Стоедин

Ники, много си наострен пак! Защо му е да демагогства и да лъже? Човека си има мнение и се аргументира. Не мога да разбера защо си толкова рязък, да не кажа груб с хора несъгласни с теб. Вярно е, че и теб често те захапват безпричинно, но и ти си доста провокативен. Темата е хубава дай да не я съсипваме с кавги. Хун е прав да е скептичен, но с обвинения в лъжа няма да го оборим или убедим в нещо, нали?

Здравейте кутригури оногундури! Темата се завръща със страшна сила! Предлагам всеки, който му е интересно да мисли по темата да се позачете и после ако му иде от вътре да пише какво смята по въпроса. Искам да изясня нещо важно. Допускам, че може да греша, за това предлагам вие да допуснете, че съм прав и тогава да дискутираме. Възможно ли е "българин" да е политически термин отнасящ се към поданиците на българските владетели, а не конкретен етнос. В основата вероятно стои подобен етнос, но след, да речем Борис I, се пренася върху всички поданици като политически термин и така докато не осъмваме с Османско "присъствие". От 15 век до 20 век започва консолидация на населението на ВБЦ на етнически и религиозен принцип и "българин" отново става етноним, приобщавайки родопското население, шопите, населението на Вардарска Македония, гагаузите, каракачани, власи, капанци и пр.... Айде пишете и не се бутайте!

О, не съм по изворите. Всмисъл никога не си давам зор да издирвам и доказвам това което пиша. Мързи ме. Имаш честната ми дума, че има карти от епохата които се различават от тази която ти си пуснал, а освен това съм чел описание на България със столица Видин, която е разположена на двата бряга. Естествените граници са реките и планините, та южните склонове на Карпатите не са по далеч от града в сравнение със Стара планина. Остави Хиндукуш и пр. изцепки, аз не съм луд националист-фантазьор и пиша неща за които наистина е възможно да са факт. Може и да греша, но за това избягвам да съм прекалено категоричен.

1. Коварно е да се разсъждава в този дух. Средновековна Франция е в пъти по голяма от Англия, а днес са горе-долу равни по население. 2. Относно земите на север от Видин не съм много наясно, но височината на брега влияе само на крайбрежната ивица, а не до Карпатите, нали? 3. Пътешествениците са важен източник, но те описват обикновенно земите разположени край техния маршрут и изводите им често са неточни. Липсва глобалния поглед, а изводи на база на частния случай носи известни рискове от грешка. Виждам, че става малко объркване. Смесваме града с държавата. Ясно е, че Видин като град не е бил много голям, но Видинското царство се разпростира не само на север от Дунав, но и в днешните сръбски земи, така че като територия надхвърля днешната Видинска област.

То си има една подобна шеговито-сериозна тема пусната от мен. Базира се на мои съждения, а не на нещо прочетено. Отпора срещу това мое хрумване беше много решителен и не съм задълбавъл в тази посока.

Лотария е когато има само въпроси с избираем отговор. Тестовете които аз правя са всичко друго, но не и лотария. Теста е добър инструмент за оценяване, но не е съвършен. Писането на теми или устните изпити също имат кусури. Няма идеално решение. Или ти имаш такова?

1. Какви са ти съображенията да смяташ, че сме не повече от 500 000 души през ВБЦ( XIV век ли визираш?)? 2. Има данни, че Видин владее земите на север от Дунав поне преди да го бастисат маджарите през 60-те години на XIV век и да покатоличат 200 000 души во главе със Срацимир и семейството му. Някои хронисти от епохата описват Видин като голяма държава през средата на която тече Дунав. 3. Честата промяна на граници води до увеличаване или намаляване броя на поданиците, а не броя на българите. Освен ако не стане общоприета теорията ми, че "българин" през средновековието не е етноним, а подобно на "ромей" описва принадлежност към една имперска общност. В този случай всяка промяна на границата ще води до увеличаване или намаляване на "българите". Чудя се защо тази толкова свежа идея така и не спечели сърцата на колегите от форума?

Ясно е, че е важно, но ако ти се дадат наготово отговорите ще ти се направи лоша услуга. Така нищо няма да научиш не само по история, а и неща свързани с живота по принцип, като труд, самоусъвършенстване, дисциплина и почие дивотии. Днес ще поучиш наготово отговорите от теста, утре ще чакаш нещо друго да се случи просто ей така и т.н. Измекяр ли ще бъдеш или господар на живота си? Сядай да четеш! От къде ги намери въпросите за входното? Учителя ви ли ги дава тези въпроси или тактиката е друга? Би ли споделил малко опит?

Темата е много интересна и важна, но нещо май интереса се позагуби. Жалко...

1.Испания 2.Бразилия 3.Италия Всичките са много жизнени, леки, въодушевяващи, мелодични и леко закачливи. Липсват патетика и тежкарски пози.

