохари е засякан в Кавказ във 2 в.пр.н.е. предполага се това са тагрите на Птолемей, сатархите на Плиний (ако се не лъжа) и топонимът Тохарк в същата планина Пархар, където ответа Ванандаците. Дори има и по-смели мнения че названията на осетинците дигори и тагаури са производни на същото тохари! Както аси, асиани и оси, яси, осетинци, или еседони и ефседон (военен отряд, мое досещане). Затова са ми толкова интересни тези хора в Кавказ, защото са ни роднини. За Атила, хуните и гепидите, ами последните са едно от основните племена подчинено на Атила, заради антиготската му политика. Само че след като дъртия хун, пиян като домуз, пукнал между белите баджаци на Хилдико (и ако това е Авитихол?! срам за българския род), гепидите първи въстават и избиват голяма част от хуните вкл. и сина му Елак. Как тези хуни-врагове изведнъж се превърнаха в българи-съюзници, че живеят задено през цялото време, вкл.при идването на аварите, българи и гепиди заедно се изселват в Италия? Разбира се тези българи не са Кубратовите. Определението хуни-месегети трябва да се разбира като хиони-масагети, същото словосъчетание масаха-хона се използва от арменските хронисти да алано-масагетското население на Дагестан, което алхеологически, както посочва Кузнецов, един от водещите сарматолози, не се отличава от останалите алански (аз казвам алано-прабългарски) погребения в останал Кавказ. Отчитай и ясната тенденция на гръко-римските хорнисти да приравняват по-старо известно тях население към нови преселници! Мизите наречени българи, сърбите наречени трибали! За Бичурин, сега не знам за какво е казано изречението, извадено от контекста, но именно "Хан-шу" многократно съобщаве че жителите на Западния край, доста се отличавта от хуните, които ги третират като роби. Приликата може да е единствено в начина на живот "вървят след водата и тревата".

Който се интересува от "булоцзите" - да прочете: ЕФТАЛИТИ, БУЛОДЗИ И АВАРИ. КОИ СА „КИТАЙСКИТЕ БЪЛГАРИ”? - http://www.protobulgarians.com/PODSTRANITS...LITES_AVARS.htm

какво да правиш, голяма му е устата на Божидар, все ги плещи, без да се замисли! Бунта започва от Куршумлия. Ето какво знам по въпроса: Българското управление в Поморавието се смущава единствено от едни локален бунт известен като Топличко въстание, инспириран отвън и избухнал в най-западните, сръбски и сърбомански ройони на областта, долината на р.Топлица, между градовете Куршумлия и Прокупле. След разгрома на сръбските войски, българската армия не прочиства изцяло района. Затова част от сръбските военослужещи се укриват в планинските райони и образуват чети, които саботират българското и австроунгарско управление. Един от най-видните сръбски четници и Коста Войнович – подпоручик от сръбската армия, който върлува в планината Копаоник. През септември 1916 г., в разгара на офанзивата срещу Румъния, съглашенското командване, успява до докара със самолет в Топличко, Коста Пекянац (Коста Миловановић Пећанац 1879-1944 г.) – стар деец на СЧО, сръбски ултрашовинист и българомразец. Целта е да се вдигне голямо антибългарско въстание, като по този начин се дестабилизира България и да се помогне на Румъния. Само че моравските българи изобщо не откликват на идеята за сръбско въстание. Единствено то има почва в чисто сръбския район на Куршумлия и изцяло посърбеното Прокупле. Там Пекянец се свързва с Войнович, чиято база е с.Гъргур. През март 1917 г. се взема решение за въоръжено въстание. Четата на Войнович действа в района на Копаоник и Куршумлия, Пекянац в Прокуплийско, а Милинко Влахович се насочва към Враня. Въстаниците са едва 3-4000 души. Пекянац прави опит да привлече и албанците на своя страна. На 28.02.1917 г., започва преговори с албанските водачи, но получава обратния ефект. Албанците се нахвърлят върху сръбските чети. /ДБ-КК/ Четата на Коста Пекянац се насочва към Лесковац, но при с.Петровец е разбит от българските части. През март 1917 г., успява да завладее Куршумлия. На 15.05.1917 г., Пекянац успява да се промъкне, преминава старата българска граница и с бандата си нахлува в Босилеградско. Запалват селата Горна Лисина, Ръжана и самия Босилеград. Убити са 32 българи, а две деца са живи изгорени. Почти целия Босилеград е опожарен. /ТД-БК,стр.45-46/ Такива са методите на действие на „сръбските въстаници”. След това се оттегля към Косово, действа в районите контролирани от австроунгарците – Печ, Метохия и Санджак. Не закъснява и възмездието! Българските и австроунгарските власти действат в съвместно. След няколкодневни сражения, българската армия влиза в Прокупле на 14.03, а австроунгарците в Куршумлия. През октомври 1917 г. Австроунгарското командване създава изцяло албански части за излавянето на сръбскиите четници. През декември 1917 г., Войнович е убит, но Пекянац, за съжаление, успява да се измъкне. По-късно той е един от главните палачи на българите в Македония. По време на ІІ-та Св.война, отново участва в четническото движение на Дража Михайлович. Организира заговор срещу Михайлович, тъй като иска той да оглави организацията. Влиза в преговори с немците и взема 700 000 златни марки за да предаде Михайлович. Но четническия командир разбира за готвеното му покушение и на 25.05.1944 г., неговите хора залавят К.Пекянац в с.Николница до Соко(л)-баня и го разтрелват. От българска страна въстанието е потушено изцяло от 11 македонска дивизия, четите на ВМОРО, под командването на ген.Ал.Протогеров и полк.Петър Дървингов. За жертвите от въстанието, сръбската и югославската литература, издига баснословните 20 000 убити от „бугарског окупатора” една несериозна цифра, при условие че населението на Куршумлия тогава е около 1553 души, на Прокупле – 5751 души, Враня - 9981 души, това означава в бунтовните райони да не е останал жив човек. Избитите едва ли са повече от няколко стотин, хиляда души. Въстанието няма отзвук, тъй като моравските българи, не притежават типичния сръбски шовинизъм и българомразтво. Категорично не мога да се съглася с тенденциозните интерпретации на Кръстьо Манчев, който твърди че въстанието избухнтало, защото българските власти „налагало българско съзнание на моравското сръбско население”. Ако наистина беше така, то щеше да пламне цялото Помаравие с Тимошко и Косово, но нищо подобна не става, защото сърбизацията на моравските българи по това време е все още в обратим ранен етап. /КМ-ИС,стр.264-269/ По този повод, един от участниците в Експедицията от 1916 г., Димитър Г.Гаджанов (преподавател по турски език в Университета) пише за евнтуалното следвоенно поведение на българските власти в Поморавието и Македония за да се закрепи българското съзнание: „Един строг военен режим, не само за Поморавия, но и за Македония....и то най-малко 20 години, ето единственият път по който трябва да вървим. Може би такъв режим, няма да е симпатичен на разни наши левичари партизани, но затуй пък непокварените синове на нашата татковина, ще го защитят с всички средства и на всяка цена. Всяки фаворитизации и партизанщини трябва да изчезнат, защото се полагат основите на Велика България”. /НЕПМ-1916,стр279/ За съжаления в България и тогава и днес, късогледата партизанщина и личния, егоистичен интерес насочен единствено към личното забогатяване, винаги са водещи в поведението на управниците и политиците. (б.а. днешните са класически, типичен пример в това отношение).

