Nike

Ганчо Ценов, ако не се лъжа, сам излизаше с тезата за непатриотичността на Златарски и Ко. и даже го обвиняваше (заедно с общо взето всички други историци) за орязаните от България територии. Сиреч, стандартните за Балканите (а и не само) териториални претенции - "ние сме тук по-отдавна, тези земи са си наши, вие се омитайте, пришълци долни".

Впрочем, какви биха били вариантите за воини със сулици (късите метателни копия)? Суличари, вои съ сулицемь? Мисля да преименувам и щитниците по нападателното им въоръжение, макар и древните пелтасти също да са били кръстени на щита, а не на копието си... П.П. Впрочем, как би било и "български" в множествено число? В случай, че се наложи да се добави в началото на името на съответната единици (примерно "български меченосци"), ако имаме припокриване на имената с някоя от другите славянски държави в мода (Киевска Рус, Великоморавия, Хърватия и Сърбия).

Цѣсарскаia стража Всъщност, тази форма до известна степен ме подтикна да потърся помощ тук, след като я споменах в коментар към едно скорошно видео-превю на мода като евентуално "твърде руска" за ушите ми. Затова бях включил и варианта Цѣсарьскии хранителе (въпреки че тогава леката конница ми беше "проблемът"). Иначе, и на мен би ми харесало, ако можеше да използваме и старото изписване, но се съмнявам че играта би успяла да го разчете - по-вероятно е да се покажат разни празни квадратчета и т.н., както в един от по-горните ми постове (преди години се опитах да преведа Knights of honor на български и кирилицата на места също ту работеше, ту не).

Супер, мерси! Относно избраните единици, мисля вместо да се чудим за някаква подходяща прилагателна форма, може би по-скоро да ги разделим на "...-ници" и "вои съ ...". Идеята е примерно "вои съ копьемь" да е по-простата единица, докато "копииники" да показва някаква по-голяма опитност и организираност. Също така ми се иска да махна обикновените меченосци (че в момента стават три меченосни пехотни единици, ако броим и чиготите) или евентуално да ги заместя примерно със секироносци ("вои съ секьирамь"?). Така ще станат: "вои съ копьемь"->"копииники", "вои съ лъкомь"->"стрельци", "вои съ секьирамь", "мечьници". Значи засега списъкът се получава така: Peasants - Людие - Lyudie Shield-bearers - Штитьници - Shtit'nitsi Slingers - Праштьници - Prasht'nitsi Warriors - Вои съ копьемь - Voi s kopiem' Bowmen - Вои съ лъкомь - Voi s la`kom' Axemen - Вои съ секьирамь - Voi s sek'iram' Spearmen - Копииници - Kopiinitsi Swordsmen - Мечьници - Mech'nitsi Archers - Стрѣльци - Strel'tsi Horse archers - Коньнии стрѣльци - Kon'nii strel'tsi Horsemen - Коньнии вои - Kon'nii voi Bolyars - Боляре - Bolyare Royal bodyguards - Цѣсарьска стража - Tsesar'ska strazha

За съжаление, от няколко години поспрях да посещавам историческите форуми, тъй като от прекален интерес ми отиваше твърде много време в четене на най-различни дискусии, да не говорим пък и за участие в тях. лучници е руска дума. За селяните - става дума за феодални отношения и има няколко термина - за свободни или закрепостени. Зависи от теб кой ще ползваш. За "отбраните" воини - има старобългарски думи за "наемници", но за отбрани - не се сещам изобщо. Ако може да помогне някой?! Багатуро-багаини в старобългарски текстове изобщо не се срещат. Тези титли са излезли бързо от мода. мечоноша е рядко срещана и отвсякъде изглежда като буквален превод от гръцки. Благодаря много! За селяните най-вероятно ще използвам "люди", тъй като в ПБЦ, доколкото съм чел, селското население все още е предимно свободно. А пък в описанието на единиците може да се поясни, че това са парици или свободь (свободьныи ли е множественото число, впрочем?) Като наемници за един друг мод бях намерил "наимник" и "мъздник", но в TW игрите наемниците са отделна категория войски. Но ще ги имам предвид, защото така или иначе ще имаме единици славянски наемници. Иначе не е задължително да са точно "избрани" - която и да е дума за по-отбрана войска би свършила работа. Както казах, в началото трябваше да са "ветерани" или "елитни", но понеже и двете думи очевидно не стават, се опитах да намеря нещо друго, с което да ги заместя (да не говорим, че описанието пък съвсем трябваше да си го изсмукам от пръстите, като ги свързах с дружинниците на старите славянски князе и т.н.). Прабългарските титли и рангове не са част от старобългарския език, да, та затова им бях сложил знак за повторение - сиреч, те са общо-взето така, както са си на новобългарски (освен ако случайно знаем множествената им форма на прабългарски? Боилар, тарканлар, ако приемем тюркската теория?). Макар, че сега наистина се замислям дали да не прекръстя боилите на боляри - изглежда доста по-подходящо, като се вземе предвид общата времева продължителност на мода (872-1071), а не само началната му дата. Впрочем, не съм съвсем съгласен, че прабългарските титли са излезли твърде бързо от мода - имаме Йоан багатур по Симеоново време, а последното споменаване за кавхан (макар и титла, невключена в списъка, тъй като не е военна единица) е чак през 1071 г., покрай въстанието на Георги Войтех. За мечоноша - да, май само Тагчи и влашкия Негрил от доста по-късно време са споменати като такива. Май ще предпочета варианта "мечьници", за да звучи по-"архаично" от съвременния вариант. Впрочем, за -носците (а и не само) съществува и друг вариант - "воинъ съ мечемь" примерно. Поне за руските единици имаше такова предложение, макар че там множествената форма на воин беше интересна - вои (при нас, доколкото виждам (http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_01046/), си е воини). А за множествените числа на прилагателните -ие правилен вариант ли е? И прилагателното преди или след съществителното се слага? Примерно, в речника на СУ-то горе за "конен" като пример е дадено "отъ оузды коньныѧ цѣсарꙙ" (http://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_03800/). Впрочем, "сходници" валидно ли е като "съгледвачи", които евентуално да заместят "леките конници" (и без това звучат твърде модерно така)? Впрочем, можеш ли да ми кажеш този документ (http://www.promacedonia.org/vz3/vz3_prit4.htm) на старо- или среднобългарски е? В него формата за щитоносците е "щитници" (и, да, наистина и там има "стрелци" - не бях забелязал досега), та вероятно ще трябва да ги поправя и тях. И още един въпрос - как всъщност се чете/произнася ѣ - като йе или я (срещал съм и двата варианта)? Или пък е нещо друго? Също така някаква идея как може да се транслитерира ь-то на латиница? Наскоро видях, че руската ладия беше изписана като "Lad'Ya", та предполагам, че може да се използва апостроф, ако няма по-добър вариант (макар тогава да накарах колегата да го поправи на "ladya").

