decapitator

Сигурно практиката я е имало и в други държави, та защо практиките на чувашо-кипчаките около град Болгар от XIII в. трябва да се взима предвид при разглеждането на стопанството на българите от VIII-IX в. ? А колкото до надписа boup(a)lia (с латиница по Бешевлиев; βουπλια) е далечко от βουβάλι.

Изданието от началото на XX в., по преписа от XVII: https://commons.wikimedia.org/w/index.php?title=File%3A%D0%9A%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%87%D0%B0%D1%8F_%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82%D1%8C_11.djvu&page=77 Кормчая книга - сборник церковных правил и относящихся к ним государственных законов, принятый православной русской и другими славянскими церквами от Византии. Сборник восходит к византийскому Номоканону (букв. законоправило), составленному в VI в. константинопольским патриархом Иоанном Схоластиком. Славянский перевод Номоканона был совершен в IX в. для болгарской церкви и приписывается св. Мефодию. В XIII в. митрополит всея России Кирилл II обратился к болгарскому князю Иоанну Святиславу с просьбой о присылке в Россию Кормчей книги с толкованиями на правила церкви. В исполнение этой просьбы в Россию был прислан сербский перевод Кормчей, сделанный с греческого языка около 1225 г. сербским архиепископом св. Саввой. Список этого перевода был предложен митрополитом Кириллом II на владимирском соборе 1274 г. русским епископам в руководство для церковного управления. Сербская Кормчая переписывалась в течение XIV-XVI вв. в разных местностях России в большом количестве списков. Сличение разнообразных списков уже в XV в. вызывало недоумения относительно наиболее верного ее состава. Первая попытка пересмотра приписывается митрополиту Киприану в конце XV в. В начале XVI века пересмотром русской Кормчей занимались Максим Грек, преп. Иосиф Волоколамский и др. В XVI в. митрополитом Даниилом сербская Кормчая приготавливалась к изданию для общего употребления во всей русской церкви. В XVII в., при патриархе Иосифе, она подверглась новому пересмотру относительно древнейших списков и была впервые напечатана в 1650 г. Иосифовская Кормчая по большей части представляет собой сербскую Кормчую. Она содержит: "Предисловие к читателю, сказания о соборах, два предисловия к синтагме XIV титулов или "граней"; "титлы или правилом сочетание" и 71 гл., в которых изложены правила святых апостолов (гл. 1-4), соборов (гл. 5-20), отцов (гл. 21-35) и иерархов (гл. 36-41); извлечения из сочинений Юстиниана (гл. 42 и 44), Алексея Комнена (гл. 43) и закона Моисея (гл. 45); закон судный (гл. 46); сочинение Никиты Стифата против латинян (гл. 47-48); Прохирон и Эклога (гл. 49-50); статья "О тайне супружества" (гл. 51); постановления некоторых греческих соборов (гл. 52-54) и канонические ответы митрополита ираклийского, патриарха св. Никифора, Иоанна Кипрского (гл. 55-59), Тимофея Александрийского (гл. 61) и Анастасия Синайского (гл. 69); "Хиротония" (гл. 60); правила монахам (гл. 62-64); статьи Кирилла Туровского (гл. 65-68), пресвитера Тимофея и Никона Черногорца (гл. 70-71). Иосифовская Кормчая была отпечатана и разошлась в нескольких экземплярах. Последующие издания были выполнены в 1653, 1787 и 1816 гг. В 1912 г. Иосифовская Кормчая была перепечатана старообрядцами в виде двухтомного бесплатного приложения к журналу "Церковь". Здесь представлены сканированные страницы перепечатки 1912 г. редчайшего Иосифовского издания 1650 г.

Данъците са едно, глобите друго Интересно ще е някой да цитира закона в някои от първите му преписи.

Прозрението, до което е достигнал Каждан едва ли ще впечатли някого днес и дори да приемем, че мнението му се е превърнало в правило (а според моето скромно такова не е) то винаги има изключения, които няма как да променят общата картина естествено. Парична циркулация няма, но тя е почти недоловима и из земите подвластни на Константинопол, следователно трябва да се преосмисли идеята за грабежа като едиствен източник на злато, освен ако не приемем, че всяко ромейско градче си е имало общинска банка, в която гръците са си къткали кинтите бетер по хански.

