Стоедин

Ами какво е пречило да нараства бързо? Войните са далеч от земите ни в периода 1444-1688, икономиката е стабилна, корупцията още не е разяла системата, липса на граници. Беломорието и Одринско ги овладяваме по време на Османската империя като цяло.

Скуби, извинявай, но не се стърпях да не го подчертая! И аз ги пускам някой път такива бисери

"Рилската грамота е издадена на 21 септември 1378 година и е подпечатана със златния печат на цар Иван Шишман." Не бях забелязал, че съм оревал орталъка за сефте точно 600 лета след като Шишман е ударил печата на грамотата. Яко! Абе, трудна работа. Нали след смъртта на сина на Душан царството се разпада около 1371г. Или там някъде беше. Големите играчи в този регион към 1382 са Крали Марко, Константин Драгаш, Вук Бранкович, деспот Лазар, Шишман и Срацимир. Изключвам османлиите, де.

Ресавски, ти да нямаш черен списък на злокобните фигури в историята ни? Я го пусни като отделна тема. Сещам се колко спорихме за Ивайло с теб.

Ако се поразтърсиш може да откриеш Витошката грамота на Йоан Шишман, а също и Рилската, които се сочат като доказателство за владеенето на София от него. Грамотите са от края на 70те години, ако не се лъжа. Кой е бан Янко или Янкул и защо се споменават сърби при превземането на София нямам идея. Възможно е този бан да е самостоятелен феодал отцепил се от Душанова Сърбия и завладял София в нач. на 80те, а може да е български феодал откъснал се от Търново. Варианта да е просто началник на месния гарнизон също е възможен, но на чия служба? Търново, Видин или Велбъжд може да са му сюзерени но е възможно да съществува и друг вариант...

"Железният светилник"

Е, стига де! Чак пък мъртво! Образователната система бавно и непоследователно се променя все пак към нещо по добро. Твърде бавно и хаотично на моменти, но има развитие. Много крайно се подхожда към образованието, а то е елемент от системата наречена държава, която не работи много добре като цяло.

Ако приемем, че Мелник е достигнал подобна численост, то напълно възможно е Созопол да е бил с подобна големина. Важен търговски пункт, древна история, добре укрепен, привлекателен за множество бежанци от османските набези. Вероятно има и присъствие на италиански и изобщо западноевропейски търговци. Една цифра от порядъка на 10 000- 12 000 е напълно допустима за мен.

Ако имаш пък към Търговище по панаирно време, имаш от мен една бира с двойка кебапчета. Повече от туй сърце не ми дава да отпусна. Може да съм богаташ, но не съм проссс!

И моите сметки са такива. Ок. 1 500 000, но на територията на днешна България до 1 200 000. Търново би трябвало да е най-голям, но колко? 15 000? 20 000? Или повече дори? Пловдив вероятно не е по малък от София, а защо не и по голям? Белград сигурно е голям, но дали превъзхожда Видин? Дръстър и Шумен също не са за пренебрегване. Ако приемем, че населението е 1 200 000, а градското е 10%, остава да видим колко са градовете и ще получим някъкво приемливо средно число. Може да посмалим малко, но под милион не свалям!

Абе, в периода от 1350 до 1400 населението на юг доста да е пооредяло , че османлиите доста са бастисали и пр. Чумата засяга най-силно Тракия и Североизточна България, мисля.

На това му се вика медиатор.

Благодаря за бързото отзоваване! Ама това си е безобразие! Така да ни мъчат, нас богатите с подобни математически гяволии! Някой бедняк стои зад тази конспирация...или жидовете пак са се облажили. Сега излиза, че съм хем милиардер, хем билионер, нали? Обаче по схемата на Глишев щом съм билионер значи съм трилионер. Ама ако съм трилионер вече ставам квадрилионер и т.н.... Глишев, ти ме позлати, бе човек!

