decapitator

Разбира се, че не са били самостоятелен полит. субект. Големите имперски градове са получавали възможността да се самоуправляват (от части), посредством курията/булето, в което са членували представителите на местната провинциана аристокрация (макар и да са скатавали, на един по-късен етап).

Съгласяват се. Въстанията са си въстания. Вдигат ги роби и колони. Колко въстания има във Филипопол след средата на I век? Взаимоотошенията между провинциалната аристокрация и централната римска власт – олицетворявана от императорската институциия и чиновничество, са от ключово значение и лежат в основата на възхода на Империята. „Грандиозната и решаваща имперски сделка, определяща имперския режим през първите векове, се изразява в абсолютното съглашение между империята и градовете” – пише Кайл Харпър в последната си монография “The fate of Rome: climate, disease and the end of an Empire”– „Римляните управлявали чрез градовете и благородните им семейства. Те успели да убедят градската аристокрация на средиземноморския свят в своя имперски проект“ [Harper, 2017: 9]. Синегрията, която се създава между централната власт и аристокрацията катализира икономическия разтеж, а от там и последвалия разцвет на римската цивилизация. Характерното за подобен тип взаимоотношения са специфичните връзки или роли, които играят партньорите в състоянието на синегрия. В случая, въпросните се заключават в допълването (complemantarity) или вградеността (embeddedness) [Evans, 1996; Неделчев, 2004: 102–104] на функциите на провинциалната аристокрация и държавата при комплекснaтa експлоатация на наличните ресурси, тоест – на човешкия и екологичен капитал на Pax Romana. Отслабването на държавната власт след 395 година – при наследниците на Теодосий Велики, a от там и на нейните механизми за политически, икономически и административен контрол, довежда до дисонанс в отношенията между провинциалната аристокрация и императорската институция в западните предели на Романия. Появата на един непредвидим, трети елемент в това множеството – този на варварите foederati, в периода след 382 година, който узурпира силовите лостове на властта, прониквайки както сред редовия, така и сред висшия команден състав на късноантичнта римска армия, допълнително подкопава авторитета и устоите на държавната власт. Именно в този период – от края на IV до началото на VI век, забелязваме и най-отчетливите опити за изземането на държавните прерогативи от страна на провинциалната аристокрация и варварските пълководци на Империята. ПП Българската аристокрация участва в имперския проект на Османиската империя. Като започнем от Александър Шишман и стигнем до князете Богориди.

Обаче, БатВаньо е прав в едно - филипополският нобилитет, както и болшинството представители на градската, средиземноморска аристокрация се съгласяват да участват в имперския проект на римляните, срещу ред облаги и привилегии, формирайки ядрата на римската провинциална аристокрация. Дали е космополитно - едва ли, по-скоро прагматично.

Също така отбелязва, че са живеели в изолация и не са се мешали с другите хуни, риляните и персите. Тоест тези чистокръвни хуни са били с бели тела и не толкова грозни като останалите

Кат изключим окосмението, винаги ми е приличал на Чингис хан.

Много си се филмирал брат... кочината на Атила конкурент на Романия :Х :Х :Х

Има описание у Приск разбира се, но за мен то не е на монголоид.

Илиан е прав в случая.

Десетки епиграфски паметници на гръцки език (сложно съставни изречения) от периода нач. на VII - средата на VIII век и 5 думи на кръст на неизвестен, но тюркски език = офиц. език в държавата е бил тюркския.

Към XI-ти век българите отдавна са загърбили своя гръцки - държавен език - и пишат ли пишат /превеждат основно/ на т. нар. славянски. Булгарите по р. Волга, суварите и печенегите сигурно са били тюркоезични в този период.

Не съм твърдял подобно нещо. Просто поясних, че нямаме никакви сведения за произхода на баща му. За мен си е римлянин от Скития.

Пишат го "скит" (гот) в разни публикации, а не в изворите. Но към средата на V-ти век "скит" не е баш топоним, съотнесено към римлянин от Скития - може, но не и към разните варвари щъкащи насам-натам.

За произхода на Аециевия баща не се знае нищо. Пишат го "скит", т. е. гот. Но в подкрепа на подобна хипотеза няма никакви докази. Известно е само, че е бил сред първенците в провинция Скития. "Gaudentius pater, Scythiae provinciae primoris loci"

"Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България" Татяна СЛАВОВА

Хора в кое произведение оикиата е преведено кат колобър? ПП Намерих.