Поздравления за хубавата тема. Обичам да гледам филми, но повече обичам да коментирам филми. "Източни пиеси" е много слаб филм за мен поради няколко причини: 1. Банален сюжет 2. Лош подбор на повечето актьори 3. Слаба игра( диалозите бяха мъчителни) 4. От всичко по горе следва, че режисурата беше никаква. Имаше няколко хубави неща. Хареса ми играта на малкия брат, на турското семейство(щерката игра перфектно), един два къси диалога и няколко градски пейзажа...Друго нямаше в този слаб, слаб филм. "Дзифт", тъй и не се насилих да го гледам, но некой ден ще се мобилизирам и ще го видя що за чудо е. Трудно ще се сетя за филм(български), който да ме е грабнал и да не ме е оттегчил до смърт(в последните 20 години правен, разбира се!)... Понякога се чудя кое е по зле-българското кино или българския футбол? Проблема не е в парите, а в главите. Гледах един естонски филм от 2007г.(Класът), който беше очевидно доста евтин откъм средства, но това не пречеше да е великолепен! Сръбското кино, турското, финландското имат много добри продукции без да са непременно високо бюджетни.

Честит празник, българи! Да живее, независима и единна България!

Напомня ми на Нерон. Започва амбициозно, но после параноята го тласва към ескалиращ терор и губи властта. Външния натиск допълнително му пречи да разгърне идеите си за реформа на империята. Не бих го нарекъл добър или лош, а амбициозен и мнителен.

Възможно е и така да е, но ще дам пример със селото на баща ми-Божица. От моя дядо знам, че най-многобройно е било до към средата на 50те и след приключване на колективизацията започва да намалява бързо. Достига до ок. 350-360 човека, а днес са ок.15. Къщите са ок. 80 и никога не са били повече. Има няколко паднали, но ясно си личи къе са били. Съотношението е като на това в София след освобождението. Обаче има нещо което се пропуска. Една къща може да си стои, но да е запустяла, а в съседната да живеят 10 човека. Затова подобно съотношение жилища-население 1:4 е възможно, но не единствено. Без колективизацията Божица вероятно е щяла да нарастне още малко, но така или иначе е била близо до лимита си поради малкото земя(неплодородна впрочем).

Пловдив ли визираш? 3 000 е нормална цифра като за гарнизон в град под обсада и с градско население склонно към капитулация. Ако вземем предвид съотношението на войници-граждани в Цариград през 1453(7000-50000), то напълно възможно е Пловдив да е 20 000 към първата половина на XIV век, нали?

Стискай палци да не съм се пошегувал. Имам тоя лош навик...

Жалко за ЦСКА!

За Студената война няма начин да е А! Това ми прилича на входно ниво за 11 клас или греша. Някъде е изтекла информация... Теста е класически пример за смотани въпроси и отговори...

Нямам под ръка ХИБ, том 2 и съответно страница 133. Та, какво точно имаш предвид? За кой град и коя военна кампания говориш?

Абе домързяме да търся калкулатор и малко на око съм смятал Ще взема пак да ги пресметна, че може да съм се объркал нещо... С калкулатор при вземане предвид на средните стойноти получих 146 000, максиманите са тези които посочи по горе.

Всичко около 170 000- 180 000. Ако приемем, че има поне още толкова малки градчета(укрепления) като Мадара, Венчан, Перник, Бояна, Мисионис, Перперек, Цепина и пр. с население от 1 000-2 000 човека се получава, че градското население е ок. 250 000 човека. При съотношение 1:6 село-град, цялото население следва да е ок. 1 500 000 човека. Колко от тях са българи вече е друг въпрос. Не помя в коя тема се спомена, че има формула за изчисляване на броя войници нужни за ефективната отбрана на крепостна стена. Ако се знае точната дължина на стената на софийската крепост бихме могли да стигнем до някъкво заключение относно броя на професионалните войници за които така остроумно се изказва Лала Шахин. С какво би помогнало това да установим броя на софиянци? Вероятно има някакви пропорции между гарнизон и население считани за нормални през епохата(в Европа, Византия и у нас)? Сещам се за обсадата на Константинопол и гарнизона, който го брани. Ок. 5 000 местни и ок. 2 000 наемници. Населението е ок. 50 000, т.е. имаме съотношение 1:10. Някакви коментари за това?

Ние се опитваме да сглобим пъзел от който липсват повече от половината парчета, а като жокери ползваме други незавършени пъзели. Като цяло добра гимнастика за ума и скромни резултати. Съотношение 1:10 е просто хипотеза, както и 1:6. Хубаво е, че все пак имаме някъкви рамки в които да осъждаме проблема, защото представи си се появи някой, който твърди, че съотношението е 1:150 или 1:1! Можем да приемем, че трябва да мислим по темата в рамките на стойности между 1:4 и 1:10, нали? Средно се получава 1:6 което е множко за мен, но ти си имаш аргументите и е възможно да е така.

Абе и аз често в бързината пиша 14 век например, вместо XIV век, но пусти мързел. Не го хокай човека, таман се е завъртял насам и айде едно конско.