Периода е много голям. Какво е било населението през ПБЦ не се наемам да предположа, но за ВБЦ мога смело да се впусна в спекулации. Някога, някъде съм срещал твърдението, че милите маджари кога захванали да интегрират Видинското царство, смело се впуснали да кръщават населението в католицизма(това ужасно папищашко изобретение ), но силиците и времето им стигнало само за ок. 200 000 човека. Това било точно, приблизително, около, горе-долу една трета от цялото царство. Демек Срацимир е имал ок.600 000 поданика. Ако не греша, царството му се простира на запад от Тимок и на север от Дунав, нали? Сега пита се в задачката колко са в Търновското царство и Карвунското десподство? Колко са в Кюстендилско и в Родопите и Пирин? Можем да поналучкаме. 1. Видин-600 000(това е почти сигурно) 2. Търново-ок.600 000(поне толкова, а дори и малко повече) 3. Добруджа-до 100 000(към XIX век населението не надхвърля 200 000 за цялата област, ако не греша) 4. Рило-Родопския масив-едвали са повече от 100 000. За Рила се говори, че убежище за светци и отшелници, Родопите са може би по гъсто населени. 5. Владенията на Драгашите-100 000 до 200 000, но това са доста завишени цифри вероятно. Получава се горе-долу, че на територията на съвременна България живеят не повече от 1 100 000 до 1 200 000 души. Сега за градовете. Срещал съм мнения, че Мелник е бил един от най-големите градове на Балканите през XIV до към XVIII, ок. 12 000 души. Търново вероятно е бил най-големия през второто царство, но не съм сигурен дали съм срещал предположения за големината му. Аз му давам 30 000 максимум, поради симпатии. Населението през средновековието като цяло е съсредоточено в селата и достига 90-95% горе-доле, нали? Малко математика. От 1 200 000 да намерим 5% до 10% и ще видим колко ни е градското население. Ако не греша,излиза от ок. 60 000 до 120 000.Средно излиза 90 000д. В Търново ще ги намалим на половина, т.е. 15 000 и за останалите градове остават 75 000. София, Варна, Видин, Червен, Овеч, Ловеч, Ямбол, Боруй, Велбъжд, Мелник, Пловдив, Станимака, Несебър, Созопол, Ахтопол, Карвуна, Дръстър, Шумен, Никопол, Цепина, Перперек и др са градовете за които се сещам като по значими в периода на Второто царство, но съм чел пътепис или писмо където се говори за България като страна с 300 града, ако не греша. Разделям 75 000 на 300 и получавам 250 човека. Някъде дълбоко греша...

Защо пък да не осъзнават проблема за признаването на Съединението? Контактите с Княжеството и бързото влизане на княза в Пловдив говорят за друго, според мен. Естествено, заслугата за успеха е на българите като цяло, а Захари майсторски умее да дръпне чергата към себе си, но някък дори е симпатичен с важността която си предава.

Тъй като съм неприлично богат и не работя, а само си почивам, напоследък ме налягат тежки, затормозяващи мисли. Кой съм, къде съм и къде, по дяволите, се дянаха кинтите ми??? Реших да си пребоя парите и когато стигнах до 1 000 000 000 ойро се зачудих, аз билионер ли съм или милиардер? Дълго време живеех с мисълта, че съм милиардер. Но! Гледам на Запад са билионери. Бре, к'во става? Защо в САЩ след милион не следва милиард, а у нас защо след милион не иде билион? С тези въпроси си развалих рахата и удоволствието от броенето на сребърниците! Моля, обяснете ми този парадокс и кажете след милиард какво следва при нас, и при западняците как се брои след билион. Ако не ми кажете няма да мога да си преброя париците... И по бърже, че не ща да чакам!!!

"Ерик" от Пратчет е добър избор за 14-16 годишен младеж. Ако фабулата не го грабне поне има мнооооого картинки.

"Махалото на Фуко" Може би е раничко за нея, но пък ако искаш опитай да я смелиш, Чума.

Извинявай, но не обърнах внимание за пола! Не с цел да те засегна, а от разсеяност от моя страна. Въпроса ми е принципен, защото често във форума се пускат цитати на автори които са преведени у нас на руски, английски, немски пр.

А архетиповете, те са, цитирам Юнг: "Тень, Анима, Анимус, Мать, Ребенок, Старик." И т.н. Няма ги описваните от Вас събитийност и виждания от миналото. Всичко това което си цитирал е хубаво, но защо на руски? Ние не сме руснаци, Юнг не е руснак, има го преведен на български, защо тогава го цитираш на руски? Очевидно разбираш този език, защо не го преведе за тези които не разбират?

" Пикник край пътя". Пак от Аркадий и Борис...Философско четиво с елементи на разсъждение.

"Трудно е да бъдеш бог" от едни съветски братя- Борис и Аркадий. Има екшън, политика, етични въпроси и морални дилеми. Малко атеизъм, малко религия и малко философия. И малко романтика...

Срещал съм твърдения за това, че стремето е донесено в Европа от прабългарите и като доказателство се посочваше Мадарския конник. Иначе като цяло мисля, че през средновековието като цяло няма чак толкова изобретения в Европа, а и ние не сме някаква велика техническа нация. Гръцкия огън, мелниците, печатарската преса, барута, компаса, книжните пари...и май за това се сещам като цяло. И за ракията не съм много сигурен, че е наше средновековно изобретение, но все пак е възможно.

Да, защо не?! Аз я прочетох на 15. Велика книга! За днес съм си намислил, намислил, намислил....."Песента на моряка". От същия автор като Полет над кукувиче гнездо, но малко по различна като стил и атмосфера. Като малък полет на буревестник над Алеутските о-ви.

"Полет над кукувиче гнездо"