Отдавна не съм поствал във форума и се надявам това да е правилният раздел. Нуждая се от известна помощ относно правилното изписване на старобългарски (и транслитериране на латиница) на няколко военни термина, по-точно имена на военни единици за българската фракция в един мод за Medieval 2 Total War (The Great Conflicts 872-1071, концентриран върху българо-византийските сблъсъци от 10 в.). Българските единици в мода са: Английски - Съвременен български (латиница) - Старобългарски (лат. транслитерация, сред. кирилица е плюс) Peasants - Selyani - ? Shield-bearers - Shtitonostsi - Shtitonoshi? Spearmen - Kopienostsi - Kopienoshi? Archers - Streltsi - ? Light cavalry - Leka konnitsa - Lekie konnitsi? Horse archers - Konni streltsi - Konnie streltsi? Swordsmen - Mechonostsi - Mechonoshi? Chosen spearmen - Otbrani kopienostsi - Izbrannie kopienoshi? Chosen swordsmen - Otbrani mechonostsi - Izbrannie mechonoshi? Chosen archers - Otbrani streltsi - Izbrannie streltsi? Bagaturs - Bagaturi - -||- Boils - Boili - -||- (Bolyari?) Bagains - Bagaini - -||- Tarkans - Tarkani - -||- Chigots - Chigoti - -||- Royal bodyguards - Tsarska (или knyazheska) )strazha - Tsesarskie hraniteli/Tsesarska strazha? Slingers - Prashkari - Prashtnitsi? Идеята е единиците да са наименовани на родния им език (като в описанието на единицата ще има и изписване на кирилица) и в краен случай можем да използваме новобългарски, но предпочитаме старобългарски за по-голяма автентичност. Проблемът е, че никой от нас не е учил старобългарски (аз и без това съм единственият българин в екипа де) и, съответно, съвсем не сме сигурни как се превеждат някои от тези единици. За други пък има различни форми - например, за мечоносците имаме формата мечоноша (мечоноша Тагчи, 10в.), но в няколко старославянски речника (ето един от основните, които ползвам) формата е "мечник" (съответно "копийник/копейник" и т.н.). В крайна сметка се спрях на варианта "-ноша", тъй като множествената форма на "мечник" съвсем ме затрудни (мечники?, мечници?). От друга страна, стрелците пък съвсем ме хвърлиха в шах - самата форма "стрелец/стрелци" се смята за доста късна и мислех да използвам нещо подобно на руското "лучник", но пък в един от речниците пишеше, че думата "лък" е засвидетелствана за първи път в края на 11в., а по-стара дума за това оръжие била "рожанец". Друг по-значителен проблем са ми прилагателните множествени форми (леки конници, конни стрелци, царска или княжеска стража и т.н.), както и определени думи, за които съвсем нищо не можах да намеря в речниците ("избраните" единици първоначално трябваше да са ветерани, но това е явно доста по-късна заемка, та ги прекръстих на "избрани", но и за тази форма не съм сигурен). Също така и за множествената форма по принцип не съм сигурен - дали е -и или -е (примерно, средновековното изписване, доколкото съм виждал, е "блъгаре"). Та, в крайна смета, за нищо не съм сигурен и затова съм тук, в случай, че някой, който разбира старобългарски, може да помогне.