Рециклира се разбира се Въпросът е с/у какво (килограм ябълки, стомна вино или чифт одрани катерици) българина е можел да се сдобие с едно подобно произведение?

Ами твоите колеги през седмица работилници разкопсват, вече какви маистори са работили в тях е отделен въпрос.

А Симеон си е правил нанизи от тях! Оти на селското опълчение служещо в ползу роду срещу марули и пастърма, гърчещо ромеи и маджари години наред не са му трябвали стинки, оти и нанизи не са могли да правят... искаш да си купиш нещо шукаритарно от градските работилници - нема проблем, чифт обеци с/у кело бахур. Върти там с гегата и квот стане, като в AoE копаш градинката с марули и в следващия момемт с лопатата по катафракта.

За копринени парцалки и суджук!

Е за какво са им пари на войскарите, като не са познавали стоково-паричните отношемия... коляли са добитъка от обоза и са плащали в луканка и спържа от расово июперско говедо! А в редките случаи когато са получавали монети, жените им са си правили нанизи от тях за украса - обичай съхранен и до днес!

Темата е дъвкана с години тук във форума. Примерно една новела на Йоан Цимисхий отнасяща се до комеркиона в/у робите

Ами дайте да ги видим перата в икономиката на ПБД, примерно за какви пари са се продавали по-пичовските роби?

Цепиш мрака...

Примерно публикациите на археолога К. Балабанов.

С риск да се потретя, изследвания върху плочката има от 80-те години на миналия век (някои от тях са със свободен достъп в academia.edu),

И един въпрос, който често се задава, когато се заговори за християни сред българите преди IX в. - къде са им църквите на тия славяни?

Категоричното си мнение са дали вече една дузина археолози и историци.

Абе тия фрагменти не са ли от късноаварската керамика?!?! Изобщо оназ извадка от Рашев, която така любезно предостави, навява други мисли. Пише за "значителен брой КЪСНОАВАРСКИ коланни украси"; "Техен (на обеците, б.м.) първоначален център за разпространение на Д.Д., а и на ИЗТОК от него, би могла да се окаже територията на Аварския хаганат в началото на VIII в."

Питам конкретно за vestarannabare и как от нея се изкарва "кана тегин/таркан"?

Почвам с ей тая титла "кана тагин" или "таркан" дешифрирана от Моравчик и преоткривана отново и отново от специалисти, хаматеори и всякакви ентусиасти. Въпросната титла присъства в един текст на Анастасий Библиотекар разглеждащ десетото заседание на VIII Вселенски събор. А ето го и самия текст: В ЛИБИ, т. II въпросната титла е дешифрирана като vestarannabare, но с бележка под линия се споменава откритието на Моравчик. Питането е как от vestarannabare се изважда "кана тегин/таркан"?

:frusty2: :frusty2:

Чини ми се, че към периода на "раждането" на сарматите термина "скит" е придобил топонимичен характер.

Натан ако иска и на глава може да застане, но факта, че той е "изгонен", а ти след 5 години SPAM все още си в този форум е доказателство, че нещо не е наред... KГ125:

В скрина си ги пазя оригиналите, ти на Агатий и Прокопий оригиналите къде ги криеш? KГ125:

Йоан Антиохийски, Павел Дякон, Козма Индикоплов, Енодий, Йордан. От кого не се признават ве лек... :doh: Я ми извади Прокопиев препис по-раншен от XIII в. или пък Агатий от преди X-ти в. На теб никой не е тръгнал да ти доказва нищо, просто нагледно ти правим "хипотезичката" директно за раздел фентъзи.

Я да видим какво пишат тез хронисти: Виктор Тоненски: Йоан Малала: По твоята логика щом Малала говори за славяни, Агатий за кутригури, а Виктор за българи, то значи българите са толкова кутригури, колкото са и славяните. И едно резюмирано мнение по въпроса, което аз споделям, свързано с отъждествяването на българи/котраги и кутригури: Не е само Йордан (и горецитираните от мен), Козма Индикоплов, 1 торба арменски автори...