"Дори един Любчо Георгиевски не намери сили да каже на висок глас че е българин а трябваше да получи гражданство по почти нелегален начин." Ресавски мисля че си краен. Как Любчо да се признае за българин, като в самата Македония не се чувства българския интерес и българската подкрепа. Ние нямаме политика спрямо тях! Нека де не ги виним толкова "вардарските българи" не са имали друг начин, за да оцелеят физически. Няма по-голямо престъпление в Бивша Югославия, Кралска и Титова, както и в Сърбия, от това да се изявяваш като българин. Ти ги наричаш предатели, но героите които не скриха че са българи бяха избити - 20 000 избити около 1944-45 г. Че толкова даваме в (Без)отечествената война 1944-45 г. Никой няма нужда от мъртви герои. И освен това, чисто практично, българите изчезваме като народ, умираме, стапяме, разтваряме се в гадния западен, доминиран от англосаксонските боклуци глобалистичен свят, смятам че това е ясно на всички. Вардарските българи, осъзнати или не са си потенциал за нацията ни, както и бесарабските и украинските българи.

"то ти сам се опровергаваш с теориите за народа "болудзи" дето се дигнал от Тарим пък после покрай Яксарт (Сърдаря), че край Кавказ, та на Балканите и в Панония. На всичкото отгоре част от тоя народ взел че се замел по средна Волга и там да прави държава. Просто невероятно, нали?" Това не е бил едномоментен акт и прабългарите, такива каквито ги познаваме в Стара Голяма България, не са били етнос формиран и неизменен още от прадревните времена. Тия на Волга са се "замели" едва в 8 в. като ги натиснали арабите в Кавказ, но първо създали салтомаяцката култура. Онези в Кавказ са дошли на няколко етапа, първите във 2 в.пр.н.е. не виждам защо да отричаме Хоренаци, като съвсем ясно го е посочил човека, следват и други вълни, хазари и барсили във 1-2 в., оногури и савири - 5 в. Просто това не е ендоетапен процес, няма механично местене на един народ от единия край на Евразия в другия. Естествено че "булодзите" които неминуемо са били част от Големите юечжи са едни, събратята им останали в Тяншан (планината Имеон), след няколко века вече са други, възможвно е да се били вече с алтаизиран език. Това което твърдиш ти е интересно, разбира се трудно е да се докаже, но в контекста на най-ранните миграции, напълно реално е част от тохарите-булодзи, в кимерийското обединение да са се преселили много по-рано към Европа. Така че не те отричам, просто трудно бихме доказали такава теза. За баварите намерих интересни сведения в Историята на Трансилвания, има я в нета, че са алемани, преселили се в сегаштага си земя при Меровингите, едва по време на Аварския каганат, като са живели в тясно съжителство с ...гепидите останало в Панония, а знаеш че преди това гепидите живеят в много тясто съжителство с панонските прабългари. Дори такова съжителство че възприели и обичая на ИЧД (изк.черепна деформация). Йордан съобщава че гепидите живеели в общност с някакви...алани, явно това са българите на Бузан. Интересно че самото название бавари, което няма сериозно обяснение, осевн твърде хипотетичната връзка с келтите бои, прекрасно се обяснява с осетниското (алано-прабългарското) баверын - пазя, охранявам, българското бавя - пазя, един вид бавари - гранично населние, пазачи. Така че ако приемем твоята версия че "Фир Болг" са някакви твърде древни сведения за народ, дошъл от изтока, да кажем с кимерите, се вижда колко древно и устойчиво е названието бълг(ар) - общност от войни! Тогава сведенията на нашите възрожденски автори, за братята Болг и Брен не са измислени, явно са използвали някакви неизвестни нам сведения. Браво Тогарм, аз за това не бях се сетил!

Намират се, алтайски думички сред прабългаризмите.