Много интересна статия, Гербов - поздравления! Едно нещо, обаче, не ми стана много ясно и, така, малко ме гложди: Какво е отношението на печенегите към маджарското преселение? Останах с впечатлението, че при този прочит на историята имаме поне три неуточнени възможности: 1. Печенегите са нападнали маджарите във Волжко-Уралския район (Велика Унгария) от юг и са ги накарали да се изселят (част от тях, тъй като друга си остава там поне до 13 в (а може би и до по-късно, та чак и до днес, под името Башкири?)) точно от там. В този случай, печенегите заселили ли са се и те в този район или това е измислица на изворите? 2. Печенегите са нападнали маджарите край Киев по време на преселението им. Звучи не толкова вероятно, тъй като би било доста пресилено да се каже, че това са били маджарски земи и поселения. Съответно, и печенегите не са се настанили в Киев. Но все пак е някаква възможност... 3. Печенегите изобщо не са нападали маджарите, или по-точно - ако са ги нападали, то това са си били обикновени набези и войни, а твърденията на византийците, че печенегите са предизвикали маджарското преселение са измислица (както, съответно, и включването на Симеон в същата схема от Константин VII). Възможно е и да изпускам нещо, естествено, тъй че всякакви корекции и допълнения са желани и добре дошли. Edit: Впрочем, кога е започнало преселението на маджарите в този случай (от Велика Унгария)? 80-те години на 9 век или по-рано (напоследък срещам немалко унгарци в нета, които твърдят, че хонфоглаласът им е почнал през 60-те или 70-те, което според тезата тук май са били само "разузнавачи")?

Впрочем, наскоро препрочитах Българския Апокрифен Летопис от XI век и една част ме озадачи: "5. И след смъртта на царя Изот пак прие българското царство син му Борис, и бе благочестив и много благоверен. И този цар покръсти цялата българска земя и създаде църкви по българската земя и на река Брегалница [7], и там прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И царува 16 години, без да има грях, ни жена [8]. И бе благословено царството му, и почина с мир в господа." Текстът е взет от тук. Някой знае ли какъв е този Добрич (градът или някоя местност)? Тъй като предполагам, че не е Добруджа (приема се, че това име идва от Добротица чак през XIV век). А може би пък е някаква грешка в съвременния превод?

Впрочем, модът Europe 1200 има и свой Wiki портал. Все още е в процес на разработка, но вече има немалко информация.

И, впрочем, маджарите използват за българите (в Средновековието) както нандори, така и българи. Като първото име е само за дунавските българи, докато второто включва всички видове (сиреч - и волжките). Ако не се лъжа, преходът от нандори предимно към българи се получава след падането на ПБЦ под византийска власт и, съответно, временното изчезване на България като политически субект.

Един от възможните преводи на името на Путин?

Както казах, Имре Боба също беше писал по този въпрос. За съжаление, не си спомням книгата*, където беше поместена съответната му статия, нито дали обясняваше произхода на Нандор от (О)но(го)ндур или от Ванандур. *Всъщност, сетих се - "Nomads, Northmen and Slavs. Eastern Europe in the ninth century" се казва книгата. За съжаление, онлайн намирам само този торент (не знам дали работи).

Ето какво ми отговори унгарецът, когото питах: "Nándor in Hungarian is an ethnic name. It is similar to the name 'Tót' which was used for the proto Slovaks and Slovenians as well as the name 'Oláh' which was used for the Vlachs. Since Hungarian is such a unique language with no definitive lingual cousin, the early Magyars gave new names to their surrounding Neighbours, as sometimes the name they referred to themselves was hard to pronounce in Hungarian. According to the official description of 'The Hungarian Language Institute' the name Nándor which is in usage to this day means: 'An ancient Hungarian name, derived from the ethnic group of the same name who were Danubian Bulgars'. To further support the argument, there is a Hungarian settlement to this day called 'Magyarnándor' [Magyar being the name we use for ourselfs]: http://hu.wikipedia.org/wiki/Magyarn%C3%A1ndor It is mentioned as 'Nándor' in 1287 in a clergy document found in Vác. According to the official description of the settlement, the name Nándor is derived from the ethnic group 'Nándor' who were Danubian Bulgars who may have created a military fortification in the area in the early 9th century. Regarding Nándorfehérvár, in Hungarian it means White castle of the Bulgars. We use three names for the castle: Nándorfehérvár, Bolgárfehérvár, Lándorfejérvár [The letters L and N changed sometime in the Hungarian language during the XIV-XVI century] and recently Belgrád. In the middle ages, Bolgárfehérvár was also used. Note: Bolgár to this day means Bulgar in Hungarian."

Унгарците, които съм питал и които имат някакви познания по средновековна история, пък знаеха, че "нандор" е средновековно унгарско название за дунавските българи (и само за тях, докато булгар са го използвали и за двете групи - дунавски и волжки). Имре Боба, ако не се лъжа, също беше писал по този въпрос...

Ами, да, даже дадох линк към него. Явно четенето, обаче, не е любимо занимание на някои хора...